Преводаческа анкета № 3

Владимир Атанасов: "Важно е текстът да предизвика у съвременния читател сходна по сила и наситеност емоция":

 

1. Какъв би бил според вас идеалният превод на античен текст? С какво би се характеризирал?

Едва ли би могло да има идеален превод. Във всеки случай важно е текстът да предизвика у съвременния читател сходна по сила и наситеност емоция. Естествено би трябвало да се предаде коректно съдържанието на текста и да се възпроизведе максимално добре стилистиката на оригинала. 

2. Какъв е мотивът ви да се заемете с превод – пристрастие към дадения текст, научни интереси към него, съзнанието, че той би бил полезен за българския читател, или просто поръчка от издателство?

Особен сърбеж да преобразувам текстовете от различни езици, така щото да зазвучат на български. И да си доказвам непрекъснато, че могат да изглеждат в български вариант също толкова добре, колкото в оригиналния си вид.
 
 3. Има ли връзка между кръга на научните ви интереси и превежданите от вас текстове?
 
 При някои – да. Други са просто поръчка на издателство. 
 
4. Преводачът е съавтор. Съгласни ли сте с това твърдение?
 
Съгласен съм с много условности. Изключително важно е да се съблюдава адекватност при преводаческата намеса спрямо оригиналния изказ. Има неща, които не са преводими в буквалния им вид. Но има и такива, които са преводими. Винаги трябва да се изхожда от конкретния текст. Във всеки случай в началото на преводаческата си кариера подхождах към оригинала много по-свободно. Днес се стремя да се придържам максимално към оригинала, тъй като опитът ми позволява да намирам по-лесно начина, по който да го пригодя към съвременния език и усещане за стил, без да извършвам насилие над него. 
 
5. Какви принципни грешки бихте избегнали, ако днес отново превеждахте същите текстове?
 
Прекомерното разкрасяване.
 
6. Според вас добре ли е един преводач да има ясно изразен и разпознаваем собствен стил?
 
Много спорен въпрос. Като че ли не е добре. В този смисъл преводачът е като актьора – както ролите му не би трябвало да се повтарят, така и различните текстове би трябвало да звучат различно: защото те са такива в оригинал. Същевременно всеки преводач си има своите щампи и е трудно да избяга от тях, така че се оформя и нещо като стил. Ако конгениалността на превода е тъждествена на понятието „стил”, то тогава преводачът би трябвало да има свой стил. 
 
7. Как се отнасяте към билингвите? Бихте ли искали ваш превод да стои в двуезично издание?
 
Мисля, че билингвите са добри при научни издания и при поезия, така че читателят, който назнайва съответния език, да може да получи допълнителна информация и наслада, а също така – да се опита и той с помощта на превода да проникне в оригиналния текст.
 
8. Смятате ли, че дистанцията от 2 – 2 и половина хилядолетия задължително прави текста трудно понятен? Ако да – какво правите, за да го направите разбираем за съвременния читател?
 
Да, почти задължително. На първо място, стремя се да намеря адекватни изразни средства, така че формата да не представлява препятствие за читателя. На второ място, старая се да си представя къде читателят ще се спъне от гледна точка на реалиите и понятията, и го улеснявам с коментари и критичен апарат. Четейки съвременен текст, ние имаме много повече сетива за личности, факти, събития, процеси, атмосфера, тенденции, подробности, докато с древния текст нещата изобщо не стоят така. Преводачът трябва да пресъздаде атмосферата. Във всеки случай и от читателя се изисква определено усилие, за да се справи с който и да било древен текст. 
 
9. Кое е по-важно за вас – античният текст като извор за историята и културата на епохата, или като извор на естетическа и мисловна наслада?
 
Не мога да определя. С различните текстове е различно. 
 
10. По какво се отличава (или трябва да се отличава) преводът от класически езици от превода от модерни езици?
 
Посочих най-важните отлики в отговора ми по т. 8. Пресъздаването на атмосфера. Важно е също така да се получи една особена амалгама, при която отвсякъде да лъха, че текстът е древен, но същевременно да изглежда достъпен и постижим. Читателят трябва да има усещането, че навлиза в нещо екзотично, извън неговото ежедневие, навици и стереотипи. 
 
11. Приложимо ли е понятието „екзотика” по отношение на античните текстове?
 
Вж. отговора ми на предходния въпрос. Във всеки случай екзотиката не бива да се подсилва, така че римската тога не трябва да се смесва с телесната украса на членовете на племената нгоро-нгоро. 
 
12. Стремите ли се да се доближите до предполагаемия „първи прочит” на превежданото от вас произведение?
 
Не. Не знам какво в случая ще рече „първи прочит”. 
 
13. Проучвате ли достъпните по-ранни преводи на български и други модерни езици, когато превеждате даден текст, или предпочитате да не се влияете от тях?
 
Проучвам чуждите преводи едва след като съм изградил в доста завършена форма моя вариант. 
 
14. Остаряват ли преводите? Защо?
 
Вж. отговора на т. 10. Защото атмосферата, духът, в който живеят различните поколения, се мени. Менят се и модните изразни средства. Съответно преводите стават или неразбираеми на някои места, или недостатъчно изразителни. 
 
15. Стремите ли се да направите античния текст по-понятен за неподготвения съвременен читател, или, напротив, предпочитате да запазите историческите и културните специфики на текста – дори в ущърб на разбираемостта?
 
Абсолютно задължително е текстът да бъде разбираем. Това почти винаги може да се постигне, без да се извърши тежко насилие над историческите и културните специфики. Само че се изисква огромно усилие от преводача, с което той рядко се нагърбва. А също така много време. И немалко инвенция.
 
16. Как постъпвате с реалиите – търсите български аналог, транскрибирате с бележка под линия, вкарвате обяснението в самия текст, или пък се опитвате да ги избегнете въобще?
 
Общо взето, използвам всички тези похвати. Но в огромната част от случаите, когато няма ясен и адекватен български аналог, транскрибирам понятието. Винаги в края на книгата съставям азбучен показалец-коментар с подробни обяснения на имена, понятия и реалии. 
 
17. Когато в текста се намират термини – философски или научни – запазвате ли античния термин, или по възможност го свеждате до модерния му аналог?
 
Когато терминът има нужната история и необходимото съответствие, свеждам го до модерния аналог. В противен случай запазвам античния. 
 
18. Когато срещнете в оригиналния текст неологизъм, съчинявате ли такъв и на български?
 
Опитвам се, но ако преценя, че звучи добре и би бил приет от читателите. Разбира се, придружавам го с кавички и въвеждащи изрази. 
 
19. Използвате ли архаизми в преводите си? Защо?
 
Рядко. Архаизмът понякога има неподражаем колорит, но понякога може да звучи страшно досадно. Ако пасва на фразата, контекста, настроението, защо не? 
 
20. Използвате ли думи от латински корен при превод на старогръцки текстове?
 
Стремя се да използвам почти само думи с български (славянски) корен, а когато това е невъзможно – със старогръцки. От немай къде – и с латински. 
 
21. Използвате ли подчертано разговорна лексика в преводите си? Включително вулгаризми и жаргон?
 
Рядко ми се е налагало да го правя. Просто жанровете и съдържанието на текста не са го изисквали. Но след като в оригинала също има вулгаризъм, редно е да го има и в превода. Например в Лукий, или магарето от Лукиан се казваше, че главният герой се е измъкнал κ κυνς πρωκτοῦ (преведено е: "от кучи гъз" - бел. Тезей). Грехота бе да не употребя българския израз с малка промяна на предлога. 
 
22. По какви правила транскрибирате личните имена?
 
По общоприетите правила, на които са ни учили в Университета. 
 
23. Опитвате ли се да запазите синтаксиса на оригинала, или го адаптирате към българските норми?
 
Опитвам се в максимална степен да пазя синтаксиса на оригинала, защото смятам, че той е най-важната съставка, определяща стила на автора. Всекиму е ясно, че често пъти това не е възможно. Но поне едно нещо почти винаги спазвам педантично: дължината на изречението. Колкото и да е дълго, колкото и да е тежко, колкото и да е увъртолено, почти без изключение го запазвам в превода. Естествено за целта понякога правя по десет и повече варианта и понякога си играя с часове. Критерият е: читателят никога не би трябвало да препрочита изречението, за да схване какво точно се казва в него. 
 
24. Когато превеждате проза, опитвате ли се да запазите ритмиката на оригинала? Как?
 
Да, стремя се да я възпроизвеждам. Това се прави чрез подбора на думи, изрази, синтактична подредба. Но смятам за също толкова важно всеки преводен текст да притежава и своя собствена ритмика, при която естествено, без сътресения да се преминава от фраза във фраза, от изречение в изречение и от пасаж в пасаж. Изреченията трябва да преливат от едно в друго, както хубава кола се движи по асфалтова магистрала. Друг е въпросът, ако авторът е поел по някой каменист планински път.
 
25. Когато превеждате мерена реч, спазвате ли принципите на еквилинейността и еквиметризма?
 
Стремя се да ги спазвам, особено еквиметризма, защото смятам, че метриката и образността са ключовите средства за въздействието на поезията. Не съм склонен да предавам антична поезия в бял стих, тъй като това вече не би било антична поезия. Но тъй като почти никога преводът не се получава без голямо насилие над оригинала, си позволявам да удължавам стиховете, правейки по-дълга матрица (примерно ямбическият триметър става тетраметър).
 
26. Стремите ли се да запазите в превода си алитерации, асонанси и други звукови ефекти на оригиналния текст?
 
Да, стига да може, без това да изглежда изкуствено. 
 
27. Стремите ли се преводният текст да се получи удобен за устно произнасяне?
 
Общо взето, мисля наум. Смятам обаче, че моите преводи биха били подходящи и за устно произнасяне. Ако обаче предназначението на превода е да бъде произнасян устно (да речем, става дума за театрална пиеса), там би трябвало да положа немалко допълнителни усилия. 
 
28. Какво най-охотно бихте пожертвали от текста, който превеждате? Реалии, стил?
 
Нищо не бих пожертвал охотно
 
29. Смятате ли, че всеки античен текст се нуждае от коментирано издание?
 
Наскоро преведох басните на Езоп. Имаше нужда само от няколко дребни бележки. Цялата останала антична литература изисква далеч повече усилия при представянето й. 
 
30. Кои са предполагаемите читатели на вашия превод?
 
Интелигентни и образовани хора с широк кръгозор.
 
31. На какво бихте посъветвали читателите на своите преводи да обърнат особено внимание?
 
Мисля, че всеки намира в текста онова, към което най-много го тегли. Няма нужда да давам съвети на читателя.
 
32. Може ли един античен текст да вълнува съвременния читател, да е съзвучен на морала, емоциите и мислите му?
 
Да. Пример в това отношение, който веднага ми идва наум, е описанието на Тукидид за „чумната епидемия” в Атина и съпровождащата я морална криза в обществото.
 
33. Може ли и трябва ли превод на античен текст да бъде илюстриран и с какво – антични паметници или съвременни рисунки?
 
Може и трябва. Тъй като античната литература е преди всичко „литература на истината”, би трябвало да се илюстрира с антични паметници (предмети, възстановки, снимки, карти). А когато си имаме работа с „литературата на фикцията” (поезия, драма, басни, сентенции), тогава би било подходящо да се илюстрира с рисунки.
 
34. Нуждае ли се един добър превод от издателски PR? Или качествата му говорят сами за себе си?
 
Рекламата в днешния свят е абсолютно задължителна. Тя е светая светих за успеха на даден текст, колкото и прочут и стойностен да е той.
 
35. Бихте ли представили свой превод в радио- или телевизионно предаване, на литературна среща, пред ученици или студенти? Как?
 
Аз съм правил това и сигурно ще го правя и в бъдеще. Как? Като застана пред съответната аудитория и започна да говоря.