Харон

 

 

ЛУКИЯН

ХАРОН

Превод: Гаврил Кацаров, 1928

Електронна обработка: Симона Стоянова, 2007

 

 

 

 

Лица на диалога: Хермес и Харон<

 

1. Хермес: Защо се смееш Хароне? И защо си оставил ладията си и си дошел тук на земята, при всичко, че обикновено не се грижиш твърде много за световните работи?

Харон: Пожелах, Хермесе, да видя какъв е животът и какво правят хората в него, или какво изгубват, та плачат всички, когато слязат при нас: никой от тях не е преплувал без сълзи. За това поисках позволение от Хадеса и аз, както онзи тесалийски юноша[1]<), да оставя ладията за един ден и дойдох на света; и чини ми се, че те срещам на време. Без съмнение ще дойдеш с мен да ме разведеш и да ми покажеш всяко нещо, тъй като ти познаваш всичко.

Хермес: Нямам време, лодкарино. Отивам да свърша една поръчка на небесния Зевс<[2]<) при хората; той лесно кипва и боя се да не би, ако закъснея, да ме предаде на тъмнината и ме остави да принадлежа само вам, или – както направи неотдавна с Хефеста – да не улови и мене за крака и ме изхвърли през небесния праг, та да стана и аз за присмех с куцукането си, когато поднасям вино.

Харон: Значи ти, моят приятел, спътник и съпровождач[3]<), ще ме оставиш да се скитам като слепец по земята? Наистина, добре би било, сине на Майа, да си припомниш поне това, че никога не съм те карал да изчерпваш водата или да опъваш греблото, ако и да имаш тъй силни рамене, ами си хъркаш прострен на палубата: или, ако се случи някой бъбрив мъртвец, разговаряш се с него през целия път; а пък аз, въпреки своята старост, самичък опъвам двете гребла. Заклевам те в баща ти, любезни Хермесчо, не ме оставяй, а ме разведи на всякъде по света и ми покажи всичко, та като се върна да зная, че съм видял нещо. Ако ли ме оставиш, по нищо няма да се различавам от слепците; както те се губят и се спъват в тъмнината, тъй също и аз съм сляп в светлината. И тъй, Киленийски[4]<), направи ми това удоволствие, което винаги ще помня.

2. Хермес: Това нещо ще ми докара лобут. Виждам вече, че наградата ми за развеждането ще бъдат плесници. Но все пак трябва да изпълня желанието ти. Какво може да направи човек, когато се принуждава от някой приятел? Обаче не е възможно да разгледаш всичко подробно, едно по едно, защото би трябвало да се бавим много години. В такъв случай Зевс ще се принуди да ме обяви като избегнал роб, па и ти сам не ще можеш да си вършиш работата в ада и дори ще ощетиш Плутоновото царство, ако дълго време не завеждаш мъртви; най-после и митничарят Еак ще се разсърди, ако не получи нито обол[5]<). И тъй, трябва вече да размислим как ще може да видиш най-главното от това, що става по света.

Харон: Самичък, Хермесе, измисли най-доброто. Аз, като чужденец, не зная нищо от световните работи.

Хермес: Да кажа на късо, Хароне, потребно ни е някое високо място, от дето би могъл да видиш всичко. Ако би ти било позволено да се качиш на небето, нямаше защо да се трудим. От там като от кула би могъл да разгледаш всичко точно. Но тебе не е позволено да стъпиш в Зевсовия дворец, понеже живееш постоянно със сенките (на умрелите). Затова трябва да потърсим някоя висока планина.

3. Харон: Знаеш ли, Хермесе, какво ви казвах често при пътуването с ладията? Когато буйният вятър издуеше платното и го изкривеше, и вълните се вдигнеха високо, тогаз вие от незнание ми заповядвахте да свия платното, или да разслабя малко въжето, или да карам по посока на вятъра; а пък аз ви заръчвах да не се безпокоите, понеже сам зная що е по-добро. Така направѝ и ти, каквото мислиш за добро: сега си кърмилар. Аз, както прилича на пътниците, ще седя мирно и ще се покорявам на всичките ти заповеди.

Хермес: Право казваш. Скоро ще зная какво трябва да се прави и ще намеря удобно за гледане място. Дали е достатъчен Кавказ, или е по-висок Парнас, или Олимп, хе там, е по-висок и от двата? Но чакай! Добра идея ми хрумна като погледнах Олимп. Само че и ти трябва да се потрудиш с мене и да ми помогнеш.

Харон: Заповядай, ще ти помогна, доколкото мога.

Хермес: Поетът Хомер разказва, че Алоевите синове[6]<), които също били двама, още като деца поискали веднъж да изтръгнат Оса от основата ѝ, да я турят над Олимп и после над Оса да турят и Пелион. Те мислили, че с това ще имат достатъчно висока стълба, за да се качат на небето. Но ония момчета, понеже бяха нечестиви, бидоха наказани, обаче ние – понеже не мислим зло на боговете – защо да не натрупаме планините една връз друга и направим сграда по същия начин, за да имаме по-добра гледка от по-високо място.

4. Харон: Ами ще можем ли, Хермесе, само ние двама да повдигнем Пелион или Оса, за да ги поставим над Олимп?

Хермес: Защо не, Хароне? Мигар мислиш, че сме по-слаби от ония деца, ние – боговете?

Харон: Не. Но чини ми се, че това нещо изисква някаква извънредна работа.

Хермес: Причината на това е, Хароне, че си прозаичен човек и нямаш нищо поетично. Благородният Хомер с два стиха веднага ни направи небето достъпно – тъй лесно натрупа планините! И чудно ми е, че това ти се вижда невероятно, макар че навярно знаеш Атланта, който сам самичък носи небесната ос и с нея – и нас. Трябва да си чул и за брата ми Херакла, как един път сменил Атланта и се подложил сам под тежестта, за да остави оногова да си почине малко.

Харон: Да, и това съм чувал. Ала дали е истина, ще да знаеш ти сам и поетите.

Хермес: Чиста истина, Хароне. Че защо ли пък биха лъгали умни мъже? Затова нека повдигнем най-напред Оса, както ни съветва поетът и архитектът Хомер, а сетне ще турим „Над Оса трепетнолистния Пелион[7]<)”. Виждаш ли колко лесно и поетически свършихме работата? Чакай да се кача да видя дали това е вече достатъчно, или ще трябва да се гради още отгоре. 5. О-хо, още сме долу в подножието на небето. На изток едва се вижда Иония и Лидия, на запад – не по-далеч от Италия и Сицилия, на север само местата отсам Дунав, на юг се вижда Крит и то неясно. Както се вижда, Хароне, трябва да се премести и Ойта, а после над всички отгоре да се тури Парнас.

Харон: Така да сторим. Само гледай да не стане сградата слабичка, ако я проточим извънмерно, и да не се катурим заедно с нея, та да изпитаме горчиво със счупени глави Хомеровото градежно изкуство.

Хермес: Дерзай, приятелю! Няма да има никаква опасност. Прекарай насам Ойта, завали отгоре Парнас! Гледай, качвам се пак. Добре! Виждам всичко. Качвай се вече и ти!

Харон: Подай ми ръка, Хермесе: скелята, на която ме изкачваш, не е малка.

Хермес: Не може другояче, Хароне, ако искаш да видиш всичко. Който иска да види хубаво, не може същевременно да бъде в безопасност. Дръж се за ръката ми и се пази да не стъпиш на хлъзгаво. Добре! Ето че и ти си горе. Понеже Парнас има два върха, нека да заемем по един и да седнем. Отправѝ вече погледа си наоколо и наблюдавай всичко.

6. Харон: Виждам много земя, около която тече голямо езеро, и планини, и реки, по-големи от Кокит и Пирифлегетонт[8]<), и малки човечета и дупки, в които навярно живеят.

Хермес: Това не са дупки, както мислиш, ами градове.

Харон: Знаеш ли, Хермесе, трудът ни отиде на вятъра. Напусто преместихме Парнас с касталския извор[9]<) и Ойта, и другите планини.

Хермес: Че защо?

Харон: Не виждам нищо ясно от толкова високо. Исках да видя не само планини и градове като на картина, ами самите хора, какво правят, какво говорят. Напр., когато при нашата среща ти ме видя засмян и ме попита защо се смея, аз току-що бях чул нещо, което много ме развесели.   

Хермес: Какво беше то?

Харон: Един, който бе поканен от някой приятел, чини ми се, на обяд за следния ден, казваше: „Без друго ще дойда”, и още не бе издумал, падна не зная как една керемида от покрива и го уби. Наду ме смях, дето не можа да изпълни обещанието си. – Мисля, че трябва пак да сляза, за да виждам и слушам по-добре.

7. Хермес: Бъди спокоен; и на това ще намеря цяр и ще те направя ей-сега с най-силни очи; за тая цел пак ще взема от Хомера едно врачовно изречение; щом издумам стиховете, знай, че не си вече сляп, ами виждаш всичко ясно.

Харон: Кажи го само.

Хермес:

„Ето, че снех от твоите очи покровното було:

Ясно сега ще познаваш и бога и смъртните люде”.

Как е, виждаш ли вече?

Харон: Отлично. Славният Линкей[10]<) е сляп в сравнение с мене. Учи ме по-нататък и отговаряй на въпросите ми. Искаш ли и аз да те питам със стихове от Хомера, за да видиш, че не съм незапознат с неговата поезия?

Хермес: Че как може да знаеш нещо от него, като си бил винаги моряк и гребач?

Харон: Виж ти! Говориш неприлично за изкуството ми. Когато след смъртта му го прекарах с ладията, чух много от рецитациите му и още помня нещичко. Само че тогава ни свръхлетя голяма буря. Именно той започна една малко злокобна на плуващите песен, как Посейдон събрал облаците, разбърникал морето с тризъбеца си като с бъркачка, повдигнал всички ветрове и пр. и пр. Додето Хомер разбъркваше морето със стиховете си, изведнъж се повдигна такава тъмнина и буря, че насмалко щеше да потопи ладията ни. Тогава го улови морската болест и изригна сума рапсодии заедно със Скила и Харибда и Циклопа; и тъй, не беше мъчно от толкоз изобилно излияние да не запомня поне малко. 8. Кажи ми сега:

„Кой ли е онзи мъж, велика, юначен и снажен,

Който над всички стърчи с глава и плещи широки?”

Хермес: Това е кротонският атлет Милон; гърците му ръкопляскат, понеже носи на гърба си бика през стадията[11]<).

Харон: Колко по-заслужено, Хермесе, щяха да похвалят мене, понеже след малко ще хвана самия Милон и ще го туря в ладията, когато дойде при нас, надвит от най-непобедимия противник, смъртта, без да е забележил как тя му е подложила крак? Тогава навярно ще плаче като си припомни тия венци и тоя успех. Сега се гордее, понеже му се чудят, дето носи бика. Какво мислиш? Дали се надява, че един ден ще умре?

Хермес: Как би могло да му дойде наум за смъртта сега, при такава сила?

Харон: Остави го! Не след дълго ще ни накара да се смеем, когато дойде в ладията ми и не може вече да повдигне нито комар, камо ли бик. 9. Кажи ми сега, „Кой е другият онзи великолепен мъж?” Не е елин, ако се съди по дрехите му.

Хермес: Кир, Хароне, Камбизовият син. Той сега спечели за персите владичеството, което едно време притежаваха мидяните. Неотдавна надви асирийците и покори Вавилон; сега, както се вижда, мисли да иде против Лидия, за да събори Креза и да властвува над всички[12]<).

Харон: Ами Крез къде е?

Хермес: Погледни татък голямата крепост с тройна стена. Това е Сарди. Виждаш вече и самия Крез как седи на златен трон и се разговаря с атинянина Солона. Искаш ли да послушаме какво приказват?

Харон: О, да!

10. Крез: Атински гостенино! Понеже видя богатството и съкровището ми и колко насечено злато притежавам, както и другите скъпи неща, кажи ми, кого считаш за най-щастлив от всички хора?

Харон: Какво ще каже Солон?

Хермес. Бъди спокоен – нищо неодстойно, Хароне.

Солон: Крезе, малцина са щастливците. От тия, които зная, считам за най-щастливи Клеобиса и Битона, синовете на аргивската жрица, които наскоро умряха заедно, след като се впрегнаха сами в колата и закараха майка си чак до светилището.

Крез: Добре, нека те бъдат първи по щастие. Вторият кой да бъде?

Солон: Атинянинът Телос, който след щастлив живот умря за отечеството.

Крез: О, негоднико, не смяташ ли мене за щастлив?

Солон: Не зная още, Крезе, додето не стигнеш края на живота; сигурен знак за това[13]<) е смъртта и да си живял до тоя край щастливо.

Харон: Много добре, Солоне, че не ни забрави, а оставяш да реши работата самата ладия.[14]<) 11. Ами кои са тия хора, изпращани от Креза, и какво носят на раменете си?

Хермес: Изпраща златни тухли на питийския Аполон като дар за оракула, който след малко ще му донесе погибел[15]<). Тоя човек извънредно обича пророкуванията.

Харон: Та това ли е било златото, лъскавото бледочервено вещество? Сега виждам за пръв път това, за което съм слушал постоянно.

Хермес: Това е прочутото нещо, за което толкова се карат.

Харон: Но аз не виждам какво хубаво има в него, освен едно: че тегне на носачите.

Хермес: Защото не знаеш колко войни стават заради него, колко коварства, грабежи, клетвопрестъпления, убийства, затвори, дълги пътувания по море, търговски сделки, поробявания!

Харон: Заради това нещо, Хермесе, което не се различава много от медта. Тя ми е позната, понеже както знаеш, събирам по обол от всеки пътник.

Хермес: Да. Но мед има много, та не се търси твърде от хората, а златото е малко и рударите го изравят от голяма дълбочина. Несъмнено и то се вади от земята, както оловото и други метали.

Харон: Голяма е глупостта на хората, които толкова много обичат това бледо, тежко вещество.

Хермес: Но онзи Солон, Хароне, изглежда, че не го обича. Както виждаш, присмива се на Креза и на хвалопръцството на варварина. Чини ми се, че иска да го попита нещо. Нека послушаме.

12. Солон: Кажи ми, Крезе, мислиш ли, че питийският бог се нуждае от тия тухли?

Крез: Да, бога ми! Той няма в Делфи подобен дар.

Солон: Значи, ти мислиш, че ще ощастливиш бога, ако той придобие, покрай другото, и златни тухли?

Крез: Че защо не?

Солон: Голяма бедност, Крезе, владее според теб на небето, ако трябва боговете в случай на нужда да заръчват злато от Лидия.

Крез: Че къде има толкова злато, колкото при нас?

Солон: Кажи ми, има ли в Лидия желязо?

Крез: Никак не.

Солон: Значи, нуждаете се от по-доброто.

Крез: Нима желязото е по-добро от златото?

Солон: Ако ми отговаряш, без да се сърдиш, ще научиш.

Крез: Питай, Солоне.

Солон: Кои са по-добри: тия, които запазват други, или тия, които биват пазени?

Крез: Явно е, че тия, които запазват другите.

Солон: Ако Кир, както приказват някои, нападне Лидия, дали ще направиш на войниците златни мечове, или тогава ще потрябва желязото?

Крез: Без съмнение желязото.

Солон: И ако не би могъл да го доставиш, тогава златото ти ще иде като плячка в Персия.

Крез: Не прокобявай лошо, човече!

Солон: Дано това не се случи. Но, както се вижда, съгласен си, че желязото е по-добро от златото.

Крез: Мигар искаш и на бога да посветя железни тухли, а златните да повърна назад?

Солон: И от желязо не ще има нужда. Като посветяваш било мед, било злато, посветяваш го като имот и плячка за други; за фокидците[16]<) или беотийците, или за самите делфийци, или за някой тиран или разбойник. Бог малко го е грижа за златните тухли.

Крез: Постоянно нападаш богатството ми и ми завиждаш.

Хермес: Лидиецът, Хароне, не търпи откровените и истински думи. Един бедняк, който не се подлизва, ами говори свободно каквото му хрумне, му се вижда нещо чудно. Но той скоро ще си припомни за Солона, когато бъде пленен и отведен от Кира на кладата. Чух неотдавна от Клота[17]<), когато прочиташе какво е писано всекиму. Между другото стои и това, че Крез ще бъде заробен от Кира, а Кир сам ще умре от ръката на оная масагетянка. Виждаш ли там скитянката, яхнала на бял кон?

Харон: Да.

Хермес: Това е Томириса; тя сама ще отреже главата на Кира и ще я хвърли в мях, пълен с кръв. Виждаш ли и неговия син, юношата? Той е Камбиз, който ще царува след баща си и след безбройни несполуки в Ливия и Етиопия най-после, след като убие Аписа, ще полудее и ще умре.

Харон: О, пресмешни работи! Кой би се осмелил сега да ги погледне в очи, така надути и презиращи другите? И кой би повярвал, че след малко тоя ще бъде пленник, а главата на оня ще плува в меха с кръв?

14. Ами кой е онзи, Хермесе, облеченият в пурпурна, престегната с тока дреха и диадема, комуто готвачът, който е разрязал рибата, подава пръстен:

„В остров с’море облян, той цар се казва и слави”.

Хермес: Хубаво пародираш, Хароне. Там виждаш Поликрата, самоския тиран, който се мисли щастлив. Но и той ще бъде предаден от стоещия до него роб Меандрий на сатрапа Оройтеса и ще бъде разпнат; в един миг горко ще се лиши от щастието си – и това чух от Клота.

Харон: Браво, храбра Клото! Изгаряй ги, сечи им главите, разпинай ги, за да знаят, че са човеци. Между това нека се въздигат, та да падат по-горко от по-високо. А пък аз ще се смея, когато позная всекиго от тях гол в ладията, без да носи със себе си нито пурпурна дреха, нито тиара, нито златен трон.

15. Хермес: Това ще ги сполети. Ами виждаш ли, Хароне, голямо множество хора, които пътуват по море, воюват, водят процеси, обработват земята, занимават се с лихварство, просят.

Харон: Виждам разнообразна потисня, живот, пълен с тревоги и градове, прилични на кошери, в които всякой има жило и боде ближния си, а малцина някои, като оси, изнасилват и грабят по-слабите. – Какви са тия тъмни фигури, които невидимо хвърчат около тях?

Хермес: Надежди, Хароне, страхове, глупости, удоволствия, сребролюбие, гняв, омрази и други подобни. Глупостта е долу при тях, също и ненавистта, гневът, завистта, невежеството, отчаянието, сребролюбието живеят с тях. Страхът пък и надеждите хвърчат над тях; първият ги напада и плаши, понякога дори ги кара да пълзят; надеждите висят над главите им и когато някой най-много вярва, че ги е постигнал, те отлетяват и го оставят да зяпа: също както виждаш и Тантала долу в ада, какво изпаща с водата. 16. Ако се взреш, ще видиш горе орисниците, които предат всекиму нишката на вретено; от него висят всички на тънки нишки. Виждаш ли нещо като паяжини, спуснати от вретеното към всеки човек?

Харон: Виждам при всекиго съвсем тънка нишка; тия нишки повечето за заплетени една с друга: тая нишка с нишката на оногова, оная с нишката на другиго.

Хермес: Това е така, понеже на оня е писано да бъде убит от този, този пък от другиго; тоя да наследи онзи – чиято нишка е по-къса – онзи пък тоя; това означават заплетените нишки. Виждаш как висят всички на косъм. Ето, тоя е повдигнат нагоре и стои на високо, но след малко ще падне, като се скъса нишката, понеже не може да удържи тежината, и ще причини голям шум. Онзи пък, който е повдигнат малко над земята, и да падне, няма да причини шум, тъй като дори съседите му няма да чуят падането му.

Харон: Това е много смешно, Хермесе.

17. Хермес: Действително, не би могъл нито да изкажеш както трябва колко са смешни и тия неща, Хароне, и най-вече извънмерната им суетня, и това, дето си отиват всред надежди, грабнати от хубавата смърт. Тя има, както виждаш, много известители и слуги: студена треска, огненица, охтика, възпаление на дроба, ножове, разбойници, отрови, съдии, тирани. Додето им е добре, дори и на ум не им идва за тия неща, а когато изпаднат в нещастие, тогази: уви, ах, ох, без край! Ако още отначало мислеха, че са смъртни и че след кратко пребиваване в живота ще се отделят от него като от сън, и ще оставят всичко на земята, щяха да живеят по-разумно и смъртта по-малко щеше да ги огорчава. А сега, понеже са се надявали, че вечно ще се наслаждават от живота, когато се яви служителят на смъртта с треска или охтика да ги повика и отведе, ядосват се на това, понеже никога не са очаквали, че ще се отделят от земните блага. Какво, напр., щеше да направи онзи, който бърза да изгради къщата и дава зор на работниците, ако узнаеше, че къщата ще бъде свършена, но той сам след поставяне на покрива ще си отиде и ще я остави на наследника си да ѝ се радва, без дори да е направил в нея, нещастникът, нито един обяд. Оня пък, дето се радва, че жена му родила момче и по тоя случай гощава приятелите си и му туря дядовото име, ако знаеше, че детето ще умре на седем години, мислиш ли, че щеше да се радва на рождението му? Причината на това е, че вижда оногова, който е щастлив заради сина си, бащата на атлета, който е победил на олимпийските игри[18]<), а не вижда съседа, който погребва детето си, нито знае колко тънка е била нишката на живота му. Виждаш колко са смешни и ония, които се карат за синорите и тия, които събират пари, понеже биват извиквани от гореказаните известители и слуги, без да са вкусили от сладостите на тия неща.

18. Харон: Виждам всичко това и си размишлявам какво им е приятно в живота и какво е това, за чиято загуба се сърдят. Ако някой погледне царете, които – ако оставим на страна непостоянството и съмнителността на съдбата – се считат за най-щастливи, ще намери, че те имат повече неприятности, отколкото приятности: страх, безпокойство, ненавист, коварство, гняв, ласкателство, всичко това е техен спътник; да не споменувам скръбта, болестите, нещастията, които сполитат и тях, както всички смъртни. Щом тяхното положение е лошо, нека видим какво е положението на частните лица. 19. Ще ти кажа на какво, според мене, приличат хората и целият им живот. Навярно си гледал мехурчетата, които се образуват в някой буен извор и от които се образува пяната. Едни от тях са малки, пукват се веднага и изчезват, други пък траят по-дълго време и като се съединят с по-малки, надуват се много и достигат голям обем; но най-после и те се пукат – другояче не може. Това е човешкият живот. Всички са надути с жизнен дух: едни повече, други по-малко; при едни надутостта е кратковременна и скоропреходна, при други престава веднага след образуванието им: всички обаче трябва да се пукнат.

Хермес: Сравнението, което направи, не е по-лошо от това на Хомера, който сравнява човешкия род с листата.

20. Харон: Макар че са такива, Хермесе, виждаш какво правят и как се надпреварват един други за длъжности, почести и богатства, което всичко ще трябва да оставят, за да дойдат при нас само с един обол. Понеже се намираме на високо, не желаеш ли да им извикам силно и да ги посъветвам да се оставят от тия праздни трудове и да живеят имайки предвид смъртта, като им кажа: о, глупци, защо сте се грижили за тия неща? Престанете с тия мъки; не ще живеете вечно. Нищо от тукашните хубави неща не е вечно, нито ще може някой да вземе нещо със себе си в гроба, ами ще трябва да си иде гол; къщата, нивата, златото трябва постоянно да принадлежат другиму и да си променуват стопаните. Ако им кажа тия неща от това място, не мислиш ли, че ще имат голяма полза за живота и че ще станат много по-благоразумни?

21. Хермес: Любезни Хароне, ти не знаеш какво са сторили с тях безумието и лъжата. Не би могъл нито със свърдел да им отвориш ушите; те са ги затиснали така с восък, както Одисей – ушите на другарите си, от страх да не чуят песните на Сирените. Как, следователно, биха могли да чуят, дори и да се пукнеш от вик. Каквото върши при вас Лета[19]<), същото прави тук безумието. Впрочем има и между тях малцина, които не са си затикнали ушите с восък, стремят се към истината, разгледали са нещата основно и са познали същината им.

Харон: Тогава да извикаме поне тям?

Хермес: Излишно е да им се казва това, което знаят. Виждаш как те, отделени от мнозинството, се смеят на това, що става, и никак не са доволни от него, ами явно е, че искат да избягат от живота при вас. Те биват ненавиждани, защото изобличават другите в глупостта им.

Харон: Браво, юнаци! Само че са много малко, Хермесе.

Хермес: И те стигат. Хайде да слизаме вече.

22. Харон: Още едно желаех да зная, Хермесе. Като ми покажеш и него, ще си изпълниш до край ролята на водач. Искам да видя скривалищата, дето заравят труповете.

Хермес: Името им е могили, гробове и гробници. Не виждаш ли ония могилки, стълповете и пирамидите пред градовете? Всичко това са гробища и гробници.

Харон: Защо ония там полагат венци на гробните камъни и ги поливат с масло? Други пък подпалват пред могилката клада, изкопават дупки и изгарят там скъпите ястия и изливат вътре, както изглежда, вино и мед с мляко.

Хермес: Не зная, драгий ми, какво помага това на тия, които са в Ада. Навярно са убедени, че изпращаните от долу души се въртят около тлъстата пара и дима, ядат от тях колкото се може повече и пият от дупките меда с млякото.

Харон: Ония ли ядат и пият, чийто череп е като чироз? Но, смешно е да ти казвам това. Ти ги завеждаш долу катадневно: знаеш дали могат да дойдат пак горе, след като са слезли вече под земята. Било би, наистина, твърде смешно, ако трябваше аз, който имам не малко работа, не само да ги закарвам долу, но и да ги връщам наново, за да пият. О глупци, вие не знаете колко се различава състоянието на мъртвите от това на живите и какво е при нас, и че:

„Мъртви и двамата са, погребаний и безгробний,

Ирос на равно се тачи с народния вожд Агамемнон,

Също Терсит и синът на хубавокоса Тетида.

Всички са вкупом трупове мъртви, безсилни, бездушни,

Сухи, голи скелети по Асфоделийски полета”.

23. Хермес: Кълна се в Херакла, ще ме удавиш с Хомерови стихове. Но понеже ме подсети, ще ти покажа гроба на Ахила. Виждаш ли онова място на морето? То е Сигейон[20]<) в Троада, насрещу в Ройтеон е погребан Айас.

Харон: Гробовете не са големи, Хермесе. Покажи ми сега славните градове, за които слушам долу: Ниневия, градът на Сарданапала, Вавилон, Микена, Клеона и самия Илион. Помня, че прекарах мнозина от там, та цели десет години не можах да изкарам ладията на суша, за да я проветря.

Хермес: Ниневия погина вече, Хароне, и нито следа е останала от нея. Не би могъл да кажеш къде се е намирала. Вавилон е онзи град с хубавите кули и с голямата стена; не след дълго време и него ще търсят, както Ниневия. А пък Микена и Клеона и най-вече Илион дори се срамувам да ти ги покажа, защото съм убеден, че като ги зърнеш, ще удушиш Хомера, заради надутите му думи. Наистина, едно време и те бяха цветущи, но сега са мъртви. И градовете умират като хората, па дори – което е най-чудно – и цели реки. От река Инах[21]<) в Аргос не е останало нито нейното корито.

Харон: Уви, Хомере, къде са хвалбите и епитетите: „свещеният Илион”, „с широки улици” и „хубаво изградената Клеона”. 24. Но, добре се сетих, кои са ония, които воюват и се трепят помежду си?

Хермес: Виждаш аргивяните, лакедемонците и полумъртвия военачалник Отриад, който със собствената си кръв написва имената върху тропея[22]<).

Харон: По коя причина водят война?

Хермес: Заради самото поле, в което се бият.

Харон: О, колко са глупави, та не знаят, че дори да спечелят целия Пелопонес, едва ли ще получи всеки от тях една стъпка земя от Еака. А това поле ще обработват разни хора и често ще разравят с плуга основите на паметника.

Хермес: Така ще бъде. Но трябва вече да слезем, да поставим планините на мястото им и да се разделим, аз да извърша поръчката си, а ти да идеш при ладията си. След малко и сам ще дойда с мъртъвци.

Харон: Голяма услуга ми направи, Хермесе! Ще бъдеш записан за винаги като благодетел в моята памет. Чрез тебе извлякох добра полза от разглеждането. – Колко различни са стремежите на злочестите хора! Само за Харона никой не мисли[23]<)!



[1]<) Когато гърците в похода срещу Троя пристигнали на малоазийския бряг, Протезилай от Филака в Тесалия пръв слязъл на брега и пръв бил убит. По молбата на съпругата му Лаодамия боговете му позволили да се върне на земята за три часа, след изтичането на които Лаодамия умряла заедно с него.

[2]<) В противоположност на бога на подземния свят Плутон (Хадес); Хермес служи и на Зевса, и на Плутона.

[3]<) Хермес съпровожда, заедно с Харона, душите в подземния свят.

[4]<) Хермес се нарича така по име на планина Килена (в Аркадия), дето той се родил.

[5]<) Еак у Лукияна е вратар на подземния свят; нему Хермес предава душите на умрелите, а Харон – оболите, които получавал от душите, за да ги превозва с ладията си. Един обол е около 15 ст.

[6]<) Отос и Ефиалт, синове на бога Посейдона и Ифимедия, съпруга на Алоя; ср. Одисея, XI, 305-320.

[7]<) Цитат от Одисея, XI, 315.

[8]<) Реки в подземния свят.

[9]<) Посветен на музите извор, често възпяван от поетите.

[10]<) Един от аргонавтите, прочут със силното си зрение, затова името му станало пословично.

[11]<) Милон, прочут атлет от гр. Кротон в южна Италия; той победил шест пъти в Олимпийските игри и седем пъти в питийските. Разказва се, че един път в Олимпия пренесъл през стадията четиригодишен бик и после го изял на същия ден. В 510г. пр. Хр. в борбата между Кротон и Сибарис той бил военачалник на Кротониятите. Лукиян, противно на хронологията, го смята съвременник на Кита, Креза и Солона.

[12]<) Тук Лукиян допуща анахронизъм; Кир покорил Лидия по-рано (546г. пр. Хр), по-късно Вавилон (539г.).

[13]<) Т.е. на това, да се смята някой за щастлив.

[14]<) Ладията на Харона, която пренася душите в ада, т.е. смъртта.

[15]<) Двусмисленият оракул, за който е дума, гласи: „Крез като премине р. Халис, ще погуби голямо царство”.

[16]<) В свещената война (356-346г. пр. Хр.) фокидците турили ръка на Аполоновия храм в Делфи и ограбили съкровището му.

[17]<) Клота, една от трите орисници (парци), която преде нишката на живота.

[18]<) Това гърците смятали за най-голямо земно щастие.

[19]<) Река в подземния свят, от която пият душите на умрелите, за да забравят миналото.

[20]<) Дн. Йенишеер, при входа на Дарданелите, пò на север Ройтеон (дн. Интепе).

[21]<) Река в Арголида, дн. Паница.

[22]<) Когато лакедемонците и аргивяните се борели за пограничната област Тиреа (около 58 олимпиада), решили веднаж да се сражават триста срещу триста; при тая битка от аргивяните останали само двама, а от лакедемонците само един, Отриад. Първите побързали да отидат в Аргос да известят за победата, а пък Отриад, макар тежко ранен, въздигнал от оръжието паметник (тропей) и написал отгоре с кръвта си думите: „На Зевса победоносеца.”

[23]<) Последните думи Харон изказва след отдалечаването на Хермеса: те ясно изразяват целта на диалога.

 

Лукиян / Лукиан: Харон

 

Този превод е част от изданието: Лукиян. Избрани съчинения. Прев. от старогръцки Гаврил И. Кацаров. София, Държавна печатница, 1928.

Тук, в библиографските данни и в самата публикация, запазваме изписването на името на автора според използваното издание (Лукиян), но в Каталога фигурира обичайната днес форма (Лукиан), за да се включват към нея всички преводи на Лукианови съчинения, които ще намерят място на този сайт.

Диалогът Харон (Charon sive contemplantes) има и по-късен превод: под заглавие Харон, или огледът на горния свят и в превод на Владимир Атанасов, той е публикуван в: Лукиан. Сатири и пародии. Прев. от старогръцки: Богдан Богданов, Владимир Атанасов, Мирена Славова. София, Народна култура (Библиотека за антична литература "Хермес"),1986, 141-156.