Лукиан, Слизане в ада – Тиранът

ЛУКИЯН

СЛИЗАНЕ В АДА – ТИРАНЪТ

Превод: Гаврил Кацаров, 1928

Електронна обработка: Симона Стоянова, 2010

 

 

Лица на диалога:

Харон.

Клота, една от мойрите (орисниците).

Хермес.

Киниск, философ-циник.

Мегапент, тиран.

Микил, обущар.

Тизифона, една от ериниите.

Радамант, съдия в подземния свят.

Мъртъвци.

Действието става на брега на Ахеронт.

1. Харон. Хайде, Клото, лодката ни отдавна е в ред и напълно готова да тръгнем: водата е изчерпана, мачтата изправена, платната опънати, всяко гребло е привързано о ремъка; колкото зависи от мене, нищо не пречи да вдигнем котва и да отпътуваме. Но Хермес се бави, макар че отдавна трябваше да бъде тука. Както виждаш, в лодката няма ни един пътник, а пък тя можеше да преплува днес три пъти. Вече се свечерява, а ние не сме изкарали нито обол. Плутон навярно ще помисли, че не си гледам работата, и то по чужда вина. А пък нашият прекрасен водач на душите[1]<, за да не остане по-долен от други, се е напил с водата на горната Лета[2]< и е забравил да се върне при нас; той навярно се бори с младежите, или свири на китара, или държи речи, показвайки глупостта си, или тоя благородник вероятно е отишел някъде да краде, защото и това е едно от неговите изкуства. Да, той много си позволява с нас, при всичко, че на половина принадлежи нам.

2. Клота. Защо, Хароне? От де да знаеш, дали не му се е случила някоя работа, ако Зевс е пожелал да се възползува по-дълго време от него за горните работи? Зер, и той е негов господар.

Харон. Не трябва така, Клото, да се разпорежда извън мярката с общия имот, тъй като и ние не сме го задържали никога, когато е трябвало да си отиде. Но аз зная причината: у нас има само асфодел[3]<, излияния, млинчета и жертвоприношения[4]<, другото е мрак, мъгла и тъмнина. А на небото всичко е светло, има много амброзия и нектар в изобилие. Затова, струва ми се, по-приятно му е да пребивава там, а от нас бърза да изфръкне, като че ли бяга от някакъв затвор; ако трябва да слезе тук, размайва се, върви полека и едвам пристига.

3. Клота. Не се сърди, Хароне, ето го вече близо, както виждаш, и ни води много души, или по-добре, кара ги с жезъла, събрани като стадо кози. Но какво е това? Виждам между тях едного вързан, друг засмян, а трети с торба, окачена на рамо и с тояга в ръка, гледа мрачно и кара другите да бързат. Не виждаш ли и самия Хермес, как тече пот от него, краката му са прашни и диша изтежко? Едва поема дъх. Какво е това, Хермесе? Какво е това бързане? Изглежда, че си много развълнуван.

Хермес. Какво друго, Клото, освен че като преследвах тоя нечестив беглец, насмалко щях да пропусна днес лодкаря.

Клота. Кой е той? И с каква цел избяга?

Хермес. Явно е, че му се пощя да поживее още. Той ще да е някой цар или тиран, ако може да се съди по оплакванията, пъшканията и думите му, че се лишил от някакво голямо щастие.

Клото. И тоя простак намисли да избяга, като че ли можеше да живее повече, щом определената му нишка вече се скъса[5]<?

4. Хермес. Казваш, „намисли да избяга”? И щеше да избяга, ако тоя най-благороден мъж, онзи с тоягата, не беше ми помогнал да го хванем и вържем. Откак ми го предаде Атропа, той през целия път се опираше и дърпаше назад, притискаше се с краката си о земята, тъй щото не беше лесно да го водя. От време на време падаше на колене и ме молеше да го пусна за малко, като обещаваше да даде голяма награда. Аз, както му е редът, не го пуснах, понеже виждах, че иска невъзможни работи. Когато бяхме вече при входа на Ада и аз, както обикновено, предавах по брой мъртвите на Еака, който ги проверяваше според списъка, изпратен нему от твоята сестра, не зная как тоя проклети проклетник тайно се изгуби от очите ни и избяга. И тъй, според сметката, липсуваше един мъртвец; Еак навъси вежди и ми каза: „Недей, Хермесе, да се ползуваш навсякъде от изкуството си да крадеш; достатъчно ти са шегите под небето, в подземния свят всичко е точно и нищо не може да се укрие. Както виждаш, в списъка има 1004 души, а ти ми водиш 1003, ако не искаш да кажеш, че те е заблудила Атропа”. При тия негови думи аз се изчервих и веднага си спомних какво ставаше по пътя. Огледах се наоколо и като не забелязах никъде тоя негодник, разбрах, че е избягал и се спуснах с всички сили да го гоня по пътя към горния свят. Тоя отличен мъж ме последва доброволно; тичайки също като освободени от вериги, улавяме го вече при самия Тенар[6]<. Насмалко щеше да ни убегне!

5. Клота. А ние, Хароне, обвинявахме вече Хермеса в небрежност.

Харон. Но защо се бавим още, като че ли не е достатъчно това протакане?

Клота. Добре казваш, нека се качват. Аз ще си взема книжката, ще седна, както обикновено, на стълбата и ще разпитвам всекиго от тях кой е, от къде е и по какъв начин е умрял. Ти пък ги поемай, трупай ги и ги нареждай. Ти, Хермесе, нахвърляй първом тия новородените, защото какво биха могли те да ми отговорят?

Хермес. Виж, лодкарю, тук са триста, заедно с подхвърлените.

Харон. Охо, богат лов! Ти ни водиш мъртъвци, незрял плод.

Хермес. Искаш ли, Клото, след тях да вкараме неоплаканите?

Клота. Искаш да кажеш старците? Така направи. Какво ще си правя труд да издирвам работите преди Евклида[7]<? Хайде, елате вие, които имате повече от 60 години! Какво е това? Не ме чуват, оглушали са от старост. Няма що; ще трябва и те да се вдигат на рамо и да се носят тука.

Хермес. Ето ти още четиридесет души без двама, всички сочни, узрели, обрани на време.

Харон. Да, вярно, вече са се обърнали на стафиди.

6. Клота. Хермесе, доведи след тях ранените. Вие първи ми кажете от какво умряхте, та дойдохте тука? Но по-добре нека видя сама според списъка. Вчера е трябвало да паднат в сражението в Мизия 84 души, между които и Гобар, синът на Оксиарта.

Хермес. Тук са.

Клота. Седем души се самоубиха от любов, между тях и философът Теаген, зарад мегарската хетера.

Хермес. И те са тука.

Клота. А где са тия, които се убиха един друг зарад царството?

Хермес. Тука са.

Клота. Ами убитите от собствената си жена и любовника й[8]<?

Хермес. Ето го наблизо до тебе.

Клота. Доведи осъдените от съдилища, казвам посечените и разпнатите. Ами шестнадсетте души, избити от разбойници, где са Хермесе?

Хермес. Ето ги тука, ранените, както виждаш. Искаш ли да доведа заедно и жените?

Клота. Да, също и удавените при корабокрушение, защото и те умряха по същия начин. Доведи едновременно и умрелите от треска, заедно с лекаря Агатокла. 7. Ами где е философът Киниск, който трябваше да умре, защото изял обяда на Хеката, яйца от очиатителната жертва, а отгоре на това и сурова сепия[9]<?

Киниск. Отдавна стоя при тебе, мила Клото! Какво прегреших пред тебе, та ме остави там горе толкова дълго време? Ти ми изпреде едва ли не цялото вретено. Наистина, често се опитвах да прекъсна нишката, за да дойда тука, но не зная защо не можеше да се скъса.

Клота. Оставях те да бъдеш надзирател и лекар на човешките грешки. Но качвай се, на добър час!

Киниск. Не, нога ми, докато не вкараме тогова вързания; боя се да не те склони с молбите си.

8. Клота. Но кой е той?

Хермес. Тиранът Мегапент, син на Лакида.

Клота. Хайде, качвай се!

Мегапент. Недей, господарко Клото! Остави ме да се върна горе за малко, след това доброволно ще си дойда, без да ме вика някой.

Клота. По каква причина искаш да се върнеш там?

Мегапент. Позволи ми да довърша по-напред къщата си, тя остана на половина изградена.

Клота. Говориш глупости. Хайде, качвай се!

Мегапент. Не прося за много време, ориснице. Позволи ми да остана там само тоя ден, за да дам поръчки на жена си за парите и да й покажа где съм заровил голямото съкровище.

Клота. Решено е; няма да сполучиш.

Мегапент. Значи ще пропадне толкова много злато?

Клота. Не ще пропадне, за това бъди спокоен; ще го вземе твоят братовчед Мегакъл.

Мегапент. О, каква подигравка! Моят неприятел, когото поради нехайството си не успях да премахна по-рано!

Клота. Той същият. Той ще те преживее с четиридесет години и повече, и ще вземе любовниците ти, дрехите ти и всичкото ти злато.

Мегапент. Постъпваш несправедливо, Клото, като раздаваш моя имот на най-големите ми неприятели.

Клота. Ами ти, благородни човече, не взе ли тоя имот от Кидимаха, след като го уби, а децата му закла пред очите на дишащия още техен баща?

Мегапент. Да, но сега имотът беше мой.

Клота. Изтече вече времето на твоето притежание.

9. Мегапент. Чуй, Клото, какво искам да ти кажа насаме, без да чуе някой. Вие се отдалечете малко[10]<. Ако ме ставиш да избягам, обещавам ти да ти дам днес хилядо таланта жълтици.

Клота. Още ли бълнуваш за злато и таланти, смешни човече?

Мегапент. Ще прибавя, ако искаш, и два съда от чисто злато, всеки тежък по сто таланта, които взех от Клеокрита, след като го наказах със смърт.

Клота. Влечете го! Както изглежда, той не ще се качи доброволно.

Мегапент. Бъдете ми свидетели! Крепостта и верфите (корабарници) остават недовършени; а бих ги довършил, ако бих живял още само пет деня.

Клота. Не се грижи, други ще ги довърши.

Мегапент. Но поне това мое искане е напълно справедливо.

Клота. Какво е то?

Мегапент. Да живея още толкова, додето покоря Персия, да наложа данък на лидите и си въздигна огромен паметник, на който да напиша колко велики военни дела съм извършил през живота си.

Клота. Гледай го, ти не искаш вече да се бавиш само един ден, ами приблизително двадесет години.

10. Мегапент. Готов съм да ви представя и поръчители, че ще се завърна скоро. Ако пък желаете, ще ви предам вместо мене моя единствен син.

Клота. Нечестивецо, не се ли молеше често за него, дано те преживее?

Мегапент. Молех се за това по-рано, но сега виждам що е по-добро.

Клота. Скоро и той ще дойде при тебе, убит от новия цар.

11. Мегапент. Поне следната ми молба недей отказва, ориснице!

Клота. Каква?

Мегапент. Желая да зная какво ще стане с моите работи след смъртта ми.

Клота. Чувай! Ще се измъчваш повече, като узнаеш това. Жена ти ще вземе побът Мида, който отдавна вече прелюбодействуваше с нея.

Мегапент. Проклетникът, на когото дадох свобода по нейна молба!

Клота. Дъщеря ти ще се причисли към наложниците на сегашния тиран. Твоите образи и статуи, които едно време ти въздигна градът, ще бъдат съборени за смях на зрителите.

Мегапент. Кажи ми, някой от приятелите ми няма ли да се възмути от тия работи?

Клота. Кой ти беше приятел? И по каква причина би ти станал такъв? Не знаеш ли, че всички, които ти се кланяха и хвалеха всички твои думи и постъпки, вършеха това или от страх, или от надежда, бидейки приятели на твоята власт и съобразявайки се с обстоятелствата?

Мегапент. И като правеха възлияния при угощенията, пожелаваха ми с висок глас много блага и казваха, че всеки е готов да умре за мене, ако се представи случай, и изобщо те се кълняха само в мое име.

Клота. И затова ти умря вчера на гощавка у едного от тях; последното питие, което ти поднесоха, те изпрати тука при нас.

Мегапент. Затова усетих нещо горчиво. Но с каква цел направи той това?

Клота. Много ме разпитваш, а пък трябва да се качваш.

12. Мегапент. Едно ме мъчи най-много, Клото, зарад което исках да видя, макар за малко, отново светлината.

Клота. Какво е това? Изглежда да е нещо особено.

Мегапент. Моят роб Карион, щом ме видя мъртъв, влезе привечер в стаята, дето лежех, и, използувайки сгодния случай (понеже никой не ме вардеше), доведе моята любовница Гликерион – с която, мисля, отдавна беше се сдушил – затвори вратата и започна да се забавлява с нея, като че ли в стаята нямаше никой. После, като задоволи достатъчно страстта си, погледна ме и каза: „О мръсни човече, ти често ме обсипваше с удари, без да бях виновен”. При тия думи почна да ми скуби косата и да ми удря плесници, и най-после се изхрачи, заплю ме с храчката, и ми извика: „Върви в пъкъла”, и си излезе. Аз кипнах, но не можех да му сторя нищо, понеже бях вкоченен и изстинал. А пък оная мръсна девица, като чу шума на приближаващи се хора, накваси очите си със слюнка, уж че е плакала за мене, и си излезе, оплаквайки и назовавайки моето име. Да ми паднат на ръце...

13. Клота. Престани да заплашваш, ами се качвай! Време е вече да се ядиш на съд.

Мегапент. И кой ще се осмели да съди тиран?

Клота. Тирана – никой, а мъртвеца - Радамант<[11]<. Веднага ще се убедиш, че той е много справедлив и произнася за всекиго заслужена присъда. А сега вече недей да се бавиш.

Мегапент. О, орисницо, направи ме просто човек и бедняк, дори и роб вместо прежния цар, само ме остави да оживея пак.

Клота. Где е оня с тоягата? И ти, Хермесе, влечи го вътре за краката, той не би влязъл доброволно.

Хермес. Следвай ме, беглецо! Ей, лодкарьо, дръж тогова и гледай там, какво исках да кажа, на сигурно място...

Харон. Не се грижи, ще го вържа за мачтата.

Мегапент. Не, аз трябва да седя на първо място.

Клота. Защо това?

Мегапент. Защото, бога ми, бях тиран и имах десет хиляди телопазители.

Киниск. Па не с право ли те е скубал Карион, като си такъв глупак. Ще ти се види горчива тиранията, ако опиташ това дърво.

Мегапент. Как, Киниск ли ще посмее да вдигне тояга на мене? Та не щях ли насмалко да те разпна неотдавна, когато се показваше много дързък, груб и склонен да укоряваш?

Киниск. Затова и ти ще останеш прикован към мачтата.

14. Микил. Кажи ми, Клото, за мене никой ли не се грижи? Или защото съм беден трябва да се кача последен?

Клота. Кой си ти?

Микил. Обущарят Микил.

Клота. И ти се сърдиш, дето трябва да чакаш? Не виждаш ли колко обещава да даде тиранът, ако бъде пуснат макар за малко. Чудно ми е, че забавянето не е приятно за тебе.

Микил. Чуй ме, най-добра от орисниците! Не ме радва много дарът на Киклопа, който обещал на „Никого” да го изяде последен[12]<; дали пръв или последен, същите зъби го очакват. Впрочем, моята съдба не е еднаква с тая на богатите: както се казва, нашият живот е диаметрално противоположен. Тиранът, който се е смятал за щастлив през живота си, който е вдъхвал на всички страх и уважение, щом остави толкова злато, сребро, дрехи, коне, угощения, хубави момчета и красиви жени, естествено почва да изпитва досада и да се сърди, дето се разделя от тия неща. Не знам защо душата прилепва към подобни неща като към някакъв клей и не желае да се откъсне лесно от тях, към които се е привързала отдавна. Или, да кажа по-добре, връзката, с която са свързани, не може да се скъса. Та дори и когато ги откъсне някой насила, почват да хленчат и да се молят, и докато в други отношения са смели, при тоя път към Ада се показват страхливи. И затова се обръщат назад и, както безумно влюбените, желаят да погледнат, макар и отдалеч, белия свят, каквото вършеше и онзи глупак, който се опита да избяга по пътя и тука те обсипваше с молби.

15. Аз пък понеже нямах нищо в живота, нито нива, нито къща, нито злато, нито съдове, нито слава, нито статуи, естесвено бях готов за път и, щом ми кимна Атропа, радостно захвърлих ножа и кожата – държех в ръце една обувка – скокнах веднага босоног и без да си измия чернилото, последвах я; дори вървях пред нея, гледайки напред. Защото нищо зад мене не ме привличаше, нито зовеше. И, бога ми, виждм вече, че всичко у вас е хубаво; най-много ми се нрави това, че тук всички имат еднаква почест, никой не се отличава от близкия си. Мисля, че тук дълговете не се искат от длъжниците, нито се плащат данъци, и, което е най-важно, не се мръзне зиме, нито се боледува, нито се яде бой от големците. Навсякъде мир и работите стоят тъкмо наопаки: ние бедните се смеем, а богатите скърбят и плачат.

16. Клота. Отдавна, Микиле, те гледах, че се смееш. Какво най-вече възбуждаше у тебе смях?

Микил. Чуй, най-почитана между богините! Горе живеех като съсед на тирана, гледах подробно всичко, що ставаше у него, и тогава той ми се струваше някакъв богоподобен. Завиждах му, като гледах пурпурната му мантия, голямата му свита, златото му, чашите, обсипани със скъпоценни камъни, леглата със сребърни крака; измъчваше ме миризмата на гостбите, които му се готвеха за обяд, тъй щото ми се виждаше като някакъв свръхчовек и трижди щастлив, и едва ли не по-хубав и по-висок от другите с цял лакът, особено когато се навдигаше със щастието си вървеше гордо, изпъчен напред и вдъхващ страх на тия, които го срещаха. Когато умря и съблече това великолепие, той ми се стори много смешен, а пък и аз още повече се смеех на себе си, дето съм се учудвал на такъв негодник, като съдех за щастието му от миризмата на ястията му и го облажавах зарад дрехата му, вапсана с боя от мидите на Лаконското море[13]<.

17. Но не само това. Когато видях и лихваря Гнифона, който пъшкаше и се разкайваше, задето не се възползувал от парите си, ами умрял без да се наслади от тях, като оставил имота си на разсипника Родохарис – този беше му най-близък по род и по закона трябваше да получи пръв наследството му – не можех да сдържа смеха си, особено като си спомних как винаги беше блед и мръсен, челото му набръчкано от грижи, богат само с пръстите си, с които смяташе таланти и десетки хиляди, сбирайки по малко това, което не след дълго време ще разпилее щастливецът Родохарис. Но защо не тръгваме: и при плуването ще имаме време да се посмеем за други работи, като гледаме мъртъвците как плачат.

Клото. Качи се, за да вдигне лодкарят котвата.

18. Харон. Ей, къде отиваш? Лодката е вече пълна. Чакай тука за утре. Утре рано ще те прекарам.

Микил. Вършиш неправда, Хароне, като оставяш вчерашен мъртвец. Ще се оплача на Радамнта, че нарушаваш закона. О, нещастие! Те вече плуват и ме оставят тука самичък. Но защо да не преплувам с тях? Няма защо да се плаша да не би да се удавя, ако загубя сили, защото вече съм умрял. Пък при това нямам и обол, за да заплатя превоза.

Клота. Какво е това? Стой, Микиле, не е позволено да преминеш по такъв начин.

Микил. Може би дори и ще ви изпреваря!

Клота. По никакъв начин. Нека повърнем лодката към брега, за да го вземем. Хермесе, просни ръка да го притеглиш.

19. Харон. Где ще седне сега? Всичко е пълно, както виждаш.

Хермес. Ако искаш, върху раменете на тирана.

Клота. Хермес добре измисли това.

Харон. Хайде, качи се и тъпчи врата на тоя негодник. Нека ни е на добър път!

Киниск. Хароне, добре е да ти кажа веднага истината. Аз нямам обол, който да ти дам, след като преплувам; нямам нищо друго, освен тая торба, която виждаш, и тая тояга. Впрочем, ако искаш да изчерпвам вода от лодката, или да греба, готов съм. Не ще се оплачеш от мене, стига само да ми дадеш добро и яко гребло!

Харон. Нека бъде така, греби! Стига и това, което мога да взема от тебе.

Киниск. Ще трябва ли да подбуждам гребците с песен?

Харон. Да, ако знаеш някоя моряшка песен.

Киниск. Зная, Хароне, и то много песни. Но, както виждаш, тези оплакват съдбата си срещу нас със сълзи, та ще побъркат на песента ни.

20. Мъртъвци. Уви, моите имоти, уви, нивите ми! – Уви, уви, каква къща оставих! – Колко таланта ще пропилее наследникът ми, които получи от мене! – Уви, моите нещастни новородени деца! – Кой ще обере лозята, които посадих миналата година!

Хермес. Микиле, ти нищо не оплакваш? Тук не е редно да преплува някой без сължи.

Микил. Остави! Няма за какво да плача при такова щастливо пътуване.

Хермес. Все пак, поплачи поне малко, за да изпълниш обичая.

Микил. Ще оплаквам, Хермесе, щом мислиш, че е потербно. Уви, моито кожи! Уви, моите скъсани обувки! Уви, моите прогнили сандали! Няма вече, аз злощастният, да седя гладен от сутрин до вечер, не ще тичам зиме бос и полугол, и не ще тракат зъбите ми от студ. Кой ще вземе моя нож и жило?

Хермес. Стига си оплаквал, комай вече пристигнахме.

21. Харон. Хайде, плащайте ми за превоза; дай и ти; другите вече палтиха. Микиле, дай и ти обола[14]<!

Микил. Шегуваш се, Хароне, или, според пословицата, пишеш на вода, ако очакваш някакъв обол от Микила. Изобщо аз дори не зная дали оболът е четвъртит или кръгъл.

Харон. Охо, днес превозът беше хубав и доходен. Но, хайде слизайте. Аз отивам за коне, волове и други животни; трябва вече да превозя и тях.

Клота. Хермесе, вземи ги да ги[15]< водиш, а пък аз ще се върна на срещуположния бряг, за да доведа серийците Индопатър и Херамитър[16]<. Те паднаха, когато се сражаваха помежду си за границите на земята си.

Хермес. Ей вие[17]<, хайде да вървим. Или по-добре, вървете след мене всички поред.

22. Микил. О, Херакле, каква тъмнина! Где е сега хубавецът Мегил, или как би могъл човек да рапознае тук дали Симиха е по-хубава от Фрина<[18]<. Всичко е еднакво и с една боя, нищо не е хубаво, нито по-хубаво; пък и моето наметало, което до сега ми се виждаше грозно, стана равноценно с царската багреница, тъй като и двете не се виждат и са покрити със същия мрак. Киниске, где се дяна ти?

Киниск. Тук съм, Микиле; ако искаш, да вървим заедно.

Микил. Добре казваш; дай ми десницата си. Кажи ми – понеже си посветен в Елевинските мистерии (тайнства) – тукашните работи не ти ли се виждат подобни на тамошните?

Киниск. Добре казваш. Но гледай, приближава се някаква жена с факла, която гледа страшно и заплашително. Дали не е Ериния?

Микил. Така изглежда, ако съдим по изгледа й.

23. Хермес. Прибери тези, Тизифоно, на брой хилядо и четири.

Тизифона. Отдавна вече ви очаква Радамант.

Радамант. Еринио, доведи ги по-близо, а пък ти, Хермесе, ги извиквай на съд.

Киниск. Радаманте, заклевам те в името на баща ти, разгледай най-напред моето дело!

Радамант. Защо искаш това?

Киниск. Желая на всяка цена да обвиня едного, заради престъпленията, които зная, че е извършил през живота си; а пък думите ми би се сметнали за недостоверни, ако не стане по-напред явно какъв съм аз и по какъв начин съм живял.

Радамант. Кой си ти?

Киниск. Киниск, милички, по убеждение философ.

Радамант. Ела тука; ще те съдя пръв, повикай обвинителите[19]<.

24. Хермес. Ако някой иска да обвинява тогова Киниска, нека дойде тука.

Киниск. Никой не дохожда.

Радамант. Но това не е достатъчно, Киниске; съблечи се, за да те прегледам имаш ли петна.

Киниск. Че где съм получил белези?

Радамант. Колкото лоши работи е извършил някой от вас през живота си, от всяка остава върху душата му невидимо[20]< петно.

Киниск. Ето, аз стоя гол пред тебе; търси петната, за които говориш.

Радамант. Изобщо той е чист, с изключение на тия три или четири съвсем не ясни и заличени петна. Обаче какво е това? Виждам много следи и белези от правени с огън петна, но не зная как са заличени или по-скоро издълбани. Каква е тая работа, Киниске, или как си успял да станеш пак чист?

Киниск. Ще ти кажа. Отначало, поради невежество, бях лош и от това придобих много петна, но щом почнах да се занимавам с философия, постепенно измих от душата си всички мърсотии, благодарение на това тъй добро и ползовито лекарство.

Радамант. Иди в острова на блажените, за да живееш с най-добрите, но по-напред изкажи обвиненията си против тирана, за когото говориш. Викай други.

25. Микил. И моето дело, Радаманте, е малко и няма нужда от дълго разглеждане. Отдавна вече стоя пред тебе гол, разгледай ме!

Радамант. Кой си ти?

Микил. Обущарят Микил.

Радамант. Много добре, Микиле; ти си напълно чист и нямаше никакво петно. Иди и ти при оногова Киниска. Сега викай тирана.

Хермес. Нека дойде Лакидовият син Мегапент! Где се дяваш? Ела насам! Тебе, тирана, викам. Тизифоно, хвани го за врата и го изтласкай тука.

Радамант. Ти, Киниске, започни да го обвиняваш и изобличаваш. Ето, тук е подсъдимият.

26. Киниск. Изобщо нямаше нужда от обвинителна реч; сега веднага ще го познаеш по петната какъв е човек. При все това и аз сам ще ти открия тогова човека и ще ти го опиша по-ясно с думите си. Какво е извършил тоя проклетник като частен човек, мисля да не разказвам; но след като привлече към себе си най-нахалните хора и събра телопазители, вдигна се против града и стана тиран; след това изби без съд повече от десет хиляди души, отне имота на всички и достигна до най-голямо богатство. Никакво безобразие не остана неизвършено от него, към нещастните граждани се отнасяше с крайна жестокост и надменност, разваляше девойки, обезчестяваше младежи и вилнееше по всякакъв начин против поданниците си. Не би могъл да намериш достатъчно наказание за неговата гордост, надуване и нахалство към тия, с които се срещаше. По-лесно беше да погледне някой слънцето, без да мигне, отколкото неговото лице. А пък кой би могъл да опише умението му да измисля нови жестоки наказания, с които не пощади дори най-близките си? Че това обвинение против него не е праздна клевета, ще се убедиш веднага, като повикаш избитите от него. Но, както виждаш, те са дошли невикани, обиколили са го и го душат. Радаманте, тия всички загинаха от него; едни бидоха убити предателски, защото имаха хубави жени, други – защото изказваха негодуванието си, дето отвличаха синовете им за поругание, трети – защото бяха богати, четвърти – защото бяха сръчни и честни и не одобряваха това, що ставаше.

27. Радамант. Какво ще отговориш на това, ти, мръснико?

Мегапент. Извърших убийствата, за които говори, но всичко друго, прелюбодействата, обезчестяванията на младежи и девойки, всичко това Киниск излъга.

Киниск. Но и за това, Радаманте, ще ти представя свидетели.

Радамант. Какви свидетели?

Киниск. Хермесе, повикай неговия светилник и легло. Като дойдат, те ще свидетелствуват за делата, за които знаят, че ги е извършил.

Хермес. Леглото и светилникът на Мегапента, елате тука[21]<! Добре сториха, дето послушаха.

Радамант. Вие кажете какво знаете за тоя Мегапент. Легло, говори ти първо.

Леглото. Всички обвинения на Киниска са верни. Но аз се срамувам, господарйо Радаманте, да разкава това; толкова срамотни са работите, които извърши над мене.

Радамант. Най-ясно свидетелствуваш против него, щом дори не се осмеляваш да разкажеш тия работи. Светилнико, сега е твой ред да свидетелствуваш.

Светилникът. Не зная това, що вършеше през деня; тогава мене ме нямаше. А това, що вършеше и пащаше през нощта, колебая се да го кажа. Само това ще спомена, че видях много безсрамни работи, които надминават всякакви граници. Дори често доброволно не исках да смуча масло, за да угасна; но той нарочно ме доближаваше до себе си и оскверняваше по всякакъв начин моята светлина.

28. Радамант. Достатъчно са тия свидетели. Съблечи си сега багреницата, за да видим броя на оетната ти. Бре, той цял е сив и изпъстрен, дори е тъмносин от петна. По какъв начин да го накажем? Да го хвърлим ли в Пирифлегетонт[22]< или да го предадем на Цербера?

Киниск. Не! Ако желаеш, аз ще ти предложа ново и достойно за него наказание.

Радамант. Кажи, аз ще ти бъда много благодарен за това.

Кинкск. Мисля, че тука има обичай всички мъртви да пият от водата на Лета[23]<.

Радамант. Да, така е.

Киниск. Нека само той от всички да не пие тая вода.

29. Радамант. Защо това?

Киниск. Така ще се мъчи жестоко, като помни какъв е бил, каква мощ е имал на земята и с какъв разкош е живял.

Радамант. Добре казваш. Такава да бъде неговата присъда; да го заведат при Тантала[24]< и да го вържат, за да си припомня какво е вършил на земята.          

 



[1]< Според гръцкото вярване, Хермес съпровождал душите на мъртвите в Ада.

[2]< Лета (Lethe – забрава), река в подземния свят, от която пили всички души на мъртвите, за да забравят миналото; под думите „вода на горната Лета”, Лукиян разбира виното.

[3]< Растение, прилично по цвета си на лилия, чиито корени бедните употребявали за храна. Според Одисеята, в подземния свят имало ливади от асфодел.

[4]< За умрелите.

[5]< Според гръцкото вярване Атропа, една от мойрите (парци), прерязвала нишката на човешкия живот, предена от нейната сестра Клота.

[6]< Нос Матапан (южният край на Лакония), дето, според вярването на старите се намирал един от входовете към подземния свят. 

[7]< Т.е. да разпитвам за стари работи. След изгонването на 30-те тирани (в 403г. пр. Хр., когато Евклид бил избран за архонт-епоним), атинците възстановили демокрацията и дали амнистия за всички дела, извършени преди архонтството на Евклида.

[8]< Може би става дума за лидийския цар Кандавъл, който бил убит от любимеца си Гигес, основател на династията на Мермнадите (Херодот I, 8-14).

[9]< В края на всеки месец богатите хора поставяли по кръстопътищата храна като „обяд за богиня Хеката”, която била изядана от бедните. Яйца се употрбявали особено при очистителни жертви, от които не било позволено да се яде; ала бедните и философите-киници не тачели това суеверие. Разказва се, че сам Диоген умрял от ядене на сурова сепия.

[10]< С тия думи Мегапент се обръща към другите мъртъвци.

[11]< Син на Зевса, брат на Миноса, поради праведния си живот станал съдия в подземния свят.

[12]< Ср. Одисея IX 369.

[13]< Най-хубави пурпурни миди били ловени в Лаконския залив (дн. Маратониси).

[14]< Старите гърци поставяли в устата на мъртвеца малка монета (обол) като плата за Харона, който превозвал душите през р. Ахеронт в подземния свят.

[15]< Душите на умрелите.

[16]< Тия имена са измислени; с името серийци са означавали в старо време китайците.

[17]< Хермес говори на душите.

[18]< Коринтиецът Мегил бил прочут с хубостта си. Симиха и Фрина били прочути хетери.

[19]< С последните думи Радамант се обръща към Хермеса.

[20]< Разбира се, невидимо за хорски очи.

[21]< При тоя зов на Хермеса леглото и светилникът на Мегапента се явяват.

[22]< Огнена река в Ада.

[23]< Ср. по-горе стр. 41, заб. 2.

[24]< Фригийският цар Тантал бил осъден да стои всред Ада във вода до колене и да бъде вечно жаден и гладен; колчим се навеждал да пие или да откъсне плод от висещото над него дърво, водата и плодовете се отдръпвали.