ПРЕДГОВОР КЪМ ПЪРВОТО ИЗДАНИЕ
Работата по тоя речник започна преди осем години, когато съставителите се събраха и определиха плана, по който трябваше да се състави речникът. Най-напред бяха извадени на отделни листчета всички думи от гръцките съчинения, които се предвиждат по програмата на Министерството на Просветата за класическите гимназии и духовните семинарии. Всяко листче съдържаше точното значение на думата, в известни случаи някаква нейна особена форма и кратка фразеология според отделните места на текстовете. Тая трудна работа, която трая няколко години, бе предприета, както за да се постигне възможната най-голяма точност при определяне на формите и значенията на гръцките думи, така и за да се поставят в тоя речник всички думи и техните значения, които се срещат в гръцките съчинения, предвидени за класическите гимназии и духовните семинарии. Когато листчетата бяха приготвени, започна втората част от работата. Понеже събраният словесен материал бе сравнително ограничен, той бе разширен значително по думи, значения и форми, за да може речникът да задоволява не само нуждите на учениците, но и да отговаря на много по-големи изисквания.
Трудностите по съставянето и отпечатването на тоя речник, и то особено поради обстоятелството, че досега не съществуваше никакъв старогръцко-български речник, който би могъл да послужи за основа на по-нататъшна работа, са толкова големи, че всеки, вярваме, би извинил случайните пропуски.
Една от не най-малките мъчнотии е и предаването на гръцките собствени имена; тук ние се старахме да държим среден път между нашата стара традиция, която се основава на новогръцкото произношение, между западното влияние и между истинското старогръцко произношение. Поради възможни недоразумения при собствените имена от мъжки род нарочно избягвахме падежната форма, окончаваща на -а; затова навсякъде стои син на Ксантип, баща на Софокъл и т. н., за да не се смесва Ксантипа (Ξανθίππη) с Ксантип (Ξάνθιππος) и под.
От желание да дадем една изискано отпечатана книга поръчахме от странство специални гръцки шрифтове, което увеличи и без това големите разходи по отпечатването.
* * *
Второто издание, поправено и значително допълнено, може да служи за превеждане на следните автори и съчинения: Омир, Херодот, Ксенофонт, Тукидид, Демостен, Аристотел, Платон, Плутарх, Есхил, Софокъл, Еврипид, лириците, Лизий, Изократ, Ариан, Лукиан, Нов Завет.
* * *
Третото издание е препечатано без изменения от второто.
Идентифицирайте се или се регистрирайте, за да изпращате коментари
Предговор
1.
Диалозите, чийто превод поднасям, са едни от най-малките творения на безсмъртния елински художник-философ. Разгледаните в тях проблеми, обаче, се редят между най-висшите, които съществуват за духовния човек. В „Критон“ е поставен въпросът за нравствения дълг, а в „Евтифрон“ – въпросът за същността на благочестието.
ХЕРОНДАС
В 1891 г. един необикновено дълъг и добре запазен папирусен свитък възроди още един забравен гръцки поет – Херондас, който дотогава беше само име, свързано с незначителни откъслеци от по няколко реда.
ВОЙНАТА НА ЖАБИТЕ И МИШКИТЕ (ΒΑΤΡΑΧΟΜΥΟΜΑΧΙΑ)
1. Възникване и рецепция на поемата.
Още през Античността за авторството на поемата съществували спорове. Според някои от Омировите биографии пародията на Илиада “Войната на жабите и мишките”, както и пародията на Одисея “Маргит”[1]<, били написани от самия Омир.
Идентифицирайте се или се регистрирайте, за да изпращате коментари
• Прочетете повечеКратки есенни бележки по няколко детайла в превода на "Речник на театъра" на П. Павис
Невена Панова
(октомври 2010)
Идентифицирайте се или се регистрирайте, за да изпращате коментари
• Прочетете повече
УВОД
Към края на Пелопонезката война (431-404 преди Рожд. Христово) след морската битка при Егос-Потами, в 405 год., в която атинската флота биде поразена от лакедемоняните, военачалникът на които Лизандър обсадил в 404 год. преди Р. Хр. атинското пристанище Пирей и, подпомогнат от атинските аристократи, принудил атиняните,
Идентифицирайте се или се регистрирайте, за да изпращате коментари
• Прочетете повече
Идентифицирайте се или се регистрирайте, за да изпращате коментари
• Прочетете повечеОМИР
Из всичките велики имена, които вековете са прославили, ни едно не свети тъй бляскаво, както името на старий Омира. За древните, и за елините, Омир беше повече нещо, отколкото само поет; той беше отец на поезията, славен представител на народний гений, верен отклик на древните предания, вдъхновен разказвач на великите събития на миналото, животворен източник на всичко прекрасно и истинно.
ВЪВЕДЕНИЕ
Димостен
Димостен, прочутий оратор в старо врeме, ся роди на 4-то лято на 98 олимбиада, т. е. на 385 пр. Xр. Той беше син на един благороден атински гражданин, наречен Димостен, та за това ораторът ся нарича Димостенов от родът Пеаневский (
Παιανίας) от Пандионидовото племе. Баща му беше богат и имаше фабрика, гдето ся работеха оръжия; а когато умря, остави сина си Димостена на 7 год., а дъщеря си на 5 год.; а като бяха децата му малки, остави имането си, което беше от 5–7 таланта, в ръцете на Афова, Димофонда и Тирипнида, за да ся грижат за децата и да възпитат Димостена; но те злоупотребиха парите.