ПЛАТОН

AПОЛОГИЯ НА СОКРАТА

Превод: Гаврил Кацаров, 1925 (1943)

Електронна обработка: Асен Тодоров, 2009

 

I. Как въздействаха върху вас, мъже атинци[1]<, моите обвинители, аз не зная, но от техните речи, дори и аз сам щях насмалко да забравя себе си: така убедително говореха, макар че, така да се каже, нищо истинско не казаха. Но една от многото лъжи, които казаха, най-вече ме учуди, оная именно, с която изтъкваха, че вие трябва да се пазите, да не би да бъдете измамени от мене, като от изкусен оратор. Да не се засрамят, че веднага ще бъдат изобличени от мене на дело, когато се покаже, че никак не съм силен в красноречието, това ми се стори най-безочливо от тяхна страна, освен ако те наричат красноречив тогова, който говори истината. Ако ли разбират това, аз сам бих се съгласил, че съм оратор, макар и не такъв като тях. Защото, уверявам ви, те почти нищо истинско не казаха, а от мене вие ще чуете цялата истина. Само че, мъже атинци, кълня се в Зевса, вие не ще чуете речи, изкусно накичени с думи и фрази и нагиздени, каквито са речите на обвинителите ми, но ще слушате проста реч с обикновени думи. Защото, уверен съм, че това, което ще кажа, е право, и никой от вас да не очаква друго. Пък и не би приличало на мене в тая ми възраст, мъже атинци, да изляза пред вас да кова речи като младо момче.

  И тъй, мъже атинци, аз ви моля и умолявам, щото, когато чувате, че се защищавам със същите речи, с каквито съм навикнал да говоря и на стъгдата при будките на сарафите, дето са ме слушали мнозина от вас, и на други места, да не се чудите на това, нито да вдигате шум. Ето как стои работата. Аз сега за пръв път се явявам пред съдилище, и то на седемдесетгодишна възраст, и следователно тукашният начин на говорене напълно ми е чужд. Както впрочем, ако бях действително чужденец, във всеки случай бихте ми простили, ако говореха на оня език и по оня начин, на който съм привикнал от детинство, така и сега, прося от вас нещо, което, както ми се чини, справедливо: да не обръщате внимание на начина на говоренето, все едно дали е добър или лош, ами да гледате и следите с ум само това дали говоря правилно или не. Защото това е дълг на съдия, а на оратора – да говори истината.

II. И тъй, мъже атинци, прав съм да се защитя първом против по-раншните лъжливи обвинения срещу мене и против по-раншните ми обвинители, а после против по-сетнешните обвинения и обвинители. Защото против мене излязоха пред вас и то отдавна, вече преди много години мнозина обвинители, които обаче не казваха нищо истинско. От тях аз се боя повече, отколкото от Анита,[2]< и неговите другари, при всичко, че и те са страшни. Но ония са по-страшни, мъже атинци; те взеха на своя страна повечето от вас, още когато бяхте деца, като ме обвиняваха в неистински неща и ви убеждаваха, че има някой си Сократ, мъдър мъж, който изследва надземните явления[3]< и издирва всичко, което е под земята и превръща кривдата в правда. Тези хора, мъже атинци, които пръснаха тая мълва, са страшните мои обвинители, защото тия, които са ги слушали, мислят, че оня, който изследва тия неща, не признава дори и боговете. После тия обвинители са много и дълго време вече ме обвиняват, и при това те са говорили с вас в тая възраст, в която най-много сте били доверчиви, когато именно сте били деца, а някои от вас и юноши, и са обвинявали задочно, без да има кой да ме защищава. Но най-глупавото от всичко е това, че не е възможно да се знаят и кажат нито имената им, с изключение на някой комик[4]<. Тия, които подбуждани от завист и клеветничество, ви убеждаваха, и ония, които сами убедени, убеждаваха други, всички те са най-недостижими за мене. Защото не е възможно да изкарам някого от тях тука, нито да го изоблича, ами трябва при моята защита просто да се сражавам, като че ли са сенки, и да изобличавам, без да ми отговаря някой. И тъй, съгласете се и вие, че както казвам, против мене има два вида обвинители: едни, които току-що ме обвиниха, а други, които отдавна са ме обвинявали и за които ви говоря; и признайте, че аз трябва да се защитя първом против ония последните, защото вие по-рано сте ги слушали да ме обвиняват, и то много повече, отколкото това са сторили тия по-сетнешните.

  Добре! Аз трябва да защищавам, мъже атинци, и да се опитвам да изгоня от вас в толкоз късо време лъжовното мнение, което сте имали вече дълго време.  Желал бих да сполуча в това, за ваше и мое по-голямо добро, и дори при защитата си да постигна и нещо повече; ала аз мисля, че това е мъчно и зная много добре доколко е осъществимо. Обаче това нека бъде, както Богу е угодно, а пък аз трябва да се подчиня на закона и да се защищавам.

III. И така, нека си припомним отначало какво е обвинението, от което произлезе лошата мълва против мене, та на нея повярва и Мелет и повдигна против мене това обвинение. Добре.  С какви думи ме клеветяха моите клеветници? Трябва да прочета показанието им като на същински обвинители. Сократ престъпва закона и се занимава с безполезни неща, като издирва подземните и небесните работи[5]< и като превръща кривдата в правда, па и другите учи на същото това. Така приблизително може да се формулира обвинението им, това видяхте и самите вие в Аристофановата комедия, дето се люшка в кошница някой си Сократ, като казва, че пътува по въздуха и брътви и много други глупости, от които ни много, ни малко, аз нищо не разбирам. И аз не говоря това като човек, който презира една такава наука, ако има някой мъдър в тия неща, та да не бъда обвинен от Мелетовци в толкова голямо престъпление! – Не, защото, мъже атинци, аз никак не се бъркам в тия работи. И като свидетели за това мога да ви представя мнозина от вас и настоявам, щото вие, които сте чували някога моите разговори – а такива има между вас мнозина – да се разпитате за това помежду си и да се осведомите. И така, кажете си един другиму, чул ли е някой от мене някога да говоря за подобни работи било малко, било много. От това пък ще се убедите, че са такива и останалите неща, които говорите за мене мнозинството.

IV. Обаче нито в това има нещо вярно, нито пък ако сте чули от някого, че аз съм се опитвал да възпитавам хората, и тъй сам съм печелел пари, е вярно и това; макар че и това ми се вижда хубаво, ако някой би бил годен да възпитава хората, както леонтинецът Горгий или Продик от Кеос и Хипий от Елида. Всеки от тях, о мъже, може да върши това. Те ходят от град на град и придумват младежите, които могат да се ползват даром от наставленията на когото и да било от съгражданите си, да се откажат от сношенията с последните и да станат техни ученици, като им дават пари и свръх това им бъдат признателни. Но тука има и друг мъдрец, за когото узнах, че е дошъл у нас. Случайно срещнах един мъж, който е дал на софистите повече пари, отколкото всички други, именно Калия, сина на Хипоника. Него запитах – той именно има двама синове – Калие, рекох му аз, ако синовете ти бяха се родили жребци или телета, би трябвало да им вземеш и наемеш срещу плата наставник, който да се стреми да ги направи съвършени в присъщата тям добродетел. И тоя човек би трябвало да бъде или коняр, или земеделец. Но сега, щом те са човеци, кого мислиш да им вземеш като наставник? Кой е вещ в подобна добродетел, човешка и гражданска? Вярвам, че ти си обмислил това, понеже имаш синове. Има ли такъв някой, казах аз, или не? Да, отвърна той. Кой е той, рекох, и откъде е и за каква заплата обучава? Евен от Парос, Сократе, отговори той, преподава за пет мини[6]<. И аз облажих Евена, ако наистина владее това изкуство и го преподава за тъй умерена цена. Та и аз сам бих се навдигал и гордял, ако разбирах от тая работа. Но не я разбирам, мъже атинци!

V. Все пак някой от вас би могъл да възрази: „Но, Сократе, какво е твоето занятие? От де са произлезли тия клевети против тебе? Защото, наистина, ако ти не вършеше нещо по-особено от другите, не би се родила такава мълва и дума. И така, кажи ни, какво е това нещо, за да не правим на свой ум заключения за тебе.” Който казва това, струва ми се, че е прав и аз ще се опитам да ви изложа какво е това, което ми създаде име и ми навлече клевета. И така, слушайте. Може би някому от вас да се стори, че се шегувам, ала знайте добре, че ще ви кажа самата истина. Аз си спечелих тая слава не поради друго, а поради някаква мъдрост. Каква е тая мъдрост? Тя ще да е човешка мъдрост, защото, както изглежда, наистина съм мъдър в нея. Ония пък, за които току-що говорех, може да са мъдри в някаква мъдрост, стояща по-горе от човешката, или какво ли друго да кажа за нея? Колкото за мене, аз не разбирам от тая мъдрост, и тоя, който твърди това, лъже и говори, за да ме оклевети. И недейте ми вдига шум, мъже атинци, дори ако ви се стори, че говоря надменно. Понеже речта, която ще кажа, не е моя, ами ще ви предам думите на човек, който заслужава доверието ви: за моята мъдрост, ако съществува подобна, и за нейното естество, ще ви представя като свидетел Делфийския бог. Познавате навярно Херефонта[7]<; той ми беше другар от младини и заедно с вас ходи в изгнание и заедно с вас се завърна[8]<.  Вие знаете също какъв беше Херефонт и колко беше усърден във всичко, що предприемаше. И ето, като отишъл веднъж и в Делфи, дръзнал да попита оракула – но, както казах, не вдигайте шум, мъже! Той запитал оракула има ли някой по-мъдър от мене. И Пития отговорила, че няма никой по-мъдър. За това може да си свидетелства неговият брат, защото сам Херефонт се помина.

VI. Вижте сега за какво ви говоря това; искам именно да ви покажа от къде произлезе клеветата против мене. Като чух тоя отговор, аз размишлявах в себе си, като какво ли казва богът и за какво ли загатва? Защото аз ни най-малко не съзнавам, че съм мъдър. Какво тогава казва богът, говорейки, че съм най-мъдър? Зер, той сигурно не лъже; това не му е позволено. И дълго време недоумявах какво казва оракулът; после, макар и с голямо усилие, се реших да издиря смисълта на прорицанието по следния начин. Отидох при едного от тия, които минуваха за мъдри, та тука поне да изоблича оракула и тъй да отвърна на думите му: „този е по-мъдър от мене, а пък ти казваше, че аз съм най-мъдрият.” И тъй, като разглеждах тогова – не е нужно да казвам името му, той беше един от държавниците, при чието изследване преживях такова нещо, мъже атинци – аз разбрах, че тоя мъж се показва мъдър и на мнозина други хора и най-много на самия себе си, а всъщност не е такъв. Поради това станах омразен, както нему, тъй и на мнозина от присъстващите. А като си отивах, размишлявах в себе си, че аз съм по-мъдър от тогова човека; защото, както изглежда, ни един от двама ни не знае нещо свястно, но той си въображава, че знае нещо, макар и да не знае нищо, а пък аз, като не зная, нито мисля, че го зная. Оттука отидох при другиго, едного от тия, които минуваха за по-мъдри от оногова, но и там добих същото впечатление. И по такъв начин останах ненавистен и на оногова, и на мнозина други.

VII. След това тръгнах наред при други, макар че усещах със скръб и страх, че си навличах омраза; обаче считах за необходимо да туря изречението на бога по-горе от всичко друго. И тъй, за да изпитам смисъла на оракула, счетох за необходимо да ида при всички, които се мислеха, че знаят нещо. И кълня ви се в кучето[9]<, мъже атинци – зер пред вас трябва да говоря истината – аз действително изпитах нещо подобно: тия, които се ползуваха с най-голяма слава, сториха ми се току-речи напълно лишени от всякакво разбиране, когато ги изследвах според указанието на бога, а други, които се смятаха по-долни, ми се сториха мъже, по-способни за разумно размишление. Но трябва да ви разкажа моето скитане, за да разберете какъв голям труд съм положил, за да ми остане най-после прорицанието неизобличено. Подир държавниците споходих поетите, и трагическите, и дитирамбическите, и другите, мислейки, че тук веднага ще доловя, че съм по-неук от тях. И тъй, като вземах ония от съчиненията им, които ми се виждаха, че са най-грижливо изработили, разпитвах ги какво са искали да кажат, та същевременно да науча и аз нещо от тях. Срам ме е, мъже, да ви кажа истината, но трябва да я кажа.  Защото, да си кажем направо, едва ли не всички от присъстващите би говорели по-добре върху това, което са съчинили, отколкото те самите. И тъй за кратко време и за поетите узнах това, че не по мъдрост съчиняват онова, що съчиняват, ами по някаква природна дарба и в ентусиазъм, както гадателите и прорицателите, защото и тия последните говорят много и хубави неща, но не отбират нищо от това, което говорят. Подобно нещо ми се стори, че изпитват и поетите. Същевременно аз забелязах, че те поради поетическото си изкуство си мислят да бъдат най-мъдри от всички хора и в други отношения, което не беше вярно. И така, отидох си и оттука, мислейки, че имам над тях същото преимущество, както и над държавниците.

VIII. Най-после се запътих към занаятчиите; аз съзнавах в себе си, че напросто казано, нищо не разбирам от работата им, но знаях, че ще ги намеря да разбират много и хубави неща. И в това не се излъгах; наистина те разбираха неща, които аз не разбирах, и в това те бяха по-мъдри от мене. Ала, мъже атинци, стори ми се, че и добрите майстори имаха същата грешка, каквато и поетите: понеже  добре владееха занаята, всеки претендираше да бъде най-мъдър и по други, и то най-важни дела; и тая тяхна глупост затъмняваше мъдростта, която притежаваха. Тъй щото, като запитвах сам себе си в името на оракула, кое бих предпочел: да си остана такъв, какъвто съм, т.е. нито мъдър в тяхната мъдрост, нито невежа с тяхното невежество, или да имам и двете качества, които те имат, - отговарях на себе си, па и на оракула, че за мене е по-полезно да си остана такъв, какъвто съм.

IX. И ето, от това именно изследване, мъже атинци, ми се породиха много омрази и то твърде жестоки и твърде тежки, от които произлязоха много клевети, и излезе дума, че съм мъдър; защото присъстващите всеки път мислят, че аз сам съм мъдър в това, в което изобличавам другия. А пък в същност, мъже, бог се оказва мъдър и с това изречение иска да каже, че човешката мъдрост има малка цена и дори никаква. И, както изглежда, той не говори за самия Сократ, ами се е възползувал от моето име като пример, също като че ли би казал: тоя от вас, човеци, е най-мъдър, който като Сократ, знае, че относно мъдростта той наистина нищо не струва. Затова и сега още аз обикалям та търся и издирвам според божието изречение, дали някой било от гражданите, било от чужденците, ще се окаже мъдър; и когато не се окаже, аз, помагайки на бога, му доказвам, че не е мъдър. Поради това занятие не ми е останало време да направя нещо бележито нито за града, нито за домашните си работи, ами преживявам в крайна бедност поради службата си на бога.

X. Освен това, младежите, които имат най-много свободно време, синове на твърде богато граждани, ме следват драговолно и се радват, като слушат как изпитвам хората; и сами те често ме подражават, като се залавят да изпитват други. И аз мисля, че те откриват мнозина хора, които си въобразяват, че знаят нещо, а в същност знаят малко или нищо. Поради това изпитваните от тях се сърдят на мене, а не на себе си, и отговарят, че има някой си Сократ, негодник, който развращава младите. А когато някой го попита какво върши и какво учи той, не могат нищо положително да кажат, ами се съмняват, и за да не се покажат, че недоумяват, говорят това, което обикновено се говори против всички философи: той се занимава с небесните и подземните работи, не признава боговете и превръща кривдата в правда. Зер те не би желали, чини ми се, да кажат истината, защото тогава ще излезе наяве, че се преструват да знаят нещо, а не знаят нищо. И понеже, струва ми се, тия хора са тщеславни, буйни и многобройни, и говорят за мене упорито и убедително, те са напълнили хорските уши, клеветейки ме отдавна и силно. Поради това се нахвърлиха върху мене и Мелет, и Анит, и Ликон[10]<; и то Мелет, сърдит заради поетите, Анит – заради занаятчиите и политиците, а Ликон – заради реторите. Тъй щото, както ви казах отначало, чудно би било, ако бих смогнал да изкореня от вас в толкова късо време тая толкова голяма клевета. Ето ви, мъже атинци, самата истина, и аз ви говоря, без да скрия или премълча нещо важно или незначително, макар и да съм почти убеден, че тъкмо тъй ставам омразен, но това служи и за доказателство, че говоря истината, и че в това се състои клеветата против мене и нейните причини. И пожелаете ли да изследвате това дело сега или по-късно, ще намерите, че това е така.

XI. И така, относително това, в което ме обвиняваха първите ми обвинители, тая ми защита пред вас ще бъде достатъчна. А сега ще се опитам да се защитя против добрия и отечестволюбивия Мелет, както той сам се нарича, и против останалите обвинители. И тъй, нека пак да се заемем с тяхното показание, като че ли те са други обвинители. То приблизително гласи тъй: Сократ, се казва тамо, престъпва закона, като развращава младежите и не признава боговете, които признава градът, ами зачита други нови божества.  Ето такова е обвинението; нека сега разгледаме всяка отделна точка на това обвинение. Те казват, че аз постъпвам незаконно, като развращавам младежите; а пък аз казвам, мъже атинци, че законът престъпва Мелет, понеже съзнателно се шегува, като лекомислено тегли хора на съд, преструвайки се, че заляга ревностно и се грижи за работи, за които той никога не се е грижил. А, че това е така, ще се помъча да докажа и вам.

XII. Ела тука, Мелете, и ми кажи: ти не се ли грижиш най-много за това, щото младежите да станат, колкото може по-добри?

-         Така е.

-         В такъв случай, хайде, кажи на тези хора, кой ги прави по-добри? Очевидно е, че ти ги знаеш, понеже се грижиш за това. Ето на, ти си намерил развратителя, както казваш, изкарваш ме пред тия тук (съдиите) и ме обвиняваш. Хайде сега кажи, кой ги прави по-добри и съобщи на тези кой е той. Видиш ли, Мелете, ти мълчиш и не можеш да кажеш? И не е ли срамно за тебе и не ти ли се струва това да бъде достатъчно доказателство за правотата на моите думи, че ти никак не си се погрижил за това? Но кажи, добрий човече, кой ги прави по-добри?

-         Законите.

-         Но аз не питам за това, добрейши, ами, кой е човекът, който преди всичко знае и самото това, т.е. законите.

-         Тия тук, Сократе, съдиите[11]<.

-         Какво говориш, Мелете? Годни ли са те да възпитават младежите и да ги правят по-добри?

-         Без съмнение.

-         Дали всички, или едни от тях са годни, а други не?

-         Всички.

-         Добре казваш, кълня се в Хера. Какво голямо изобилие от полезни дейци! Ами слушателите тука?[12]< И те ли правят младежите по-добри или не?

-         И те също.

-         Ами съветниците?

-         И съветниците.[13]<

-         Е добре, Мелете; да не би участващите в събранието, еклесиастите[14]<, да развращават по-младите? Или и те всички ги правят по-добри?

-         Също и те.

-         Значи, както изглежда, всички атинци правят младежите добри и почтени с изключение на мене и само аз ги развращавам. Така ли казваш?

-         Тъкмо това казвам.

-         Наистина голяма беда ми присъждаш. Но все пак отговаряй ми. Мислиш ли, че и с конете става същото? Сиреч, че всички човеци ги правят по-добри, а само един ги разваля? Или пък наопаки: само един е годен да ги направи по-добри или съвсем малцина, именно конярите, а когато мнозина се бъркат при обучението им и си служат с тях, ги развалят? Не е ли така, Мелете, и с конете и с всички други животни? Несъмнено това е така, било че ти и Анит се съгласите с него, било че не се съгласите. Наистина, щеше да бъде голямо щастие за младежите, ако само един ги развращаваше, а всички други им принасяха полза. Ала ти, Мелете, достатъчно показа, че никога не си се грижил за младите, и явно издаваш своето нехайство, като не ти е било присърце нищо от тия работи, за които ме викаш на съд.

XIII. Кажи ни още, в името на Зевса, Мелете, по-добре ли е да живее човек между добри граждани или между лоши? Отговаряй, приятелю, зер не те питам нещо мъчно. Не правят ли лошите винаги някакво зло на тия, които са най-близо до тях, а добрите – нищо добро?

-         Така е.

-         Ами има ли някой, който да желае да получава от ония, с които живее, по-скоро вреда, отколкото полза? Отговаряй, добрий човече, понеже и законът повелява да отговаряш. Има ли някой, който да желае да бъде увреждан?

-         Очевидно не.

-         Добре. Дали ме викаш тука като такъв, който развращава съзнателно младежите и ги прави по-лоши, или като такъв, който върши това несъзнателно?

-         Съзнателно, разбира се.

-         Как така, Мелете? Ти, бидейки тъй млад, си толкова по-умен от мене, който съм толкова възрастен, та си узнал какво лошите правят някакво зло на своите близки, а пък добрите – добро, а аз напротив, съм изпаднал в такова невежество, та дори и това не зная, че ако направя лош някого от тия, които общуват с мене, ще се изложа на опасност да получа от него някакво зло, и че това толкова голямо зло върша съзнателно, както ти твърдиш? Това не ти вярвам, Мелете, па мисля и никой друг човек не ще ти повярва. Или аз не развращавам, или ако развращавам, върша това неволно, тъй щото ти и в двата случая лъжеш. Но ако аз развращавам неволно, не е законно да ме викаш тук за такива грешки, ами трябва да се заемеш с мене частно, за да ме поучиш и вразумиш; защото явно е, че щом се вразумя, ще престана да върша това, което върша неволно. А ти си отбягвал да се събереш с мене и да ме поучиш и не си пожелал това да сториш, ами ме изкарваш тук на съд, дето според закона се довеждат нуждаещите се от наказание, а не от поука.

XIV. И така, мъже атинци, това е вече ясно, което казвах, че Мелет никога ни най-малко не се е грижил за тия неща. При все това, кажи ни, Мелете, как по твое мнение аз развращавам младежите. Не е ли ясно, че според обвинението, което подаде против мене, аз ги развращавам, като ги уча да не признават боговете, които признава градът, ами да зачитат други нови божества. Нали казваш, че като ги уча така, ги развращавам?

-         Именно, тъкмо това казвам.

-         В името на тия същите богове, Мелете, изкажи се още по-ясно и пред мене, и пред тия мъже, защото аз не мога да разбера дали твърдиш, че аз ги уча да вярват, че има някакви богове и следователно сам вярвам, че има богове и не съм съвсем безбожник и в това отношение не престъпвам закона, само че не ония богове, които тачи градът, а ами други и че това е според теб моята вина, дето признавам други богове; или пък ти казваш, че аз изобщо не признавам богове, па и другите уча на това.

-         Това казвам, че ти изобщо никак не признаваш богове.

-         Чудновати Мелете, че защо казваш това? Значи аз не признавам, както другите хора, за богове нито слънцето, нито месеца?

-         Не, бога ми, мъже съдии, защото той казва, че слънцето е камък, а месецът – земя.

-         Любезни Мелете, ти се наемаш да ме обвиняваш и така презираш тия съдии и мислиш, че са тъй невежи в литературата, та да не знаят, че книгите на Клазомениеца Анаксагора[15]< са пълни с такива мнения. И, разбира се[16]<, младежите учат тия неща от мене, които те могат да научат, като заплатят за това в орхестрата[17]< понякога най-много една драхма и после да се присмиват на Сократа, ако той си приписва наистина тия мисли, които впрочем са тъй нелепи. Но, в името на Зевса, така ли по твое мнение аз не признавам ни един бог?

-         Навярно не! В името на Зевса, по никакъв начин!

-         Това не е вярно, Мелете, пък струва ми се, и ти сам не го вярваш. Аз мисля, мъже атинци, че тоя човек е голям нахалник и своеволник и че е подал тая тъжба просто от някаква нахалност, своелюбие и детинско лекомислие. Защото изглежда, като че ли е измислил гатанка и изпитва дали Сократ, мъдрецът, ще узнае, че той се шегува и сам си противоречи в обвинението, все едно като че ли би казал: „Сократ постъпва незаконно, като не признава богове. Явно, това е шегобийство.

XV. Нека сега разглеждаме заедно, мъже, дали така говори той, както на мене ми се струва. А ти ни отговаряй, Мелете. Вие пък, както ви молих в началото, помнете, да не ми вдигате шум, ако говоря така, както съм свикнал. Има ли, Мелете, в света някой човек, който да признава, че има човешки работи, а да не признава, че има човеци? Нека той отговаря, мъже, а не да вдига шум непрекъснато. Има ли някой, който да не признава, че има коне, а да признава, че има конски неща? Или да не признава, че има флейтисти, а да признава, че има неща на флейтисти? Няма такъв човек, добрейши човече; ако ти не искаш да отговаряш, то аз сам ще отговоря на тебе и на другите, тук присъстващи. Но отговори поне на тоя въпрос: има ли някой, който да признава, че има божествени[18]< деяния, а да не признава, че има божества?[19]<

-         Няма.

-         Колко ме зарадва, че най-после отговори, принуден от тия съдии! И така, ти твърдиш, че аз признавам и уча другите да признават божества, били те нови или стари; значи според твоите думи аз признавам божества, и ти потвърди с клетва в писменото си обвинение. А ако аз признавам божества, то съвсем необходимо е да признавам и богове. Не е ли така? Така е. Приемам, че се съгласяваш, понеже не отговаряш. А пък божествата не смятаме ли като богове или деца на богове? Потвърждаваш ли това или не?

-         Потвърждавам.

-         И така, ако признавам божества, както ти казваш, и ако божествата са един вид богове, то вярно е това, що казвам, че ти именно задаваш гатанки и се шегуваш, като твърдиш от една страна, че признавам богове, понеже признавам божества. От друга страна, ако божествата са деца на богове, някакви незаконнородени, от нимфи или от други жени, на които се приписват, кой човек би признавал божески деца, а не би признавал богове? Това би било толкоз неуместно, колкото ако някой признаваше, че има мулета, деца на коне и магарета, а не признаваше, че има коне и магарета. Не е възможно, Мелете, ти да не си подал това обвинение или като си желаел да ме изпиташ, или пък като си недоумявал, в какво истинско престъпление да ме обвиниш. Да убедиш някого, който има макар малко разсъдък, че един и същ човек може да признава божествени и божи деяния и същевременно да не признава нито божествени, нито божи деяния, и пак същият да признава божества и богове и да не признава нито божества, нито богове, това никак не е възможно.

XVI. И така, мъже атинци, против твърдението, че аз не престъпвам закона, както ме обвинява Мелет, не е нужно, струва ми се, по-дълга защита, но достатъчно е и тая. Разберете добре, че истината е това, което казвах и по-рано, именно, че се е породила против мене голяма омраза и то между мнозина. И това е, което ще ме погуби, ако ме погуби, а не Мелет, нито Анит, ами клеветата и завистта на множеството. Те са погубили и много други добри мъже и мисля, че ще погубват и в бъдеще; не е чудно, че то не ще се спре с мене.

  Но може би някой да каже: „Не се ли срамуваш, Сократе, дето си се занимавал с такава работа, от която сега се излагаш на опасност да загинеш? Но тогава бих възразил справедливо: „Не говориш добре, човече, ако мислиш, че оня мъж, от когото има макар и малка полза, трябва да държи сметка за опасността да живее или да умре, а не да гледа във всяка работа дали постъпва справедливо или несправедливо и дали делата му са дела на добър или на лош човек. По твое мнение негодни би били героите, които загинали при Троя, всички други, па и синът на Тетида. Последният, за да не се опозори, дотолкова презрял опасността, щото, когато майка му, която била богиня, разбрала, че той желае да убие Хектора, казала му приблизително така, доколкото помня: „Ако отмъстиш за убийството на приятеля си Патрокла и убиеш Хектора, ти сам ще умреш.”; „Защото, добавила тя, веднага след Хектора, твоята участ е решена.”[20]< Той, като чул това, презрял смъртта и опасността и много повече се побоял да остане жив, бидейки опозорен, и да не отмъсти за приятелите си. „Нека веднага да умра, казва той, след като накажа виновния, та да не остана тук посмешище при извитите кораби, безполезно бреме на земята”.[21]< Да не мислиш, че смъртта и опасността са му създавали грижа? Ето така, мъже атинци, стои в действителност работата: дето някой е поставил себе си, мислейки че там е най-добре за него, или пък е бил поставен от началника си, там трябва, чини ми се, да издържи и да се излага на опасност, и да не смята нищо по-страшно от позора, нито смъртта, нито нещо друго.

XVII. И тъй, аз бих постъпил ужасно, мъже атинци, ако, когато архонтите, които вие избрахте да ми заповядват, ме поставяха на пост и при Потидея[22]<, и при Амфипол[23]<, и при Делион[24]<, ако тогава оставах, дето ме поставяха, както и всеки друг, и се излагах на смъртна опасност; а пък сега, когато Бог ми отреди, както аз си помислих и повярвах, че трябва да живея, занимавайки се с философия и изпитвайки себе си и другите, от страх пред смъртта или нещо друго, напуснех поста си. Това би било ужасно и тогава наистина справедливо би ме повикал някой на съд, че не признавам богове, понеже не се повинувам на оракула, боя се от смърт и се смятам за мъдър, без да бъда такъв. Наистина, страхът от смъртта, мъже, не е нищо друго освен да се смяташ за мъдър, когато не си, сиреч да си въобразяваш, че знаеш нещо, което не знаеш. Защото никой не знае какво е смъртта и дали тя не е за човека най-голямото от всички блага, а въпреки това се боят от нея, като че ли сигурно знаят, че тя е най-голямото зло. И не е ли най-осъдително невежество да мисли човек, че знае това, що не знае? Аз пък, мъже, и в тоя случай може би се различавам от повечето хора, и ако действително бих казал, че в нещо съм по-мъдър от другиго, то е това дето, непознавайки достатъчно работите в Ада, не си и въобразявам, че ги зная. А да беззаконстваш и да не се подчиняваш на по-добрия, би бил той бог или човек, зная, че е лошо и срамотно. И затова аз никога не ще се боя и не ще отбягвам толкова много от ония неща, за които не зная дали са добри, колкото от лошите неща, за които зная, че са лоши. Така щото, ако сега вие ме освободите, като не повярвате на Анита, който каза, че или изобщо не би трябвало да дойда тука, или щом съм дошъл, не е възможно да не ме накажете със смърт, и ви убеждаваше, че ако избегна наказанието, то вашите синове, вършейки това, що учи Сократ, вече всички ще се развратят напълно – ако на това отгоре ми кажехте: „Сократе, ние сега не вярваме на Анита, ами те освобождаваме, но под условие, щото ти да не се занимаваш по-нататък с такова изследване и да изоставиш философията; ако пък бъдеш уловен, че още вършиш същото, ще загинеш. Ако впрочем, както рекох, ме освободите под това условие, бих ви казал: „Аз, мъже атинци, ви обичам и почитам, но ще послушам повече бога, отколкото вас, и докато дишам, и докато мога, не ще престана да философствам и да съветвам и убеждавам всекиго от вас, когото срещна, говорейки, както съм свикнал: „Добрий човече, като си гражданин на Атина, град най-голям[25]< и най-прочут по мъдрост и сила, не се ли срамуваш, дето се грижиш за пари, колкото можеш повече да спечелиш, за слава и почест, а пък за разумност, за истина и за душата, колкото може по-добра да стане, нито мислиш, нито се грижиш? И ако някой от вас почне да възразява и каже, че се грижи за това, няма да го оставя веднага и не ще се махна от него, ами ще го разпитвам, изследвам и изобличавам и ако ми се стори, че не притежава добродетел, а само си я приписва, ще го укоря, че най-скъпото оценява най-малко, а по-долното оценява по-горе. Така ще постъпвам с всеки, когото срещна, и с по-млад, и с по-стар, и с чужденец, и с гражданин, особено с гражданите, защото вие по род сте ми по-близки. Пък и знайте добре, че това заповядва бог, и аз мисля, че вие не сте имали в града някое по-голямо благо от моята служба на бога. Зер, обикаляйки града, аз само това върша, да убеждавам и по-млади, и по-стари между вас, да не се грижат по-напред нито за тялото си, нито за пари толкова много, колкото за душата, щото тя да стане по възможност по-добра, изтъквайки, че добродетелта не се ражда от пари, ами от добродетелта произлизат пари и всички други блага за хората, както в обществения, тъй и в частния живот. И тъй, ако, говорейки тия неща, аз развращавам младежите, то това би било наистина пакост. Ако ли някой твърди, че аз говоря друго, а не това, той не казва истината. Щом е така, бих казал, мъже атинци, че повярвате ли на Анита или не, освободите ли ме или не, аз не ще постъпвам другояче, дори ако трябва да умра много пъти.

XVIII. Не шумете, мъже атинци, ами устойте на това, за което ви молих, да не вдигате шум за това, което говоря, а да слушате, защото, както мисля, ще имате полза от слушането. Преднамерявам да ви кажа и други някои неща, за които може би ще вдигнете врява, обаче по никой начин не правете това. Запомнете, впрочем добре: ако убиете мене, един такъв човек, какъвто се описвам, ще напакостите повече на себе си, отколкото на мене. Защото на мен не би напакостил нито Мелет, нито Анит; та те и не могат това да сторят, понеже мисля, че не е редно да се пакости на по-добрия от по-лошия човек. Да предположим, че той би ме убил или изгонил, или лишил от граждански права. Но тия неща той или някой друг смята може би за големи злини, аз обаче не ги смятам за такива; напротив, аз смятам за много по-голямо зло това, което той върши сега, именно дето се опитва да погуби несправедливо един човек. И така, мъже атинци, аз сега далеч не искам да се защищавам заради себе си, както би помислил някой, а заради вас, да не би да сгрешите против предоставения ви от бога дар, като ме осъдите на смърт. Защото, ако ме погубите, не ще намерите лесно друг такъв като мене, който – макар и смешно за казване – е приставен към града като към голям и породист кон, който обаче, бидейки тромав поради големината си, има нужда, има нужда да се подбутва с махмуз. И тъй, струва ми се, че бог ме е пратил на града като такъв, който непрекъснато цял ден присядва навсякъде, за да разбужда, убеждава и упреква всекиго от вас. Друг такъв човек вие не ще намерите лесно, мъже, и затова, ако ми повярвате, ще ме пощадите. Но може би вие, разядосани, като разбудените посред нощ от сън, бихте ме тласнали и, убедени от Анита, лесно бихте ме погубили и после прекарали останалия си живот в сън, ако бог, грижейки се за вас, не ви прати някого другиго. А че аз имам качествата на мъж, който е даден на града от бога, ще разберете от следното: не прилича на нещо човешко това, дето съм занемарил всичките си работи и понасям вече толкова години неуредицата на стопанството си, ами винаги се занимавам с вашата работа, като отивам частно при всекиго като баща или по-стар брат, убеждавайки го да заляга за добродетелта. И ако аз имах някаква облага от това и получавах плата за тия наставления, то бих имал някаква причина тъй да постъпвам. А сега и сами виждате, че моите обвинители, които тъй безсрамно ме обвиняваха във всичко друго, в това поне не можаха да си позволят такова безсрамие, та да представят свидетел, че аз някога съм получил или поисквал някаква плата. И чини ми се, че аз представям достоверен свидетел за това, че говоря истина – именно моята бедност.[26]<

XIX. Може би ще се види чудновато, че давам тия съвети частно, като спохождам всички и се суетя, а не се осмелявам да изляза публично във вашето събрание и да съветвам града. Причината на това е тая, която често и навсякъде сте слушали от мене: именно, че у мене се явява нещо божеско и божествено,[27]< с което и Мелет се подигра със своето обвинение. Това започна у мене от детинство: никакъв глас, който, когато се появи, винаги ме отвращава от това, което възнамерявам да направя, но никога не ме подбужда да го сторя. Ето тоя глас е, който ми забранява да се занимавам с държавни работи. И чини ми се, че много уместно ми забранява; защото добре знайте, мъже атинци, че ако бях се опитал да се занимавам с държавни работи, отдавна щях да загина, и нито вам бих принесъл някаква полза нито на себе си. И недейте ми се сърди, дето говоря истината: няма човек, който да оцелее, ако се противопостави открито, било вам, било на друго някакво мнозинство, и възпрепятства да стават в града много неправди и беззакония. Значи необходимо е, щото борещият се на дело за правдата, ако иска да запази живота си за малко време, да си остане човек и да не се меси в обществените работи.

XX. За тия неща ще ви представя силни доказателства, не думи, ами това, което вие цените – дела. И така, чуйте какво се случи с мене, за да видите, че на никого не бих се поддал против дълга си от страх пред смъртта, не отстъпвайки дори ако трябва и да умра. Ще ви кажа неща досадни и отегчителни, но истински. Аз, мъже атинци, освен дето бях член в съвета.[28]< Случи се да заседава нашата фила,[29]< когато вие искахте да съдите вкупом десетте стратези (военачалници), които не спасили пострадалите в морското сражение войници; това беше незаконно, както по-късно вие всички признахте.[30]< Тогава аз единствен от пританите[31]< се възпротивих да не се върши нищо против законите, и когато ораторите бяха готови да ме обвинят и отведат в затвора, па и вие сами искахте това и крещяхте, аз мислех, че съм длъжен по-скоро да се изложа на опасност, бидейки на страната на закона и справедливостта, отколкото, уплашен от затвор или смърт, да се присъединя към вас, които решавахте несправедливо. Това стана, когато градът още се управляваше демократически. Когато се въдвори олигархията, Тридесетте[32]< пък ме повикаха заедно с четирима други в правителственото помещение[33]< и ни заповядаха да доведем от Саламин Саламинеца Леонта,[34]< за да го убият. Много подобни неща те поръчваха и на мнозина други, като желаеха да отрупат с престъпления колкото се може повече хора. Тогава аз пак показах, не на да думи, а на дело, че за мене смъртта – ако не е рязко да се изразя така – няма никакво значение, а напротив, за мене е най-важно да не извърша нещо несправедливо или нечестиво. Така щото, онова правителство, колкото и да беше силно, не ме уплаши, та да ме накара да направя нещо несправедливо, ами когато излязохме от зданието, четиримата отидоха в Саламин и доведоха Леонта, а аз тръгнах да си отида дома. И вероятно щях да загина заради това, ако властта на Тридесетте не беше паднала наскоро. За това нещо мнозина от вас могат да свидетелстват.

XXI. Мислите ли, прочее, че бих могъл да проживея толкова години, ако бях се занимавал с обществени работи, и действах както подобава на добър човек, та помагах на правдата и смятах това за най-важно, както и трябва да се смята? Ни най-малко, мъже атинци; нито пък някой друг човек. А пък аз през целия си живот, както в обществените работи, доколкото съм участвал в тях, така и в частните, съм се показал като такъв човек, който никога не се е съгласявал с никого в нещо против справедливостта, нито с другиго, нито с някого от тия, които клеветниците ми наричат мои ученици. Аз никога никому не съм бил учител. Ако някой, било млад или по-стар, е желаeл да слуша разговорите ми и да гледа как върша работата си, никому никога не съм запрещавал; нито пък съм такъв да се разговарям, ако получавам пари, а ако не получавам, да не се разговарям, ами предоставям себе си еднакво и на богат, и на беден да ме разпитва и ако някой желае да отговаря, може да слуша, каквото говоря. И ако някой от тия хора става добър или лош, за това не мога по право да поема отговорност, защото на никого от тях никога не съм обещавал учение и не съм го учил на нещо.[35]< Ако ли пък някой казва, че частно е научил или чул някога от мене нещо по друго от това, което са чули всички други, знайте, че той не говори истината.

XXII. Но защо ли пък някои обичат да прекарват дълго време с мене? Вие чухте, мъже атинци, казах ви цялата истина: защото те с удоволствие слушат, когато изпитвам тия, които се мислят за мъдри, без да бъдат такива; тъй като това не е неприятно. А на мене, както казвам, ми е заповядано да върша това от бога и чрез оракули, и чрез сънища, и чрез всички средства, с които си е послужвала някога божията воля, за да въздейства върху човека и да го накара да извърши нещо. Това, мъже атинци, не само е вярно, но и лесно се доказва.

  И наистина, ако развращавам едни от младежите, а други вече съм развратил, естествено би трябвало, ако някои от тях, станали вече възрастни, са разбрали, че докато са били млади, съм им давал някога лош съвет, да излязат сега сами да ме обвинят и да си отмъщават. Ако ли пък те сами не са искали, то някои от техните домашни, бащи, братя и други роднини, трябваше сега да си спомнят, ако техните близки са изпатили нещо лошо от мене. И действително, мнозина от тях присъстват тука, както виждам: първо тоя тук Критон,[36]< мой връстник и едномахленец, баща на тоя Критобул, после Лисаний от Сфет, баща на тогози Есхина,[37]< после Антифонт от Кефис, баща на Епигена. Има тука още и други такива, чиито братя са се разговаряли с мене: Никострат, син на Теозотида, брат на Теодота – но Теодот е вече умрял, та не би могъл да убеди брата си да не говори против мене. Ето и Парал, син на Демодока, комуто Теаг беше брат. Ето и Адимант, Аристонов син, чийто брат е този Аполодор. Мога да ви назова и мнозина други, от които някого Мелет би трябвало в речта си непременно да представи като свидетел; ако ли пък тогава[38]< е забравил, нека го представи сега, аз позволявам,[39]< и нека говори, ако има нещо такова. Но вие, мъже атинци, ще намерите тъкмо противното на всичко това, вие ще намерите всички готови да се притекат на помощ на мене, развратителя, на тоя, който е направил зло на домашните им, както твърдят Мелет и Анит. Наистина, сами развратените може би имат причина да ме защищават; но неразвратените, вече възрастни хора, техните роднини, каква друга причина биха имали да ми помагат, ако не правото и справедливостта, понеже съзнават, че Мелет лъже, а аз говоря истината?

XXIII. Но стига толкова, мъже. Това е, що имах да кажа за мое оправдание, или нещо подобно. Но може би някой от вас ще възнегодува, като си припомни, че той сам, когато е трябвало да се защищава в по-маловажно дело от моето, е просил и молил съдиите с много сълзи и е довеждал своите деца и много други от своите родственици и приятели, за да се възбуди колкото се може повече състрадание, а пък аз не искам да сторя нещо подобно, макар че както изглежда, се излагам на най-голяма опасност. Може би, прочее, някой, като помисли за това, да се настрои неприязнено към мене, и разсърден от това, да даде гласа си с гняв. Ако някой от вас наистина мисли така – аз не искам да твърдя това – но ако мисли така, струва ми се, че ще му отговоря правилно, ако кажа: „най-добрий човече, и аз имам някой и друг роднина; зер, както се казва и у Хомера[40]< и „аз не съм роден нито от дъб, нито от камък”, а от хора, тъй щото си имам и роднини, и трима синове, мъже атинци, от които единият е вече юноша, а другите двама са още деца. Въпреки това никого от тях не съм довел тука и не ще ви моля да ме оправдаете. Ала защо не ще направя нищо подобно? Не от надменност, мъже атинци, нито от незачитане към вас. Дали аз се боя от смъртта или не, това е друг въпрос; обаче заради моята и вашата чест, заради честта на целия гард, струва ми се, не е хубаво да направя нещо подобно, когато съм на такава възраст и спечелил такова име,[41]< все едно истинско ли е то или лъжовно; както и да е, мисля, че все пак Сократ се отличава с нещо от мнозинството. Ако, прочее, тия от вас, които изглежда да се отличават било с мъдрост, било с храброст, било с друга някоя добродетел, постъпят така, то това би било срамно. Често съм виждал подобни хора, които, макар да си въобразяват, че са нещо, когато се явяват на съд, вършат чудновати работи, мислейки, че ще изпатят нещо страшно, ако загинат, като че ли те ще бъдат безсмъртни, ако вие не ги накажете със смърт! Такива хора, чини ми се, посрамят града, тъй щото и някой от чужденците би предположил, че отличилите се между атинците с добродетел, които те самите предпочитат при избори за длъжностни лица и за други почетни служби, никак не се различават от жени. Тия неща, мъже атинци, не бива да ги вършим нито ние, които мислим, че струваме нещо, нито пък ако вършим подобно нещо, вие да го допущате. Напротив, вие трябва да се показвате, че много повече ще осъдите тогова, който устройва подобни печални сцени и прави смешен града, отколкото оногова, който се държи спокойно.

XXIV. Но, като оставим настрана честта, струва ми се, мъже, че дори не е правилно да моли човек съдията и да избегне наказанието с молба, вместо да разяснява и да доказва. Защото съдията не е поставен за това, да раздава право по милост, ами да присъжда. И той се е клел не да бъде милостив, към които му скимне, ами да съди според законите. И така, не бива нито ние да ви приучваме да нарушавате клетвата, нито вие да привиквате на това, защото тогава и ние, и вие бихме постъпвали безбожно. Тъй щото, мъже атинци, недейте иска от мене да свърша пред вас подобни неща, които смятам, че не са нито хубави, нито справедливи, нито благочестиви, както във всяко друго отношение, кълня се в Зевса, тъй и в случая, когато съм обвинен в безбожие от оногова Мелета. Защото явно е, че ако бих ви уговарял и насилвал с молби вас, заклетите съдии, щях да ви уча да не вярвате, че има богове и защитавайки себе си, сам бих се обвинил направо, че не вярвам в богове. Но това далеч не е така, защото, мъже атинци, аз вярвам в богове, както никой от моите обвинители и предоставям вам и на бога да отсъдите за мене така, както ще бъде най-добре и за мен, и за вас.

  (След като съдиите се произнасят, че е виновен, той продължава речта си.)

XXV. Между многото други причини, мъже атинци, които не ми позволяват да негодувам за тая случка, дето ме осъдихте, е и тая, че това не стана за мене неочаквано. Много повече ме учудва броят на подадените за мен и против мене гласове,[42]< защото не мислех, че разликата помежду им ще бъде толкова малка, а много по-голяма. Сега, както изглежда, ако бяха минали от едната страна на другата само тридесет гласа, щях да бъда оправдан. Обвинението на Мелета, чини ми се, и сега съм избегнал, и не само съм го избегнал, но за всекиго е ясно, че ако не бяха се явили Анит и Ликон да ме обвиняват, Мелет би трябвало да запрати хиляди драхми, понеже не щеше да получи петата част от гласовете.[43]<

XXVI. Прочее, тоя човек иска за мене смъртно наказание. Добре. Ами аз какво наказание да ви предложа за себе си, мъже атинци?[44]< Не е ли ясно, че каквото заслужавам? Какво прочее? Какво заслужавам да претърпя или да платя, задето ми се падна да не си давам покой в живота, ами занемарих всичко, за което се грижат повечето хора: печалба на пари, домашно стопанство, командване на войска, ораторство в народното събрание и други служби, участие в партии и в бунтове, които стават в града ни? Понеже смятах, че е по-достолепно да не се втурвам в такива работи и тъй да си осигуря положение, аз не отидох там, дето не можех да принеса никаква полза нито вам, нито на себе си, ами там, дето всекиму частно можех да направя най-голямо, по мое мнение, благодеяние, като се опитвах да уговарям всекиго от вас да не се грижи по-напред за нищо свое, преди да се погрижи за самия себе си, та да стане колкото се може по-добър и по-разумен, нито за градските работи, преди да се погрижи за самия град, пък и за останалите работи да се грижи по същия начин. Какво прочее заслужавам да изпатя, бидейки такъв? Нищо добро, мъже атинци, ако трябва наистина да се оценява по заслуга, и при това такова добро, което да ми прилича. Какво, прочее, прилича на човек беден и благодетелен, който има нужда от свободно време, за да може да ви поучава? За такъв човек, мъже атинци, няма нищо по-прилично от това да се храни в Пританея,[45]< във всеки случай, много по-прилично е за него това, отколкото ако някой от вас иска да победи в Олимпийските игри с кон или с двуконна колесница, или с триконна или четириконна, защото такъв победител ви прави да изглеждате щастливи, а пък аз – да бъдете щастливи; и той не се нуждае от храна, а аз се нуждая. И тъй, ако трябва справедливо да си присъдя заслуженото, аз си присъждам това, да бъда хранен в Пританея.

XXVII. Може би ще ви се стори, че и тия неща говоря по същото побуждение, когато говорих за милостта и за молбите, именно от надменност. Но това не е така, мъже атинци, а ето как. Убеден съм, че съзнателно не съм онеправдал никого, но не мога да ви убедя в това, понеже малко време се разговаряхме помежду си. Ако у вас имаше закон, както у други хора,[46]< да решават за смърт не в един ден, а в няколко, мисля, че бихте се убедили в това. А сега не е лесно в толкова късо време да опровергая тия големи клевети. Веднаж убеден, че никого не съм онеправдал, далеч съм от мисълта да онеправдая себе си и да говоря сам против себе си, че съм достоен за нещо лошо и да си присъдя нещо подобно. И защо? От страх ли да не изпатя това, което иска за мене Мелет и за което казвам, че не зная дали е добро или лошо? И тъй вместо него да избера нещо от ония неща, които добре зная, че са злини и да си го присъдя като собствено наказание? Дали затвор? И защо трябва да живея в затвор и тъй да робувам на постоянно меняващата се власт на Единадесетте?[47]< Или парична глоба и да седя в затвора, докато я изплатя? Но за мене това е същото, което току-що споменах, защото нямам отгде да платя. Но да си присъдя ли изгнание? Защото, негли вие бихте ме осъдили на това. Наистина, би трябвало да бъда обладан от толкова голяма обич към живота, ако съм толкова безумен, та да не мога да разбера, че вие, бидейки мои съграждани, не бяхте в състояние да търпите моите разговори, ами ви станаха тъй досадни и омразни, та искате сега да се отървете от тях, а други пък, лесно ще ги понасят. Далеч не, мъже атинци. Хубав наистина би бил за мене животът, ако като човек на такава възраст ида в изгнание и заживея като скитник от град на град, като бъда изгонван от всякъде. Защото добре зная, че дето и да отида, младежите ще случат моите речи, както и тука; и ако почна да ги отпъждам, те сами ще ме изгонят, като надумат по-старите; ако ли пък не ги отпъждам, то техните бащи и роднини ще ме изгонят заради тях.

XXVIII. Но някой би ми възразил: нима, Сократе, като отидеш в изгнание, не ще можеш да живееш, като мълчиш и кротуваш? Ето, в това да убедя някого от вас е най-мъчно. Защото, ако кажа, че това значи да не се покорявам на бога и затова е невъзможно да кротувам, не ще ми повярвате и ще помислите, че се подигравам. Ако ли пък кажа, че най-голямото благо за човека е това, всекидневно да беседва за добродетелта и за другите неща, както ме слушате да правя това, изпитвайки и себе си, и другите и че живот без такова изпитване не е живот достоен за човек, в това още по-малко ще ми повярвате. Тъй стои работата, мъже, както ви казвам, но не е лесно да се убедите. Па освен това не съм и привикнал да смятам себе си достоен за нещо лошо. Ако да притежавах пари, бих си присъдил парична глоба, колкото можех да платя, защото от това никак не бих се ощетил. Но нямам освен ако не желаете да ми определите да платя толкова, колкото бих могъл да платя. Може би, бих могъл да ви платя една мина сребро, толкова си присъждам. Но, ето, мъже атинци, този тук Платон, и Критон, и Критобул, и Аполодор ме подканят да си присъдя тридесет мини, за което те сами поръчителстват; и така, определям толкова, а поръчители за парите ще ви бъдат тия надеждни граждани.

(Съдиите гласуват повторно и издават смъртна присъда, след което Сократ продължава речта си.)

XXIX. Дето не искахте да почакате още малко време,[48]< мъже атинци, ще си навлечете мълва и обвинение от страна на тия, които желаят да злословят града, че сте умъртвили Сократа, мъдрия мъж, защото тия, които желаят да хулят града, ще кажат, че съм мъдър, макар и да не съм такъв. Ако бяхте почакали още малко време, това щеше да ви се удаде от само себе си, нали виждате моята възраст, че животът ми е напреднал и че съм близо вече до смъртта. Не говоря това на всички ви, а на тия, които ме осъдиха на смърт. На тях същите ще кажа и следното. Може би мислите, мъже, че аз загинах поради липса на думи, с които бих могъл да ви убедя, ако мислех, че трябва да върша и говоря всичко, за да избегна осъждането. Това далеч не е така. Наистина, аз загинах поради липса, но не да думи, а на дързост и безочливост и по липса на желание да ви говоря неща, които навярно биха ви били най-приятни за слушане, именно да плача и да ридая и да върша и говоря много други неща, недостойни за мене, каквито, както вече казах, сте привикнали да слушате от други. Не, аз и по-напред[49]< не намерих за нужно да сторя нещо унизително поради опасността, па и сега не се разкайвам, че се защищавах по оня начин. Напротив, много повече предпочитам да умра след такава защита, отколкото да живея след защита по оня начин. Защото нито в съда, нито във война трябва аз или други някой да заляга само за това, да избегне смъртта по всякакъв начин. Защото и в сраженията често излиза на яве, че някой би могъл да избегне смъртта, било като хвърли оръжието или като припадне на молба пред преследвачите. Пък има и много други начини да избегне човек смъртта при всяка опасност, стига само да се одързости да върши и говори всичко. И така, едва ли е мъчно, мъже, да се избегне смъртта, но много по-мъчно е да избегнеш безчестието, защото то тича по-бързо и от смъртта. И ето, аз, като човек тромав и стар, бидох застигнат от по-мудното, а моите обвинители, понеже са силни и пъргави, бидоха застигнати от по-бързото, от безчестието. И така, аз сега си отивам, осъден от вас на смърт, а пък тези тук – обявени от истината за виновни в негодност и неправда. И аз си оставам при моето наказание и те при своето. Може би така и трябваше да стане и вярвам, че това е редно.[50]<

XXX. Сега желая да предскажа вам, които ме осъдихте, какво ще стане след това, защото вече съм в такова състояние, в което хората най-вече предсказват, именно пред смъртта. Казвам ви, мъже, които ме убихте, че веднага след смъртта ми ще ви постигне наказание много по-тежко, бога ми, отколкото онова, на което ме осъдихте. Вие сега направихте това с умисъл да се отървете от необходимостта да давате сметки за живота си, обаче, казвам ви, че тъкмо противното ще ви се случи; ще ви се явят повече изобличители, които аз до сега удържах, без да забележите това, и те ще бъдат толкова по-непоносими, колкото са по-млади, и вие още повече ще негодувате. Защото, ако мислите, че като убивате хората, ще спрете някого да не ви укорява, дето не живеете добре, то вие се лъжете. Това именно средство за избавяне не е нито твърде приложимо, нито хубаво, а онова е най-хубаво и най-лесно, да не притискате другите, ами самички да залягате, да станете колкото може по-добри. И тъй, като предсказах това на вас, които ме осъдихте, аз ви оставям на мира.

XXXI. А пък на тия, които ме оправдаха, охотно бих поприказвал за станалото събитие, докато архонтите[51]< са заети с работа и аз още не съм отишъл там, дето, като отида, трябва да умра. Останете при мене през това време, мъже, защото не пречи да си поприказваме, докато това е възможно. Вам, като на приятели, желая да обясня какво значи това, което ми се случи. С мене, мъже съдии – като ви наричам съдии, справедливо ви наричам така – стана нещо чудно. Действително, обикновеният за мене в целия ми по-предишен живот пророчески глас непрекъснато много често ми се обаждаше и ме възпираше дори при най-маловажни случаи, когато мислех да сторя нещо недобро. Сега се случиха с мене такива работи, които както и вие сами виждате, някой би сметнал за най-големи злини. Въпреки това божественото знамение не ми се възпротиви нито отзаран,[52]< когато излизах от къщи, нито, когато влизах в съдилището, нито при някое място на речта ми, когато исках да кажа нещо, при всичко че при други речи то често ме възпираше по средата на думите ми. Сега обаче в това дело то никъде не ми се противопостави, нито в някоя постъпка, нито в някоя дума. Как, прочее, да изтълкувам причината  на това? Аз ще ви кажа. Види се, че това, що се случи с мене, е нещо добро и невъзможно е да разсъждаваме правилно, ако мислим, че смъртта е зло. Като голямо доказателство на това служи за мене обстоятелството, че не би било възможно да не ми се възпротиви обикновеното знамение, ако не възнамерявах да сторя нещо добро.

XXXII. Нека тогава разгледаме и по следния начин дали има голяма надежда, че смъртта е нещо добро. Умирането е едно от двете: или умрелият става нищо и няма никакво усещане за нищо, или пък , според обикновеното мнение, то е някаква промяна и преселение на душата от тука на друго място. И ако смъртта е изгубване на всякакво усещане, подобно на такова спане, когато някой спи така, че дори и не сънува, то тя би била чудесна печалба. Защото аз мисля, че ако някой би трябвало да вземе под внимание тая нощ, в която е спал така, та дори не и сънувал, и да я съпостави с останалите дни и нощи на живота си, та като размисли, да каже колко дни и нощи в живота си е преживял по-добре и по-сладко от оная нощ, то мисля, че не само някой обикновен човек, но дори и великият цар[53]< би намерил, че такива нощи в сравнение с другите дни и нощи се броят на пръсти. И така, ако смъртта е такова нещо, то я наричам печалба, защото по такъв начин изглежда, че цялото време на небитието[54]< не ще бъде по-дълго от една нощ. Ако ли пък смъртта е един вид преселение от тука на друго място и ако е истина онова, що се приказва, че там именно се намират всички умрели, какво по-голямо добро от това може да има, мъже съдии? Защото, ако някой отиде в Ада, като се е отървал от тия тъй наречени съдии, и намери истинските съдии, за които се казва, че съдят там, Минос и Радамант и Еак и Триптолем[55]< и други от полубоговете, които са били справедливи през живота си, нима това ще бъде лошо преселване? Ами какво ли не би дал тоя или оня от вас, за да може да се събере с Орфея или Музея,[56]< Хезиода и Хомера? Аз поне желая да мра много пъти, ако това е истина, понеже за мене и пребиваването там би било чудесно, щом така ще се срещна с Паламеда и Теламониеца Еант[57]< или с други някой от старите, който е умрял от несправедлив съд; да сравняваме моите патила с техните, струва ми се, не би било неприятно. И най-после, което е най-важно: да прекарвам времето си там, като изпитвам и изследвам тамошните хора, както тукашните, кой от тях е по-мъдър и кой се мисли за мъдър, без да бъде такъв; какво не би дал някой, мъже съдии, да може да изпита човека, който е повел голямата си войска против Троя[58]< или Одисея или Сизифа,[59]< или много други мъже и жени? Да се разговаряш там с тях, да живееш с тях и да ги изпитваш, било би неизказано блаженство. Навярно там поне не убиват заради подобна работа, защото както в други отношения тамошните хора са по-честити от тукашните, тъй особено и в това, дето през всичкото си време са безсмъртни, ако именно е истина това, което се говори.

XXXIII. Пък и вие, мъже съдии, трябва да имате добра надежда в смъртта и да си признаете за истина едничкото това, именно че за добрия мъж няма нищо лошо нито приживе, нито след смъртта му, и че неговите работи не се пренебрегват от боговете. Па и моите работи не станаха случайно, защото както ми е ясно, за мене бе по-добре да умра вече и да се отърва от грижите на живота. Затова и знамението никъде не ме възпря, па и аз не се сърдя много на тия, които ме осъдиха, и на обвинителите ми, при всичко че те ме осъдиха и обвиниха не с тая умисъл, ами защото мислеха да ми напакостят и тая тяхна постъпка заслужава порицание. Все пак от тях искам следното: ако ви се стори, мъже, че моите синове, когато пораснат, се грижат повече за пари или за нещо друго, отколкото за добродетел, отмъщавайте им, като ги измъчвате със същото това, с което и аз измъчвах вас; и ако те си въобразяват, че са нещо, а са нищо, укорявайте ги, както и аз ви укорявах, задето те не се грижат за потребното и си мислят, че са нещо, когато не са достойни за нищо. Ако постъпвате така, то и аз сам и синовете ми ще да сме получили от вас това, което е справедливо.

Ала време е вече да си отивам, аз – да умра, вие – да живеете; кой от нас отива към по-добра съдба, никой не знае освен Бог.

[1]< В атинското съдилище говорителите обикновено се обръщали към съдиите с думите: „о, мъже съдии”; Сократ нарочно употребя: „о, мъже атинци”; с думата „съдии” той се обръща само към ония атинци (ср. гл. XXXI), които гласували за оправданието му.

[2]< Главен обвинител на Сократа бил Мелет, а другите двама, Анит и Ликон, били съобвинители (sunhvgoroi); обаче Анит бил най-влиятелното лице в процеса против Сократа, защото във време на 30-те тирани той се отличил като приятел на демокрацията.

[3]< Т.е. небесните и природните явления.

[4]< Тук се подразбира Аристофан (ср. неговата комедия „Облаци”); обаче и други, по-малко известни комици в Атина, изкарвали на сцената Сократа.

[5]< Т.е. изследвания, с които се занимавали физиката и естествените науки.

[6]< Една мина = 100 драхми, около 100 зл. лева.

[7]< Един малко чудноват, но предан ученик на Сократа, често подиграван от атинските комици. И Платон го споменува няколко пъти в диалозите си.

[8]< Тридесетте тирани в Атина изгонили демократите в 404г., който под предводителството на Тразибула в 403г. се върнали обратно.

[9]< В тая клетва на Сократа прозира известна ирония.

[10]< Анит, богат кожар, в 410г. пр. н.е. бил пратен като стратег в Пилос, без да свърши нещо; теглен под отговорност, той се отървал с подкуп. В 403г. пр. н.е. се поставил заедно с Тразибула начело на демократите, които съборили тиранията на трийсетте – Мелет в Платоновия диалог „Евтифрон” се явява като млад и надут мъж; разказва се, че след смъртта на Сократа бил осъден на смърт от атинците. За Ликона, ретор по професия, нямаме други данни.

[11]< Тоя отговор е грубо ласкателство. Като си представим развалата, която се ширила в атинските съдилища на заклетите (хелиастите), лесно ще разберем и тук подигравката на Платона.

[12]< Разбират се слушателите на процеса, защото съдебните заседания били публични.

[13]< Членовете на съвета на петстотинте, върховното управително тяло  в Атина.

[14]< В народното събрание (ekklesia) могли да участват всички свободни граждани, които били пълнолетни.

[15]< Анаксагор от Клазомена, в Йония, който се преселил в Атина и живял там дълго време; той бил приятел на Перикла. Ок. 431г. бил обвинен в безбожие и трябвало да напусне града. Той бил привърженик на атомистиката и между другото казвал, че слънцето представя разгорещена каменна маса.

[16]< Според мнението на Мелета.

[17]< Тъй се наричала една книжарница, която се намирала на стъгдата на Атина.

[18]< В оригинала „демонически”, т.е. които произлизат от някое божество.

[19]< В оригинала стои тук „демони”. Тая именно дума (демон) означава освен Бог и божество от по-долна степен. Тепърва в новия завет тая дума се употребява в смисъл на лощ дух, дявол.

[20]< Срв. „Илиада”, XVIII, 96.

[21]< Илиада, XVIII, 98 и 104.

[22]< Битката при Потидея (в Халкидика) станала в 432г. Пр.Хр.; тогава Сократ спасил Алкивиада.

[23]< Битката при Амфипол на долна Струма, в която атинският пълководец Клеон бил разбит от спартанеца Бразида, станала в 422г. Пр.Хр.

[24]< В битката при Делион (424г.) атинците били разбити решително от беотийците.

[25]< Атина във време на Пелопонеската война била най-големият елински град; по брой на жителите само град Сиракуза го надминавал.

[26]< Имотът, който наследил Сократ, бил около 80 мини, с него помогнал на един свой приятел, та му останали само пет мини.

[27]< В оригинала стои „демоническо”; ср. по-горе заб. 18.

[28]< Членовете на атинския съвет (500 души) се избирали ежегодно измежду всички свободни граждани на Атина, които се делили на десет фили; от всяка фила се избирали по жребие 50 души. За ръководство на текущите дела било определено, щото 50-те души, принадлежащи към една и съща фила да заседават през време на една десета част от годината, след което дохождала наред друга фила. Редуването на филите се определяло ежегодно с жребие. Филата, която заседавала по реда си, се наричала притания (phile prytaneuousa), а членовете й се наричали притани.

[29]<  Сократ бил родом от дема Алопека, който принадлежал към филата Антиохида.

[30]<  Стратезите били обвинени, че след морската битка при Аргинузите (406г. пр. Хр.) не взели мерки да спасят войниците в потрошените от бурята кораби, вследствие на което мнозина се удавили. От 10-те стратези Конон не участвал в битката, двама не се явили в Атина, а един умрял в Митилене; останалите шест били осъдени на смърт. Присъдата била незаконна, защото делото било решено от народното събрание, а не от съда на заклетите, както предписвал законът; и второ, защото били осъдени всички заедно, а не всеки поотделно, както изисквал законът.

[31]< Ср. заб. 28

[32]< Тук се разбират 30-те тирани, които управлявали Атина след превземането на града от Лизандра.

[33]< То се наричало Tholos, кръгло здание, в което обядвали пританите на държавна сметка.

[34]< Леонт от Саламин, богат и честен атински гражданин.

[35]< Сократа обвинявали, че между учениците му се намирали такива развалени хора като Критий, един от 30-те тирани, и Алкивиад.

[36]<  По негово име е наречен един от Платоновите диалози.

[37]<  Известен като писател от Сократовата школа.

[38]< Т. е. в речта си.

[39]<  Времето на речите на двете страни било определено и се отмервало с водния часовник; затова не било позволено да се прекъсва речта на противника без негово разрешение.

[40]< Думи на Пенелопа в Одисеята, XIX, 162.

[41]< Т. е. име на мъдрец.

[42]<  В мястото, дето заседавали заклетите, били поставяни два глинени съда, в които се пущали камъчета; в единия съд – за осъждане, в другия – за оправдание.

[43]< Когато при такива процеси за обвинението гласували по-малко от петата част на заклетите, обвинителят бил глобяван с 1000 драхми (около 1000 златни лева) и загубвал право в бъдеще да повдига подобна тъжба.

[44]<  Делото на Сократа принадлежало към тия престъпления, за които в закона не бил определен размерът на наказанието. Затова след решението на въпроса за виновността, трябвало да се обсъди и въпросът за размера на наказанието. Обвинителят могъл да иска едно наказание, а обвиняемият – друго, по-леко. Съдиите могли да изберат едно от тия наказания. Мелет искал за Сократа смърт, а Сократ могъл да предложи изгнание, затвор или парична глоба.

[45]<  Prytaneion – обществено здание в Атина, дето се намирало държавното огнище и се пазели Солоновите закони; там обядвали на държавна сметка пританите (ср. заб. 28), чуждите пратеници и някои заслужили в града граждани, между които и победителите в олимпийските игри.

[46]<  Имат се предвид спартанците.

[47]<  Колегия от 11 чиновници, които наблюдавали затвора и изпълнявали присъдите. И те били избирани ежегодно.

[48]<  Т. е. докато Сократ, който бил вече стар, си умре от естествена смърт.

[49]<  Т. е. при защитната си реч.

[50]<  Сократ иска да каже: вие, които сте лоши, не можехте да действате другояче, и е добре, дето стана явно, че сте такива.

[51]<  Т. е. единадесетте. (ср. заб. 47)

[52]<  Заседанията в съда започвали рано сутринта.

[53]<  Тъй се наричал персийският цар.

[54]<  Т. е. на времето на смъртта ни.

[55]<  Минос, Зевсов син, Радамант, негов брат, и Еак, владетел на Егина, поради праведния си живот на земята, станали съдии в подземния свят. В атинското сказание, както изглежда, вместо Минос се явява атинският княз Триптолем.

[56]<  Орфей и Музей, прочути митически певци.

[57]<  Паламед, наклеветен несправедливо от Одисея в предателство, бил убит от ахейците с камъне при Троя. Еант (= Аякс), един от най-храбрите ахейски военачалници, повдигнал притезание заедно с Одисея да получи оръжието на Ахила, когато войската, подмамена от хитрата реч на Одисея, отсъдила да даде оръжието на последния, той не можал да понесе тая обида и се самоубил.

[58]<  Т. е. Агамемнон.

[59]<  Цар на Коринт, прочут като хитър разбойник, бил убит от Тезей и бил осъден в Ада да изкачва по една стръмна планина голям камък, който постоянно се търкалял обратно надолу.