Орест

 

 

 

 

ЕСХИЛ

ОРЕСТ

Превод: Александър Балабанов, 1940

Електронна обработка: Боряна Телбис, 2007

 

 

 

 

 

Лица

 

Орест – син на Агамемнон

Електра – дъщеря на Агамемнон

Дойка

Клитемнестра – съпруга на Агамемнон

Слуга

Пилад – другар на Орест

 

 

(Пред замъка на Атридите. Гробът на Агамемнон.

Орест, 18-годишен момък, в пътнишко облекло, с меч на бедро, стои върху могилката на гроба. Пилад, малко по-стар, също така облечен, с две леки копия в ръката, стои малко настрана).

Орест: Хермесе Подземни, ти имаш сила от баща си, моля се на тебе, бъди ми спасител и съратник. Изгнаник бях и вече се завръщам в родния си край. И ето стоя върху пръстта на бащиния гроб и му говоря да ме чуе, да ме послуша.

Тези къдри от моята коса за Инах, който ме е отхранил, а тези са за теб, татко непрежалими... Не бях тук да ридая над твоето студено тяло, нито помогнах с ръка за твоето погребение...

Какво виждам? Какви са тия жени, които идват насам в черни плащеници? Какво се е случило? Не е ли това знак за някое ново бедствие в тази къща? Или пък идат да извършат на гроба на баща ми свещеното излияние, което усмирява умрелите? Не е друго. Струва ми се, виждам, иде с тях и Електра, моята сестра, личи тя по своята тежка скръб... Зевсе, дай ми да отмъстя за убийството на баща ми! Стани ми благосклонен съратник!

Пиладе, да се отбием малко от пътя – натам – за да узная вярно за какво е това шествие на жените. (Излизат настрана, невидими за публиката, но без да се отдалечават много).

(От другата страна влиза Електра. Тя е малко по-стара от Орест. Косите й са остригани късо. Тя се отличава от робините, които идват с нея, само по своята „силна скръб”, но с нищо по външно облекло. Едни от жените носят стомни, други се бият по гърдите и пр. Те образуват хора.)

Хор. Строфа I: Ида пратена от дома и донасям излияния и сипя бързи удари по гърдите си. Образите ми са още разкървавени от моите нокти. Сърцето ми само от жалби се храни. Дрехите ми висят на дрипи, разкъсани от болките на тези гърди.

Антистрофа I: Че страх, от който косата настръхва, съногадател на къщата, в съня що гняв навява, в мрачна нощ екна из вътрешните покои на чертога и проникна в нашите стаи. Тълкуватели на тези сънища по божия воля казаха, че нагодуват онези, които са под земята, изпълнени с ярост против убийците.

Строфа II: С тези лъжливи излияния, за прокуда на бедите, изпрати ме тука тази – о, Земьо, Земьо! – изпрати ме тази невярница жена.. но дума да продумам за това не смея. И какво може да изкупи разляната по земята кръв? О, несретно огнище! О , съсипни на този дом! Откога е умрял господарят, тебе са отрупали безлъчни, омразни на света мракове.

Антистрофа II: Воля висока, без ропот, без упрек, непреломима, несъкрушима – тя някога проникваше направо в ушите и в сърцето на всички – сега вече изчезна. Кой се страхува сега? Който благува, бог е на този свят, дори и по-силен от бог. Но бързата (мъст?) бърже наказва – едни сред светлия ден, други на прага на техния гроб, а трети вече отдавна покрива безнадеждна нощ.

Епод: Веднъж майка Земя с кръв напои ли се, убийството за въсмездие не ще се отмени. Жестоки мъчения живеят в душата на виновния. Няма цяр против отнето моминство. Така и всички тези шествия молебни, само от страх нагласени, остават напразни. Нека се слеят всички ръце в една, няма да умият кръвта от ръцете на убиеца. А за мен – мен боговете, които покрусиха с беди родината ни, мене хвърлиха в робство далеч от бащина стряха – и за мене какво да върша и какво не бива да върша – всичко решават тези, които насила са господари на моя живот. В душа аз тая горчива омраза. И пак в задавената моя скръб – аз пак поливам дрехите си със сълзи поради печалната участ на моя господар.

Електра: Робини, къщни слугини, заедно с мен сте другарки в този молебен, бъдете ми и съветници. Като правя свещени излияния над този гроб, кажете ми как да кажа и добри думи? Как да се моля на баща си? Дали да кажа, че идвам до мил съпруг от мила съпруга, моята майка? Това не смея и няма нищо да кажа като разливам елея над гроба бащин. Или пък да река това, което се казва по обичай от хората, равно с равно да отплатя – с равно, зло със зло? Или пък безмълвно, без всяко почитание, както загина баща ми, да извърша излиянието и да си отида, както когато аз сама изкупвам убийство, да хвърля зад мен стомната и да не се обърна с очите? Другарки, бъдете с мен в това дело. И мен и вас – еднаква вражда ни дели от този дом. Нищо не крийте в сърцето си от страх пред когото и да било. Съдбата еднакво постига това, що е решила – и за свободния и за поробения от чужда ръка. Не бихте мълчали, ако имахте да кажете нещо.

Хор: Храмът е за нас гробът на твоя баща, затова щом заповядаш, ще ти кажа дума от сърце.

Електра: Ако почиташ гроба на баща ми, говори.

Хор: Като изливаш, моли се за тези, които са го обичали.

Електра: Но кого от близките да назова?

Хор: Най-напред себе си и всеки, който мрази Егист.

Електра: И така – да се моля за мен и за теб?

Хор: Ти сама ще отсъдиш това.

Електра: И кой друг да спомена?

Хор: Спомени сега и за Орест, ако и да не е тук.

Електра: Право и добре ме учиш.

Хор: А сега мисли за убийството и си спомни убийците.

Електра: Какво да кажа? Не зная, научи ме.

Хор: Да им се намери някой бог или човек.

Електра: Да ги съди или да им отмъсти?

Хор: Искай само да ги погуби някой.

Електра: Не е ли грях това да искам от боговете?

Хор: Грях било да искаш злите зло да ги постигне!

Електра: Известителю велики, посреднико между долния и горния свят, Хермесе Подземни, извести ми, че подземните божества са чули моите молитви, те, които закрилят бащиния ми дом; че ме е чула Земята, която всичко ражда и храни и пак всичко си взима.

Ето аз извършвам свещено излияние на мъртвите, зова баща си и викам: „Смили се над мен и над милия Орест и дай да се върне той при нас. Ние сега се скитаме, продадени от тази, която ни е родила; тя вместо теб друг мъж си взе, Егист, който е неин съучастник в твоето убийство. Аз пък съм робиня. Орест е изгонен от твоята земя, докато тя в голямо безсрамие безчинства сред плодовете на твоя труд. Да си дойде Орест, искам от теб. чуй ме ти, татко мой: нека бъда много по-добра по душа от майка си и по-честна в делата си. Това са нашите желания за нас. А за противниците казвам, о татко, нека се яви отмъстителят за теб – да убие тези, които те убиха. Смесвам молитвите си с проклятия против тях. А на нас изпрати изпод земята благослов – ти и боговете и Земята и Възмездието победоносно. С тези си молитви сливам тези излияния. А вие ридайте и пейте погребалната песен.

Хор: Лейте сълзи, ридайте на смърт за мъртвия наш господар, лейте се сълзи над този гроб, който е наше убежище в добро и зло. Чуй, о чуй, велики господарю, чуй ме от тъмните дълбини, където е твоята душа. Ах, ах! Ах! О! Уви! Кой мъж копиедържец ще завземе пак твоята къща? Скит ли с вития лък в ръцете, Арес ли в борбата стрели да мята, или меч да размаха в ръката?

Електра: Баща ми вече има излиянията, които изпи земята. А сега чуйте и друго. (Електра държи къдри в главата си. Слиза от могилката и показва къдрите.)

Хор: Кажи. Сърцето ми подскача от страх.

Електра: Намерих върху гроба тези къдри.

Хор: От кого са те, от мъж или от мома?

Електра: Всеки ще се досети леко.

Хор: Е, как ще се науча аз по-стара от по-младата?

Електра: Кой друг ще си отрязва косите, щом не съм аз?

Хор: Защото враговете са онези, които би трябвало да отрежат от скръб косата си.

Електра: И колко прилича на глед...

Хор: На чия коса? Това искам да зная.

Електра: Не прилича ли наглед на моите коси?

Хор: Да не е това скришен дар от Орест?

Електра: И колко прилича на неговите къдри!

Хор: И как ще да се е осмелили да дойде тук?

Електра: Изпратил е къдрите, които той си е остригал от любов към баща си.

Хор: Но и това, което ни казваш, достойно е за оплакване: нима Орест никога не ще стъпи на родна земя?

Електра: И моето сърце е смутено, жлъчката ми заигра като да съм улучена със стрела. От очите ми текат непресекни сълзи, като да горя в силен огън, когато видях тези къдри. А съвсем не ще да го е отсякла от своята глава онази, която го уби, моята майка – майка – тя не заслужава това име от децата си, които мрази – тя, грешницата. Но как да се уверя дали тези къдри са от премилия Орест? Каква надежда лелея! Уви! Тези къдри да биха имали глас благословен като някой пратеник! Тогава не бих се тласкала в недоумения – от страхове в надежди. Да ги махна, ако са от враг, а ако са от рода ми, от човека, който жали заедно с мен, да ги поставя като украшение върху този гроб и като чест на баща ми. Но нека призовем боговете. Те знаят какви вълни ни блъскат нас корабокрушенците. Ако сполучим да се спасим, от малко зърно ще порасне голямо дърво. Ха, ето и друго знамение, стъпки също като моите – негови и други на неговия другар. Петите и пръстите се сливат с моите. Тръпна, смутена от вълнение в душата...

(Излизат Орест и Пилад).

Орест: Моли се, боговете нека изпълнят и другите твои желания като това.

Електра: Че какво мое желание вече се е изпълнило по волята на боговете?

Орест: Ето пред теб тези, които току-що искаше да видиш.

Електра: И кого мислиш съм викала?

Орест: Зная, че ти пламенно се молиш да видиш Орест.

Електра: И кое желание ми се е сбъднало?

Орест: Ето ме... Не дири от мен по-добър приятел.

Електра: Чужденецо, не ми ли плетеш някоя примка?

Орест: Тъй бих я плел и сам на себе си.

Електра: Да не би да се гавриш с моето нещастие?

Орест: Ако се гавря с твоето, ще се гавря и с моето.

Електра: И Орест – на Орест ли говоря сега?

Орест: Мен самия ти виждаш и едва ме познаваш. А когато видя само поставени на гроба тези къдри, които приличат на твоите, и когато измери твоите стъпки, еднакви с моите, възликува и вярваше, че виждаш мен самия. Ето виж на главата ми мястото на отрязаните къдри. Виж този плат, изтъкан от твоите ръце, браздите от совалката и извезаните от теб образи на животни. Знам аз, нашите близки ни са наши грозни врагове.

Електра: О, блян премил на бащина ти къща! Оплакана надежда на семе спасително! С твоята храброст ти пак ще въздигнеш бащин дом. О, сладки очи – четворна закрила моя! Трябва да те наричам и баща и майка – любовта ми към нея и към него е само в теб – към нея не – тя ми е докрай омразна... И любовта ми към жестоко закланата сестра. Ти си ми верен брат, сам идваш да ми помогнеш. Нека силата, нека правото се съединят с третия, с най-силния, със Зевс – нека ни помогнат!

(Стоят прегърнати).

Орест: Зевсе, Зевсе, бъди свидетел на всичко това! Виж орловия род, лишен от баща, убит, одушен в примките на грозната змия. Глад гризе сираците. Те не могат да излитат на лов като баща си, не могат да гледат гнездото си. Виж ни, виж мен и Електра, деца без баща, изгонени от бащина къща. И ти ако погубиш рожбите на този баща, който ти е принасял толкова жертви и който те е почитал толкова – от кой друг да очакваш такова почитание? Ако погубиш орловия род, кой ще предава твоите заповеди в света? Ако бъде от корен изгорено това царско дърво, откъде ще има вейки за украшение на твоите жертвеници? Помогни ни! Въздигни от съсипните тази къща – че тя сега е като от основи разорена.

Хор: Деца, спасители на бащиното огнище, мълчете, да не научи някой, чеда; слобостта на езика всичко ще обади на властелините. О, дано ги видя скоро да умрат сред миризливите пламъци на кладата!

Орест: Никак не ще ме излъже всесилният оракул на Аполон; той се със силни викове ми заповяда да дръзна това. Заплаши ме с жестоки мъки в душата, ако не отмъстя за убийците на баща ми, ако не ги убия така, както те убиха него, ако не ги накажа, задето са ми ограбили имота. Да, той ми каза, че и след като извърша това, аз ще страдам в душата си, ще стена под безброй мъки. Той ми каза, че гневът на убитите е много силен и за двама ни. Каза ми, че тежки болести ще ме сполетят. Някакви остри зъби ще се забият в моята кожа и ще ми ръфат месата, ще ми покосят сила и младост. И шуга ще разнищи месата ми на бели нишки. Разказа ми и за други напасти на Ериниите, които ще изпъплят из бащината кръв, ако не отмъстя за него. На когото са загинали близки от престъпната ръка на кръвни роднини, ако не се отплати за тях, тогава те стрелват с мръсната стрела на ада; ще му се замъгли умът и в мрака среднощен ще вижда ужасни сенки, ще го плашат, ще го гонят. И ще бъде изгонен от родината си, с железен бич блъсканпо главата. А така опозореният човек не ще бъде допуснат нито до жертвоприношения, нито да се допре до чашата на излиянието... Само щом завърти под веждите си баща ми из ада кръвопламналите си очи. Невидимият гняв на баща ми ще ме гони из алтарите, никой не ще ми даде подслон, всеки ще бяга от мен. Немил, недраг, презрян от всички дълго ще бродя – зло улучен от злочестните – ще чакам своите дни... Мога ли да не вярвам на такива заплашвания? Но и да не вярвам, все пак трябва да извърша това, за което съм дошъл. Много бодли ме бодат на едно място: и поръката на бога, и голямата скръб за баща ми, и на това отгоре, боде ме бедността. Пък и не мога да търпя, защото тези славни граждани, които храбро събориха Троя – не мога да търпя те да стенат под игото на две жени... Да, Егист е жена – и скоро ще се покаже наистина жена.

Хор: О вие, орисници велики! Нека всичко се изпълни със Зевсова воля, нека правото право да бъде. „Зъл език да бъде наказан със зъл език” – вика високо правото, що иска своето. И „смъртен удар за смъртен удар. Кой какво е сторил, това да изпати.” Този глас се чува от памтивека.

Орест. Строфа I: О, татко, преизмъчени татко – какво да ти река, какво да сторя, за да блесне светлината в твоите мракове, да отиде от тук там, където лежиш ти? Хваления и сълзи – те са едничките почести за старите господари на Атридовия дом.

Хор. Строфа II: Дете, острият зъб на огъня не изяжда гнева на умрелия – пак се показва и после неговата сила. Убитият изстене, отмъстителят му възстава. Вярната скръб на предците и за бащите и майките всеки подбужда от всякъде насъскван.

Електра. Антистрофа I: Татко, чуй сега и моите вопли, виж и моите сълзи. Двете ти деца на гроба ти пеят и ридаят над теб. Гробът твой ги държи и двамата – и като молители и като изгнаници. Какво добро им остава? Какво им остава без беди? Не е ли непобедимо злото?

Хор: Но ако бог поиска, може и от това да извади весели звукове. Както ехтят сега ридания на гроба, могат сетне в чертозите да екнат победни песни – и с тях да влезне нашият другар.

Орест. Строфа III: О, татко, по-добре да беше паднал пред Троя, пронизан от някой ликиец! Слава велика би оставил на къщата си, децата ти биха пораснали в почест и обилие. И твоят признателен народ би ти въздигналвисок паметник на морския бряг.

Хор. Антистрофа II: Драг за драги, славно загинали там, ти би бил велик и под земята, почитан господар и жрец на най-великите подземни царе. Защото ти бе цар над царете на света приживе с жезъла, който ти бе даден от съдбата.

Електра. Антистрофа III: Не и под стените на Троя, о татко, ти би трябвало да загинеш, пронизан от копие, между чужди народи да лежиш погребан край бреговете на Скамандра. Не, така биха загинали онези, които те погубиха, та ти отдалече да чуеш за тяхната смърт – далеч от такива мъки.

Хор: Това, което желаеш, о дете, в скръбта си, е по-хубаво от злато и от голямо богатство и от свръхземно блаженство. Но ето на двойния бич ударът силно плющи: нашите закрилници отдавна почиват в гроба, а по ръцете на тези, които ни заповядват, лепне кръвта. Врагове са те на умрелия, а на техните деца – дваж по врагове.

Електра. Строфа VI: Твоите думи като стрели се забиха в ушите ми. Зевсе, Зевсе – ти изпращаш изпод земята късната отплата. Кървавата ръка на дръзкия престъпник нека падне – ако ще би и майчина ръка.

Хор. Строфа V: Дано да ми падне с радост да изпея погребалната песен на убития мъж и на мъртвата жена! Защо да крия това, което кипи в моето сърце? Не лицето ми тежи голямата сърдечна болка, люта омраза.

Орест. Антистрофа IV: О, кога ли Зевс всемогъщи ще свали ръка да сдроби тези глави! Тогава, тогава ще повярва цялата страна в твоята неизбежна присъда. Аз искам правосъдие за неправдата. Чуйте ме, подземни божества!

Хор: Закон е: кръвта, чрез убийство разлята по земята, иска друга кръв. Ериния вика за смърт. Тя иска да бъдат убити тези, които са убили.

Електра. Строфа V: Къде е, къде е властта на тези, които заповядват на мъртвите! Вижте, всемощни възмездия на убитите, вижте пилците на Атридите гинат под бедствия, прокудени от дома. Къде да идем, о Зевсе?

Хор. Антистрофа V: Сърцето ми покъртиха тези вопли. Изчезва всяка надежда, душата ми се помрачава при всяка дума, що чуя. Но щом видя бодър и силен човек, скръбта ми тъй се скрива, че у мен като че само надежда е имало.

Орест. Антистрофа VI: И какво да говорим още? Да изкажем ли всички злини, що сме изпатили от нашата майка? И да сме кротки, тя не ще се укроти. Неудържим като гладен вълк е гневът на майка ни.

Електра. Строфа VII: Ударът и бе удар на Арес или както удрят онези жени от Азия, винаги готови за бой. Безброй удари се сипеха от разни страни, ръката й не се спря... При всеки удар ехтеше моята глава. Ах, ах, вражка, дръзка майко! Ти зарови като някой враг своя съпруг царя, неоплакан, непогребан, непочетен от своите граждани!

Орест. Строфа VIII: Ти разказа всичкия позор, уви! Но тя ще умие позора на баща ми – кълна се – боговете ще я принудят, моите ръце ще я сграбчат. А сетне, убия ли ги – нека умра и аз.

Електра. Антистрофа VII: Знаеш ли, той беше съсечен на късове... И както го съсече, тъй го и зарови. Тя бе се зарекла да ти отрови живота с непоносими страдания. Ти знаеш вече позорното убийство на баща си.

Електра. Антистрофа VIII: Така почина баща ни; а аз бях отдалечена, отритната, презряна. Изхвърлена от къщи като някоя зла кучка... Сълзите ми винаги на очите... И когато имаше нещо за радост, то умираше под моята тъга... Оресте, нека се вреже в сърцето ти това, което чу. И нека то проникне през твоите уши до покоите на твоите мисли. Тъй постъпиха те с твоя баща – нека те научи твоя гняв какво да правиш. Само гняв неукротим извежда на желания край.

Орест. Строфа IX: Теб призовавам, о татко, помогни на твоите деца!

Електра: И аз през сълзи пак само това те моля.

Хор: И ние всички вдигаме глас към теб: „Чуй, излез на светлина – бъди враг на враговете!”

Орест. Антострофа IX: Нека Арес излезе срещу Арес, правото срещу правото.

Електра: О, богове, дайте да отмъстим...

Хор: Тръпна цяла като слушам тия закани. Каквото е отсъдено, отдавна е готово. Нека се сбъдне това, що искат.

Строфа X: О, вродено проклятие, проклети беди, зинала рана! Ах, неизтърпими мъки и стонове! Ах, непресекни терзания!

Антистрофа X: Техният цар е в тяхната къща – нищо от вънка, нищо не помага – а само те, които са вътре – с кървава разпра ще се разбият за нова кръв. Тъй пеят подземните богини. О, блажени богове подземни, чуйте молбите на тия деца и им пратете победа!

Орест: Татко мой – ти, който умря не както умират царете – моля се на тебе, дай ми власт да бъда господар на твоя дом.

Електра: И аз те моля, татко, да мога да избегна съдбата на Егист.

Орест: Тогава гражданите ще ти принасят гозби надгробни. Ако не, ти ще бъдеш отритнат от трапезата на душите, когато те се гощават от миризливите огньове.

Електра: Аз пък ще ти поднеса всичко, което имам като сватбена жертва. И най-напред твоя гроб ще кича.

Орест: Земльо, върни баща ми, той да ми бъде съратник!

Електра: Персефоно, дай ни якост и сила!

Орест: Спомни си за къпалнята, в която бе убит, о, татко!

Електра: Спомни си за мрежата, в която те убиха!

Орест: Не с железни вериги бе окован, татко?

Електра: А позорно в проклета плащеница.

Орест: Не се ли бунтуваш от такива безчестия, татко!

Електра: Няма ли да повдигнеш своята мила глава?

Орест: Прати поне възмездието да бъде съратник на твоите близки. Или поне възвърни ударите, които получи. Победен – победи и ти.

Електра: Чуй и тези мои последни молби, татко, ти, който виждаш твоите рожби върху твоя гроб. Смили се над мъжката твоя рожба и над женската. Да не изгине от корен Пелопидовия род! Само така не ще си мъртъв, ако и да си умрял. Децата са спасители на името на умрелия мъж. Така плуват върху водата гъбите, които говорят за мрежата, потънала в глъбините. Чуй, за теб са тези стонове и вопли. Сам себе си ще спасиш, ако чуеш нашите молби.

Хор: Да, има защо тъй дълго да ридаете над гроба и над съдбата на неоплакания мъртвец. И сега – духът ти е бодър за борба – напред, дерзай каквото мислиш, опитай си щастието.

Орест: Да бъде. Искам само да зная още нещо – то няма да ни отклони от пътя. Защо изпрати тя тези излияния? С каква цел тя иска да почете гроба на този, когото удари с невъзвратен удар?

Нищожен дар е изпратила тя за един мъртвец, който не чувства. Не зная, каква полза от тези дарове – те са много по-малки от престъплението. Който е пролял кръв, ако ще всичко да излее, всичко, което има, кръвта щом е пролята – всичко е напразно. Така мисля аз. Но аз пак те питам, ако знаеш нещо, кажи ми.

Хор: Зная, дете, нали бях при нея. Терзана от сънища и изплашена от страхове нощни – тези излияния изпрати безбожната жена.

Орест: Дали не сте научили и съня й, за да ми го разкажете подробно?

Хор: Сънувала, че била родила змия, казва тя.

Орест: А после? Какво още?

Хор: Скрила я в люлка като дете.

Орест: И с какво я хранила?

Хор: Сама й давала гърдите си на сън!

Орест: И как са останали гърдите й неповредени от това чудовище?

Хор: С млякото текли и кървави струи.

Орест: Ненапразно й е пратен от мъка този сън.

Хор: Изплашена в съня си, извиква силно. Всички огньове са загасени вкъщи. Веднага много факли се запалват и летят към стаята на царицата. И сетне изпрати тези погребални излияния, като се надява с това да се избави от мъките си.

Орест: И аз се моля на тази земя и на бащиния гроб – да ми се изпълни този неин сън. Разбирам, всичко добре съвпада, щом змията е родена от там, откъдето съм роден и аз, и щом е била завита от същата люлка и е бозала от гърдите, които са отхранили и мене; и щом е сукала заедно със сладкото мляко и кръв, и щом майката е извикала изплашена в своя сън. Като е хранила чудовище грозно – тя трябва да умре от насилие... И аз превърнат в змия, ще я убия, както и показва нейният сън. Тълкувайте сега вие сами този сън.

Хор: Така да бъде. Сега обясни на приятелите си: кои искаш да извършат нещо, кои да не вършат нищо.

Орест: Много лесно. Електра да влезе вкъщи. Да не се говори нищо за това, което мисля. Те с измама убиха славния мъж – те ще бъдат убити с измама. Ще паднат в същата примка. Така е предсказал цар Аполон Локсиос, този непогрешим пророк. Аз пък, преоблечен като пътник, на рамо с някакъв вързоп, ще вляза до вратите на вътрешния двор, с мен и моят верен Пилад. И двамата ще говорим на парнаско наречие, речта ни ще бъде на фокийски език. Разбира се, никой от стражите няма да ни приеме добре, защото цялата тази къща е разбъркана от гнева на боговете. Но ние пак ще стоим. Ще мине някой, ще ни види и ще каже: „Кой ли пъди от прага на къщата си гостите? Знае ли за това Егист, ако е у дома?” Щом мина прага на вътрешния двор, ако видя Егист седнал на престола на баща ми, или ако той се притече да ми проговори, да ме види – знай – той още преди да изрече: „Чужденецо, откъде си?” – аз ще го тресна със секирата и веднага ще го убия. Еринис на нашата къща – пияна вече от кръв – ще й се да пие още. А сега ти, Електро, наблюдавай зорко какво става вкъщи – всичко трябва да стане, както сме го скроили. И вие, знаете езика си. Да мълчите. Говорете, само когато трябва. И сега – аз се моля на Аполон да бъде благосклонен: той ми заповяда тази кървава борба.

(Орест и Пилад излизат, Електра влиза през вратите на задната стена.)

Хор. Строфа I: Земята храни много страхотни плашила, в морските глъбини гъмжат зверове – смърт за човека. Горе на небето облаци буреносни плуват, пълни със светкавици. Всичко, що ходи, всичко, що хвърчи, знае каква е яростта на вихъра.

Антистрофа I: Но кой би си представил безкрайната дързост на мъжа или жената, когато духът им завилнее? И разюзданата любов – неизбежна гибел за човека?

Всевластна в женското сърце любов – без любов погубва и човека, и всичко, що живее.

Строфа II: И нека знае всеки, който не е лекоумен: онази клетница, огън за детето си, Тестиада хитро скрои пожара: тя изгори пламналия стрък, едновечен със сина й. Щом се роди, той писна първия си писък в последния свой уречен ден.

Антистрофа II: И друга една се приказва, за да я знаем и мразим – жестоката Скила. Тя заради неприятели погуби милия си баща. Прелъстена от златния критски наниз, дар от Минос, баща й отсече от главата на Низос косъма на безсмъртието, докато той спеше – откъсна го коварно тя – жена с песовско сърце. Но тя бе уловена от Хермес.

Строфа III: Щом припомням проклетите бедствия, нека припомня и злочестия брак, който разби този дом, и примките коварни на жената за нейния храбър мъж, когото уважаваха дори и враговете му за неговата смелост. Омразно е огнище без огън и гнус е жена да беснее.

Антистрофа III: Но от всички престъпления най-грозно е Лемноското – то е вече пословица. Да, то се споменава с ужас. И кой би могъл да сравни дори и това тукашното престъпление с Лемноските убийства? Цяло племе, омразно на боговете и презряно от света погива в ужас. Кой обича това, което боговете мразят? Кое престъпление споменах напразно?

Строфа IV: Грозна е раната, която отваря острият меч на възмездието. Никой не бива да тъпче божието право.

Антистрофа IV: Право стърчи стволът на правото и на съдбата, която кове острите стоманени мечове. Еринийо дълбокомислена, заведи момъка в къщата, за да измие от там петната от стари престъпления.

(Орест и Пилад като пътници хлопат на портите на замъка.)

Орест: Момче, момче, чуй ударите, които удрят по вратата. Кой има вътре, хей момче, момче – ето пак – вкъщи? Ето за трети път викам да излезе някой от къщи, за да ми отговорят, ако Егист знае що е гостоприемство.

Вратарят: Добре, чух. Чужденецо, от де идеш? Откъде си?

Орест: Извести на господарите си, при които ида, че им нося новини. Бързай де, бърза колата на нощта с мрака. Време е вече за пътниците да хвърлят котва в някоя къща и да се отморят от тежкия път. Нека дойде някой, господарката на тази къща, или сам господарят, както е по-прилично. Тогава грижата не би ми замъглявала словата. Мъж на мъжа говори по-открито и му казва цялата си мисъл.

(Клитемнестра излиза с голяма свита.)

Клитемнестра: Чужденци, кажете какво ви трябва? От всичко се намира в тази къща: и топла вода за отмора от прашния път, и легло и усмихнати лица. Ако пък имате нещо по-важно да искате, това е работа на господаря, аз ще му кажа.

Орест: Аз съм Давлиец от Фокия. С моя товар на гърба, аз бях тръгнал към Аргос, където съм и сега; един непознат ме срещна и ми показа пътя. Той бил Строфий Фокиецът. Научих му името в разговора. Той ми каза: „Чужденецо, ти си отиваш по работа в Аргос. Ще можеш ли да си спомниш и да кажеш на родителите на Орест, че той умря? Недей забравя. Като минеш пак насам, ти ще ми донесеш и техните поръки. Може би ще искат пепелта му, може би пък ще оставят да бъде погребан в земята, където е бил гост. А сега пепелта на младежа е в една медна урна. Той е оплакан както трябва...”. Казвам това, което чух. Не знам дали говоря на тези, които искат да знаят за това, на неговите родители. Но бащата трябва да знае.

Клитемнестра: Горко ми! Тази беда е краят на нашето зло. О, неотмахно проклятие на тази къща! Надалеко стреляш ти. Това, което се мисли запазено далеч от теб, пада – улучено от вярната стрела на твоя лък. Ви грабваш всички мои близки, правиш да прелее моята воля. И тъй сега Орест... но той нали мъдро се бе отстранил от това смъртодъхно блато тук? А сега? Той, едничката бадежда за спасение и за радост на тоя дом – Орест ме оставя в отчаяние!

Орест: Аз бих искал да донеса много добри вести на щастливите стопани, да им се отплатя за гостоприемството и услугите. Истина, няма по-добро нещо от това да бъдеш приятен на домакините, на които си гост. Но зная, не е добре да не ви съобщя такава работа. После, аз съм обещал на този, който ми услужи.

Клитемнестра: Но затова ти няма да бъдеш и тука приет по-зле, отколкото заслужаваш. Нито пък ще бъдеш смятан за по-малък приятел на къщата ни. Ако не ти – без друго някой друг щеше да ни донесе същата вест. Но ти си ходил дълъг път цял ден, време е да си починеш. Заведете го в стаята на мъжете, която е отредена за гостите на тоя дом. Сетне, погрижете се и за другаря му. Тяхно да бъде всичко, което се намира вкъщи. Направете това, което ви казвам. Аз ще отида да съобщя за всичко на този, който е господарят тук. Имаме си приятели, с тях ще обмислим какво трябва да се направи.

(Излизат).

 

Хор: Скоро, прислужници в тази къща, скоро да покажем силата на нашата молитва за обичния Орест. О, мила Земя, и ти пръст свещена на гроба, който покрива тялото на царя корабовластен! Чуй ни, помогни ни! Времето дойде да пуснем хитрата примка. Нека Хермес подземни да предвожда тях в техния печален път към борбата, в която мечът ще играе.

 

(Излиза Килиса, старата дойка).

 

Гостът не ще да е дошъл за добро. Ето дойката на Орест с изплакани очи. Защо излизаш от къщи, Килисо? Скръбта ти е спътница неканена.

 

Дойката: Царицата заръча Егист веднага да отиде при гостите. От чужденците той ще узнае подробно за това, което те известяват. Истина, тя се показа наскърбена пред хората. Но очите й светеха от радост. За окайване е съдбата на този дом след тази вест, която ни донесоха гостите. Да, Егист ще ликува от радост, когато научи. Клетницата аз! Колко тези бедствия, които някога са се струпвали на Атридовия дом, са разкъсвали сърцето ми в гърдите! Но никога не съм изпитвала мъка като днешната. Всичко друго търпях доколкото можах. Но моя мил Орест, моята мечта, Орест, когото отхраниях, поверен ми от майка му. Пискаше през нощта и ме събуждаше... напразни били толкова мъки и умора... Трябва да разбираш езика на детето... то няма ум по-голям от ума на някое животно... И как ще е? Пеленачето не знае да говори... Гладно ли е, жадно ли е, иска ли да се подържи над гърнето... все трябва да бързаш.. стомахът на детето не чака нищо. Аз знаех всичко какво иска. Но, признавам, често съм се излъгвала... После, да пера пелените... дойките са и перачки... Изпълнявах тази двойна служба от деня, в който ми бе даден Орест. И сега – аз горката – чувам, че бил умрял! Но да ида да намеря този мъж, който е нещастието на тази къща... Знам, той ще се зарадва от тази вест...

Хор: Като как го повиква Клитемнестра?

Дойката: Какво? Още веднъж кажи, за да разбера добре.

Хор: Дали да дойде с придружители или самичък?

Дойката: Да бъде придружен от въоръжени войници.

Хор: Ти недей съобщава това на омразния тиранин. Нека сам да дойде. Ти го повикай с весел глас, за да бъде без страх. Често от пратеника зависи успехът на заговора.

Дойката: Ти луда ли си? След всичко, което чухме...?

Хор: Но ако се смили Зевс и настане обрат в нещата?

Дойката: Но как? С Орест загина и надеждата на този дом.

Хор: Не, не. Даже и глупав пророк би знаел това.

Дойката: Що думаш? Да не си чула нещо противно на това, което ни се извести?

Хор: Ти си пратеница, извърши това, което ти е поръчано. Боговете се грижат за това, което им е присърце.

Дойката: Нека те послушам. Да си ида. Дано всичко се обърне на добро с помощта на боговете!

Хор. Строфа I: А сега, Зевсе, послушай молбите ми, отче, царю на олимпийските богове. Нека моите млади господари щастливо изпълнят своето дело, мъдро обмислено. Всяко мое слово е право; Зевсе, бъди му закрилник! О, о!

Строфа II: И на мястото на враговете, които са вътре, него постави, о Зевсе. И когато го въздигнеш високо, той на драга воля ще ти се отплати двойно и тройно.

Антистрофа I: Знай, че синът осиротял на скъпия на тебе мъж е впрегнат в хомота. В колесницата на мъките кой може да държи тука? Кой може да бъде уверен, че ще стигне целта и спасен ще се върне?

Строфа III: И вие, които сте властни над богатствата в този дом, чуйте, благосклонни богове. Скоро нека с нова кръв да се изкупи кръвта на убития. Старото убийство да не ражда друго вече в тази къща.

Мезод: А това сега е за право. О ти, който обитаваш голямата Делфийска обител, дай му пак щастливо да завладее своя дом; нека се махне от очите му тъмното було, нека погледне свободно и светло с радостни очи.

Антистрофа II: Нека синът на Майа благословено му бъде закрилник и помощник в справедливото му дело. Да, той може много и скришом да помогне. Изрече някое тъмно слово – и покрива очите на всички с мъгла и нощ – сред бял ден нищо не се вижда.

Строфа IV: И тогава богатствата на този дом ще се поднасят на теб. А ние жените няма вече из града с печални вопли да ридаем, за изгубеното щастие на къщата. Това, което сега трябва да постигне – в него е моята надежда, с него расте тя – гибелта бяга от приятелите ми.

Антистрофа III: А ти дерзай, когато настъпи часът на разплата. И като отмъщаваш за баща си – викни й – ако те нарече „сине”! – викни й името на баща си – и изпълни грозната съдба.

Антистрофа IV: В гърдите ти нека затупти сърцето на Персей. На твоите мили – и на тези, които са на земята, обърни тежката скръб в радост. Нека заживее в гърдите ти кървавата разпра – и убий убийците.

Егист: Идвам неповикан. Чувам, някакви чужденци донесли нова вест не за радост, а за смъртта на Орест. О, това ще удвои тежките грижи и страховете на нашата къща, на която още зее старата рана. Как да погледна на това? Много ясна ли е тук истината? Да не би да е някое мъгливо слово, излязло от страха на женското сърце? И веднага да изчезне? Вие знаете ли нещо вярно да ми кажете за това?

Хор: Да, чухме; но ти разпитай гостите вкъщи. Пътниците не казват винаги вярни неща. Но ти сам си мъж – разпитай и узнай от мъжете.

Егист: Да, искам сам да видя и да разпитам пътника. Дали той сам видял смъртта на Орест, или само е чул някой тъмен слух – и него донася и на нас. Той няма да може да измами моята проницателност. (Излиза).

Хор: Зевсе, Зевсе, какво да кажа, от де да започна? Искам да ти се моля и да ти се заклевам в моите благи желания. Но как да свърша без да сгреша? Ето удари часът за кървавите мечове на убийство. Те или ще сринат от основи Агамемноновия дом, или пък Орест ще запали огъня, ще светне със светлината за свобода. И ще се издигне неговата власт над гражданите и над бащиния му имот. В такава борба Орест ще се бори сам срещу двама. Дай му победа!

Егист: (отвътре) О, о, гина!

Хор: Аа! Аа! Би! Какво? Какво става сега вътре? Да се отдръпнем от тука! Да не бъдем взети като съучастници в това деяние. Борбата ще да е решена вече.

(Сцената остава празна. Мръква се.)

Слуга: (излиза отвътре) О, о! Господарят е убит! О, о! Ах! Егист не е вече жив! Я отворете. Скоро. Отворете вратите и на женските покои. Трябва някой силен мъж. Но каква полза? Той е убит, той е мъртъв. Ей, ей! На глухи викам. Всички спят. Къде е Клитемнестра? Какво прави? Може би и над нейната глава днес виси меч. Може би и тя ще падне в тази разплата.

Клитемнестра: Какво има? Какво си завикал тука?

Слуга: Мъртвите убиват живия.

Клитемнестра: Горко ми! Разбрах гатанката. Измамата ни погуби. С измама погубихме. Скоро дайте ми двуострата секира. До там е дошло вече.

 

(Орест и Пилад излизат.)

 

Орест: Тебе диря. Него му стига.

Клитемнестра: О! Няма те вече, мили Егисте!

Орест: Мили? Тогава легни в същия гроб. На мъртвия поне да не можеш да измениш.

Клитемнестра: Спри си ръката, чедо... Смили се над тия гърди... на тях ти често си заспивал с млякото в уста.

Орест: (към Пилад) Пиладе, сега какво? Страх ме е да убия майка си.

Пилад: Къде останаха оракулите на Аполон? Къде останаха твоите клетви? Не, нека по-добре да ти е враг целият свят, но не и боговете.

Орест: Разбрах, убеди ме. Добър е твоят съвет. (на Клитемнестра) Ела. Искам да те поваля върху този. Доакто бе жив, ти го предпочете пред баща ми. Умри и лежи пак с него. Нали го обичаш! А този, когото трябваше да обичаш, ти мразеше.

Клитемнестра: Аз те отхраних и сега искам на старини ти да ме гледаш.

Орест: И като убийца на баща ми искаш при мен да живееш?

Клитемнестра: Съдбата, чедо, е виновна за това.

Орест: Е, и това, което направих аз, направи съдбата.

Клитемнестра: Не се ли боиш от клетвите на твоята майка, която те е родила, о чедо?

Орест: Роди ме и ме хвърли в неволи.

Клитемнестра: Как съм те хвърлила? Нали те пратих у близки хора?

Орест: Два пъти бях продаден – аз, син на свободен баща.

Клитемнестра: А къде е откупът, който съм получила за теб?

Орест: Срам ме е да ти говоря открито за това.

Клитемнестра: Не, не, кажи нещо и за бащините ти грехове.

Орест: Не, кажи тогава кой се труди и бори вънка, а ти си седиш вкъщи.

Клитемнестра: Не е лесно за една жена да буде далече от мъжа си, чедо.

Орест: Но трудът на мъжа храни и тези, които седят у дома.

Клитемнестра: И ти, чедо мое, ще убиеш майка си?

Орест: А къде да избягам от бесните кучета на баща си, ако не те убия?

Клитемнестра: Да, да. Аз жива плача над гроба си.

Орест: Съдбата на баща ми те погубва.

Клитемнестра: Горко ми! Ето, ето змията, която кърмих. Да, преверен е бил страхът в моите сънища.

Орест: Ти уби, този, когото не биваше да убиваш; умираш от този, който не биваше да те убива.

 

(Завежда я вътре. Хорът се събира.)

 

Хор: Нека оплачем и това двойно убийство. Това е краят на ред кървави дела. Орест многопатил става господар на бащиния си имот. Нека се молим да не загине нашата сетна надежда.

Строфа I: Времето доведе възмездието в Приамовия дом, доведе кървава разплата. И в дома на Агамемнон влезе двойният лъв, двойният Арес. Беглецът, подгонен от Делфийския глас, връща се днес. По неволя на боговете той щастливо победи. Неволите на царската къща изгниха вече. Орест е господар на своите имоти. А двамата виновници настигна ги злата им участ.

Антистрофа I: Който уби с измама, падна измамен. Възмездието, истинската Зевсова дъщеря, подкрепи ръката на Орест. Тя – силната Зевсова Дика – духа против нашите врагове своя грозен гняв. За нея говори Аполон Парнаски, който живее в обширна пещера в ядрата на земята.

Строфа II: И вече пристигна тя, за да погуби неверницата жена. И боговете само за прави дела могат да пратят помощ и закрила. Небесните закони трябва да се зачитат. Ето изгрея ни онова светило, вижте Орест.

Антистрофа II: Освободих се от тежките юзди на този дом. Ставай, роде! Доста си лежал, прострян на земята под тежки неволи. Времето всичко мени. Скоро то ще лъсне и вашия праг, ще се очисти къщата от всички петна на огнището. И тогава в радост и щастие ще цъвтят стръковете на този дом. Че малко ли грозни неволи се бяха струпали върху него!

Ето огря ни яркото слънце.

(Задната стена се отваря. Двата трупа на носило. До тях Орест. Слуги държат плащаницата, в която бе убит Агамемнон. Събира се народ.)

Орест: Ето двамата тирани на нашата родина. Е са убийците на баща ми, разорителите на неговия дом. Доскоро бяха почитани, докато бяха на престола. Те и сега се обичат, защото еднаква им е участта. Клетвата им не е престъпена. Да, те бяха се заклели да убият баща ми и заедно да умрат. Те запазиха свещена своята клетва.

Вие знаете какво е станало. Но вижте тези примки, вижте ямката на клетия ми баща. Ето това са веригите, с които бяха вързани ръцете и краката му. Разтворете дрехата и вижте, разгледайте всички в какво се ловят мъжете. Нека види и баща ми, не моят, а онзи, който вижда всичко, нека види Слънцето безчестието на майка ми. То ще ми бъде свидетел в съда. И ще каже, че имах право да убия майка си. Колкото за Егист – не се боя. Прелюбодеецът получи своето законно наказание.

Но какво ще кажете за онази жена, която скрои това позорно убийство на мъжа, от който носи деца в утробата си – бреме така сладко някога, а сега така горчиво? Змия, ехидна, отравяше всичко, каквото хванеше. Без да хапе нейната дързост безсрамна, нейното злострастие погубваше всичко. А това? Що да кажа за това? Това примка ли е за диви зверове, или е плащ за смъртна къпалня? Примка или смъртоносен плащ – все едно как ще го наречете. Който дебне пътници, който живее от кражби, за него това е вярно оръжие. С него той може да убие мнозина, мнозина да издебне. Такава жена ли да живее с мен в моята къща? Не, по-добре – по волята на боговете – да умра бездетен.

Хор: Ах, ах, какви мъки! Грозна бе неговата смърт. О, о! Но за тези, които остават живи, за тях ще прецъвти и страданието.

Орест: (на себе си) Тя ли бе, или не бе тя? Този плащ, опръскан с кръв от меча на Егист, дава ми право да вярвам. Петното от кръвта е толкова старо, колкото и самото престъпление. То още личи по пъстрата одежда. Сега си заблазявам, сега се окайвам – сега, когато съм тук. И се разправям с дрехата, която погуби баща ми. Убийство, отмъщение, плача, плача за целия наш род. Сърцето ми е отровено от тази грозна победа.

Хор: Никой на този свят не минава живота си чист от вина и от неволи. Днес един, утре друг ще се мъчи. О, о!

Орест: Кой знае как ще се свърши всичко това! Така не е било до сега. Животът ми е като колесница с коне без юзди. Те са подплашени, излезли от пътя и влачат в невиделицата моята душа. Сърцето ми – цяло в трепет. Ту да викне от болка, ту да заиграе от гняв. Но докато съзнавам себе си, нека кажа: не без право убих майка си. Трябваше да отмъстя за убийството на баща си. Трябваше да послушам грозните заповеди на боговете. Аполон, Питийският прорицател, той ми вдъхна такава дързост. Той ми каза, ако убия майка си, щял съм да бъда свободен от ужасната вина. Ако пък не изпълня волята му – не смея да кажа каква е заканата. И със стрела не би стигнал някой до жестокостта на страданията, които биха ме сполетели. И сега – вижте! С тази вейка, обвита във вълна, аз тръгвам към прорицалището на Аполон при пъпа на земята. Там ще изкупя кръвта на майка си, Аполон не дава да търся друго убежище. Когато дойде време за съд, знам, всички от Аргос ще кажат какво съм патил от майка си.

А аз, скитник прокуден от тази земя, жив ли, умрял ли, ще бъда наричан убиец на майка си.

Хор: Ти се бори за правото. Не си запушвай устата с проклетите викове на мълвата. Ти освободи народа, ти смаза главите на двете змии – сега недей говори сам против себе си.

Орест: (не в себе си) О, о! Ето ги! Това са Горгоните, загърнати в черни плащове... В косите им са преплетени... змии са косите им! Да бягам от тук!

Хор: Какви призраци те плашат, дете? Дръж се, ти победи, не се бой!

Орест: Не, не, не – не са това само призраци на моите мъки... Знам, явно е – това са бесните кучета на майка ми.

Хор: Прясна е още кръвта на ръцете ти. Затова си така изплашен в сърцето.

Орест: Цар Аполоне... ето ги пъплят безброй, натрупват се... От очите им шурти черна кръв... (Хуква да бяга).

Хор: (отвътре) Там е, там е твоето очищение, в Аполоновия храм. Щом отидеш там, ще бъдеш освободен от тези страдания.

Орест: Да, вие не ги виждате... Аз ги виждам... ето ги, ето ги! Тичат след мен... да бягам! (Бяга).

Хор: Бъди благословен и нека Аполон те приеме благосклонно, да те закриля в тези ти тежки неволи. Ето за трети път ужасът бурно нахлува в този царски дом – и все по вина на негови рожби.

Най-напред – онези детоядци – и ужасните мъки на Тиест. Сетне пък царските неволи на Агамемнон. В къпалнята падна военначалникът на ахейците. И ето сега третият дойде – дали е спасител, дали е погубител?

Кога ли ще спре, кога ще задреме тази непосилна ръка?

 

КРАЙ