Преводаческа анкета № 4

Николай Шаранков: "Когато се занимавам с надписи в стихове, не мога да се сдържа и да не им направя и поетичен превод, който, разбира се, остава за лична употреба":

 

1. Какъв би бил според вас идеалният превод на античен текст? С какво би се характеризирал?
 
Според мен не може да съществува идеален превод и не бива да се дават определения или (не дай Боже) изисквания как би следвало да изглежда той. Мисля, че добрият превод е съобразен както с особеностите на оригинала, така и с очакванията на аудиторията, за която е предназначен. 
 
2. Какъв е мотивът ви да се заемете с превод – пристрастие към дадения текст, научни интереси към него, съзнанието, че той би бил полезен за българския читател, или просто поръчка от издателство?
 
Захващал съм се с преводи и от желание да споделя текст, който ми се е сторил важен, с българския читател, и заради научните си интереси, а понякога се случва да превеждам и просто заради удоволствието от превода – когато съм силно впечатлен от някой текст. 
 
3. Има ли връзка между кръга на научните ви интереси и превежданите от вас текстове?
 
Често попадам на интересни литературни текстове тъкмо покрай научната си работа. Впрочем същинската ми научна дейност е посветена пак на текстове, но от друг вид – епиграфските паметници. Когато се занимавам с надписи в стихове, не мога да се сдържа и да не им направя и поетичен превод, който, разбира се, остава за лична употреба.
 
4. Преводачът е съавтор. Съгласни ли сте с това твърдение?
 
Уви, превръщането на преводача в съавтор е неизбежно. Добре е обаче да бъде колкото се може по-незабележимо.
 
5. Какви принципни грешки бихте избегнали, ако днес отново превеждахте същите текстове?
 
Бих се поотърсил от строгото придържане към оригинала.
 
6. Според вас добре ли е един преводач да има ясно изразен и разпознаваем собствен стил?
 
Не е никак добре.
 
7. Как се отнасяте към билингвите? Бихте ли искали ваш превод да стои в двуезично издание?
 
Мисля, че това е най-добрият начин за издаване на античен текст. За неразбиращите оригиналния език билингвата придава тежест на превода, а на разбиращите помага да възприемат по-цялостно текста и да оценят по-обективно дейността на преводача. Вече съм публикувал превод като билингва.
 
8. Смятате ли, че дистанцията от 2 – 2 и половина хилядолетия задължително прави текста трудно понятен? Ако да – какво правите, за да го направите разбираем за съвременния читател?
 
Смятам, че античните хора са много по-близо до нас, отколкото си представяме с оглед на двухилядолетната им отдалеченост. Дадох си сметка за това при работата си с античните надписи, които най-ясно показват възгледите и нагласите на тогавашния човек, включително и отношението му към художествения текст. Трудности възникват най-вече при предаването на някои реалии, като в зависимост от читателите могат да се приложат два подхода – или по-голяма свобода при превода, или по-обширни коментари и бележки.
 
9. Кое е по-важно за вас – античният текст като извор за историята и културата на епохата, или като извор на естетическа и мисловна наслада?
 
Това зависи от самия текст, а и от целта и предполагаемата аудитория на превода. Ако е историческо или научно съчинение, би било очаквано да наблегна на стойността му като извор и да се държа по-строго за текста, ако е поезия, напротив – да се помъча читателите да не го възприемат като исторически извор, ако пък е ораторска проза – да постигна равновесие между информативността и насладата.
 
10. По какво се отличава (или трябва да се отличава) преводът от класически езици от превода от модерни езици?
 
Както вече посочих по-горе, не смятам, че е редно на античните текстове да се вменява прекомерна различност. Пък и за превода, мисля си, е по-важен не езикът на оригинала, а езикът, на който се превежда.
 
11. Приложимо ли е понятието „екзотика” по отношение на античните текстове?
 
Вероятно е приложимо, но аз не бих го прилагал.
 
12. Стремите ли се да се доближите до предполагаемия „първи прочит” на превежданото от вас произведение?
 
Не мисля, че има такова нещо като “първи прочит”.
 
13. Проучвате ли достъпните по-ранни преводи на български и други модерни езици, когато превеждате даден текст, или предпочитате да не се влияете от тях?
 
Не превеждам вече превеждани текстове, защото ми се струва недомислие и пилеене на сили едни и същи текстове да се превеждат по два-три пъти, след като има стотици непреведени на български важни съчинения на антични автори (в определението “превеждани” естествено не включвам преводите, правени през друг език). С преводи на други езици (латински, френски, английски и немски) се консултирам за някои по-мъчни места и най-вече заради хубавите коментари и бележки. Доколкото превеждам предимно от старогръцки, ми е трудно и неизгодно да се влияя от чуждите преводи, тъй като техните езици са много по-отдалечени от гръцкия, отколкото е българският (да не забравяме, че езикът ни е наследник на старобългарския, който като книжовен език е бил оформен тъкмо във връзка с преводи от гръцки).
 
14. Остаряват ли преводите? Защо?
 
Остаряват, но не чак толкова бързо, а и нашата традиция на преводи от антични автори е твърде млада, на малко повече от век. Имаме чудесни стари преводи на големите ни класически филолози, които с незначителни редакции биха могли да се представят пред съвременната публика, а в някои случаи звучат далеч по-разбираемо и адекватно от съвременни преводи на същите текстове.
 
15. Стремите ли се да направите античния текст по-понятен за неподготвения съвременен читател, или, напротив, предпочитате да запазите историческите и културните специфики на текста – дори в ущърб на разбираемостта?
 
Подходът ми ще зависи от текста и най-вече от читателите, които предвиждам, че биха прочели превода, както споменах и по-горе. Все пак разбираемостта е най-важна и си струва да се жертва нещичко в нейно име.
 
16. Как постъпвате с реалиите – търсите български аналог, транскрибирате с бележка под линия, вкарвате обяснението в самия текст, или пък се опитвате да ги избегнете въобще?
 
И тук се съобразявам с предназначението на текста, но все пак смятам, че прекалената употреба на транскрибирани реалии (със или без бележки под линия) е белег на превзетост или преводаческо безсилие, затова не отбягвам и българските аналози. Тъй като обичам бележките под линия, понякога оставям в текста българско понятие, а в бележката давам разяснения за по-любознателните читатели.
 
17. Когато в текста се намират термини – философски или научни – запазвате ли античния термин, или по възможност го свеждате до модерния му аналог?
 
Предпочитам да ги запазвам, но не и когато античният термин днес е изменил значението си (а това не е рядкост).
 
18. Когато срещнете в оригиналния текст неологизъм, съчинявате ли такъв и на български?
 
Разбира се. Спомням си какво задоволство изпитах от сходствата в българското и гръцкото словообразуване, когато преди време трябваше да преведа дълга върволица от неологизми в една пародия.
 
19. Използвате ли архаизми в преводите си? Защо?
 
Да, когато и в оригиналния текст умишлено е използвана някоя по-особено звучаща (например старинна или диалектна) дума.
 
20. Използвате ли думи от латински корен при превод на старогръцки текстове?
 
Да, ако се налага.
 
21. Използвате ли подчертано разговорна лексика в преводите си? Включително вулгаризми и жаргон?
 
Да, като следвам античните автори, които охотно са използвали такава лексика.
 
22. По какви правила транскрибирате личните имена?
 
Следвам общоприетите (т. е. преобладаващите в преводите от класически езици и научната литература) правила за транскрипция, стига да не са в противоречие с традицията на предаване на дадено име (или близки до него имена) у нас.
 
23. Опитвате ли се да запазите синтаксиса на оригинала, или го адаптирате към българските норми?
 
Опитвам се, но не чак дотам, че да направя текста непонятен за читателя.
 
24. Когато превеждате проза, опитвате ли се да запазите ритмиката на оригинала? Как?
 
Не мисля, че е възможно да се възпроизведе пълноценно ритмиката на оригинала. Старая се да подчертавам тези думи и фрази, на които се набляга и в античния текст, но най-вече се стремя текстът да звучи плавно на български.
 
25. Когато превеждате мерена реч, спазвате ли принципите на еквилинейността и еквиметризма?
 
Да, като държа повече на еквилинейността, а еквиметризма (доколкото въобще може да се употреби това условно понятие) си позволявам да нарушавам понякога (а при размерите, където той е непригоден и води до нерадостни резултати – задължително).
 
26. Стремите ли се да запазите в превода си алитерации, асонанси и други звукови ефекти на оригиналния текст?
 
Опитвам се да ги отразя по подходящ начин в превода.
 
27. Стремите ли се преводният текст да се получи удобен за устно произнасяне?
 
Да, това е важно, дори текстът да не е предназначен за устно произнасяне.
 
28. Какво най-охотно бихте пожертвали от текста, който превеждате? Реалии, стил?
 
Изборът на жертвата зависи от предназначението на текста.
 
29. Смятате ли, че всеки античен текст се нуждае от коментирано издание?
 
Да, и винаги съм се възхищавал на авторите на огромните коментари в старите издания на антични текстове. За жалост в наши дни и особено у нас за подобни издания трудно биха се намерили издатели, а може би и читатели.
 
30. Кои са предполагаемите читатели на вашия превод?
 
За всеки превод са различни, т. е. трябва да си отговарям на този въпрос винаги преди започването на нов превод.
 
31. На какво бихте посъветвали читателите на своите преводи да обърнат особено внимание?
 
Не мисля, че преводачът трябва да съветва читателите си за каквото и да било.
 
32. Може ли един античен текст да вълнува съвременния читател, да е съзвучен на морала, емоциите и мислите му?
 
Да, мисля, че по-горе вече стана дума за това.
 
33. Може ли и трябва ли превод на античен текст да бъде илюстриран и с какво – антични паметници или съвременни рисунки?
 
Може, но само ако илюстрациите са умело подбрани и свързани по някакъв начин с текста. Тъй като в научната си работа се занимавам с антични паметници, винаги бих ги предпочел пред съвременни рисунки.
 
34. Нуждае ли се един добър превод от издателски PR? Или качествата му говорят сами за себе си?
 
Вероятно се нуждае, но за това нека мислят издателите.
 
35. Бихте ли представили свой превод в радио- или телевизионно предаване, на литературна среща, пред ученици или студенти? Как?
 
Не бих, обаче ми се е случвало.