Лизий, Реч против Ератостена

ЛИЗИЙ

РЕЧ ПРОТИВ ЕРАТОСТЕНА

Превод: П. Николов, 1889

  

[1] Не захващането на обвинението, мъже съдийски, ми се вижда мъчно, а неговото свършване, такива големи и толкоз много престъпления са извършили тези (Тридесетте Тирани), че и да би се решил человек да ги клевети, не би намерил в по-ужасни от ония що са те извършили дела да ги обвини, нито пък, когато иска всичката истина да изложи, би могъл всичко да изкаже, а ще стане нужда или обвинителят от умора да не може вече да говори, или време няма да стигне. [2] Струва ми се, че при този случай ние ще изпатим противното на онова, що се е случвало по-изпреди; защото другоч обвинителите трябваше да изявят враждата, която имат против обвиняемите, а сега обвиняемите трябва да се питат, каква вражда са имали против града, та са дръзнали такива злини да му нанесат? Казвам това, не че не съм аз лично пострадал, та нямам защо да им враждувам, защото всички граждани имат безчет причини да се гневят против тях, било за частни, било за общи злополучия, нанесени от тях. [3] Няма да скрия, о мъже съдийски, че аз като не съм се още досега явявал пред съдилище, нито по своя, нито по чужда разправа, а сега за пръв път като съм принуден от събитията да обвинявам Ератостена, неведнъж впадах в униние да не би, като неопитен, да направя обвинението от моя и от братова ми страна слабо и недостатъчно. При все това аз ще се опитам да ви изложа работата от самото начало, колкото се може по-накратко.

[4] Баща ми Кефал бе поканен от Перикла да се пресели в тая земя, в която той заедно с нас живя тридесет години; никога през всичко това време, нито ние, нито баща ни, не сме били викани на съд, нито пък сме били принуждавани да прибягваме към съдилище против никого: живеехме си под демократическото управление без ни ние да правим зло на друг, нито пък те нам. [5] А когато Тридесетте Тирани, тези злобни и коварни люде, заграбиха властта, обявиха, че трябвало да очистят града от лошите, а останалите граждани уж да упътят към добродетелен и почтен живот, а на дело те не постъпваха тъй, аз и ще се опитам да изкажа най-напред онова, що аз сам пострадах от тях, и подире ще спомена и що сте вие претеглили.

[6] Теогнис и Писон утвърждаваха в събранието на Тридесетте, че някои от поселенците[1]< били недоволни от управлението, и че това можело да послужи като най-сгоден предлог, за да се покажат, че уж наказват недоволните, а всъщност да грабят пари, толкова повече, че градът беше много забеднял, а правителството имаше нужда от пари. [7] Чрез това те лесно убеждаваха присъстващите; защото да убиват хора за тях не беше нищо, а да грабят пари, за това те много се грижеха. И тъй решили да уловят десет души, от които двамата безимотни, та да имат с що да се извиняват пред другите, че не са направили това за пари, но за общото добро, както и всичко друго са правили след зряло обмисляне. [8] Разподелили си, прочее, къщята и тръгнали. Мене те завариха тъкмо по онова време, когато имах гости; гостите ми разпъдиха, а мене уловиха и предадоха на Писона; други от тях отидоха в работилницата ни, за да направят опис на рабите. Аз попитах Писона, не би ли щял да ме спаси за откуп; а той отговори – стига да е голям. [9] Казах му тогаз, че съм готов да му дам един сребърен талант, а той обеща, че ще направи това. Предварително, обаче, поисках да ми се закълне: аз знаех, наистина, че онзи, който не зачита нито богове, нито человеци, и клетвата си няма да запази, но поради обстоятелствата виждаше ми се за твърде нужно да му я предложа, [10] и когато той се закле – да поразят боговете него и децата му, ако не ме избави, като вземе откупа, аз влязох в стаята и отворих ковчега си. А Писон, като усети това, влезе и той, и, щом видя що имаше, повика двама от слугите си и им заповяда да вземат каквото имаше в ковчега. [11] И понеже не колкото бях обещал имаше в ковчега, мъже съдийски, а повече, и именно: три сребърни таланта, четиристотин кизикски монети, сто дарийки[2]< и четири сребърни чаши; молих се Писону да ми остави нещо поне за пътни разноски, а той ми отговори: доволен щеш би и ако избавиш живота си. [12] Току-що излязохме аз и Писон из къщи, ето насреща ни, при самите врата, Миловий и Мнеситид[3]<, които се връщаха от работилницата; те ни попитаха, къде отиваме? Писон отговори, че отиваме в дома на брата ми Полемарха, за да види, какво има и в неговата къща. Миловий и Мнеситид заповядаха Писону да си върви, а мене поведоха със себе си у Дамнипа. [13] Писон се доближи до мене и ми пришепна да мълча и да дерзая, че той после ще дойде там, гдето ме водеха. Ние отидохме у дома на Дамнипа, и тука заварихме Теогниса да варди други; нему предадоха и мене и си заминаха.

В такова положение като бях, реших да рискувам, защото смъртта за мене бе вече готова. [14] Повиквам, прочее, Дамнипа и му казвам: „Приятел ми си, доведоха ме в дома ти, никому нищо зло не съм направил; за пари загинвам; помогни ми, прочее, за да се избавя от бедата, в която съм попаднал“. Дамнип се обеща да ми помогне, но за по-добре му се видя да съобщи за това на Теогниса, като мислеше, че той за пари ще направи всичко. [15] И докогато той се разговаряше с Теогниса, (защото ми бе добре известна къщата на Дамнипа и знаех, че тя има врата откъм две страни) реших да се опитам да побягна, като си мислех: сполуча ли да избягам, ще се спася, уловен ли бъда, ако Теогнис се е убедил от Дамнипа да вземе пари, пак ще бъда пуснат, в противен случай ще се мре. [16] Това като премислих, пуснах се да бягам, и докато държаха стража при пътните порти, аз сполучих да избягам през други три задни врата, които се случиха да бъдат всички отворени.

Като пристигнах у корабопритежателя Архинея, изпроводих го в града, за да узнае за брата ми; а той, като се завърна, казваше, че Ератостен уловил брата ми на улицата и го закарал в тъмницата. [17] Аз като узнах това, през другата нощ отплувах за в Мегара. А на Полемарха Тридесетте Тирани дали обикновената си заповед – да изпие отрова, преди да му се каже вината, за която трябваше да умре; дотолкоз станало нужда да бъде съден и да му се допусне защищаване. [18] А когато го изнесли из тъмницата мъртвец, макар да имахме и три къщи, ни в една не оставили да бъде внесен за приготвяне към погребение, а наемнали една колиба и там го сложили. И при всичко, че имахме много дрехи, на ония, що искали, нищо не отпуснали за погребението му, но от приятелите кой дреха принесъл, кой възглавница, кой друго, и така го погребали. [19] А достигнали бяха до такава ненаситност, до такъво безчестно користолюбие, гдето освен че усвоиха седемдесет наши щитове и награбиха толкова злато, сребро, мед, накити, покъщнина и женски дрехи, колкото никога не са помисляли, че ще добият, и освен че бяха обсебили сто и двадесет раби (от които най-добрите задържали за себе си, а другите продали за хазната), те бяха посегнали и на такива ниски дела, от които следващото ще докаже, какъв род хора са били те: Когато първи път дошъл в къщата на Полемарха, Миловий си позволил да изтръгне от ушите на Полемарховата жена обеците, които се случило да носи тя тогава. [20] И не смилиха се да ни дадат и най-малка част от имота ни, а заради пари отнасяха се към нас тъй жестоко, както биха постъпили други, които ни биха мъстили за големи тям нанесени от нас обиди, когато ние не бяхме заслужили това пред града, защото като давахме всички задължителни помощи за хоровете, давахме – всички изисквани пожертвования, честно живеехме и изпълнявахме всичко, що ни се заповядваше, и когато ни един враг не бяхме си спечелили, а мнозина от атиняните бяхме откупили от неприятелите, Тридесетте Тирани намериха, че заслужаваме такива страдания ние, които същи поселенци не постъпвахме тъй, както те, граждани бидейки. [21] Защото те мнозина граждани пропъдиха у неприятеля[4]<, мнозина неправедно като убиха, оставиха ги непогребани; мнозина почтени за града граждани те опозориха, на мнозина граждани възпрепятстваха дъщерите им да се задомят. [22] И достигнали са сега до такава безочливост, че идат да се извиняват и да казват, какво нищо зло и позорно не били направили. Желал бих това тяхно казване да бъдеше истина, защото в такъв случай не малка част от това добро, което те уж били направили, щеше да се е паднало и мене. [23] Но сега излиза, че те нито на града са направили нещо добро, нито пък на мене; защото, както и по-преди казах, Ератостен умъртви брата ми не за че него частно бе той онеправдал, нито пък за че нещо зло бе направил на града, а умори го само загдето Ератостен беше се цял предал на беззакония. [24] Искам, прочее, о мъже съдийски, да излезе той (Ератостен) тук на трибуната и самаго него да питам. Защото аз съм на мнение, че за в полза на такъв като него да говори человек и другиму е нечестно, а за негова вреда да се говори и на самаго него е позволено. Излез, прочее и отговаряй ми за каквото те питам.

[25] Закара ли в тъмница ти Полемарха или не? – Изпълнявах от страх заповедите на архонтите. – Беше ли ти в събранието на съвета, когато ставаше дума за нас поселенците? – Бях. – Ти какво правеше, поддържаше ли ония, които предлагаха да ни убият, или възразяваше? – Възразявах. За да не умрем ли? – Да, за да не умрете. – И това правеше ти, като мислеше, че ние неправедно страдахме, или праведно? – Мислех, че неправедно страдахте.

[26] А как тъй, о окаянейший, ти си възразявал уж за да ни избавиш, а ни ловеше, за да ни мориш? И когато от вашето болшинство зависеше, за да бъдем ние спасени или не, ти казваш, че си възразявал на ония, които искаха да ни погубят, а когато зависеше само от едного тебе да избавиш Полемарха или не, ти го улови и го закара в тъмницата? – Освен това, защото, както ти казваш, си възразил само, без да си показал на дело никаква полза, ти искаш да те считат за добър человек, а загдето си го уловил и уморил, не мислиш ли, че съм в правото си да искам от тебе да дадеш сметка на тези и на мене?

[27] Но не трябва и за това да му вярвате, о съдии (ако даже истина казва, като уверява, че бил възразил), че уж нему е било заповядано да ни улови, защото Тридесетте Тирани нямаха доверие в него по преследването си против поселенците. А сетне, кому най-малко трябваше да се даде подобна заповед, ако не на оногова, който беше възразил и имаше противно мнение? Защото кой други естествено нямаше да положи в изпълнение повеленията на Тридесетте, ако не онзи, който бе възразил на техните желания? [28] Да се оправдават другите атиняни за извършени от тях злини със заповедите на Тридесетте Тирани, това ми се вижда достатъчно основание; а когато самите Тридесет Тирани се мъчат да се оправдават едни с други, то как ще посрещнете вие това тяхно оправдание? [29] Защото, ако да беше имало в града друга някоя власт по-силна от тяхната, която да е заповядала на тогози (Ератостена) да лови и убива неправедно хора, могли бихте да му простите, но сега, кого ще накажете, ако бъде позволено на всякого от Тридесетте да казва, че е изпълнявал заповедите на Тридесетте? [30] Но този (Ератостен) не се съобразил и с повеленията на Тридесетте; защото не вкъщи, както бе решено от тях, но на улицата, когато брат ми се мъчеше да се избави, го уловил и закарал. Вие всички се гневите против тия, които навлязоха в домовете ви, за да търсят вас или другиго някого от вашите; ако трябва, прочее, да простите ония от Тридесетте, които, за да спасят себе си, погубиха други, [31] много по-справедливо е да простите и ония, които са изпълнители на техните заповеди, тъй като последните, наистина, бяха в опасност, ако, изпратени, не отидеха, и уловените не докараха. Но Ератостен можеше, ако искаше, да укрие брата ми, можеше да каже, че не го срещнал или че не го видял; защото не можеше да се докаже противното; дори ако биха искали неприятелите му да го обвинят в укриване, не биха могли. [32] Ако ти, о Ератостене, би бил справедлив човек, трябваше да предупредиш неправедно осъдените на смърт, отколкото да ги ловиш; но сега делата ти явно доказват, че ти не само не си скърбил за извършваните престъпления, но още си се и радвал, [33] така щото тези тук (съдиите) трябва според делата ти, а не по думите ти да дадат своя глас, като вземат за доказателства известните ти дела, а не тогавашните ти (уж възразителни) думи, за които не е възможно да се представят свидетели, понеже всеки знае, че нам не само не бе позволено да присъстваме в съвещанията на Тираните, но и в самите наши домове да живеем, и по това тям сега е лесно да прикриват всичко, и при най-големите злини, които са направили на града, да говорят всичко добро за себе си. [34] Не отказвам, о Ератостене, допущам, ако искаш, че ти си възразил, но не мога да се начудя, като какво би направил ти още, ако беше бил съгласен, когато несъгласен, ти както казваш, убил си Полемарха. Но желая да ви попитам, о съдии, какво бихте направили вие, даже ако да бяхте били Ератостенови братя или синове? Щяхте ли да го оправдаете? Защото трябва, о съдии, Ератостен да докаже от двете едно, или че не е закарал той брата ми, или че това е направил справедливо. Но той изповяда вече, че го е уловил неправедно, така щото ви улесни за да се произнесете.

[35] Не трябва, о съдии, да забравяте и това, че мнозина, тукашни и странни, са дошли, за да чуят каква ще бъде вашата присъда над Тираните; от надошлите, колкото са ваши съграждани, ще си отидат с убеждение, че и те, ако би имали същите замисли, каквито Тридесетте, или ще бъдат наказани за злодеянията, които биха направили, или, ако постигнеха каквото желаят, ще станат тирани на града; а в случай на несполука няма нищо да пострадат. А колкото странни присъстват, ще узнаят, дали те справедливо пропъждат из градовете си ония от Тридесетте Тирани, които са забягнали у тях, или не; защото ако самите пострадавши оставят ненаказани поне тия от Тридесетте, които са уловени – то навярно чужденците ще си помислят, че са много придирчиви, и че твърде много се грижат за нас. [36] И не ще ли бъде странно да осъждате на смърт пълководците[5]<, които победиха в морското сражение, само затова, защото, както те изповядаха, по причина на бурното зимно време не могли да приберат падналите в морето, като мислехте, че сте длъжни, в чест към доблестта на умрелите да отмъстите за тях, а пък тези, които, като обикновени граждани, доколко са могли, направили всичко за да потърпите поражение на море[6]<, и когато се докопаха до власт, както доброволно изповядват, избили са много граждани без съд, не трябва ли тях с децата им наедно да осъдите на най-тежките наказания?

[37] Аз считам вече, о мъже съдийски, че са достатъчни моите досегашни обвинения; защото аз мисля, че трябва дотолкоз да се обвинява, догдето се докаже, че обвиняемият е извършил деяния, за които заслужва смърт; понеже това е последното наказание, което можем да им наложим, така щото аз не зная, защо трябва много обвинения да привеждам против такива хора, които, ако да бяха по два пъти претърпявали смъртно наказание за всяко свое дело, пак не биха били достатъчно наказани. [38] Защото Ератостену не подхожда да направи и онова, което е почти обикновено в този град, т. е. против обвиненията да не се защищават, а да говорят за себе си други неща, чрез които искат да измамят, като ви доказват, че са доблестни войници, или че като са били корабоначалници, завладели са много неприятелски кораби, или че враждебни вам градове направили вам приятелски; [39] защото, заповядайте му да докаже, где са убили Тридесетте Тирани толкоз неприятели, колкото граждани? Или где са превзели толкоз кораби, колкото изменнически предадоха?[7]< Или пък завладели ли са те някой такъв град като вашия, който поробиха? [40] Опленили ли са от неприятелите толкоз оръжия, колкото отнеха от вас? Ами превзели ли са те такива стени като ония на собственото им отечество, които те сринаха?[8]< Не са ли тези, които развалиха укрепленията около Атика, а вам заявиха, че и Пирея разградиха не за да изпълнят заповедите на лакедемоняните, но защото мислили, че по този начин закрепяват повече своето господство.

[41] Много пъти съм се чудил и дивил за дързостта на ония, които защищават Тридесетте Тирани, но успокоявам се, като си наумя, че свойствено на едни и същи хора е, от една страна да правят всевъзможни злини, а от друга да възхваляват подобните си. [42] Защото не е сега пръв път, дето Ератостен е направил работи, противни на вашето болшинство: през времето на Четиристотинте[9]< той кроеше олигархия в лагера, и като напусна кораба си, ако и да беше корабоначалник – побягна от Елиспонта с Иатрокла и други, имената на които не е нужно да споменавам. И когато пристигна тук, захвана да работи против ония, които искаха да бъде демократия, а за всичко това ще ви представя и свидетели.

Свидетели.[10]<

[43] Неговият живот помежду това време аз ще изоставя, а ще разкажа само, как стана превратът: след морското сражение и насталото бедствие за града, догде беше си още демократия, така наречените другари[11]< определиха петима надзиратели, за да сгрупират уж гражданите, а в действителност за да бъдат от една страна главатари и предводители на съзаклятниците, и от друга да противодействат на болшинството на гражданите. Измежду тия надзиратели бяха Ератостен и Критий. [44] Тия, надзирателите, назначиха филархи[12]<, чрез които заповядваха какво би трябвало да се гласува и кои трябва да бъдат на служба, и по тойзи начин те бяха господари да правят каквото биха поискали. Тъй не само вашите врагове, но и тези, макар че бяха ваши съграждани, ви мислеха злото, за да не можете да гласувате нищо добро, и в много случаи да имате несполуки; [45] знаеха те, че другояче не могат излезе на глава, а само когато сте в лошо положение, като мислеха още, че вие, от желание да се избавите от предстоящите злини, няма нито да си помислите за бъдещето.

[46] Че Ератостен бе един от надзирателите, ще ви представя за свидетели не ония, които заедно с него са действали (защото не бих могъл), но ония, които са чули това от самаго него. [47] Няма съмнение, че ако сподвижниците му бяха умни хора, те щяха да свидетелстват против Тридесетте Тирани и така строго биха наказали учителите на своите погрешки и не биха престъпили лесно клетвата, която бяха дали за доброто на града, а дадената за вреда на гражданите не биха мислили за свята и ненарушима. Против тях, прочее, толкози казвам. А ти повикай ми свидетелите. И вие излезте.

Свидетели.

[48] Свидетелите вие чухте. Най-после, като стана член на управлението на Тридесетте, (Ератостен) не взе участие в никое добро дело, а в много лоши. Но ако той беше добър человек, трябваше, преди всичко, да не взема участие в незаконна власт, и после трябваше да явява на Съвета[13]<, че всички ония доноси са лъжовни и че Ватрах и Есхилид му не донасят истински събития, а онова, което Тридесетте Тирани изковат и което всякога биваше във вреда на гражданите. [49] Трябваше да направи той това, о мъже съдийски, защото зломислениците на вашето болшинство и с мълчание си постигаха своето желание, докато имаше други, които говореха и правеха на града такива злини, от които по-големи не можеше да бъдат. Но защо вашите мними доброжелатели не доказаха по онова време своите добропожелания, като заедно с говоренето за полезното не отвърнеха и злосторниците? [50] Но може би Ератостен да каже, че се боял (което някои от вас ще намерят за достатъчно оправдание), за да не се покаже противен на Тридесетте, но ако не каже подобно нещо, както и наистина не може каза, тогава става явно, че той е одобрявал техните дела и е имал толкова сила, колкото бе нужна, за да се противи, без да пострада нещо от тях. Най-после за вашето спасение той трябваше да има толкози готовност и старание, колкото показа за Терамена, който ви бе направил толкоз злини. [51] Но той, човекът, считаше вашия град за враг, а вашите врагове – за приятели. И за двете тия аз мога да наведа много доказателства, както и това още, че Тираните се скараха[14]< не за вас, а заради собствените си интереси, т. е. като кои да преодолеят над другите и да властват над града.

[52] И, наистина, ако те бяха се скарали помежду си за доброто на онеправданите граждани, как другояче можеше да се изкаже това по-добре от един държавен мъж, ако не с присъединението към Тразивула[15]<, когато той бе превзел Фила? Но Ератостен, вместо да обещае, или да направи нещо добро на завладявшите Фила, отиде заедно със своите съвластващи в Саламин и Елевсин[16]< и от там докара триста граждани в затвора, и само с едно гласуване всички тях осъди на смърт. [53] Когато пристигнахме в Пирей[17]< и бяха станали смущения и захванали бяха се преговори за примирие, имахме големи надежди, че ще се спогодим, както се бе намерило за по-добре и от двете страни. Тия от находящите се в Пирей, ако и по-силни, оставиха противниците[18]< да си идат, [54] а последните, като се завърнаха в града, пропъдиха всичките други Тридесет Тирани освен Фидона и Ератостена, а за архонти избраха такива лица, които бяха най-омразни на Тридесетте, като справедливо мислеха, че архонтите, като ненавиждаха Тридесетте, трябва да обичат находящите се в Пирей. [55] От тия архонти бяха и Фидон, един от Тридесетте, Ипокъл и Епихар Ламптраченина и други, които се смятаха за най-враждебни на Харикла и Крития и на тяхната партия. Но те, щом се установиха на властта, подигнаха много по-големи гонения и война против находящите се в Пирей, отколкото против последователите на Тридесетте, [56] и с това си поведение те явно доказаха, че раздорите им с Тридесетте са произлизали не от това, че много се грижели за находящите се в Пирея, нито за несправедливо погиналите, нито от жалеене за умъртвените, нито за ония, които имаше да умрат, но от злоба към по-силните и от завист към по-богатеещите. [57] Със завземането властта и града те воюваха и против Тридесетте, които бяха извършили толкова злини, и против вас, които бяхте претеглили всички тия злини. И макар че това беше на всички явно, че ако ония бяха изгонени справедливо, то вие – несправедливо, и ако вие бягахте несправедливо, то Тридесетте бягаха справедливо, защото тях пропъдиха от града не за чужди дела, но пак за техните. [58] Така щото ние трябва много да се гневим против Фидона, който, избран с цел да ни примири и да ни позволи да се завърнем в града, извърши същите дела, каквито и Ератостен, като от една страна, поведен от същите негови замисли, бе готов да напакости заради вас на по-влиятелните от Тридесетте, а от друга не щя да позволи на вас, неправедно пропъдените, да се завърнете в града. Освен това той отиде в Лакедемон и убеждаваше лакедемоняните да се приготвят за поход против вас, като клеветеше, че градът ви щял бил да падне под властта на виотийците[19]<, и като говореше и други такива, с които най-много мислеше, че ще ги убеди. [59] А като не можа да сполучи, или защото святите жертви[20]< бяха противни, или защото и самите лакедемоняни не искаха да се съгласят, той зае сто таланта с чел да може с тях да наемне помощни войски. При това той поискал да му дадат за военачалник Лизандра[21]<, человек твърде благонаклонен към олигархията и много враждебен на града, а още и крайно озлобен против находящите се в Пирей. [60] Като събраха всякакви наемници за погубването на града, и подигнаха цели градове, най-после, като убедиха и лакедемоняните, и колкото можаха от техните съюзници, готвеха се не да умиротворят града, но да го погубят, ако не бяха се намерили доблестни мъже[22]<, на които вие само чрез наказанието на неприятелите ще можете им възда справедливата благодарност. [61] Всички тия събития са известни и на вас сами, та зная, че няма нужда от свидетели, но аз пак ща ви представя такивато, защото и аз имам нужда от почивка, па и на някои от вас много ще бъде приятно да чуят самите техни думи.

Свидетели.

[62] Нека ви разправя сега, доколкото се може пò на късо, и за Терамена. И аз ви моля да ме изслушате, като говоря а себе си и за града, и никой да не помисли, че си няма място да обвинявам Терамена, кога се съди Ератостен, защото, научавам се, че този последният щял да се оправдава с това, че е бил приятел на Терамена и е помагал на неговите действия, нещо, което не може послужи за негово оправдание, [63] защото мисля, че ако Ератостен беше водил общите работи заедно с Темистокла, щеше да се преструва, че е действал за въздигането на стените, също както и като другар на Терамена е спомогнал за сринването им, които, мене ми се вижда, не са от еднакво достойнство, понеже първият въздигна стените против волята на лакедемоняните, а последният с измама към гражданите ги събори. [64] Случи се, прочее, на града противното от онова, което трябваше да стане, защото правото беше да загинат наедно с Терамена и всичките му приятели, с изключение на оногози само от тях, който му противодействаше. А сега виждам, че Терамен служи като средство за оправдание и че неговите единомисленици се мъчат да добият почести, като да са станали причина на големи добрини за града, а не на големи злини. [65] Но не е ли Терамен причина за първата олигархия, като ви убеди да одобрите правлението на Четиристотинте? Не държа ли същото поведение и баща му, като стана един от десетте провули[23]<? – А сам Терамен като горещ поклонник на тогавашната политика не биде ли избран от тях за пълководец? [66] И докогато се радваше на почести, до то време Терамен се показваше верен на града. Но като виждаше, че Писандър и Калесхър и други ставаха по-предни от него и че вашето множество не искаше вече да ги слуша, тогава и той, едно от завист към ония и друго от страх пред вас, взе участие в делото на Аристократа[24]<. [67] А като искаше да се покаже верен на вашето болшинство, Антифонта и Архиптолема, най-любезните си приятели, обвини и стана причина за умъртвяването им, и достигна до такава злоба и подлост, щото, за да спечели тяхното доверие, вас пороби, а пък за вашето – погуби приятелите си. [68] А когато пък достигна на почит и имаше най-голям сан[25]<, сам велегласно възвести, че ще спаси града, и сам той го погуби, като казваше още, че бил изнамерил нещо велико и многоценно (за града). При това обещаваше се, че ще направи мир с лакедемоняните, без ни залог да даде, ни стените да събори, нито корабите да предаде. А как щеше да направи той всичко това, никому не щя да каже, а само предлагаше да имате доверие в него. [69] А пък вие, о мъже атиняни, при всичко дето събранието от Ареопага работеше за спасението на града и мнозина противодействаха на Терамена, при всичко че знаехте, какво другите человеци крият намеренията си от своите неприятели, и виждахте, че той – Терамен – на съгражданите си не искаше да открие каквото имаше да каже на вашите неприятели, вие му поверихте отечество, и деца, и жени, и себе си. [70] Изпълни ли той някое от обещанията си? – Ни едно. Защото той за нищо друго не мислеше, освен как да омаломощи града, и за да постигне тази си цел, той ви убеждаваше да направите такива работи, каквито нито от неприятелите ви някой бе споменал, нито от гражданите някой очакваше. И това направи той, без да бъде принуждаван от лакедемоняните, но сам от себе си им се врече да събори Пирейските стени и да отмени съществуващото управление, като знаеше добре, че ако вие не се лишите от всяка надежда за да се избавите от злочестините си, скоро ще му отмъстите. [71] И най-после той не допусна, о мъже съдийски, да се свика Народното Събрание, докогато не настана казаното и внимателно придебнатото от него време, в което повика от Самос началстваните от Лисандра кораби, като при това довтаса и неприятелската войска. [72] Тогава, при такова положение на работите и при присъствието на Лисандра, на Филохара и Милтияда, свика се Народното Събрание, за да размисли за управлението, с цел щото нито от ораторите някой да им се противи, нито той сам – Терамен – да се намери в опасност; а вие да не можете да изберете полезното за града, но да гласувате онова, което би било угодно за тях. [73] Тогава стана Терамен и ви заповяда да предадете града на тридесет души и да се управлявате така, както ви бе предложил Драконтид. Но вие и тъй на тясно поставени открито роптаехте, че никога няма да направите това, защото знаехте, че този ден за робство и за свобода бяхте събрани да решавате. [74] Но Терамен, мъже съдийски, – а за това самите вас представям за свидетели – каза, че малко го е грижа от вашия крясък, защото знаел, че много атиняни са негови единомисленици, при това и защото предлага неща приемливи на Лисандра и лакедемоняните. Подир него стана и Лисандър и, след като каза много други, прибави още, че ще ви счита за нарушители на договора и че в такъв случай ще потрябва да размислите не за вашето управление, но за вашето спасение, ако не направите щото Терамен заповядва. [75] Тогава, колкото от присъстващите в Народното Събрание бяха доблестни и честни граждани, като разбираха кроежа им и нуждата, ония от тях, които останаха тук, мълчаха, а ония, които излязоха, отидоха си със съзнание в себе си, че не са гласували нищо зло за града, а само зломисленици гласуваха онова, що им се заповяда; [76] а заповядваше им се да изберат десет души, указани от Терамена, други десет души, които биха предложили настоящите ефори, и десет души измежду присъстващите; защото така ясно виждаха те вашата слабост и съзнаваха своята сила, щото още от по-преди знаеха какво имаше да се извърши в събранието. [77] Че всичко това е истина, не трябва да вярвате мене, но него самого (Терамена). Защото всичко, което ви казах аз, сам той го привеждаше в Съвета, когато се защищаваше, като хулеше от една страна завърналите се бежанци за това, че се били завърнали по негово съдействие, когато лакедемоняните никак не се грижеха за това[26]<, а от друга страна и властващите – за това, гдето го застрашавали с такъво наказание, когато, напротив, той станал причина на всичко извършено по такъв начин, както аз изказах, след като бил дал много доказателства за своята преданост към делото, та и сам той бил получил от тях клетва.

[78] И след като Терамен е бил причина на толкоз много злини и други гнусни деяния и по-изпреди и по-сетне, ония, които се считат негови приятели, ще дръзнат ли да отричат, че Терамен не заради вас, но поради собствената си лукавщина е умрял и праведно е бил наказан във време на олигархията (която вече еднаж беше опропастявал), още по-праведно бил би осъден във време на демократията; защото той е два[27]< пъти заробвал, ту настоящето презиращ, ту неизвестното желаещ, и като си служеше с най-хубавото име, стана учител на най-ужасни дела.

[79] Казаното дотук за обвинение на Терамена е достатъчно. Настана вече и за вас, о съдии, това време, в което трябва да се водите в изказване вашите мнения не от снизхождение и милост, но от желание да накажете Ератостена и неговите съвластващи. Вие в сраженията сте побеждавали вашите неприятели, също и в гласуванията си сега не се оставяйте да бъдете победени от вашите врагове; [80] не бивайте към тях по-много благодарни за дела, които казват, че ще направят, отколкото гневни за вече извършените от тях престъпления; не е прилично да преследвате Тридесетте Тирани, догде бягат, а пък когато присъстват, да ги оставяте свободни. Спомогнете си вие сами толкова, колкото ви е спомогнал случаят, който е предал на града обвинените. [81] Осъдете Ератостена и приятелите му, с които той ще се помъчи да се оправдава, и с които е извършил престъпленията, толкоз повече, че тъжбата, която подигна градът срещу него, не става под същите условия, под какви той съдеше. Защото тогава сам той беше и обвинител, и съдия върху всичко вършено, а ние сега даваме еднаква свобода на обвинението и на защитата. [82] Те убиваха без съд невинни хора, а вие искате да съдите, съгласно със законите, погубителите на града. Но и да бяхте пожелали да ги накажете незаконно, пак не бихте могли да им наложите такова наказание, което да отговаря на причинените от тях злини на града. Защото кое от наказанията ако биха претърпели те, щяха да бъдат както заслужават наказани за извършените дела? [83] Ако бяхте убили тях и децата им, бихме ли отвърнали за извършените от тях убийства ние, на които те бащи, синове и братя без съд са избили? – Или ако бихте им конфискували наличния имот, мислите ли, че може да остане удовлетворен било градът, от който много неща те са заграбили, било частните лица, на които домовете съсипаха? [84] Понеже, прочее, каквото и да направехте, пак не бихте могли да отмъстите на Ератостена за стореното от него зло, затова не е ли срамотно да отхвърлите и малкото онова наказание, което би се поискало да се наложи нему и на неговите съдейци?

Струва ми се, че человек като Ератостена, който дохожда да се оправдава сега, когато съдии са не други лица, но самите пострадавши, сиреч самите свидетели на злобата на този человек, такъв человек може да се осмели да направи всичко, от което излиза, че той или ви презира, или се надява на други. [85] Тези две обстоятелства вие трябва да ги имате предвид, като не забравяте, че тези – Ератостен и другарите му – нито миналите си престъпления биха направили, ако да нямаха други споспешници, нито сега биха предприели да възразяват на обвиненията, ако да не мислеха, че имат на страната си същите споспешници, които да ги спасят. Но и тия последните дойдоха не толкова за да помогнат на обвиняваните, колкото за да разберат дали ще оставите ненаказани причинителите на най-големите злини, и от това да заключат, че миналото им дава пълна воля да правят и занапред каквото искат.

[86] Но аз се чудя и на защитниците им, и се питам дали те като добри и честни граждани ще поискат да се оневинят обвиняваните, като намерват, че тяхната добродетел е по-голяма от лукавщината им? Но в такъв случай желал бих аз да бяха имали те и за спасението на града толкова усърдие, колкото са имали Тридесетте Тирани за неговото погубване. Или като изкусни оратори щат поискат да защитят Тридесетте Тирани, като доказват, че делата им са били от голяма заслуга? Но тогава защо никой от тях – ораторите – никога не предприе да говори за вас и за вашите права? [87] Най-после, струва да погледне человек и на свидетелите, които, когато свидетелстват в полза на Тираните, обвиняват сами себе си. Защото те трябва да ви имат за много прости и с къса памет, ако мислят, че вие, като забравяте колко страшно беше при властването на Ератостена и на другарите му дори и да присъства човек при погребението на умрелите, ще им допуснете да спасят чрез вашето множество Тираните, без да се изложат на никаква опасност. [88] Но не трябва, о съдии, да забравяте, че ако тези се избавят, могат пак да погубят града, когато убитите от тях, като мъртви, не могат вече да отмъстят на неприятелите си. И не е ли жално приятелите на неправедно тогава убитите да се умъртвяват затова само, че са присъствали на погребението им, а пък при погребението на тези, които са погубили града, да се стекат свободно много хора, нещо, което ще стане, когато мнозина се готвят да им спомогнат?

[89] Признавам, че е много по-лесно да говори человек за вашите страдания, отколкото да оправдава такива дела, каквито са направили тези, макар и да казват защитниците им, че от Тридесетте Тирани Ератостен е направил най-малко злини, та затова изискват да бъде той оправдан; а не мислят ли те, че трябва да загине затова, защото от всички други гърци той ви е направил най-много злини? [90] А вие докажете какво е вашето мнение за извършените работи от Тридесетте. Ако вие осъдите тогози – Ератостена, – ще стане явно, че се гневите за делата им. Но ако го оправдаете, ще удостоверите, че и вие сами съчувствате на същите дела, каквито са направили Тираните, и следователно не ще да имате и право да казвате, че сте извършвали техните заповеди, [91] понеже сега никой не ви принуждава да давате оправдателен глас против собственото си убеждение. Затова ви съветвам: не оправдавайте тия хора, за да не осъдите с това сами себе си. Не мислете, че вашето гласуване ще остане тайна: присъдата ви ще стане известна на целия град.

[92] Най-после, преди да сляза от трибуната, аз искам да наумя още няколко неща и на двете страни, и на оная от града, и на Пирейската, така щото, когато си дадете гласа, да имате предвид злощастията, нанесени вам от тия хора. Най-напред вие, които сте от града, припомнете си, че под тяхното жестоко управление вие бяхте принуждавани против братя, синове и граждани да водите такава война, в която победени вие имате равни с победителите права, но ако победяхте, щяхте да бъдете раби на Тираните. [93] Припомнете си, че, възползвани от обстоятелствата, те обогатиха своите домове, а вие осиромашихте вашите чрез междуособната война; понеже не само, че не даваха да се ползвате и вие наедно с тях от властта толкова, колкото и те сами, макар че се излагахте на омраза за другаруването ви с тях, и въобще отнасяха се спрямо вас с такова високомерие, че не на благата ви правеха участници за спечелване верността ви, а считаха, че са доста благосклонни към вас, като ви позволяваха да споделяте техния позор. [94] Затова, като сте сега в безопасност, отмъстете колкото се може повече за злините, както за себе, така и за ония от Пирей. Наумете си, че тези подлейши хора бяха ваши господари, а пък сега с помощта на най-честните люде водите общите си работи, ратувате против враговете, и съвещавате се за интересите на града. Не забравяйте тъй също и ония наемници[28]<, които тия хора бяха поставили на Акрополис, за да пазят тяхната власт и вашето рабство. [95] На вас – макар че още много повече могъл бих да кажа, – аз толкоз казвам.

А вие, които сте от Пирей, наумете си най-напред, че оръжието, с което вие сте се сражавали толкова пъти в чужбина, ви се отне не от неприятели на бойното поле, но от тези и то в мирно време. Наумете си сетне – как бяхте изгонени чрез обществени глашатаи из града, завещан вам от вашите отци, и как, прибягнали в чужди градове, те ви изискваха от там. [96] За всичко това възнегодувайте така, както когато бяхте бежанци. Спомнете си и другите злини, които изтеглихте от тях: как едни те грабваха от тържището, а други извличаха от храмовете, та ги предаваха на насилствена смърт. Как някои пък отделиха от деца, родители и жени, и ги принудиха да станат самоубийци, и не позволиха дори да бъдат погребани според обичая, като вярваха, че тяхната власт е по-оздравена нежели наказанието свише. [97] А вие, останалите, които избягнахте смъртта, след опасности в толкова много места, след скитания по толкова градове, изпъждани отвред, опросели от лишения, едни оставили децата си в едно враждебно отечество, други в чужда земя, върнахте се в Пирей при големи препятствия. И макар че много и големи опасности срещнахте, вие показахте себе си доблестни мъже и едните освободихте, а другите възвърнахте в отечеството. [98] Ако ли бяхте били нещастници и не бихте сполучили целта си, и сами вие щяхте да се принудите да бягате, за да не изпатите отново, което по-преди патихте, и, тогава, според характера на тези хора, нито храмове, нито олтари, които дори и в очите на злосторниците са неприкосновено убежище, не би могли в нищо да ви ползуват, а в същото това време онези ваши деца, които щяха да бъдат тука, щяха да търпят поругания от тези хора, а ония, които щяха да бъдат в чужда земя, за най-малкия дълг биха били преобръщани в раби.

[99] Та аз и не искам да говоря, какво е щяло да стане, когато не мога да изкажа дори онова, което са те извършили. Защото то не е работа ни за едного, ни за двама, но за мнозина. При все това аз с най-голямо усърдие защитих – светилищата, от които едни те продадоха, а други с влизането си в тях оскверниха; града, който те унизиха; арсеналите[29]<, които те разсипаха; умъртвените, на които вие като не можахте приживе да им помогнете, помогнете им след смъртта им. [100] И аз вярвам, че те ни слушат и ще знаят решението, което давате, като ще считат ония от вас, които оправдаят тези хора, че тях на смърт осъждат, а които от вас осъдят тези, – за тях отмъщават.

Ще престана да обвинявам. Вие чухте, видяхте, изпатихте; в ръцете ви е, съдете сега.



[1]< Поселенци – метеки. Атинските жители са се делили на коренни и поселенци. Първите само имали политически права, а вторите, макар и да са били свободни лично, плащали данък, и в случай на нужда служили като войници, все пак не взимали участие в управлението на Атини.

[2]< Един талант сребърен е струвал около 6000 лева, една кизическа златна монета – на града Кизик, един от значителните търговски градове при Елиспонт, е имала стойност от 28 лева. А дарийките, наречени тъй по името на персидски цар Дарий, също златни монети, стрували 20 лева.

[3]< И тези двама са от състава на Тридесетте.

[4]< Мегара и Тиви – убежища за атинските изгнаници.

[5]< Това е било в 406 г. пр. Хр. след морското сражение при Аргинуските острови, вследствие обвинение на едного от стратезите, Терамена (за когото Лизий доста говори в тази реч), против своите другари, осем атински пълководци били осъдени на смърт от народа задето не спасили потъналите и не прибрали удавените.

[6]< 405 г. при Егос-Потами; тука има намек за предателството на Адиманта, с когото цялата олигархическа партия е била в споразумение.

[7]< Чрез предаването флотата на спартанците, съгласно договора от 404 г. пр. Хр.

[8]< Пирейските стени и другите укрепления в Атика, които са били съборени по искането на лакедемоняните.

[9]< Установяването в Атини през 411 г. пр. Хр. олигархическо управление на Четиристотинте, за въвеждането на което най-деятелни са били Писандър, Антифон, Фриних, Терамен и други аристократически настроени водители на партията.

[10]< Показанията на свидетелите не се споменуват в речта.

[11]< Другари – Етери се нарекли няколко младежи, които след поражението на атинянските морски сили при Егос-Потами направили съзаклятие, за да отменят демократическото управление.

[12]< Филархи. Според делението на Клистена атинската територия се е делила на десет фили, и начело на всякоя от тях е избиран един старей – наречен филарх. Тия филархи са играли важна роля в атинските работи.

[13]< Съветът – Вули е състоял от 500 изборни членове, избирани от всяка фила по 50 души. Този съвет се е делил на дванадесет комисии, всяка една от които заседавала по един месец. Съветът приготовлявал законопроектите за народното събрание – Еклисия, – в което вземали участие всичките коренни атиняни от двадесет години нагоре.

[14]< Това скарване предизвикало разделението на Тридесетте на две партии, едната умерена под водителството на Терамена, а другата крайна – под Крития.

[15]< Тразивул, един от забягналите из Атини по причина на Тридесетте Тирани, завзел със 70 души изгнаници и бежанци лежащата към виотийската граница укрепената Фила, за да може по-лесно да събере около себе повече недоволни атиняни.

[16]< При постоянно растящото число на събиращите се във Фила Тридесетте заминали за Саламин и Елевзин, за да си устроят, в случай на нужда, убежище, но преди това те трябвало да направят тамошните техни противници безвредни, тогава им дошло на ум, под предлог на смотр на жителите елевзински и саламински, да изловят всички съмнителни и да ги откарат в Атини, гдето ги осъдили и казнили.

[17]< След като Тразивул начело на демократите се усилил във Фила, завзел от там и Пирей, и победил Тридесетте в сражение при Мунихия. В Атини вследствие на това произлезли раздори и разделение; Тридесетте били свалени, и на тяхно място избрани Десет души.

[18]< Противниците на Тразивула и другарите му са били, разбира се, най-напред Тридесетте Тирани, а подире атинските граждани, които по неволя бяха принудени да последват Тираните в похода им против своите освободители.

[19]< Виотийци – жителите на Виотия, противни на лакедемоняните, които са били защитници на Тираните и олигархията в Атини.

[20]< Гърците пред всяко важно предприятие като поход или сражение принасяли жертва на боговете. Ако огънят пламнувал изведнъж и изгарял жертвата, то било знак, че походът и сражението ще бъде сполучливо. Но ако огънят гаснел, то било поличба, че боговете са противни на предприятието.

[21]< Лизандър – военачалник на лакедемоняните в морското сражение при Егос-Потами, изкусен военачалник, но крайно безнравствен человек. Правилото на поведението му, според Плутарха, било – „Децата се мамят с орехи, а възрастните – с клетва“.

[22]< Именно спартанският цар Павзаний, движим от завист към Лизандра, съдействал за благоприятен обрат на работите в полза на Атини.

[23]< Той се наричал Агнон и собствено не е бил същ баща на Терамена, а негов отчим. Агнон е бил през времето на Перикла началник на флотата и стратег. По-после е бил един от десетте провули (комисари), които били настанени веднага след нещастния Сицилийски поход, и съдействал за олигархията на Четиристотинте.

[24]< Аристократ е унищожил основаната подир сражението при Аргинуси олигархия от Четиристотинте и въвел участници в управлението пет хиляди души.

[25]< Когато след падането на Четиристотинте била възстановена демократията, Терамен бил избран за стратег, с която длъжност той бил облечен през 406 г. пр. Хр., година на сражението при Аргинуси.

[26]< Понеже тези изгнаници принадлежали към олигархическата партия, то малко или никак не интересирало лакедемоняните тяхното възвръщане, което било едно от условията на заключения от Терамена мир със Спарта.

[27]< Пръв път при установлението на Четиристотинте; втори път – при Тридесетте.

[28]< По поканата на Тридесетте спартанците изпратили 700 тежковъоръжени под началството на Каливий.

[29]< Разноските за построяването на арсенала са възлизали до 1000 таланта, а Тридесетте го продали за смешна цена – три таланта, за да унищожат морското атинско владичество и търговия.