Илиада, Първа песен (1875)
Tagged:  •    •  

ОМИР

 

ИЛИАДА

 

Превод: Филип Велиев, 1875

 

Електронна обработка Светлана Славова, 2009

 

 

 

ИЛИАДА  А. – ПЕСЕН  І.

 

Съкращение

 

            Гърците, освен като нападали често Троянските крепости, те често излизали и по околните градове на Приамовото царство, и пленяли и робяли, и освен многото роби и робини, последния път поробили и две прекрасни девойки – едната Хрисиида, а другата Врисиида, от които първата се дала за награда на Агамемнона, а другата на Ахилея. Хрис, бащата на първата, който бил жрец Аполонов в близкия остров Тенедос, дошъл да откупи дъщеря си, но Агамемнон го изпъдил. Жрецът си отишъл и припаднал Аполону, който пратил на Гърците чума. Ахилей накарал гадателя Калханта да изтълкува причината за злото и той обявил, че за да се махне болестта, трябва да се прати девойката на баща й. Агамемнон се възпротивил и от туй се свадили с Ахилея, който с клетва се зарекъл да не зема участие в битките и се оттеглил настрана в шатрата си, и помолил се на майка си Тетида, морска Боговица, да иде при Зевса и да го помоли да помага на Трояни отсега, та да се принудят Гърците да го удовлетворят. Зевс й се втаксува скришом от жена си Юнона, която държала страна на Гърците, и от туй се карат Зевс и Юнона. Ифест ги примирява.

 

 

Гняв Ахилеев и чума

 

 

Пей, Музо,1 гибелний гняв на Ахилея -

            Най-храбрий ми юнак и син на Пелея!

            Гняв, що струпа много беди на Аргийци

            И много храбри души на славни юнаци

В Ада проводи, а телата им захвърли                                 5

            Да ги ядат псета, гарвани и орли.

            А туй биде тъй по волята Зевсова2,

            От като се случи разпра и разправа

Между Ахилея, сина на Пелея,

            И Агамемнона, сина на Атрея.                                10

            Кажи ми, Музо, кой от вечните Бози

            Стана причина между им, та ги смрази?

Бог Аполон3, синът Зевсов и Латонин,

            Защото Агамемнону той разсърден,

            Прати в стана върла чума и пораза,                        15

            И мреха войните от люта зараза.

Защото Агамемнон, синът на Атрея

            Безчестно изгони Хриса Иерея,

            Що бе дошъл при Аргийските кораби,

            Дъщеря си с царски откуп да откупи.                      20

Той държеше златен скиптър Аполонов

            И върху скиптъра венец - и той негов –

            И всички Аргийци молеше смирено,

            А двамат Атреев4 синове изрядно:

“Атрееви, - реч’, - и всички вий Аргийци,                                    25

            Дано да ви дадат бози Олимбийци

            Скоро да земете Приамова града

            И пак да сидете при своите чеда:

В името божие всичкома ви моля,

            С откуп и дарове ще в задоволя,                              30

            Дайте ми, моля ви, милата девица,

            Що ми сте пленили красна гълъбица.”

Всичките други стареца съжалиха

            И му молбата съгласно одобриха,

            Но туй царя никак не го задоволи                           35

            И затуй го нахока с най-тежки хули.

“Старче, тук втори път да не съм те сварил!

Ни сега, ни после пак да си повторил!

Ни скиптър, ни венец ще да ти помогне!

Тя ще при мене до старост остане.                          40

У дома ми далеч, в моята държава

Ще ми преде, тъче и ме наслаждава.

Махни се и не ме сърди, ако искаш

Нещо зло от мене да не дочакаш.”

От това се уплаши свещения старец,                                  45

            Та мълчешком тръгна скромний дароносец

            Покрай брега на морето многошумно

            И отстрани се от флотите доволно.

И Аполону се помоли и рече:

            “Послушай ме нине, боже сребролъче,                   50

Ти, що богуваш над набожний град Кила

И остров Тенедос с всемогъща сила!

Зминтее!5 Ако храма ти съм покривал

И на олтара ти тлъсти жертви запалвал

Тлъсти бедра юнешки гоени кози,                         55

Лъкът ти да отмъсти моите сълзи!”

Туй рече старецът плачешком и млъкна,

            А бог Аполон молбата му приемна

            И слезе яростен на Олимб от върха.

            Лък же и тул на рамена му блещяха.                       60

А когат яростен от Олимб слизаше,

            Тулът му със стрелите върху му звънтеше

            Той отдалеч срещу флотите застана

            И стрелна, а сребърний лък страшно бръмна.

И най-напред избитите и мъските,                                     65

            После пусна ядна стрела на войските.

            Буйни огньове непрестанно пламтяха

            И девет деня мъртви тела горяха.6

В десетий же Ахилей свика народа,

            Нагласен в туй от Юнона белогърда,                      70

            Че тя обичаше всички Аргийци,

            И събраха се всички вожди и войници.

Тогаз стана скорий Ахилей и рече:

            “Царю, сега ето, аз повярвах вече,

Че ще си ходим назад, ако останем                         75

Живи, че от мор и от бой ще изгинем,

Но да найдем някой жрец или гадател,

Или някой на сънищата тълковател –

Защот и сънищата от бога идат –

За да ни каже тез стрели защо падат!                      80

Дали молба ище Феб ил Екатомби,7

И дали кози и агнешки жертви,

Ако би по-скоро му принесеме,

Върлата зараза от нас ще отнеме.”

Туй Ахилей изговори и поседна,                                         85

            А подир него се обади и стана

            Калхант, син Тесторов, изряден гадател,

            На сегашни, минал и бъдни сказател,

Който чрез своята хитрост и наука,

            Що му бе даден от бога сребролъка,                      90

            В пътя управяше Аргийските флоти,

            Когато идеха в Троя през водите.

Той убо съвестно продума и рече:

            “Да кажа ли, Ахилее зевсолюбче,

От що е пламнала божията ярост?                          95

Аз ще ви я разясня с голяма точност,

Но трябва по-напред с клетва да ми кажеш,

Че словом и делом щеш да ми помогнеш,

Защото ще разсърдя един властител,

Който на всички ни тука е владетел.                      100

А един цар винаги може да повреди,

Колчем на по-слаб някого се разсърди.

И ако на часа яда си преглътне,

Той го таи в себе си, докле му прилегне.

Затова ти трябва здраво да ми кажеш,                                105

Ако това да извършиш ще можеш.”

Отвеща и рече пъргавий Ахилей:

“Калханте, ти бъди безгрижен и дерзай!

Право кажи на всичко главната причина.

Бъди уверен, тако ми Аполона,                               110

Комуто ти служиш и принасяш молби,

И казваш чрез него божиите личби -

Докле съм жив и догде очите ми гледат,

Ти не ще бъдеш от никого покътнат!

Тука от никого да се не страхуваш,              115

Па и от самия цар боязън да нямаш!”

Тогаз дръзна и рече скромний гадател

            И на божествените тайни сказател:

            “Ни молби ище Феб, нито Екатомби,

Но болестта иде от други безредби.                        120

Защото Атреев изпъди стареца

И му не даде милата му пленница –

Затуй Бог проводи върлата пораза

И не ще махне от нас таз зараза.

И догде Хрису дъщерката не пратим,                                  125

И Аполону ний жертва не проводим,

Ни божий гняв от нас има да се вдигне,

Ни пък заразата има да се махне.”

Туй рече вещий гадател и поседна

            А подир него от мястото си стана                           130

            Цар Агамемнон от ярост зле разпален –

            Очите му бяха като пламък огнен.

Той изгледа Калхант яростно и криво,

            Па продума и сопна му се гневливо:

            “Злобний гадателю, тебе туй е драго                      135

Все на зло да бадкаш и тълкуваш всичко!

Ти нивга радостно не си ми продумал,

И никой път с добро не си ме зарадвал

И нивга за добро не си ни помислил,

Ни пък таквоз нещо има да си сторил.                    140

Тъй и сега ти на Аргийци гадаеш

            И тъй за личбите да тълкуваш знаеш:

Че уж затуй Феб бил пратил тази вреда,

Че не взех даровете за Хрисиида,

Защото искам при мене да я имам                                       145

И я от жена си още предпочитам,

Защот от нея по-долу не остава

В хубост, лепост, разум и направа.

Но как да е – аз ще назад да я пратя,

Защото общото добро аз желая,                               150

Но вместо нея гответе ми вий друга,

За да не съм сам аз лишен от облага.

А туй, че не е ни прилично, ни право

И вий сами го видите, че е криво,

Защото си губя наградата вече.”                              155

Обърна се доблий Ахилей и рече:

“Славний Атреев, най-лакомий от всички!

Що ищеш вече от синовет Аргийски!

Нямаме нейде имоти натрупани,

А що сме пленили – те са разделени.                      160

Да ги поискаме назад не е право,

Но ти прати Хрису девойката първо,

Че, ако Зевс даде града да превземем,

Тогаз тройн и четворно ще ти върнем.”

Отвеща славний Атреев и му рече:                                     165

            “Недей мисли, боголепний человече,

Че, ако и да си хитър, ще сполучиш

Мене да надумаш или пък измамиш.

Или да не би ти някакси да искаш

Само ти самичък награда да имаш,                         170

А пък аз само без награда да ходя?

Та ме караш назад да я проводя!

Но ако Аргийци някакси изволят

С прилична награда да ме задоволят –

То добро! Ако ли не – те нека знаят,                       175

Че в такъв случай някои щат се каят.

Защото или ще твоята да зема,

ИлEантовата ще да отнема,

Ил Одисеевата, както си искам,

И люти ще се он, що му я отнемам.             180

Но нека нине туй назад да оставим,

Та черна лодка да видим да приготвим

И в морето божествено да я спуснем,

И гребци достойни още да намерим,

Че с тях да пратим Екатомба жертва                                   185

И Хрисиида, дъщерката Хрисова,

А пък вожд нека е или Идоменей,

Или Еант, или и вещий Одисей.

Или ти, Пилеев, земи таз служба

Да принесеш Фебу жертва Екатомба                      190

И склониш на милост бога сребролъка,

Та да ни избави от върлата болка.”

Изгледа го с ярост Ахилей и рече:

            “Уви! Безсрамний и подлий лихоимче,

Кой от Аргийци от сега би те слушал                     195

И на походи и битки би отишъл?

Аз тук не съм дошъл собствено за мене,

За да се бия с юнашките Трояни,

Че мене Трояни никак не са криви

И не ми са крали ни коне, ни крави.                       200

Нито ми са дошли у юнашка Фтия

Овошки да крадат и върлуват в нея,

Че помежду има гори осенени

Доста много и морета многошумни.

Но зарад тебе сме дошли тук безсрамний,                          205

Който си с кучешки очи, безобразний,

За да запазим не само честта твоя,

Но и честта на брата ти Менелая.

Ти за тез Трояни не щеш ни да знаеш,

А още и дара ми искаш да вземеш,                          210

За който аз самси толко съм се трудил,

Че тъй съм го от Аргийците получил.

Освен туй, когато Аргийци съборят

Някое градище и го изпоробят

И дават награди кому що се пада,                            215

Никой път не съм взел равна с теб награда.

Догде ръцете ми най-много подържат

Страшний бой, кога делби се споделят –

Моята бива винаги много малка

И много по-долна в тази важна случка.                  220

Но аз и от нея бивам благодарен

И връщам се с нея доста задоволен

При Гръцките флоти да си попочина,

И от военний труд да си поотдъхна.

Нине же за мене вече неизбежно                                       225

Да си вървя с лодките незабавно.

И казвам ти, че кога ме тъй нападна,

Няма да видиш ни имот, ни дружина.”

“Праждосай се, - кресна Атреев сърдито, -

Иди си, ако туй ти иска сърцето!                             230

Да стоиш тука аз тебе се не моля!

Аз имам и други, за да се гордея.

Зевс промислител ще ми бъде защитник!

Ти си ми от всички най-голям противник!

Само тебе се даде да повдигаш мълви                    235

И всичко да бъркаш с разпри и разправи.

Ако ли чрез храбростта си се гордееш,

Някой бог ти я е дал, туй да го знаеш.

С дружин и лодки от тук се поринвай

И иди над Мирмидонците царувай.                       240

Аз те презирам теб и гнева ти купно!

Освен това ти се заканвам явно,

Че Феб понеже ми взема таз девойка,

Аз ще я изпратя с една моя лодка,

Но после в шатрата ти самси ще дойда                               245

И взе ще ти черноока Врисиида,

За да ме познаеш, че съм ти по-горен

И друг да не иска да ми бъде равен.”

Ахилей се зле докачи от таз дума

            И му дойдоха на сърцето два ума:                           250

            Ил острий меч от страна си да изтръгне,

            Та да го махне, а другите да пръсне;

Или друго по-разумно да направи,

            Та чест и слава назад да остави,

            А гнева си да укроти и млъкне,                               255

            И на страна от борбата да се дръпне.

Докле тъй се колебаеше в ума си

            И мъкнеш острий си меч от страна си,

            Слезе внезапно от небето Атина8

            От белоръка Юнона проводена,                              260

Че тя обичаше двамата Героя.

            И като приближи отзад Ахилея,

            Хвана за русата коса храбрий Герой,

            Който самси я виждаше, а друг никой.

Ахилей се смая и назад погледна,                                       265

            И този час позна, че беше Атина

            Очите й бяха светли лъчезарни

            И той й продума с думи бързокрилни:

“Защо дойде тука, дъщерко Зевсова,

            Или да послушаш царят как ме псува?                    270

            Но казвам ти и речта ми ще се сбъдне –

            Той ще от таз гордост скоро загине.”

Отвеща и рече гиздава Атина:

            “Мене Ме проводи отгоре Юнона,

Която обича и двама ви равно,                               275

Гнева ти да смиря, ако е възможно.

Остави се убо от тази разправа

И меча от страна си недей изтръгва.

Надумай му всичко, що ти на ум дойде –

И казвам ти и речта ми ще се сбъдне:                     280

Ще дойде време и награден ще бъдеш

И за таз загуба тройно ще приемеш

Големи дарове, но ела послушай.”

Обърна се и рече доблестний Герой:

“Трябва, Богине, ако и да съм гневен                                  285

Да ви послушам и да бъда покорен,

Че който на бозите се покорява,

Той се от тях послушв и се награждава.”

Туй рече и гуди си ръката юнашка

            На острий си меч на сребърната дръжка                290

            И вкара го назад в пъстрата ножница

            От чест и покорност към таз боговица.

Подир това Атина го там остави

            И се към Олимб9 насочи и отправи,

            Та в Юпитеровите там чертози                               295

            Да се сбере с лика на другите бози.

Между това Ахилей пак си млъкна,

            Но тежки думи да говори начена:

            “Имаш очи кучешки, а сърце сърнешко,

И нямаш нищо, пиянице, юнашко.                          300

Само ти не смееш със синовет Аргийски

Обкръжен да ходиш в кървавите битки,

Ни пък някога на засада да вардиш

С храбрите Герои искаш да помислиш.

Туй е за теб смърт и черно теглило,                                    305

А че най-много ти е драго и мило

Награди да грабиш и правиш раздори,

Щом дръзне някой да ти се ококори.

Ти си намерил, че тъпчеш тъй народа,

Защото царуваш над низка порода.                         310

Понеже инак тъй не щеше да бъде

И тебе до тука щеше да ти бъде!

Но ето ти казвам нине, както трябва,

И ти се заклевам тържествена клетва:

Тако ми тоз скиптър, що не ще прозябне,               315

Ни листа, ни ветви ще може да пусне,

Защот’ e отсечен един път в гората

И лишен е от листата и кората,

И държат в ръка го съдници народни,

Та съдят хората със зевсови закони.                        320

Ето тази ми е голямата клетва,

Че един ден Ахилей ще ви дотрябва

И всички Аргийци ще да го потърсят,

Но казвам ти, че не щат го намерят.

И в туй усилно време ти не ще можеш,                              325

Ако и да желаеш, да им помогнеш,

Когато смазани изпопадат всинца,

Избити от Ектора мъжеубийца.

Тогаз ти ще скърбиш и ще да се каеш

Задето си смеел частта да нападнеш                       330

На най-достойний мъж.” Туй рече и млъкна,

И сложи си златний скиптър и поседна.

Атреев се и той настрана лютеше,

            Когато между им в средата излезе

            Нестор от Пилос, най-изрядний вития                   335

            И най-почтений от всичките старея.

Думите му бяха и от мед по-сладки.

            Той бе прекарал два рода человешки,

            Родени и расли с него съвременно,

            А пак над третий царуваше охолно.                        340

Той убо стана и рече пред народа:

            “О, тежко и горко на всичка Елада!

Истина Приам си умира от радост

И синовете му този час от драгост,

И всички Трояни, ако да би чули,                                       345

Че сте се скарали и тъй нагрозили,

Вий най-разумните! Но слушайте мене,

Защот и двама сте по-млади от мене.

Аз съм се виждал едно време и с други

От вас по-славни и по-чутовни мъже,                   350

И те прилежно ме слушаха всякога,

И дума не ми престъпиха никога.

Таквиз аз не съм виждал, нито ще видя –

Като войвода Дрианта и Перитоя,

Чудесний же Полифема и Кенея,                            355

Ексадия и боголепний Тезея.

На света най-храбри юнаци те бяха!

Най-храбри, думам, и с най-храбри се биха:

С горски диваци и свирепи кентаври10

И до крак избиха тези страшни звери.                    360

С таквиз мъже живях аз едно време,

Когато пратиха да викат и мене,

Та далеч от Пилос ходих да ги найда

И да им помогна в голямата нужда.

И никой от смъртните тук человеци                                   365

Не би смеел да се мери с тях юнаци,

Но и те ме слушаха прилежно,

Та и вий слушайте, че туй е полезно.

Атреев, ако и силен, не се карай

И му робинята силом не отнемай!                          370

А ти, Пилеев се с царя не препирай,

Защот от него по-горен няма никой.

А нивга цар не е имал толко слава,

С колкото се той от Зевса награждава.

Ако си храбър, богиня ти е майка,                           375

Но той е силен и властта му е царска.

Царю, и ти слушай и недей се гневи,

Примири се и не се сърди ономува,

Що е най-твърдо за Аргийци забрало,

В кървавий този бой разсвирепен върло.”             380

Изви се цар Агамемнон и му рече:

            “Всичко това, що казваш, е право, старче!

Но този мъж иска всичко той да знае,

На всички да е пръв и да владее.

И струва ми се, че никой от тез мъже                                 385

Няма да го слуша, ни да му се сложи.

И за туй ли са го с храброст надарили

Вечните Бози, та тъй гордо да хули?”

“А!, - отговори божествений Ахилей,

            Като прекъсна речта на славний Герой, -              390

            Истина бих бил най-низък и най-долен,

Ако аз да ти бях за всичко покорен.

Думата ти може на други да мине

И заповядвай на други, а не на мене,

Защото аз няма вече да те слушам!                          395

И всичко запомни, що ще издумам:

Аз за девойката ръка не ще вдигам,

Ни с тебе, нито пък с други ще се карам,

Защото вий сами ми я дадохте

И сами искате да ми я земете.                                  400

Но като бъде за другите користи,

Които в черната ми лодка са скрити,

Нищичко от тях ти не можеш ни бутна!

Или виж можеш ли ги поне погледна,

Че и тез да видят как ще да облее                                        405

Черната твоя кръв копието мое.”

Когато си изгълчаха тези глъчки,

Станаха, а подир тях другите всички.

И Ахилей убо от Патрокла придружен

            И от дружина на своя сподирен,                             410

            Отиде в своите кораби и шатри,

            А Агамемнон се другаде оттегли.

После си спусти стремлив кораб в морето.

            Па си избра сам и качи в туй корито

            Жертв Екатомба, и двадесет моряка,                     415

            И Хрисиида черноока девойка.

А вожд на кораба стана сам Одисей,

            Най-многохитрия и най-прочутий Герой.

            А като се накачиха в него всички,

            Плаваха по морските влажни пътеки.                     420

А царят рече на всички да се мият,

            За да са готови жертва да принасят.

            А те се миеха там на полето

            И си помиите плискаха в морето.

Най-после те се край морето залавят                                  425

            Богу стреличнику жертви да принасят

            От юнци и кози, димът на които

            С парата стигали даже до небето.

Между тям царят не беше забравил,

            Що Ахилею се беше там заканил.                            430

            Той викна Талтибия и Еврибата,

            Негови вестници и слуги двамата:

“Идете, - рече, - в шатрат Ахилеева –

Там ще найдете робинята негова,

Врисиида, красноликата девойка, -                         435

Вземете и доведете ми я тука.”

Ако ли се опре, аз самси отиввам

С по-много дружина и му я грабнувам

И това ще бъде за него по-тежко.

Сторете, както ви заповядах, всичко.                      440

Двамата вестници тръгнаха неволно

Покрай брега на морето многошумно

И приближиха и шарите Мирмидонски,

Дето лежаха и черните им лодки.

Там от страна бе поседнал Ахилей,                                    445

А щом г зърна, смути се доблий Герой.

Те от срам и почит към него се спряха

И вместо да го здрависат, те мълчаха.

Той ги позна, що си мислеха в сърцата,

Па ги здрависа и рече им отсреща:                          450

“Ой ви вас, вестници людски и зевсови!

Приближете, защото вий не сте криви,

Но цар Агамемнон, който ви провожда,

За да ми вземете милата награда.

Но ти Патрокле, иди божий любимче                    455

И предай им на ръцете туй момиче.

А те свидетели щат ми бъдат верни

Пред человецит и Бозите блажени

И пред свирепий цар, когато потрябвам

В усилно време на Аргийци да помагам.               460

Ей, той се е предал на свирепа ярост

И няма за напред никак промишленост,

Каквот Аргийци да могат да отхождат

На бой и вразите си славно да побеждат.”

Патрокъл послуша любезний си войвода,                          465

Извед от шатрата красна Врисиида

И даде им я на царя да я водят,

А тя ги последва неволно по пътя.

Ахилей заплака и порони сълзи,

И дръпна се далеч от своите друзи,                        470

Па седна самси край брега на морето,

От дето гледаше вълните сърдито.

И с ръце вдигнати начена да плаче

И да се моли на майка си, и рече:

“Мале,11 понеже ме си смъртен родила,                 475

А Честта кратък живот ми е дарила,

То поне Зевс Олимбийский небогръмний,

            Трябваше да ме прослави мене бедний,

Когато силний Атреев тъй без правда

Ми взе за укор милата награда.”                              480

Туй той издума към милата си майка,

Коя бе седнала до старий си тейка

В дъното на морето. Тя го послушва

И се като мъгла от морето явява.

Тя седна до него и чу го че плаче,                                       485

Пак го помилва с ръката си и рече:

“Синко, защо плачеш, и защо ти е жално?

Кажи, та да знаем туй и двамат явно.”

Въздъхн от сърце храбрий Герой и рече:

“Що да ти казвам, като го знаеш вече?                    490

Ний обсадихме свещений град Тебейский,

Град Иетионов, град, що бе най-крепкий.

Превзехме го и го докрай упленихме,

А всичко що взехме ний споделихме.

И Агамемнон взе най-добра награда –                   495

Бяла мома, черноока Хрисиида.

Тогаз Хрис, жрецът на бога сребролъка,

Дойде там при силната флота Аргийска

Смирено да моли всички главатари

Дъщеря си да откупи с царски дари.                       500

Той държеше златен скиптър Аполонов

И върху скиптъра венец – и той негов –

И всички Аргийци молеше смирено,

А двамат' Атрееви синове изрядно.

Всичките други стареца съжалиха                                       505

И му молбата с един глас одобриха,

Но Агамемнона туй незадоволи,

Та сгази стареца с неприлични хули.

Старецът наскърбен назад си се върна,

И като припаднал на бог Аполона,             510

Той му бил послушал жарката молитва

И прати ни в стана пагуба и язва.

И мряха от нея безбройни войници,

Защото нагази всичките Аргийци,

А вещ гадател тогаз ни разтълкува                          515

И разясни точно божията личба.

И аз подумах на богa да припаднем,

Та дано от него милост да си найдем.

А Царят си пламна от гняв и от ярост,

Па ми се закани без правда и с гордост,                 520

Че както си рече, тъй си и направи,

Защото доблите внуци Данаеви

До баща й Хрисиида проводиха

И Аполону и дари изпратиха.

А преди малко в шатрата ни дойдоха                                 525

И ми робинята без правда отнеха –

Дъщеря Врисова, красна Врисиида,

Коя се бе дала мене за награда.

Но помогни ми, мамо, ако можеш

На Олимб при Зевса скоро да възлезеш                  530

И да го помолиш, ако е истина,

Че ти му си била едно време вярна.

Защото многажди съм чул да говориш

В бащина ми дом и сама да се хвалиш,

Че ти сама между безсмъртните бози                     535

Си му подсказала, за да се предпази,

И освободила си страшний Юпитера,

Когато Нептун,12 и Палада, и Ира

Се съгласили в окови да го турят,

И тъй не си оставила да го вържат.                         540

Че си повикала сторъкий Титана,13

Наречен Егеон от всичка вселена,

От бозите же Бриарий, да побърза

Да иде на Олимб на помощ на Зевса,

Защото той от баща си бил по-силен.                                 545

Той седнал до Зевса от гордост намусен,

А от страх враждебните Бози

Тогаз забравил и окови и узи.

Напомни му туй и падни му на скута,

Та дано му вземеш дума от устата,                          550

Че ще на Троян от сега да помага,

А Аргийц от страх в лодките да тласка.

И тогаз Царя си всички да познаят,

И самси Атреев да познае краят

На своята толко глупава постъпка,                          555

Задето той Ахилея тъй потъпка.”

На туй повтори Тетида и заплака:

“Тежко ми, синко, защо съм била майка?

И ако те родих, защо те отхраних?

За кое добро на света те поставих?                         560

Но Честта понеже е тъй натъкмила

И тебе е с кратък живот надарила,

То поне трябваше радостен да бъдеш

И там при флотите весел да живееш.

Но сега си и краткожизнен и беден,                                    565

И между всичките хора си безчестен.

И за такава зла чест съм те родила

В къщите си, и майка съм се нарекла.

Затова в таз крайна и голяма нужда

Аз в снеговитий Олимб ще да отида,                     570

И Зевсу гръмнику всичко ще разкажа,

Та дано би молбата ми да послуша.

Нине же ти стой при лодкит и мирувай.

Чакай сърдит там и на бой не отивай,

Защото Зевс заедно с другите Бози                         575

Остави вчера небесните чертози

И с тази негова небесна дружина

Отиде в долна страна през Океана,

Че бе поканен в земята Етиопска

От добрите Етиопци на призовка.                          580

И след дванадесет дена ще се върне,

И тогаз ще ида, щом си той допадне,

В медний му дворец, и там ще му припадна

И имам надежда, че ще ти помогна.”

Щом му туй издума майка му Тетида,                                 585

Остави го там да плаче и да ридае

Зарад девойката, що му бяха взели,

И Агамемнону я бяха завели.

Между тем Одисей следваше да плава,

Да занесе Хрису пратената жертва.                                    590

А щом до дълбокий залив приближиха,

Свиха платната и в лодката ги свиха.

И подир това разслабиха въжата,

Па повалиха мачт и чрез греблата

С голяма скорост накрая излязоха                           595

И там в пристанището се устаниха.

После изкараха от бързата лодка

Свещений принос за Бога сребролъка,

А Одисей сам Хрисиида изведе

И на баща й, и в ръцете я предаде.                          600

“О, Хрисе, - рече, - от царска страна ида

И водя ти дъщеря ти Хрисиида,

И Фебу да принеса смирена молба

За всички Аргийци, и жертв екатомба.

За да смилим Аполона над нази,                                         605

Който е пратил лютите зарази.”

Туй рече и даде му я на ръката,

А той зарадван си прие дъщерята.

А Одисееви жертвит отделиха

И край олтара ги наред наредиха,                           610

И подир това ръцете си измиха14

И тъй свещений ечмик15 притъкмиха.

А Хрис ръцете си повдигна и рече:

“Послушай ме нине, боже сребролъче,

Ти, който винаги Хриза16 защищаваш,                    615

И град Кила, а над Тенедос царуваш!

Ти ми послуша и по-първен молбата

И за честта ми ти порази войската.

Изпълни ми нине пак молбата също

И избави синовет Аргийски от злото.”                  620

Щом се тъй помоли свещений старец

И го послуша Феб страшний далестрелец.

Тъй се и другите молиха говейно

И ечемика поръсиха редовно,

Па си на жертвите главите извиха,                                     625

Клаха ги, драха ги и ги уредиха.

И отделиха на всичките бедрата,

Па ги обвиха на ризите в тлъстината,

А на тях гудиха сурови късове,

Избрани на трупа от другит удове,                        630

А самси старецът жертвата подпалва

И с черно вино отгоре я полива.

Млади момчета на стареца помагат

И с пето зъбни ръжени огъня подклаждат.

А щом бедрата конечно изгоряха,                            635

И те от разни дребосъци вкусиха,

Другите части от жертвите сдробиха

И ги на остри ръжени наред набиха,

Та ги опекоха за своя потреба

И всички седнаха на свещена гозба.                        640

А като ядоха и пиха все равно,

Юноши пълнеха чаши с руйно вино

И наред черпеха всичките през цял ден,

А те изпяваха боголепна песен.

Да укротят гнева на стреличний Феба,                               645

Който им слушаше песенната просба.

А щом си слънце зайде, те отидоха

И си до лодката легнаха и спаха.

А щом Аврора с червените си пръсти,

Дъщеря на Утрото, начна да свети,                         650

Те настанаха да си тръгнат надире,

А Феб им пусна добър вятър отгоре.

Бели ветрила на мачта развиха

И хладний вятър в лодката им задуха,

Която пореше морет и летеше,                               655

А шум от вълни от страна й шумтеше.

Когато в Гръцкий безбройний стан стигнаха,

Черна си лодка на края изтеглиха

И я подпряха на пясъка с подпорки,

Па се разтуряха в разни шатр и лодки.                   660

Между туй синът на Пелея Ахилей,

Скорий и храбрий и благородний Герой,

Сърдит до бързите лодки седеше

И далеч от всички сърце си топеше.

И ни на бой му се щеше да излезе,                                      665

            Ни пък у общи събрания да влезе,

Но от сърцискаше викове и битки

И страшни крамоли, разпри и разправи.

А кат изминаха дванадесет дена,

И Зевс последван от своята дружина                      670

Се върна в Олимб у своите палати,

Тетида смисли на сина си сълзите.

Тя излезе из вълните на морето

И възлезе през въздуха към небето,

Гдето найде острогледий Юпитера                                    675

Седнал отделно на бозите от сбора.

Той беше седнал върху най-високото

И многохълмното Олимбийско бърдо,

Дето тя пред него излезе и седна,

И с лява ръка колене му похвана,                            680

А с дясна брадата и: “Зевсе, бащице!, -

Реч, - ако аз словом и делом най-вече,

Съм си заслужил от другите бози,

Смили се и ти за жарките ми сълзи!

Дай чест сину ми, койт от всички Герои                          685

Е най-злочест и най-малко ще живее,

А Агамемнон, пастирят на народа,

Го нападн и му взе милата награда.

Но, Олимбийче, всесилний Юпитере,

Помогни му, пощади го отгоре.                               690

Давай на Трояни доблест и победа,

Догде Аргийци се видят в крайна нужда

И почетат сина ми, както прилича.”

Зевс стои, мълчи и нищо се не врича.

Тетида же, както бе се заловила,                             695

Държеше се и му просеше умила:

“Кажи ми на здраво и с глава кимни ми

Или и като свободен откажи ми,

Та да си зная доколко аз горкана

Съм между другите богини безчестна.”                  700

Тогаз изпъшка страшний Зевс и продума:

“Туй нещо е твърде мъчно и край няма,

Защото трябва с Юнона да се скарам,

Щом вземе думи от страна й да слушам.

Защото само тя винаги ми бъбри                                        705

Между безсмъртните бози и мърмори,

Че уж на Трояни съм сявга помагал

И все за тях съм затичал и залягал.

Но ти сега иди си и се предпазвай!

И да те не зърн Юнона се огледвай,                      710

Че аз ще се трудя туй нещо да сторя

И ето кимвам, за да те уверя,

Защото за всичките безсмъртни Бози

Най-здрав и най-верен обед ми е този!

Защото, щом веднъж с главата си кимна,               715

Думата ми вече не може се върна.”

Туй изговори Зевс, синът на Сатурна,

И черни си вежди във верен знак помръдна,

А нетленната му коса се разклати

Върху безсмъртната глава и размести,                    720

А от тоз знак на великий Юпитера

Цял Олимб силно и страшно потрепера.

Тъй убо те се надумаха между си

И Тетида оттам си тръгна за дома си.

Тя слезе в морското дъно на бездните,                               725

А Зевс отиде у своите палати

И всички Бози, когато го видяха,

Всичките станаха, та го посрещнаха.

Защото пред него не смееше никой

Да стои седнал и затуй стана всякой.                     730

После това Зевс си седна на престола,

Когат Юнона бе всичко опознала.

Тя всичко знаеше, що се беше рекло

Между тях двамата, рекло и казало.

Че тя може всичко да чуе и види                             735

И за туй начна да го мъмри и съди:

“Кой пак, прелъстнико, от вечните Бози

Ти се е препитвал за тайни подлози?

На тебе винаги е мило и драго

От мене да криеш и да таиш всичко.                       740

Никой път досега ти не си изволил

Нещо да ми кажеш щото си намислил.”

Отвеща Зевс, отец на всичките Бози

И человеци, и рече й тогази:

“Юноно, не се надай знаеш явно                                         745

всичко, щото искам да си върша тайно!

Защото, ако и да ми си съпруга,

Туй ще ти е скръбно и тежко за сявга.

А всичко, щото е прилично да знаеш,

Ти най-напред от всички ще го знаеш.                   750

А туй, щото искам да не знае никой,

За него и т не дири и не питай.”

Повърна и рече гиздава Юнона:

“Зевсе великий, че каква е таз дума?

Досега не съм те питала нищо                                 755

И ти самси си си вършил всяко нещо.

Но сега аз се страхувам и не зная

Да не би там дъщерята на Нирея,

Тетида, да те предума и измами

Чрез своите хитри и прелъстни думи.                    760

Че бе дошла сама от морската бездна

И бе припаднала на твойте колена.

И й си се врекъл, както ми се струва

И с глава й си кимнал, да се не съмнява,

Че щеш Ахилея много да прославиш                                   765

И чест безкрайна щеш нему да направиш,

А много Аргийци при техните флоти

Зле да погубиш, да загинат злочести.”

Повтори Юпитер и рече Юнони:

“ Тебе, размирнице, все тъй ти се чини!                770

От тебе се нивга нищо не укрива.

Но нещо да сториш, недей се надява.

С този си ум от сърце ми ще изстинеш,

Па щеш да плачеш и зле да пропаднеш.

Ако тъй да е било, както казваш,                             775

Аз тъй го искам, а ти трябва да мируваш.

Всичките Бози не могат ти помогна,

Кога те с тежките си ръце подмъкна.”

От туй се уплаши гиздава Юнона,

Та седна и млъкна, и от страх усърна.                     780

А всички Бози, що се там намираха

В Зевсовий дворец, всички се ядосаха,

Когато Ифест17 изрядний красноделец

Продума майце си като миротворец:

“Ето туй ще бъде тежко и безпътно,                                    785

Ако вий двама се карате напразно

И за причина на смъртни человеци,

И тъй смущавате Бози Олимбийци.

Нашите субати не ще имат сладост,

Че злото върлува между нас за пакост                    790

Но аз ще помоля милата си майка,

Ако е хитра, тя да послуша тейка,

За да не би тате още да я мъмри,

Та в наште субати да стават раздори,

Че ако Зевс би поискал да ни хвърли,                     795

Всички ни би хвърлил от наште престоли,

Защото той от всички ни е по-силен.

А за да бъде той към нас милосърден,

Ти, мамо, трябва да го молиш

И яростта му на милост да приложиш.”                  800

Подир това Ифест грабна една чашка

И я подаде на милата си майка,

И рече: “Мале, макар да ти е тежко,

Ти трябва да слушаш баща ми за всичко,

Та да не би аз тук да те видя нявга                                      805

От бой съсипана и пак да не мога

Да ти помогна, ак и да ми си мила,

Защото е страшна Зевсовата сила.

Аз и друг път пожелах да ти помогна,

Когато той гневен за кракa ме грабна                     810

И ме запрати от небесните двери,

И цял ден си падах, от как ме събори.

И едвам надвечер доварих да падна

В Лемнос, кога в мене душа не остана.

И там хората добре ме прибраха                              815

И се за мене доволно постараха. ”

Тез думи разсмяха гиздава Юнона.

Тя пое чашката от него засмяна,

А той наливаше от една съдина

Нектар18 на всичката безсмъртна дружина.            820

Бозите, като го гледаха да шета

Раздъхан, всички се разсмяха в собата

И вес ден ядоха, догде слънце зайде,

И никой от нищо лишен не се найде.

Гуслите Фебови там ги веселяха,                                        825

А пък на Музите песните кънтяха.

А кога слънце зайде и се мръкна,

Тогаз ни един от тях там не остана,

Но всякой си тръгна към своя си дворец,

Що му бе построил Ифест красноделец,                 830

Та всякой на леглото си да си легне

И сладко да поспи и да си почине.

Такожде и Зевс по свой си обичай

Си отиде на леглото, дето в случай,

Кога му се доспи, ходи да си ляга                           835

Заедно с Юнона, негова съпруга.



1 Музите били дъщери на Зевса и на Мнемосина, и ученички Аполонови. На тези божествени девойки работата била да пеят и да хвалят великите дела на Бозите и Героите. Те били девет: Калиопа, Клио, Ерато, Талия, Евтерпа, Полимния, Терпсихора, Урания и Мелпомена. Първата от тях, която била покровителка на Поезията, призовава тук Поетът на помощ.

2 Зевс или Юпитер, син Сатурнов, е бил най-върховният бог и се почитал за отец на боговете и на човеците. Неговата съпруга била Юнона или Ира, а освен нея той имал и много други жени, от които народил много синове, които се наричат полубози или и герои, и държат второ място подир главните богове. Служението на туй божество се простирало по цяла Гърция, по Мала-Азия, Египет и по Италия.

3 Аполон, или Феб, е син Зевсов и Латонин, и бог на музиката, и на гаданието, роден в остров Делос. Алегорично под това име се почитало слънцето.

4 Атрееви, или Атриди, са отчеименните имена на Агамемнона и Менелая, и с тези имена ще се наричат в съдържанието на поемата твърде често.

5 Зминтей - прякорно име на Аполона, който се почитал още за най-изряден стрелец.

6 В старо време горели телата на умрелите и праха им събирали в гърнета.

7 Екатомба - от гръцката дума Екатомба значи жертва от сто юнеца, която може да се преведе на “стоюнечна.”

8 Атина, а по латински Минерва, се нарича и Палада, и е родена без майка от зевсовата глава. Тя се почитала за божество на разума и на военните дела. Алегор. значи умът.

9 Олимб е планина в Тесалия, на върха която било жилището на боговете; алегорично значи небето.

10 Кентаврите са били едно дивашко племе, което живеело в Тесалия. Баснотворците ги представят до половината коне и до половината човеци. Истината е, че те най-напред се появили всадници на коне.

11 Майка му била дъщеря на Нирея, морски бог, и на Дарида, и като била отхранена от Юнона, дала се за жена на Пелея. Тетида, Ахилеева майка, и други още дъщери Нирееви се наричат Ниреиди, които живеели в дъното на Средиземното море. А онези морски боговици, които живеели в Океаните се наричали Океаниди.

12 Нептун или Посидон, брат Юпитеров и бог на моретата.

13 Най-първите божества са били Уран (Небе) и Гея (Земя), жена му, от които се народили други божества, наречени Титани, които имали по сто ръце и по петдесет глави. Подир тях Уран и Гея родили и други Титани, от които е и Крон или Сатурн – Зевсовият баща.

14 Омиването преди свещените обреди го намираме и в Библията на много места, и било е в употреба в много стари народи, и в някой от тях се пази и до днес.

15 Преди жертвеното заколение древните Гърци ръсели върху жертвеника сол и ечемик, за да имат изобилие и спор в сеитбите, и за благодарност към Боговете, за дето ги отървали от ядене на корени и жълъди. Те вярвали, че ечемикът е бил познат по-напред от другите хлебни растения. В нашите Българи и до днес има обичай да пръскат ечемик при венчаването на младоженците в някои места.

16 Хриза е бил малък градец на Азиатския бряг срещу Тенедос с храм Аполонов.

17 Ифест или Вулкан е бил син Юпитеров и Юнонин, и почитал се като бог на огъня и железоделието. Той бил толко грозен, щото Майка му не могла да го трае да го гледа, и затуй го хвърлила от небето на земята, гдето си строшил кракa и останал хром. Когато се възцарил Юпитер, Ифест се качил на небето и показал толко хитрост в млатобийството, щото Юпитер, баща му, го вместил в лика на върховните Бози. Него го изобразявали хром, полугол, с гъста брада и разрошена глава.

18 Нектар се нарича питието, което пиели Боговете.