Преводаческа анкета № 2

Драгомира Вълчева: "Не бих се стремила да правя текста по-разбираем именно за да не отнема особената тръпка, почти хедоничното стъписване, породено от постоянната вибрация между усещането за свое и чуждо, за познато и различно": 

1. Какъв би бил според вас идеалният превод на античен текст? С какво би се характеризирал? – Възможно най-плътно приближен до античния оригинал, без да се нарушават конвенциите (морфологични, синтактични, лексикални) на целевия (българския) език.

2. Какъв е мотивът ви да се заемете с превод – пристрастие към дадения текст, научни интереси към него, съзнанието, че той би бил полезен за българския читател, или просто поръчка от издателство? – Мотивите варират според битийните ми цикли: навремето – по-скоро пристрастие или спонтанен импулс, напоследък (във връзка с аналитичния ми интерес към преводите на старогръцки автори през Българското възраждане) – и научен интерес. А при последния по-обемист текст, който преведох – две двойки успоредни животописи от Плутарх – особено стимулиращо беше съзнанието за полезност, тъй като става дума за един от най-превежданите автори на всички времена, чието присъствие в системата на преводната литература е задължително за всяка цивилизована страна.

3. Има ли връзка между кръга на научните ви интереси и превежданите от вас текстове? – Вече отговорих (вж. въпрос 2).

4. Преводачът е съавтор. Съгласни ли сте с това твърдение? – Не. Преводачът е посредник.

5. Какви принципни грешки бихте избегнали, ако днес отново превеждахте същите текстове? – Бих си позволила по-голяма свобода при трансформирането на синтаксиса. Колкото до „непринципните” грешки (технически, следствие от погрешна интерпретация и под.), тях просто бих зачеркнала, но се боя, че няма как.

6. Според вас добре ли е един преводач да има ясно изразен и разпознаваем собствен стил? – Ако преводачът съвместява хипостасите на поет или писател, това навярно е неизбежно. Иначе – на преводача подобава да си стои невидим в ъгъла.

7. Как се отнасяте към билингвите? Бихте ли искали ваш превод да стои в двуезично издание? – Това би било особено полезно, за да може по-лесно да се оценява компетентността на преводача (известно е, че от класически езици си позволяват да превеждат хора без нужната подготовка, а тя изисква твърде големи инвестиции).

8. Смятате ли, че дистанцията от 2 – 2 и половина хилядолетия задължително прави текста трудно понятен? Ако да – какво правите, за да го направите разбираем за съвременния читател? – Античната представа за свят всъщност съдържа познати за нас компоненти, само че проявени в причудливи пропорции и йерархизирани по необичаен от наша гледна точка начин. Не бих се стремила да правя текста по-разбираем именно за да не отнема особената тръпка, почти хедоничното стъписване, породено от постоянната вибрация между усещането за свое и чуждо, за познато и различно.

9. Кое е по-важно за вас – античният текст като извор за историята и културата на епохата, или като извор на естетическа и мисловна наслада? – Важността на едното или другото е тясно свързана с жанровата принадлежност на творбата. В личната ми практика сякаш преобладава аспектът „извор за историята и културата”.

10. По какво се отличава (или трябва да се отличава) преводът от класически езици от превода от модерни езици? – Отличава се по това, че пресъздава продукт на по-отдалечен от нас исторически и културен универсум, изграден по правилата на поетика, която отдавна не е продуктивна. Предполагам, че тъкмо последното го прави по-малко атрактивен в сравнение с преводите от съвременни езици.

11. Приложимо ли е понятието „екзотика” по отношение на античните текстове? – Да.

12. Стремите ли се да се доближите до предполагаемия „първи прочит” на превежданото от вас произведение? – Не, тъй като преводът ми е предназначен за съвременния читател, а не за адресата на предполагаемия първи прочит.

13. Проучвате ли достъпните по-ранни преводи на български и други модерни езици, когато превеждате даден текст, или предпочитате да не се влияете от тях? – Не и предварително – за да не се влияя. Но смятам, че консултирането и сверяването с престижните (!) преводи на други модерни езици е задължително при осветляването на немалкото тъмни пасажи. По-ранни български преводи в стандартния случай липсват – тях бих проучвала поради по-друг вид изследователски интерес.

14. Остаряват ли преводите? Защо? – Остаряват. Първо, защото езикът-цел не спира да се развива. Второ, променя се интенционалността, с която се предприема преводът. През Възраждането например преводачите често използват античните текстове, за да обслужат някакви идеологически и просветителски цели на епохата, затова и често ги манипулират (напълно безкористно, разбира се). След Освобождението преобладава цивилизаторската нагласа, но професионализмът на преводачите нерядко е несъвместим със съвременните ни изисквания (срв. дисертацията на Йоана Сиракова за българските преводи на „Метаморфози” от Овидий).

15. Стремите ли се да направите античния текст по-понятен за неподготвения съвременен читател, или, напротив, предпочитате да запазите историческите и културните специфики на текста – дори в ущърб на разбираемостта? – Предпочитам да запазя историческите и културните специфики, като компенсирам непонятността с други средства (най-лесният изход е бележката под линия).

16. Как постъпвате с реалиите – търсите български аналог, транскрибирате с бележка под линия, вкарвате обяснението в самия текст, или пък се опитвате да ги избегнете въобще? – Постъпвам ad hoc – според това, което ми изглежда уместно за всеки конкретен случай.

17. Когато в текста се намират термини – философски или научни – запазвате ли античния термин, или по възможност го свеждате до модерния му аналог? – Стремя се да запазя античния термин, ако е възможно.

18. Когато срещнете в оригиналния текст неологизъм, съчинявате ли такъв и на български? – Да, стига да не звучи нелепо.

19. Използвате ли архаизми в преводите си? Защо? – Ако изобщо прибягвам до архаизми, те са главно морфологични и синтактични (напр. падежни форми на лични и относителни местоимения, старинни варианти на заповедно наклонение, на хипотактична връзка между изреченията и пр.). Те изпълняват функцията на компенсаторен механизъм за насилието, упражнено по необходимост върху синтаксиса на езика-източник. Лексикални архаизми използвам рядко – може би защото самата аз познавам слабо този пласт на българския език. За в бъдеще вероятно бих работила повече в тази посока.

20. Използвате ли думи от латински корен при превод на старогръцки текстове? – Напоследък – по-скоро не. При споменатия по-горе превод на Плутарх дори съвсем съзнателно си бях вменила за задача да избягвам, доколкото е възможно, латинизми. Ако приемем, че съвременният превод на старогръцки текстове трябва по някакъв начин да бъде вписан в преводната традиция, водеща началото си още от Средновековието, русизмите, струва ми се, биха обслужили по-добре подобна цел, отколкото латинизмите.

21. Използвате ли подчертано разговорна лексика в преводите си? Включително вулгаризми и жаргон? – Само ако жанрът позволява и предразполага.

22. По какви правила транскрибирате личните имена? – По неписаните правила, които се препоръчват от преподавателите в средния и висшия образователен курс. В тази връзка бих призовала гилдията на класическите филолози да предприеме някаква радикална инициатива за унифицирането на транскриптивните стандарти. Наистина повечето имена се поддържат от съществуващите принципи, но има и маргинални случаи, чието транскрибиране постоянно се превръща в обект на спорове. И ако част от вариантите могат да бъдат оправдани според това, дали ще се приложи един или друг добре обоснован критерий, то други не намират опора в никакви обективни лингвистични правила. Например озвучаването на интервокалната сигма, което продължава да се възпроизвежда според модела на придобили гражданственост имена (Изократ, Лизий, Тирезий, Лизандър и пр.), не е засвидетелствано на нито един етап от историята на гръцкия език.

23. Опитвате ли се да запазите синтаксиса на оригинала, или го адаптирате към българските норми? – Най-малко от всичко се стремя да запазя именно синтаксиса. Да уподобяваш автентичния старогръцки синтаксис означава да произвеждаш чудовищни семантични главоблъсканици. Преди да излезе от лабиринта на такъв синтаксис, читателят ще е изпуснал всички възможни семантични нишки и – смея да подозирам – ще е прекратил безвъзвратно читателския си проект.

24. Когато превеждате проза, опитвате ли се да запазите ритмиката на оригинала? Как? – С ритмика, присъща на българската фраза.

25. Когато превеждате мерена реч, спазвате ли принципите на еквилинейността и еквиметризма? – Избягвам да превеждам мерена реч. Когато попадам на такава в прозаичен текст, еквилинейността спазвам винаги, а еквиметризма – според сложността на задачата и времето, с което разполагам.

26. Стремите ли се да запазите в превода си алитерации, асонанси и други звукови ефекти на оригиналния текст? – Поне се опитвам, ако не съм притисната от някакви непреодолими срокове. Най-пресният пример, който ми идва наум, е фъфленето на Алкивиад, което Плутарх илюстрира със стих от Аристофан, съдържащ игра между думите koraxи kolax. Задачата се състоеше в изнамирането на двойка български думи, при които редуването на „л” и „р” да има смислоразличителна стойност, с възможност за напасване към съответния контекст. Решението на проблема хем отне време, хем беше неудовлетворяващо, но пък важната информация, че логопедичният дефект на Алкивиад се е състоял в неспособността му да произнася „р”, не биваше да се спестява на читателя.

27. Стремите ли се преводният текст да се получи удобен за устно произнасяне? – Текстовете, които съм превеждала, не са предназначени за устно произнасяне.

28. Какво най-охотно бихте пожертвали от текста, който превеждате? Реалии, стил? – Синтаксиса жертвам без угризения. Най-често това се изразява в насичане на твърде протяжните периоди и замяна на хипотактичните връзки с паратактични.

29. Смятате ли, че всеки античен текст се нуждае от коментирано издание? – Да.

30. Кои са предполагаемите читатели на вашия превод? – Някакви странни птици.

31. На какво бихте посъветвали читателите на своите преводи да обърнат особено внимание? – Не бих ги съветвала за каквото и да било.

32. Може ли един античен текст да вълнува съвременния читател, да е съзвучен на морала, емоциите и мислите му? – Вж. отговора на въпрос 8.

33. Може ли и трябва ли превод на античен текст да бъде илюстриран и с какво – антични паметници или съвременни рисунки? – Илюстрирането с антични паметници е добра идея. Например изображения на антични съдове (фиали, лекити, амфори, хидрии, скифоси и пр.) биха свършили по-добра работа от бележките под линия.

34. Нуждае ли се един добър превод от издателски PR? Или качествата му говорят сами за себе си? – Издателският PR цели, предполагам, да продаде определен продукт. А преводът може да бъде оценен адекватно само от тесен кръг специалисти.

35. Бихте ли представили свой превод в радио- или телевизионно предаване, на литературна среща, пред ученици или студенти? Как? – Ако се случи, тогава ще му мисля