Из Анакреонтически песни
АНАКРЕОНТИЧЕСКИ ПЕСНИ
(1, 6, 7, 8, 11, 21)
Превод: Доротея Табакова, 1993
1
Веднъж насън се срещнах
с Анакреонт от Теос.
Той поздрави ме мило,
аз спуснах се към него
и с обич го прегърнах.
Той беше стар, но хубав
и страстен, а дъхът му
ухаеше на вино;
и немощното тяло
подкрепяше му Ерос.
Свали той от главата
венеца си уханен
и в дар ми го поднесе.
А аз, глупакът, взех го
и в миг си го надянах.
И оттогаз до днеска
от Ерос нямам мира.
6
Веднъж берях си рози
и в тях намерих Ерос.
Крилцата аз му сграбчих,
във виното го топнах
и го изпих до дъно.
И до сега отвътре
перца ме гъделичкат!
7
Разправят ми жените:
„Анакреонте, стар си!
Я виж се в огледало:
косата ти я няма,
главата ти е гола!”
С коса ли, без коса ли
останал съм – не зная,
но зная друго нещо:
на стареца най-много
подхождат веселбите,
че Мойрите го дебнат!
8
Не ме е грижа никак
за златото на Гигес;
не ме измъчва завист
към властници-тирани.
Но ме е грижа с миро
да орося брадата,
но ме е грижа с рози
да украся главата.
За днеска ме е грижа,
а утре – кой го знае?
Докато слънце грее,
и пий, и зара хвърляй,
и на Лией възливай,
та да не дойде болест
да забрани да пиеш!
11
Продаваше се Ерос
от восък на пазара.
Застанах до младежа
и го попитах: „Колко
за таз находка искаш?”
Той рече на дорийски:
„За грош ти го продавам.
Не съм го сам изваял,
ала съвсем не искам
при мене да живее
многокопнежен Ерос.”
„О, дай го, дай за драхма
прекрасния чаровник!”
А ти веднага, Ерос,
възпламени ме! Инак
ще те стопя със факел!
21
Земята черна пие,
дърветата я пият,
морето пий потоци,
а слънцето – морето,
луната пие слънце...
Защо ме спираш, братко?
И аз да пия искам!