Начало » browse » философска поезия
философска поезия
  • Парменид, За природата-

    ПАРМЕНИД

    ЗА ПРИРОДАТА, фр. 1

    Превод: Колектив Res Metrica, 2010

     

    Тези кобили, които ме носят догдето духът ми
    може да стигне, сега ме проводиха в пътя всеславен
    на божеството, което по всичките крепости води
    вещия мъж. Та по него премъдрите мои кобили
    теглеха мойта кола, а девойки посочваха пътя.                          5
    С писък на сиринкс ехтеше оста между двете главини,
    пламнала, двойно притисната между въртящи се бързо
    две колела – Хелиадите щом ни поведоха с устрем
    към светлината, отметнали рязко свойте воали,
    вече оставили царския дом на богинята Нощна.                        10
    Там на Деня и Нощта се започват пътеките вечни,
    с каменен свод оградени, от двете страни на вратите.
    Те във ефира високо затварят се с порти големи,
    двойния ключ съхранява им многонаказната Дике.
    Нея раздумаха с думи любезни девойките мъдро                       15
    и я склониха гредата кована от портите тежки
    бързо да вдигне; политнаха те и пролука откриха
    двете крила на вратата, с пирони скрепена, да зейнат,
    осите медноковани като завъртяха в леглата.
    После девойките по коловоза подкараха вътре                          20
    право през портите там колесницата с мойте кобили.
    Там ме посрещна богинята блага и мойта десница
    взе във ръка и със думи такива към мен се обърна:
    „Момко, достигнал дотука с безсмъртни колесничари
    с тези кобили, които те носят към мойте чертози,                      25
    поздрав! Не те е проводила лошата участ по пътя,
    който стои настрана от всякакви хорски пътеки,
    а те доведе повеля и правда. Ти трябва да знаеш
    както сърцето спокойно на истината благокръгла,
    тъй и на смъртните всичките мнения непотвърдими.                  30
    Трябва и тях да узнаеш, тъй като всичко мислимо
    нужно е ти да премислиш, като преминеш през него”.