НЕИЗВЕСТЕН АВТОР
ЖИВОТЪТ НА ТУКИДИД
Превод: Мирена Славова, 2010
(1.) Тукидид Атинянина бил син на Олор, а родът му е тракийски, защото баща му Олор е с тракийско име. Бил роднина на Милтиад – точно там, където е погребан Милтиад в Койле, там на същото място е погребан и Тукидид. Милтиад се оженил за Хегесипила, дъщеря на тракийския цар. (2.) Ученик е на Антифонт от дема Рамнунт, много способен оратор, но гледан с подозрение в съдилищата. Затова не го търпели да говори публично и той се захванал с писане на речи, които давал на нуждаещите си. За него и Тукидид ученикът му свидетелства, че ако Антифонт би му станал съветник, щял много успешно да се оправя в съда. Но славата на Антифонт била на недобросъвестен гражданин – преди края на Пелопонеската война той бил осъден за предателство, понеже бил заловен по време на посолство да агитира за неща, твърде изгодни за лакедемонците, а за атиняните – съвсем безполезни. Заедно с него били убити и Архептолем и Ономакъл, чиито къщи били разрушени, като на единия били убити синовете, а на другия – лишени от граждански права. (3.) Тукидид бил роден за генерал и заради мините на егейското крайбрежие срещу о. Тасос бил смятан за човек с много пари и власт, но по време на Пелопонеската война бил обвинен в предателство заради забавяне и проява на небрежност. Случило се така (424 г. пр.н.е.), че Бразид завладял съюзните градове на тракийското крайбрежие, като ги отцепил от атиняните и ги присъединил към лакедемонците. И когато било нужно Тукидид бързо да отплава и да спаси град Ейон, понеже бил наблизо, и да се погрижи за Амфипол, голяма придобивка за атиняните, Тукидид успял да спаси Ейон, но загубил Амфипол. Макар че Клеон отплавал за Амфипол в помощ на тракийските градове, Бразид лакедемонецът все пак го победил в завързалата се битка и Клеон бил убит, ранен от един миркински пелтаст. И Бразид загинал преди да разбере за победата, а Амфипол се отцепил от атиняните и станал лакедемонски съюзник. Тогава жителите на Амфипол разрушили постройките, издигнати от Хагнон, и ги нарекли Бразидски от омраза към атинската колония, като и в това проявили симпатията си към лакедемонците и пренасочили лоялността си към Спарта. (4.) Осъден на изгнание, Тукидид се заел с описание на Пелопонеската война – затова изглежда, че в доста отношения е благосклонен към лакедемонците, а атиняните обвинява в тираничност и ненаситност. Защото когато идва някакъв момент, в който да каже нещо срещу атиняните – било, когато коринтците ги обвиняват, било, когато лакедемонците ги укоряват, или митиленците ги винят – той се впуща в много упреци срещу Атина, лаконските победи преувеличава на думи, а атинските поражения уголемява, както и случилото се в Сицилия. (5.) А е и прекъснал повествованието си до морската битка при Кинос сема (Кучешкия гроб), т.е. при Хелеспонта, където се смята, че са победили атиняните. Събитията след това оставя на другите да ги опишат – на Ксенофонт и на Теопомп, защото има и последващи битки. Той не е описал нито втората битка при Кинос сема, за която разказва Теопомп, нито при Кизик, където побеждават Терамен, Тразибул и Алкивиад, нито морската битка при Аргинузите, където лакедемонците побеждават атиняните, нито най-главната катастрофа за Атина – морската битка при Козите реки, където атиняните загубили и корабите си, и надеждите си за бъдещето. Защото и крепостните им стени били разрушени, и тиранията на тридесетте установена и града го сполетели много нещастия, които описва Теопомп подробно. (6.) Бил е сред многоуважаваните атиняни по род. Славел се е като способен оратор, преди да се захване с описанието на събитията от войната. Ето първата проява на ораторските му способности: от ревност някой си Пириламп убил един атински гражданин, свой любовник, защото му изневерявал с някакво частно лице. Когато този процес се гледал в Ареопага, Тукидид проявил много от своята мъдрост, докато защитавал Пириламп, и макар че обвинител бил Перикъл, той победил. След това атиняните го избрали за стратег и го издигнали за демарх. (7.) Но той се възгордял, понеже бил сребролюбив, и не се задържал дълго начело на дема. Понеже бил в Сибарис, след като се завърнал в Атина, първо бил заловен от Ксенокрит за нарушение в съдебен процес, когато се опитвал да избяга. А после бил остракизиран и осъден на десетгодишно изгнание. Заживял като изгнаник в Егина и казват, че там съчинил историята си. Тогава и сребролюбието му излязло наяве, защото давал заеми на егинците срещу високи лихви и ги накарал да напуснат града. (8.) Казват, че написал „Въведението” (І, 1–23) след „Историята”, понеже си спомнил за другите събития от времето на войната като например за очистването на Делос, което станало на седмата година по времето на архонта Евтин. В него той си припомня и за края на войната с думите: ”За края на тази война” (І, 13, 3). Но и в началото казва: ”Защото това е най-голямото раздвижване, което е ставало сред елините, а отчасти и сред варварите, а така да се каже, и за по-голямата част от човечеството” (І, 1, 2).
(9.) След като написал осма книга, се поболял и починал. Грешат тези, които казват, че осмата книга не е негова, а на друг писател. (10.) След смъртта си бил погребан в Атина близо до Мелитската порта, в атическия дем Койле, било защото се завърнал в Атина, след като изтекло наказанието му за десетгодишно изгнание, било защото пренесли костите му от Тракия, понеже там завършил живота си (защото и двете версии се разправят). И някаква надгробна плоча стояла в Койле със следната епиграма:
„Тукидид, син на Олор, от Халимунт, тук е погребан.”