Намерени в превода

"Намерени в превода" бе названието на сбирката на семинара "Societas Classica et Indo-Europea", проведена в НБУ на 31 март 2009 г. На него Доротея Табакова и Невена Панова представиха проекта "Тезей" пред колеги от различни хуманитарни програми. Водещ бе проф. Петър Димитров, а дискусията бе съсредоточена най-вече върху възможностите съдържанието на сайта на "Тезей" да е интересно и полезно за една по-интердисциплинарна среда. Текстът, който следва, представя семинара и проекта в Бюлетина на НБУ "Университетски дневник" (бр. 17, март 2009), а тук го поместваме с любезното съгласие на неговия редактор д-р Морис Фадел, също участник в сбирката:

 
Проектът “Тезей” се развива от 2007 г. в Катедрата по класическа филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Основна цел на проектния екип (доц. д-р Недялка Георгиева, гл. ас. д-р Невена Панова, гл. ас. Доротея Табакова, ас. Николай Шаранков, сътурдничат ни и други колеги, както и студенти, вкл. от НБУ) е създаването на дигитален архив, представящ преводната рецепция на старогръцката литература на български. Резултатите от работата по проекта могат да бъдат открити и на електронната му страница, която функционира от месец февруари 2008 г. на адрес: http://theseus.proclassics.org/. Смисълът от подобни занимания е поне двупосочен. От една страна, самото дигитализиране на голям брой произведения на старогръцката литература в техните български версии ще даде възможност тези произведения да са по-широко достъпни и да се четат в по-динамичната виртуална среда от по-широка публика. Възможно става още да бъдат правени съпоставки между различни преводачески мотиви, подходи и стилове, защото се дигитализират не само най-новите преводи, но и по-ранни преводачески опити (с нормализация на прапописа), ако такива съществуват. От друга страна, идеята на сайта не е просто да побере дигитализираните преводи като електронна библиотека, но да представя и разнообразни вторични материали, отразяващи както създаването, така и приема на преводите сред публиката в различни моменти. Затова (ще) се дигитализират също преводачески предговори и следговори (тече, освен това, инициатива днешните преводачи от антични езици да попълват специални анкети за собствения си преводачески подход), отделни рецензии за конкретни преводи или по-общи статии за “българската” старогръцка литература и за значението на античния културен фон в модерен контекст; някои от преводите се качват на сайта със специални въвеждащи бележки от екипа на проекта, които задават нови възможни посоки за прочит и разбиране на античните текстове. А това са текстове както с по-дълга рецепция на български, така и такива, които, макар и снабдени с добри преводи, не са получили сериозно внимание извън тесния кръг на специалистите класически филолози по разни причини (например никога не са били включвани в учебни програми по литература за средното училище). Посетителите на сайта също са подканени да коментират текстовете, на които попадат, като така се надяваме “лабиринтът на Тезей” постепенно да се превърне действително в едно уютно място за опознаване на старогръцката литература и за разговаряне върху нейното българско присъствие. Рубриката Новини пък съобщава за издаването и на нови преводи от старогръцки, а чрез Връзки се свързваме с други сайтове с отношение към античната литература в българската Мрежа. Така искаме да покажем, че гръцката литература всъщност не трябва да се възприема като застинал и далечен феномен, а като обогатяващ се корпус, за който може да се говори и размишлява и по-оживено, отколкото сме свикнали тук и досега. Ще бъдат представяни и важни чужди дебати върху преводи на антични творби на други езици или пък върху нелитературни, а театрални, да речем, примери за “ползване” на античното, с което искаме да положим българската преводна рецепция в един по-обхватен модерен културен контекст. Тези задачи звучат доста абстрактно и амбициозно, но наред с тях проектът има и по-тесни изследователски цели, през които като че ли по-лесно може да се отговори и на въпроса, който следваше да бъде поставен още в началото: Защо Тезей и защо лабиринт? Този проект се нарича “Тезей”, защото заявява обвързаността си с един по-ранен проект, разработван отново в Катедрата по класическа филология, “Ромулус Булгарикус” (http://www.romulus-bg.net), целящ създаването на двуезична (латинско-българска) електронна библиотека за римска литература, а Тезей и Ромул са двама традиционно обвързвани персонажа, важни за историята на двата основни центъра на античния свят, Атина и Рим. Сред подвизите на Тезей пък сякаш най-популярен е именно онзи, при който той успява да се измъкне от лабиринта на Минотавъра с помощта на Ариадна. И ние се уловихме за метафората на лабиринта, но разчитайки главно на позитивните аспекти на този образ: лабиринтът е територия с много възможни ходове, пътеки и проходи, място на неочаквани приятни (и надяваме се – по-рядко неприятни и страшни) срещи с непознати или позабравени текстове, но и място, където очакваш някоя нишка да те поведе, да те насочи към изхода: защото структурата на сайта, подредбата на текстовете и контекстът, в който те се предлагат, ни се иска да бъдат именно такива нишки, ориентиращи ненатрапчиво академично как звучи старогръцката литература на български. И така, основна по-конкретна изследователска цел на проекта засега е разработването на (българо-старогръцки) речник, в който да бъдат включени личните и географски имена (както и някои основни реалии) от текстовете, качени на сайта. А речникът е замислен като първа стъпка към провокирането и на по-сериозен дебат върху (не)възможните норми за предаване на тези имена на български, защото тук действително се озоваваме на един доста мрачен и хаотичен етаж от лабиринта на преводната ни рецепция, попадала на различни традиции и влияния или действала понякога дори съвсем безразборно при транскрибирането на отделни имена и понятия. Но опитът да се намери пътека-изход от този хаос би дал възможност по-професионално, с по-голямо разбиране и с по-голямо удоволствие да се превеждат (от старогръцки, но и от модерни езици), а също да се създават и да се четат текстове на или за античната гръцка култура. Заповядайте в лабиринта!
 
 
Невена Панова