Аристофан
  • Аристофан, Облаците (1985)-

    АРИСТОФАН

    ОБЛАЦИТЕ

    Превод: Александър Ничев, 1985

     

    Електронна обработка: Деница Соколова, Моника Златева, 2005

     

    ЛИЦА:

    СТРЕПСИАД

    ФИДИПИД

    РОБ НА СТРЕПСИАД

    УЧЕНИЦИ НА СОКРАТ

    СОКРАТ

    ХОР ОТ ОБЛАЦИ

    КРИВ ДОВОД

    ПЪРВИ ЗАЕМОДАВЕЦ

    ВТОРИ ЗАЕМОДАВЕЦ

     

    Действието се развива вАтина

     
     
    ПРОЛОГ
     

    На сцената се вижда къщата на Стрепсиад, в нея – две легла: на бащата и на сина. В съседство – къщата на Сократ. Стрепсиад седи в леглото, синът му спи.

     
    СТРЕПСИАД
    Ох, ох! Ох, ох!

    О, Зевсе, царю, ама дълги нощите!

    Безкрайни са! Не ще ли съмне някога?

    Отдавна чух петела. А пък робите

    си хъркат! Не, не, по-преди бе иначе.

    Проклинам те, война, за много работи!

    Не мога даже да накажа роба си!

     
    ( посочва сина си)
     

    И този тук отличен момък цяла нощ

    не се разбужда, не, загърнат хубаво

    във пет кожуха, си пърди. Но ха сега

    да се завием и да си похъркаме!

     
    ( ляга)
     

    Но не, не мога да заспя, че хапят ме

    безброй разноски, конски ясли, дългове

    на тоя, моя син. С коси нестригани,

    той язди кон, препуска с колесници и

    коне сънува. Аз умирам, гледайки,

    че месецът показва вече двайсети.

    Та лихвите вървят!
     
    ( Вика на Роб.)
     
    Момче, дай лампата

    и ми донеси тефтера, че да видя аз

    кому дължа и да пресметна лихвите.

     
    Робът изпълнява.
     
    Но я, какво дължа?
     
    ( Чете. )
     
    “На Пазий двадесет.”

    Защо на Пазий двадесет? Кога ги взех?

    Когато купих онзи кон със пръските.

    Очите с камък да ми бяха пръснали!

     
    ФИДИПИД (бълнува)

    Филоне, не е честно! Карай в пътя си!

     
    СТРЕПСИАД

    Това е то бедата ми, съсипа ме!

    Дори в съня му конни състезания!

     
    ФИДИПИД (бълнува)

    И колко кръга прави колесницата?

     
    СТРЕПСИАД

    И аз заради тебе правя кръгове.

    Но я, след Пазий кой е тук? Аминий ли?

     
    (чете)
     

    “ Три за колцата и колелетата!”

     
    ФИДИПИД ( бълнува)

    Отвеждай коня, подсуши го хубаво!

     
    СТРЕПСИАД

    Но, драги, ти ми пресуши кесията.

    Осъден съм да плащам, а за лихвите

    ми искат залог.
     
    ФИДИПИД (събужда се)
    Татко бе, какво така

    се тръшкаш цяла нощ и недоволствуваш?

     
     СТРЕПСИАД

    Ох, хапе ме и нямам мир от ...бирника!

     
    ФИДИПИД

    Че остави ме да заспя за мъничко!

     
    (Заспива)
     
    СТРЕПСИАД

    Добре де, спи. Но знай, че всички дългове

    ще паднат най подир върху главата ти!

    Ох!

    Да беше пуста опустяла свахата,

    която ме склони да взема майка ти!

    За мене беше най-приятен селският

    живот, сред кал и плесен, сред запуснатост,

    с пчели, овци, маслини в изобилие.

    И аз, селякът, се сродих с Мегакловци,

    взех племенница на Мегакъл, гражданка,

    като Кисира, важна и разглезена.

    През сватбения ден седях до булката,

    вмирисан на шира, на вълна, сирене,

    а тя - на миро, на шафран, на разходи,

    целувки страстни, лакомия, любене...

    Не бе ленива, но широкопръста бе.

    И често, като й показвах плаща си,

    мълвях: “Жена широки ти са пръстите!”

     
    Лампата угасва.
     
    РОБЪТ

    Във лампата ни вече свърши маслото.

     
     
    СТРЕПСИАД

    Запалил лампа, дето гълта маслото!

    Ела тук да ти дръпна бой!

     
    РОБЪТ
    Защо пък бой?
     
    СТРЕПСИАД

    Защо си поставил от дебелите

    фитили!
     

    Робът излиза с лампата, след малко я носи запалена.

     
    Като се роди момчето ни,

    на мене и на моята добра жена,

    за името му взехме да се караме.

    Тя искаше на “ип” да бъде името –

    Ксантип, Харип или пък Калипид да е –

    а аз предлагах Фидонид, на дядо му.

    Бе дълга разправията и с времето

    решихме Фидипид да му е името.

    А майка му го вземаше и галеше:

    “Стани голям, ще ходиш като вуйчо си

    Мегакъл с колесница, дреха пурпурна!”

    Аз виках пък: “Ще водиш като татка си

    кози от планината, с дреха кожена

    на гръб!” Но той не ми послуша думите,

    доведе ме до конска паралипсия.

    И тъй сега, като размислях цяла нощ,

    открих една пътечка, дивна работа,

    отправя ли го в нея, знам, избавен съм.

    Но искам най-напред да го събудя аз.

    Как бих могъл да го събудя лекичко?

    Как? Фидипиде, Фидипидчо!
     
    ФИДИПИД (събужда се)
    Слушам те.
     
    СТРЕПСИАД

    Ха целуни ме и ми дай ръката си!

     
    ФИДИПИД
    Добре. Защо?
     
    СТРЕПСИАД
    Обичаш ли ме, миличък?
     
    ФИДИПИД

    Кълна се в онзи Посейдон, конярина!

     
    СТРЕПСИАД

    Недей ми споменава за конярина,

    че този бог ми причинява болките.

    Но, сине, ако ме обичаш искрено

    и силно, чуй съвета ми.
     
    ФИДИПИД
    Какъв е той?
     
    СТРЕПСИАД

    О, час по-скоро промени живота си,

    учи каквото аз ти кажа, моля те.

     
    ФИДИПИД
    Добре, кажи.
     
    СТРЕПСИАД
    И ще го сториш?
     
    ФИДИПИД
    Сторвам го,
    кълна се в Бакхус!
     
    СТРЕПСИАД
    Погледни насам сега.

    Ти виждаш тая протка, тая къщица.

     
    ФИДИПИД

    Да, виждам, татко. Що е то наистина?

     
    СТРЕПСИАД

    На мъдри духове е тя мислилище.

    Мъже живеят там, и те, говорейки,

    те убеждават просто, че небето е

    похлупака върху нас, а ний сме въглища.

    И те те учат, ако им плати човек,

    да победиш и с правото и с кривото.

     
    ФИДИПИД
    Кои са те?
     
    СТРЕПСИАД
    Не знам им точно името.

    Отлични люде и дълбокоумници.

     
    ФИДИПИД

    Фю! Зная ги, голтаци! Твойта дума е

    за босите и бледите бърборковци,

    като Сократ и Херефонт! Нещастници!

     
    СТРЕПСИАД

    Е, е, замлъквай! Не приказвай глупости!

    Но помисли за залъка на татка си:

    иди при тях, изостави конярството.

     
    ФИДИПИД

    Кълна се в Бакхус, даже да ми даваше

    фазаните на Леогор – не, никога!

     
    СТРЕПСИАД

    Иди, наи-мили сине, умолявам те,

    върви, учи!
     
    ФИДИПИД
    Каква ти е науката?
     
    СТРЕПСИАД

    Говори се, у тях две речи имало,

    едната – силна, а пък слаба – другата.

    От тези двете речи, казват, слабата

    надвивала, когато брани кривдата.

    И ако ти ми усвоиш неправдата,

    при всички сторени от тебе дългове

    не ще платя нито стотинка някому.

     
    ФИДИПИД

    Не съм съгласен. Със лице повехнало

    не бих посмял да гледам към ездачите.

     
    СТРЕПСИАД

    Добре,от днес при мене няма ядене

    за тебе, за бегача и возача ти.

    Прогонвам те от къщи, бягай поврага!

     
    ФИДИПИД

    Ба, вуйчо ми Мегакъл няма без коне

    да ме остави. Ти не важиш, тръгвам си.

     
    (излиза)
     
    СТРЕПСИАД

    Аз паднах, ала никакво предаване!

    И след молитва към небето, лично аз

    ще ида да се уча в туй мислилище.

    Но как тъй, старец, бавен и безпаметен,

    ще усвоя словесните им тънкости?

    Не, ще вървя! Какво се мая толкова?

    Но я да чукна!
     
    (Чука)
    Хей, момче, момченце бе!
     

    Излиза един Сократов Ученик.

     
    УЧЕНИКЪТ

    Е, да те вземат... Кой тъй бъхти вратнята?

     
    СТРЕПСИАД

    Синът Фидонов, Стрепсиад, кикинецът.

     
    УЧЕНИКЪТ

    Простак си ти, кълна се в Зевс, заблъскал си

    тъй силно и безцеремонно вратнята:

    новооткрита мисъл бе пометната!

     
    СТРЕПСИАД

    Прости ми.Отдалече съм, от село съм.

    Ала кажи: какво се е пометнало?

     
    УЧЕНИКЪТ

    Това не може да се каже никому,

    освен на учениците.
     
    СТРЕПСИАД
    Кажи ми го,

    не бой се. Аз дойдох със намерение

    да стана ученик в това мислилище.

     
    УЧЕНИКЪТ

    Ще кажа. Но е строго поверително.

    Сократ запита колко бълши стъпчици

    съдържа скокът на бълхата, щипнала

    на Херефонта веждата и миг след туй

    върху главата на Сократа скокнала.

     
    СТРЕПСИАД
    И как измери скока?
     
    УЧЕНИКЪТ
    Изумително!

    Стопи той восък, взе бълхата, топна й

    краката в него, и когато восъкът

    изстина, се получиха обувчици

    изу ги и премери с тях пространството.

     
    СТРЕПСИАД

    О, царю Зевсе! Виж ти остроумие!

     
    УЧЕНИКЪТ

    Ами ако ти кажа друго негово

    откритие?
     
    СТРЕПСИАД
    Какво? Кажи го, моля те!
     
    УЧЕНИКЪТ

    Веднъж го пита Херефонт, сфетиецът,

    какво си мисли той, дали комарите

    пищят с устата или пък със задника.

     
    СТРЕПСИАД

    Сократ какво отвърна за комарите?

     
    УЧЕНИКЪТ

    Той каза, че червото на комарите

    е тясно и през теснината въздухът

    минава право устремен към задника.

    И после, разширявайки се, задникът

    издава звук под силата на напъна.

     
    СТРЕПСИАД

    Тръба е, значи, на комара задникът!

    О, триж честит със тоя чревология!

    Да, лесно би избягнал от присъдата,

    познавайки червата на комарите.

     
    УЧЕНИКЪТ

    Велика мисъл беше му отмъкната

    от гущер неотдавна.
     
    СТРЕПСИАД
    Как? Кажи ми го.
     
    УЧЕНИКЪТ

    Бе вдаден в лунни фази и движения,

    и, както зяпаше нагоре, гущерът

    от покрива изцвъка се в устата му.

     
    СТРЕПСИАД

    Хе, на Сократ в устата цвъкнал гущерът!

     
    УЧЕНИКЪТ

    А снощи нищо нямахме за ядене.

     
    СТРЕПСИАД

    И той какво измисли за да хапнете?

     
    УЧЕНИКЪТ

    Посипа пепел, тънък слой, на масата,

    прегърна шиша и като с пергел в ръка,

    отмъкна с него къс месо от жертвата.

     
    СТРЕПСИАД

    И ние на Талес да се учудваме!

    Отваряй бързо вашето мислилище,

    Сократа покажи ми без забавяне!

    Копнея да се уча, ха отваряй ми!

     

    Ученикът отваря вратата. Виждат се учениците на Сократ,

    бледи и мършави.
     

    Какви са тия твари, откъде са те?

     
    УЧЕНИКЪТ

    Какво се чудиш? Спомнят ли ти някого?

     
    СТРЕПСИАД

    Спартанците, пленени в Пилос. Тези тук

    защо така в земята са се втренчили?

     
    УЧЕНИКЪТ
     Подземните неща издирват.
     
    СТРЕПСИАД
    Сигурно
    те дирят лук
     
    ( Към учениците.)
     

    за лук не се грижете, бе!

    Аз зная лук с глави големи, хубави.

     
    ( Към Ученика.)
     

    А тези, дето одве са прегънати?

     
    УЧЕНИКЪТ

    А, те изследват тайните на Тартара.

     
    СТРЕПСИАД

    Защо тъй към небето вирят задници?

     
    УЧЕНИКЪТ

    И задникът им учи астрономия.

     

    ( Към някои ученици, доближили до вратата.)

     

    За да не ви завари тука, влизайте.

     
    СТРЕПСИАД

    Не още, не, не! Да почакат мъничко,

    да им река за важна моя работа.

     
    УЧЕНИКЪТ

    Но те не могат да стоят на въздуха

    навън, открити твърде продължително.

     
    Учениците влизат.
     
    СТРЕПСИАД

    Това ей тука за какво е, моля те?

     
    УЧЕНИКЪТ
    За астрономия.
     
    СТРЕПСИАД
    А ей туй, другото?
     
    УЧЕНИКЪТ
    За геометрия.
     
    СТРЕПСИАД
    И за какво е тя?
     
    УЧЕНИКЪТ
    Земята мери.
     
    СТРЕПСИАД
    Дето ни я дават ли?
     
    УЧЕНИКЪТ
    Не, цялата.
     
    СТРЕПСИАД
    Това е умна работа!

    Народно и добро изобретение!

     
    УЧЕНИКЪТ

    А туй е карта на земята. Виждаш ли?

    Ей тук Атина.
     
    СТРЕПСИАД
    Как тъй! Невъзможно е!

    Не виждам тук съдебни заседатели.

     
    УЧЕНИКЪТ

    Но знай, това наистина е Атика.

     
    СТРЕПСИАД

    А моите съселяни, кикинците?

     
    УЧЕНИКЪТ

    Ей тук са. А пък Евбея, виждаш я,

    ей тази, отстрани се е проточила.

     
    СТРЕПСИАД

    Знам, ние със Перикъл я разтягахме.

    Но де е Спарта?
     
    УЧЕНИКЪТ
    Спарта ли? На, ето я.
     
    СТРЕПСИАД

    Че много близо е до нас. Я гледайте

    по-надалече от нас да я преместите.

     
    УЧЕНИКЪТ
    Това не може.
     
    СТРЕПСИАД
    Да, но ще се каете.

    Я, кой е този, дето висне в кошница?

     
    УЧЕНИКЪТ
    Самият той.
     
    СТРЕПСИАД
    Кой той?
     
    УЧЕНИКЪТ
    Сократ.
     
    СТРЕПСИАД
    Сократ, бе!
     
    ( Към Ученика.)
     

    Но, драги, я викни ми го по-силничко.

     
    УЧЕНИКЪТ

    Викни си го самичък. Имам работа.

     
    ( Прибира се.)
     
    СТРЕПСИАД
    ( Вика.)
     
    Сократе,
    Сократчо!
     
    СОКРАТ
     ( От кошницата.)
     
     Еднодневке, за какво съм ти?
     
    СТРЕПСИАД

    Кажи ми първо какво правиш, моля те!

     
    СОКРАТ

    Въздухоплавам, съзерцавам слънцето.

     
    СТРЕПСИАД

    Тъй, от високо гледаш боговете ни,

    от кошница, не от земята?

     
    СОКРАТ
    Никога

    не бих разкрил небесните явления,

    ако не бе ми окачен разсъдъкът

    и леката ми мисъл не бе смесена

    с подобния й въздух. Наблюдавах ли

    от долу, стъпил на земята, горните

    неща, не бих ги опознал. Насилствено

    твърдта привлича сока на мисловната

    способност. То и с мокреша е същото.

     
    СТРЕПСИАД
    Какво говориш?

    Че мисълта привлича сока в мокреша?

    Ела, Сократчо, слез при мене, моля те,

    да ме научиш, заради което съм

    дошъл при тебе.
     
    СОКРАТ
    Е, и за какво дойде?
     
    СТРЕПСИАД

    С желание да уча красноречие.

    Лихвари и заемодавци опаки

    ме грабят, правят опис на имота ми.

     
    СОКРАТ

    Как тъй несетно си затънал в дългове?

     
    СТРЕПСИАД

    Конярска болест ме слетя, изяде ме!

    Но преподай ми другата от речите,

    с която се не връща дълг. Кълна ти се

    във боговете, ще си имаш платата.

     
    СОКРАТ

    Как, в боговете? Не върви такваз пара

    при нас.
     
    СТРЕПСИАД

    В какво се вий кълнете? Може би

    в железните пари като в Бизантион?

     
    СОКРАТ

    Желаеш ли да знаеш ясно, правилно

    божественото?
     
    СТРЕПСИАД
    Ако може, искам го.
     
    СОКРАТ

    И да общуваш с Облаците в разговор,

     с наште богове?
     
    СТРЕПСИАД
    Но да, разбира се!
     
    СОКРАТ

    Седни тогаз на туй свещено одърче.

     
    СТРЕПСИАД
    На, сядам.
     
    СОКРАТ

    Ха вземи сега в ръката си

    венец.
     
    СТРЕПСИАД

    Защо венец, Сократе, олеле!

    Че като Атамант ли ще ме колите?

     
    СОКРАТ
    Не, правим го, когато посвещаваме
    човек при нас.
     
    СТРЕПСИАД
    Каква ще ми е ползата?
     
    СОКРАТ

    Ще вриш, кипиш в брашнянотънки работи.

    Стой мирно!
     
    СТРЕПСИАД

    Да не ме излъжеш, бога ти!

    Така посипан, съм брашняна работа.

     
    СОКРАТ

    Старче, замълчи набожно и молитвата ни слушай.

    “ Ти, о Въздух безбрежен, владетел и цар, ти придържаш високо

    Земята!

    Ти, сияен Ефир! Вий, добри богове, вие, Облаци огненогръмни!

    Господари, елате, вдигнете се вие пред мислителя сред висините!”

     
    СТРЕПСИАД

    Още не,още не! Първо нека в това се увия, че сух да остана!

    Че когато насам се отправях, не взех аз, горкият, ни гугла от

    къщи.
     
    СОКРАТ

    Многотачени Облаци, хайде сега се явете пред взора му вие!

    И дали на свещените снежни била на Олимп сте се проснали

    кротко,

    или виете своето свято хоро в градините на Океана,

    или в Нилските устия речни води вие пиете в златни съсъди,

    или ходите по Меотийско море и по снежния връх на Миманта –

    чуйте моята реч, примете дара, нека нашият обред ви радва!

     
     
    ПАРОД
     
    ХОР (чува се отдалече)
     
    Строфа
    О вие, Облаци вечни,

    нека покажем подвижната росна своя природа!

    От Океана, баща ни, с бучащите

    бездни, напред към планинските върхове

    гъстообраснали,

    да съзерцаваме сините хълмове,

    плодната свята земя напоявана,

    шумните речни потоци божествени,

    морската шир и талазите грохотни!

    Неуморимо свети окото на Етера

    със разгорени лъчи.

    Ха да разсеем мъглата от нашите

    вечни лица и с далекопроникващи

    взори погледнем земята.
     
    СОКРАТ

    Многотачени Облаци, вашият сонм очевидно е чул моя призив.

     
    (Към Стрепсиад)

    Ала ти – ти усети гласът им, нали, и шумът на гърма им

    божествен?
     
    СТРЕПСИАД

    И ви тача, богини, отдавам ви чест и на вашия гръм ми се иска

    да отвърна с пръдня
     
    (Към Сократ)

    че треперя от тях и съм целия в страх и уплаха,

    и сега дали може, или пък не, ала мен ми се ходи по нужда.

     
    СОКРАТ

    Я не дей се подбива, не дей прави тъй, както тези проклети комици,

    а набожно мълчи, че богини рояк нанасам се запътват със песни.

     
    ХОР ( все още невидим )
     
     Антистрофа
    О, дъждоносни девойки,

    нека отидем в светлия край на Палада, да зърнем

    скъпия Кекропов кът на героите,

    там, дето чествуват тайните култове,

    дето светилище

    свира след обреда свят посветените;

    на боговете поднасят се дарове:

    храмове високопокривни, статуи,

    празнични шествия в чест на блажените,

    цветовенчани жертви и весели пирове –

    цяла година е тъй!

    В ранна пролет е празникът Бромиев

    с трепета трескав на звучните хорове,

    с гръмки флейтови звуци.
     
     
    ПЪРВИ ЕПИЗОД
     
    СТРЕПСИАД

    Обади ми, Сократе,заклевам те в Зевс и те моля, кои са жените,

    дето тъкмо изпяха прекрасния химн? Те са може би полубогини?

     
    СОКРАТ

    Не, това са небесните Облаци.те са велики могъщи богини

    за лентяите, дават ни ум и талант да говорим и спорим успешно,

    да бърборим, да мамим, да смаиваме с реч, да смотаваме своя

                                                                                               слушател.

     
    СТРЕПСИАД

    Затова, значи, след като чух им гласа, полетя ми душата, заиска

    да мъдрува изтънко, да се стреми за дима да умува например,

    и оборвайки мнение с мненийце,тъй да отвърне на слово със

                                                                                                    слово.

    Затова, ако може, аз бих пожелал да ги видя пред себе си лично.

     
    СОКРАТ

    Хайде, гледай тогава насам, към Парнет. Вече виждам как бавно

    се смъкват
    насам.
     
    СТРЕПСИАД
    Но къде са те? Я покажи.
     
    СОКРАТ

    Приближават към нас многобройни

    по гори, по долини, на, ето, пълзят отстрани...

     
    СТРЕПСИАД
    Но каква ще е тая?
    Не ги виждам!
     
    СОКРАТ
    При входа са...
     
    СТРЕПСИАД

    Ето, аха, май че с мъка, да, вече донейде...

     

    Явява се Хорът на облаците – жени, облечени в прозирна материя.

     
    СОКРАТ

    Е, та виждаш, ако в очите си нямаш гурели колкото тикви!

     
    СТРЕПСИАД

    Да, да, виждам ги аз... Уважаеми!...Хе! Те заеха тук цялото

    място!
     
    СОКРАТ

    Но до днеска не си смятал нито за миг, че това са богини,

    признай си!
     
    СТРЕПСИАД

    Да, кълна се в Зевса,аз мислех, че те са мъгла, изпарения,

    влага.
     
    СОКРАТ

    Но, кълна се в Зевс, ти не знаеш, че те препитават тълпа от

    софисти,

    Прорицатели, врачове и вражалци, и контета със пръстен до

    пръстен,

    Стихоплетци на дитирамбични слова, звездобройци – мошенници

    дърти –

    хранят празни безделници те затова, че в поезия ги превъзнасят.

     
    СТРЕПСИАД

    Затова те прославят “стремглавия бяг на блестящите Облаци”,

    значи,

    тези “ буйни коси на Тифона стоглав”, или “ бесните яростни

    бури”,

    още “влажните птици с извития клюн, дето бързо из въздуха

    плуват”,

    и “ на росните Облаци бурния дъжд”. И за всичко това тези хора

    лапат “късове едър и хубав кефал” и “ месо от дроздове сладки”.

     
    СОКРАТ

    Затова е така. И е право, нали?

     
    СТРЕПСИАД

    Я кажи ми, какво става с тях,че,

    ако вярно са облаци, техният вид е вид на жени простосмъртни?

    Че онези в небето не са като тях?

     
    СОКРАТ

    Е, добре де, кажи ми какви са?

     
    СТРЕПСИАД

    Много точно не зная. Но те имат вид на валма от разчепкана

    вълна,

    Вярвай бога, а не на жени, не, не, не! А пък тези тук – с носове са!

     
    СОКРАТ

    Отговаряй на мойте въпроси тогаз.

     
    СТРЕПСИАД

    Казвай бързо каквото желаеш.

     
    СОКРАТ

    Ти си виждал понякога облак, нали, който страшно напомня

    кентавър,

    леопард, или вълк, или бик?

     
    СТРЕПСИАД

    То е тъй, но какво от това, че съм виждал?

     
    СОКРАТ

    Във каквото поискат, превръщат се те. И тъй, видят ли някой

    красавец

    от онези, власатите, като сина Ксенофантов например, тогава,

    за насмешка над тази му болест и страст, те сами се превръщат

    в кентаври.
     
    СТРЕПСИАД

    Ами Симона, този обществен крадец, ако видят, какво ще

    направят?
     
    СОКРАТ

    За да блесне пред всички ни нравът му, те начаса биха станали

    вълци.
     
    СТРЕПСИАД

    Затова, затова, значи, завчера, щом Клеоним, дезертъора, видяха,

    като гледаха тоя страхливец най-пръв, се превърнаха всички

    в елени.
     
    СОКРАТ

    И сега, щом видяха Клистен, във жени се превърнаха всички,

    видя ли?
     
    СТРЕПСИАД ( към Хора )

    Господарки, здравейте. Ако на друг досега сте говорили, хайде,

    и на мен говорете с небесния глас, който пълни простора, царици!

     
    ХОР

    Поздрав, старче, родено в далечни лета, и ловецо на речи

    премъдри!
     
    ( Към Сократ.)

    А ти, жрецо на най-остроумен брътвеж, обади за какво сме

    ти нужни.

    Ний не бихме изслушали никого друг от сегашните звездософисти,

    освен Продика – него за мъдрия ум и за многото знание, тебе –

    затова, че се носиш из пътя си горд, че оглеждаш изкосо нещата,

    че, пристъпвайки бос, много мъка търпиш, и че с вяра във нас се

    надуваш.
     
    СТРЕПСИАД

    О Земя! О Земя, какъв глас! Колко свят, и внушителен, и

    импозантен!
     
    СОКРАТ

    Да, защото богини са те, само те, всичко друго е брътвене

    празно.
     
    СТРЕПСИАД

    Но, за бога, нима олимпиецът Зевс не е бог според вашия

    възглед?
     
    СОКРАТ

    Какъв Зевс! Не приказвай глупашки неща! Зевс го няма дори!

     
    СТРЕПСИАД
    Бре, що думаш?

    Ами кой вали, кой праща дъжд? Ей това обясни ми най-първо

    и първо.
     
    СОКРАТ
    Без съмнение тези.
     
    ( Посочва Хора )

    И всичко това ще докажа със доводи тежки.

    Ха кажи ми, видял ли си някога Зевс да вали при безоблачно

    време?

    Инак трябваше Зевс и от ясно небе да вали, а пък тях да ги

    няма.
     
    СТРЕПСИАД

    В Аполон се заклевам, че всичко това ти доказва със тоя си

    довод.

    А пък по-преди истина мислех си аз, че Зевс пикае през сито.

    Но кажи ми: кой във момента гърми, та ме кара от страх да

    треперя?
     
    СОКРАТ

    Те гърмят, чрез търкаляне.

     
    СТРЕПСИАД

    Как? Обясни, о, човече, способен на всичко!

     
    СОКРАТ

    Напоени със много и много вода и принудени да се предвижват,

    неизбежно увисват, изпълнени с дъжд, след което, когато се

    сблъскат,

    поради тежестта си, един срещу друг, се разпукват със гърмел

    и трясък.
     
    СТРЕПСИАД

    Ала кой принуждава ги, мигар не Зевс, да се движати тъй да

    се сблъскват?
     
    СОКРАТ

    Ни най-малко. Въздушният вихър.

     
    СТРЕПСИАД

    Какво? Значи, вихър? Това не го знаех.

    зевс го няма, на негово място сега царува Въздушният вихър.

    Ала все още нищо не ми обясни за гърма и небесния трясък.

     
    СОКРАТ

    Но не ме ли чу? Казвам, че, пълни с вода, тия същите облаци с

    удар

    се стоварват един срещу друг и така изгърмяват от своята

    плътност.
     
    СТРЕПСИАД

    Ами как да повярвам във всичко това?

     
    СОКРАТ

    Ще ти кажа със пример от тебе.

    Щом на празника Панатенеи с чорба се нагълташ, захващат

    тогава

    във стомаха ти бунтове, и изведнъж той започва да курка, нали

    тъй?
     
    СТРЕПСИАД

    Тъй е, бога ми! Страшно замъчва ме той начаса и ужасно той

    сам се разбърква,

    и чорбицата в мен като истински гръм затрещи и страхотно

    затряска.

    Първо бавничко, лекичко:пър-пър-пър-пръц, след това по-високо:

    бър-бър-бър.

    А когато задрискам, тогава гърми: бам-бам-бам, бам-бам-бам –

    като тези.
     

    ( Посочва Хора на облаците. )

     
    СОКРАТ

    Помисли си сега, ти гръмовно пърдиш със своето малко стомахче,

    а защо да не бъде възможен гърмът страховит на безкрайния

    въздух?
     
    СТРЕПСИАД

    Затова и двете думи гърмеж и пърдеж си приличат така

    помежду си.

    Но светкавицата – обясни ми това – откъде иде, пламнала

    в огън,

    и защо, като удря, изгаря едни, а пък други ги само опърля?

    Тук е ясно, че нея изпраща я Зевс срещу клетвопрестъпници

    разни.
     
    СОКРАТ

    Че защо бре, глупако, тъпако такъв, останка от дните на Кронос,

    ако бие по клетвопрестъпници, той досега не изгаря ни Симон,

    ни Теор, ни дори Клеоним? А пък те са престъпили не една

    клетва.

    Не, по своя храм праща светкавица той, по атинския Сунион

    още –

    по големите дъбове. Да, и защо? Че дъбът ли е клетвопрестъпник?

     
    СТРЕПСИАД

    Аз не зная, но май че си прав. И все пак тая пуста светкавица

    що е?
     
    СОКРАТ

    Е, когато се вдига сух въздух към тях и бъде затворен,тогава

    ги надува отвътре той като мехур, след което по необходимост

    ги разкъсваи с устрем излиза навън в резултатна големия

    напън,

    като сам се запалва от своята мощ, от своя свистеж, своя натиск.

     
    СТРЕПСИАД

    Да, така е, кълна се в Зевса. И аз го изпитах на празника

    Зевсов.

    Аз печех за домашните свои шкембе, но забравил бях да го

    надупча,

    а пък то – занадува се, че изведнъж се разкъсва и хайде –

    ми пръсва

    с мръсотията право във двете очи и лицето ми тъй изпогаря.

     
    СОКРАТ

    О, човече, ти, който жадуваш от нас да получиш голямата

    мъдрост,

    как честит сред атинците, па и навред между гърците, скоро

    ще станеш, ако бъдеш мислител, човек паметлив и в душата ти има

    упорство –

    да не се уморяваш, когато си прав, на нозе, и когато се движиш,

    да понасяш безропотно, твърдо студа и към ядене да те не тегли,

    да отбягваш от вино, от спортни игри и от другите глупости

    разни,

    като смяташ, тъй както приляга на мъжпросветен, че

    най-висшето благо

    е победата в делото, в твоя съвет и най-сетне в словесните

    битки.
     
    СТРЕПСИАД ( към Сократ )

    Е, добре, ако трябва корава душа или грижа, що сън ти не дава,

    и умерен, с оскъдица свикнал стомах, благодарен от чубрица

    проста,

    то недей се страхува, за всичко това бих могъл наковалня да

    бъда.
     
    СОКРАТ

    Вече никого няма да смяташ за бог, само тия, почитани тука:

    туй безкрайно Пространство, ей този Език, тези Облаци – три

    бога, значи.
     
    СТРЕПСИАД

    А пук с другите, знай, да ги срещна дори, аз не ще разменя нито

    дума.

    Нито жертви за тях, ни възливки за тях! Не, за тях ни тамянено

    зрънце!
     
    ХОР

    Е, какво да направим за тебе сега? Казвай смело, и ти ще го

    имаш,

    но тачи ни, диви ни се и се стреми да добиеш потребната

    ловкост.
     
    СТРЕПСИАД

    Господарки, тогава помолил ви бих за едно нещо просто нищожно:

    да надмина чрез свойта ораторска реч всички елини с петстотин

    метра.
     
    ХОР

    Хайде, всичко това ще го имаш от нас. От сега занапред вече

    никой

    пред народа не ще защитава със реч своя възглед по-често от

    тебе.
     
    СТРЕПСИАД

    Не, не съм по големите възгледи аз, те не ми са потребни, не

    ща ги,

    искам правото само да извъртя, от лихварите да се изплъзна.

     
    ХОР

    Ще получиш каквото желаеш. Та то е наистина работа проста.

    Ала хайде, предай се по-бързо сега в ръцете на нашта прислуга.

     
    СТРЕПСИАД

    Аз ви вярвам, затуй ще постъпя така. Че голяма неволя ме

    мъчи –

    И конете със пръски, и тежкият брак ме съсипаха вече напълно.

    Нека правят със мене каквото си щат.

    Предоставям им ей това тяло,

    да ме бъхтят и мъчат със глад и със жад,

    с мръсотия, със студ, нека жив ме дерат,

    но от дългове само да се отърва

    и да бъда в очите на хората пръв

    шарлатанин, негодник, безсрамник, нахал,

    сладкодумник, подлец, безподобен лъжец,

    изврътливец, в процесите вряли кипял,

    формалист, кречетало, лисица, мазник,

    изнудвач, присмехулник, ленивец, гадняр,

    закачливец, мръсник, самохвалко, хитрец,

    лакомия – така

    да ми викат по пътя, каквото си щат

    нека правят от мене и нека дори,

    ако искат това,

    ме правят на наденик и подир туй

    нагостят философите с мене!

     
    ХОР
    Воля има у тогова,

    той е с дързост, с мисъл бърза и готова!

    ( към Стрепсиад )

    Знай, че узнаеш ли тези неща от мене,

    слава небесна те чака!
     
    СТРЕПСИАД
    Какво сега?
     
    ХОР
     През всичкото време заедно с мене

    най-завиден живот в света ще водиш.

     
    СТРЕПСИАД

    Всичко това ще го видя ли някога?

     
    ХОР

     Да, пред вратите ти вечно ще има тълпа от люде,

    да поприказват със тебе и с тебе да се поразговорят

    все по дела и по тъжби за много таланти,

    за да получат съвет, достоен за твоята мисъл.

    ( Към Сократ )

    Ала ха залови се със стареца ти и основни понятия дай му,

    раздвижи му насам и нататък ума, провери му мисловната

    годност.
     
    СОКРАТ

    Е, хайде вече, покажи ми нрава си,

    че като знам какъв е, според нрава ти

    да избера надлежните оръдия.

     
    СТРЕПСИАД

    Ала какво, за бога, ще ме стреляш ли?

     
    СОКРАТ

    Не, искам да те питам нещо кратичко.

    Каква е паметта ти?
     
    СТРЕПСИАД
    Двойна, бога ми.

    Когато ми дължат, аз помня хубаво,

    когато сам дължа, забравям хубаво.

     
    СОКРАТ

    Ами природна дарба слово имаш ли?

     
    СТРЕПСИАД

    Не, слово не, но имам дарба крадене.

     
    СОКРАТ
    Тогава как ще учиш?
     
    СТРЕПСИАД
    Много хубаво.
     
     СОКРАТ

    Ха, щом ти хвърля мъдрост за небесните

    неща, веднага я хвани във въздуха.
     
    СТРЕПСИАД

    Какво, ще лапам мъдростта по кучешки?

     
    СОКРАТ ( тихо )

    Това е то човек неук и варварин!

    ( Високо )

    Боя се, старче, че ти трябва тупане.

    На боя как отвръщаш?
     
    СТРЕПСИАД
    Как? Оставям се.

    Като почакам, призова свидетели.

    Почакам пак и викам в съд побойника.

     
    СОКРАТ
    Тогава сваляй плаща.
     
    СТРЕПСИАД
    Нещо сбърках ли?
     
    СОКРАТ

    Прието е да влизаме съблечени.

     
    СТРЕПСИАД

    Но аз не идвам тук да ме претърсвате!

     
    СОКРАТ
     Свали го и не дрънкай!
     
    СТРЕПСИАД (сваля плаща)
    Но кажи сега –

    ако се уча с труд и прилежание,

    с кого от тези тук ще си приличаме?

     
    СОКРАТ

    Ще бъдеш като Херефонт, без разлика.

     
    СТРЕПСИАД

    Ще бъда, значи, полумъртъв, беден аз!

     
    СОКРАТ

    Я стига дрънка! Но сега последвай ме

    насам по-бързо.
     
    СТРЕПСИАД
    Първо дай в ръцете ми

    едно кравайче с мед. Защото страх ме е,

    като че слизам при Трофоний, в дупката.

     
    СОКРАТ

    Върви! Какво се маеш там край портата?

     

    Сократ и Стрепсиад влизат в мислилището.

     
     
    ПАРАБАЗА
     
    ХОР
     

    Хайде, върви, честит да бъдеш

    с твоята смелост.

    Нека щастлив бъде тоя мъж,

    дето на своята възраст,
    толкоз напреднала вече,
    желае да обагри своята

    природа с нови и нови знания

    и се заеме с мъдрост.
     

    Зрители, ще кажа пред вас

    истината смело аз,

    да, кълна се в бог Дионис,

    който е хранител мой.
    Ех, дано победя и тъй
    бъда смятан за талант,

    както аз пък виждам във вас

    публика с изискан вкус,

    а пък в тази комедия тук –

    най-добрата си творба,
    та поисках първо от вас
    да се дегустира тя,

    плод на толкоз труд! Ала бях

    незаслужено надвит
    от дръвници, груби мъже.
    На, затуй осъждам вас,

    мъдрите – нали зарад вас

    тая драма съчиних!
    Никога не ще изменя
    на отличните сред вас.

    Че откакто люде със вкус,

    публика приятна нам,
    одобриха моя “ Добряк”,
    също моя “ Терсеняк “,

    и подхвърлих свойто дете –

    бях мома все още аз,

    как тъй, аз, мома, ще родя? –

    А пък друга го пое,

    вий пък го приехте с любов

    и го гледахте добре, -
    оттогава имам от вас

    залог, че сте честен съд.

    Моята комедия днес
    е като Електра – тя,
    вижте я, дошла е при вас,
    дири публика със вкус.
    Ще познае само за миг
    къдрите на своя брат

    вижте колко скромна е тя!

    Първо, тя не се яви
    с кожена висулка отпред,

    с член червен в самия край,

    член дебел – да буди смеха

    на момчетата в града.

    Над плешивци тя се не смя,

    срамни танци не игра!
    Няма в нея оня старик,

    който, като брътви стих,

    удря с пръчка своя съсед,

    за да скрие пошлостта.

    Тя не тича с факли в ръце,

    тя не вика: “ Ох, уви!” –

    с вяра тук явява се тя
    себе си и в свойта реч.

    След като съм такъв поет,

    аз не ходя дългокос,

    аз не мамя зрителя свой –

    два три пъти все с едно.
    Не, измислям нови неща,
    плод на поетичен дар,
    в нищо не приличат си те
    И са смешни до едно.

    Клеон беше в своя зенит –

    ритнах го в шкембето аз,

    после падна той повален –

    аз не го докоснах с крак.

    Моите колеги, а те?
    Даде им Хипербол коз –
    тоя клетник с майка му те,

    без да спират, сквернят и днес.

    Евполид показва най-пръв
    в драма своя “Марикас”,

    в нея той, негодник такъв,

    “ Конниците”присвоил,
    прикачил им баба една,
    кълчи се пияна тя,

    образ стар, от Фриних познат,

    как я морски звяр яде.
    После пък Хермип обруга

    пак Хипербол в своя стих,

    вземайки при туй остроти
    и сравнения от мен.

    Който се разсмива при тях,

    да не дири смях у мен!
    Ако аз и мойте шеги,
    се харесваме на вас

    вас ще смятат в бъдните дни

    за съдии с ум и вкус.
     

    Строфа

    Царя на всички богове,
    Зевса всевишен и велик,
    в нашия хор призовавам,

    още – могъщия вожд, господар на тризъбеца,

    който земя и солено море
    яростно раздвижва;

    Също преславния татко наш, Етера

    най-многотачен, хранител на всичко живо,

    и бога със конете, който

    обгръща със лъчи пресветли

     земната твърд, великото божество,
    сред богове и смъртни.
     

    Вие, зрители премъдри, тук внимавайте сега.

    Ние сме онеправдани и открито ви корим.

    Че от всички богове сме най-добрите за града,

    а единствените ний сме незачетени от вас,

    ний – макар че ний ви пазим. Почне някаква война,

    дето няма капка смисъл – ний гърмим или ръмим.

    После, след като избрахте Пафлагонеца-кожар,

    този враг на боговете, за стратег, тогава ний

    свихме вежди в страшен ропот:”блесна мълния със гръм”,

    месечината напусна пътя си, а Слънчо сви

    накъм себе си фитила и отказа начаса

     да ви свети по-нататък, ако Клеон бъде вожд.

    Вие все пак го избрахте, казва се, че глупостта

    е присъща на града ни. Ала боговете бдят

    и към по-добро обръщат грешките ви всеки път.

    Ползата от тази грешка лесно ще посочим ний.

    Заловете тая чайка Клеон в кражба и рушвет,

    па сложете на врата й прангите, тогава пак,

    според обичая древен, всяка грешка, всяко зло

    към добро ще се обърне за изгода на града.

     
    Антистрофа
    Фебе велик, до мен бъди,

    делоски боже! Ти над Кинт

    с острото било владееш!

    Също и ти, о блажена богинъо, със златния

    ефески дом, дето славят те в хор

    младите лидийки.

    Също и ти, наша местна владичице,

    градозащитна Атино с егидата страшна!

    И ти, парнаски властелине,

    блестящ под боровите факли,

    между делфийските вакханки, водачо

    на шествията, Бакхе!
     

    Тъкмо готвехме се ние да потеглим нанасам,

    и насреща ни – Луната. Каза да ви съобщим –

    първо, поздрав на Атина и Атинския съюз;

    второ, каза, че се сърди, че сте се отнесли зле

    с нея, дето ви помага не на думи, а с дела.

    Факли за по драхма всеки месец ви спестява тя,

    та, излизайки от вкъщи вечер, казвате така:

    “Робе, не купувай факла, има лунна светлина!”

    казва, че и много други добрини ви прави тя.

    Но погрешно вий броите дните, хаос е у вас,

    тъй че, казва, боговете й се карат всеки път,

    щом се върнат у дома си, неполучили обяд,

    тъй като по свойта сметка сбъркват празничниите дни.

    Често пък, когато ние, боговете, в знак на скръб

    постим, помнейки смъртта на Мемнон или Сарпедон,

    вие правите възливки и се смеете. Затуй,

    след като Хипербол стана член на Верския съюз,

    ний венеца му отнехме: тъй ще знае по-добре,

    че ще трябва по Луната да пресмята свойте дни.

     
     
    .
     
     

    ВТОРИ ЕПИЗОД

     

    От мислилището излиза Сократ

     
    СОКРАТ

    Заклевам се в Диханието, в Хаоса

    и Въздуха. Не съм видял в живота си

    такъв простак, тъпак, дръвник, безпаметен!

    Захване се да учи дребни хитрости,

    а ги забравя още ненаучени!

    Но я да го извикам вън на светлото.

    Къде е Стрепсиад? Ела с леглото си!

     
    СТРЕПСИАД

    Не дават да го нося дървениците.

     
    СОКРАТ

    Сложи го тък и напрегни внимание.

     
    СТРЕПСИАД
    На!
     
    СОКРАТ

    Ха сега, какво ще учиш по-напред

    от туй, което не си учил никога?

    Граматиката? Ритмите? Размерите?

     
    СТРЕПСИАД

    Размерите, по моему, че тези дни

    житар ми резна две кила от житото.

     
    СОКРАТ

    Не питам туй, а кой размер е по-добър –

    триметърът ли или тетраметърът.

     
    СТРЕПСИАД

    За мене няма по-добро от крината.

     
    СОКРАТ

    Човече, дрънкаш глупости!

     
    СТРЕПСИАД
    Аз бас държа,

    че крината е равна с тетраметъра.

     
    СОКРАТ

    Да опустееш, селяндур невежествен!

    Но бързо можеш да научиш ритмите.

     
    СТРЕПСИАД

    Как с ритмите ще препечелвам хляба си?

     
    СОКРАТ

    Ще бъдеш, първо, духовит със хората,

    когато разумяваш кой от ритмите

    е боен танц и кой е танц на пръстите.

     
    СТРЕПСИАД

    На пръстите ли? Заная го.

     
    СОКРАТ
    Кажи го, де!

    Кой друг, ако не бъде, ето, този пръст?

     
    (Показва показалеца си.)
     
    СТРЕПСИАД

    Преди, когато бях дете, бе този на.

     

    (Показва средния си пръст.)

     
    СОКРАТ
    Простак, тъпак!
     
    СТРЕПСИАД
    Ами че аз, нещестнико,
    не ща това да уча.
     
    СОКРАТ
    А какво тогаз?
     
    СТРЕПСИАД

    Оная реч, оная, най-неправата.

     
    СОКРАТ

    Но първо ще научиш други работи:

    кои четириноги са от мъжки род?

     
    СТРЕПСИАД

    Ма зная ги аз мъжките, че луд ли сам?

    Овенът, бикът, кучето, петелът и ...

     
    СОКРАТ

    Видя ли, че грешиш! “Петелът”! Може ли

    за мъжкото “петел”, че и за женското?

     
    СТРЕПСИАД
    Как тъй?
     
    СОКРАТ

    Как тъй ли? Ха! “Петел” и пак “петел”!

     
    СТРЕПСИАД

    Да, тъй е. Но как трябва да му казваме?

     
    СОКРАТ

    “Петел” – едното, а “петлица” – другата.

     
    СТРЕПСИАД

    “Петлица”? Тъй! Заклевам се във Въздуха!

    Че само за това ти поучение

    добре ще да напълня нощъвите ти.

     
    СОКРАТ

    Как, “нощъвите”? Мъжки или женски род?

    Наричаш мъжко женското!
     
    СТРЕПСИАД
    Че как така?
    “Нощъв” ли казвам аз?
     
    СОКРАТ
    “Нощъв”, разбира се,
    тъй както “Клеоним”.
     
    СТРЕПСИАД
    Но обясни ми го.
     
    СОКРАТ

    “Нощъв” и “Клеоним” са от еднакъв род.

     
    СТРЕПСИАД

    Но, драги, Клеоним си няма никакъв

    “нощъв”, ами си меси в кръгла чутура!

    Но как ще трябва да му викам в бъдеще?

     
    СОКРАТ

    Е, как! “Нощва”, като “Сострата”, ясно е.

     
    СТРЕПСИАД

    “Нощва” ли? Мигар женско?

     
    СОКРАТ
    Да, да, правилно.
     
    СТРЕПСИАД

    “Нощва” и “Клеонима”, значи, казваме!

     
    СОКРАТ

    Ще учиш още имената, личните –

    кои са мъжки и кои са женски род.

     
    СТРЕПСИАД
    Аз знам кои са женски.
     
    СОКРАТ
    Ха кажи ми ги.
     
    СТРЕПСИАД

    Лизила, Клитагора и Деметрия.

     
    СОКРАТ
    Ами кои са мъжките?
     
    СТРЕПСИАД
    Безброй са те:

    Мелезий, Филоксен, Андрей, Перикъл и ...

     
    СОКРАТ

    Но мъжки ли са всички те, негоднико?

     
    СТРЕПСИАД

    За вас не са ли мъжки, а?

     
    СОКРАТ
    Как, срещайки

    на пътя си Андрей, ще му извикаме?

     
    СТРЕПСИАД

    Хм, как ли? Тъй: “Андрея бе, ела насам.”

     
    СОКРАТ

    Ха тъй! “Андрея”! Ами той жена ли е?

     
    СТРЕПСИАД

    Не е ли право тъй? Войник отиде ли?

    Какво ще уча всеизвестни работи?

     
    СОКРАТ

    А, нищо...Хайде лягай тук....

     
    СТРЕПСИАД
    Защо това?
     
    СОКРАТ

    ...и помисли по своите си работи.

     
    СТРЕПСИАД

    Не, моля те, не тук. Но щом потребно е,

    ще ги обмислям, като легна наземи.

     
    СОКРАТ
    Не може другояче.
     
    СТРЕПСИАД (ляга)
    Ох, нещастен аз!

    Ох, как ще ме накажат дървениците!

     

    Сократ влиза в мислилището.

     
    ХОР (към Стрепсиад)
     
    Строфа
    Хайде, мисли,
    гледай навред,
    мислите събери си,
    задълбочи се!

    А пък стигнеш ли до безизходица,

    прескачай бързо
    на друга мисъл,

    сладък сън очите ти да не знаят.

     
    СТРЕПСИАД
    Ох, леле! Ох, леле!
     
    ХОР
    Какво ти е? Страдаш ли?
     
    СТРЕПСИАД

    Умирам, ох! Излизат от леглото ми

    и страшно хапят дърве...коринтийците!

    Разкъсаха краката ми,
    погълнаха душата ми,
    проядоха месата ми,
    изтръгнаха мъдата ми –
    та ей бедата ми!
     
    ХОР
    Недей се вайка толкова!
     
    СТРЕПСИАД
    Ала как? Че нали

    и парата ми хвръкна, и здравето, ах,

    и душата ми хвръкна, и чехлите с тях,

    и отгоре на всичките тези беди

    тук на стража седи –

    та насмалко и сам аз да хвръкна!

     

    Сократ излиза от мислилището.

     
    СОКРАТ

    Хей, ти там? Размишляваш ли?

     
    СТРЕПСИАД
    Разбира се,
    че да.
     
    СОКРАТ

    Какво е твойто размишление?

     
    СТРЕПСИАД

    Какво ли ще оставят дървениците

    от мен.
     
    СОКРАТ
    Пук да пукнеш!
     
    СТРЕПСИАД
    Драги, пукнал съм.
     
    ХОР

    Не се глези, а се завий по-хубаво.

    Ще трябва да измислим отървителна

    измама.
     
    СТРЕПСИАД

    Кой ще ме завие с кожа от

    “офне”, а в нея хитрост отървителна?

     
    СОКРАТ (тихо)

    Да видя първо какво прави старецът.

    (Към Стрепсиад.)
    Хей, спиш ли?
     
    СТРЕПСИАД

    Аз ли? А, не, не, заклевам се!

     
    СОКРАТ
    Държиш ли нещо?
     
    СТРЕПСИАД
    Аз ли? Не.
     
    СОКРАТ
    Съвсем ли не?
     
    СТРЕПСИАД

    Да, нищо, само членът е в ръката ми.

     
    СОКРАТ

    Я бързо се увий, за размишляване!

     
    СТРЕПСИАД

    Върху какво? Сократе, обади ми го.

     
    СОКРАТ

    За туй, което искаш сам, кажи ми го.

     
    СТРЕПСИАД

    Ти чу сто пъти моето желание –

    да не изплащам дълговете никому.

     
    СОКРАТ

    Добре увий се. Разсечи идеята

    на тънко, раздели, обгледай правилно

    парченцата и размисли над своите

    въпроси най-внимателно.
     
    СТРЕПСИАД
    О, беден аз!
     
    СОКРАТ

    Не бой се. Затруднен от мисъл някаква,

    мини край нея. След това разгледай я

    повторно и я претегли внимателно.

     
    СТРЕПСИАД
    Сократчо, мили!
     
    СОКРАТ

    Казвай, старче, слушам те.

     
    СТРЕПСИАД

    Идея срещу плащане на дългове!

     
    СОКРАТ
    Да чуя!
     
    СТРЕПСИАД
    Но кажи, ако...
     
    СОКРАТ
    Какво – ако?
     
    СТРЕПСИАД

    Ако си купя тесалийска вещица

    и през нощта сваля луната, после пък

    я туря като огледалце в някакво

    калъфче кръгло, да стои заключена...

     
    СОКРАТ
    Каква ще ти е ползата?
     
    СТРЕПСИАД
    А, ползата?

    Ако луната не изгрява повече,

    не ще изплащам лихви.
     
    СОКРАТ
    Ама как тъй?
     
    СТРЕПСИАД

    Тъй. Лихвите се плащат ежемесечно.

     
    СОКРАТ

    Добре. Ще ти предложа нещо смислено.

    Ако те съдят да платиш пет хиляди,

    как би могъл да анулираш делото?

     
    СТРЕПСИАД

    Как? Как? Не знам. Но да помисля мъничко.

     
    СОКРАТ

    Недей въртя идеята край себе си,

    пусни ума си да лети из въздуха,

    тъй както хвърка, вързан с нишка, бръмбарът.

     
    СТРЕПСИАД

    Открих отличен ход за анулиране,

    и ти ще го приемеш.
     
    СОКРАТ
    И какъв е той?
     
    СТРЕПСИАД

    Навярно ти си виждал у билкарите

    един красив прозрачен камък, огъня

    запалват с него.
     
    СОКРАТ

    А, разбрах. Кристалът ли?

     
    СТРЕПСИАД

    Да, да. Какво би рекъл, да го взема аз,

    когато тъкмо искът пише писарят,

    че да застана тъкмо отдалеч, към слънцето,

    и тъй да разтопя на иска буквите?

     
    СОКРАТ

    Прекрасно е, заклевам се!

     
    СТРЕПСИАД
    Ох, радвам се,

    че анулирах дело за пет хиляди!

     
    СОКРАТ
    Ха хващай бързо и това.
     
    СТРЕПСИАД
    Какво е то?
     
    СОКРАТ

    Да отклониш присъдата по делото,

    което губиш,нямайки свидетели.

     
    СТРЕПСИАД
    Това е просто, лесно.
     
    СОКРАТ
    Казвай.
     
    СТРЕПСИАД
    Казвам го:

    додето се разглежда предпоследното,

    обесвам се, преди да са ме викнали.

     
    СОКРАТ
    Не каза нищо.
     
    СТРЕПСИАД
    Вярвай бога, тъй си е.

    Че кой ще води дело срещу мъртвия?

     
    СОКРАТ

    Глупак! Не ще те уча вече, махай се!

     
    СТРЕПСИАД

    Ама защо? Недей, Сократе, моля те!

     
    СОКРАТ

    Научиш нещо и след миг – забравиш го!

    Добре, кажи, какво учи в началото?

     
    СТРЕПСИАД

    Да видя... хм... в началото... в началото...

    Туй, дето месим хляба, как се казваше?

    Ох, как се казваше?
     
    СОКРАТ
    Е, хайде поврага

    отивай, старче тъпо и загубено!

     
    СТРЕПСИАД

    Сега какво ще стане с мен, злочестият,

    загивам без езиково извъртане!

    Но вие посъветвайте ме, Облаци!

     
    ХОР

    И ние, старче, ще те посъветваме,

    ако си имаш син отгледан, пращай го

    да учи вместо тебе тези работи.

     
    СТРЕПСИАД

    Да, имам син, добър е той, и хубав е,

    ала не ще да учи. Та кажи сега!

     
    ХОР
    И ти търпиш?
     
    СТРЕПСИАД

    Пращи от здраве, снажен е,

    по майка той е от жена разглезена.

    Но ще вървя при него и, откаже ли,

    ще го натиря от дома, решено е!

     
    ( Към Сократ.)
     

    Но влез дома и ме почакай мъничко.

     
    (Влиза в къщата си.)
     
    ХОР (към Сократ)
     
    Антистрофа
     
    Чувстваш ли сам
    колко блага
    само чрез нас ще имаш,
    не и от друг бог?

    О, готов е на всичко, каквото му кажеш да стори!

    А ти, додето тоя човек е смаян и явно възбуден,

    го обръсни
    много добре
    още сега.
    Хайде, че те,
    тези неща,
    често търпят обрати.
     

    Сократ влиза в мислилището.

     
     
     
     
     
    ТРЕТИ ЕПИЗОД
     

    СTРЕПСИАД (блъска сина си)

    В Мъглата кълна се, напущташ кьщата!

    върни, гризи колоните на вуйчо си!

     
    ФИДИПИД
    Бре, татко!Но какво ти се е случило?

    кълна се в Зевса, ти не си на себе си!

     
    СТРЕПСИАД

    Я гледай, гледай!Зевса!Що за глупости!

    Във Зевса вярва, а пък гледай боя му!

     
    ФИДИПИД
    Ала защо се смееш тъй?
     
    СТРЕПСИАД
    Помислих си:

    я виж-детенце, вярва в стари приказки!

    Ала ела да чуеш нещо повече,

    и да ти кажа друго-него знаеш ли,

    човек ще станеш.Но не казвай никому.

     
    ФИДИПИД
    Добре, какво?
     
    СТРЕПСИАД

    Закле се в Зевса, тъй ли е?

     
    ФИДИПИД
    Да, тъй.
     
    СТРЕПСИАД

    Но гледай, благо е науката!

    Не съществува, Филипиде, Зевс!

     
    ФИДИПИД
    А кой?
     
    СТРЕПСИАД

    Прогонил Зевса, цар е вече Вихърът.

     
    ФИДИПИД
    Какви ги дрънкаш?
     
    СТРЕПСИАД
    Знай, това е истина.
     
    ФИДИПИД
    И кой твърди това?
     
    СТРЕПСИАД
    Сократ, мелиецът, 
    и Херефонт, а познава стъпките
    на бълхите.
     
    ФИДИПИД
    И ти си щур дотолкова,
    че вярваш на безумни?
     
    СТРЕПСИАД
    Дръж езика си,

    не казвай нищо лошо за отличните

    и умни люде.От пестовност никога

    те нито са се стригали, ни мазали,

    не са на баня ходили.А ти на мен

    прахосваш, като на умрял, имотите.

    Не, тръгвай вместо мен на обучение!

     
    ФИДИПИД

    При тях какво добро ще усвои човек?

     
    СТРЕПСИАД

    Какво ли?Всичко мъдро за човеците.

    Ще разбереш, че си тъпак невежествен.

    Но ето тук почакай ме за мъничко.

     
    (Влиза в къщата си.)
     
    ФИДИПИД

    Какво да правя с този полудял баща?

    На съд да го предам за невменяемост?

    Да кажа лудостта му на гробарите?

     
    СТРЕПСИАД
    (връща се, като носи

    по една птица във всяка ръка)

    Ти как наричаш ей това, е?Казвай де!

     
    ФИДИПИД
    Е, птица.
     
    СТРЕПСИАД
    Харно.Ами ей това на, хе?
     
    ФИДИПИД
    Че птица!
     
    СТРЕПСИАД

    Двете “птица”?Ама смешен си!

    За в бъдеще недей тъй.Тази, първата,

    “петел” наричай, а “петлица”-втората.

     
    ФИДИПИД

    “Петлица”?Ти научи тези мъдрости

    одеве като влезе при гигантите?

     
    СТРЕПСИАД

    И много други!Ала всичко учено

    тозчас забравих поради годините.

    ФИДИПИД

    Затуй ли си изгубил и наметката?

     
    СТРЕПСИАД

    Не я изгубих, ами изпремислих я.

     
    ФИДИПИД

    Къде ти са обущата, безумецо?

     
    СТРЕПСИАД

                                                  Като Перикъл жертвах ги” за работа”.         

    Но, хайде, тръгвай, да вървим!И, слушайки

    баща си, сбърквай.Спомням си как някога

    ти, шестгодишен, бъбреше.Послушах те

    и с първата пара съдийска купих ти

    една колца за Зевсовите празници.

     
    ФИДИПИД

    Но да не се разкаеш с времето!

     
    СТРЕПСИАД
    Добре, че ме послуша.
     
    (Вика.)
     
    Ей, Сократе бе!

    Излез!Сина си аз ти вобя, ей го на,

    склоних го силом.
     
    СОКРАТ
    Той е още мъничък

    И необучен да виси във кошница.

     
    ФИДИПИД

    Дано набучен да стъпчиш на колеца.

     
    СТРЕПСИАД(тихо)

    Е, поврага!Проклинаш си учителя!

     
    СОКРАТ

    На, виж това стърчиш е произнесено

    тъй глупаво, с уста широко зинала!

    Как може дас е справи той с извъртане,

    с нападка и с наперен довод?Все таки

    Хипербол го научи за две хиляди.

     
    СТРЕПСИАД

    Не бой се, обучавай го, схватлив е той.

    Детенце беше още, ей на тонинко,

    дома строеше къщички и кораби,

    и кожени колички изработваше,

    и жаби – чудо!- от кори си дялкаще.

    Но гледай да научи двата довода-

    и силния, каквото е, и слабия,

    чрез който може да се гътне силният!

    В протиевн случай непременно кривия.

    СОКРАТ

    Ще учи , като чуе двата довода.

    Отивам си.
     
    СТРЕПСИАД
    Помни едно:на всякакви

    правдиви думи да отричаш правото.

     
    Сократ влиза в мислилището. Оттам излизат Правият довод
    и Кривият довод
     
     
    АГОН
     
    ПРАВИЯТ ДОВОД

    Покажи се де, хайде, минавай напрд,

    да те види народът, нахалник такъв!

     
    КРИВИЯТ ДОВОД

    О, върви дето искаш!Пред тази тълпа

    ще те смачкам по-лесно със своята реч!

     
    ПРАВИЯТ ДОВОД

    Ще ме смачкаш?Че кой си ти?

     
    КРИВИЯТ ДОВОД
    Довод.
     
    ПРАВИЯТ ДОВОД
    Но слаб.
     
    КРИВИЯТ ДОВОД

    Ала пк ще те гътна, макар да твърдиш,

    че от мене си по-добър.
     
    ПРАВИЯТ ДОВОД
    Хайде де, как?
     
    КРИВИЯТ ДОВОД

    Изнамирайки нови мотиви безчет.

     
    ПРАВИЯТ ДОВОД

    И причина подобни неща да цъфтят

    са ей тези глупци!
     
    (Посочва публиката.)
     
    КРИВИЯТ ДОВОД
    Не глипци!Мъдреци!
     
    ПРАВИЯТ ДОВОД
    Ще те смажа без жал!
     
    КРИВИЯТ ДОВОД
    Хайде казвай, с какво?
     
    ПРАВИЯТ ДОВОД
    Чрез правдиви слова.
     
    КРИВИЯТ ДОВОД

    А пък аз ще оборвам с оспорваща реч

    и твърдя: няма никаква правда в света.

     
    ПРАВИЯТ ДОВОД
    Няма правда, твърдиш?
     
    КРИВИЯТ ДОВОД
    Че куде е, кажи!
     
    ПРАВИЯТ ДОВОД
    В боговете е тя.
     
    КРИВИЯТ ДОВОД

    Ако имаше правда, то как така Зевс

    не загина, подир като своя баща

    окова?
     
    ПРАВИЯТ ДОВОД

    Ба-ба-ба, злото тръгва напред,

    прилошава ми!Я ми подайте леген!

     
    КРИВИЯТ ДОВОД

    Ти си глупав дъртак и замаян чудак!

     
    ПРАВИЯТ ДОВОД

    Ти си тип развратен и без капчица срам!

     
    КРИВИЯТ ДОВОД
    Туй са рози за мен!
     
    ПРАВИЯТ ДОВОД
    Ти си долен смешник!
     
    КРИВИЯТ ДОВОД
    Туй е лилиев цвят!
     
    ПРАВИЯТ ДОВОД
    Ти си мръсен катил!
     
    КРИВИЯТ ДОВОД

    Без да искаш , със злато покриваш ме ти!

     
    ПРАВИЯТ ДОВОД

    Не, това се анричаше по-рано кал!

     
    КРИВИЯТ ДОВОД

    А пък днеска за мене украса е то!

     
    ПРАВИЯТ ДОВОД
    Ти си страшен нахал!
     
    КРИВИЯТ ДОВОД
    А пък ти- овехтял!
     
    ПРАВИЯТ ДОВОД
    И по твоя вина

    от училище бягат децата сега,

    но атинците някога ще разберат

    на какво обучаваш глупците у нас!

     
    КРИВИЯТ ДОВОД
    Ти живееш във смрад!
     
    ПРАВИЯТ ДОВОД
    А пък ти си богат.

    Ала по-рано ходеше просяк с торба,

    пред народа разправяше, че си Телеф,
    и от тая торба

    Панделетова мъдрост гризеше, нали?

     
    КРИВИЯТ ДОВОД
    Ей, че умен си бил…
     
    ПРАВИЯТ ДОВОД
    Ей, че гламав си бил…
     
    КРИВИЯТ ДОВОД
    …като казваш това.
     
    ПРАВИЯТ ДОВОД
    …и градът те търпи.
    и ти дава храна,

    за да сееш развала сред наште деца!

     
    КРИВИЯТ ДОВОД

    Ти тогава не ще учиш, много си вехт!

     
    ПРАВИЯТ ДОВОД

    Само аз, ако трябва да бъда спасен-

    да не сье занимава с глупашки брътвеж!

     
     
    КРИВИЯТ ДОВОД(към Фидипид)

    Нека той си лудее, при мене ела!

     
     
    ПРАВИЯТ ДОВОД

    Само с пръст го допри, и ще видиш тогаз!

     
    ХОР

    Хайде, слагайте ктай на борби и псувни.

     
    (Към Правия довод.)
     

    Покажи на какво обучаваше ти

    строврмските люде.
     
    (към Кривия довод.)
     
    А ти защити

    свойта нова наука, та той да реши,

    като чуе как двамата спорите, кой

    да му бъде учител оттук нахатам.

     
    ПРАВИЯТ ДОВОД
    Да,аз искам това.
     
    КРИВИЯТ ДОВОД
    И аз искам това.
     
    ХОР

    Хайде, кой ще говори от двама ви пръв?

     
    КРИВИЯТ ДОВОД
    Ще му дам преднина.

    А пък после, когато си каже речта,

    срещу него със мънички нови словца

    и с идеи ще почна да стрелям.Накрай

    осмели ли се гък да ми каже дори,

    той, надупчен в лицето и в двете очи,

    гаче стършил го жилил, ще падне и тъй

    ще загине под моите мисли!
     
    ХОР
     
    СТРОФА
     
    Е,хайде сега
    двамата те
    с вяра в изкусни речи,
    във мисъл и ум,
    в мъдри слова,
     нека чрез спор покажат
    от двамата тях
    кой по-добре
    говори.
    Да, настъпи
    часът на мъдростта, за нея
    мойте приятели добри
    в битка велика влизат.
     
    (Към Правия довод.)

    Хаиде ти, увенчалият наште деди с многобройни начества редки,

     дай да чуем гласа ти, със който си горд, и кажи ни за своята същност.

     
    ПРАВИЯТ ДОВОД

    Е, добре, ще ви кажа за стария ред възпитателен, как беше с

    него

    преди време, когато с правдиви слова аз цъфтях и вирееще

    мъдрост.

    Преди всичко не биваше в прежните дни нито гък от дете да

    се чуе,

    после всички деца от една махала към учителя тръгваха мирно,

    почти голи, на групи, на групи, дори ако падаше сняг на парцали.

    После, без да преметнат крак бърху крак, те започваха песен,

    например:

    “Ти , Паладо, рушителко на градве” или “Вик надалече се

    носи “,

    и я пееха по музикалния строй, наследен от бащите им слани.

    Ако някой решеше да стори шега или правеше смешни извивки,

    като тези, които изкуствено днес ги извиват по Фринисов

    пример,

    за това получаваше здраво дърво, че със музите смешки си

    правел.

    А в палестрата седнали, трябваше те да проточват нозете си,

    тъй че

    да не дават възможност на външни лица да гледат неща

    неприлични.

    След това , като ставаха, трябваше пак да заглаждат игрищния

    пясък,

    и внимават да няма по него следи съблазнителни за педерасти.

    По-надолу от пъпа си никой младеж се не мажеше с масло

    тогава,

    та по срамните части се виеше мъх, свеж и нежен като на дюля.

    Не отиваше никой с преправен гласец, с интонации меки и

    нежни,

    на любовника да се предлага самин, да му хвърля пленителен

    поглед.

    А на обед не бе позволно дете да грабне най- вкусната ряпа,

    да посяга за целина и магданоз пред очите на по-стари хора,

    да е лакомо, да се кикоти със глас или крак бърху крак да

    прехвърля.
     
     
     
     
    КРИВИЯТ ДОВОД

    Старовремски неща от Диполиев ден, чак до горе със златни

    щурчета,

    със Кедидови песни и с биче клане!

     
     
    ПРАВИЯТ ДОВОД

    То е тъй, но това са нещата,

     чрез които системата моя успя да роди маратоските воини.

    А ти учиш сегашната наша младеж дас е гуши от рано в наметки,

    и умирам от яд, като видя момци да играят боенния танец,

    като вдигнат над пъпа си бойния щит и не щат и да знаят

    Палада.
     
    (Към Фидипид.)
     

    Затова ти, момчето ми, мен избери за учител-Правдивия

    довод,

    и ще свикнеш да мразиш пазарската глъч, да отбягваш от

    шумните бани,

    да изпитваш пред срамни деяния срам, при насмешка да

    пламваш от ярост,

    да се вдигаш почтително, като съзреш някой възрастен да

    приближава,

    да не се държиш грубо със майка, с баща, ното други позорни

    постъпки

    да допускаш, защото чрез тях ще петниш красотата на своето

    име,

    да не влиташ въъв къща на лека жена, да не би, като зяпаш

    по нея,

    да те тупне със ябълка малко курве и затрие добрата ти

    слава,

    да не тровиш със своята реч възрастта, от която грижовно си

    гледан.
     

    КРИВИЯТ ДОВОД (Към Фидипид.)

    Ако ти на това му повярваш, момче, ще ти станат прилика,

     повярвай,

    свиновете на наш Хипокрит, и градът ще ти вика “ синчето

    на мама “.
     
     
     
     
    ПРАВИЯТ ДОВОД

    Не, обратното, бляскав и свеж като цвят, ще прекарваш по

    спортни игрища

    и не ще дрънкаш плоски заядки навред по площада, тъй както

    е днеска,

    и не ще бъдеш влачен по разни делца на циции, клеветници,

    менти,

    а ще слизаш в оназ Академия там, под маслините свети ще

    тичаш,

    на главата с тръстиков венец, а до теб ще се движи връстникът

    ти мъдър

    и ще дихаш на тис, на спокоен живот, на топола със сребърни

    листе,

    ще се радваш на ведрия пролетен ден, в който бряст и топола

    си шепнат.
    И постъпиш ли както съветвам те аз
    и към тези неща си отптавиш ума,
    ти ще имаш навек
    и бляскава кожа, и мощни гърди,
    и плещи широки, и сдържан език,
    и задник развит, и мъничък член,
    и решения дълги, и ти ще склониш
    всеки срам да приемаш за нещо добро,
    а доброто за срам, и ще бъдеш молепсан при всичко това
    от разврата на Антимаха.
     
     
     
    ХОР
     
    АНТИСТРОФА
    О, ти вдълбочен
    цялв мъдростта
    славна и несломима,
    във твоята реч
    благия цвят,
    мъдрият прав сияе.
    Да, бил е благат
    людският род
    в харното старо време.
     
    (Към Кривия довод.)
     

    Та ти, с изтънчената муза,

    трябва да кажеш възглед нов-

    твоят противник блесна!

    Май трябват ти насреща му страхотни аргументи,

    за да свалиш противника и да не ти се смеят.

     
    КРИВИЯТ ДОВОД

    Горя от нетърпение отдавна и желая

    да срина всички възгледи с обратни аргументи.

    Защото съм наречен аз от учените люде

    Слаб довод или Крива реч, затуй че пръв захванах

    законите и правото с мотиви да оспорвам.

    А то – то струва повече от цял товар със злато:

    залавяш се за слабата страна и побеждаваш!

     
    (Към Фидипид.)
     

    Я гледай как науката на тоя ще оборя!

    Той казва, че не бивало да вземаш топла баня!

     
    (Към Правия довод.)
     

    Защо си против топлата вода, че я отричаш?

     
    ПРАВИЯТ ДОВОД

    Защото е страхотно зло и прави слаб човека.

     
    КРИВИЯТ ДОВОД

    Почакай.Ето, хванах те и няма да избягаш.

    Сред синовете Зевсови, кажи, кого почиташ

    като човек с юнчен дух и с подвизи безбройни?

     
    ПРАВИЯТ ДОВОД

    Не бих поставил никого по-горе от Херакъл.

     
    КРИВИЯТ ДОВОД

    А наеш ли Хераклови студени бани нейде?

    А той бе наи-юначният.
     
    ПРАВИЯТ ДОВОД
    Това е, да, това е,

    което прави банята претъпкана с младежи,

    заети с бръщолевене, палестрата пък-празна!

     
    КРИВИЯТ ДОВОД

    Стоели по плошадите – кориш ги!Аз ги хваля!

    Да беше нещо лошаво, не би представил Омир

    как Нестор и героите говорят по площади!

    Сега да жидим речите – той казва, на младежа

    не трябват пражнения в речта, а аз – обратно.

    Почтеността му трябвала!Това е втора грешка.

    Ама че ти видял ли си човек да е постигнал

    облага чрез почтенност, бре?Кажи, опровейгай ме!

     
     
    ПРАВИЯТ ДОВОД

    Мнозина. С туй си качество Пелей получи меча.

     
    КРИВИЯТ ДОВОД

    Ха, меча?Смешна работа, получил меч, гокият!

    Ами Хипербол с лампите?Чрез своята развала

    получи много хиляди, не меч, кълна се в Зевса!

     
    ПРАВИЯТ ДОВОД

    Пелей с почтеността си взе Тетида за съпруга.

     
    КРИВИЯТ ДОВОД

    А тя пък изостави го!Не беше грубиянин,

    Не бе добър в постелята, не бодърстваше нощем,

     а пък жената – ще й се…Но ти си стара кранта!
     
    (Към Фидипид.)
     

    Т помисли , момчето ми – за всичко туй, което

    е в скромността, от толкова наслади се лишаваш:

    жени, момчета, ядене и пиене, закачки.

    Безсмислен е животът ти, ако това ти липсва.

    Сега да видим нуждите на нашата природа.

    Сгрешил си, курварувал си, но ето че те хванат.

    Загубен си!Че словото ти липсва!А при мене –

    играй и скачай, радвай се, за срам не смятай нищо.

    И хванат ли те с някоя, ще кажеш на мъжа й,

    че нямаш престъпление – на Зевса позови се:

    и той е бивал победен от Ерос и жените,

    а ти си смъртен, можеш ли да надвиваш бога?

     
    ПРАВИЯТ ДОВОД

    Ако му тикнат ряпата ис пепел го ощавят?

    Какъв ще му е доводът, че той не е развратник?

     
    КРИВИЯТ ДОВОД

    Че и развратник нека бъде, зле ли е?

     
    ПРАВИЯТ ДОВОД

    Че от това по-лошо нещо има ли?

     
    КРИВИЯТ ДОВОД

    Ами ако те победя и в този пункт?

     
    ПРАВИЯТ ДОВОД
    Какво?Ще млъкна.
     
    КРИВИЯТ ДОВОД
    Хайде, отваряй ми.
    Какви са адввокатите?
     
    ПРАВИЯТ ДОВОД
    Развратници.
     
    КРИВИЯТ ДОВОД
    Съгласен съм.
    Добре.ми трагиците?
     
    ПРАВИЯТ ДОВОД
    Развратници.
     
    КРИВИЯТ ДОВОД
    Признаваш ли,
    че отговаряш глупаво?
    А повечето зрители?
    Добре ги виж!
     
    ПРАВИЯТ ДОВОД
    Е, виждам ги.
     
    КРИВИЯТ ДОВОД
    Какво видя?
     
    ПРАВИЯТ ДОВОД
    Че повечето, бога ми,
     са пак развратни.Зная го
     и този тук, и онзи там,
    и онзи, дългокосия.
     
    КРИВИЯТ ДОВОД
    А изводът?
     

    ПРАВИЯТ ДОВОД (към публиката)

    Сразен съм, о, развратници!

     

    (Обръща секъм Сократовото мислилище.)

     
    Вземете ми наметката,
    заклевам ви –
     към вас ще се прехвърля!
     
    (Влиза в ислилището.)
     

    КРИВИЯТ ДОВОД (към Стрепсиад)

    Какво сега?Ще вземеш ли момчето си,

     или да ти го уча на ораторсрво?
     
    СТРЕПСИАД

    Учи го, и наказвай го, и все помни

     добре да го настроиш.От една страна,
     за мънички дела;от друга, моля те,
     му дай чене за по-големи работи.
     
    КРИВИЯТ ДОВОД

    Добре, софист ще си го вземеш опитен!

     
    ФИДИПИД

    По-скоро, мисля, блед и за окайване!

     
    ХОР
    Сега вървете.
     
    П р а в и я т д о в од и   Кр и в и я т д о в од влизат в мислилището.
     
    (Към Стрепсиад.)

    мисля си, че има да се каеш.

     
    (Към публиката.)
     

    Искаме сега да кажем на съдиите какво

    ще спечелят, ако с право глас за този хор дадат.

    Преди всичко, ако ниви преоравате, то дъжд

    най-напред за вас ще пратим, а за другите – подир.

    После, ние ще ви пазим и реколта, и лозя –

    нито суша да ги мъчи, нито прекомерен дъжд.

    Ала ако някой смъртен нас, богинитр, презре,

    да внимава колко много зло от нас ще претърпи.

    От земята си ни бино, нито плод ще има той.

    Тъкмо като ще покарат и маслини, и лози.

    Те пресечени ще бъдат – с прашки ще ги поразим.

    Видим ли, че прави тухли, ще захванем да валим;

     покрива му керемиден ще разбием е едър град.

    И зажени ли се сам тий, или близък, или свой,

    ще валим от мрак до утро, тъй че да предпочете

     да живее във Египет, вместо да присъжда зле.
     
     
     
     
    ЧЕТВЪРТИ ЕПИЗОД
     
    СТРЕПСИАД( излиза от къщи)

    Да, пети, че четвърти, трети, втори ден,

     и после – най-ужасният от всичките

    с треперения, страхове и ужаси

    за мен, дохожда – старият и новият.

    И всеки, към когото имам дългове,

    кълне се да ме смачка по съдилища,

     макар че справедлива и умерена

    е моята молба: “Човече, този дълг

    не искай днес, за този тук – изчакай ме,

    а този ми прости! ” Не щели никога

    да си получат сумите, ругаят ме

    като нечестен. “ Ще те съдим! ” – викат ми.

    Е, ха сега да съдят! Все едно ми е,

    щом Фидипид се учи на ораторство.

    Ще разбера. Да чукна в туй мислилище.

     
    ( Чука. )
     
    Момче, момче, бе!
     
    СОКРАТ ( отваря )
    Стрепсиаде, добър ден.
     
    СТРЕПСИАД

    А, добър ден! Вземи най-първо туй на хе.

     
    (Подава чувал брашно.)
     

    Все трябва да се зачете учителят.

    Ами синът ми, я кажи, научи ли

     онази реч?Той влезе преди мъничко.
     
    СОКРАТ
    Научи я.
     
    СТРЕПСИАД
    Тъй, браво на Измамата!
     
    СОКРАТ

    Така че ще отхвърлиш всички дългове.

     
    СТРЕПСИАД

    Ако дългът е искан пред свидетели?

     
    СОКРАТ

    Та по-добре, дори да бъдат хиляди!

     
    СТРЕПСИАД

    Сега ще викам до пресипване.

    Плачете горко вий, кредитори,

    за сумите, за лихвите от лихвите,

    какъв син ми расте
    в тая къща! Блести
    с език двуостър моят

    бранител и спасител, смърт за моите

    врази, гонител на неволи бащини!

     
    ( Към Сократ.)

    Викни го бързо, нека дойде тук.

     
    С о к р а т   влиза м мислилището.
     

    Дете, излез от къщи, сине,

    чуй бащния глас!
     
    СОКРАТ ( връща се )
    Ето тук твоя син.
     
    СТРЕПСИАД
    Скъпи мой, скъпи мой!
     
    СОКРАТ
    Вземай го, тръгвайте.
     
    ( Влиза в мислилището.)
     
    СТРЕПСИАД

    Ох, ох, дете!Ох, уха, ухаха!

    Ох, как се радвам първо на цвета ти аз!

    Сега се вижда, силен си в отричане,

    в оспорване. Цъфти върху лицето ти

    познатото “Какво говориш?”, способът

    да минеш за обиден там, където си 

    обидник и злосторник сам, познавам го.

                                                      И погледът ти е съвсем атически.              

    Понеже ме погуби, ха спасявай ме!

     
    ФИДИПИД
    Какво те плаши?
     
    СТРЕПСИАД
    Старият и новият.
     
    ФИДИПИД

    Че кой е стар и нов ден едновременно?

     
    СТРЕПСИАД

    Ах, този, в който се завежда делото.

     
    ФИДИПИД

    Кредиторите ще загубят. Няма как

    един ден в два да се превърне, ясно е.

     
    СТРЕПСИАД
    Как няма?
     
    ФИДИПИД

    Как ли? Щом като една жена

    не може да е хем мома, хем бабичка…

     
    СТРЕПСИАД
    Все пак закон е.
     
    ФИДИПИД
    Те не знаят смисъла,
     тъй мисля, на закона.
     
    СТРЕПСИАД
    И какъв е той?
     
    ФИДИПИД

    Народолюбец беше Солон някога.

     
    СТРЕПСИАД

    Къде е тука старият и новият?

     
    ФИДИПИД

    Та той опрдели за призоваване

     в съда два дена: стария и новия,
     и залозите са при новолуние.
     
    СТРЕПСИАД
    Защо е турил стария?
     
    ФИДИПИД
    Е, драги ми,
     на този ден явяват се длъжниците
     да се разплащат доброволно.Иначе
     ще ги безпокоят по новолуние.
     
    СТРЕПСИАД

    Ами защо властта приема залози

     не във деня на всяко новолуние,

    а само в два – във стария и в новия?

    ФИДИПИД

    С тях става, мисля, както при гладниците:

    за да отмъкнат час по-скоро залога,

     опитват го един ден предварително.
     
    СТРЕПСИАД
    Добре.
     
    (Към публиката.)
     

    Нещастни, за какво сте седнали

     като глупаци, плячка за умниците,

    за нас?Ей, вие, прости нули, камъни,

     говеда, овче стадо, грънци струпани!

    Във моя чест и в чест на син ми – ей го на –

    аз пея химн за наште постижения:”Браво, Стрепсиаде драг,

    ти самият си юнак,
    а какъв ти есинът!”
     
    (Към Фидипид.)
     
    ето, тъй ще хоратят
     близки и съседи,

    със завист, че признавайки, процесите печелиш.

    Но нека се прибирме, да те гостя най-първо.

     

    Влизат в къщи.Появява се Първи заемодавец, придружен

                                                                        от Свидетел.                         
     

    ПЪРВИЯТ ЗАЕМОДАВЕЦ (към Свидетеля)

    И трябва ли да жертваш от имота си?

    О, не!Без срам да бях отказал онзи ден,

     Днес нямаше да имам неприятности
     да влача тебе заради парите си
     като свидетел, и сега, при всичко туй,
     да ставам още враг на свой съгражданин.

    Но своя град не ще посрамя никога,

     на съд ще викам Стрепсиад…
     
    СТРЕПСИАД(излиза)
    Ей, кой си ти?
     
                ПЪРВИЯТ ЗАЕМОДАВЕЦ
    …на стария и новия.
     
    СТРЕПСИАД (към Свидетеля)
    Свидетел си,
     два дена спомена.
     
    (Към Първия заемодавец.)
     
    и за какво на съд?
     
    ПЪРВИЯТ ЗАЕМОДАВЕЦ

    За двестата, които взе от мене, бре,

     да купиш кон!
     
    СТРЕПСИАД

    Аз – кон?Ей, хора, слушайте!

    Конете аз ги мразя, всички знаете!

     
    ПЪРВИЯТ ЗАЕМОДАВЕЦ

    И се закле да ми ги вирнеш, бога ми!

     
    СТРЕПСИАД

    Е, да, огава Фидипид не знаеше

     да пуща в ход необорими довод и.
     
    ПЪРВИЯТ ЗАЕМОДАВЕЦ

    И затова сега ще се отметнеш ли?

     
    СТРЕПСИАД

    Че за какво го пращах на учение!

     
    ПЪРВИЯТ ЗАЕМОДАВЕЦ

    Под клетва в б оговете ще отричаш ли

    там, дето те поканя?
     
    СТРЕПСИАД
    В боговете ли?
    В кои?
     
    ПЪРВИЯТ ЗАЕМОДАВЕЦ

    Във Зевса, в Посейдонс, Хермеса.

                                                                                                                     
    СТРЕПСИАД

    Кълна се в Зевс, петак бих дал да можеше!

     
    ПЪРВИЯТ ЗАЕМОДАВЕЦ

    Да пукнеш заради това безсрамие!

     
    СТРЕПСИАД

    Какъв тутлум!Със сол да го натъркаме!

     
    ПЪРВИЯТ ЗАЕМОДАВЕЦ
    Присмиваш се!
     
    СТРЕПСИАД
    Шест кофи е обемът му!
     
    ПЪРВИЯТ ЗАЕМОДАВЕЦ

    Кълна се в Зевс и боговете, скъпичко

    ще ми платиш!
     
    СТРЕПСИАД
    Разсмя ме с боговете си!

    Че клетва в Зевс е смях за хора учени!

     
    ПЪРВИЯТ ЗАЕМОДАВЕЦ

    Ще си платиш за всичко туй, наистина.

    Но ще дадеш ли, или не, парите ми?

    Отговоти и тръгвам си.
     
    СТРЕПСИАД
    Спокойствие!

    Ще отговоря с много ясен отговор.

     
    (Влиза в къщи.)
     
    ПЪРВИЯТ ЗАЕМОДАВЕЦ

    Какво ли ще направи?ще ги върне ли?

     

    СТРЕПСИАД (връща се с нощви в ръце)

    Къде е, който искаше парите си?

    Кажи, какво е туй?
     
    ПЪРВИЯТ ЗАЕМОДАВЕЦ
    Нощви, какво ще е!
     
    СТРЕПСИАД

    Пари от мен ще иска, пък невежествен!

    И знай, не давам нито грош на никого!

    Че таз нощва нощви ще я наричате!
     
    ПЪРВИЯТ ЗАЕМОДАВЕЦ
    И, значи, тъй, не плащаш?
     
    СТРЕПСИАД
    Не – доколкото

    ми е известно.Ала свършвай, махай се

     от вратнята ми.
     
    ПЪРВИЯТ ЗАЕМОДАВЕЦ
    Тръгвам, но добре помни:

    отивам във съда и внасям залога!

     

    (Излиза заедно със Свидетеля.)

     
    СТРЕПСИАД

    И него ще загубиш като двестата!

    Пък аз не ти желая злото, въпреки

     че назова нощвата с име глупаво!
     
    Влиза Втори заемодавец
     
    ВТОРИЯТ ЗАЕМОДАВЕЦ
    Горко ми, ох!
     
    СТРЕПСИАД

    Я, кой се е развайкал тъй?Не вика ли

    от божествата на Каркинос някое?

     
    ВТОРИЯТ ЗАЕМОДАВЕЦ

    Ах, кой съм аз, желаете да чуете?

    Един нещастник!
     
    СТРЕПСИАД
    Е, върви по пътя си!
     
    ВТОРИЯТ ЗАЕМОДАВЕЦ

    Сурови боже! О съдба, разчупила

    колата ми! Паладо, ах, погуби ме!

     
    СТРЕПСИАД

    Каква беда ти причини Тлеполемос?

     
    ВТОРИЯТ ЗАЕМОДАВЕЦ

    Не се шегувай, а кажи, приятелю,

     на своя син да изплати парите ми,
     и без това съм в тежко положение!
     
    СТРЕПСИАД
    Кои пари са тези, бе?
     
    ВТОРИЯТ ЗАЕМОДАВЕЦ
    Заетите.
     
    СТРЕПСИАД

    Да, чини ми се, зле си ти наистина.

     
    ВТОРИЯТ ЗАЕМОДАВЕЦ

    Конете от колата ме изтърсиха.

     
    СТРЕПСИАД

    Дрън – дрън!Не си се пльоснал от магаре, я!

     
    ВТОРИЯТ ЗАЕМОДАВЕЦ

    Ах, значи , дрънкам, искайки парите си?

     
    СТРЕПСИАД
    Не е възможно да си здрав!
     
    ВТОРИЯТ ЗАЕМОДАВЕЦ
    Какво ми е?
     
    СТРЕПСИАД

    Май имаш сътресение на мозъка.

     
    ВТОРИЯТ ЗАЕМОДАВЕЦ

    А ти, ако не ми дадеш парите ми,

     на съд ще бъдеш призован!
     
    СТРЕПСИАД
    Кажи сега,
     как мислиш ти, все с нова ли вода вали
     отгоре Зевс, или това е същата
     вода, но пак привлечена от слънцето?
     
    ВТОРИЯТ ЗАЕМОДАВЕЦ

    Не знам каква е, нито ми е работа.

     
    СТРЕПСИАД

    Че как тъй претендираш за парите си,

     не знаейки небесните явления?
     
    ВТОРИЯТ ЗАЕМОДАВЕЦ

    Добре, ако си затруднен, дай лихвата

    поне.
     
    СТРЕПСИАД

    Кое е туй животно – лихвата?

     
    ВТОРИЯТ ЗАЕМОДАВЕЦ

    Какво ли? Дето ежедневно, месечно,

    парите стават повече и повече

    с течение на времето
     
    СТРЕПСИАД
    А, хубаво.

    Как, смяташ ли морето да е станало

     днес по-голямо от преди?
     
     
    ВТОРИЯТ ЗАЕМОДАВЕЦ
    Не, бога ми,

    все същото е. И несправедливо е

    да стане по-голямо
     
    СТРЕПСИАД
    Е, и как така

    не става по-голямо, глупчо, въпреки

    че там реки се втичат, а пък твоите

    пари желаеш да ти станат повече?

    По – бързо да се ометеш от прага ми!

     
    (Обърнат към къщи)
    Я дай остен!
     
    ВТОРИЯТ ЗАЕМОДАВЕЦ
    Ще призова свидетели.
     
    СТРЕПСИАД

    Какво се маеш, хайде! Тръгвай, кон такъв!

     
    (Бие го.)
     
    ВТОРИЯТ ЗАЕМОДАВЕЦ
    Това е дързост!
     
    СТРЕПСИАД
    Бързай! Че натиквам ти,
     логой такъв, остена си във задника!
     
    Вторият заемодавец избягва
     

    А, бягаш? Смятах да те пораздвижа аз,

    хем заедно с колата и с конете ти!

     
    ( Прибира се вкъщи.)
     
    ХОР
     
    Строфа
     

    Какво е любовта към злото!Старецът,

     обзет от тая страст,
    желае на заетите
     пари да види сметката. 
    И днеска положително
    ще стане нещо: старият

    софист, започнал с хитрости,

    ще бъде зле ударен!
     
    Антистрофа
     

    Защото, мисля, ще намери скоро той

    Каквото е желал:
    синът му да е опитен
    в защитата на каузи,
    противни на законните,
     та да надвива всекиму,
     с когото има работа,
     макар и с гнусни доводи.
    Но може би ще иска той
    синът му ням да бъде!
     
     
     
    ЕКЗОД
     
    Стрепсиад   излиза от къщи, следван от Фидипид
     
     
    СТРЕПСИАД
    Уху, уху!

    Съседи, близки, сродници, приятели!

    Спасете ме със всички средства, биятме!

    Горко ми!ох, главата ми, ох, зъбите!

     
    (Към Фидипид.)
     
    Мръсник! Баща си биеш!
     
    ФИДИПИД
    Татко, бия те.
     
    СТРЕПСИАД

    Ей на, признава, че ме бие!

     
    ФИДИПИД
    Вярно е.
     
    СТРЕПСИАД

    Мръсник, отцеубиец тип, злодей такъв!

     
    ФИДИПИД

    Кажи ги пак, притуряй още повече.

    Ти знаеш как ме радват ругатните ти.

     
    СТРЕПСИАД
    Развратнико!
     
    ФИДИПИД

    Посипваш ме със розов цвят!

     
    СТРЕПСИАД
    Баща си биеш?
     
    ФИДИПИД
    Ще докажа, бога ми,
    Че с право съм те бил.
     
    СТРЕПСИАД
    Ах, ти мръсник такъв!

    Баща как може с право да се бие, бре?

     
    ФИДИПИД

    Ще тои докажа, ще те убедя дори.

     
    СТРЕПСИАД
    В това ли ще ме убедиш?
     
    ФИДИПИД
    Тъй просто е!

    Избирай който щеш от двата довода.

     
    СТРЕПСИАД
    А кои са те?
     
    ФИДИПИД
     
    Силният и слабият.
     
     
    СТРЕПСИАД

    Добре съм те изучил аз, нещастнико,

    да спориш срещу правото, и ей сега

    ще слушам, че е правилно и хибаво

    бащите да ги бият синовете им!

     
    ФИДИПИД

    Но смятам, ще те убедя, та слушайки,

    ти сам не ще изкажеш възражение.
     
    СТРЕПСИАД

    Добре, желая да ти чуя думите.

     
    ХОР
     
    Строфа
     

    Ти трябва, старче, да измислиш начини

    сина си да гътнш,

    че той не би бил тъй безсрамен, нямайки

    опора във нещо.

    Да, дързостта му има почва:вижда се

    увереност в него.
     

    Ала кажи на хора ни с какво започна спорът,

    начлото на битката.Стори го непременно.

     
    СТРЕПСИАД

    Добре, отде започнахме да се ругаем с него,

     ще кажа. Както знаете, похапнахме, и първо
     му викам аз на лирата да вземе да изсвири

     за Овиньо, как го стригали, от Симонид. Веднага

    отвърна, че пеене и свирене на лира

     е старо нещо, правят го жениоте, като мелят.
     
    ФИДИПИД

    Не трябваше ли тоя час да те набъхтя зсраво?

    Пей, вика ми на обеда! Щурец ли угоштаваш?

     
    СТРЕПСИАД

    Такива думи казваше и вътре като бяхме,

    за Симонид говореше, че бил поет негоден.

    Макар и мъка, сдържах се в начаалото, а после

     му рекох с клончемиртово в ръка да каже нещо

    Есхилово. Тогава той веднага тъй ми каза:

    “Есхил ли сред поетите да смятам аз за първи?

    Несвързан, шумотевици, големи, гръмки думи!”

    Тогава как си мислоте?Сърцето ми подскочи!

    Но своя гняв преглътнах аз и казвам:”Прочети ми

    там нещо от модерните, да чуя нещо мъдро.”

    Тозчас задекламира той от Еврипид – как братът

     обезчестил – да пози бог! – сестра си!И тогава
     не издържах аз повече, обсипвам го веднага
     с обиди и ругателства.И както се разбира,
     словесно сенападнахме.Тогава той подскача,
     забъхтва ме, запухва ме, за гърлото ме стисва.
     
    ФИДИПИД

    Не е ли с право, след като не смярташ Еврипида

    за най-голям мъдрец?
     
    СТРЕПСИАД

    Мъдрец?Но...Ох, какво да кажа?

     
    ФИДИПИД
    И, вярвай бога, с право!
     
    СТРЕПСИАД

    Как?С право ли?Безсрамнико!Че аз съм те отгледал!

    Отгатвал съм ти мислите, когато си ломотил:

    ти кажеш “Пю” – разбирам аз и давам ти да пиеш,

     поискаш “папо” – ето ме, дохождам , хляб ти нося.

    Неказал още “ъкъкъ”, изнасях те навънка

     и те държах през вратнята. А ти, като ме стисна,

     и аз ти викам и крещях,
     че имам нужда, мръсна твар,
     навън не ме изнесе ти
     пред вратнята – душен от теб,
     тук “ъкъкъ” направих!
     
     
    ХОР
     
    Антистрофа
     

    Сърцата на по-младите май трепртни

     очакват речта му.

    Ако след тези подвизи чрез брътвене

     баща си предума,

    не давам аз за кожата на старците

     ни просено зрънце.
     
    (Към Фидипид.)
     
    Създателю, двигателю на нови мисли, хайде,

    дири си убедителност, та прав да им се сториш.

     
    ФИДИПИД

    Как сладостен е досегът с неща дълбоки, нови,

     и тъй установените закони да презираш!

    Към конен спорт единствено насочвах аз ума си,

     не можех ни три думици да кажа, без да сбъркам.

    Но след като самият той ме отклони от него

     и след като общщувал съм с идеи тънки, с речи,
     ще ви докажа : право е баща си да наказваш.
     
     
    СТРЕПСИАД

    Конете карай, моля те, защото предпочитам

     коне да храня четири, но не да ме пребият!
     
    ФИДИПИД

    Оттам подхващам думата, където ме прекъсна.

    И тъй, когато бях дете, ти бил ли си ме?Казвай!

     
    СТРЕПСИАД

    Ами че да, обичахте и грижих се...

     
    ФИДИПИД

    Кажи ми, не ще ли бъде правилно и аз да ет обичам

     и да те бия, щом като побоят значи обич?

    И как тъй твоят гръб да е от сопа недокоснат,

     а моят – не?Че гражданин свободен съм и аз, де!

    “Децата плачат!”Как така бащата да не плаче?

    Ще кажеш, че децата е прието да се бият.

    Ще бъзразя, че “старците са дваж деца”, така че

    те, явно, трябва повече от младите да плачат, доколкото по-малко е проститрлно да бъркат.

     
     
    СТРЕПСИАД

    Не е прието никъде бащата да се бие.

     
    ФИДИПИД

    Създалият такъв закон не е ли бил подобен

     на мен и теб?Дедите ни той с речи е предумал.

    Защо да нямам правото чрез нов закон да кажа :

    синът ще може също тъй баща си да пердаши!

    Побоите, нанесени пред закона, ние

     прощаваме и смятаме, че те са безвъзмездни.

    Но погледни петлите, че и всички други птици,

     как връщат на бащите си!С какво серазличават
     от нас онези, птиците, освен че не гласуват?
     
    СТРЕПСИАД

    Ами тогава, след като петлите са ти пример,

     кълви си на бунището и спи върху гредите!
     
    ФИДИПИД

    Това е дриго, драги ми.Сократ не го признава.

     
    СТРЕПСИАД

    Все пак не бий, че иначе ти сам ще се осъждаш.

     
    ФИДИПИД
    Как тъй?
     
    СТРЕПСИАД

    Аз имам правото да бия тебе, ти пък –

     сина си, ако имаш, де.
     
    ФИДИПИД
    Добре, а ако нямам?

    Напразно ще съм плакал аз, а ти ще ми се смееш,

    докле умреш!
     
    СТРЕПСИАД

    Май правилно говори той, другари,

     май трябва да отстъпваме пред тях, ако са прави.

    Естествено, ще плачем, я, постъпвайки нередно!

     
    ФИДИПИД
    Я виж и друг един въпрос.
     
    СТРЕПСИАД
    Да, иначе загивам!
     
    ФИДИПИД

    Не ще се сърдиш може би, за туй, което стана.

     
    СТРЕПСИАД

    Че как тъй?Обясни ми ти каква облага имам.

     
    ФИДИПИД
    И майка си ще бия аз!
     
    СТРЕПСИАД
    Що думаш, бре, що думаш?
    Тоз грях е ще по-голям!
     
    ФИДИПИД
    Какво, ако докажа
     пред тебе с кривата си реч,
     че трябва да й тегля бой?
     
    СТРЕПСИАД
    Какво ли?Сториш ли това,
     знай нищо няма да те спре
     да се преметнеш в пропастта –

    ти сам, Сократ и кривите ти речи!

    Заради вас така пострадах, Облаци,

     на вас възлагах всички свои работи.
     
    ХОР

    За всичко туй ти сам си си виновният,

     че се насочи към престъпни работи.
     
    СТРЕПСИАД

    Защо по-рано тъй не ми говорехте,

    а стария неук човек подбутнахте?

     
    ХОР

    Това го правим винаги, узнавайки,

     че някой е любител на престъпното,
     додето го затрием стежко бедствие –

    страха от боговете да познава.

     
    СТРЕПСИАД

    Ох, Облаци!Сурово, ала право е!

    Не биваше да присвоявам чуждите

     пари!
     
    (Към Фидипид.)
    Ала ела със мене, миличък,
     за да погубим Херефонт, мръсника му,
     че и Сократ, задето ни измамиха.
     
    ФИДИПИД

    Не правя зло на своите учители!

     
    СТРЕПСИАД
    Да, да, почитай Зевса на дедите си!
     
    ФИДИПИД

    Я, Зевса на дедите! Остарял си ти!

    Че има ли го Зевс?
     
    СТРЕПСИАД
    Да, сине.
     
    ФИДИПИД
    Няма го.

    Изгонил Зевса, днес царува Вихърът.

     
    СТРЕПСИАД

    Не го е той изгонил, ами татко ти

     повярва ето в този Вихър.Беден аз,
     за бог съм смятал тебе, съдче глинено!
     
    ФИДИПИД

    Лудувай асм и си приказвай глупости!

    (Излиза.)
     
     
    СТРЕПСИАД

    О, глупост моя!Полудях, прогонвайки

     зарад Сократа боговете!
     
    (Към статуята на Хермес.)
     
    Хермесе,
     ти, драги ми, недей се сърди , моля те,
     не ме унищожавай, а помилвай ме,
     защото подлудиха ме брътвежите.
     И ти ме посъветвай да ги съдя ли,
     или каквото кажеш ти.
     

    (Дава си вид, че се прислушва към статуята.)

     
    А, правилно

    съветваш да не ходя по съдилища,

     а час по-скоро да запаля къщата
     на тези кречетала.
    (Вика.)
     
    Ксантий, тук ела,
     вземи там стълба, грабвай кирка, качвай се
     отгоре, на мислилището, покрива
     троши, ако обичаш господаря си,
     додето върху тях се срине къщата!
     

    Ксантий се качва на покрива и го руши.

     

    На мене факла дайте ми запалена!

    Да ми плати ще искам днес от някого

     сред тях, макар че са големи лъжльовци.
     
     
    ПЪРВИ УЧЕНИК (отвътре)

                                                                      Ох, ох!Ох, ох!             

     
    СТРЕПСИАД

    Старай се, факло, пущай силни пламъци!

     
    ПЪРВИЯТ УЧЕНИК
    Човече, какво правиш?
     
    СТРЕПСИАД
    Какво правя ли?

    Ами с гредите бовя тънък разговор.

     
    ВТОРИ УЧЕНИК (отвътре)

    Ох, оле!Кой ни еподпалил къщата?

     
    СТРЕПСИАД

    Аз, онзи, на когото взехте дрехата!

     
    ВТОРИЯТ УЧЕНИК
    Погубваш ни, погубва ни!
     
    СТРЕПСИАД
    Това ми е
     желанието!Да е жива кирката
     и да не падна и строша главата си!
     

    СОКРАТ (показва се на прозореца)

    Какво работиш ти бе, там, на покрива?

     
    СТРЕПСИАД

    Въздухоплавам, съзерцавам слънцето.

     
    СОКРАТ

    Ох, аз нещастен, беден!Задушавам се!

     
     
    ВТОРИЯТ УЧЕНИК

    Аз, клетият, ще изгоря във пламъка!

     
    СТРЕПСИАД

    Защо над боговете се подбивате

     и гледате към задника на месеца?
     
    (Към Ксантий.)

    Гони ги, удряй, бий за много работи –

    най-първо – боговете те обиждаха!

     
    ХОР

    Изведете ни вече, че нашият хор предостатъчно днес е работил.

     
     
               
     
     
     

     

  • Аристофан, Облаци (1915)-

    АРИСТОФАН

    ОБЛАЦИ

    Превод: Александър Балабанов: 1915 (1917, ...)


    Електронна обработка: Иглика Милушева, 2007

        ЛИЦА:

    Стрепсияд – прост човечец, омъжен за изтънчена жена.

    Фидипид – негов син.

    Слуга на Стрепсияд

    Ученици на Сократ

    Сократ

    Хор от облаци

    Права дума

    Крива дума

    Пазиас – лихвар.

    Аминиас – лихвар.

    Херефонт

      

    Действието става в Атина към последната четвърт на петото столетие преди Христа.

     

     

    Сцена в къщата на Стрепсияда. Нощ. Стрепсияд лежи в едно легло, синът му Фидипид – в друго. Около тях слуги спят.

     

    Стрепсияд: Уф, уф! Господи Боже мой! Какви са безкрайни тия нощи! Няма ли най-сетне да съмне? И-и откога чух петела! А слугите хъркат ли, хъркат! Напред къде можеха така! Проклета война, поврага за всичко! На, сега не мога да накажа и слугите си дори. [Че току виж офейкали при неприятеля]. А това славно момче – то съвсем и не мисли да става. Увило се с пет повивки, бръмти ли, бръмти. Хайде да опитам и аз, да се сгуша добре и да захъркам, ако мога. Хм! За мене сън! Тежко ми! А кого ще хапят мислите за тези разноски, за тези пусти коне за препускане, за тези проклети дългове – и всичко туй, хей за тоя мой син! Той човекът измазнил хубава коса, езди си коне, препуска на колесници... Хъ! Ето го и сега бълнува, за коне сънува! А пък аз полудявам, щом видя новия месец – срокът иде, лихви трябва да се плащат...

    Момче, запали ламбата! Хей ти там! – Донеси тефтера. Да пресметна на колцина дължа и колко правят лихвите.

    Добре! Ето дълговете. Хиляда и шестстотин лева на Пазиас. Че как така хиляда и шестстотин лева на Пазиас? За какво са ми трябвали? За какво? Нали трябваше да купя тоя дорест кон с белега. Ах! Ега го бе камък бележил в окото преди да го видя!

    Фидипид [сънува, че се надпреварва на колесница]: Филоне, така не може. Карай по своя път!

    Стрепсияд: Ей на, това зло ме убива. Заспал, захъркал и пак бълнува за коне и препускания.

    Фидипид [все бълнува]: А колко пъти заобиколи в надпрепускването с военна кола?

    Стрепсияд: Баща си, баща си гониш да тича около своята съсипия. [Смята]. Е, какви други дългове освен на Пазиас? На Аминиас триста лева за неговата една кола с две колелета.

    Фидипид [все бълнува]: Ха, сега накарай коня да се изваля в праха и го заведи дома.

    Стрепсияд: Да, клетнико, мене ти караш да се валям в дългове. Едни от кредиторите ме вече осъждаха и наложиха възбрана върху имотите ми, а други искат залог за лихвите.

    Фидипид [събужда се]: Слушай, татко, защо само току пъшкаш и се премяташ насам-натам цяла нощ?

    Стрепсияд: Съдебният пристав ме хапе нещо под юргана.

    Фидипид: Моля ти се, остави ме да си поспя малко.

    Стрепсияд: Добре, добре, спи си. Но знай, всички тия дългове ще се струпат на твоята глава. Ах-ах! Проклета стройница! Защо ме измами да се омъжа за майка ти? Че колко хубаво си живеех на село! Широк живот, невчесан, неостриган, волен между пчели, между овци, между маслини. И току виж взех, че се ожених за племенницата на тоя Мегакъл Мегаклов... Аз, селякът, взех тая госпожа, госпожанка, надута прахосница, съща Кисира по натруфеност.

    След сватбата, кога легнах при нея, аз мириша на комина, на сирище, на пърчовина и вълна, а тя – на помада, на сафран, на приказки с целувки, на разноски, на гуляй, на тия контета Колиад, Генетилид...

    Да, не мога да кажа, че беше мързелива; о, не, тя тъчеше. Ето, покажа й тая дреха, изтъкана от нея и река: „Жено, много гъсто тъчеш.”

    Слуга: Няма масло в ламбата.

    Стрепсияд: Ах, ти! Че защо си запалил тоя хобот? Я, ела тука да поплачеш малко!

    Слуга: Че защо пък да плача?

    Стрепсияд: Защото си турнал от дебелите фитили.

    [Стрепсияд разказва по-нататък историята си]: После роди ни се син – ей онова момче – на мене и на добрата ми жена – и ние се скарахме още за името му. Тя току прибавя по нещо конско към което и да е име[1]: Ксантип, Хайрип, Калипид[2]. Аз пък исках да го наречем на името на дядо му Фидонид – Пестеливец[3]. Дълго се препирахме и най-сетне съгласихме се да го наречем Фидипид[4].

    Несъвместимо нещо.

    Тя взима това дете и го глези – „Кога пораснеш, ще караш кола към града, цял в пурпур като дядо ти Мегакъл.” А пък аз му думам: „Ех, как ще ми караш козите от Фелейската гора, загърнат в кожух като баща си!” Но той де ще ти слуша моите думи! Зарази ми имотеца с тая пуста конска болест. И ето сега цяла нощ мисля си, мисля. И намерих най-после край – и чуден, и дяволси. Придумам ли го, спасен съм. Я нека го събудя вече. Но как да го събудя – тъй тихичко? Ха? Фидипиде! Фидипидчо!

    Фидипид: Какво има, тате?

    Стрепсияд: Целуни ме, дай си дясната ръка.

    Фидипид: На. Какво сега?

    Стрепсияд: Кажи ми, обичаш ли ме?

    Фидипид: Да, заклевам ти се в Посейдон Конезакрилника.

    Стрепсияд: О, никога не дей ми споменава тоя Конезакрилец. Че тоя бог е причина за моята неволя. Но ако ме обичаш от сърце, чедо мое, чуй ме.

    Фидипид: Че какво да те послушам?

    Стрепсияд: Веднага зарежи тоя сегашен живот и бързай да изучиш това, което ще те посъветвам.

    Фидипид: Кажи, какво ще заповядаш?

    Стрепсияд: Поне малко ще ме послушаш ли?

    Фидипид: Ще те послушам, кълна се в Диониса.

    Стрепсияд: Ела и погледни насам. Виждаш ли тая вратичка и тая къщичка?

    Фидипид: Виждам, но моля ти се, татко, какво е това?

    Стрепсияд: Това е училището на мъдреците. Там има мъже, които могат да те убедят с думи, че небето е пещ около нас, ние сме въглените. Те учат още – стига да им заплатиш – как може с думи да се спечели и правото, и кривото дело.

    ... Фидипид: Как се казват?

    Стрепсияд: Не знам точно как. Но те са дълбокомислени мъдреци, отлични хора.

    Фидипид: Ха! Тия вагабонти ли? Знам ги. Ти искаш да кажеш, онези шарлатани с изпито лице, боси като този безобразник Сократ и Хаерефонт?

    Стрепсияд: Хей, мълчи! Не говори глупости! Ами, ако не искаш баща ти да умре от глад, стани един от тях, зарежи конете!

    Фидипид: Не, о, не! Не бих се съгласил дори ако би ми дал фазаните, които храни Леогорас.

    Стрепсияд: Иди, моля ти се, иди, премили мой сине; иди и изучи.

    Фидипид: И какво да ти изуча?

    Стрепсияд: Казват те имали две слова: едното право, другото криво. Ей това кривото, разправят, добивало право, дори и когато е най-криво. Та, ако ми изучиш ей това криво слово, от всичко, що сега дължа зарад тебе, няма да заплатя никому ни пара.

    Фидипид: Няма да те послушам. Разваля ли си аз еднъж цвета на лицето, не ще посмея да погледна благородните конници.

    Стрепсияд: Тогава нека ми бъде свидетелка богиня Деметра, не ще се храниш на мои средства нито ти, нито конете ти, нито козата ти. Върви по дяволите, изпъждам те от къщата си.

    Фидипид: Ако! Чичо ми Мегакъл не би търпял да ме гледа без коне. Ще ида при него, а за теб не ща и да зная.

    Стрепсияд: Да, паднах, но няма и да лежа. С божа помощ, сам ще изуча, ще вляза в това училище.

    Но как така, нали съм стар, нали съм забравлив, нали съм тежък – как ще изуча тънкостите на толкова възвишени речи?

    Но трябва да се отиде. Що не похлопам на вратите, ама се бавя само? [Хлопа на вратата на школата и вика].

    Момче, хей, момче![5]

    [Излиза един ученик].

    Ученикът: Поврага! Кой хлопа така?

    Стрепсияд: Стрепсияд Фидонов Кикински.

    Ученик: Сигурно си някой простак, селендурец, че така силно блъскаш вратата. Току-що бях нашел една гениална мисъл, ти ми я изблъска из главата.

    Стрепсияд: Прости ми. Хе е, на село, далече оттук живея. Но я ми кажи каква мисъл съм ти изблъскал из главата?

    Ученик: О, не, не бива. Само на учениците може да се каже.

    Стрепсияд: Щом като е така, хайде, кажи я и на мене. Защото и аз ида да стана ученик на това училище на мъдростта.

    Ученик: Добре, да ти я кажа. Но знай, това са тайнства. Преди малко Сократ запита Херефонта, бълхата колко бълши стъпки скача. Че една бълха бе ухапала Херефонта по веждите, оттам бе скочила върху главата на Сократа.

    Стрепсияд: И как можа да измери това?

    Ученик: Много ловко. Стопи восък, улови бълхата, бръкна й краката в ръзтопения восък, восъкът изстина, бълхата остана обута в персийски обувки. Тях той изу, с тях измери пространството.

    Стрепсияд: Господи, Зевсе! Какъв остър ум!

    Ученик: А какво би казал, ако чуеш за едно друго изобретение на Сократа?

    Стрепсияд: Кое, моля ти се, кажи ми.

    Ученик: Същият този Херефонт запита Сократа комарът с устата ли си свири или с дирника.

    Стрепсияд: И какво отговори той за комара?

    Ученик: Каза: червото на комара било тясно. Въздухът минавал през теснината, духал силно към дирника. До тясното черво бил дирникът широк. В него се блъскал въздухът и свирил тъй силно.

    Стрепсияд: Ще рече, дирникът на комара е нещо като тръба. О преблажени Сократе, ти, който проницаваш червата на комара! Наистина колко лесно ще ти бъде да изклинчиш и от най-опасното дело, щом си изучил червото на комара!

    Ученик: Неотдавна един гущер му грабна една велика мисъл.
    Стрепсияд: Я кажи как така?

    Ученик: Той търсеше да открие пътищата и въртенията на месечината и гледаше нагоре с отворени уста. Един гущер се надриска в устата му от стрехата.

    Стрепсияд: Славен гущер, който одрискал Сократа!

    Ученик: А вчера нямахме за вечеря.

    Стрепсияд: Ау! И какво изнамери, за да ви нахрани?

    Ученик: Посипа софрата с малко пепел, сгъна един ръжен, зема едно кръжило и... грабна от палестрата[6] една дреха.

    Стрепсияд: И ние се дивим на Талеса! Отваряй, скоро отваряй училището - и веднага ми покажи тоя Сократ. Че искам да му стана ученик. Отваряй де, отваряй вратата. [Ученикът въвежда Стрепсияда в училището]. Ау! А! Херакле! Отде ли ще са тия животни?

    Ученик: Какво се дивиш? Според теб те на какво приличат?

    Стрепсияд: На пленниците от Пилас, ха, на онези измършавели лакедемонци[7]. Но защо пък тъй в земята са втренчили погледи?

    Ученик: Издирват това, що е под земята.

    Стрепсияд: Дирят лукови глави. Я не се грижете за това. Аз знам къде има големи и хубави. А тези там защо са се навели тъй?

    Ученик: Те ли? Те съзерцават бездните на Ада и Тартара.

    Стрепсияд: А защо дирниците им гледат към небето?

    Ученик: Дирниците им пък на своя глава се занимават с астрономия. Но я влизай, че може той сам да ни завари тука, после...

    Стрепсияд: Не, почакай още малко, почакай. Иска ми се да им разкажа за моята работица. Нека си стоят така.

    Ученик: Но те не могат да стоят много тъй на открито, вън от училището.

    (200) Стрепсияд: За Бога, а това кълбо пък какво е? Моля ти се, кажи ми.
    Ученик: Това е астрономия.
    Стрепсияд: А тия чертежи?
    Ученик: Геометрия.
    Стрепсияд: А за какво служи тя?
    Ученик: За измерване на земята?

    Стрепсияд: Дали тая, която като плячка се разпределя по жребий?

    Ученик: Не, а цялата земя.

    Стрепсияд: Хубаво думаш. Тая наука, наистина е и нарочна, и полезна.

    Ученик: А това тук е карта на цялата земя. Виждаш ли, ей това тук е Атина.

    Стрепсияд: Какво думаш? Не вярвам, защото не виждам седналите съдии[8].

    Ученик: И все пак това е земята на Атина.

    Стрепсияд: А де са тогава Кикенесците, моите съселяни?

    Ученик: Ето ги тук. А това, което виждаш тук, е Евбея, тоя дълъг остров.

    Стрепсияд: Знам. Ние и Перикъл я тъй притискахме, щото сега е тъй дълга тая Евбея, нашата съюзница. А де е Лакедемон?

    Ученик: Де ли? Ето го.

    Стрепсияд: Ау, колко близо до нас! Я гледайте вие, дайте си големи усилия – че как и как да е той по-далеч от нас.

    Ученик: Де може това!

    Стрепсияд: Тогава, горко ви! А тоя, кой е тоз, дето виси в кошницата?

    Ученик: Той.
    Стрепсияд: Кой той?
    Ученик: Сократ.

    Стрепсияд: О, Сократе! Но я, моля ти се, викни му ти с висок глас.

    Ученик: Викни си го ти сам. Аз нямам време.

    Стрепсияд: Сократе! Сократчо!

    Сократ: Какво ме зовеш, о, ти мушице еднодневна?

    Стрепсияд: Най-напред кажи ми, моля ти се, какво е това, което вършиш.

    Сократ: Въздухоплавам и съзерцавам слънцето.

    Стрепсияд: Ще рече, ти презираш боговете от кошницата, а не от земята, ако допускаш въобще, че има...

    Сократ: Никога не бих могъл правилно да изследвам небесните неща, ако не ми виси духът тъй, че мисълта да ми се слее с въздуха като него лека. Стоя ли на земята и оттам да съзерцавам висшите неща, нищо не бих могъл да открия. Защото някаква тайна сила на земята тегли към себе си влагата на мисълта. Същото действа и водният кресон.

    Стрепсияд: Какво каза? Мисълта тегли влагата в кресона? Но, мили Сократчо, я слизай вече и ме научи на това, за което съм дошъл.

    Сократ: И защо си дошъл?

    Стрепсияд: Искам да изуча изкуството да говоря. Защото съм заплетен в лихви, лихвари, имотецът ми е заложен.

    Сократ: И как не можа да се предпазиш от дългове?

    Стрепсияд: Погуби ме тая страшна конярска болест, изяде ме. Затова моля ти се, изучи ме на оная реч, която нищо не плаща. Заклевам се в боговете, ще ти платя в законови пари труда.

    Сократ: В кои богове се ти заклеваш? Преди всичко у нас боговете не са на чест.

    Стрепсияд: Тогава в какво се кълнете? Да не би в железни пари, както във Византия?

    Сократ: Искаш ли основно да изучиш висшите, свръхземните неща тъй, както са?

    Стрепсияд: Разбира се, стига да може.

    Сократ: И да се разговаряш с Облаците, нашите божества?

    Стрепсияд: Да, разбира се.

    Сократ: Тогава седни върху това легло.

    Стрепсияд: Ето, сядам.
    Сократ: А сега вземи тоя венец.

    Стрепсияд: Венец пък защо? О, Сократе, да не ме принасяте жертва като Атамаса[9]?

    Сократ: О, не. Но с всички, които посвещаваме в тайнствата, постъпваме така.

    Стрепсияд: А от това каква облага ще имам?

    Сократ: Ще станеш изпечен оратор, воденица ситно да мели. Стой само мирно [Сократ го посипва с брашно].

    Стрепсияд: Ей Богу, и не лъже. Ето скоро ще стана брашно.

    Сократ: Старецът да мълчи благоговейно и да слуша молитвите. Царю велики, необгледан въздух, ти държиш високо земята; и ти, светли Ефире, и вие, дивни богини – Облаци гръмосветкавични, станете, явете се, о господарки всевишни на мислителя.

    Стрепсияд: Почакай, почакай малко да сдипля отвътре палтото си, че да не се измокря цял. И, какъв съм глупав аз! Да изляза от дома и да не си взема кожената гугла!

    Сократ: Елате вече, о многообични Облаци, елате за ума на тогова. Въз свещените ли снежни вихрове на Олимп седите, безсмъртни хора ли с нимфите играете в градините на вашия баща Океана; със златни ведра ли черпите струите на Нил; около Меотийското езеро сте се наредили във венец или сте накацали по белите чуки на планината Мимос – чуйте ме, приемете с радост, посрещнете с усмивка нашето жертвоприношение.

    [Настава мълчание на сцената. Издалеч се чува пеенето на пътуващите Облаци, които са хорът на комедията].

    Хорът на Облаците [Строфа]: Нетленни облаци, да се дигнем, да се покажем росни и пъргави из дълбоките пазви на баща ни Океана, затътняли да полазим към високите върхове на дървокоси планини. Оттам ще погледнем далековидните ридове, плодосочната свещена земя, ще чуем на бистрите реки шуртенето и гръмката песен на морето. А на мраморно огледало грее отразено неуморимото око на Въздуха. И нека отмахнем дъждливи була, да открием безсмъртни лица и да погледнем света свободно с далекозарни очи.

    Сократ: Преблаженни Облаци, виждам вие се отзовахте на моята молба. [Към Стрепсияда]. А ти чу ли техния глас и бученето на небесния гръм?

    Стрепсияд: И ви обожавам, о преблажени Облаци, и ми иде да отговоря с гръм на вашия гръм. Дотам съм уплашен от вас и треперя. Но, грех не грех, не ще мога да се сдържа, ходи ми се повънка.

    Сократ: Не се шегувай и недей постъпва като онези проклети комици-поети, а благоговейно мълчи. Ето иде голям рой богини с песни.

    (300) Хорът на Облаците [Антистрофа]: Моми дъждоносни, да тръгнем към тучните поля на Палада Атина, да видим младата земя на Кекропса, юнашката родина, де се празнуват светите тайнства, де тайнственият дом се отваря за посветения. Що дарове за небесните божества! Що високострехи храмове! Що мраморни образи на боговете! Що шествия на блажените, що с венци окичени олтари божи! Що угощения, що изблик на радост – всяка година, всеки ден! А кога пролет донесе веселия празник на Диониса – що звучни борби на хоровете[10], що дълбоки песни на гласовити флейти!

    Стрепсияд: За Бога, моля ти се, кажи ми, Сократе, кои са тия жени, които говорят на такъв важен език? Да не са някои полубогини?

    Сократ: Никак. Те са небесни Облаци – големи богини на безделниците. Те ни вдъхват и мисли, и сладкодумие, и ум, и шарлатания, и словоизвъртане, и ловкост в препирните, и вдъхновение.

    Стрепсияд: Аха, ето защо душата ми чувства окриление; нали чу техния глас. И копнее да остроумничи и да бъбри за дима; и с мисълчица мисълчица да боде и да противоречи на събеседника си. И дотам, щото, ако е възможно, иска ми се да ги видя тия Облаци.

    Сократ: Тъй ли? Гледай тогава накъм планината Парнет. Ето виждам ги, тихо слизат.

    Стрепсияд: Че де са, де? Покажи ми ги.

    Сократ: Да, идат, толкова много са. Вървят, криволят из долини и гори.

    Стрепсияд: Каква е тая работа? Защо аз не ги виждам?

    Сократ: Ей там близо до входа.

    Стрепсияд: Е, най-сетне, почнах малко да ги забелязвам.

    Сократ: Но сега вече добре ще ги видиш, ако нямаш в очите си сламка колкото краставица.

    Стрепсияд: Ай, ай! О вие, преблажени! Всичко покриват вече.

    Сократ: И ти досега не знаеш, че те са богини и не ги почиташ?

    Стрепсияд: Е, да! Мислех, че са мъгла, пара, дим.

    Сократ: Разбира се, ти не знаеш, че те хранят много философи, пророци, лекари, мазновчесани ленивци, престъпници до нокти, дълбоко тъмните гръмнопойни поети дтирамбисти, шарлатани, метеоролози, те хрантутят всички безделници, защото ги възпяват.

    Стрепсияд: Ще рече за това дрънкат в своите стихове:

                          На облаците бързият напад
                          отмахва деня на запад;
                          и буйната коса на Тифона

                          стоглав и гръмки на небосклона

                          вилнеещи бури кат орли,

                          с въздушни крила кат стрели.

                             И дъждове, на облаци сълзите,

                             и пари, на боговете душите... 

    И за такива стихове поглъщат тлъсти косове от големи и добри ягули и месо на печени дроздове.

    Сократ: Поради тях. И не е ли заслужено?

    Стрепсияд: Я ми кажи какво им се е случило, ако наистина те са Облаци, та приличат на жени? Че те обикновено не са такива.

    Сократ: Ами какви са?

    Стрепсияд: Точно не зная. Истина, те приличат на големи парцали вълна, само не на жени, не и не... Те имат и носове.

    Сократ: А сега отговаряй на въпросите ми.

    Стрепсияд: Говори бърже каквото обичаш.

    Сократ: Като си поглеждал нагоре, дали някога не си виждал някой облак да прилича на Кентавър или на пантера или на вълк или на бик?

    Стрепсияд: Е, да, виждал съм. Че какво от това?

    Сократ: Стават всичко, каквото поискат. Видят ли някой дългокос развратник от тия ленивците педерасти, като например сина на Ксенофонта, за да се присмеят на позора му, оприличават го на Кентаври.

    Стрепсияд: А какво се биха направили, ако видят оня грабителя на народните пари, Симона?

    Сократ: За да му покажат какъв е, веднага стават вълци.

    Стрепсияд: Затова те вчера, щом съгледаха тоя страхливец Клеоним, който си хвърли оръжието и избяга, веднага се преобразиха на зайци.

    Сократ: А днес, понеже са видели развратния Клистен, виждаш и ти – станали жени.

    Стрепсияд: Блазе ви, господарки. А сега, ако въобще сте приказвали с някого на тоя свят, дайте и мен да чуя вашия небегръмък глас, вий, премощни царици.

    Хорът на Облаците: Поздрав, старче от старото време, ти който дириш мъдри речи. А ти, жрецо на възвишени празнословия, научи ни какво ти трябва. Защото едвали бихме послушали някого другиго от мъдреците, които се занимават с небесни работи, освен Продика – и то зарад неговата ученост и мъдрост; а на теб, защото вървиш дигноглав по улиците и мяташ очи насам-натам. И босоног много мъки теглиш, осланяш се на нас и даваш важност на лицето си.

    Стрепсияд: Земльо! Какъв глас! Какъв свещен, какъв важен и чуден!

    Сократ: Да, защото само те са истински богини. Всичко друго е глупост.

    Стрепсияд: Недей така. Нима Зевс Олимпийски не ни е бог?

    Сократ: Какъв ти Зевс? Не се шегувай. Няма Зевс.

    Стрепсияд: Ти какво казваш? А кой вали? От всичко най-напред искам това да ми кажеш.

    Сократ: Те валят. Това ще те науча с големи доказателства. И така, де си видял ти Зевс да вали без облаци? В такъв случай би трябвало да вали от ясно небе, без да има облаци.

    Стрепсияд: Наистина, това доказателство хубаво го чукна. Досега аз мислех, че Зевс пикае през решето. Но я ми кажи кой гърми. Това ме кара да треперя.

    Сократ: Те гърмят като се търкалят един през други.

    Стрепсияд: Че как така? Ти се много смел.

    Сократ: Напълнят се с вода, трябва да се движат, тласкани от някоя сила; препълнени с дъжд, тежки, те се блъскат един о друг, пукат се и трещят.

    Стрепсияд: А кой ги кара да се движат? Не е ли Зевс?

    Сократ: Съвсем не той, а въздушният Вихър.

    Стрепсияд: Вихър? И това не бях чул. Нямало Зевс, а вместо него царувал някой си Вихър. Но ти още нищо не си ми казал за гърмежа на гръмотевицата.

    Сократ: Не чу ли като казах, че облаците, препълнени с вода, се блъскат един о друг поради тежестта си?

    Стрепсияд: Добре, но как да повярвам това?

    Сократ: Това ще ти докажа по тебе самия. Никога ли не ти се е случвало на големия празник Панатенеи да се напълниш с каша? Нещо загълголи в търбуха ти, пък току изведнъж търбухът ти забучи и загърми.

    Стрепсияд: Да, да. Става ми лошо, загъргори нещо - и току като гръмотевица затрещи кашата и страшно ехти. Папакс, папакс – отначало. Сетне се съединяват и – папапа-папакс! А когато отивам по нужда – почне да бумти също като твоите облаци.

    Сократ: Помисли тогава. От твоя мъничък търбух колко силно бръмтиш. А тоя необятен въздух как да не гърми така страшно?

    Стрепсияд: Затова, значи, тия две думи са тъй близки една до друга „гърми” и „бръмти”. Това добре. Сега от де може да излезе светкавица със своя огън, който един само ще опърли, а другите ще изгори живи? Не е ли очевидно, че светкавиците хвърля Зевс върху клетвопрестъпниците?

    Сократ: Тогава как стана – о ти, глупецо, и ти, който още миришеш на онези златни времена, когато хората се хранеха с хубави приказки – тогава как така, щом като светкавицата удря клетвопрестъпниците – защо досега още не е изгорила ни Симона, ни Клеонима (400), ни Теора? Че те малки ли са клетвопрестъпници? А вместо тях, събаря своя собствен храм или тряска скалата Сунион край брега на Атика или пък високите дъбове. Ха, защо? Сигурно дъбът не ще да е престъпил клетва някаква.

    Стрепсияд: Знам ли? Но ти хубаво говориш. Че собствено какво нещо е това светкавицата?

    Сократ: Когато се вдигне внезапно сух въздух и влезне в тях, и се заключи там, надува ги отвътре като някой мях, сетне стискат силно, той ги разкъсва, излита буйно, реве и се запалва от своя собствен напън.

    Стрепсияд: А, да. Същото ми се случи и мен еднъж на празника на Зевса. Турнах еднъж да се пече един търбух за домашните си. Забравил бях да го разсека. Той се наду, па току пукна, та ми пръсна право в очите и ми изгори лицето.

    Хорът на Облаците: О ти, човече, който си пожелал да се посветиш в нашата висока мъдрост, колко щастлив ще бъдеш ти между атиняните и между всички елини! Стига да не си лишен от памет и от ревност, стига да си издържлив по душа, стига да не се уморяваш нито от ходене, нито от стоене; стига да можеш да търпиш студа и глада, даже и вино да не ти се иска, ни гимнастика, ни други такива глупости. И ако вярваш, както подобава на всеки учен човек, че от всички блага най-голямото благо е да живееш и да мислиш по-добре, отколкото тълпата и да не искаш да блестиш, освен в борбите на езика.

    Стрепсияд: Ако трябва издържливост срещу мъките, да прекарваш нощите в работа, да пестиш, да воюваш против стомаха си и да не ядеш друго, а само боб – бъди спокоен, аз съм твърд като желязо.

    Сократ: И така, занапред не ще признаваш друг бог за бог, освен това, което изповядваме и ние: Хаос, Мъгли и Език. Само тези три.

    Стрепсияд: А на другите няма и да им продумам, даже и да ги срещна. За тях ни жертва, ни свещено възлияние, ни зърно тамян.

    Хорът: Казвай сега смело, какво искаш да ти направим. Няма да искаш напразно. Стига да ни уважаваш, да ни се покланяш. И стига да желаеш да станеш способен мъж.

    Стрепсияд: Господарки! Всичко, каквото искам от вас, то е толкова малко! Искам от всички гърци да съм в говоренето сто години по-напред.

    Хор: Ти ще имаш това от него. И то така, щото от днес нататък в събранията с предложения никой по-често от теб няма да побеждава.

    Стрепсияд: Не ми е мене до предложения в събранията. Не това искам. Аз искам да нагласявам делата в съдилището в моя полза и да се отърва от ръцете на лихварите.

    Хор: Е, ще имаш каквото искаш. Не желаеш нищо важно. Ти без страх се предай само на нашите служители.

    Стрепсияд: Ще сторя това упован на вас. Защото нуждата ме боде. Ах, тез проклети бележени коне! Ах, тоя брак, който ме съсипа! Отсега да правят с мене каквото искат. Ето, това мое тяло тям го предавам. Да го бият, да гладува, да жадува, да се пече, да мръзне, да го дерат, стига да мога да се отърва от тия дългове, да не ги плащам. А на хората да се показвам дързък, сладкодумен, нахален, опърничав, ловък лъжец, пускач на измислици, кален в съдилища, цял законник, кречетало, лисица, паница без дъно, плъзгав като намаслен ремък, престорник, лепка, самохвалец, шило, мръсен, всякакъв и никакъв, дрипа за всичко. Ей с такива имена нека ме поздравява, кой де ме срещне и да прави с мен каквото иска. Ако, ако иска дори – нека, нека ми извадят червата, да ме сдробят, да направят от мен суджуци и да ме поднесат на философите.

    Хор: Бодър и смел е духът ти. И знай – след като се изучиш при нас – твоята слава на земята ще стигне дори до небето.

    Стрепсияд: Че от това каква облага за мен?

    Хор: Ти ще прекараш целия си живот между нас, всеки на теб ще завижда.

    Стрепсияд: О, дали ще доживея такова блаженство!

    Хор: И още как! Сонм клиенти ще се тълпят пред вратите на твоята къща, ще горят от желание да се доближат до тебе и с теб да приказват и да се съветват; ще ти предлагат да им водиш дела за милиони, да вземаш за себи си колкото щеш. [Към Сократа]. Но я вече почвай да учиш тоя старец, възбуди духа му, изпитай силата на неговия ум.

    Сократ: Добре. Хайде сега, разкажи ми сам за свойствата на твоя ум, за да зная и какви оръдия да насоча срещу теб. За всекиго трябват нови.

    Стрепсияд: За Бога, да не мислиш да ме обсаждаш като някоя крепост?

    Сократ: А, не; искам да ти задам някои питания, за да видя каква памет имаш.

    Стрепсияд: Паметта ми е двойна: кога имам да вземам, помня добре; кога имам да давам – клетник аз – всичко забравям.

    Сократ: Дарба да говориш имаш ли?

    Стрепсияд: Да говоря – не, но да усуквам – да.

    Сократ: Тогава как ще можеш да се учиш?

    Стрепсияд: Не бери грижа за това; отлично.

    Сократ: Ще рече, като ти подхвърля някой мъдър въпрос за небесните работи, ще можеш веднага да го лапнеш, нали?

    Стрепсияд: Аха, като куче мръвката – така и аз ще лапвам мъдростта, нали?

    Сократ: Простак! Варварин! Страх ме е, старче, ще ядеш бой ти. Я да видим, какво би правил, ако някой те бие?

    Стрепсияд: Нека ме бие. След няколко удъра, ще си взема свидетели и ще заведа дело.

    Сократ: Тогава събличай се.

    Стрепсияд: Откраднах ли ти нещо, та ще ме претърсваш?

    Сократ: Не. Но такъв е обичаят – трябва гол да влезеш в школата.

    Стрепсияд: Но аз не съм дошъл да търся някоя открадната вещ, та да се боите да не я вмъкна сам.

    (500) Сократ: Я се събличай. Какво бърбориш само!

    Стрепсияд: Кажи ми поне, ако бъда внимателен, ако уча с ревност, на кого от твоите ученици ще приличм?

    Сократ: Ще бъдеш цял Херефонт мършавия.

    Стрепсияд: Горко ми! Ще бъда полумъртъв.

    Сократ: Стига си бърборил, ами я върви след мен. Бързай де!

    Стрепсияд: Дай ми поне един меден кравай, както е обичаят, когато се влиза в бездните. Треперя от страх при мисълта, че трябва да влезна вътре. Струва ми се, слизам в пещерата на Трофония.

    Сократ: Влизай де. Какво си се заовивал около входа?

    Хор: Влизай, ликувай зарад тая твоя доблест. Ти си стар – и пак искаш да натопиш духа си в дълбините на новата мъдрост и учен да станеш.

    Хорът [Парабаза[11]]: Зрители, ще кажа пред вас истината, заклевам се в Диониса, който ме е отгледал. Дано победя сега и да се прославя с дарбите си – поне толкова, колкото ви мислех за просветени зрители, на които представих тая най-гениална от всички мои комедия. Но аз се оттеглих – несправедливо победен от глупавите мои съперници[12]. Този упрек ви правя аз, просветени зрители, за които написах тая комедия. Аз никога няма да бягам от оценката на просветените. И затова тука, пред тези мъже, на които винаги ми е било приятно да разказвам, представих еднъж моя Скромник и моя Безпътен[13] с голям успех. И тогава аз бях още момиче, не бе редно да раждам[14]; подхвърлих детето, други прибраха моето първиче – и то израстна под вашата благородна опека, вие го отхранихте да порасте. Оттогава смятам, че вие сте се заклели във верност към мен. И така, подобно на Електра в трагедиите на поетите, тая моя комедия иде при вас и се надява да ви познае като ценители пак тъй просветени[15]. Щом зърна отрязаната къдрица от косата му, тя го позна. И вижте моята комедия колко е скромна и срамежлива сега: тя не иде с онова увиснало кожено късче отпреде – дебело, червено на върха, за да разсмива простаците; тя не се подиграва на плешивите глави, не играе оня срамотен танц кордакс. В моята комедия няма такива дъртаци, които, като декламират стиховете си, бият с тояга партнерите си, за да минат за духовити. Тя не се хвърля на сцената с пламнали главни и с крясъци: „У-у! У-у!” Не. Тя излиза пред вас, като се осланя само на своята вътрешна сила и на своята поезия. И аз, макар и да съм такъв велик поет, не съм горд. Нито пък искам да ви лъжа, като ви представям едно и също нещо по два и по три пъти. Не, аз винаги създавам нови творения, оригинални и различни едно от друго – всички съвършени и възвишени. Бих по търбуха Клеона[16], когато той бе всесилен; сега, когато той е мъртъв и безсилен, не смея да го закачам. Моите съперници, другите комици, правят тъкмо обратното. За наследника на Клеона, за Хипербола мълчаха, докато бе на власт; падна – и се нахвърлиха върху него и върху майка му. Ето, от тях най-напред представи своята комедия „Марикас” онзи мазен Евполис[17]. И то не бе негова комедия, а моя. Тоя крадец взима, че глупаво облича моите „Конници” в други дрехи, уж да ги измени малко, прибавя една отвратителна пияна бабичка да танцува срамотния танц кордакс. Или пък старата онази басня на комика Фриних, който изкарва на сцената едно морско чудовище, за да погълне бабичката. После върху падналия Хипербол се нахвърли и комикът Хермип, след него много други и всички само току предъвкват моето сравнение с тлъстата ягула. Бих желал тези, на които се нравят такива комедии, да не могат да търпят моите. А вие, които се наслаждавате от моята поезия и от мене самия – бъдещето ще ви слави заради вашия тънък усет.

    Полухор [Строфа]: Царю небесни, властник на боговете, Зевс велики – най-напред теб призовавам да дойдеш и почетеш нашите песни, нашите игри. И теб, премощни тризъбецодържецо Посейдоне; ти, с бури разтърсваш и суша, и соленото море. И теб, Ефире, най-знатни родителю наш, ти, който всички ни храниш. И теб, Аполоне, ти, който държиш юздите на огнената колесница и който обгръщаш цялата вселена с бляскави лъчи, ти, Фебе, велик и на небето, и на земята.

    [Хорът на Облаците от свое име се обръща към гражданите]: Просветени зрители, напрегнете вниманието си и ни чуйте добре. Вие ни обидихте и ние искаме да ви укорим явно. От всички богове ние най-много полза сме ви принесли – на вас и на вашия град. На всички богове принасяте жертви, само за нас нищо. А ние сме ви закриляли. Ето – вие решите някой глупав и безнадежден поход – ние почваме да гърмим и да валим. Изберете ли за пълководец тоя враг на боговете, този пафлагонски кожар Клеон – ние набръчкаме вежди, избухваме с нашия гняв: светкавица блесне, гръмотевица гърми, месечината изменя пътя си, слънцето забулва своя светъл лик и не иска да ви грее с пълководец като Клеон. И все пак, вие го избрахте. Да, право казват, Атина взима само гибелни решения. Но боговете обръщат грешките ви в добро. Искате ли и сега да бъде сполучлив вашият избор? Добре. Осъдете за продажност и за злоупотреба тая граблива врана Клеон[18], турете на врата му едно хубаво намазано въже и вашата грешка ще баде поправена, и веднага държавата ви ще зацъфти, както някога.

    Полухор [Антистрофа]: Помогни ми и ти, Фебе, царю Делфийски, ти, който си господар на високите Кинтийски скали; и ти, блажена Дево Артемидо, която живееш в златните свои чертози в Ефес, дето ти се покланят нежните (600) белоснежни лидийски моми; и ти, богиньо на нашата родина, Атино, с тая царска егида, закрилнице на държавата ни, и ти, който скиташ из парнаските долове и чуки заедно с твоите делфийски вакханки и разтърсваш димния плам на високите борини, о Дионисе веселодушни!

    Хор: Тръгвахме насам. Иде при нас Месечината и ни заръчва от нея да ви донесем много здраве – вам, атиняни, и на вашите приятели. Това едно. Сетне каза, че ви е сърдита. Вие сте се отнесли с нея много зле, с нея, която само добро ви е правила - и то не на думи, а на дело. Преди всичко, всеки месец, благодарение на нея, вие спестявате най-малко по един лев за осветление. Защото всеки казва на слугата си привечер, когато излиза: „Момче, не купувай борина, има такава хубава месечина.” И после още хиляди други добрини. И при това вие не пресмятате правилно дните. Вашият календар е една бъркавица. И затова боговете се карат на Месечината всеки път, когато се върнат у дома и не намерят очакваните гозби. Гражданите не забелязали деня, в който било отредено да се празнува. В известни дни, когато трябва да принасяте жертви на боговете, вие търгувате, вие работите по съдилищата. А често, когато ние, боговете, гладуваме от скръб поради смъртта на Зевсовите деца Мемнон и Сарпедон, вие се предавате на веселие, правите на боговете обилни излияния и жертвоприношения. Ето защо миналата година, когато по жребий се възложи на Хипербола да бъде пратеник в свещения съвет на Амфиктиониите, ние, боговете, му грабнахме венеца. И с право. Само така ще научи той, че дните на живота трябва да се нареждат според Месечината.

    Сократ: О, Дишание! О, Хаос! О, Въздух! Не съм виждал досега толкова див човек, толкова глупав, толкова тъп, толкова безпаметен като тоя. Тъкмо заучи някоя дребна тънкост, току я забрави, още преди да я научи. Но все пак, имам надежда, ще го изведа вънка на светло. Стрепсияде, къде си? Излез, взимай си леглото.

    Стрепсияд: Но дървениците не ми позволяват да го изнеса.

    Сократ: Стига де! Постави го тук и слушай.

    Стрепсияд: Ето.

    Сократ: Е, сега какво по-напред искаш да научиш от това, което досега не си учил? Ритми ли, размери ли или поеми.

    Стрепсияд: За размерите, моля. Защото неотдавна брашнарят ме излъга точно с две крини.

    Сократ: Не затова говоря. А кой размер считаш най-хубав: тристъпния или четиристъпния?

    Стрепсияд: Предпочитам полушестостъпния.

    Сократ: Ти говориш глупости, човече.

    Стрепсияд: Обзалагам се с теб, ако твоят четиристъпен размер не е полушестошестинен.

    Сократ: По дяволите! Колко си див и неук! Но да видим, може би за ритмите по-скоро ще можеш да научиш нещо.

    Стрепсияд: И какво ще ми помогнат тия ритми за моето препитание?

    Сократ: Преди всичко, ти ще бъдеш по-приятен и ще изглеждаш просветен във време на угощенията. Сетне, ти ще можеш да различаваш кое се вика военен ритъм, кое дактил.

    Стрепсияд: Дактил ли? Че това зная вече.

    Сократ: Кажи.

    Стрепсияд: Че това не е ли дактил тоя пръст[19]? Като бях дете, служех си и с тоя.

    Сократ: Дивак! Простак!

    Стрепсияд: Проклетнико, че защо ми е да уча всичко това?

    Сократ: А какво?

    Стрепсияд: Научи ме, научи ме на оная пренеправа дума.

    Сократ: Но ти трябва да научиш по-напред някои други неща. Кои от четвероногите са от мъжки род?

    Стрепсияд: Че не съм луд да не знам кои са мъжки! Пръч, козел, бик, вълк, осел.

    Сократ: Видя ли, че не знаеш? И на мъжкия, и на женския влък и осел казваш, че са от мъжки род.

    Стрепсияд: Че как така?
    Сократ: Как ли? Има вълк и вълк.

    Стрепсияд: Посейдоне! Имаш право. Е, как да назовавам женските?

    Сократ: Вълчица, ослица.

    Стрепсияд: Вълчица, казваш? Въздух! Отлично. И само зарад тоя урок ще напълня твоите нощви с брашно с пъп.

    Сократ: Ето ти сега и друга грешка. Нощви казваш също като да са от мъжки род, когато те са от женски.

    Стрепсияд: Че как така съм ги наричал кога са от мъжки род?

    Сократ: Разбира се. Наричаш ги. Също като кога казваш Клеоним – Клеоними.

    Стрепсияд: Не разбирам. Разправи.

    Сократ: За тебе все едно нощви или Клеоними.

    Стрепсияд: Но, драги мой, Клеоним няма дори и нощви; хлябът си меси в дибек. Тогава как, как да казвам?

    Сократ: Как ли? Трябва да кажеш твоята нощва, както би казал твоята Сострата.

    Стрепсияд: Ще рече женската нощва?

    Сократ: Сега добре го каза.

    Стрепсияд: И така нощва, Клеонима[20].

    Сократ: А сега трябва да те науча кои имена са женски, кои мъжки.

    Стрепсияд: Че не зная ли кои са женски?

    Сократ: Кажи де.
    Стрепсияд: Лизила, Филина, Клитагора, Димитрина.
    Сократ: А кои са мъжки имена?
    Стрепсияд: Хиляди – Филоксен, Мелезиас, Аминиас.

    Сократ: Глупак. Това мъжки имена ли са?

    Стрепсияд: Според вас тия не били мъжки имена?

    Сократ: Разбира се, не. Защото ако срещнеш Аминиас, как ще го извикаш?

    Стрепсияд: Как ли ще го извикам? Така: Ела, ела Аминиа[21].

    Сократ: Видя ли? Ти му даваш женското име Аминиа.

    Стрепсияд: Е, пък не е ли право, щом той отбягва да служи като войник? Но защо ми е да уча всичко това, което се знае от всички?

    Сократ: Нищо, нищо. Но ти я легни тук.

    Стрепсияд: За какво?

    Сократ: Измисли нещо за твоите работи.

    Стрепсияд: Моля ти се, не ме карай да лягам на това легло. Ако е необходимо да се легне, кажи ми да легна на земята и ми заповядай там да мисля, каквото ще мисля.

    Сократ: Не, не може.

    Стрепсияд: Горко ми! Как ли ще ме накажат днес тия дървеници!

    (700) Хор: Мисли, изследвай; мятай се, премятай на всички страни, върти буден ума си; срещнеш ли някоя мъчнотия, веднага се обърни към друга мисъл. Само недей позволява сладкият сън да заседне върху твоите очи.

    Стрепсияд: Ау! Оф, ау! Оф!

    Сократ: Какво пъшкаш? Какво те измъчва тъй?

    Стрепсияд: Горко ми! Умирам. Пълзят из леглото ми дървениците, хапят ме, разнищват ми слабините, смучат ми душицата, щипват ме между краката, горят ме отзад, убиват ме.

    Сократ: Гледай да не те сполети нещо по-страшно.

    Стрепсияд: Нима? Загубих си парите, загубих си спокойствието, кръвта, обущата и на всичкото отгоре трябва да бдя в това легло и то, когато едвам дишам.

    Сократ: Хей, ти там! Какво правиш? Размишляваш ли?

    Стрепсияд: Аз ли? Размишлявам, размишлявам.

    Сократ: И какво измисли?

    Стрепсияд: Дървениците дали ще оставят нещо от мен?

    Сократ: Да пцовисаш, проклетнико!

    Стрепсияд: Че аз пцовисах вече.

    Сократ: Недей се изнежва, покрий си главата. Трябва да се изнамери някоя грабителска мисъл и едно скривалище за нея.

    Стрепсияд: Ех, кой ли би могъл да ми даде в моите вълнени завивки някоя грабителска мисъл?

    Сократ: Но я чакай пак да видя, какво направи тоя! Хей ти там, спиш ли?

    Стрепсияд: Не, о, не, не, не, не.

    Сократ: Улови ли нещо?
    Стрепсияд: Нищо.
    Сократ: Съвсем нищо?

    Стрепсияд: Нищо, а само нещо в дясната ръка.

    Сократ: Не ще ли си закриеш здника, че да измислиш нещо друго?

    Стрепсияд: Защо? Моля ти се, Сократе, обясни ми това.

    Сократ: Ти сам изнамери първом нещо, че сетне ми кажи и на мен.

    Стрепсияд: Хилядо пъти ти казах какво искам. Чуй ме, искам да ме научиш как да не плащам дългове и лихви, разбери.

    Сократ: Тогава покрий се, съсредоточи ума си, който е толкова лек; изучавай подробно, дели, разпределяй, изпитвай добре.

    Стрепсияд: Оф! Оф!

    Сократ: Стой мирно. И ако те хване някоя мисъл, отпусни я и пак лови, и мисли пак.

    Стрепсияд: О, мили Сократе!
    Сократ: Какво, мили старче?

    Стрепсияд: Намерих оная мисъл, която ще ме научи да не плащам лихвите.

    Сократ: Казвай.

    Стрепсияд: Научи ме сега. Да си купя една магесница тесалийска, да я накарам през някоя нощ да улови Месечинката, да я затвори в някоя кутийка като някое огледалце и да я пази...

    Сократ: Каква ти полза от това?

    Стрепсияд: Каква ли? Щом няма да изгрява месечина вече, няма да се плащат и месечни лихви.

    Сократ: Че как тъй?

    Стрепсияд: Че нали дълговете се разпределят на месеци и лихвите на месеци текат?

    Сократ: Добре. Виж сега нещо по-тънко. Ако те осъдят да платиш пет таланта, какво ще правиш тогава?

    Стрепсияд: Хъ! Хм! Какво ли? Не зная. Трябва да мисля.

    Сократ: Ти не дръж мисълта завинаги около и при теб, а я пусни да витае във въздуха като някой бръмбар, вързана за краката с конец.

    Стрепсияд: Намерих една мисъл гениална – с нея ще мога да отменя присъдата.

    Сократ: Каква е тя?

    Стрепсияд: Не си ли виждал у бакалите един прозрачен и хубав камък, с който добиват огън?

    Сократ: Искаш да кажеш палителна леща?

    Стрепсияд: Да.
    Сократ: Е, та?

    Стрепсияд: Да отида с тоя камък да седна на слънце срещу съдията, когато пише присъдата. Ще стопя восъка, на който ще напише осъждането да платя.

    Сократ: Хубаво, прекрасно!

    Стрепсияд: О, колко се радвам, че унищожих един дълг от пет таланта!

    Сократ: Ха, сега, дръж другия въпрос.

    Стрепсияд: Кой?

    Сократ: Дадат те под съд, нямаш свидетели, ще загубиш делото. Как можеш така да нагласиш работата, щото да осъдят противника ти вместо теб?

    Стрепсияд: Просто и лесно.
    Сократ: Кажи де.

    Стрепсияд: Да ти кажа. Щом има някое друго дело да се разглежда преди моето, ще ида и ще се обеся.

    Сократ: Глупости!

    Стрепсияд: Не, наистина, не. Не могат да ме съдят, щом видят, че съм умрял.

    Сократ: Ти се играеш. Махни се. Не ща да те уча повече.

    Стрепсияд: Защо така, мили Сократе, заклевам те в боговете, защо?

    Сократ: Че ти току-що научиш нещо, веднага го забравиш. Я ми кажи, какво беше научил най-напред?

    Стрепсияд: Ха, да видя, какво бе първото? Първото какво ли бе? Ха де! Какво бе онова, с което излъгахме брашното? А? Какво, че какво ли беше?

    Сократ: Махай се по дяволите, глупако, ти нямаш никаква памет, дъртако!

    Стрепсияд: Горо ми! Какво ще стане с мене? Ще трябва да загина, не можах да се науча да говоря ловко. Поне вие, Облаци, вие ми дайте някой добър съвет.

    Хор: И ние, старче, даваме ти тоя съвет: ако имаш син да си отгледал, прати него тука да се учи.

    Стрепсияд: О, аз си има един хубав и чудесен син. Но той не иска да разбере как страдам аз.

    Хор: И ти му позволяваш това?

    (800) Стрепсияд: Е, да – че той е едър и як. А после произхожда по майка от онази птица Кисира. Но пак ще ида да го търся. Ако не иска, ще го изпъдя из къщата си. А ти, Сократе, влез си вътре и ме почакай малко.

    Хор (на Сократ): Разбра ли сега, че само благодарение на нас ти се отрупваш с велики блага? Ето ти един човек, готов да ти се подчини на всичко. Видя ли колко е възхитен, гледай да го обръснеш колкото се може по-ниско. Добрите сгоди рядко дохождат и бърже си отивот.

    (В къщата на Стрепсияд баща и син се разправят)

    Стрепсияд: Слушай, ти вече тука няма да останеш, заклевам се в Облаците. Върви и яж стълбовете на дядо ти Мегакла. Че само те са останали от славното му богатство.

    Фидипид: Горкия! Какви беди са те сполетели, тате? Ти не ще да си с ума си, кълна се в Зевс Олимпийски.

    Стрепсияд: Ето ти, ето ти тебе Зевс Олимпийски! Глупости! Ти си вече толкова голям и все мислиш, че съществува някакъв Зевс Олимпийски? Ха! Ха!

    Фидипид: Че защо е пък тоя смях?

    Стрепсияд: Мисля си, ти си все още малко момченце, щом още вярваш в ония старешки и изтъркани басни. Но я ела по-насам, за да се научиш на ум. Ще ти кажа нещо – щом узнаеш това – ще станеш веднага мъж. Само недей го казва другиму.

    Фидипид: Ето ме. Сега казвай.

    Стрепсияд: Ти се закле в Зевса, нали?

    Фидипид: Да.

    Стрепсияд: Видиш ли сега колко хубаво нещо е ученето? Няма Зевс, мой Фидипиде, няма.

    Фидипид: А какво има?
    Стрепсияд: В и х ъ р ъ т  танцува, той пропъди Зевса.
    Фидипид: Хей, ти полудя ли?
    Стрепсияд: Знай, така е.
    Фидипид: Кой казва това?

    Стрепсияд: Сократ Безбожний и Херефонт, който мери стъпките на бълхите.

    Фидипид: Ти дотам ли си полудял, че да идеш да вярваш на тия гадници?

    Стрепсияд: Празни думи. Не говори така лошо за тия мъдреци и просветени хора. Те от пестеливост – от тях никой никога не се е ни бръснал, ни стригал, нито си е чистил и рязал ноктите, нито се е мил някога. А ти – като да бях умрял – взе че ми уми всички имоти. Ами, я иди по-скоро при тях и, вместо мене, учи ти.

    Фидипид: Че какво добро може да се научи от тях?

    Стрепсияд: Какво ли? Всичката човешка мъдрина. Преди всичко ти ще разбереш, че си простак и тъпак. Хм, я ме почакай малко тук.

    Фидипид: Горко ми! Какво ще правя? Баща ми полудя. Дали да го обявя за невменяем, или да му заръчам смъртния ковчег?

    Стрепсияд (Носи две жаби): Ха, сега, кажи какво е това. Казвай де!

    Фидипид: Жаба.
    Стрепсияд: Хубаво. А това?
    Фидипид: Жаба.

    Стрепсияд: И двете едно ли са? Смешен си. Още еднъж да не казваш така. Едната е мъжка, другата – женска. Едното е жаба, другото – жабок. А жаба, както каза ти, е само от женски род.

    Фидипид: Жабок? Това ли е толкова дето си научил и учил? Затова ли отиде при онези най-безпътни деца на земята?

    Стрепсияд: О, аз научих и много други неща, но едно уча, друго забравям поради напредналите си години.

    Фидипид: Зарад туй ли си загуби и дрехата?

    Стрепсияд: Не я загубих, а я посветих на философията.

    Фидипид: А обущата си къде остави, глупако?

    Стрепсияд: И аз, както Перикъл държавните средства: похарчих ги за необходими държавни нужди. Но я върви, ходи да влезем. Бъди виновен, ако трябва, само бъди послушен на баща си. Когато ти бе на шест години, аз ти се подчинявах тогава. Спомням си на Зевсовия празник, ти искаше да имаш една количка. Аз ти купих една с първия грош, който получих като съдия.

    Фидипид: Скоро ще се каеш, че си искал това.

    Стрепсияд: Блазе ми, послуша ме! (Завежда сина си при школата на Сократа). Ето го, ето го, Сократе, излез вече. Водя ти сина си; не искаше, но го принудих.

    Сократ (излиза): Че това е още момченце, не е навикнало на тия кошове, в които ние окачваме нашите умове.

    Фидипид: А за да навикнеш още по-добре, трябва да се обесиш в тях.

    Стрепсияд: Я го гледай ти обесника! Ти смяташ да обиждаш учителя си?

    Сократ: Ах, това „да се обесеш” колко наивно го каза и как го проплъзна през устните си! О, как ще се научи той да избягва присъдите, как ще посочва свидетели, как ще покъртва и как ще убеждава! И всичко това Хипербол научи само за един талант!

    Стрепсияд: Не се безпокой, учи го. Той е даровит хлапак. Да, още като бе детенце, строеше къщички, дялаше корабчета, колички от кори режеше. А от корите за количките правеше жаби за чудо. Ти се потруди само да изучи той тия две речи. Тая добрата, оная лошата, която с криви думи събаря добрата. Ако не двете, то поне едната само и то без друго.

    Сократ: Самите думи ще го научат.

    Стрепсияд: Пък аз да си отида. Но ти не забравяй, той трябва да се учи как се противоречи на всяка истина.

    (Правата дума и Кривата дума се донасят на сцената в клетки. Дегизирани са като петли, готови за борба. След като им подхвърлят малко чеснов лук, за да се подлютят, пускат ги навън).

    Правата дума: Ела тук, покажи се на зрителите, ако смееш.

    Кривата дума: Върви, където искаш. Тъкмо пред тълпите ще мога по-лесно и по-добре да те съсипя.

    Правата: Ти да ме съсипеш? Че кой си ти?

    Кривата: Дума.
    Правата: Празна дума.

    Кривата: Но все пак ще те надвия, ако си уж права.

    Правата: И с каква хитрина?
    Кривата: Ще изнамеря нови мисли.

    Правата: Да, цъфтят тия мисли пред тези глупци тука.

    Кривата: Не глупци, а мъдреци.

    Правата: Ще те смажа като червей.

    (900) Кривата: И с какво, кажи!
    Правата: С истината.

    Кривата: Че аз ще я извъртя с усуквания. Защото, според мен, право няма на тоя свят.

    Правата: Няма ли?
    Кривата: А, че къде е то?
    Правата: У Бога.

    Кривата: Има право, ха! Тогава защо не е погубен Зевс, който хвърли в окови баща си?

    Правата: О, лошо ми стана. Скоро дайте легена.

    Кривата: Ти си глупав дъртак и нищо повече!

    Правата: А ти си развратник и безсрамник!

    Кривата: Какви хубави рози ми подхвърляш!

    Правата: И сквернодумец.
    Кривата: Венец от крин ми свиваш.
    Правата: Отцеубиец.

    Кривата: Как не виждаш, че ме пръскаш със златен дъжд!

    Правата: А някога с оловен дъжд те пръсках.

    Кривата: А сега това ми е като накит.

    Правата: Какъв нахалник!
    Кривата: Какъв глупец!

    Правата: Поради теб младежите не отиват вече на училище. Скоро ще разберат атиняните какви уроци дават тия на тези, които са тъй глупави да ти вярват.

    Кривата: Позорно падна.

    Правата: А ти си цъфнал. Колко беден беше, когато казваше: „Аз съм мизиецът Телеф” и пълнеше полите си с мъдростите и клетвите на Пенделена.

    Кривата: Ех, че мъдрина каза!
    Правата: Ех, че глупост!
    Кривата: Напомни ми за теб.

    Правата: И ти си глупав, и държавата, която те храни, за да покваряваш младежите.

    Кривата: Само ти не ще можеш да учиш тоя младеж, ти, който се по-стар от дядо Кроноса.

    Правата: Аз ами, кой друг? Стига той да не иска само славословия и усуквания.

    Кривата (към Фидипида): Ела тука, остави тоя луд.

    Правата: Ще те разплача само да се допреш до него!

    Хор: Спрете караницата и обидите. Не е ли по-добре да си изложите всеки своето. Ти – това, на което учеше някога още, а ти – твоите модерни схващания. Той ще чуе препирнята ви и ще избере една от школите.

    Правата: Съгласен съм.
    Кривата: И аз.

    Хор: Добре. А сега кой от вас ще говори пръв?

    Кривата: Нека той. От това, що ще каже, ще издялам нови думи и мисли и ще го забода като със стрели. И след това, ако продължава още да противоречи, ще му избода очите, ще му издраскам лицето с тия наши мъдрини, които са остри като жило на оса - и той ще умре.

    Хор: Сега нека да се покажат тези. Те се осланят на хитрите речи, на тънките мисли и на своята опитност. Да видим кой ще надвие в препирнята, кой ще се покаже по-мъдър в думите си. Да, на голяма опасност е изложена тая мъдрост, заради която моите приятели почват страшна борба. О, ти, който си увенчал с толкова добродетели хората на миналите времена, застъпи се за делото, което ти е скъпо, покажи ни природата си.

    Правата: Ще говоря за старото възпитание, ще кажа как бе поставено то, когато цъфтях аз и проповядвах истината и когато скромността бе на почит. Преди всичко тогава се смяташе за неприлично да бърборят кресливи хлапета. Когато отиваха на училище да се учат на музика, всички деца от махалата си вървяха наредени; и боси, дори и когато валеше сняг на едри парцали. А после, насядваха на земята с разчекорени крака, учителят ги учеше да пеят или някоя песен, като „Страшната Палада, що градовете разбива” – по стария мъжествен глас на бащите им. Ако някое от тях си позволеше да направи или да каже нещо неприлично, или да почне да пее с нежни мекушави тонове, като тия, които сега се разпространяват с такова усърдие от учениците на женствения поет Фриних, то се смяташе, че сквернят музите и много удари се сипеха върху него. А в палестрата децата трябваше да седят със стиснати и надлъж прострени крака тъй, че вънкашни хора да не могат да видят нищо неприлично. А когато ставаха, заглаждаха пясъка, за да не остане някой отпечатък от тялото им и да възбужда сладострастни мисли у другите. Никога никое дете не се намазваше с елей по-долу от пъпа. И затова на долните им части на тялото цъфтеше нещо като мъх и роса по праскови плодове сутрин. Те не се доближаваха до любовници с нежен и сладък глас, със страстни погледи, за да възбуждат сладострастието им. Седнали на трапеза, никой от тях не смееше да вземе ни репичка, ни зрънце анасон, ни лист от лютиче, преди да почнат по-старите, никой не смееше да яде рибата, печените гургулици, преди да му се позволи, нито да си кръстосва краката.

    Кривата: Овехтели работи от времето на градозакрилника Зевса, когато му колеха цели бикове на празника; гъмжат старомодните закопчалки във вид на скакалци също и поети като отдавна забравения Кикид.

    Правата: Да, но тъкмо това възпитание създаде калените маратонски борци. А ти учиш сегашните деца да се смърлушват в много дрехи. И кога ги видя на празника на Панатенеите да танцуват, просто побеснявам от гняв пред техните срамни кълчения с щита – с нищо не зачитат богиня Атина. И затова, момко, дерзай, избирай мене: аз съм Правата и Силната дума. И тогава ще се научиш да мразиш уличното, безнравствените къпални ще избягваш, от срамотните работи ще се стамуваш, ще се научиш да се докачиш и да пламтиш от истински гняв, когато те някой обиди в честта ти. После ще знаеш да правиш място на по-старите, да почиташ родителите си, да не ги обиждаш и да не допускаш нищо подобно: ти сам ще бъдеш жива срамежливост. Не ще се излагаш при танцувачките с бурните си ръкопляскания. Защото, ако се отдадеш еднъж на такива страсти, някоя развратница ще ти подхвърли ябълка - и беше, свърши се вече с твоето добро име. Не възразявай на баща си, не го наричай дъртак, не му напомняй старостта, която те е отгледала.

    (1000) Кривата: Него ако послушаш, мамче, заклевам се в Диониса, ти ще станеш също като онези глупави Ипократови синове, с които всеки се подиграва, като ги нарича „мамини детенца”.

    Правата: Не, не. Винаги ще си бодър и ще цъфтиш със своето здраве в гимназията. Няма да се скиташ из прашните улици да слушаш и да правиш гадни закачки, няма да те влачат по съдилища зарад леконравни постъпки. А ще си слезеш към Академията заедно с някой скромен твой възпитаник, ще отидеш под свещените маслини, ще легнеш там, на глава венец от бяла тръстика. Сладка ще ти е почивката, ще дишаш миризмата на тиса и на крехките тополени пъпки. Мило ще ти е да гледаш как се пука пролетта, да те приспива тихото шумолене на явора и на бряста.

    Върши това, що ти казвам, мисли само за това. И твоите гърди винаги ще са здрави, пълни, кожата ти – светла, плещите ти – широки, езикът ти – къс, пълни бедрата, мирна главата.

    Ако ли пък и ти се увлечеш от нравите на днешното време, преди всичко ще бъдеш бледен, с тесни плещи, със слаби гърди, дълъг език, мършави бедра, немирна глава, дълги процеси. Той ще те накара да вярваш, че туй, що е срамно, то е честно; туй, що е честно, то е срамно. И на туй отгоре ще те привикне на гнусните Антимаховски сладострастни щения.

    Хорът (Антистрофа): О, поклоннико на тая възвишена и славна мъдрост! Колко сладко и колко хубаво е цветето на твоите думи! Блазе на ония, които са живели някога, във времената преди нас! А ти, комуто кимва мекушава и изтънчена сладкозвучна муза, ти трябва да кажеш нещо ново, защото твоят съперник бе славен. Както изглежда, ти трябва срещу него да пуснеш всички стрели на своя ум, ако искаш да го надвиеш и да не станеш смешен.

    Кривата: Уф! Отдавна се задушавам вече, горя от желание да дам своите възрази и да съсипя всичко това. Истина, в училищата софистите ме наричат Кривата дума. Но това е затуй, защото аз най-напред измислих как може всеки да се противопостави на законите и правото. А това струва милион и повече – да се заемеш със защитата на кривата страна – и да спечелиш! И гледай сега как ще съборя възпитанието, за което иска да те спечели той. Първом той ти забранява да се къпеш в топли бани. Кои ти са доводите против топлите бани?

    Правата: Защото са опасни, защото изнежват човека.

    Кривата: Стой! Сега те улових през кръста, не можеш се отърва. Кажи: от синовете на Зевса, според теб, кой бе най-силен по дух и по тяло, кой изтрая най-тежките мъки и извърши най-големите подвизи?

    Правата: Според мен, от Херакла по-силен няма.

    Кривата: Така. А сега, кажи, моля, къде си видял да има Хераклови бани студени? И все пак, кой е бил по-силен от него?

    Правата: Да, именно покрай тия заключения ние виждаме всички бани, изпълнени с младежи, които бездействат по цял ден в празни приказки, а гимназиите са празни.

    Кривата: После ти осъждаш младежите, които се събират по площадите и улиците, а пък аз одобрявам това. Ако това бе така, както мислиш ти, Омир и Нестор не биха чели своите работи на площади и на улици, също и толкова мъдри хора. После ти казваш, че младежите не би трябвало да се предават на изкуството леко да говорят. Аз пък твърдя противното. Освен това ти им препоръчваш да бъдат целомъдрени. И двата ти съвета са еднакво вредни. Кажи кога си видял целомъдрието да е принесло някому полза? Отговори и се опитай да ме обориш.

    Правата: На мнозина. Пелей например заради целомъдрието си доби чрез Хермеса от боговете един меч, който му спаси живота.

    Кривата: Един меч. Тоя нещастник Пелей добива добив за чудо. Хипербол – онзи продавач на лампи – със своя разврат спечелил не един, а много таланти пари – не зная точно колко, но положително знам това – ни един меч.

    Правата: Със своето целомъдрие Пелей спечели за жена и хубавата морска богиня Тетида.

    Кривата: ... която го напусна после и си отиде. Именно защото той не беше страстен, съвсем не бе сладък и годен през цяла нощ да бди в леглото. А жените, както знаеш, мислят много другояче. Я се остави, ти си голям простак. А ти, момче, поразмисили всичко, каквото може да ти донесе разумното въздържание и онова, което ще ти отнеме: хубави момичета, жени, комар, ястия, питиета, безгрижни и буйни смехове. Щом като ще се лишаваш и от такива неща, защо ти е да живееш? Стига по това. Сега да минем към необходимостите на самата природа. Тя иска. И ти сгрешиш, блудстваш, браконарушаваш и хоп, пипнат на място. Загубен си, щом не си ловък в говоренето. А бъдеш ли с мене, не се бой – отдай се всецяло на страстите си, скачай, смей се, не се срамувай от нищо. Да речем, сварят те с чужда жена. Ти веднага кажи в очите на мъжа й, че нищо лошо не си направил. Или пък сравни своето положение с онова на Зевса; кажи, че и той не е можал да устои на любовта на жените. А ти кой си? Прост смъртен! Е, как можеш да си по-силен от Зевса!

    Правата: Ами, ако твоя ученик набият на кол, ако му тикнат ряпа, ако го оскубят, ако го посипят после с гореща пепел по оскубаните части, както е законът за браконарушителите – как ще докаже това, че не е разкапан от разврата?

    Кривата: Но какво лошо в това да си разкапан?

    Правата: Има ли по-голям позор от това?

    Кривата: А какво би казал, ако те оборя и тука?

    Правата: Ще млъкна. Какво друго?

    Кривата: Е, добре, казвай тогава нашите адвокати, какви са те?

    Правата: Разкапници.

    Кривата: Добре го каза. А демагозите?

    Правата: Разкапници.

    Кривата: Най-сетне ще признаеш, че говореше глупости. На зрителите – какви са те повече? Погледай ги добре.

    Правата: Гледам ги.
    Кривата: И какво виждаш?

    (1100) Правата: За Бога, повечето ми се виждат разкапаници. На, тогава знаем вече и тогова; също и тоя с дългите коси.

    Кривата: Какво ти остава да кажеш още?

    Правата: Победен съм. О, разкапници, земете това ми наметало, земете го; ето и аз се предавам на вас.

    ---

    Сократ: Е, сега? Ще отведеш ли сина си или ще го оставиш да го уча да говори?

    Стрепсияд: Учи го, наказвай го, не забравяй добре да му изостриш езика – от една страна за малки дела, от друга – за големите.

    Сократ: Бъди спокоен. Ще ти го предам пълен софист.

    Фидипид: И бледен, и разкапан, ха!

    Стрепсияд: Земи го.
    Фидипид: Ще се каеш после.
    ---

    Хорът: Зрители, съдии, ще ви кажем какво бихте спечелили, ако ни възнаградите, както що е право. Първом, когато ще искате на пролет да разорете нивите си, най-напред вам ще валим дъжд, а на другите – по-сетне. После ще ви пазим плодовете и лозята така, че нито суша да ги гори, нито премного дъжд да ги разкапва. Ако ли пък някой смъртен обиди нас, богините безсмъртни, той нека знае, че ще му отмъстим люто: земята му не ще му даде ни вино, ни хляб. Щом почнат да запъпват маслините и лозята му, нашето силно духане ще ги олющи. Ако прави керпичи, ще му валим, а с нашата едра градушка ще му изпотрошим керемидите. Ако той се жени или някой от неговите близки, или приятели, ще валим цяла нощ, та да не може да заведе у дома невестата си. И тогава той по ще желае да се пресели в Египет, отколкото да онеправдава нас.

    ---

    Стрепсияд (Сам, смята): Още четири, още три, още два дена, още една нощ – после ето ти проклетият срок. Треперя, въздишам, зъзна: иде денят на стария и на новия месец. Ето ги всичките ми кредитори се заклеват, дават гаранция, решават да ме погубят и да ме съсипят. Аз ги моля да бъдат милостиви и справедливи: „Драги мой, недей иска сега ти пари, почакай малко за другите, прости ми за още по-другите.” А те казват, че по тоя начин те никога не щели били да си получат парите, дават ме под съд за измама, осъждат ме... Но, поврага! Нека ме съдят! Съвсем и не искам да зная, стига Фидипид да е изучил как се говори. Сега ще узная. Да похлопам на портите на школата. Момче, хей, момче, момче!

    Сократ: Здравей, Стрепсияде!

    Стрепсияд: Задравей, Сократе! Първом вземи тая торба брашно. Учителят не бива да се оставя без подаръци. Е, син ми, когото неотдавна взе при себе си на учение, научи ли вече онова прочуто слово?

    Сократ: Научи го.

    Стрепсияд: Блазе ми! О, всевластна измама!

    Сократ: Сега вече можеш да се избавиш от каквото искаш съдилище.

    Стрепсияд: Даже и свидетели да има, че съм взимал с лихва пари?

    Сократ: Колкото повече свидетели, ако ще и хиляда да са, толкова по-добре.

    Стрепсияд: Тогава да викна и кресна през глава. Горко ви, хей, лихвари! С вашите пари и с вашите лихви на лихвите, плачете! Вие не можете ми стори нищичко вече. Ето тука, в тази къща, се учи мой син, острят му езика от двете страни. Ето той е моят защитник, спасителят на моя дом, смърт за моите врагове! Ах, неговият беден баща – отрупан бе той с нещастия, сега син му го спаява. Иди скоро, повикай ми го. Мило дете, миличко, бързай, баща ти те вика.

    Сократ: Ето го.

    Стрепсияд: Приятелю, мой спътник, приятелю!

    Сократ: Земи си дедето и си върви.

    Стрепсияд: О, о, чедо! Ах, ах! Каква наслада усещам като гледам твоята бледост! По лицето ти се познава. Ти можеш най-напред всичко да отричаш, а после на всичко да възразяваш. Ето цъфти на твоите устни това: „Що казваш? Ти се преструваш, че си пострадал, когато ти сам си накарал други да страдат. И добре знам какво зло си им направил.” На, в лицето ти личи атическият поглед. А сега гледай да ме спасиш така, както що ме съсипа.

    Фидипид: От какво се боиш?
    Стрепсияд: Старият и новият ден.
    Фидипид: Има ли стар и нов ден?

    Стрепсияд: Денят, в който ще ме дадат под съд за дълговете.

    Фидипид: Толкоз по-зле за тях. Защото не може да бъде това да има ден, който да е два дена.

    Стрепсияд: Как?

    Фидипид: Разбира се. Може ли една и съща жена, в едно и също време да бъде и стара, и млада?

    Стрепсияд: По закон...

    Фидипид: Аз ще кажа, че не разбират смисъла на закона.

    Стрепсияд: Какъв е тоя смисъл?

    Фидипид: Дядо Солон обичаше народа.

    Стрепсияд: А това какво общо има с новия и със стария или с последния и с първия?

    Фидипид: Законодятелят Солон бе определил за протестиране два деня – последния на стария месец и първия на новия. Гаранцията за даване под съд трябва да се дава само първия ден на новия месец.

    Стрепсияд: А защо му бе и последният ден?

    Фидипид: Защо ли? Бедний татко мой! Длъжниците имат един ден на разположение да си изравнят сметките доброволно. Не сторят ли това, другия ден – първия на новия месец – ще бъдат дадени под съд.

    Стрепсияд: Тогава чиновниците защо взимат таксите за даване под съд и на двата деня – и на стария, и на новия?

    Фидипид: Струва ми се, те вършат същото, което вършат и лакедемонците на трапезата при угощения: преди да е сложено, гълтат. Така и те – от бързане да вземат таксите по-рано – нали те са именно за тяхната заплата – приемат ги един ден по-рано.

    (1200) Стрепсияд: Така ви се пада, о вие, нещастници, като сте толкова глупци, че ние си играем с вас – ние, учениците. Вие сте камъни, празно число, добитъци, овци за стрижене, счупени паници. Да – и за мене, и за моя син трябва да ликувам гръмко: „Колко си щастлив ти, Стрепсияде, колко си мъдър! И какъв син си отгледал!” Така ще ми викат и приятели, и всички зрители, когато ти с твоето ловко слово ще спечелиш делата в съда. Но нека по-напред те нагостя хубаво. Влизай у дома.

    Пазиас (кредитор към своя свидетел, когото води, за да може после да докаже, че е започнал процеса правилно): Бива ли човек да си дава парите на заем? Не. По-добре щеше да бъде да си набръчкам челото и да откажа още тогава, отколкото сега да се излагам на толкова неприятности. Пък и тебе да влача по съдилищата, зарад моите пари да свидетелстваш – а на туй отгоре от приятел да стана неприятел на съседа си. Но все пак – никога аз няма да опозоря отечеството си, никога докато съм жив. И ще дам Стрепсияда под съд –

    Стрепсияд: Ти кой си?

    Пазиас: - и на стария, и на новия ден.

    Стрепсияд: Свидетелствам: той каза и двата деня. Но защо ме даваш под съд?

    Пазиас: Зарад онези дванайсет мини, които ти заех, за да купиш оня дорест кон.

    Стрепсияд: Кон ли? Чухте ли – за кон. А вие всички знаете, че аз мразя конете.

    Пазиас: Да, да. Ти се заклеваше в боговете, че ще ми върнеш парите.

    Стрепсияд: Е, да: тогава моят Фидипид още не бе изучил онова непобедимо слово.

    Пазиас: А сега – защото го е изучил – искаш да се откажеш от дълговете си?

    Стрепсияд: Разбира се, иначе, защо ще ми е тая наука?

    Пазиас: И ти ще се закълнеш в боговете, че не ми дължиш?

    Стрепсияд: Какви богове?
    Пазиас: Зевс, Хермес, Посейдон.

    Стрепсияд: Ех, да; бих дал най-после три гроша за едно заклеване.

    Пазиас: Да се обесиш, безсрамнико!

    Стрепсияд: Да те насоли човек и да те опече – тогава би мирясал.

    Пазиас: Я го гледай, как се подиграва!

    Стрепсияд: Тъкмо шест мери сол би стигнало.

    Пазиас: Заклевам се в Зевса и във всички богове, няма да те оставя ненаказан, че си ми говорил така.

    Стрепсияд: Много искам да знам за твоите богове. Учителят се смее кога чуе някой да се заклева в Зевса.

    Пазиас: О, о! За тия твои думи ти някога ще отговаряш пред съда. А сега отговаряй: ще ми върнеш ли парите, които ми дължиш, или не? Имам си работа.

    Стрепсияд: Почакай малко. Веднага ще ти отговоря точно. (Влиза вкъщи).

    Пазиас: Какво ли ще прави?

    Свидетелят: Мисля, иска да ти върне парите.

    Стрепсияд: Къде е тоя, който иска от мен да му върна парите? Ха, казвай, какво е това?

    Пазиас: Това ли какво е? Нощви.

    Стрепсияд: Ти си толкова прост и пак искаш да ти върна парите? Няма да дам нито грош томува, който вместо да каже на тоя един предмет нощва – казва нощви.

    Пазиас: Значи няма да си платиш дълга?

    Стрепсияд: Не, доколкото знам аз. Я скоро да се махаш оттук! Ето ти вратата!

    Пазиас: Ще си ида. Но знай добре, да не съм жив, ако не внеса залога и не те дам под съд.

    Стрепсияд: Тогава ти искаш освен дванайсет мини да загубиш и залога? Ех, не ми се ще тъй да пострадаш, жал ми е за теб, дето казваш нощви, вместо нощва на едната нощва.

    ---

    Аминиас (друг кредитор): О, о! Ах!

    Стрепсияд: Ха. Кой е тоя, който се вайка така? Да не е това някой от нещастните богове на нещастният трагик Каркин?

    Аминиас:  Искаш ли да знаеш кой съм? Един нещастник.

    Стрепсияд: Тогава върви си по пътя.

    Аминиас: О, богове жестоки! О, щастие, което счупи колелата на моя живот! О, Атина Палада, ти ме погуби!

    Стрепсияд: Че какво зло ти е направил Тлеполем?

    Аминиас: Не се подигравай с мен, драги; а кажи на сина си да ми върне парите, които съм му дал, защото сега много зле ми вървят работите.

    Стрепсияд: За кои пари говориш?

    Аминиас: За тия, които той взе от мен под лихва.

    Стрепсияд: С теб ще да се е случило някое нещастие, както изглежда.

    Аминиас: Да, паднах от колата.

    Стрепсияд: Тогава защо говориш такива глупости, като кога си паднал от магаре?

    Аминиас: Искам си парите – това ли наричаш ти глупости?

    Стрепсияд: Не, не може да бъде другояче, ти си луд.

    Аминиас: Какво?

    Стрепсияд: Ти наистина ще да си имал сътресение на мозъка.

    Аминиас: Заклевам се в Хермеса, ще те дам под съд, ако не ми платиш дълга.

    Стрепсияд: Кажи ми, какво мислиш, водата, която Зевс праща от небето във вид на дъжд – тя винаги нова ли е или е същата, която слънцето изсмуква от земята?

    Аминиас: Не знам и не искам да знам това.

    Стрепсияд: Е, тогава как се осмеляваш да искаш пари ти, който не знаеш нищо за небесните работи?

    Аминиас: Ако не си улеснен сега, плати ми само лихвите досега.

    Стрепсияд: Какви животни са тия лихви.

    Аминиас: Лихви ли? Всеки месец, всеки ден дадените на заем пари растат и растат заедно с времето. Това е лихви.

    Стрепсияд: Хубаво каза. Е, та какво после? Ти мислеш ли, че морето сега има повече вода, отколкото някога?

    Аминиас: Не, толкова. То не бива да се увеличава.

    Стрепсияд: Е, морето, в което се вливат всички реки, не ставало по-голямо и с по-много вода, а ти искаш твоите пари да стават повече? Я, махай се оттука, че ако зема тоя остен.

    Аминиас: За това деяние ще повикам свидетели.

    Стрепсияд: Не ще ли се махнеш вече, какво чакаш още? Хей, старо харо!

    Аминиас: Това е вече повече от нахалство.

    (1300) Стрепсияд: Още ли стоиш? Чакай да те мушна отзад, ти, лош вол. Бягаш сега, а? Щях да те науча тебе и твоята кола, и твоите колела!

    Хор (Строфа): Ето къде водят лошите работи. Тоя старец иска да не връща парите, които е зел на заем. Но, без друго, днес ще му се случи нещо, което скоро ще го накаже зарад неговите лоши помисли. Отдавна гори той от желание син му да може да оборва правото и да печели и най-несправедливите дела. Това негово желание ще се изпълни. И скоро, скоро може би той ще поиска син му да е ням.

    ---

    Стрепсияд: Олеле, олеле! Съседи, роднини, съграждани, помощ, спасете ме, убиват ме! Горко ми! О, главо моя! О, уста моя! Проклетнико, ти биеш баща си!

    Фидипид: Да, татко.

    Стрепсияд: Ето, вижте, признава, че ме бие.

    Фидипид: Разбира се.

    Стрепсияд: Ти проклетнико, ти отцеубиецо, ти разбойнико!

    Фидипид: И викай си ти, и повтаряй, и ме наричай каквото искаш – толкова по ми е приятно.

    Стрепсияд: Мръснико!

    Фидипид: Обсипвай ме с розите на твоя език.

    Стрепсияд: Ти биеш баща си?

    Фидипид: И ще докажа, че имам право да те бия.

    Стрепсияд: Безсрамнико! Как щяло да е право да биеш баща си?

    Фидипид: И това ще докажа и ще победя с езика си.

    Стрепсияд: И това ще докажеш?

    Фидипид: Няма нищо по-лесно от това. Избирай, коя от двете речи искаш да ти държа?

    Стрепсияд: От кои речи?
    Фидипид: Правата или кривата?

    Стрепсияд: Да, аз те накарах да учиш как се оборва правото и сега ти искаш мен да ми докажеш, че имаш право да биеш баща си, че това е почтено!

    Фидипид: Да. И така ще ти докажа, щото, след като ме чуеш, сам няма да ми възразиш на това.

    Стрепсияд: Е, добре. Кажи какво ще кажеш.

    Хор: Потруди се, с т а р ч е, да намериш начин да го надвиеш. Защото той, ако не бе убеден в своята сила, не би бил тъй дързък. Има нещо, което го прави толкова сигурен. Явно е, душата му не се смирява. Но я кажи на хората, откъде изникна тая крамола, без това не можеш да минеш.

    Стрепсияд: Ще ви кажа от какво се започна препирнята. След като ядохме, казах му да вземе лирата и да запее песента на Симонида за златното руно. А той току ми викна, глупаво било да се пее с лира и във време на пиене, като някоя жена, кога меси хляб.

    Фидипид: И нямах ли право още тогава да те набия и да те мушкам, когато ти ме караше да пея? Аз скакалец ли съм или какво?

    Стрепсияд: Тъкмо това ми говореше още вътре и казваше, че Симонид бил лош поет. И все пак, аз се въздържах, насилих гнева си. После му казах, вземи поне едно миртово клонче и ми кажи няколко стиха от Есхила.

    Според мен, насмя се той, Есхил е пръв между поетите, защото неговите стихове бучат, бурни, безбрежни, твърди, груби. Е, още тогава, знаете ли, как кипна душата ми? Но пак задуших гнева си и казах: Е, тогава, кажи някои от новите прочути поеми! И той – какъв позор! – почна да декламира нещо от Еврипида, който разправя как един брат обезчестил сестра си, родена от същата утроба[22]. Аз вече не можах да се сдържа и почнах да го ругая по най-остър начин. След това, както става обикновено, почнахме да се надругаваме. Току скача той върху ми, счупва ми кокалите, смазва ме, дави ме, убива ме.

    Фидипид: Нямах ли право? Че защо не викаш ти, че Еврипид е най-гениалният поет на севта?

    Стрепсияд: Еврипид най-гениален? Ах, да бих могъл да говоря! Но ударите пак ще се струпат върху ми.

    Фидипид: Разбира се; и с право.

    Стрепсияд: Как така с право? Безсрамнико! Да биеш мен, който те родих и отгледах! Ти едва бъблеше, аз се мъчех да отгадая какво желаеш. Ти речеш „брин” – аз разбирах, донасях ти вода. Викаш „мама”, аз ти донеса хляб. Едва изречеш „ака” – аз те грабна и те изнеса навън, и те държа. А сега, когато ти ме давеше, аз крещях, ревях, че ще се изходя от болки, а ти, разбойнико, не иска да ме изнесеш. И аз се изаках така, както си ме душеше ти!

    Хор (Антистрофа): Знаем, младите горят от нетърпение да чуят какво ще отговори Фидипид. Защото, ако той съумее да докаже, че е имал право тъй да постъпи с баща си, тогава ние не даваме ни счупена пара за кожата на по-старите. И така, сега твой е ред да говориш, о създателю и носителю на нови идеи, да намериш средства да ни убедиш. Дай на твоя език сила да добие право.

    Фидипид: Колко сладко е да си пропит от (1400) нови и гениални мисли и да можеш да презираш установените закони! Ето аз, докогато се грижех само за конете си, не можех да кажа три думи подред, без да сбъркам. А сега, когато тоя мой баща ме отмахна от тия работи и аз се предадох на възвишени мисли и речи, и дълбоки размишления, надявам се, мога напълно да докажа, че е право човек да бие баща си.

    Стрепсияд:Тогава, препускай. И хиляди пъти ми е по-добре да ти храня конете, отколкото да ти търпя боя.

    Фидипид: Ще почна оттам, дето бях, когато ме прекъсна, и, преди всичко, това ще те запитам: кога бях дете биеше ли ме ти?

    Стрепсияд: Да, защото те обичах и ти мислех доброто.

    Фидипид: Е, кажи ми, моля ти се, не е ли право и аз така да ти мисля доброто и да те обичам, и да те бия, ако боят е обич?

    Как щяло така да бъде – твоето тяло да е неприкосновено за бой, а моето да е за бой? Че и аз нали съм син на свободен баща? Децата плачели – ами бащата не може ли да плаче? Ще кажеш, от закон било тъй отредено, децата да бъдат бити? Тогава – аз ще кажа, че старците са дваж по деца. И много по-уместно е старците да плачат, отколкото децата, защото много по-голяма е грешката, която те грешат.

    Стрепсияд: Но никъде няма това – бащите да бъдат бити от синовете си.

    Фидипид: Че не е ли бил и той човек, който пръв е създал тоя закон, не е ли убедил и той с думи нашите предци да му се подчиняват? Ами аз нямам ли право да установя за в бъдеще нов закон, според който децата да имат право да бият бащите си? За боя, който сме търпели преди моя закон, ние можем да ви простим. Ние не се оплакваме, че вие сте ни бъхтили безнаказано. Но не виждате ли петлите или другите животни, как се бият с бащите си? И при това, между тях и нас няма почти никаква разлика, освен тая, че те не внасят предложения в събранието.

    Стрепсияд: Щом искаш във всичко да си като петлите, защо и ти не се ровиш в сметта и не спиш по градините?

    Фидипид: Сравнението съвсем не е така, даже и сам Сократ не би направил това.

    Стрепсияд: Ако е така, и ти не бий. Иначе, ти сам себе си ще виниш някога.

    Фидипид: Отде - наде?

    Стрепсияд: Затова, защото е право аз тебе да наказвам, а ти твоя син, ако ти се роди някога.

    Фидипид: Ами, ако нямам си? Тогава напразно ще да съм плакал толкова, а ти ще ми се смееш под носа, дори и когато умираш.

    Стрепсияд: Да. Според мен, вие, мои връстници, той има право. Трябва да им се признае това, което е тяхно право. Право е да ни бият, щом мислим лоши мисли.

    Фидипид: Изпитай сега другата реч.

    Стрепсияд: Загинах, ако не сторя това.

    Фидипид: И може би не ще се сърдиш за това, което ти направих?

    Стрепсияд: Я ми разправи, от това пък каква облага ще изтегля?

    Фидипид: Както бия теб, така ще бия и майка си.

    Стрепсияд: Какво думаш ти? Че това е още по-грозно.

    Фидипид: А какво ще кажеш, ако докажа с кривата реч, че трябва човек да бие майка си?

    Стрепсияд: Е, е! Ако направиш и това, не ти остава нищо друго, освен да се хвърлиш сам във Варатрон, гдето хвърлят осъдените на смърт. Хвърли и Сократа, хвърли и Кривата онази реч. Облаци! От вас ми дойдоха тия тегла – а вам се бях доверил всецяло аз!

    Хор: Сам си виновен за всичко, що теглиш, защото ти сам тръгна по пътя на злото.

    Стрепсияд: Защо не ми казахте това още тогава, а мене, простият селяк, ме излъстихте с надежди?

    Хор: Ние винаги постъпваме така, щом разберем, че някой се предава на лоши мисли. Тласнем го в беда, че той да се научи да почита боговете.

    Стрепсияд: Уви! Горчиво е това, Облаци, но е вярно. Не трябваше да гледам да не върна парите, що съм взел на заем. А сега, мили мой, ела с мен, за да накажем тоя нечестивец Херефонта, пък и Сократа, които измамиха и двама ни.

    Фидипид: О, не, не. О, не, не. Не искам да обиждам учителите си.

    Стрепсияд: Но трябва да се почита Зевс, закрилникът на бащите.

    Фидипид: Ето ти пак сега Зевс, закрилник на бащите! Какъв си глупав! Нима има такъв Зевс?

    Стрепсияд: Има.

    Фидипид: Не може да бъде. Нали царува Вихърът, който изгони Зевса?

    Стрепсияд: Не го е изгонил, ами аз мислех така тогава за тоя Вихър.

    Фидипид: Тогава дръж за себе си тия твои глупости.

    Стрепсияд: Ах, каква бе тая моя лудост! Колко съм бил глупав, че зарад тоя Сократ се отказах от боговете. А ти, мили Хермесе, не ми се сърди, не ме погубвай; прости ми. Тяхната бъбривост ме подлуди. И дай ми съвет, дали да ги дам под съд, или да направя нещо друго, което ти отредиш. (Замисля се). Право ми казваш, не трябва съд. По-добре още сега да подпаля къщата на тия празнословци. Ела, ела, Ксантий, вземи една стълба, излез, земи една брадва, сега качи се на тая школа, откърти покрива, ако обичаш господаря си, нека падне върху им. А на мен – донесете ми една пламнала главня. Аз ще ги науча тях, ще им отмъстя на тия лъжци.

    Ученик (Отвътре в школата): О, о!

    Стрепсияд: Хайде сега – нека тая главня им хвърли живи пламаци.

    Ученик: Човече, какво правиш?

    Стрепсияд: Какво ли правя? Какво друго, ако не това, че водя препирня за възвишени работи с гредите на тая къща?

    Втори ученик: Хей, кой ни пали школата?

    Стрепсияд: Онзи, комуто откраднахте дрехата.

    Трети ученик:  Погубваш ни, погубваш, хей!

    Стрепсияд: Тъкмо това искам и аз. Стига брадвата да не излъже надеждите ми или пък аз да не падна и да си разбия главата.

    Сократ: Хей ти там на покрива, какво правиш?

    Стрепсияд: Рея се из въздуха и наблюдавам слънцето.

    Сократ: Ах, горко ми – задуших се.

    Херефонт: Изгорях.

    Стрепсияд: А защо сквернихте боговете? А защо се блещихте на месечината? (Към слугата Ксанти). Дръж ги, удряй, убий ги! Има защо, а най-много зарад тяхното безбожие.

    Хорът: Да излезем оттук . Днес хорът напълно извърши своята работа.

    К Р А Й


    [1] iJvppo" = кон.
    [2] Дорест кон, Конерад, Хубавоконен.
    [3] Фейдомай = пестя.
    [4] Фидипид = кон за лукс и пестя.

    [5] Сцената е същата само че на срещната страна се предполага школата на Сократ.

    [6] Младежите се събирали на учение в палестрата. Сократ, който често се навъртал там, за да приказва, тоя път уж се готви да направи някой опит, а в това време открадва дрехата, която ще продава.

    [7] По онези времена в Атина били докарани триста пленени лакедемонци, които били обсадени дълго в Срактерия. Стрепсияд ги сравнява с тях поради измършавелите им лица.

    [8] Атиняните били толкова пристрастени към процесите, щото Стрепсияд не може да си представи Атина, даже и на карта, без съдии. Против тая страст на атиняните Аристофан е написал комедията „Осите”.

    [9] Атамас – герой на Софоклова трагедия. Всяко животно за жертва е било украсено с венец.

    [10] Театралните представления, които са посветени на Диониса.

    [11] Парабазата е съществена част от античната комедия. В нея се говори без маски, обикновено бързо и в анапести. Парабазата няма нищо общо с действието и събитието на комедията. Тя е нещо като свободна трибуна в самата комедия. Често поетът говори от свое име и за себе си.

    [12] Аристофан представя своята комедия „Облаци” още в 423 г. Бил победен от гениалния си съперник Кратинос и от един посредствен комик, по име Амейпсияс. Аристофан получил само трета награда. Огорчен от това, той се заел да преработва своята комедия. Ние сега притежаваме преработеното издание. В парабазата се говори за първото. Сравни предговора.

    [13] Два противоположни характера от комедията на Аристофана „Угощението”, която е изгубена и от която са запазени само някои незначителни откъслеци.

    [14] Първите си произведения Аристофан е представил под името на двама свои сътрудници Клеонид и Калистрат, после негови актьори. Някои мислят, защото само 30-годишен мъж било позволено да представя от държавната сцена.

    [15] Сравни трагедията на Есхила „Орест”, Всемирна Библиотека № 116. Намек върху странното опознаване на Орест от Електра при гроба на баща им само по една отсечена къдрица.

    [16] В комедията „Конниците” всесилният демагог Клеон се напада с нечувана дързост от страна на Аристофана.

    [17] След Аристофана най-любимият и най-елегантният комик, паднал на бойното поле на 35-годишна възраст.

    [18] Явно е, тая част на парабазата е остатък от първото издание на „Облаците”, когато Клеон е бил още жив и всесилен.

    [19] Дактилос значи пръст, значи и дактил – размер. Стрепсияд прави неприлични намеци.

    [20] Аристофан представя Клеонима като жена поради неговата прочута страхливост.

    [21] Игра с окончанията на имената. Звателен падеж на гръцки от Аминиас е Аминиа – значи женски род.

    [22] Еврипид, като поет на модерните, често е третирал подобни сюжети, дето страстите не познават никакви граници. Затова Аристофан мрази Еврипида.

     

  • Аристофан, Лизистрата-

     

    АРИСТОФАН
    ЛИЗИСТРАТА
    Превод: Александър Ничев, 1985
    Електронна обработка: Марта Ивайлова, Елина Боева-Димова, 2010-2011
     
     
     
     
    ЛИЦА
     
    ЛИЗИСТРАТА
    КЛЕОНИКА
    МИРИНА
    ЛАМПИТО
    ХОР ОТ СТАРЦИ
    ХОР ОТ ЖЕНИ
    ПРОБУЛ, член на законодателна комисия
    ЖЕНИ
    КИНЕЗИЙ
    ДЕТЕТО НА КИНЕЗИЙ
    СПАРТАНСКИ ГЛАШАТАЙ
    ПРИТАН
    СПАРТАНЕЦ
    АТИНЯНИН
     
    Действието се развива в Атина


    пролог
     
    Сцената представлява две съседни къщи – на Лизистрата и на Клеоника.
     
    ЛИЗИСТРАТА
    Да, ако бяха канени на празника                                                       
    не бихме се разминали от тъпани.                                                    
    А пък сега тук няма ни една жена.                                                    
     
    (Забелязва Клеоника.)
     
    Но я, излиза, ето я, съседката.                                                             5
    добрутро, Клеоника!                                                                              
     
    КЛЕОНИКА
                                       А, добрутро ти                                                      
    и тебе, Лизистрато! но какво ти е?                                                    
    Недей да се чумериш тъй, детето ми!
    Не ти приляга да си бърчиш веждите!                                                         
     
    ЛИЗИСТРАТА
    Ах, Клеоника, огън е в сърцето ми!                                                   
    на нас, жените, много съм ядосана,                                                   1o
    защото пред мъжете все минаваме                                                   
    за много хитри...                                                                                     
     
    КЛЕОНИКА
                                       И е тъй, такива сме!                                            
     
    ЛИЗИСТРАТА
    ... а като ни се каже, че се сбираме,                                                    
    за да обсъдим твърде важна работа,                                                  
    те спят, не идват!                                                                                    
     
    КЛЕОНИКА
                                       Но ще дойдат, миличка.                                     15
    За нас е трудно да напуснем къщата.                                                
    Една се е заела със съпруга си,                                                            
    а друга буди роба, трета – малкото                                                    
    приспива или пък го мие, храни го...                                                
     
    ЛИЗИСТРАТА
    Но имаше за тях по-важна работа                                                      20      
    от тази.                                                                                                      
     
    КЛЕОНИКА
                Лизистрато, и какво е туй,                                                       
    заради което викаш нас? Какво е то?                                               
    Голямо ли?                                                                                               
     
    ЛИЗИСТРАТА
                            Голямо.                                                                              
     
    КЛЕОНИКА
                                                   И дебело ли?                                             
     
    ЛИЗИСТРАТА
    Да, да, дебело.                                                                  
     
    КЛЕОНИКА
                            Е, тогава идваме.
     
    ЛИЗИСТРАТА
    Не е това. за него бихме тичали.                                                         25
    За нещо по-различно съм се хванала,
    в безсънни нощи дълго съм го мислила.
     
    КЛЕОНИКА
    И нещо тънко ще да си измислила?
     
    ЛИЗИСТРАТА
    Тъй тънко, че избавата на Гърция
    зависи от жените само, ето що!                                                                      30
     
    КЛЕОНИКА
    Как, от жените? Доста слаба работа!
     
    ЛИЗИСТРАТА
    От нас зависят градските ни работи
    и няма да ги има ни спартанците...
     
    КЛЕОНИКА
    Най-хубаво е да ги няма никакви!
     
    ЛИЗИСТРАТА
    ... и до един погиват беотийците!                                                       35
     
    КЛЕОНИКА
    Не до един, де, остави змиорките[2]!
     
    ЛИЗИСТРАТА
    Подобно нещо за Атùна няма аз
    да изрека. Сама разбирай, моля те!
    Защото ний, жените, съберем ли се –
    спартанки, беотийки и атùнянки, –                                                  40
    със общи сили ще избавим Гърция.
     
    КЛЕОНИКА
    Какво добро и свястно биха сторили
    жените? Ние си седим нашарени,
    нагиздени, облечени в шафранено
    и в кимберийски[3]                                    45 дълги рокли, с чехлички.
     
     
    ЛИЗИСТРАТА
    Та тъкмо то ще ни спаси, надявам се –
    шафранки, благовония и чехлички,
    багрилни билки и прозрачни ризички.
     
    КЛЕОНИКА
    Но как така?
     
    ЛИЗИСТРАТА
                            Така, че вече никой мъж
    не ще издигне срещу друг мъж копие...                                            50
     
    КЛЕОНИКА
    Веднага ще се облека в шафранено!
     
    ЛИЗИСТРАТА
    ... ни щит ще хване...
     
    КЛЕОНИКА
                                       Слагам кимберийката!
     
    ЛИЗИСТРАТА
    ... ни меч.
     
    КЛЕОНИКА
                            Тогава ще си купя чехлички!
     
    ЛИЗИСТРАТА
    Не трябваше ли да са тук жените, а?
     
    КЛЕОНИКА
    Да, трябваше да хвръкнат просто, бога ми!                                      55
     
    ЛИЗИСТРАТА
    Ще видиш, че съвсем като атùнянки
    те вършат всичко с много закъснение.
    Нà, нито от брега дохожда някоя,
    ни пък от Саламин.
     
    КЛЕОНИКА
                                       Те, саламинките
    от призори насам разкра... закрачили[4]                                             60!
     
    ЛИЗИСТРАТА
    И тия, дето смятах и очаквах аз
    да дойдат тука първи, ахарнянките,
    и тях ги няма!
     
    КЛЕОНИКА
                            Ала Теагеница
    върви насам, опънала... платната си[5]!
    но я погледай, приближават някои.                                                  65
     
    ЛИЗИСТРАТА
    И други там пристъпват.
     
    КЛЕОНИКА (запушва носа си)
                                                   Уха, ухаха!
    Отде ли са?
     
    ЛИЗИСТРАТА
                            От Свинево[6].
     
    КЛЕОНИКА
                                                   Наистина.
    Като че цяло Свинево е тръгнало!
     
    Влизат М и р и н а и други Ж е н и.
     
    МИРИН
    Хей, Лизистрато, мигар закъсняваме?
    Кажи! Мълчиш?
     
    ЛИЗИСТРАТА
                                       Мирино, да те хваля ли?                                    70
    Тъй късно идеш за такава работа!
     
    МИРИНА
    Едвам открих коланчето си в тъмното.
    но щом е нещо важно, казвай, ето ни.
     
    КЛЕОНИКА
    Не, нека още мъничко почакаме
    да дойдат и жените от Беотия                                                             75
    и от Пелопонес.
     
    ЛИЗИСТРАТА
                                       Говориш правилно.
    Нà, Лампитò се приближава, ето я.
     
    Влизат Л а м п и т ò, една Б е о т и й к а и една К о р и н т и й к а.
     
    Спартанко, мила, Лампитò, добрутро ти!
    Ах, колко си красива, моя сладичка!
    Каква си здрава, как пращи снагата ти!                                            80
    и бик ще задушиш!
     
    ЛАМПИТО
                                       Да, да, заклевам се.
    Тренирам и с пета се удрям в задника.
     
    КЛЕОНИКА
    Но, ах, какви са хубави гърдите ти!
     
    ЛАМПИТО
    Опипват ме като добиче жертвено!
     
    ЛИЗИСТРАТА
    А тази, младата жена, отде е тя?                                                                    85
     
    ЛАМПИТО
    Почтена беотийка е, заклевам се,
    при вас дохожда.
     
    ЛИЗИСТРАТА
                                       Боже, таз Беотия
    с каква прекрасна равнина е[7]!
     
    КЛЕОНИКА
                                                               Бога ми,
    и ментата ù тъй добре оскубана[8]!
     
    ЛИЗИСТРАТА
    А другата каква е?
     
    ЛАМПИТО
                                       Коринтийка е,                                                       90
    ала от род голям.
     
    КЛЕОНИКА
                                       Е, да, голям ù е,
    това се вижда, хей оттук погледнато.
     
    ЛАМПИТО
    Но кой е свикал тая женска армия,
    кажете ми?
     
    ЛИЗИСТРАТА
                            Аз, ето ме.
     
    ЛАМПИТО
                                                   Кажи ни ти,
    какво желаеш?
     
    КЛЕОНИКА
                            Да, кажи ни, миличка,                                                    95
    каква е тая твоя важна работа?
     
    ЛИЗИСТРАТА
    Ще кажа. Но преди това задавам ви
    едно въпросче.
     
    КЛЕОНИКА
                            Нека бъде твоето.
     
    ЛИЗИСТРАТА
    Скърбите за бащите на децата си,
    нали – че те са на война? На всякоя                                                  100
    от вас, аз зная, в поход е съпругът ù.
     
    КЛЕОНИКА
    Да, моят мъж е пети месец в Тракия
    и там Евкрата пази той, нещастният.
     
    МИРИНА
    А моят – в Пилос[9] цели десет месеца!
     
    ЛАМПИТО
    А моят мъж, едва дошъл от полка си,                                                105
    излита пак, и щитът е в ръката му.
     
    ЛИЗИСТРАТА
    И няма нито сянка от любовници!
    Откакто пък са ни предали милетци[10],
    не съм видяла осем пръста грездеи[11]
    да бъдат наше кожено спасение.                                                        110
    Ще искате ли, ако найда средството,
    да спрете с мен войната?
     
    КЛЕОНИКА
                                                   О, кълна ти се,
    аз лично бих си дрехата заложила
    и бих изпила още днес парите ù.
     
    МИРИНА
    Пък аз като калкан се бих разрязала                                                 115
    и давам половината от себе си.
     
    ЛАМПИТО
    Пък аз се бих качила на тайгет дори,
    ако мирът оттам се вижда някъде.
     
    ЛИЗИСТРАТА
    Ще кажа, няма тук неща за криене.
    жени, ще бъде нужно, ако искаме                                                      120
    към мир мъжете да принудим, всички ний
    да се лишим...
     
    КЛЕОНИКА
                            От що?
     
    ЛИЗИСТРАТА
                                       Не ще го сторите!
     
    КЛЕОНИКА
    О, да, и ако трябва, ще умрем дори!
     
    ЛИЗИСТРАТА
    Ще се лишим от... от онази работа.
    Защо ми се извърнахте? Де тръгвате?                                                           125
    Какво тъй устни хапете и климате?
    Защо тъй побледняхте? Сълзи роните?
    Съгласни ли сте, или не? Кажете ми!
     
    КЛЕОНИКА
    Не съм съгласна, по-добре война да е!
     
    МИРИНА
    И аз, кълна се, по-добре война да е!                                                   130
     
    ЛИЗИСТРАТА
    Това говориш ти, “калкане”? миг преди
    твърдеше, че си даваш половината!
     
    КЛЕОНИКА
    Не, друго, друго искай. И през огъня
    минавам, само – не оная работа!
    Че то е несравнимо с нищо, драга ми!                                                           135
     
    ЛИЗИСТРАТА (към Мирина)
    А ти?
     
    МИРИНА
                И аз бих минала през огъня.
     
    ЛИЗИСТРАТА
    О, наш развратен род! Та не случайност е,
    че все за нас са писани трагедии.
    Какво сме ние? “Посейдон и лодката”[12]!
     
    (Към Лампитò.)
     
    Не, мила ми спартанко, ако само ти                                                   140
    останеш с мене, ще избавим кораба,
    бъди със мене!
     
    ЛАМПИТО
                            Трудно е, заклевам се,
    да спим самички, без да галим някого.
    но трябва. че мирът е нужен повече.
     
    ЛИЗИСТРАТА
    О, скъпа, ти си тук жена единствена!                                                145
     
    КЛЕОНИКА
    Но ако, както казваш, се въздържаме –
    да пази бог! – по този начин може ли
    да дойде мир?
     
    ЛИЗИСТРАТА
                            Разбира се, кълна ти се!
    Ако седим дома с лица набелени
    и голи в тънки ризки преминаваме                                                    150
    та да се вижда бръснатата делтичка[13],
    възбудени, мъжете ще горят за нас,
    а ние любовта им ще отблъскваме,
    и те ще сключат мир, в това съм сигурна.
     
    ЛАМПИТО
    Че Менелай, като видял разголена                                                    155
    Еленината гръд, изпуснал меча си.
     
    КЛЕОНИКА
    Ами ако мъжете ни зарежат, а?
     
    ЛИЗИСТРАТА
    По Ферекрат: със пръст по пеперудката[14].
     
    КЛЕОНИКА
    Това са празни приказки и глупости.
    Ако ни хванат и ни вкарат в стаята                                                    160
    насила?
     
    ЛИЗИСТРАТА
                За вратите ще се хващаме.
     
    КЛЕОНИКА
    Ако те бият?
     
    ЛИЗИСТРАТА
                            Даваш, но безчувствено.
    То няма сладост, като е с насилие.
    И трябва да ги мъчиш до припадане.
    Мъжете не изпитват удоволствие,                                                     165
    ако не е приятно на партньорката.
     
    КЛЕОНИКА
    Щом смятате така, и ние скланяме.
     
    ЛАМПИТО
    И ние ще накараме мъжете си
    да сключат мир почтено, добросъвестно.
    добре, но кой би убедил атùнските                                                    170
    тълпи да се въздържат от безумия?
    КЛЕОНИКА
     
    ЛИЗИСТРАТА
    Не бой се, ние ще принудим нашите.
     
    ЛАМПИТО
    О, не, додето се разхождат кораби
    и цялата хазна е при богинята[15].
     
    ЛИЗИСТРАТА
    Но и това добре сме го подготвили.                                                   175
    Че още днес завземаме Акропола.
    На старите жени е заповядано,
    додето ние тук се уговаряме,
    да го завземат, уж че там ще жертвуват.
     
    ЛАМПИТО
    Добре ще бъде, тази вест е хубава.                                                     180
     
    ЛИЗИСТРАТА
    Отлично![16]
     
    (Към една Робиня.)
                            Ей, робиньо, де си зяпнала?
    Сложи обърнат тоя щит отпреде ни,                                                 185
    дай късчета от жертвата.
     
    КЛЕОНИКА
                                                   А клетвата
    каква е, Лизистрато, а?
     
    ЛИЗИСТРАТА
                                                   Каква ли е?
    Овен ще се заколи в щита, както е
    според Есхил[17].
     
    КЛЕОНИКА
                                       Недей се кле над щитове,
    когато, Лизистрато, мир уреждаме.                                                    190
     
    ЛИЗИСТРАТА
    Тогава как да се кълнем?
    Да вземем ли
    бял кон и да му изрежем карантиите?
     
    КЛЕОНИКА
    Защо пък бял?
     
    ЛИЗИСТРАТА
                            Тогава как, кажете ми,
    ще се кълнем?
     
    КЛЕОНИКА
                            Щом искаш, ето, казвам ти.
    Една голяма черна чаша слагаме,                                                       195
    заколваме гърненце с вино тасоско[18]
    и се кълнем с вода да го не смесваме.
     
    ЛАМПИТО
    О Зевсе, предоволна съм от клетвата!
     
    ЛИЗИСТРАТА
    Ха чаша и гърненце донесете ми.
     
    Донасят чаша и гърне.
     
    КЛЕОНИКА
    Какъв голям съд, мили ми приятелки!                                                          200
    Да го държиш, е цяло удоволствие!
     
    ЛИЗИСТРАТА (на тази, която е донесла чашата)
    Ха постави го тук и хващай нереза[19].
    Убедо[20], господарко, чашо дружеска!
    О, благосклонно приемете жертвата!
     
    (Излива виното в чашата.)
     
    КЛЕОНИКА
    Прекрасна кръв и как бълбука струята!                                             205
     
    ЛАМПИТО
    О, Кàсторе, какво благоухание!
     
    КЛЕОНИКА
    Жени, аз първа да положа клетвата!
     
    ЛИЗИСТРАТА
    Кълна се в Афродита, не! по жребие!
    Ей, Лампитò! Хванете всички чашата!
     
    Жените изпълняват.
     
    Една от вас да ми повтаря думите.                                                      210
    А вие свято клетвата си спазвайте.
    “Не ще допуснем ни любовник, нито мъж...”
     
    КЛЕОНИКА
    “Не ще допуснем ни любовник, нито мъж...”
     
    ЛИЗИСТРАТА
    “... до себе си с надървен член...”
     
    (На Клеоника, коята мълчи.)
     
                                                               Повтаряй де!
     
    КЛЕОНИКА (с несигурен глас)
    “... до себе си с надървен член...” Ох, олеле,                                     215
    подгъват ми се коленете, миличка!
     
    ЛИЗИСТРАТА
    “... Дома ще пребивавам в целомъдрие...”
     
    КЛЕОНИКА
    “... Дома ще пребивавам в целомъдрие...”
     
    ЛИЗИСТРАТА
    “... в шафранова одежда и нагиздена...”
     
    КЛЕОНИКА
    “... в шафранова одежда и нагиздена...”                                            220
     
    ЛИЗИСТРАТА
    “... за да разпалвам жарът у съпруга си...”
     
    КЛЕОНИКА
    “... за да разпалвам жарът у съпруга си...”
     
    ЛИЗИСТРАТА
    “... Не ще му се отдам самичка никога...”
     
    КЛЕОНИКА
    “... Не ще му се отдам самичка никога...”
     
    ЛИЗИСТРАТА
    “... И ако той употреби насилие...”                                                      225
     
    КЛЕОНИКА
    “... И ако той употреби насилие...”
     
    ЛИЗИСТРАТА
    “... ще се държа студено и безчувствено...”
     
    КЛЕОНИКА
    “... ще се държа студено и безчувствено...”
     
    ЛИЗИСТРАТА
    “... не ще си виря до тавана чехлите...”
     
    КЛЕОНИКА
    “... не ще си виря до тавана чехлите...”                                                          230
     
    ЛИЗИСТРАТА
    “... и няма да лежа като лъвицата[21]...”
     
    КЛЕОНИКА
    “... и няма да лежа като лъвицата...”
     
    ЛИЗИСТРАТА
    “... Изпълня ли я, нека пия туй нà хе...”
     
    КЛЕОНИКА
    “... Изпълня ли я, нека пия туй нà хе...”
     
    ЛИЗИСТРАТА
    “... излъжа ли, с вода да бъде чашата.”                                                          235
     
    КЛЕОНИКА
    “... излъжа ли, с вода да бъде чашата.”
     
    ЛИЗИСТРАТА
    Заклехте ли се всички?
     
    ВСИЧКИ
                                                   Да, заклехме се.
     
    ЛИЗИСТРАТА
    Ха жертвата сега.
     
    (Пие.)
     
    КЛЕОНИКА
                                       Но само твоя дял,
    за да си бъдем все така приятелки!
     
    Подават си чашата. Далече се чуват викове.
     
    ЛАМПИТО
    Какъв е този вик?
     
    ЛИЗИСТРАТА
                                       Това е, казвах ви.                                                  240
    жените окупираха Акропола
    Паладин. Хайде, Лампитò, отправяй се
    към вас и там оправяй ваште работи,
    а тези тук ни остави заложници.
     
    Л а м п и т о излиза.
     
    Пък ний ще идем да се срещнем с другите                                       245
    в Акропола, за да затворим портите.
     
    КЛЕОНИКА
    Не смяташ ли, че мъжете още този час
    ще ни нападнат?
     
    ЛИЗИСТРАТА
                                       Те не са ми грижата.
    Ни огън, ни заплахи имат толкова,
    че като дойдат, да разтворят портите,                                                          250
    освен при обявените условия.
     
    КЛЕОНИКА
    Кълна се в Афродита, не! Напразно ли
    всесилни и проклети се наричаме?
     
    Излизат.
     
    Сцената се променя, сега тя представлява входа на Акропола. Отдясно влиза Х о р ъ т н а 
    с т а р ц и т е: всеки хорист носи на рамо дърво и гърне с огън ръка.
     


    ПАРОД
     
    ХОР ОТ СТАРЦИ
    Върви, Дракете, бавничко, макар и да усещаш,
    че те наболва рамото под тоя ствол маслинов.                               255
     
    Строфа
    В живота дълъг има тъй много изненади,
    че кой бе, Стримодоре, е смятал туй да чуе:
    жените ни обичани,                                                                               260
    бедата на къщята ни,                                                                            
    владеят свята статуя[22],
    завзели са Акропола,
    заключили са портите
    с ключалки и резета!
    Но хайде към Акропола да бързаме, Филурге,                                 265
    и нека тази пънове там в кръг да разположим.
    За тях, които сториха това противно дело,
    да вдигнем клада огнена, сами да ги погубим,
    с единен глас, и най-напред – Ликоновата булка[23]!                                  270
     
    Антистрофа
    Докле съм жив, кълна се, в лицето ще ме плюят!
    И Клеомен[24], той, който го първи завоюва,
    понесе наказание,                                                                                   275
    той, гордият лакòнянин,
    предал на мен оръжие,
    потегли в дрешка скъсана,
    цял кал, с лице обраснало,
    некъпан шест години.                                                                            280
     
    Сурова бе обсадата, в която бях го хванал,
    с редици седемнадесет нощувах пред вратите.
    На тях ли, зло за Еврипид и зло за боговете,
    не ще им обуздая аз голямото нахалство?
    Трофеят ми в Тетрàполис по-харно да изчезне!                             285
     
    Строфа
    Остава още мъничко
    да стигна до Акропола –
    нагорнището, по което бързам.
    И трябва да се качваме
    без никакви добичета.                                                                           290
    Тез две дървета рамото ми смазаха!
    Но пътят е за ходене
    и огънят за духане,
    да не би да ми угасне тъкмо на самия край!
     
    (Духа.)
     
    Фу, фу!
    Ох, ох, какъв е пушек!                                                                            295
     
    Антистрофа
    Херакле, царю, хвърля се
    в очите от гърненцето
    и като бясно куче ги захапва!
    И той е огън лемноски[25],
    това е просто сигурно,                                                                            300
    не би ме инак драл като със лемежи.
    Бързай към Акропола
    в помощ на богинята!
    И кога ще ù помогнем, драги, ако не сега?
     
    (Духа.)
     
    Фу, фу!
    Ох, ох, какъв е пушек!                                                                            305
     
    Със божа помощ огънят е буден и живее.
    Сега пък тези пънове най-първо тук ще турим.
    В гърнето пръчка лозова ще сложим, ще я палнем
    и след това като с таран вратата ще нападнем
    и ако те, поканени, ключалките не махнат,                                    310
    ще изгорим вратата и с дима ще ги принудим.
    Да сложим тук товара си. Тю, бре, какъв е пушек!
    От Самос ли стратезите дървата ще подхванат[26]?
     
    (Свалят пъновете.)
     
    Най-сетне тези пънове гърба ми не измъчват.
    А ти, гърненце, въглена ще трябва да разпалиш,                           315
    та той да палне пламъка на лозовата факла.
    Победо, ти, владичице, пребъдвай с нас и нека
    жените от Акропола платят за дързостта си!
     
    (С факлите си подпалват дървата.)
    Отляво влиза Х о р ъ т н а ж е н и т е. Всяка жена носи съд, пълен с вода.
     
    ХОР НА ЖЕНИТЕ
    Жени, съзирам сякаш дим и някаква пушилка,
    като че огън там гори! Побързайте да идем!                                               320
     
    Строфа
    Лети, лети, Никодùка,
    преди да пламнат Калùка
    и Критùла в огъня, раздухван
    от тоя противен вятър,
    от тия проклети старци.                                                                        325
    но се боя, че може би пристигам твърде късно.
    Напълних аз ведрото си, преди да съмне още,
    едвам-едвам на извора, че там една навалица, па шум, па грънци чукат се,
    отвред ме блъскат робини,                                                                    330
    отвред дамгосани роби,
    та грабвам бързо водата
    и беж към моите дружки,
    които заплашва огън.
     
    Антистрофа
    Аз чух, че смахнати старци                                                                   335
    понесли, сякаш за баня,
    пънове със три товара тежест
    към нашата градска крепост
    с ужасна заплаха – викат,
    жените отвратителни във въглен ще превърнат.                            340
    Не искам изгорени аз, богиньо, да ги видя,
    а истински спасителки на Гърция и хората от войнствените лудости.
     
    Затуй сега, златошлема
    бранителко, те заеха       
    дома ти. Тебе на помощ                                                                        345
    зова, Паладо! Със огън
    подпалва ли мъж жените,
    ти с нас водица принасяй.
     
    (Забелязва Хора на старците.)
     
    КОРИФЕЙКАТА
    Я стойте! О! Какво е туй? Мъже негодни, вие!                              350
    Това не биха сторили почтени, честни хора!
     
    КОРИФЕЯТ
    За мене тази работа нечакана дохожда,
    че гледам, женско сборище отвън на помощ иде.
     
    КОРИФЕЙКАТА
    Стъписвате се! Много ли на брой ви се видяхме?
    Та вие още хилядна от нас не сте видели!                                        355
     
    КОРИФЕЯТ
    Хей, Федрий, ще оставим ли хей тия да ни ги дрънкат?
    Защо ли в гърбовете им не счупим тия сопи?
     
    КОРИФЕЙКАТА
    И ний ще сложим наземи ведрата си, та в случай
    че някой доближи ръка до нас, да ни не пречат.
     
    КОРИФЕЯТ
    Да бяхме им ударили два-три, като на Бỳпал[27],                              360
    по зъбите, тогава те не биха глас издали.
     
    КОРИФЕЙКАТА
    Нà, ето ме. На удряйте! Готова съм, не мърдам!
    Но друга кучка твоите яйца не ще отхапе!
     
    КОРИФЕЯТ
    Ако не млъкнеш, казвам ти, не ще дочакаш старост!
     
    КОРИФЕЙКАТА
    Ела и само пръста си допри до Стратилида!                                     365
     
    КОРИФЕЯТ
    С юмрук ще те размажа аз! Какво ще ми направиш!
     
    КОРИФЕЙКАТА
    Захапвам дробовете ти, изтръгвам ти червата!
     
    КОРИФЕЯТ
    Не, няма по-дълбок поет от Еврипид, той казва:
    “Не е възможна друга твар, по-нагла от жената!”
     
    КОРИФЕЙКАТА
    Да вдигаме ведрата си с водата, хей, Родипа!                                              370
     
    КОРИФЕЯТ
    Защо, богоумразнице, с вода дошла си тука?
     
    КОРИФЕЙКАТА
    А ти, бе, гробе, с огъня? Самин ли ще се палиш?
     
    КОРИФЕЯТ
    Не, клада ще издигна и жените ще подпаля.
     
    КОРИФЕЙКАТА
    Добре, пък аз ще изгася с водата твойта клада.
     
    КОРИФЕЯТ
    Как, моят огън ще гасиш?
     
    КОРИФЕЙКАТА
                                                   На дело ще покажа.                                 375
     
    КОРИФЕЯТ
    Не зная как тъй с факлата тозчас не те подпалвам!
     
    КОРИФЕЙКАТА
    Ако си с кир по себе си, сега ще те изкъпя!
     
    КОРИФЕЯТ
    Ти, мършо, мен ще къпеш, а?
     
    КОРИФЕЙКАТА
                                                               И то като за сватба!
     
    КОРИФЕЯТ (към един от старците)
    Хей, чу ли ù нахалството?
     
    КОРИФЕЙКАТА
                                                   Свободна съм родена!
     
    КОРИФЕЯТ
    Ще ти затворя таз уста!
     
    КОРИФЕЙКАТА
                                                   Не си в съда, любезни!                            380
     
    КОРИФЕЯТ (към факлата си)
    Я подпали косата ù!
     
    КОРИФЕЙКАТА
                                       Я, действувай, водичке!
     
    (Облива стареца с вода.)
     
    КОРИФЕЯТ
    Ох, беден аз!
     
    КОРИФЕЙКАТА
                            Май топло, а?
     
    КОРИФЕЯТ
    Какво ти топло! Спри, недей!
     
    КОРИФЕЙКАТА
    Поливам те да порастеш!
     
    КОРИФЕЯТ
    Изсъхнах! Треска ме тресе!                                                                   385
     
    КОРИФЕЙКАТА
    Ти носиш огън, затова ще можеш да се стоплиш.
     


    ПЪРВИ ЕПИЗОД
     
    Влиза един П р о б у л, съпроводен от С т р а ж а р и-с к и т и.
     
    ПРОБУЛЪТ
    Как, разцъфтя ли женската разпуснатост
    с тимпанни звуци, с викове “Сабазие!”,
    с Адòнисови[28] плачове над къщите?
    Тях чувах и в Народното събрание!                                                    390
    Зовеше Демострат – да иде пòврага! –
    за поход към Сицилия, жена му пък:
    “Ах, ах, Адòнис!” - вика[29]. Той предлагаше
    да наберем войска от закинтийците[30],
    а тя крещи от покрива, подпийнала:                                                 395
    “Оплаквайте Адòнис!” Оня божи враг
    и долна личност Глупострат[31] напираше.
    И резултат е тяхната разпасаност.
     
    ХОР НА СТАРЦИТЕ
    Ами за наглостта им ако чуеше?
    Ми те ни подиграха и окъпаха                                                            400
    с ведрата си, та трябва да си тръскаме
    наметчиците, сякаш сме пикали в тях!
     
    ПРОБУЛЪТ
    Кълна се в Посейдон, моряка, право е!
    Когато с тях и ние безобразничим,
    когато на разпътство ги приучваме,                                                   405
    у тях растат подобни заключения.
    Отиваме при майстора и казваме:
    “Златарю, на огърлицата, правена
    от тебе за жена ми, падна камъче,
    когато вчера вечерта танцуваше.                                                        410
    Аз трябва да съм в Саламин по работа,
    а ти, ако си по-свободен, привечер
    мини край нея, постави ù камъка.”
    А друг приказва тъй на обущарина,
    младеж, комуто не е детска пишката:                                                           415
    “Хей, обущарю, на жена ми пръстчето
    на този крак го стиска от обувката,
    пък нежно е. По пладне намини към нас,
    та разхлаби я, да е по-широкичка.”
    И всичко туй си дава резултатите.                                                      420
    Аз, прòбулът, осигурих весларите
    за флотата и трябват ми пари сега,
    ала жените ми затварят портата!
    но няма смисъл да стоим.
     
    (Към един Стражар.)
     
                                                   Дай лостове,
    за да разбия тяхното безсрамие!                                                         425
    Какво си зяпнал, глупчо?
     
    (Към друг Стражар.)
               
                                                   Ами твоите
    очи къде са? Гледаш все към кръчмата!
    Оттам мушнете под вратите лостове,
    да ги изкъртите. Оттук пък аз ще ви
    помогна с лоста.
     
    ЛИЗИСТРАТА (отваря вратата)
                                       Нищо не изкъртвайте.                                        430
    сама излизам. За какво са лостове?
    Не лостове – тук трябва ум и размисъл.
     
    ПРОБУЛЪТ
    Така ли? Ах, мръснице! Де е стражата?
    Хвани я и вържи отзад ръцете ù!
     
    ЛИЗИСТРАТА
    Макар и страж, пипни ми само пръстчето,                                       435
    и тозчас ще се разревеш, кълна ти се!
     
    Стражарят отстъпва.
     
    ПРОБУЛЪТ
    Как, страх те е? Я, хващай я през кръста бе!
     
    (Към друг Стражар.)
     
    И ти със него, връзвайте я двамата!
     
    КЛЕОНИКА (излиза, към Стражаря)
    Заклевам ти се – пипнеш ли я, стъпквам те,
    така че ще изкарам и червата ти!                                                        440
     
    Стражарят отстъпва.
     
    ПРОБУЛЪТ
    Виж ти! червата? Де отиде другият?
    Вържи я първа, като знае толкова!
     
    МИРИНА (излиза, към третия Стражар)
    Заклевам се, пипни я само с крайчеца
    на пръста си, ще те бинтоват целия!
     
    Третият Стражар отстъпва.
     
    ПРОБУЛЪТ
    Какво е туй? Де има страж?                                                                  445
     
    (Към четвърти Стражар.)
     
                                                   Я дръж я таз!
    Ще сложа край на вашето излизане!
     
    ЛИЗИСТРАТА (към четвъртия Стражар)
    Ако до нея доближиш, кълна ти се,
    ще изпоскубя жалките ти космици!
     
    Стражарят се оттегля.
     
    ПРОБУЛЪТ
    Ох, беден аз! Напусна ме стражаринът!
    Все пак жени не ще надвият никога                                                 450
    мъже!
     
    (Към Стражарите.)
                Хей, скити, нека тръгнем заедно
    във боен ред!
     
    ЛИЗИСТРАТА
                            Заклевам се, ще видите,
    че ние също имаме три òтреда
    жени, добре въоръжени, войнствени.
     
    ПРОБУЛЪТ
    Извийте, скити, към гърба ръцете им!                                                          455
     
    ЛИЗИСТРАТА
    Изтичайте от крепостта, съюзнички!
    Тук зърноплодовинопродавачките!
    Тук лукомесохлебопродавачките!
    Теглете, бийте, удряйте, разбивайте,
    ругойте, покажете се безсрамници!                                                   460
     
    Жените и Стражаритесе сбиват. Побеждават Жените.
     
    Ха спрете, отстъпете, не плячкосвайте!
     
    ПРОБУЛЪТ
    Горкò ми! Колко ми пострада стражата!
     
    ЛИЗИСТРАТА
    А ти какво си мислеше? Робини ли
    нападаш? Или мислиш, че не се гневят
    жените?
     
    ПРОБУЛЪТ
                О, гневят се! И особено                                                              465
    ако наблизо нейде има кръчмица!
     
    ХОР НА СТАРЦИТЕ
    Тъй много думи, прòбуле, напразно похабени!
    И тебе що ти трябваше с животни да се хващаш?
    Пък знаеш, че ни дадоха една такава баня,
    тъй както бяхме с дрехите, ей тъй нà, като нищо!                         470
     
    ХОР НА ЖЕНИТЕ
    Пък ти ръка въз ближния не вдигай безрасъдно,
    човече! А пък вдигнеш ли, със синила ще ходиш.
    Че искам кротко аз да си седя като момиче,
    да не задявам никого, да не обидя мравка,
    но да не бъда дразнена – оса тогава ставам!                                    475
     
    АГОН
     
    ХОР НА СТАРЦИТЕ
     
    Строфа
    О Зевсе, какво да правим с тия чудовища?
    Това е непоносимо, но да разследваме
    откъде ни дойде туй тегло
    и с какво намерение те                                                                          480
    са завзели града на Кранàй,
    едноскалния и непристъпен Акропол
    и свещения зид!
     
    (Към Пробула.)
     
    Хайде, питай, не се доверявай на тях и оспорвай със всякакъв довод.
    Че е срам да оставим да тъне в тъма, от небрежност, подобна постъпка. 485
     
    ПРОБУЛЪТ
    Аз желая да чуя най-първо от вас, от жените, защо тъй, за бога,
    сте завзели Акропола и за какво сте му сложили тези ключалки.
     
    ЛИЗИСТРАТА
    За да пазим парите в хазната, за тях да не водите вие войната.
     
    ПРОБУЛЪТ
    За пари ли воюваме ние сега?
     
    ЛИЗИСТРАТА
                                                               Те разбъркаха всичко в живота.
    За да има Пизандър отде да краде, откъде да крадат големците,                     490
    ще забъркат все някаква каша. Но те са свободни да правят каквото
    си поискат. Парите обаче от днес те не ще могат вече да пипнат.
     
    ПРОБУЛЪТ
    И какво ще направиш?
     
    ЛИЗИСТРАТА
                                                   Ти питаш това? За парите ще мислят жените.
     
    ПРОБУЛЪТ
    За парите ще мислите вие?
     
    ЛИЗИСТРАТА
                                                   Че как? Нещо лошо в това да съзираш?
    Че нали и с парите дома въобще разполагаме също тъй ние?               495
     
    ПРОБУЛЪТ
    То не е все едно.
     
    ЛИЗИСТРАТА
                                       Как не е все едно?
     
    ПРОБУЛЪТ
                                                                           За войната ни трябват парите.
     
    ЛИЗИСТРАТА
    Да, но, първо, не трябва да има война.
     
    ПРОБУЛЪТ
                                                                           Че как инак ще бъдем спасени?
     
    ЛИЗИСТРАТА
    Ние вас ще спасяваме.
     
    ПРОБУЛЪТ
                                                   Вие ли?
     
    ЛИЗИСТРАТА
                                                               Да, точно ние.
     
    ПРОБУЛЪТ
                                                                                      Това е ужасно.
     
    ЛИЗИСТРАТА
    И ще бъдеш спасен, ако даже не щеш!
     
    ПРОБУЛЪТ
                                                                           То е страшно!
     
    ЛИЗИСТРАТА
                                                                                      Това те ядосва,
    ала въпреки всичко ще бъде!
     
    ПРОБУЛЪТ
                                                               Но не, не е право, кълна се в Деметра.           500
     
    ЛИЗИСТРАТА
    Ти ще бъдеш спасен, драги.
     
    ПРОБУЛЪТ
                                                   Няма защо!
     
    ЛИЗИСТРАТА
                                                                           Още повече трябва тогава.
     
    ПРОБУЛЪТ
    Но отде накъде ще се грижите вий как ще бъде с мира и войната?
     
    ЛИЗИСТРАТА
    Ще ти кажем.
     
    ПРОБУЛЪТ
                            Добре, но по-бързо кажи, да не почна с това!
     
    (Показва юмрук.)
     
    ЛИЗИСТРАТА
                                                                                                              Не, ти слушай,
    постарай се да сдържаш ръцете си.
     
    ПРОБУЛЪТ
                                                               Да, но не мога, че много е трудно
    да ги сдържам при яд.
     
    КЛЕОНИКА
                                                   Е, добре, затова пък ще има да плачеш на воля.505
     
    ПРОБУЛЪТ
    Ти на себе си, бабичко, кряскай това!
     
    (Към Лизистрата.)
                                                                          
                                                                           Ти кажи ми!
     
    ЛИЗИСТРАТА
                                                                                                  Така и ще сторя.
    През началното време на тази война търпеливо понасяхме ние
    с мъдростта си естествена всичко това, дето правехте вие, мъжете.
    Вий не давахте даже да гъкнем пред вас. Не харесвахме вашето дело.
    Ала всичко долавяхме твърде добре и често, седейки дома си,              510
    ние слушахме как по-големи неща решавате просто погрешно.
    И тогава, макар и със болка в сърце, ние питахме все пак с усмивка:
    “Е, какво сте решили относно мира да се впише на плочата днеска
    пред народа от вас?” – “Ами тебе какво те засяга? – отвръща съпругът. –
    Я ти там да мълчиш!” И аз млъквах тогаз.
     
    КЛЕОНИКА
                                                                           Аз пък нивга не съм му мълчала.515
     
    ПРОБУЛЪТ
    И си яла дърво, че не щеш да мълчиш.
     
    ЛИЗИСТРАТА
                                                                           И аз лично замлъквах тогава.
    И така научавахме ден подир ден, че все по-зле редите нещата.
    И запитвахме: “Мъжо, как може така да постъпвате толкова тъпо?”
    Той погледне под вежди и каже ми тъй, да си гледам къделята, инак
    ще ми пати жестоко главата, а тя, “войната, е работа мъжка[32]                      520”.
     
    ПРОБУЛЪТ
    И добре ти е казвал, заклевам се в Зевс.
     
    ЛИЗИСТРАТА
                                                                           Как добре ми е казвал, глупако,
    щом не можем дори със уместен съвет да поправим погрешната сътпка?
    И когато ви чувахме и насред път да говорите вече открито:
    “Не остана в страната ни мъж!” – “Да, така, не остана” – отвръщаше втори,
    ние твърдо решихме тогаз да спасим с усилия дружни Елада,               525
    като викнем отвсякъде всички жени. и какво трябва тук да се чака?
    Ако вие поискате харен съвет да изслушате и да мълчите,
    както ние мълчахме и слушахме, знам, ще успеем и вас да поправим.
     
    ПРОБУЛЪТ
    Вие нас ли? Ужасно! За мене това са неща нетърпими.
     
    ЛИЗИСТРАТА
                                                                                                              Мълчи, де!
    ПРОБУЛЪТ
    Как, пред тебе, проклетнице, аз да мълча? да мълча пред жена с покривало530
    на главата ù[33]? Не и не! По-добре смърт!
     
    ЛИЗИСТРАТА
                                                                                      Е, добре, ако то ти е пречка,
    нà, вземи покривалото, ето го, дръж,
    забради си главата сас него ей тъй,
    след това замълчи.
    И вземи тая кошничка също.                                                                          535
    След това препаши се, къделя преди
    и си дъвкай бакла,
    а войната е работа женска!
     
    ХОР НА ЖЕНИТЕ
    Дръпнете се от кофите, жени, така и ние
    на своите приятелки да можем да помогнем.                                                         540
     
    Антистрофа
    Не ще се нивга уморя от танците,
    не ще сломи умора коленете ми.
    Предприела бих всичко с тях,
    с доблестта им, дарени са те
    със характер, със прелест, с кураж,                                                                  545
    със разумност и чувство патриотично,
    съчетано със ум.
    Най-мъжествената измежду всички жени, дъщеря на парлива коприва,
    хайде, смело пристъпвай, не свеждай глава. Че сега вее вятър попътен.550
     
    ЛИЗИСТРАТА
    Ако Ерос, най-сладкият бог, ако тя, Афродита, родената в Кипър,
    надарят с привлекателност наште гърди и бедрата ни с прелест, а после
    предизвикат в мъжете раздираща страст и криваци навирени, вярвам,
    че ще бъдем наричани някога вред по Елада “жени мироноски”.
     
    ПРОБУЛЪТ
    Че какво ще направите?
     
    ЛИЗИСТРАТА
                                                   Първо това – ще ги спрем по пазара да ходят555
    със оръжия и да лудеят.
     
    КЛЕОНИКА
                                                   Да, аз се кълна в Афродита от Пафос.
     
    ЛИЗИСТРАТА
     А сега и сергиите със зеленчук, и сергиите с грънци обхождат
    из пазара в ръцете с оръжие те, като бесни жреци корибанти[34].          
     
    ПРОБУЛЪТ
    Тъй приляга, кълна се, на храбри мъже.
     
    ЛИЗИСТРАТА
                                                                           И все пак е работа смешна,
    във ръката му щит и горгона, пък виж, на пазара купува хамсийки.    560
     
    КЛЕОНИКА
    Вярвай бога, видях как един офицер със такава хе грива на шлема,
    яхнал коня си, туря във медния шлем каша бобена от една баба.
    Друг един пък, тракиец[35], същински Терей, заразмахал там копие, плаши
    продавачка на сухи смокини и тъй със смокини добре се натъпква.
     
    ПРОБУЛЪТ
    Как ще можете вие да сложите край на това тъй дълбоко разтройство          565
    във страната и турите ред и закон?
     
    ЛИЗИСТРАТА
                                                                           Много просто!
     
    ПРОБУЛЪТ
                                                                                                  Но как? Покажи ми.
     
    ЛИЗИСТРАТА
    Както прежда вълнена, щом като тя е заплетена, хващаме, тъй хе,
    па обърнем оттук, па обърнем оттам и така ù намираме края.
    Та по същия начин и тази война, ако нам позволят, ще разнищим –
    чрез посолства насам, чрез посолства натам ще развържем големия възел. 570
     
    ПРОБУЛЪТ
    Значи, смятате с вълна, с вретена, с конци да поставите край на ужасно
    положение? Тъй ли? Глупачки сте вий!
     
    ЛИЗИСТРАТА
                                                                           То и вие да имахте разум,
    нашта вълна за вас би била образец да редите делата държавни.
     
    ПРОБУЛЪТ
    Как така? Я да видя?
     
    ЛИЗИСТРАТА
                                       Сторете така, както правят със овчето руно,
    изперете най-първо нечистия пласт на града, след това, връз леглото,          575
    отстранете със сопи голямата сган негодяи, махнете осила,
    а които се струпват един върху друг и които, сплъстени, към служба
    се стремят, разчешете на своя дарак и главите им смело режете.
    Съберете тогава в своя панер всенародната воля за благо
    като смесите всички – метеки[36]            580, дори чужденци, но приятели наши,
    и длъжниците даже на нашта хазна поставете при всичките други.
    И, заклевам се в Зевса, онез градове, основани от наши земляци,
    нека смятаме всички, че те са за нас като вълнени малки къдели
    тук и там по света. И от всичките тях, като хванем надлежните нишки,
    да ги водим насам и да ги съберем във едно и така да направим                      585
    хей такова голямо, голямо кълбо за народната хубава дреха.
     
    ПРОБУЛЪТ
    Но не е ли ужасно по този въпрос да говорят за прежди и сопи
    те, които не знаят какво е война?
     
    ЛИЗИСТРАТА
                                                               Не, проклетнико, ние я носим
    даже двойно и повече тази война. Ние раждаме, парво и второ,
    и войници провождаме своите деца...
     
    ПРОБУЛЪТ
                                                                           Я мълчи, не припомняй бедите! 590
     
    ЛИЗИСТРАТА
    ... после, тъкмо когато е време за нас да се радваме на младостта си,
    ние лягаме сам-сами, че е война. Но за нашето да не говоря,
    просто страдам за толкова млади жени, които стареят дома си!
     
    ПРОБУЛЪТ
    Че мъжете, и те не стареят ли, ха?
     
    ЛИЗИСТРАТА
                                                               О, това не е същото нещо!
    Ще се върне мъжът, и макар побелял, се оженва за младо момиче,     595
    а пък женската младост е кратка и щом я изпусне един път жената,
    вече никой не ще я поиска, и тя си седи и сама си врачува.
     
    ПРОБУЛЪТ
    Да, но оня, комуто все още държи...
     
    ЛИЗИСТРАТА
    Ами ти какво чакаш, защо не умреш?
    Има още места. Ще си купиш ковчег.                                                                       600
    А пък питката медена имаш от мен.
    Дръж, тури си венец на главата.
     
    КЛЕОНИКА
    Хайде, вземай от мене и тези неща.
     
    МИРИНА
    Ала хайде, сложи си и този венец.
     
    ЛИЗИСТРАТА
    Що ти трябва, що чакаш? ха в лодката влез,                                                          605
    че те вика Харòн,
    а пък ти го забавяш да тръгне!
     
    ПРОБУЛЪТ
    Не е ли страшно, че пострадах толкова?
    Но аз отивам право при колегите,
    тъй както съм, за да узнаят хала ми.                                                              610
     
    (Излиза.)
     
    ЛИЗИСТРАТА (след него)
    Аха, ще клеветиш: “Не ме погребаха!”
    добре тогава, знай, че рано другиден
    от нас ще имаш погребално ядене.
     
    Излиза с К л е о н и к а и М и р и н а.
     
     
    ПАРАБАЗА
     
    ХОР НА СТАРЦИТЕ
     
    Строфа
    Който е човек свободен, той не може днес да спи.
    Ха, мъже, да се подготвим и въпроса да решим.                                         615
    Чини ми се, тук мирише вече
    на въпрос значителен и важен,
    и особено надушвам Хипиевия режим[37].
    И ужасно се боя, че лаконци може би                                                                      620
    са се насъбрали тук и че заедно с Клистèн
    са подбудили жените богоненавùстни днес
    и заплата, и пари подло да ни присвоят.
    Пък аз от тях живеех.                                                                                        625
     
    Срам голям е те да дават ум и разум на града,
    те, жените, да бърборят за война, за бронзов щит,
    още – да ни помиряват със спартанските мъже,
    у които няма вярност, вълци зинали са те!
    Туй кроят, зa да наложат своята тиранска власт.                                       630
    Но над мен не ще тиранстват, аз съм буден и нащрек,
    тъй че ще си нося меча, в клонче миртово прикрит.
    На площада ще заставам редом с Аристогитòн[38],
    цял в оръжие, хей тъй нà. Може да се случи тъй,
    че на бабата проклета да разбия челюстта.                                                 635
     
    Антистрофа
     
    ХОР НА ЖЕНИТЕ
    Родната ти майка няма да познае своя син!
    Ала, мили баби, хайде плащовете да свалим.
     
    (Свалят плащовете си.)
     
    Ние, драги граждани, ще кажем
    работи, полезни за града ни.
    С право, че ме е възпитал в изобилие, в разкош.                                       640
    та на седем годин аз везах пеплоса свещен,
    а на десет като бях, млях Атùнино брашно,
    в дреха от шафран играех “мечка” на Браврòнов ден!                               645
    Вече хубава мома, канефорка бивах аз
    с огърлица от смокви.
     
    Как, не бива ли да давам благ съвет на своя град?
    Ако съм жена родена, грях голям ли е това,
    щом ви по-добре съветвам в настоящия момент?                                     650
    С чест дълга си изпълнявам: аз ви раждам синове.
    Вие, клети старци, в нищо не участвате. Делът,
    вам оставен от дедите, от персийските войни,
    вие го изразпиляхте и не внесохте ни грош,
    та дори опасност има да загинем пак от вас.                                                          655
    Затова недейте гъква! Ако пък ме разгневиш,
    с тази дървена обувка ти разбивам челюстта!
     
    ХОР НА СТАРЦИТЕ
     
    Строфа
    Е, това не е ли дързост,
    връх на дързостта? Изглежда,
    работата се разраства!                                                                                        660
    Всеки, който си го има, трябва да се защити.
    Хайде, плащове свалете, всички, че мъжът на мъж
    трябва само да мирише, не да бъде омотан.
    ха да тръгнем босоноги ние, дето
     
    Нека пак се подмладим, нека пак се окрилим,
    нека нашите тела старостта отхвърлят!                                                        670
    Ако някой им отстъпи, ако пръст им подаде,
    те не ще пропуснат нищо с жилавите си ръце –
    те ще постороят и флота, ще се бият по море,
    също като Артемизия върху нас ще връхлетят.                                           675
    Ако на коне обърнат, просто свършено е с нас.
    Че ездачка е жената и на коня се крепи,
    той лети, а тя не пада – амазонките поглеж,
    както ги рисува Мùкон в конна битка със мъже[40].
    Не, ще трябва да ги хванем и на всички до една
    да затегнем вратовете във продупчено дърво.                                            680
     
    ХОР НА ЖЕНИТЕ
     
    Антистрофа
    Слушай, ако ме ядосаш,
    бясната свиня развързвам
    и ще сторя тъй, че днеска
    целия квартал ще викаш, докато ти тегля бой.                                          685
    Но, жени, и ние бързо нека се разсъблечем
    и така да замиришем на разсърдени жени.
    Ха да дойде, който ще, та вече нивга
    да не хапне ни бакла, ни чесън!
    дума зла да кажеш само – аз пламтя от гняв! – тогаз                              690
    както бръмарът орела – от яйца ще те лиша[41]!
     
    А за вас не ме е грижа – жива да е Лампитò                                                695
    и Исмения от Тива, благородната жена!
    Седем пъти да гласуваш, пак безсилен ще си ти,
    ти, нещастнико, омразен на съседите и нам!
    Нà, и вчера: на Хеката аз уреждам тържество,                                            700
    от съседите поканвам хубаво добро дете,
    дружка на децата мои, беотийска красота,
    но по твоите закони път не бе ù разрешен.
    И законите си няма да ги спрете вий, преди
    да ви швирнат за краката и главата ви строшат.                                        705
     


    ВТОРИ ЕПИЗОД
     
     
    ХОР НА ЖЕНИТЕ
    (към Л и з и с т р а т а, която излиза от крепостта)
     
    Царице на делата и на плана ни,
    защо излизаш мрачна от покоите[42]?
     
    ЛИЗИСТРАТА
    Жени ужасни! С ум и поведение
    ме карат да блуждая в отчаяние!
     
    ХОР НА ЖЕНИТЕ
    Какво говориш, какво говориш?                                                                     710
     
    ЛИЗИСТРАТА
    Самата правда, самата правда!
     
    ХОР НА ЖЕНИТЕ
    Какво, кажи на своите приятелки.
     
    ЛИЗИСТРАТА
    Да кажа – срамно, да мълча пък – тягостно[43]!
     
    ХОР НА ЖЕНИТЕ
    Не крий от мен какво ни се е случило.
     
    ЛИЗИСТРАТА
    Лудеем за мъже – най-кратко казано.                                                                      715
     
    ХОР НА ЖЕНИТЕ
    О Зевсе!
     
    ЛИЗИСТРАТА
    Що викаш Зевса? Да, такъв е халът ни!
    Аз нямам сили да ги сдържам повече
    далече от мъжете им – разбягват се.
    Една залавям – разширява отвора                                                                  720
    в стената откъм пещерата Пàнова[44],
    там друга се заспуската със мàкара,
    а трета просто хукнала. Една дори
    аха да литне връз врабец към къщата
    на Орсилох, женкаря, но изтеглих я                                                              725
    тъй, за косите. Все измислят поводи
    да идат вкъщи. Ей, една, задава се!
    Хей, ти, къде?
     
    ПЪРВА ЖЕНА
                            Дома отивам, нужно е.
    Дома си имам тънка вълна, милетска[45],
    молците ще я поядат.                                                                                        730
     
    ЛИЗИСТРАТА
                                       Какви молци?
    Я връщай се!
     
    ПЪРВАТА ЖЕНА
                            Ще дойда бързо, моля те,
    да я разстеля само на постелята[46]!
     
    ЛИЗИСТРАТА
    Не я разстилай, не отивай никъде.
     
    ПЪРВАТА ЖЕНА
    И да отиде вълната?
     
    ЛИЗИСТРАТА
                                       Щом нужно е...
     
    ВТОРА ЖЕНА
    Ох, аз, нещастна, аз, нещастна, ленът ми                                                     735
    дома стои нечистен!
     
    ЛИЗИСТРАТА
                                       Ето другата,
    за своя лен нечистен тя пък тръгнала!
    Върни се тук!
     
    ВТОРАТА ЖЕНА
                            Заклевам се в Зорницата,
    изтупвам го и се завръщам този миг.
     
    ЛИЗИСТРАТА
    Недей, недей го тупа. Че започнеш ли,                                                        740
    и друга ще поще да прави същото.
     
    ТРЕТА ЖЕНА
    О, забави туй раждане, Илùтия,
    догде намеря кътче подобаващо.
     
    ЛИЗИСТРАТА
    Какви ги дрънкаш?
     
    ТРЕТАТА ЖЕНА
                                       Предстои ми раждане!
     
    ЛИЗИСТРАТА
    Не беше вчера бременна!
     
    ТРЕТАТА ЖЕНА
                                                   Но днеска съм.                                                      745
    По-бързо ме пусни при акушерката
    дома да ида, Лизистрато.
     
    ЛИЗИСТРАТА
                                                   Приказки!
     
    (Опипва я.)
     
    Туй, твърдото, какво е?
     
    ТРЕТАТА ЖЕНА
                                                   Мъжка рожба е.
     
    ЛИЗИСТРАТА
    Кълна се в Афроидта, не! Изглежда ми
    метално, кръгло нещо. Но ще видя аз.                                                                     750
    Хитрушо! Взела шлема на богинята[47]
    и – бременна!
     
    ТРЕТАТА ЖЕНА
                            Наистина съм бременна.
     
    ЛИЗИСТРАТА
    А туй защо го носиш?
     
    ТРЕТАТА ЖЕНА
                                       Ако болките
    започнат в крепостта, да влязат в шлема и
    да си родя, тъй както прави гълъбът.                                                             755
     
    ЛИЗИСТРАТА
    Какво говориш? Предлог! Ясна работа!
    На шлема ти рожден ден ще празнуваме!
     
    ТРЕТАТА ЖЕНА
    Но аз да спя не мога на Акропола –
    видях свещената змия пазителка[48]!
     
    ЧЕТВЪРТА ЖЕНА
    Пък мен ме умориха кукумявките                                                                  760
    с безсъние, с безспирно кукумявчене.
     
    ЛИЗИСТРАТА
    Глупачки, стига с тия празни приказки!
    Желаете мъжете си!
     
    (Към една от жените.)
     
                                       А смяташ ли,
    че те не ни желаят? Зная, тежки са
    нощите им. Но дръжте се, приятелки,                                                                      765
    и потърпете още – още мъничко.
    Ще победим според едно пророчество,
    ако сме дружни. Ей това пророчество...
     
    ТРЕТАТА ЖЕНА
    Кажи, какво говори то?
     
    ЛИЗИСТРАТА
                                                   Мълчете, де!
     
    (Чете.)
     
    “Ластовици когато съберат се на едно място,                                                         770
    бягайки от папуняци и пренебрегвайки члена,
    до-ще на мъките краят и долното горно ще стори
    Зевс Гръмовержецът...”
     
    ТРЕТАТА ЖЕНА
                                                    Значи, ние ще бъдем отгоре?
     
    ЛИЗИСТРАТА
    “Но разделят ли се те и с крила се издигнат нагоре,
    за да напуснат свещения храм, вече никоя птица                                     775
    няма да бъде такава развратна в очите на всички.”
     
    ТРЕТАТА ЖЕНА
    О, богове! Тъй ясно предсказание!
     
    ЛИЗИСТРАТА
    Във тежката беда да не униваме,
    а да се върнем! Срамено е, приятелки,
    сами да предадем това пророчество.                                                              780
     
    Влизат в крепостта.
     
    ХОР НА СТАРЦИТЕ
     
    Строфа
    Приказка желая да ви кажа,
    в детските години съм я слушал.
    Живял
    момък млад, Мелàнион се викал,                                                                   785
    бягал той от брак и стигнал в пустош,
    в горите обитавал
    и там си хващал зайци,
    като изплитал мрежи,                                                                                       790
    а пък и кучи имал.
    От омраза към жените вече вкъщи не дошъл.
    Тъй бил отвратен от тях! А не по-малко                                                       795
    от този мъж ги мразим ние, мъдрите.
     
    СТАРЕЦ
    Бабичко, целувка дай...
     
    ЖЕНА
    Ще те просълзя без лук!
     
    СТАРЕЦЪТ
    И с ритник ще те даря.               
     
    ЖЕНАТА
    Ей, че много си космат!                                                                                     800
     
    СТАРЕЦЪТ
    Ами Миронид, и той
    бе вълнат и чернодупест –
    ужас бе за враговете,
    като Формиóн.
     
    ХОР НА ЖЕНИТЕ
     
    Антистрофа
    Приказка и аз ще ви разкажа                                                                          805
    в отговор на приказката ваша.
    Живял
    някакъв си Тùмон, сам, бездомен,
    бил се скрил сред непристъпни тръне,                                                                      810
    изъднка бил на ада.
    Та ето, Тùмон
    напуснал от омраза
    хората, като прокълнал страшно подлите мъже.                                       815
    Тъй ужасно мразел той мъжете подли,
    а на жените бил приятел истински.                                                              820
     
    ЖЕНАТА
    Искаш удар в челюстта?
     
    СТАРЕЦЪТ
    Не, о, не, обзе ме страх.
     
    ЖЕНАТА
     Ами да ти дам ритник?
     
    СТАРЕЦЪТ
    Ще ти видя онова.
     
    ЖЕНАТА
    Но не ще го видиш ти –                                                                                    825
    нищо, че съм стара баба –
    окосмено! Не, горено
    с лампичка е то.


    ТРЕТИ ЕПИЗОД
     
    Л и з и с т р а т а излиза от крепостта.
     
    ЛИЗИСТРАТА
    Ехей, ехей, жени, към мене, бързайте
    насам!
     
    Събират се няколко Ж е н и, сред тях е и М и р и н а.
     
    ЖЕНА
                Какво? Що значат тези викове?                                                                     830
     
    ЛИЗИСТРАТА
    Мъж виждам, мъж, обезумял, задава се,
    готов за Афродитините òбреди!
    ЖЕНА
    Царице кипърска, китерска, пафоска[49],
    върви по пътя, който си подхванала!
     
    ЖЕНАТА
    Но де е той?
     
    ЛИЗИСТРАТА
                            При храма на Деметра е.                                                            835
     
    ЖЕНАТА
    Да, вярно, виждам някого. Но кой ли е?
     
    ЛИЗИСТРАТА
    Я гледайте. Познава ли го някоя?
     
    МИРИНА
    Да, аз го знам. Кинезий, моят мъж е той.
     
    ЛИЗИСТРАТА
    Е, ти сега печи го, преобръщай го,
    прави се, че го искаш, ала не докрай,
    и позволи му всичко, с изключение                                                              840
    на туй, в който посветихме чашата.
     
    МИРИНА
    Добре, бъди спокойна.
     
    ЛИЗИСТРАТА
                                       А самата аз
    оставам с тебе тука и двете заедно
    ще го въртим на бавен огън. Тръгвайте.
     
    Ж е н и т е излизат. Влиза К и н е й з и й. Придружава го Р о б,
    който носи Д е т е.
     
    КИНЕЗИЙ
    Ох, беден аз! Какви са спазми! Опнат съм                                                   845
    като на колело за изтезание!
     
    ЛИЗИСТРАТА
    Хей, кой е оня там, отсам от стражата?
     
    КИНЕЗИЙ
    Аз.
     
    ЛИЗИСТРАТА
                Мъж?
     
    КИНЕЗИЙ
                            Да, мъж.
     
    ЛИЗИСТРАТА
                                                   Тогава бързо махай се!
     
    КИНЕЗИЙ
    Коя си, че ме гониш ти?
     
    ЛИЗИСТРАТА
                                                   Дневалната.
     
    КИНЕЗИЙ
    Тогава ми викни Мирина, моля те!
     
    ЛИЗИСТРАТА
    Мирина да ти викна? Я! Че кой си ти?                                                                     850
     
    КИНЕЗИЙ
    Съпругът й, Кинезий пеонидецът[50].
     
    ЛИЗИСТРАТА
    О, драги, добър ден. добре познато е
    сред нас и не незнайно ти е името.
    Жена ти – вечно ти си на устата й.                                                                855
    Яйце ли вземе, ябълка ли – “Де да е
    Кинезий!” – казва.
     
    КИНЕЗИЙ
                                       Богове!
     
    ЛИЗИСТРАТА
                                                   Наистина,
    кълна се в Афродита! Заговорим ли
    случайно за мъже, отсъжда тутаски,
    че пред Кинезий грош не струват другите!                                                  860
     
    КИНЕЗИЙ
    Добре, върви, викни я.
     
    ЛИЗИСТРАТА
                                                   А какво ще ми
    дадеш?
     
    КИНЕЗИЙ
                Това, ако желаеш, бога ми!
     
    (Посочва към члена си.)
     
    Туй имам, и каквото имам, давам го.
     
    ЛИЗИСТРАТА
    Добре, ще сляза да я викна.
     
    (Излиза.)
     
    КИНЕЗИЙ
                                                               Бързай, де!
    Не чувствам нищо радостно в живота си,                                                    865
    откакто тя домът ми е напуснала.
    Не ми се влиза вкъщи, всичко, мисля си,
    е празно вътре. Седна ли за ядене,
    безвкусно ми е. Тук ми е надървено.
     
    МИРИНА (излиза от крепостта;
    назад към Лизистрата)
     
    Обичам го, да, да, но любовта ми той                                                           870
    отхвърля! Та при него не ме викайте!
     
    КИНЕЗИЙ
    Защо така, Мириничке, най-сладичка?
    Слез долу.
     
    МИРИНА
                            Не, кълна се, невъзможно е.
     
    КИНЕЗИЙ
    Мирина, аз те викам тук, не слизаш ли?
     
    МИРИНА
    Ти викаш! За какво съм ти притрябвала?                                                     875
     
    КИНЕЗИЙ
    Как за какво? Но аз не мога повече!
     
    МИРИНА
    Аз тръгвам.
     
    КИНЕЗИЙ
                            Не, не, чуй поне синчето ни.
     
    (Към Детето.)
     
    Ей, мъничкото, я повикай мамичка.
     
    ДЕТЕТО
    Мамичко, мамичко, мамичко!
     
    КИНЕЗИЙ
    Какво ти е? не жалиш ли детето си?                                                             880
    Шест дена е немито и некърмено.
     
    МИРИНА
    Така е, аз го жаля, но баща му е
    безгрижен.
     
    КИНЕЗИЙ
                            При детето слез, нещастнице!
     
    МИРИНА
    Какво да правя? Слизам! Туй е майката!
     
    (Слиза.)
     
    КИНЕЗИЙ (тихо)
    На мене ми се чини, че е станала                                                                   885
    по-млада и по-нежен й е погледът.
    И като ми се дърпа и ми важничи
    страстта ми се разпалва още повече.
     
    МИРИНА (взема Детето)
    О, сладичко детенце на проклет баща,
    да те целуна, сладкото на мамичка!                                                               890
     
    КИНЕЗИЙ
    Защо постъпваш тъй и слушаш другите
    жени, зла жено? Мъчиш ме и себе си
    терзаеш.
     
    (Иска да я прегърне.)
     
    МИРИНА
                Отдръпни от мен ръката си.
     
    КИНЕЗИЙ
    Нещата, мойта, твоята покъщнина,
    захвърляш...
     
     
    МИРИНА
                            Хич не ме е грижа, казвам ти.                                                  895
     
    КИНЕЗИЙ
     
    Не те е грижа, значи, че кокошките
    разнасят плетивото ти?
     
    МИРИНА
                                                   Заклевам се!
     
    КИНЕЗИЙ
    Тъй дълго Афродитините òбреди
    не изпълняваш! Хайде, ще се върнеш ли?
     
    МИРИНА
    Аз – не, доде не се споразумеете                                                                    900
    и свършите войната.
     
    КИНЕЗИЙ
                                       Е, щом нужно е,
    и туй ще сторим.
     
    МИРИНА
                                       Е добре, щом нужно е,
    ще дойда. Но сега ще спазвам клетвата.
     
    КИНЕЗИЙ
    Ела за малко да си легнем заедно.
     
    МИРИНА
    О, не, макар че, казвам ти, обичам те!                                                                       905
     
    КИНЕЗИЙ
    Обичаш ме? Тогаз легни, Мириничка!
     
    МИРИНА
    Какъв си смешен! Тук ли, пред детето ли?
     
    КИНЕЗИЙ
    Не, не!
     
    (Към Роба.)
     
                Манèс, носи във къщи малкия.
     
    М а н е с излиза.
    (Към Мирина)
     
    Детето ни не пречи вече, виждаш ли?
    Не ще ли легнеш?
     
    МИРИНА
                                       Но къде, нещастнико,                                                     910
    ще го направиш?
     
    КИНЕЗИЙ
                                       В пещерата Пàнова.
     
    МИРИНА
    И как ще вляза чиста пак в Акропола[51]?
     
     
    КИНЕЗИЙ
    О, лесно е, измиваш се в Клепсидрата[52].
     
    МИРИНА
    Да изменя на клетвата си, клетнико?
     
    КИНЕЗИЙ
    Греха поемам. Не мисли за клетвата.                                                            915
     
    МИРИНА
    Ще донеса легленце.
     
    КИНЕЗИЙ
                                       Не, ненужно е.
    Добре е на земята.
     
    МИРИНА
                                       Не, заклевам се,
    макар и лош, не те оставям нàземи.
     
    (Излиза.)
     
    КИНЕЗИЙ
    Жена ми ме обича, много ясно е!
     
    МИРИНА (връща се, носи легло)
    Нà, лягай бързо. Аз си свалям дрехите.                                                         920
    но пусто, трябва и рогозка някаква!
     
    КИНЕЗИЙ
    Защо рогозка? Няма нужда.
     
    МИРИНА
                                                   Срамно е
    тъй просто върху ремъци.
     
    КИНЕЗИЙ
                                                   Целувка дай.
     
    МИРИНА
    Нà, ето.
     
    (Излиза.)
     
    КИНЕЗИЙ
                Ах-ах-ах! по-скоро, връщай се!
     
    МИРИНА (носи рогозка)
    Рогозка! лягай, аз си свалям дрехите.                                                           925
    но пусто да е, трябва ти възглавница!
     
    КИНЕЗИЙ
    На мен не трябва.
     
    МИРИНА
                                       Мен ми трябва, бога ми.
     
    КИНЕЗИЙ
    Ще ми гощаваш тоя по Херакловски[53]!
     
    МИРИНА (носи възглавница)
    Стани, вдигни се! Вече всичко имаме.
     
    КИНЕЗИЙ
    Да, всичко. Тук ела сега, съкровище!                                                             930
     
    МИРИНА
    Нà, свалям сутиена си. Добре помнù
    да не излъжеш, че ще преговаряте!
     
    КИНЕЗИЙ
    Кълна се, да умра!
     
    МИРИНА
                                       Завивка нямаме!
     
    КИНЕЗИЙ
    Завивка ми не трябва, искам клатене!
     
    МИРИНА
    Не бой се, ще го имаш. Ида ей сега.                                                               935
     
    (Излиза.)
     
    КИНЕЗИЙ
    Ох, ще ме умори с одеалата си!
     
    МИРИНА (връща се)
    Ха, изправи се!
     
    КИНЕЗИЙ
                                       Виждаш ме, изправен съм!
     
    (Показва члена си.)
     
    МИРИНА
    Парфюм да искаш?
     
    КИНЕЗИЙ
                                       Не, не ща, заклевам се!
     
    МИРИНА
    Пък аз ще донеса, кълна се, щеш не щеш!
     
     (Излиза.)
     
    КИНЕЗИЙ
    Дано да се разлее, Зевсе, господи!                                                                  940
     
    МИРИНА (връща се)
    Я протегни ръка, вземи, натъркай се.
     
    КИНЕЗИЙ
    Не ми се нрави, вярвай ми, парфюмът ти –
    за бавене, а не за забавление!
     
    МИРИНА
    Ох, бедна аз, донесла съм ти рòдоски[54]!
     
    КИНЕЗИЙ
    Добър е, дай го тук, проклета!
     
    МИРИНА
                                                               Глупости!                                                    945
     
    (Излиза.)
     
    КИНЕЗИЙ
    Проклет да бъде, който пръв парфюм е
    варил!
     
    МИРИНА (връща се)
                Вземи стъклото!
     
    КИНЕЗИЙ
                                                   Да, но друго аз
    държа. Жестока, лягай, нищо повече
    не ми носи!
     
    МИРИНА
                            Така ще сторя, вярвай ми.
    Събувам си сандалите. но, миличък,                                                              950
    гласувай за мира.
     
    (Избягва.)
     
    КИНЕЗИЙ
                                       Това е сигурно.
     
    (Вижда, че Мирина е избягала.)
     
    Жена ми ме унищожи, погуби ме,
    и като ме остави гол, отиде си!
    Що да сторя? Коя да нагъна сега?
    Най-прекрасната, ето, ме изигра!                                                                   955
    Ами как ще отглеждам детето си аз?
    Де е Кучелисан[55]?
    Намери ми отнейде бавачка!
     
    ХОР НА СТАРЦИТЕ
    О, злочести човече, в ужасна беда
    се измъчва измамена твоята душа!                                                                960
    И аз ти съчувствам, ох, ох!
    Кой ли бъбрек би мòгъл да го понесе,
    и коя ли душа, и кои ли яйца,
    кой ли кръст, кой ли надървен член,
    като няма сега                                                                                                      965
    рано сутрин какво да изклати?
     
    КИНЕЗИЙ
    О, Зевсе, какъв ужасен гърч!
     
    ХОР НА СТАРЦИТЕ
    Ей това е, това ти направи тя,
    тая толкова подла, тъй долна жена!                                                             
    КИНЕЗИЙ
    Не, кълна се – най-мила, най-сладка жена!                                                 970
     
    ХОР НА СТАРЦИТЕ
    Как тъй мила? Мръсница, мръсница е тя!
    Да можеш, подобно на купче сено,
    да я свиеш на топка, да завъртиш
    във големия вятър, във вихъра див,                                                                975
    да я носиш след туй,
    а пък тя към земята да се понесе
    и така изведнъж
    на члена ти да се надене!


    ЧЕТВЪРТИ ЕПИЗОД
     
    Пристига един С п а р т а н с к и   г л а ш а т а й.
     
    СПАРТАНСКИЯТ ГЛАШАТАЙ
    Къде е тук атùнската герузия[56],                                                                                  980
    пританите къде са? Нося новости.
     
    Влиза един атински П р и т а н.
     
    ПРИТАНЪТ
    Но кой си ти? Човек ли си, магаре ли?
     
    СПАРТАНСКИЯТ ГЛАШАТАЙ
    Кълна се в двете божества[57], вестител съм,
    дойдох от Спарта, за да преговаряме.
     
    ПРИТАНЪТ
    А носиш под наметката си копие!                                                                  985
    СПАРТАНСКИЯТ ГЛАШАТАЙ
    Кълна се в Зевса, не!
    ПРИТАНЪТ
                                       Постой, не се върти.
    Какво ти се надига плащът? Кила ли
    от пътя си получил?
     
    СПАРТАНСКИЯТ ГЛАШАТАЙ
                                       Не, побъркан е,
    кълна се в Кàстор!
     
    ПРИТАНЪТ
                                       Щръкнал си, негоднико!
     
    СПАРТАНСКИЯТ ГЛАШАТАЙ
    Кълна се в Зевс! Недей приказва глупасти!                                                 990
     
    ПРИТАНЪТ (сочи члена му)
    А туй какво ти е?
     
    СПАРТАНСКИЯТ ГЛАШАТАЙ
                                       Спартански жезъл е.
     
    ПРИТАНЪТ (към члена си)
    Тогаз и туй е жезъл за спартанците!
    Аз зная всичко. Говорù ми истина.
    Та как вървят нещата у спартанците?
     
    СПАРТАНСКИЯТ ГЛАШАТАЙ
    И Спарта, и съюзниците – всички са                                                             995
    с навирени, та трябват ни отдушници.
     
    ПРИТАНЪТ
    Отде ви сполетя това нещастие?
    От Пан ли?
     
    СПАРТАНСКИЯТ ГЛАШАТАЙ
                            Не, от Лампитò по моему.
    Тя почна, после до една спартанските
    жени, като по някакво решение,                                                                    1000
    отказваха да дават на мъжете си.
     
    ПРИТАНЪТ
    И как сте?
     
    СПАРТАНСКИЯТ ГЛАШАТАЙ
                            Мъка! Из гръда приведени
    се мъкнем, като че ли носим лампички.
    Жените не ни позволяват с прът дори
    да ги допрем, преди с единодушие                                                                1005
    да сключим мир навред, по цяла Гърция.
     
    ПРИТАНЪТ
    Това е общо женско съзъклятие,
    разбирам го едва сега. Но колкото
    по-бързо можеш, известни – посланици
    за мир да се изпратят с пълномощия.                                                                       1010
    А аз ще настоя в Съвета членове
    да избере, като покажа члена си.
     
    СПАРТАНСКИЯТ ГЛАШАТАЙ
    Отлитам. Ти говориш възхитително!
     
    С п а р т а н с к и я т г л а ш а т а й и П р и т а н ъ т излизат.
     
    КОРИФЕЯТ
    Звяр, по-страшен от жената, няма нийде по света.
    Нито огън, ни пантера нагла с нея ще сравниш.                                        1015
     
    КОРИФЕЙКАТА
    Ти го знаеш, ала все пак обявяваш ми война,
    а пък би могъл да имаш в мене, глупчо, здрав другар.
     
    КОРИФЕЯТ
    Злобата ми към жените няма никога да спре!
     
    КОРИФЕЙКАТА
    Щом желаеш, тъй да бъде! Ала аз не искам гол
    да те гледам. Погледни се, предизвикваш само смях!                              1020
    Я постой да ти помогна плаща си да облечеш.
     
    КОРИФЕЯТ
    А, това, кълна се в Зевса, го направихте добре.
    Обладан от бясна ярост, аз го хвърлих преди миг.
     
    КОРИФЕЙКАТА
    Най-напред – на мъж приличаш, след това – не будиш смях.
    Да не беше ме разсърдил, бих извадила с ръка                                           1025
    животинчето, което виждам в твоето око.
     
    КОРИФЕЯТ
    Значи, то ме дразни толкоз? Ето пръстена ми, нà[58]!
    Ха тогава извади го, после ми го покажи.
    То окото ми отдавна дразнеше, кълна се в Зевс.
     
    КОРИФЕЙКАТА
    Хубаво, ще го ноправя. ала ти си мъчен мъж.                                             1030
    Ей, какво голямо нещо, Зевсе! Ама че комар!
    Виждаш ли го? Я! Навярно от Трикòритос[59] е той.
     
    КОРИФЕЯТ
    Вярвай, много ми услужи! Как ме беше задълбал!
    И сега, като се махна, буйни сълзи ми текат.
     
    КОРИФЕЙКАТА
    Хайде, аз ще те изтрия, нищо, че си много лош,                                       1035
    и ще те целуна.
     
    КОРИФЕЯТ
                                       Не, де!
     
    КОРИФЕЙКАТА
                                                   И да щеш, и да не щеш!
     
    КОРИФЕЯТ
    Хайде, пòврага вървете, че ласкателки сте вий!
    Правилно, съвсем не лошо поговорката гласи:
    „Лошо ни е с тия чуми, ала и без тях е зле!”
    Хайде, мир със тебе сключвам и от днеска занапред                                1040
    зле към вас не ще постъпвам, ни от вас ще патя зло.
    Ха сега, събрани вкупом, нека песен заредим!
     
    ХОР (към публиката)
     
    Строфа
    Хора, ние се не готвим
    тук за някой сънародник
    лоша дума да речем,
    а обратно: да говорим и да вършим все неща                                                         1045
    хубави, че вече стигат настоящите беди.
    Нека тук всеки мъж и жена обяви,                                                                1050
    ако трябват им парици,
    аок искат две-три мини –
    вътре има,
    пък и ние сме с кесии.
    Ако пък настане мир,                                                                                         1055
    този, който взема заем
    днес от мене,
    няма да ми върне заема.
     
    Антистрофа
    Смятаме на пир да викнем
    гости каристùйци[60], люде
    много харни и добри.
    Има от чорбата, имах и заклах едно прасе,                                                  1060
    за да вкусите от него прясно хубаво месо.
    Та елате затуй у дома. Сутринта                                                                                 1065
    ще отидете на баня
    със децата си, а после,
    влезте вътре,
    никого недейте пита,
    а вървете все напред,
    сякаш че сте у дома си,                                                                                      1070
    с бодра стъпка
    и намирате... заключено!
     
    Ала ето спартанците идат насам, те пристъпват с бради до земята,
    та би рекъл, че техните едри бедра са затворени в кочина свинска.
    Спартанци, първо приемете поздрави,
    а след това кажете как се чувствувате.                                                                      1075
     
    ЕДИН СПАРТАНЕЦ
    Какво ще ви говорим дълги приказки?
    Вий можете да разберете хала ни.
     
    ХОР
    Ей, много твърдо става туй... нещастие.
    Ужасно, все по-лошо възпаление!
     
    СПАРТАНЕЦЪТ
    Не, думи нямам. И какво ще казваме?                                                                      1080
    Не, дайте мир на всякакви условия!
     
    ХОР
    Но, виждам аз, задават се и нашите.
    Като борци, със плащове опънати
    отпред, откъм корема, тъй че, види се,
    това е атлетическо страдание.                                                                         1085
     
    ПРИТАНЪТ
    Кой би ни казал де е Лизистрата, а?
    Че вижте нашто мъжко положение.
     
    ХОР
    И тази болест тук е като другата.
    Навярно рано сутрин й е пристъпът?
     
    Влиза П р и т а н ъ т.
     
    ПРИТАНЪТ
    О, стигнахме до пълно изтощение!                                                               1090
    не сключим ли час по-скоро примирие,
    Клистèн ще трябва да нагънем, няма как!
     
    ХОР
    Ако сте умни, наметнете плащоме,
    да ви не види никой от юнаците,
    които ни осакатиха хермите[61].
     
    ПРИТАНЪТ
    Кълна се, имаш право.
     
    СПАРТАНЕЦЪТ
                                                   Да, заклевам се,                                                    1095
    напълно. Хайде, да наметнем плащове.
     
    ПРИТАНЪТ
    Спартанци, поздрав! Срамно си изпатихме.
     
    СПАРТАНЕЦЪТ (към един свой съгражданин)
    Земляк, ужасно щяхме да пострадаме,
    да бяха ни видели тия с вирнати...
     
    ПРИТАНЪТ
    Спартанци, хайде да се уточняваме.                                                              1100
    Защо дойдохте тука?
     
    СПАРТАНЕЦЪТ
                                       Делегати сме.
    за мир.
     
    ПРИТАНЪТ
    Добре, и ние сме за същото.
    Но хайде Лизистрата да повикаме
    тя може да ни помири единствена.
     
    СПАРТАНЕЦЪТ
    Щом искате, и Лизистрат повикайте.                                                                       1105
     
    ПРИТАНЪТ
    Изглежда, няма нужда да я викаме.
    Сама, като ни чу, излезе, ето я.
     
    Л и з и с т р а т а излиза от Акропола.
     
    ХОР
    О,з дравей, ти, най-храбра от всички жени! а сега ти ще трябва да бъдеш
    и ужасна, и кротка, и зла, и добра, сериозна, и мила, и ловка.
    Първенците от цяла Елада са тук. Покорени от твоята прелест,                       1110
    те отстъпват пред тебе и всички дела, всеки спор предоставят на тебе.
     
    ЛИЗИСТРАТА
    О, лесно – щом мъжете са възбудени
    и не желаят връзки между себе си[62].
    Сега ще разбера. Ела Съгласие.
     
    Влиза С ъ г л а с и е т о, красиво голо момиче
     
    Хвани и доведи насам спартанците,                                                              1115
    но не с ръка сурова и насилнишка
    и не с невежеството на мъжете ни,
    а както подобава нам, с изящество.
    Не дава ли ръка, улавяй члена му.
     
    С ъ г л а с и е т о довежда спартанците
     
    Върви сега и доведи атинците.                                                                        1120
    Хвани ги както можеш, доведи ми ги.
     
    С ъ г л а с и е т о довежда атинците
     
    Спартанци, стойте тук до мен, по-близичко,
    а вие – там, и думите ми слушайте.
    Жена съм аз, но имам ум в главата си[63].
    Дарена съм с природна разсъдителност,                                                       1125
    а слушайки баща и люде възрастни,
    като говорят често, дообучих се.
    Желая да нахокам с право всички ви –
    с една вода светена вие ръсите
    олтарите си като близки сродници,                                                               1130
    в Олимпия, във Делфи, в Термопилите –
    ще бъда кратка – и къде не другаде!
    А пред врага и пред войските варварски[64]
    избивате се и унищожавате
    градищата си. Ей това е първото.                                                                    1135
     
    ПРИТАНЪТ
    Пък мен унищожава ме желание!
     
    ЛИЗИСТРАТА
    Сега, спартанци, вам ще кажа следното.
    Вий знаете, че Периклид[65], спартанецът,
    дойдè в Атùна, седна при олтарите                                                                1140
    и, бледен, в дреха пурпурна, поиска той
    войска, че ви заплашваше Месения,
    а Посейдон разтърсваше земята ви.
    Отиде Кùмон там с четирихилядна
    войска и цяла Спарта бе избавена.
    Това за вас направиха атинците,                                                                    1145
    а вие разорявате страната им!
     
    ПРИТАНЪТ
    Престъпници са, Лизистрато, бога ми!
     
    СПАРТАНЕЦЪТ
    Да, тъй е, но
     
    (Посочва С ъ г л а с и е т о)
     
                            прекрасен ù е задникът!
     
    ЛИЗИСТРАТА
    А вас да ви оставя ли, атùняни?
    Вий знаете, при случай друг спартанците,                                                   1150
    когато вие робска дреха носехте[66],
    дойдоха тука с копия, погубиха
    голям брой тесалийци, много предани
    на Хипий хора, негови съюзници,
    и този дин в съюз със вас народа ни
    спасиха само те и вместо робската                                                                 1155
    одежда плащ на гражданин ви дадоха.
     
    СПАРТАНЕЦЪТ (Показва Лизистрата)
    До днес не знаех дама, тъй внушителна.
     
    ПРИТАНЪТ (Показва С ъ г л а с и е т о)
    Пък аз не знаех тъй прекрасна делтичка.
     
    ЛИЗИСТРАТА
    Защо подир взаимните добри дела
    воювате и злото не прекъсвате?                                                                                 1160
    Защо не се сдобрите? Де е пречката?
     
    СПАРТАНЕЦЪТ
    Съгласни сме, ако ни бъдат върнати
    тез области...
     
    (Посочва задника на С ъ г л а с и е т о.)
     
    ЛИЗИСТРАТА
                            Кои любезни?
     
    СПАРТАНЕЦЪТ
                                                   Пи... лос[67] де,
    отдавна искаме да го... напипаме.
     
    ПРИТАНЪТ
    Не, бога ми, това не ще успеете.                                                                                 1165
     
    ЛИЗИСТРАТА
    Ха дай го.
     
    ПРИТАНЪТ
                            Ний къде ще маневрираме?
     
    ЛИЗИСТРАТА
    Поискайте в замяна други области.
     
    ПРИТАНЪТ
    Добре, тогава дайте ни Косматово,
    и залива на Гологърдо... бърдово
    зад него, и мегарските си крепкости[68]...                                                       1170
     
    СПАРТАНЕЦЪТ
    Не, драги, всичко няма да получите.
     
    ЛИЗИСТРАТА
    Ха дай го. Не спорете за две крепкости.
     
    ПРИТАНЪТ
    Аз искам гол да бъда за... орането.
     
    (Сваля плаща си.)
     
    СПАРТАНЕЦЪТ
    Пък аз – да нося сутрин тор на нивата.
     
    ЛИЗИСТРАТА
    Щом сключите мира, това ще правите.                                                         1175
    Но ако ще го сключвате, решете и
    уведомете своите съюзници.
     
    ПРИТАНЪТ
    Съюзници ли, драга? Не издържахме!
    Не мислят ли съюзниците същото –
    напред със члена?
     
    СПАРТАНЕЦЪТ
                                       Е, поне за нашите                                                            1180
    е тъй, кълна се.
     
    ПРИТАНЪТ
                            И за каристийците[69].
     
    ЛИЗИСТРАТА
    Отлични думи! Хайде, очистете се,
    ще ви гостим, жените, на Акропола,
    с каквото има в нашите панерчета.
    Там клетвите за верност ще положите,                                                        1185
    подир което всеки взема своята
    жена и тръгва.
     
    ПРИТАНЪТ
                            Хайде да побързаме.
     
    СПАРТАНЕЦЪТ
    Води ни дето искаш.
     
    ПРИТАНЪТ
                                       Но по-бързичко.
     
    Влизат в Акропола.
     
    ХОР
     
    Строфа
    Пъстрописани покривки,
    наметалца, дълги дрехи,
    всичкото си злато аз                                                                                          1190
    с удоволствие предлагам вам за вашите деца,
    за девойките, когато канефорки станат те.
    Казвам на всички ви, вземайте, ето                                                               1195
    вещите от мойта къща.
    Няма там такъв печат, че                                                                                              1200
    да не можеш
    да го счупиш, та да вземеш
    запечатаната вещ.
    Но не ще съгледаш нищо,
    ако нямаш
    поглед, по-добър от моя.
     
    Антистрофа
    Ако някой пък си няма
    хляб, а храни вкъщи роби
    и дечица дребни – рой,                                                                                      1205
    може той от мен да вземе ситно смляно брашънце,
    а пък хлябът, да го видиш, ей такъв, такъв голям!
    Сиромах, който иска, да дойде при мене,                                                     1210
    нека носи той чували
    и торби, за да получи
    жито – моят
    роб Манèт ще ги напълни.
    Но да ви предупредя:
    към вратата ми недейте
    приближава –
    лошо куче има там.                                                                                             1215


    ЕКЗОД
     
    ПРИТАНЪТ (зад сцената, чука)
    Хей, отвори вратата!
     
    Вратата се отваря. Влиза П р и т а н ъ т.
    (Към Хора.)
                                      
    Отдръпнете се!
    Защо седите тука? Или с факлата
    да ви подпаля? Всякъде претъпкано!
    Не, няма да го сторя. Ако трябва пък,
    за ваша радост бихме се потрудили.                                                              1220
     
    ЕДИН АТИНЯНИН
    И ние с тебе бихме се потрудили.
     
    ПРИТАНЪТ
    Назад! Ще заревете за косите си!
    Назад, та на спокойствие спартанците
    да могат да си идат след гощавката!
     
    Х о р ъ т на жените и Х о р ъ т на старците се оттеглят.
     
    АТИНЯНИНЪТ
    До днес не бях видял такова пиршество.                                                     1225
    Така приятни бяха там спартанците,
    тъй мъдри бяхме ние там пред чашите!
     
    ПРИТАНЪТ
    Така е. Трезви, ние сме побъркани.
    Успея ли да убедя атинците,
    пияни ще са нашите посланици.                                                                    1230
    Когато идем в трезво състояние
    във Спарта, тозчас крамолата виждаме.
    Което ни говорят те, не слушаме,
    което не говорят, подозираме,
    един е фактът, ние друго казваме.                                                                 1235
    Днес бе добре. Та даже да запееха
    не “Теламон”, а “Клитагор”[70], ний бихме ги
    похвалили и клетва бихме давали.
     
    Х о р ъ т на старците отново приближава.
     
    Но тези тук се връщат пак на старото
    си място. Я се махайте, обесници.                                                                  1240
     
    АТИНЯНИНЪТ
    Да, бога ми. Излизат вече гостите.
     
    Прогонват   Х о р а на старците.
    Излизат С п а р т а н ц и т е, съпровождани от Ф л е й т и с т и.
     
    СПАРТАНЕЦЪТ (към един Флейтист)
    Човече драги, я вземи си свирката.                                                                1245
    ще изтанцувам и изпея хубава
    мелодия – за нас и за атинците.
     
    ПРИТАНЪТ (към същия Флейтист)
    За бога, хайде, вземай си духалото.
     
    (Към Спартанеца.)
     
    С наслада гледам ви, като танцувате.
     
    СПАРТАНЕЦЪТ (пее и танцува)
    Пратù на своя млад певец, Мнемòно[71],
    музата, която знае
    нас и вòйните атùнски.                                                                                     1250
    Че при Артемùзион
    като лъвовете нападнаха
    флотата и победиха персите.
    А пък ние с Леонид
    бяхме като че глигани,                                                                                      1255
    дето острят зъбите си, буйна
    пяна по устата ни цъфтеше,
    буйна по нозете ни струеше.
    А персийските бойци                                                                                         1260
    бяха като пясъка – безброй.
    Ти, ловджийко, звероубийко, ела, божествена девице[72],
    при този мир,
    дръж ни свързани за дълго,                                                                              1265
    нека зацарува плодна дружба
    с нашите спогодби, нека спрем
    хитростите си лисичи!                                                                                       1270
    Тук ела, тук ела,
    ловджийко, дево!
     
    ПРИТАНЪТ
    Добре, щом всичко свършва толкоз хубаво,
    спартанци, отведете тези,
     
    (посочва спартанките)
               
                                                               тези пък –
     
    (посочва атинянките)
     
    водете вий. жена до мъж да бъдете,
    мъж до жена. И нека, отпразнувайки                                                           1275
    успеха с танц пред боговете, в бъдеще
    се пазим тези грешки да повтаряме!
     
    ХОР
    Дай хорът тук, дай ни Харитите,
    па призови Артемида                                                                                         1280
    и брата близнак[73], хороводеца, лекаря
    благостен! Викай низèйския бог[74],
    който пламти със очи пред менадите,
    Зевса зови, който свети с огньовете,                                                             1285
    Хера, блажената властна съпруга,
    и божествата, в които ще виждаме
    верните и паметливи свидетели
    на радостта от мира благодатен,
    който ни даде богиня Киприда.                                                                                 1290
    Алалà! Иè, пеан!
    скачай високо, иàй!
    Ний победихме, иàй!
    Евòй, евòй, евàй, евàй!
     
    ПРИТАНЪТ
    Изпей ни друга песен ти, спартанецо!                                                                      1295
     
    СПАРТАНЕЦЪТ (пее)
    Напусни любимия Тайгèт
    и ела, спартанска музо, пак при нас,
    за да славим бога на Амùкла[75],
    меднодомната царица,                                                                                      1300
    Тиндарùдите юначни[76],
    дето при Еврòт се веселят!
    Хайде, пристъпвай,
    хайде, леко скачай,
    за да славим Спарта,                                                                                           1305
    дето ù са мили божи хорове
    с топот на нозе, когато,
    като кончета, момите
    скачат със нозе чевръсти
    край бреговете
    на Еврòт,                                                                                                                1310
    а косите им се веят                                                                                            
    като на лудуващи вакханки
    Ледината чист щерка[77]
    тук е красна хороводка.                                                                                     1315
    Но хайде, превържи коси със панделка и скачай
    като кошута и с ръце, съзвучно с танца, прляскай,                                               1320
    прославяй меднодомната, воителка мощна!
     
    С песен и танц всички напускат сцената.
     
     
     
     
     
     
     


    [1] Бабин ден – в оригинала: “празника на Генетилида”; Генетилида – божество, покровителстващо ражданията и родилките; у Аристофан името се среща както в единствено, така и в множествено число.
     
    [2] Беотийските (копаидските) змиорки били прочути и търсена стока; копаидски – от езерото Копаида, в Беотия.
    [3] Кимберийски рокли – не е ясно какво означава прилагателното име кимберийски; що се отнася до самата материя, тя по всяка вероятност е била прозрачна.
    [4] Разкра... закрачили – предава игрословие: глаголът diabaino означава и “крача”, и “разкрачвам се”.
    [5] Опънала... платната си – комизмът иде от неочакваното свързване на двете думи. Жените виждат, че Теагеница, докато приближава, “опъва” от шишенце вино.
    [6] Чрез Свинево се предава името на атическия дем Анàгирос.
    [7] Лизистрата се възхищава от широкия задник на беотийката, който сравнява с “равнина”, подобна на беотийската.
    [8] Продължавайки в иносказателния дух на Лизистрата, Клеоника се удивява на добре оскубаната “мента” върху “срамните” части на беотийката.
    [9] Чрез името Пилос поетът припомня отдавнашни събития; за тях вж. уводната бележка към “Конниците”. Завзет през 425 г., този град все още оставал в ръцете на анùняните.
    [10] Милетци – жителите на Милет, който се отцепил от Атùнския морски съюз през пролетта на 412 г., след неуспеха на морската експедиция на Атùна срещу Сицилия.
    [11] Става дума за изкуствени мъжки членове, които Милет внасял в Атùна.
    [12] “Посейдон и лодката” – крилата фраза, означаваща, че жените мислят само за плътските радости. Според схолиаста на тях им трябват само съвокупления и раждания. Сравнението е взето от Софокловата трагедия “Тирò”, където бог Посейдон е fututor; забременялата Тирò родила близнаци, които положила в лодка.
    [13] Делтичка по понятни причини се нарича окосмената част на женския полов орган.
    [14] С пеперудка се означава женският полов орган. Явно е, че Ферекрат приканва жените към онанизъм.
    [15] Богинята е Атùна; хазната се намирала на Акропола,в Партенона, т. е. в храма на Атùна Палада.
    [16] Тук в превода са пропуснати няколко стиха – въпрос-подкана на Лизистрата към Лампито за участие в клетвата и нейното съгласие. – Бел. ред. 2011.
    [17] Есхил представя клеветния обред на седемте вожда, които воюват срещу Тива, по същия начин. Срв. “Седемте срещу тива” (пролога):
    Узнай: седмина буйни вражи вождове
    заклаха бик връз черен щит; докоснаха
    с ръце кръвта на бика, па се врекоха
    пред Арес...
    [18] Тàсоско – от Тасос, остров в Егейско море.
    [19] Нерез е гърненцето с вино, играещо роля на жертвено животно, на нерез. когато древните произнасяли клетва, те хващали жертвеното животно или поставяли ръка върху него; срв. тук “Хващай нереза.”
    [20] С Убеда се предава гр. Peitho  – “богиня на убедителното слово”.
    [21] Има се предвид положение на тялото на жената при полово сношение.
    [22] Святата статуя, която жените владеят вмомента, е на Атùна Палада.
    [23] Ликоновата булка – според схолиаста Родия, съпруга на Лùкон, била осмивана от комическите поети за неморалността си.
    [24] През 508 г. спартанският цар Клеомен завладял атинския Акропол, но обкръжен от атùняните, след деветгодишна обсада се принудил да се предаде и да се оттегли.
    [25] Лèмноски – от Лемнос, вулканичен остров в Егейско море.
    [26] В края на 212 г. в Самос избухнало въстание на демоса срещу олигархите, подпомогнато от намиращите се край острова атùнски военни кораби. Смисълът на пасажа е, че стратезите, осигурили победата на самоския демос, не могат да дойдат в Атùна, за да се справят с положението, което според старците заплашва демокрацията, и следователно те трябва да разчитат на собстевните си сили.
    [27] Бỳпал – скулптор, известен от стихотворения на Хипонакт; към него поетът отправя закани за физическа разправа.
    [28] Адòнисови – свързани с Адòнис, любимец на богиня Афродита, убит от Арес. На празник през есента оплаквали смъртта му, а през пролетта чествували възкресението му.
    [29] Същия ден, през който четири години по-рано ораторът Демострат настоявал Народното събрание да реши въпроса за морската експедиция срещу Сицилия, по покривите на къщите, съседни на Пникса, жените с плачове и вопли чествували празника на Адòнис. Както това, така и други събития били схванати като лоши предзнаменования.
    [30] Закинтийци – жители на Закинт, остров в Йонийско море.
    [31] Глупострат – изопачение на името Демострат, вж. бел. 29.
    [32] “Войната е работа мъжка” – думи на Хектор към Андромаха (“Илиада”, VІ 492).
    [33] За пробула дори самото покривало върху главата на жените е доказателство за тяхното ниско качество, което не им дава право да се занимават с “мъжки” работи и да поучават мъжете.
    [34] Корибантите били жреци на фригийската богиня Кибела.
    [35] По време на Пелопонеската война много траки постъпвали на военна или полицейска служба в Атùна.
    [36] Метеките били чужденци с позволение да пребивават в Атùна и да се ползуват от известни права при плащане на специален данък.
    [37] Хипиевият режим е тиранията на Хипий, последният от Пизистратидите, прогонен от Атùна през 510 г.
    [38] Редом с Аристогитòн – т. е. със статуята на героя-тираноубиец.
    [39] Липсидрион – местност в Атика, свързана с борбите на демоса срещу тиранията на Пизистратидите.
    [40] Картината на Мùкон, която изобразявала сражение между атиняни и амазонки, била изложена в атинската Стоà Пойкùле (”Пъстрата колонада”).
    [41] Според Езоповата басня бръмбарът, отмъщавайки на орела, строшил яйцата му. Орелът се оплакал на Зевс. Върховният бог взел яйцата му, за да ги пази в скута си. Но бръмбарът направил топка от лайна, хвръкнал до небето и я пуснал върху Зевс. Богът, станал, за да се отърси, яйцата на орела паднали и се счупили. Разбира се, тук става дума за друг вид яйца.
    [42] Според схолиаста последните два стиха са из недошлата до нас Еврипидова трагедия “Телèф”.
    [43] Според схолиаста тук се пародира Еврипидов стих.
    [44] Пещерата Пàнова – на Пан – бог на горите, пасищата и стадата, изобретател на овчарската цафара.
    [45] Милетската вълна била прочуто с качеството си.
    [46] Жената иска да разстеле вълната на слънце, за да я предпази от червясване.
    [47] Богинята е Атùна. Както се знае, тя е въоръжена и носи на главата си шлем.
    [48] Според легендата атинският Акропол бил пазен от свещена змия, която живеела в храма на Ерехтèй.
    [49] Афродита е кипърска, защото е родена на остров Кипър, китéрска, защото на остров Китера имало прочуто светилище, и пáфоска, защото на остров Пафос се намирал нейн храм.
    [50] Пеонидец – от Пеонида, атически дем.
    [51] Акрополът бил свещено място и влизането в него след полово сношение го осквернявало.
    [52] Клепсидрата – извор, близо до пещерата на Пан.
    [53] Ще ми гощаваш тоя по Херакловски! – Изричайки тези думи, Кинезий посочва члена си. Смисълът на думите му е, че членът ще бъде “гощаван” със съвсем недостатъчно ядене и следователно ще остане гладен като Херакъл. Както се вижда от парабазата на “Мира”, комическите поети често представяли Херакъл като гладен и жаден.
    [54] Рòдоски – произведен на остров Родос. Както се разбира от текста, родоският парфюм не бил от най-високото качество.
    [55] Кучелисан – прякор на Филострат, съдържател на публичен дом.
    [56] Герузия  - атùняните нямали герузия, т. е. съвет на старейшините. Спартанецът си служи със спартанска административна терминология.
    [57] Двете божества са близнаците Кàстор и Полидèвк, известни под общото име „Диоскỳри”.
    [58] Корифеят дава на корифейката пръстена си, с който тя да извлече комара от окото му.
    [59] Трикòритос – атически дем, блатиста местност.
    [60] Каристийци – жители на град Кàрист (Кàристос), на остров евбея, съюзници на Атùна, членове на нейния морски съюз.
    [61] „Оскверняването” на хермите станало непосредствено преди отплуването на атùнската флота за Сицилия (415 г.). То се състояло в това, че били отчупени членовете на статуите. Хорът съветва възбудените мъже да скрият под плащовете органите на своята мъжественост, за да не им пострадат, както в случая с хермите.
    [62] Не желаят връзки между себе си – т. е. не са склонни към хомосексуализъм.
    [63] Според схолиаста това е стих от Еврипидовата трагедия “Меланипа”, недостигнала до нас.
    [64] За Гърция в момента персите били най-опасни измежду варварите.
    [65] Периклид е неизвестен спартанец. Предполага се, че е бащата на Атеней, един от онези, които през 423 г. подписали примирието между Атùна и Спарта.
    [66] Чрез думите робска дреха носехте се изразява идеята, че атùняните били под робство. По-нататъшният текст показва, че Лизистрата има предвид робството им спрямо последния Пизистратид – тирана Хипий.
    [67] Пи… лос – името Пилос иде от корен със значение “врата”, отдето лесно се минава към представа за женски полов орган. В превода тази представа се внушава от както чрез красноречивата пауза (Пи...), така и от глагола напивам в края на репликата.
    [68] Игрословие: Гологърдово, вместо Голобърдово, внушаващо представа за голи женски гърди: крепкости, вместо крепости, отправя мисълта към “крепките” женски бедра.
    [69] За каристùйците вж. заб. 60.
    [70] “Теламòн” и “Клитагòр” били трапезни песни.
    [71] Мнемòна – майка на Музите; по-известен вариант на името е Мнемозина.
    [72] С всички тези епитети се призовава богиня Артемида.
    [73] Братът близнак е Аполон.
    [74] Низèйският бог е Дионис, по името на планината Низа.
    [75] Амикла – град в Лакония, където Аполон имал прочут храм.
    [76] Тиндаридите са Кàстор и Полидèвк, наричани така по името на съпруга на майка си Леда, докато техен истински баща бил Зевс; оттук и названието “Диоскỳри”, т. е. “Зевсови синове”.
    [77] Като Ледина щерка се означава спартанската царица Елена, дъщеря на Зевс и Леда, съпруга на Менелай, заради която се водила десетгодишната Троянска война.

     

     

  • Аристофан, Жабите-

                                                                                                    АРИСТОФАН

    ЖАБИТЕ

                                                                Превод: Александър Ничев, 1985

                                    Електронна обработка: Петя Петрова, Виржиния Михайлова, 2005

     

     

     

     

    ЛИЦА

     

     

    КСАНТИЙ

    ДИОНИС

    ХЕРАКЪЛ

    МЪРТВЕЦ

    ХАРОН

    ХОР ОТ ЖАБИ

    ХОР ОТ ПОСВЕТЕНИ В МИСТЕРИИТЕ

    ЕАК

    ПРИСЛУЖНИЦА НА ПЕРСЕФОНА

    ДВЕ КРЪЧМАРКИ

    РОБ НА ПЛУТОН

    ЕВРИПИД

    ЕСХИЛ

    ПЛУТОН

     

    Действието в началото на пролога се развива в неопределена област на Гърция. От втората част на пролога до края на комедията то протича в Подземното царство.

     

     

     

     

    ПРОЛОГ

     

    Сцената представлява две къщи: вдясно е къщата на Херакъл, вляво - на Плутон.

    Влизат Дионис, облечен в шафранова женска дреха, върху която е наметнал лъвска кожа, и неговия роб Ксантий, седнал на магаре.

     

     

    КСАНТИЙ

    Да кажа ли една шега, стопанино,

    от тези, дето все разсмиват зрителя?

     

    ДИОНИС

    Каквото искаш, само не “Измъчен съм!”

    Това не казвай, че ми се е втръснало.

     

    КСАНТИЙ

    А нещо друго смешно?

     

    ДИОНИС

    Без “Премазан съм!”

     

    КСАНТИЙ

     

    Тогаз една голяма глума.

     

    ДИОНИС

    Казвай я

    спокойно. Но да не речеш…

     

    КСАНТИЙ

    Какво сега?

     

    ДИОНИС

    Като прехвърлях сопата, досра ми се.”

     

    КСАНТИЙ

    Или че, като нося тези тежести,

    ще пръдна, ако те не бъдат смъкнати?

     

    ДИОНИС

    Недей, че ми се доповръща, моля те!

     

    КСАНТИЙ

    Що трябваше да нося туй багажище?

    Не правя нищо с него аз, за разлика

    от Фриних, Ликис и Амипсий, с вечните

    багажища в техните комедий!

     

    ДИОНИС

    Недей така. Че като зрител видя ли

    подобни остроумици, отивам си

    по-стар с година цяла, че и с повече.

     

    КСАНТИЙ

    Ох, бедният ми врат, ох, триж нещастният!

    Хем тъжно, хем да не говоря весело!

     

    ДИОНИС

    Това не е ли дързост и разпасаност!

    Та сам аз, Дионис, синът на Бъчвата,

    се бъхтя пеш, а него – на магарето,

    да не се мъчи, да не нося тежести!

     

    КСАНТИЙ

    Не нося ли?

     

    ДИОНИС

    Как носиш, като яхаш, бре!

     

    КСАНТИЙ

    Ей туй на нося.

     

    ДИОНИС

    Носиш!

     

    КСАНТИЙ

    Много тежко е!

     

    ДИОНИС

    Не носи ли магарето товара ти?

     

    КСАНТИЙ

    Но не и този, който нося, бога ми.

     

    ДИОНИС

    Как носиш ти, бре, носи те магарето!

     

    КСАНТИЙ

    Не зная, ала смачка ми се рамото.

     

    ДИОНИС

    Добре, щом нямаш полза от магарето,

    Вземи, че го носи на раменете си.

     

    КСАНТИЙ

    Ох, беден аз! Защо не бях във флотата,

    че да ти кажа: “Хайде, наревавай се!”

     

    ДИОНИС

    Я слез, подлецо! Пък и ето, вече съм

    до портата, където първо трябваше

    да се отправя.

     

    Чука на вратата на Херакъл

     

    Ей, момче, момченце, бе!

     

    ХЕРАКЪЛ (отваря, на себе си)

    Кой блъска тъй вратата? По кентавърски

    налита някой.

     

    Вглежда се в Дионис, удивен.

     

    Я кажи ми, кой си ти?

     

    ДИОНИС (тихо на Ксантий)

    Момчето…

     

    КСАНТИЙ

    Е?

     

    ДИОНИС (тихо)

    Та не видя ли?

     

    КСАНТИЙ

    Що е то?

     

    ДИОНИС (тихо)

    Как страшно се уплаши!

     

     

    КСАНТИЙ

    Луд си, бога ми!

     

    ХЕРАКЪЛ

    Не мога да не прихна в смях, заклевам се!

    Аз хапя устни, ала все пак – смея се!

     

    ДИОНИС

    Ела насам, човече. Нещо трябваш ми.

     

    ХЕРАКЪЛ

    Не мога да сдържа смеха си, гледайки

    как лъвска кожа над шафран е метната.

    Защо са боздуганът и котурните?

    Къде си ходил?

     

    ДИОНИС

    Служих у Клистенови.

     

    ХЕРАКЪЛ

    Воюва ли?

     

    ДИОНИС
    И пратихме на дъното
    дванаесет-тринайсет вражи кораба

     

    ХЕРАКЪЛ

    Вий, двамата?

     

    ДИОНИС

    Кълна се!

     

    КСАНТИЙ (тихо)

    Е, събудих се!

     

    ДИОНИС

    Веднъж, когато си четях на кораба

    трагедията “Андромеда”, страшна страст,

    представяш ли си, порази сърцето ми.

     

    ХЕРАКЪЛ

    Как, страст? Каква страст?

     

    ДИОНИС

    Като Молон – мъничка.

     

    ХЕРАКЪЛ

    И за жена?

     

    ДИОНИС

    О, не!

     

    ХЕРАКЪЛ

    За момък?

     

    ДИОНИС

    Пазил бог!

     

    ХЕРАКЪЛ

    За мъж!

     

    ДИОНИС

    Ба, ба!

     

    ХЕРАКЪЛ

    Навярно със Клистен си спал?

     

    ДИОНИС

    Недей, не се шегувай, братко, зле ми е!

    Една такава страст! Унищожава ме!

     

    ХЕРАКЪЛ

    Каква, бе, братче?

     

    ДИОНИС

    Не намирам думите.

    Все пак ще ти го кажа чрез загатване.

    Кажи, чорба да ти се е приискало?

     

    ХЕРАКЪЛ

    Чорба? Хиляда пъти във живота ми.

     

    ДИОНИС

    Разбра ли, или искаш нови примери?

     

    ХЕРАКЪЛ

    Не, за чорбата – не. Разбирам хубаво.

     

    ДИОНИС

    Та ей такава страст ме е заглождила

    по Еврипид.

     

    ХЕРАКЪЛ

    По него, по умрелия?

     

    ДИОНИС

    И няма никой да ме спре сред хората

    да не го диря.

     

    ХЕРАКЪЛ

    Долу, в преизподнята?

     

    ДИОНИС

    И по-надолу, ако има, бога ми!

     

    ХЕРАКЪЛ

    Защо?

     

    ДИОНИС

    Поет изкусен искам – старите

    ги няма вече, днешните са калпави.

     

    ХЕРАКЪЛ

    Но как? Йофонт не е ли жив?

     

    ДИОНИС

    Едничкото

    останало добро, и пак – добро ли е?

    Не зная сам какво е то истина.

     

    ХЕРАКЪЛ

    А че Софокъл вместо Еврипид вземи

    тогава, щом оттам ще водиш някого.

     

    ДИОНИС

    Не, по-напред Йофонта ще изпробваме,

    да видим без Софокъл нещо може ли.

    А Еврипид е сташен непрокопсаник –

    ще стори всичко, за да дойде с мене той.

    Софокъл пък и тук, и там е сговорен.

     

    ХЕРАКЪЛ

    Че Агатон къде е?

     

    ДИОНИС

    Изостави ме,

    добър поет, голяма скръб за своите.

     

    ХЕРАКЪЛ

    Къде е той?

     

    ДИОНИС

    Пирува със блажените.

     

    ХЕРАКЪЛ

    Ами Ксенокъл?

     

    ДИОНИС

    Да го вземат мътните!

     

    ХЕРАКЪЛ

    Ами Питангел?

     

    КСАНТИЙ (тихо)

    А за мен – ни думица,

    пък рамото ми просто е премазано!

     

    ХЕРАКЪЛ

    А тука други момчетии няма ли,

    готови да напишат сто трагедии

    и по-бъбриви и от Еврипид дори?

     

    ДИОНИС

    Това са все бърборковци и баберки,

    рой ластовички, напаст за изкуството,

    които ще изчезнат мигом, след като

    получат хор и попикаят музата

    трагическа. Но няма даровит поет

    сред тях, та той да каже слово доблестно.

     

    ХЕРАКЪЛ

    Как даровит?

     

    ДИОНИС

    Тъй даровит, че, примерно,

    да дръзне да произнесе на сцената:

    Ефирът – Зевсов дом”, “Кракът на времето”,

    Сърцето ми не се кълне пред жертвеник,

    езикът мами въпреки сърцето ми”.

     

    ХЕРАКЪЛ

    Харесваш ли това?

     

    ДИОНИС

    О, да, побъркан съм!

     

    ХЕРАКЪЛ

    Но сам разбираш, че това са глупости.

     

    ДИОНИС

    Не влизай в моя ум” – живей си в къщата.

     

    ХЕРАКЪЛ

    Ала това е просто отвратително!

     

    ДИОНИС

    Учи ме как да ям!

     

    КСАНТИЙ (тихо)

    За мен ни думица!

     

    ДИОНИС

    Причината да дойда тука в твоите

    одежди е да ми обадиш твоите

    познати, ако ми потрябват, дето си

    отсядал ти, отивайки за Цербера.

    Кажи за тях, за фурни и пристанища,

    за градове, чешми, вертепи, улици,

    за лавки, кръстопътища и ханове

    без дървеници.

     

    КСАНТИЙ (тихо)

    А за мен ни думица!

     

    ХЕРАКЪЛ

    Нещастнико, ще идеш?

     

    ДИОНИС

    Да, и никакви

    протести, ами обади най-краткия

    от пътищата за към преизподнята!

    Но нито топъл, нито пък студен да е!

     

    ХЕРАКЪЛ

    Че кой ли пък да ти обадя? Кой ли път?

    На, ето ти един, с въже и пейчица-

    ще се обесиш.

     

    ДИОНИС

    Много задушевен е.

     

    ХЕРАКЪЛ

    Пътечка има кратка и отъпкана –

    с хаванчето.

     

    ДИОНИС

    И в него бучиниш, нали?

     

    ХЕРАКЪЛ

    Да, точно!

     

    ДИОНИС

    Не, студена, че и ледена!

    Веднага ще измръзнат коленете ми.

     

    ХЕРАКЪЛ

    А път наклонен, бърз – да ти обадя ли?

     

    ДИОНИС

    Да, бога ми, не съм от пешеходците.

     

    ХЕРАКЪЛ

    Спусни се към Керамик.

     

    ДИОНИС

    Е, и след това?

     

    ХЕРАКЪЛ

    Каче се там на кулата, високата…

     

    ДИОНИС

    Защо?

     

    ХЕРАКЪЛ

    и гледай факелното бягане.

    И като кажат зрителите “Пущай се!”,

    и ти пусни се.

     

    ДИОНИС

    Накъде?

     

    ХЕРАКЪЛ

    Надолу, бе!

     

    ДИОНИС

    Ще си изгубя двете полушария

    на мозъка. По този път не тръгвам аз.

     

    ХЕРАКЪЛ

    Тогаз?

     

    ДИОНИС

    По който слезе ти.

     

    ХЕРАКЪЛ

    Но плува се

    премного. Стигаш до огромно езеро,

    бездънно.

     

    ДИОНИС

    Как ще го прехвърля?

     

    ХЕРАКЪЛ

    С лодчица,

    ей тонинка, един лодкарин възрастен

    ще те превози срещу две петачета.

     

    ДИОНИС

    Ох!

    Могъщи вред са тези две петачета!

    Но как и там са стигнали?

     

    ХЕРАКЪЛ

    Въвел ги е

    Тезей. Ще видиш и безчет чудовища –

    ужасни.

     

    ДИОНИС

    Не, не ме плаши, не ме е страх,

    не ще ме отклониш!

     

    ХЕРАКЪЛ

    А после – калища

    и вечна смрад, и в тоя смрад са легнали

    онези, дето гости са обиждали,

    които за любов не са заплащали,

    които майка си са били, татка си

    са бъхтили и клетва са престъпвали.

     

    ДИОНИС

    Към тях ще трябва да прибавим хората,

    които учат танеца Кинезиев

    или преписват Морсимови стихове.

     

    ХЕРАКЪЛ

    Ще те обгърне флейтово дихание,

    прекрасен зрак ще видиш – като нашия,

    гори от мирта и блажени хорове

    мъже, жени, усърдно ръкопляскащи.

     

    ДИОНИС

    Добре, а те кои са?

     

    ХЕРАКЪЛ

    Посветените…

     

    КСАНТИЙ (тихо)

    Пък аз съм бил магарето на сватбата.

    Ала това не ще понасям повече.

     

    ХЕРАКЪЛ

    които ще ти обяснят потребното.

    Защото те живеят край самия път

    и близичко до портите на Плутона.

    Е, много здраве, братко!

     

    Влиза вкъщи.

     

    ДИОНИС (след него)

    Ха и ти да си

    добре!

     

    (Към Ксантий)

     

    А ти подхващай пак багажите.

     

    КСАНТИЙ

    Преди да ги сваля?

     

    ДИОНИС

    И хайде, бързичко!

     

    КСАНТИЙ

    Не, моля ти се, наеми си някого

    от мъртвите, но който е съгласен, де!

     

    ДИОНИС

    А ако няма?

     

    КСАНТИЙ

    Аз ще дойда.

     

    ДИОНИС

    Хубаво.

    Задава се погребално шествие.

     

    Но в този миг мъртвец изнасят, ето го!

     

    (Към Мъртвеца)

     

    Хей, ти, на тебе викам, хей, умрелият!

    Човече, отнеси ми в ада нещичко!

     

    МЪРТВЕЦЪТ

    Какво е то?

     

    ДИОНИС

    Това.

     

    МЪРТВЕЦЪТ

    Две драхми даваш ли?

     

    ДИОНИС

    Е, ха по-малко!

     

    МЪРТВЕЦЪТ (към носачите)

    Хайде, продължавайте!

     

    ДИОНИС

    Почакай да се разберем, приятелю.

     

    МЪРТВЕЦЪТ

    Не даваш ли две драхми, стига приказки!

     

    ДИОНИС

    Дръж три петака!

     

    МЪРТВЕЦЪТ

    По-добре възкръсване!

     

    Шествието отминава.

     

    КСАНТИЙ (след него)

    Пък важен бил, проклетникът! Е, поврага!

    Отивам аз.

     

    ДИОНИС

    Добър си, благороден си!

    Да тръгваме към лодката!

     

    ХАРОН

    Стоп! Спираме!

     

    КСАНТИЙ

    Това какво е?

     

    ДИОНИС

    Езерото, бога ми,

    въпросното, съглеждам също лодката.

    А този тук е Харон, положително.

    Ей, Хароне, здравей, здравей бе, Хароне!

     

    ХАРОН

    Пътуващи към отдиха след грижите?

    За Лета, за Магарешката козина,

    за Церберите, за Тенар, за…чавките?

     

    ДИОНИС
    Аз!
     
    ХАРОН
    Бързо влизай!
     
    ДИОНИС
    Спираш ли наистина
    при чавките?
     
    ХАРОН

    Поне за тебе – сторвам го.

    Но влизай вече.

     

    ДИОНИС

    Тук, момче!

     

    ХАРОН

    Не взимам роб,

    ако не се е бил за сво…йта кожица!

     

    КСАНТИЙ

    Не съм се бил, че бяха зле очите ми.

     

    ХАРОН

    Тогаз бегом избиколи до другата

    страна.

     

    КСАНТИЙ

    Къде да чакам там?

     

    ХАРОН

    На спирката

    Хавайнов камък”.

     

    ДИОНИС

    Ясно ли е?

     

    КСАНТИЙ

    Ясно е.

     

    (Окайва се.)

     

    С какво се срещам още от началото!

     

    (Тръгва.)

     

    ХАРОН (към Дионис)

    Седни там, при лопатата! Хей, има ли

    пътуващи? Побързайте! А ти, бе, там,

    какво?

     

    ДИОНИС

    Какво ли? Нищо, просто седнал съм,

    тъй както ти ми каза, при лопатата.

     

    ХАРОН

    По-скоро сядай там бе, шишко!

     

    ДИОНИС

    Ето ти.

     

    ХАРОН

    И да не дрънкаш, а опри нозете си

    и почвай да гребеш!

     

    ДИОНИС

    Ами ще мога ли?

    Не съм моряк, не съм от саламинците,

    неопитен съм.

     

    ХАРОН

    Просто е. Започнеш ли,

    ще чуеш дивни песни.

     

    ДИОНИС

    На кого са те?

     

    ХАРОН

    На жаболебеди.

     

    ДИОНИС

    Добре, командувай.

     

    ХАРОН

    Охопоп! Охопоп!

     

    Докато лодката се движи, долитат звуците на невидимите

    жаби.

     

    ХОР НА ЖАБИТЕ

    Врякикики, вряк, вряк!

    Врякикики, вряк, вряк!

    Деца на блатни извори,

    да викнем своя дружен химн,

    да викнем сладкия напев

    вряк-вряк, вряк-вряк,

    със който огласяхме

    във Блатно низееца –

    бог Бакхус, сина на Зевса,

    когато, пиян, в деня

    на пресвещените съдове

    към моя храм пристъпваше народът.

    Врякикики, вряк, вряк!

     

    ДИОНИС

    А на мене почва задникът

    да ме боли, вряк,вряк!

     

    ХОР НА ЖАБИТЕ

    Врякикики, вряк, вряк!

     

    ДИОНИС

    На вас пък ви е все едно!

     

    ХОР НА ЖАБИТЕ

    Врякикики, вряк, вряк!

     

    ДИОНИС

    Да пукнете с туй ваше “вряк”!

    Едно и също: вряк, та вряк!

     

    ХОР НА ЖАБИТЕ

    Така е, многознайко!

    Обикнаха ме сладколирните Музи

    и козлоногия Пан със цафарата звучна,

    с мене се радва и Феб, свирачът на форминкс,

    зарад онази подструнна тръстика,

    която му отглеждам под водата.

    Врякикики, вряк, вряк!

     

    ДИОНИС

    Мазоли ми излязоха

    и потен ми е задникът.

    Сведа ли се ще каже той…

     

    ХОР НА ЖАБИТЕ

    Врякакики, вряк, вряк!

     

    ДИОНИС

    Ей, песнелюбци, спирайте

    най-сетне!

     

    ХОР НА ЖАБИТЕ

    Не, ще викаме,

    и повече, отколкото

    през ясни, слънчеви,

    когато през острицата

    и през пръстта подскачаме

    с тъй радостни мелодии,

    прекъсвани от скокове,

    или когато, бягайки

    от буен дъжд, на дъното

    запяват наште хорове

    под плюсъка на капките.

     

    ДИОНИС (ядосан)

    Врякакики, вряк, вряк!

     

    (пръдва)

     

    На, вие ме научихте!

     

    ХОР НА ЖАБИТЕ

    О, страшно си изпащаме!

     

    ДИОНИС

    По-страшно аз. Напъвайки,

    ще взема да се пръсна!

     

    ХОР НА ЖАБИТЕ

    Врякакики, вряк, вряк!

     

    ДИОНИС

    Не ме е грижа, крякайте!

     

    ХОР НА ЖАБИТЕ

    О, да, и знай, наистина,

    че цял ден ще ти врякаме,

    докле държи гласът ни.

     

    ДИОНИС (пърди)

    Врякакики, вряк, вряк!

    Не ще ми надделеете!

     

    ХОР НА ЖАБИТЕ

    Нито пък ти на жабите!

     

    ДИОНИС

    Ни жабите на мене!

    Да, никога! Ще крякам аз,

    ако е нужно, цял ден,

    додето ви надвикам с мойто “врякакики,

     

    (вика и пърди)

     

    врякакики, вряк, вряк!”

    Ще ви накарам най-подир да млъкнете!

     

    ХАРОН (към Дионис)

    Ей, спирай, спирай! Прибери лопатата!

    Излизай, плащай!

     

    ДИОНИС

    На ти две петачета.

    Ей, Ксантий! Де се дяна, Ксантий? Ксантий, бе!

     

    КСАНТИЙ (отдалече)

    Ияу!

     

    ДИОНИС

    Ела насам!

     

    КСАНТИЙ (идва)

    Здравей, стопанино!

     

    ДИОНИС

    Какво е там, нататък?

     

    КСАНТИЙ

    Мрак и калища.

     

    ДИОНИС

    Видя ли нейде там отцеубийците

    и клетвонарушителите, както бе

    говорил той?

     

    КСАНТИЙ

    А ти? Ти не?

     

    ДИОНИС

    Да, бога ми,

    че даже и сега са пред очите ми.

     

    (Посочва зрителите)

     

    Сега какво?

     

    КСАНТИЙ

    Да продължим, най-хубаво.

    Че той нали разправяше, че тука са

    ужасните чудовища.

     

    ДИОНИС

    Проклетникът!

    Той лъжеше, за да ме сплаши, знаейки,

    че съм храбрец, и просто ми завиждаше.

     

    От него нъма нищо по-страшно.

    А аз бих искал да се счепкам с някого

    в борба, достойна за това пътуване.

     

    КСАНТИЙ

    Да, тъй е. Тъкмо шум долавям някакъв.

     

    ДИОНИС

    Отде, отде е?

     

    КСАНТИЙ

    Изотзад.

     

    ДИОНИС

    Назад иди.

     

    КСАНТИЙ

    Не, не, отпред е.

     

    ДИОНИС

    Е, тогаз напред иди.

     

    КСАНТИЙ

    Кълна се, виждам някакво чудовище.

     

    ДИОНИС

    Какво е то?

     

    КСАНТИЙ

    Ужасно! И променя се!

    Ту вол, сега пък муле, ту красавица

    жена!

     

    ДИОНИС

    Къде е, да я видя, искам я.

     

    КСАНТИЙ

    Но вече тя не е жена, не, кучка е.

     

    ДИОНИС

    Това е тя, Емпуза!

     

    КСАНТИЙ

    Свети огнено

    лицето й.

     

    ДИОНИС

    Един крак бронзов има ли?

     

    КСАНТИЙ

    Да, бога ми, а пък лайнян е другият,

    да знаеш!

     

    ДИОНИС

    Де да ида?

     

    КСАНТИЙ

    Ами аз къде?

     

    ДИОНИС (изтичва към жреца

    на Дионис, към първия ред на зрителите)

    Спаси ме, жрецо, че да пием двамата!

     

    КСАНТИЙ

    Загиваме, Херакле!

     

    ДИОНИС

    Тъй не ме зови,

    човече, и не ми изричай името!

     

    КСАНТИЙ

    А с “Дионис”?

     

    ДИОНИС

    По-малко и от първото.

     

    КСАНТИЙ

    Е, продължи. Насам, насам,стопанино!

     

    ДИОНИС

    Що има?

     

    КСАНТИЙ

    Смелост! Всичко мина хубаво

    и можем като Хегелох да викаме:

    След морски вълни виждам пак безветрие”

    Емпузата изчезна.

     

    ДИОНИС

    Закълни ми се!

     

    КСАНТИЙ

    Кълна се в Зевс!

     

    ДИОНИС

    Отново!

     

    КСАНТИЙ

    В Зевс!

     

    ДИОНИС

    Отново!

     

    КСАНТИЙ

    В Зевс!

     

    ДИОНИС

    Как побледнях, като я зърнах, беден аз!

     

    КСАНТИЙ (показва плаща му)

    А вместо тебе зачерви се плащът ти.

     

    ДИОНИС

    Ах, откъде дойдоха тези бедствия!

    Кой бог да обвиня, че готви края ми?

    Ефирът – Зевсов дом”, “Кракът на Времето”?

     

    Долита звук на флейта.

     

    КСАНТИЙ

    Хей, ти!

     

    ДИОНИС

    Какво?

     

    КСАНТИЙ

    Не чу ли?

     

    ДИОНИС

    Що?

     

    КСАНТИЙ

    Дихание

    на флейти.

     

    ДИОНИС

    Да, да, чух, и полъх някакъв

    от факли ме докосна много тайнствено.

    Но нека се прикрием и послушаме.

     

    Чува се песен: пее Хорът на посветените, все още

    невидим за зрителите.

     

    ХОР

    Якхе, о, Якхе!

    Якхе, о, Якхе!

     

    КСАНТИЙ

    Това е, господарю! Посветените

    тук нейде пеят, както той ни казваше.

    Възпяват Якха, както на площада ни.

     

    ДИОНИС

    И аз тъй мисля, ала най-добре ще е

    да помълчим, за да разберем със сигурност.

     

    Оттеглят се встрани.

     

    ПАРОД

     

    Влиза Хорът на посветените

     

    ХОР

    Строфа

    Многотачени Якхе, ти, който живееш тук,

    Якхе, о, Якхе,

    Хайде, ела на тази лъка да танцуваш

    Със свойте поклонници честни,

    Па разтърсвай многоплоден

    натежал венец от мирта

    на глава и с дръзка нога заудряй

    този твърд и поведи

    своя волен и игрив

    пълен с прелесст танц, и чист, и свят,

    сред честните посветени.

     

    КСАНТИЙ

    О дъще многотачена Деметрина,

    как сладичко ми замириса свинското!

     

    ДИОНИС

    Стой мирно, ще ядеш от карантията.

     

    ХОР

    Антистрофа

    Събуди се, че ей го, размахва факли в ръце,

    Якхе, о, Якхе,

    ти, светозарна звезда на нощния празник!

    Ливадата свети в огнъове.

    Тръпнат старчески колене.

    Старците отхвърлят грижи

    и предълъг низ от вехти години

    в празничния светъл ден.

    А пък с факелния плам

    ти, блажени, ела в тоя цветен кът

    с младежките хороводи.

     

    Да мълчим с благочест, и на нашия хор нека място отстъпят ония,

    за които е чужда нашата реч и които са с мисъл нечиска,

    и не знаят ни обреди свети, ни танц във чест на отличните Музи,

    и не са причастени към буйната реч на Кратин, бикоядеца мощен,

    и се радват на шутовски, плоски слова, предизвикващи смях неуместен,

    и не щат да премахнат враждебния спор, и не са споготливи с града си,

    а раздухват раздори и крамоли, като мислят за свойте печалби,

    и безсрамно протягат ръка за рушвет, а градът се разтърсва от бури,

    и предават застава, плавателен съд, и изнасят неща забранени

    от Егина – подобно на онзи подлец Торикион с процентните кражби,

    като корабни ремъци, лен и смола, и ги пращат оттам в Епидавър,

    и съветват града си да дава за постройка на флота,

    и сквернят на Хеката свещения лик, та дори като пеят прослави,

    те наяждат със хитра ораторска реч хонорара на наште поети

    затова, че осмени от тях са били на народния Бакхусов празник!

    Та на тези аз казвам, и казвам го пак, и за трети път пак ще го кажа –

    да отстъпят пред нас, посветените! Вий пък възгласявайте своите песни

    за всенощните бдения, вашата реч за приляга на нашия празник!

     

    Да стъпва всеки смело

    към кътищата цветни,

    към влажните поля,

    със танц и смешки,

    с игри и със закачки.

    Похапнали сме си добре.

    Напред! И да прославяме

    спасителката на града

    с молитвена достойна реч,

    която обещава

    града навеки да спасява,

    дори напук на Торикион!

     

    Е, добре, за богиня Деметра сега, за царицата с плодните знаци,

    възгласете, възпейте я в някакъв химн по различен, със песен и танец!

     

    Строфа

    Деметро, ти, владичице,

    на чести тайнства, с нас бъди

    и охранявай хора си,

    и нека цял ден, радостен,

    прекарам в танц и песен!

     

    Антистрофа

    И много смешни работи

    и много сериозни да

    издумам в чест на празника

    с шегите си. Та лентите

    победни да получа!

    Е, хайде,

     

    сега и бога прелестен

    със песни призовете

    да дойде, да съпътствува

    тези наши танци.

     

    О, Якхе многотачен, ти, творецо

    на сладкия напев на този празник,

    върви с нас към богинята

    и покажи ни как без труд

    големия си път минаваш.

    Съпътствай ми, о, Якхе, хоролюбецо!

    Че ти за смях и веселба разкъса

    сандалчето и тия вехти дрипи,

    па изнамери начина

    да можем, без да ни е страх,

    да пеем и лудеем.

    Съпътствай ми, о, Якхе, хоролюбецо!

    Пък аз поглеждам отстрани и виждам

    как една тъй хубава девойка,

    другарка във игрите ми,

    разкъсала се мъничката ризка

    и малка гръд надзърта.

    Съпътствай ми, о, Якхе, хоролюбецо!

     

    КСАНТИЙ

    И аз обичам някак си да шествувам, и с нея

    желая да танцувам.

     

    ДИОНИС

    А, и аз така.

     

    ХОР

    Да вземем ли тогава

    на подбив Архедема?

    Седемгодишен, пък без зъ…без фратрия!

    А днес е вожд народен

    сред мъртвите…там горе,

    и между тях е първи по…разврата си.

    Синът Клистенов, чувам,

    заскубал своя задник

    сред гробове и си издраскал бузите.

    Приведен, той се бъхтел,

    и плачел, и ридаел

    зарад Клатан – Клатан от Ръкоблуднево.

    А казват, че и Калий,

    синът на Хипо…клата,

    облечен като лъв, се борел с курвите.

     

    ДИОНИС

    А можеш ли ни каза

    къде живее Плутон?

    Чуждинци сме, едва-що сме пристигнали.

     

    ХОР

    Не се отдалечавай,

    недей отново пита,

    до портата му точно сте достигнали.

     

    ДИОНИС

    Момче, вземи багажа!

     

    КСАНТИЙ

    Ама това какво е?

    Той все едно си знае, все багажа си!

     

    ХОР

    Вървете,

    водете светото хоро

    в цветната дъбрава,

    играйте си, участници,

    в този божи празник.

    С жените и девойките

    тръгвам аз, понесъл

    свещеното сияние

    в службата всенощна.

     

    Напред към пъстроцветните

    ливади, пълни с рози,

    и нека по нашему

    лудуваме с хорове

    прекрасни, предвождани

    от Мойри блажени.

     

    За нас еднички слънцето

    разпръсква ведър блясък,

    за нас, посветените,

    прекарали праведен

    живот и с чуждинците,

    и с нашите земляци.

     

    ПЪРВИ ЕПИЗОД

     

    Дионис и Ксантий приближават до вратата на Плутон

     

    ДИОНИС

    Е, ха сега де, как се чука вратнята?

    Че как я чукат местните поселници?

     

    КСАНТИЙ

    Недей се мая, ами блъскай вратнята

    с вида си и с духа си по Херакловски.

     

    ДИОНИС (чука)

    Момче, момче!

     

    ЕАК

    Кой там?

     

    ДИОНИС

    Херакъл, силният.

     

    ЕАК

    Негоднико, безсрамнико, нахалнико!

    Мръсник такъв, и пръв мръсник, мръсничище!

    Ти, дето ни открадна Цербер, кучето,

    и го отмъкна, стиснато за гушата!

    А аз го пазех! Но сега те хванахме!

    Стигийската скала, черносърдечната,

    и кървавите Ахеронски зъбери,

    и кучетата на Кокит блуждаещи

    те вардят! И ехидната, стоглавата,

    която ще разкъса твоята вътрешност!

    Тартеска риба ще се впие в дроба ти,

    а бъбреците кървави, червата ти

    ще раздерат Горгоните титрантовски!

    Към тях отправям тичешком нозете си.

     

    КСАНТИЙ (към Дионис)

    Ей, ти, какво там?

     

    ДИОНИС (клекнал от страх)

    Викай бога, свърших я!

     

    КСАНТИЙ

    Ей, смешно нещо, я по-бързо дигай се,

    Преди да те съгледа някой!

     

    ДИОНИС

    Зле ми е.

    Но я подай гъба за сра…цето ми.

     

    КСАНТИЙ

    На, дръж, тури я.

     

    Дионис се бърше.

     

    Богове! Къде ти е

    сърцето, там ли?

     

    ДИОНИС

    Ами да, уплаши се

    и се подхлъзна право във стомаха ми.

     

    КСАНТИЙ

    О, най-страхлив от богове и хора!

     

    ДИОНИС

    Аз?

    Как тъй страхлив, нали поисках гъбата?

    Туй друг ще го направи ли?

     

    КСАНТИЙ

    Как иначе?

     

    ДИОНИС

    Ще си лежи, ще си смърди страхливецът,

    а аз се вдигнах, и при туй – избърсах се!

     

    КСАНТИЙ

    Храбрец е, Посейдоне!

     

    ДИОНИС

    Вярвам, бога ми.

    А теб не те ли достраша от толкова

    заплахи, шум?

     

    КСАНТИЙ

    Не исках да ги знам дори!

     

    ДИОНИС

    Добре, като си храбър и решителен,

    стани ти аз – ей боздугана, кожата,

    вземи ги, щом не знае страх сърцето ти.

    А аз ще съм носачът на багажа ти.

     

    КСАНТИЙ

    Е, хайде, давай бързо! Подчинявам се.

     

    Сменят дрехите си.

     

    И Ксантиохеракла гледай хубаво –

    страхлив ли съм и с твоето сърце ли съм.

     

    ДИОНИС

    Мелитският обесник си наистина!

    Но, хайде, нека да подигна вещите!

     

    От къщата на Прозерина излиза една Прислужница

     

    ПРИСЛУЖНИЦАТА (към Ксантий)

    Херакле, скъпи, тук ли си? Ела насам.

    Като разбра, че си дошъл, богинята

    изпече хляб, две-три гърнета кашица

    свари, цял вол постави върху огъня,

    приготви кифли, баници…Но влизай, де!

     

    КСАНТИЙ

    Добре, благодаря.

     

    ПРИСЛУЖНИЦАТА

    И знай, не пущам те,

    кълна ти се! Сварила ти е птичето

    месо, изпекла ти е сладки работи

    и най-прекрасно вино ти е смесила.

    Но влизай с мен.

     

    КСАНТИЙ

    Благодаря.

     

    ПРИСЛУЖНИЦАТА

    Шегуваш се!

    Не ще те пусна. Има там и прелестна

    флейтиска, също две ли, три ли хубави

    танцьорки…

     

    КСАНТИЙ

    Как го каза, как? Танцьорки ли?

     

    ПРИСЛУЖНИЦАТА

    тъй младички, оскубали си космите.

    Но влез, готвача тъкмо сваля рибата

    от огъня и вече вкарват масата.

     

    КСАНТИЙ

    Добре, кажи най-първо на танцъорките,

    на тези вътре, че ще дойда ей сега.

     

    Към Дионис

     

    Момче, ти следвай подир мен с багажите.

     

    ДИОНИС

    Стой, драги! Как си мислиш, сериозно ли

    в Херакъл те преобразих? Шегувах се.

    Та, Ксантий, край на всички тия глупости,

    ами вдигни и пак носи багажите.

     

    КСАНТИЙ

    Какво? Ти смяташ да ми вземеш вещите,

    които си ми дал?

     

    ДИОНИС

    Не смятам – вземам ги.

    Дай кожата!

     

    КСАНТИЙ

    Аз викам за свидетели

    и моля боговете…

     

    ДИОНИС

    Боговете ли?

    Кои? Не е ли идиотско, глупаво

    Херакъл да си ти – ти, робът, смъртният?

     

    КСАНТИЙ

    Добре, бъди спокоен. Дръж ги. Може би

    ще ме помолиш пак по воля божия.

     

    Връща лъвската кожа и боздугана и поема от Дионис багажа

     

    ХОР

    Строфа

    Свойствено е на човека,

    който има ум и разум

    и е плувал по моря,

    винаги да се накланя

    накъм борд благополучен,

    вмедсто просто да стои

    като писан на картина,

    неподвижно. А да гледа

    към приятната страна

    е черта на мъж практичен,

    също като Терамен.

     

    ДИОНИС

    Че не ще ли бъде смешно,

    Ако този Ксантий, робът,

    проснат в милетско легло,

    клати малката танцъорка,

    после – иска ми гърнето,

    а пък аз му се дивя

    и кривака си разтривам,

    а когато той, подлецът,

    ме съгледа, в миг с пестник

    всичките ми предни зъби

    изпокъртва начаса?

     

    Явяват се две Кръчмарки, които съзират мнимия Херакъл. Една от тях

    надава вик на изненада

     

    ПЪРВАТА КРЪЧМАРКА

    Ела, ела, Платано!

     

    (Посочва Дионис.)

     

    Виж негодника!

    Когато беше ми дошъл във кръчмата,

    излапа единайсет хляба…

     

    ВТОРАТА КРЪЧМАРКА

    Бога ми,

    това е той!

     

    КСАНТИЙ (тихо)

    Ще стане топло някому!

     

    ПЪРВАТА КРЪЧМАРКА

    и с тях месо варено, двайсет порций,

    по два петака…

     

    КСАНТИЙ (тихо)

    Ще платят на някого!

     

    ПЪРВАТА КРЪЧМАРКА

    и много чесън.

     

    ДИОНИС

    Ей, жена, бърбориш си

    като в несвяст!

     

    ПЪРВАТА КРЪЧМАРКА

    И значи, не очакваше,

    че след като си туриш тези токове

    ще те позная? А за пастърмата ми?

    За нея още нищо не съм казала!

     

    ВТОРАТА КРЪЧМАРКА

    Така е, ами сиренето, прясното

    което той погълна със цедилката?

     

    ПЪРВАТА КРЪЧМАРКА

    След туй, като го молех за парите си,

    ме стрелна с поглед злобен, размуча се и…

     

    КСАНТИЙ

    Това е тъй! Такъв е той навсякъде!

     

     

    ПЪРВАТА КРЪЧМАРКА

    и меч извади, сякаш полудяваше.

     

    ВТОРАТА КРЪЧМАРКА

    Да, бедна аз!

     

    ПЪРВАТА КРЪЧМАРКА

    И ние се уплашихме

    и скочихме веднага на таванчето,

    а той си тръгна, като взе рогозките!

     

    КСАНТИЙ

    И туй направи!

     

    ПЪРВАТА КРЪЧМАРКА

    Трябва да се действува!

    Върви, викни ми Клеона, защитника…

     

    ВТОРАТА КРЪЧМАРКА

    А ти за мене подири Хипербола.

     

    ПЪРВАТА КРЪЧМАРКА

    че да го смажем!

     

    (Към Дионис.)

     

    Ти, престъпно гърлище,

    със камък бих ти изтрошила зъбите,

    с които нявга ми изяде стоката!

     

    КСАНТИЙ

    Пък аз със радост ще те хвърля в ямата!

     

    ВТОРАТА КРЪЧМАРКА

    Пък аз със сърп ще ти изрежа глътката,

    с която ми погълна карантиите!

     

    ПЪРВАТА КРЪЧМАРКА

    Но ще вървя за Клеон, ще те викне той

    в съда и ще избълваш тия работи!

     

    Двете кръчмарки излизат.

     

    ДИОНИС (към Ксантий)

    Ако не те обичам, Ксантий, смърт за мен!

     

    КСАНТИЙ

    О, знам, разбирам! Стига, стига приказки!

    Не ставам за Херакъл.

     

    ДИОНИС

    Мили Ксантийчо,

    не думай тъй!

     

    КСАНТИЙ

    Че как така Алкменин син

    ще стана аз? И аз роб съм, че и смъртен съм!

     

    ДИОНИС

    Знам, знам, че се гневиш, и с основание.

    И да ме пернеш, нямам възражения.

    Но ако после пак ти взема дрехите,

    самият мен, жена ми и децата ми

    смъртта да грабне – с Архедема заедно!

     

    КСАНТИЙ

    Добре, приемам при това условие.

     

    ХОР

    Антистрофа

    Грижата ти отсега е,

    щом отново ще обличаш

    тоз костюм, да придадеш

    вид младежки на лика си

    и да хвърлиш поглед страшен,

    помнейки за онзи бог,

    чийто образ възприемаш.

    Ала хванат ли те в глупост,

    или се покажеш плах,

    пак ще трябва да стовариш

    вещите на своя гръб.

     

    КСАНТИЙ

    Вий съветвате отлично,

    но и аз самин обмислям

    тази работа, мъже.

    Случи се нещо харно,

    той отново ще поиска

    дрехата ми, знам това.

    Ала все пак ще покажа,

    че юначен ми е нравът

    и че гледам с мрачен взор.

    Тъй ще трябва, както виждам.

    Чувам, че шуми врата.

     

    Влизат Еак и двама Роби

    ЕАК (посочва Ксантий)

    Вържете бързо този, кучекрадеца,

    да го накажем!

     

    ДИОНИС (тихо)

    Зле ще бъде някому!

     

    КСАНТИЙ

    Е, поврага! Махнете се!

     

    (Размахва боздугана.)

     

    ЕАК

    А, биеш се?

    Дитилас! Скеблиас! Пардокас! Идвайте

    Насам и с този тука се сражавайте!

     

    Робите притичват и със сила отнемат боздугана от Ксантий.

     

    ДИОНИС

    Я гледайте, нахалникът му! Бие се

    той, който граби чуждото!

     

    ЕАК

    Голям нахал!

     

    ДИОНИС

    Ужасно, страшно нещо!

     

    КСАНТИЙ

    Но повярвай ми,

    да пукна, ако тук съм идвал някога

    или съм ти откраднал даже косъмче!

    Но аз ти правя мъжко предложение:

    вземи, измъчвай моя роб и видиш ли,

    че съм виновен, отнеми живота му.

     

    ЕАК

    А как да го измъчвам?

     

    КСАНТИЙ

    Всякак. Връзвай го

    беси го, с бич бодлив го бий, извивай го,

    дери го, сипвай му оцет в ноздрите,

    натовари го с тухли там, и прочее,

    но с праз и лук недей го би единствено.

     

    ЕАК

    Да, прави думи. А осакатя ли го,

    тогава ще ти заплатя цената му.

     

    КСАНТИЙ

    Не трябва. Отведи го, мъчи си го.

     

    ЕАК

    Не, тук, за да говори във лицето ти.

     

    (Към Дионис.)

     

    Я сваляй бързо вещите, и никаква

    лъжа да няма тука!

     

    ДИОНИС

    Забранявам ти

    да ме измъчваш, аз съм от безсмъртните!

    В противен случай се сърди на себе се!

     

    ЕАК

    Какво твърдиш?

     

    ДИОНИС

    Че съм безсмъртен, Зевсов син,

    бог Дионис, а той е роб.

     

    ЕАК (към Ксантий)

    Ти чу ли го?

     

    КСАНТИЙ

    Да, чух. И ще го биеш още повече –

    ако е бог, той няма да почуствува.

     

    ДИОНИС (към Ксантий)

    Добре, понеже казваш, че и ти си бог,

    наравно с мен и и ти понасяй удари!

     

    КСАНТИЙ

    Това е право. Който от двамина ни

    заплаче пръв или поиска спиране

    на сопите, за бог не го признавайте.

     

    ЕАК

    Да, ти си благороден мъж, безспорно е,

    ти дириш правда. Хайде, съблечете се.

     

    КСАНТИЙ

    И как ще ни измъчваш честно?

     

    ЕАК

    Лесно е.

    Поред – на пеб, на него удар…

     

    КСАНТИЙ

    Хубаво.

    На, погледни сега ще се помръдна ли!

     

    ЕАК (удря го)

    Ударих ли те?

     

    КСАНТИЙ

    А, нищожна работа.

     

    ЕАК

    Сега ха него да ударя.

    (Удря го.)

     

    ДИОНИС

    Хайде де!

     

    ЕАК

    Ударих те.

     

    ДИОНИС

    Не мигна и окото ми.

     

    ЕАК

    Не зная. Хайде, ще опитам втори път.

     

    КСАНТИЙ

    Побързай!

     

    Еак го удря.

     

    Ох, ох, олеле!

     

    ЕАК

    Как “олеле”?

    Боли ли те?

     

    КСАНТИЙ

    Не, бога ми, припомних си

    Херакловия празник в Диомеите.

     

    ЕАК

    О, свят човек! Ще ида пак при другия.

     

    (Удря Дионис.)

     

    ДИОНИС

    Ох, ох! Ох, ох!

     

    ЕАК

    Какво?

     

    ДИОНИС

    Съглеждам конници.

     

    ЕАК

    Защо заплака?

     

    ДИОНИС

    Лук, бе, лук! Мирише ми!

     

    ЕАК

    И да не спирам боя?

     

    ДИОНИС

    Все едно ми е.

     

    ЕАК

    Ще трябва да отида пак при първия.

     

    (Удря Ксантий.)

     

    КСАНТИЙ

    Ох, ох!

     

    ЕАК

    Какво ти е?

     

    КСАНТИЙ

    Изкарай трънчето.

     

    ЕАК

    Каква е таз? Отивам пак при другия.

     

    (Удря Дионис.)

     

    ДИОНИС (вика)

     

    Ох, Аполоне,

     

    (продължава с нормален глас)

     

    ти, властнико питийски или делоски!

     

    КСАНТИЙ

    Не чу ли? Заболя те!

     

    ДИОНИС

    Не, припомних си

    един от Хипонактовите ямбове.

     

    КСАНТИЙ

    Не правиш нищо. Удряй в слабините му!

     

    ЕАК (към Дионис)

    Така е! Хайде, подложи корема си.

     

    (Удря го)

     

    ДИОНИС (вика)

    О, Посейдоне…

     

    КСАНТИЙ

    Заболя го!

     

    ДИОНИС (с нормален глас)

    в бездните

    ти, царю на егейския нос и на сивите води…

     

    ЕАК

    Заклевам се в Деметра, кой от двама ви

    е бог, не мога да науча! Влизайте.

    Но лично госпозарят и царицата

    на ада Персефона – те и двамата

    са богове – ще разберат кои сте вий.

     

    ДИОНИС

    Така е. Но желал бих туй решение

    да бе го взел, преди да ме набъхтите.

     

    Влизат в дома на Плутон

     

    ПАРАБАЗА

     

    ХОР

    Строфа

    Музо, присъствай в свещените хорове, на песента ми

    прелест придай!

    Тука ще видиш тълпата огромна, в която безбройни

    мъдри глави седят,

    честолюбци, по-яростни от Клеофонт, на чиито

    вечно бъбриви устни тъй чудновато цвърти

    ластовичката тракийска,

    кацнала върху варварски лист,

    цвърка тя тъжната песен славеева – той ще загине

    дори при равни гласове.

     

    Хор свещен със право може да съветва своя град

    на добро и да го учи. Първо, трябва според нас

    хората да изравним и да премахнем всеки страх.

    Ако, заблуден от Фриних, някой в нещо е сгрешил,

    трябва, смятам, да се дава на сгрешилия човек

    правото да се очисти от предишната вина.

    После, никой да не губи свойте граждански права.

    Срамно е! Човек, участвал във едничък морски бой,

    става начаса платеец, робът става господар!

    Не че бих могъл да кажа, че това не е добро –

    одобрявам: само него сте го сторили със ум.

    Трябва и на тези, дето – те и техните бащи –

    в много битки са се били и са близки вам по кръв,

    да простите тая грешка – за това ви молят те.

    Не, гнева изоставете вий, родени мъдреци!

    Нека сторим свои близки, граждани и равни нам

    всички, заедно с които сме се били по море.

    Ала ако сме надути и надменни в този пункт

    днес, когато много бури са притиснали града,

    в бъдеще не ще изглежда, че сме действували с ум.

     

    Антистрофа

    Ако пък мога добре да прозра във живота и нрава

    на негодяй,

    този маймунек, досадник сегашен, Клиген, дребосъкът,

    този най-долен теляк

    между всички, които приготвят лугата с прах и със пепел,

    не със действителна сода, не с кимолийска земя,

    няма да кара дълго

    време сред нас Като вижда това,

    мир не признава — че може да бъде ограбен, когато

    пиян се връща у дома.

     

    Често мислили сме ние, че постъпва този град

    със почтените и харни свои граждани така,

    както с древната монета и със новата пара.

    Че със старата монета, неподправена, добра

    най-добрата измежду всички, както мисля аз пари,

    изработена законно и изпитана по звук

    и между самите гърци, и сред варварския свят,

    ние си не служим никак, а използваме пара,

    медна, лоша, изкована днес и вчера, калпав сорт.

    Тъй и гражданите, знайни като годни и добри,

    като справедливи люде, като примерни мъже,

    като раснали в палестри, с музика и с красна реч,

    унижаваме, а вадим медни, рижи, чужденци

    и негодници, потомци на негодници навред,

    нищо, че са най-последни и че някога градът

    тях не би склонил за жертва изкупителна дори

    да използва. Днес, безумци, променете своя нрав,

    ползвайте се от добрите. И успеете ли, вас

    ще ви хвалят, а при грешка, ако ви удари зло,

    мъдрите ще кажат: „Удар, ала от добро дърво!"

     

    ВТОРИ ЕПИЗОД

     

    Ксантий излиза от къщата заедно с един Плутонов Слуга.

     

    СЛУГАТА

    Кълна се в Зевса-Избавител, харен мъж

    е твоят господар.

     

    КСАНТИЙ

    Как може иначе?

    Той знае само пиене и клатене.

     

    СЛУГАТА

    Не те наби, разкривайки лъжата ти —

    ти, робът, за стопанин се представяше!

     

    КСАНТИЙ

    Платих му аз!

     

    СЛУГАТА

    Това е то деяние на роб!

    И аз ги правя тия работи.

     

    КСАНТИЙ

    Как, правиш ги?

     

    СЛУГАТА

    Щастлив съм неизказано,

    когато скришно псувам господаря си.

     

    КСАНТИЙ

    Ами когато подир много удари

    те погнат, мрънкаш ли?

     

    СЛУГАТА

    О, с удоволствие!

     

    КСАНТИЙ

    Ами когато вред се вреш?

     

    СЛУГАТА

    Блаженство е!

     

    КСАНТИЙ

    О, Зевсе наш!

    А да подслушваш разговор на господаря?

     

    СЛУГАТА

    Луд съм в тая работа!

     

    КСАНТИЙ

    А вънка да го избърбориш?

     

    СЛУГАТА

    Аз ли, бре?

    За мене то е все едно изпразване!

     

    КСАНТИЙ

    О, Фебе, Аполоне, дай ръката си!

    Целувка на, целувка дай! Кажи ми ти

    във името на Зевса, съобесника,

    какъв е тоя шум, и вик, и каране отвътре, а?

     

    СЛУГАТА

    Есхил и Еврипид са там.

     

    КСАНТИЙ

    Аха!

     

    СЛУГАТА

    Метеж, метеж, голяма работа,

    страхотен бунт се вдигна между мъртвите!

     

    КСАНТИЙ

    Защо?

     

    СЛУГАТА

    Установило се е правило

    за важните изкуства, за големите,

    творецът, който вземе връх над другите,

    да получава в Пританея ядене,

    да има трон до Плутона...

     

    КСАНТИЙ

    Разбирам те.

     

    СЛУГАТА

    ... додето дойде друг, по-вещ в изкуството,

    тогава нему се отстъпва мястото.

     

    КСАНТИЙ

    Какво така Есхила е раздразнило?

     

    СЛУГАТА

    Есхил трагическия трон заемаше

    като най-първи в драмата.

     

    КСАНТИЙ

    А кой е днес?

     

    СЛУГАТА

    Щом тука слезе Еврипид, започна той

    да дава представления пред разните крадци,

    отцеубийци и мошеници, които нямат чест,

    и тази публика, влудена от софизми,

    речи, въртели, го сметна за най-мъдър сред поетите,

    и тъй, издигнат, присвои той онзи трон,

    на който бе Есхил.

     

    КСАНТИЙ

    Не го ли погнаха?

     

    СЛУГАТА

    Не, но народът искаше решение,

    посочващо по-вещия в изкуството.

     

    КСАНТИЙ

    Народът от негодници?

     

    СЛУГАТА

    Да, бога ми,

    и виковете до небето стигнаха.

     

    КСАНТИЙ

    Есхил — той мигар нямаше съюзници?

     

    СЛУГАТА

    О, честните са малцинство — и тук е тъй.

     

    (Посочва публиката.)

     

    КСАНТИЙ

    Добре де, ами Плутон как ще действува?

     

    СЛУГАТА

    Ще учреди той съд и състезание,

    проверка на изкуството им.

     

    КСАНТИЙ

    Как така

    Софокъл няма никакви претенции?

     

    СЛУГАТА

    Не, не, Есхила, идвайки сред мъртвите,

    целуна той, подаде му ръката си

    и му отстъпи трона без оспорване.

    Сега бил, казва Клидемид, в резервата:

    ако Есхил излезе победителят,

    ще си стои; но ако не, така твърдял,

    ще се пребори с Еврипид в изкуството.

     

    КСАНТИЙ

    Тъй, значи, а?

     

    СЛУГАТА

    Да, подир малко, бога ми.

    И тука ще се правят страшни работи.

    С везни ще се измерва тук поезия!...

     

    КСАНТИЙ

    Трагедии ще мерят като агнета?

     

    СЛУГАТА

    ... ще изнесат словесни мерки, линии,

    калъпи плътни...

     

    КСАНТИЙ

    Ама как, за тухли ли?

     

    СЛУГАТА

    ... и диаметри, клинове. Че стих по стих

    щял да изпитва Еврипид изкуството.

     

    КСАНТИЙ

    Есхил, изглежда, ще е недоволствувал.

     

    СЛУГАТА

    Привел глава, той с бичи поглед стреляше.

     

    КСАНТИЙ

    И кой ще съди?

    СЛУГАТА

    Там бе мъчнотията.

    Че с познавачи те не разполагаха.

    Есхил не се погаждаше с атинците...

     

    КСАНТИЙ

    Мнозина май броеше за разбойници.

     

    СЛУГАТА

    ... а другите не смяташе за сведущи

    в поезията. Тъй че предоставиха

    на твоя господар, като на опитен.

    Да влизаме. Когато господарите

    са притеснени, ние си изпащаме.

     

    ХОР

    Зная, че този поет гръмовержец ще пламне от страшен

    гняв, като види бъбривия свой съперник да точи

    зъби. Тогава, обзет от ужасна ярост,

    с поглед ще го стрелне той.

    Спор със слова конегриви и шлемовейни ще почне,

    облак от остри трески и от стружки ще литне, когато

    почне съперникът бой срещу вихрото слово

    на дълбокия поет.

    Той пък настръхнала грива от гъсти косми ще вдигне,

    сбърчил ужасните вежди, с рев ще издума забити

    с гвоздей слова, от дъска ще ги изтръгне

    със гигантския си дъх.

    След това, мелещ безспир, изпитател на словото, боек,

    остър език, завистливо разтърсвайки поводи, злобно

    режейки думите, ще разруши на сърцето

    тежкия и дълъг труд.

     

    ТРЕТИ ЕПИЗОД

     

    Явяват се Еврипид, Дионис и Есхил.

     

    ЕВРИПИД (към Дионис)

    Не ще отстъпя трона, стига доводи!

    Твърдя, че съм по-вещият в изкуството.

     

    ДИОНИС

    Защо мълчиш, Есхиле? Та не чуваш ли?

     

    ЕВРИПИД

    Май първо ще ни важничи — той винаги

    ни баламосва в своите трагедии.

     

    ДИОНИС

    Човече, не приказвай тъй наперено!

     

    ЕВРИПИД

    Отдавна го познавам аз, разбрал съм го -

    та той представя дивото, упорното

    с уста бъбрива, буйна и несдържана,

    не се наддумва, все му гръмки речите.

     

    ЕСХИЛ

    Така ли, сине на богиня селянка?

    Това от тебе, майстор по бърборене,

    шивач на дрипи и творец на просяци?

    Но ти ще ми платиш!

     

    ДИОНИС

    Есхиле, сдържай се,

    не се гневи, не горещи сърцето си!

     

    ЕСХИЛ

    О, не преди да съм направил явно, че

    нахалствува един творец на куцльовци!

     

    ДИОНИС

    Момчета, агне, черно агне дайте ми!

    Че буря ще се разрази, подготвя се!

    ЕСХИЛ

    Ти, събирач на разни критски песнички,

    въведе скверни бракове в изкуството!

     

    ДИОНИС

    Постой за миг, Есхиле, уважаеми!

    А ти, бедняко Еврипиде, махай се,

    ако си умен, бягай от градушката,

    че ще те перне с ядно слово в слепите

    очи и в миг ще изтече... „Телефът" ти.

    А ти не с гняв, Есхиле, ами кротичко

    съди и слушай как те съди. Бива ли

    поети да се хулят като някакви хлебарки?

    Та не пламвай като борина!

     

    ЕВРИПИД

    Готов съм, не отказвам аз, той мене ли,

    аз него ли да хапя пръв със стихове,

    със песни, с тези мощности трагически,

    с „Пелей", с „Еол“, със „Мелеагър", даже и

    с „Телеф", и нека негов бъде изборът.

     

    ДИОНИС

    А ти, Есхиле? Казвай, как ще действуваш?

     

    ЕСХИЛ

    Бих искал да не спорим тук — неравна е

    борбата между двама ни.

     

    ДИОНИС

    Защо така?

     

    ЕСХИЛ

    Не са умрели с мене и творбите ми,

    а неговите са умрели — тук са му.

    Но щом желаеш, нека бъде твоето.

     

    ДИОНИС

    Добре, тамян и огън донесете ни,

    да се помоля още преди речите,

    за да реша най-меродавно спора им.

     

    (Към Хора.)

     

    А вие в чест на Музите припявайте.

    ХОР

    Зевсови девет девойки, пречисти

    Музи, които съзирате умните, плетени мисли

    на мъдролюбни мъже, когато в спор се ударят

    с тънки и вити слова, отвръщайки този на онзи,

    хайде, елате и вижте мощта страшна на двете

    усти да предлагат думи големи и стихови стружки.

    Ето сега се започва голяма борба и спор за мъдрост.

     

    ДИОНИС

    Молете се и вий, преди да почнете.

     

    ЕСХИЛ

    Деметро, ти, на моя дух кърмилнице,

    достоен ме стори за своите тайнства.

     

    ДИОНИС (към Еврипид)

    И ти вземи, тури тамянец.

     

    ЕВРИПИД

    Хубаво!

    Но все пак други богове са моите.

     

    ДИОНИС

    Особени, от нова марка?

     

    ЕВРИПИД

    Точно тъй.

     

    ДИОНИС

    Приканвай своите богове особени.

     

    ЕВРИПИД

    Ефире, хляб мой! Въртели езикови!

    Познание и ноздри за надушване!

    Дано оборя всички вражи доводи!

     

    АГОН

     

    ХОР

    Строфа

    Ние също така желаем

    да узнаем как тъй вие, двама мъдреци,

    ще се счепкате във спор.

    Вашият език беснее,

    двамата сте много смели

    и с такъв подвижен ум!

    И човек очаква този

    да се изразява с красни

    и шлифовани слова,

    този пък, като изтръгва

    думите си чак от корен,

    да разпръсва вражите словесни търкала.

    И тъй, по-скоро почвайте, приказвайте културно,

    и не с калъпи, не това, което друг би рекъл.

     

    ЕВРИПИД

    За себе си, какъв съм аз като поет, ще кажа

    съвсем накрая; най-напред ще обвиня тогова

    като измамник, фанфарон, как зрителите прости,

    възпитани от Фриниха, безсъвестно е мамил.

    Най-първо, вади някого на сцената забулен —

    Ахил ли е, Ниоба ли — лицето им не виждаш,

    все чучела трагически, седят си и не гъкват!

     

    ДИОНИС

    Кълна се, тъй е.

     

    ЕВРИПИД

    Хорът пък, като занизал песни —

    една след друга четири! А те мълчат — ни дума.

    ДИОНИС

    Харесвах туй мълчание, то бе за мене радост,

    по-хубава, отколкото брътвежът днешен.

     

    ЕВРИПИД

    Бил си

    глупак, да знаеш!

     

    ДИОНИС

    Тъй ще е. Но той защо го прави?

     

    ЕВРИПИД

    От шарлатанство. Зрителят седи и все очаква

    Ниоба да продума. А пиесата напредва.

     

    ДИОНИС

    Ах, гледай, негодяят му, тъй, значи, ме е мамил!

     

    (Към Есхил)

     

    Какво? Пухтиш, ядосваш се?

     

    ЕВРИПИД

    Защото го излагам.

    И тъй, додето приказки реди и към средата

    е драмата, изрича той дванайсет бичи думи,

    качулести, намръщени, страшилища ужасни,

    невиждани от зрителя.

     

    ЕСХИЛ

    Горко ми!

     

    ДИОНИС

    Не приказвай!

     

    ЕВРИПИД

    Не казва нищо ясно той...

     

    ДИОНИС (към Есхил)

    Не скърцай тъй със зъби!

     

    ЕВРИПИД

    ... Скамандри само, ровове, и щитове със медни

    грифоорли изписани, и конеездни думи,

    почти неразбираеми.

     

    ДИОНИС

    Кълна се, аз самият

    по цели нощи някога не мигвах, като мислех

    каква ли птица ще да е петелоконът златен.

     

    ЕСХИЛ

    Това е знак, по кораби изписван, хей, невежа!

     

    ДИОНИС

    Аз мислех пък: Ерикс е то, синът на Филоксена.

     

    ЕВРИПИД

    Че бива ли в трагедии петел да се представя?

     

    ЕСХИЛ

    А ти, бре, богоборецо? А ти какво представяш?

     

    ЕВРИПИД

    Не твоите петелоконе или козлоелени,

    каквито ги рисуват по персийските завеси.

    Приемайки изкуството от тебе, както беше

    подпухнало от изрази високопарни, тежки,

    поизсуших го най-напред, отнех от тежестта му

    чрез песни, с отклонения, с парченца бяла ряпа,

    придавайки му влагата на книжните брътвежи.

    Отхраних го с мелодии, с Кефизофонт го смесих.

    Не дрънках празни приказки, не сеех безпорядък,

    а онзи, който най-напред излизаше,

    веднага излагаше пиесата.

     

    ДИОНИС (тихо)

    А не самия тебе!

     

    ЕВРИПИД

    И почвайки, аз никого бездеен не оставях

    О, не, у мен говореха слугата и жената,

    стопанинът и бабата, момичето...

     

    ЕСХИЛ

    Е, мигар

    за тая дързост ти не си заслужил смърт?

     

    ЕВРИПИД

    Кълна се,

    постъпвах като демократ!

     

    ДИОНИС (към Еврипид, тихо)

    Я остави ги тия!

    Подобно отклонение не ще ти е полезно.

     

    ЕВРИПИД

    След туй, научих тези тук

     

    (посочва публиката)

     

    да дрънкат. . .

     

    ЕСХИЛ

    Потвърждавам.

    Но по-добре да пукнеше, преди да ги научиш!

     

    ЕВРИПИД

    ... да мерят с тънки способи и с ъгломер словата,

    да мислят, гледат, въртели да правят, да хитруват,

    да подозират вредом зло, да размишляват. . .

     

    ЕСХИЛ

    Тъй е.

     

    ЕВРИПИД

    ... извеждайки домашните, познати нам въпроси,

    и тъй съм контролируем. Че знаейки нещата,

    те контролират моето изкуство; шум не вдигах,

    да им отнемам разума, до страх не ги довеждах

    с Мемноновци и Кикновци върху коне с дрънкулки.

    Кои са учениците на двама ни? Ще чуеш:

    Мане, Формизий, Мегенет са негови, прочути

    с бради, с тръби и с копия, с разкъсващи насмешки,

    а моите са Клитофбнт и Терамен умникът.

     

    ДИОНИС

    Кой, Терамен ли? Мъдър е, способен е на всичко!

    Изпадне нейде в бедствие и ха, току затънал,

    а в миг спасява се! Не е от Хиос, а от Кеос!

     

    ЕВРИПИД

    Да, да, и на таквиз неща

    съм учил зрителя си аз,

    въвеждайки мисловен ред,

    разбор в изкуството, и тъй

    да схване и да разбере

    например как е по-добре

    да управлява своя дом,

    като запитва: „Как е туй?

    Онуй къде е? Кой го взе?“

     

    ДИОНИС

    Кълна се в боговете, днес,

    като се връща у дома,

    атинецът крещи така:

    Къде е моето гърне?

    И кой главата е изял

    на рибата? Нима умря

    закупеният лани съд?

    Къде е вчерашният лук?

    Маслините ми кой е взел?“

    Преди със зяпнали уста

    седеше той като глупак

    и мамино детенце.

     

    ХОР

    Антистрофа

    Гледаш ли, блестящи Ахиле?“

    Хайде, ти какво ще кажеш на това? Но виж,

    да не би, обзет от гняв,

    да излезеш вън от пътя.

    Той те обвини жестоко.

    Но, геройо, запомни:

    не се отвръщай с гневни думи.

    Свий платната и използвай

    само горния им край,

    па отпускай, па придавай,

    па внимавай, чак додето

    вятър лек и постоянен ти се появи.

     

    Ала хайде, ти, който сред гърците пръв дигна кули от думи високи

    и предишната празна трагическа глъч украси, отпусни своя извор.

     

    ЕСХИЛ

    Разгневен съм от срещата с тоя човек и сърцето ми в яд се облива,

    като трябва да споря със него все пак, да не каже, че аз съм натясно...

    Обади ми защо е потребно човек да изпитва възторг от поета?

     

    ЕВРИПИД

    За правдивата реч, за добрия съвет, за това, че поетите правят

    по-издигнати людете в свойте страни.

     

    ЕСХИЛ

    Е, добре, ако туй не си сторил,

    а напротив, от честен и свестен народ произвеждаш отбор негодяи,

    то какво според теб заслужаваш, кажи?

     

    ДИОНИС

    Да умре, а пък него не питай.

     

    ЕСХИЛ (към Дионис)

    Следователно гледай най-първо какви ги получи от мене той нявга –

    все юнаци, все четири лакти на ръст, не кръшкачи от своята длъжност,

    не пазарски зяпачи, не жалки лъжци, като днешните, не негодяи,

    а дъхтящи на копие и на стрели, и на шлемове белокачули,

    с наколенници бойни, с юначни сърца, върху тях – седем бикови кожи.

     

    ЕВРИПИД

    Хайде, ето, надига се страшното зло! С тия шлемове той ще ме смаже!

     

    ДИОНИС

    И какво си направил, Есхиле, та тъй на юначество си ги научил?

    Говори и недей се предава на гняв тъй презрително, високомерно!

     

    ЕСХИЛ

    Аз създадох трагедия с Аресов дух.

     

    ДИОНИС

    И коя?

     

    ЕСХИЛ

    Седемте срещу Тива“.

    Този, който я видеше, пламваше в миг от желание да се сражава.

     

    ДИОНИС

    Но това е погрешно от твоя страна. Че тиванците там си представил

    като по-героични във тази война. Затова ще получиш и удар.

     

    (Замахва.)

     

    ЕСХИЛ

    Вие можете да се калите във брой, но не се устремихте към него.

    После дадох на сцената а“Персите“ аз, вдъхновявайки хората с нея

    непрестанно и люто да бият врага и прославяйки паметно дело.

     

    ДИОНИС

    Аз изпитах наслада, когато дочух твоя вопъл за мъртвия Дарий,

    а пък хорът, ей тъй на, заудря с ръце и завика: „Горко ни, горко ни!“

     

    ЕСХИЛ

    Та поетите трябва такива неща да разработват. На, помисли си

    колко много полезни били са творци, надарени с душа благородна.

    Ето, своите тайнства Орфей ни разкри, проповядвайки: „Кръв на проливай!“

    и Музей ни показа целителната мощ и пророчески дар, Хезиод пък

    земеделие, оран и време за плод; след това богоравният Омир

    откъде е получил и слава, и чест, ако не от това, че е учил

    на доброто – на ред и на воинска чест?

     

    ДИОНИС

    Но Пентакла, дръвника, при все туй

    не можа да научи. Тъй завчера той, като тръгваше в шествие, първо

    закрепи на главата си шлем и след туй взе да връзва качула отгоре.

     

    ЕСХИЛ

    Но поучи той много и харни мъже, сред които и храбрия Ламах.

    А по Омиров пример показах и аз не един и не двама герои,

    като Тевкър, Патрокъл – все с лъвски души, вдъхновявайки всеки мой зрител,

    всеки гражданин, чуе ли тръбния звук, да се мери с подобни герои.

    Не показвах аз никога леки жени, Стенебеи и Федри, кълна се,

    и не ще каже никой, че в своите творби съм представил жена да се влюби.

     

    ЕВРИПИД

    И не си имал никаква връзка, о да, с Афродита!

     

    ЕСХИЛ

    И нека да нямам!

    Но над тебе и твоите сродници тя като страшен товар е тежала,

    та и тебе самия низвъргна дори.

     

    ДИОНИС

    Да, заклевам се в Зевса, така е.

    Че каквото си писал за чужди жени, то се струпа над тебе самия.

     

    ЕВРИПИД

    И какво навредиха, мизерник такъв, на града Стенебеите мои?

     

    ЕСХИЛ

    Със това, че почтени и свестни жени на почтени мъже ти накара

    да изпият отровата подир срамът от твоите Белерофонти.

     

    ЕВРИПИД

    Ала тази история с Федра нима е невярна, стъкмена от мене?

     

    ЕСХИЛ

    Тя е вярна, кълна се. Но щом си поет, ти си длъжен да криеш порока,

    не на сцената да го показваш пред нас. За децата си има учител,

    да ги учи на ум и на разум, а нас, по-големите, учи поетът.

    Да говорим доброто е нашия дълг.

     

    ЕВРИПИД

    Ако твоята реч надвишава

    ликабетския хълм и парнаския връх, мигар туй е добрата ти ука?

    По-добре говори със човешки език!

     

    ЕСХИЛ

    Но, нещастника, то е потребно

    за големите мисли и гледища реч и слова съответни да раждаш.

    Впрочем то се и знае, полубогове със слова по-големи си служат,

    па и тяхната дреха, в сравнение с нас, е значително по-величава.

    Аз посочих полезния пример, но ти го подрови.

     

    ЕВРИПИД

    Какво съм направил?

     

    ЕСХИЛ

    Преди всички навлече в парцали царе, за да бъдат достойни за жалост

    във очите на хората.

     

    ЕВРИПИД

    Е, и с това какво навредих, обади ми?

     

    ЕСХИЛ

    Е, та ето защо богаташът сега триерарх не желае да бъде,

    а навлечен в парцали, ридае със глас и твърди, че живее във бедност.

     

    ДИОНИС

    Да, кълна се в Деметра, но носи под тях здрава дрешка от вълница плътна.

    И, измамил народа с подобни слова, се отправя към рибната борса.

     

    ЕСХИЛ

    След това, ти научи на празната реч и на брътвене младите хора,

    от което палестрата празна е днес и протрити са задните части

    на момчетата, дето бърборят безспир; ти научи крайморските люде

    да отвръщат на по-горни. А пък тогаз, когато живях на земята,

    те не знаеха друго освен пита хляб и викът: „Хайде, хоп, на веслата!“

     

    ДИОНИС

    В Аполон се заклевам – и да пърдят във носа на младока, да дрискат

    към другаря си, а като слязат на бряг – да плячкосат от него нещо.

    Днес обаче отвръщат, а не гребат, и се носят насам и нататък.

     

    ЕСХИЛ

    И в коя ли беда неповинен е той ?

    Не показа ли сводници тоя човек,

    и жени, дето раждат в свещения храм,

    или влюбени в своите братя сестри,

    и такива, които неспирно твърдят,

    че животът човешки нима е живот ?

    Ей оттук е и фактът, че нашият град

    е изпълнен догоре с помощник-писци

    и със шутове, с демомаймуни безчет,

    дето винаги мамят народа злочест,

    та и факла не могат да носят дори

    от сегашната неупражненост.

     

    ДИОНИС

    Да, така е, кълна се! Умрях си от смях

    на всегръцкия празник, когато видях

    да търчи, да се бъхти човечец един,

    изостанал от другите, бледен, превит,

    че дебел, че и бял. Пред самите врати

    керамейците здраво му теглиха бой

    по корем и по задник, по кръст и ребра,

    а пък той под побоя от толкоз ръце

    тихо пръцва от зор,

    духа факлата и – да го няма.

     

    ХОР

    Строфа

    Страшно нещо, спор ужасен, иде яростна война!

    Трудно е да се решава –

    този тук напада смело,

    онзи може да удари чрез извъртане кръгом.

    По местата си не стойте !

    Има толкоз много хватки в софистическия бой,

    за каквото и да бъде,

    говорете и спорете

    и по старо, и по ново,

    и, рискувайки, кажете фин и мъдър аргумент.

     

    Антистрофа

    А пък ако се боите да не би да е невеж

    зрителят и да не схване

    вашите изящни мисли,

    от това не се плашете. Днес не е като преди.

    Опитен е този зрител.

    Всеки с книжката в ръка изучава мъдростта.

    Той, отличен по природа,

    днес е още по-изтънчен.

    И така, не се плашете,

    смело всичко говорете, тоя зрител е мъдрец.

     

     

     

    ЧЕТВЪРТИ ЕПИЗОД

     

    ЕВРИПИД (към Есхил)

    Ще се захвана първо с твойте пролози.

    Тях, първа част на всякоя трагедия,

    най-първо ще подложа тук на критика.

     

    (Към Дионис.)

     

    Неясен е, като излага фактите.

     

    ДИОНИС

    Кой пролог ще разкритикуваш ?

     

    ЕВРИПИД

    Множество!

     

    (Към Есхил)

     

    Кажи ми първо този от „Орестия“.

     

    ДИОНИС

    Мълчание! Есхиле, имаш думата!

    ЕСХИЛ

    О, Хермес подземен, страж на бащина

    могъщество! Спаси ме и подкрепяй ме!

    Аз ида в своя роден край, завръщаме се“...

     

    ДИОНИС (към Еврипид)

    Да виждаш грешка някаква ?

     

    ЕВРИПИД

    Дузина са!

     

    ДИОНИС

    Три стиха само има тук, не повече!

     

    ЕВРИПИД

    И всеки е с по двайсет недостатъка.

     

    ДИОНИС

    Съветвам те, мълчи, Есхиле. Иначе

    към трите стиха слагаш още стихове.

     

    ЕСХИЛ

    Аз нему да мълча?

     

    ДИОНИС

    Ако послушаш, де...

     

    ЕВРИПИД

    Сгреши – и до небето му е грешката.

     

    ЕСХИЛ

    Ти виждаш, че дрънкотиш!

     

    ЕВРИПИД

    Все едно ми е!

     

    ЕСХИЛ

    Къде съм сбъркал?

     

    ЕВРИПИД

    Повтори началото.

     

    ЕСХИЛ

    О, Хермесе подземен, страж на бащино

    могъщество!“

     

    ЕВРИПИД

    Това Орест говори върху гробната

    могила на баща си?

     

    ЕСХИЛ

    Тъй е, правилно.

     

    ЕВРИПИД

    Но как? Баща му пада от коварната

    съпруга, а пък той нарича Хермеса

    защитник, страж на бащино могъщество?

     

    ЕСХИЛ

    Не този Хермес, другия, помощника,

    нарича той подземен, пояснявайки,

    че Хермес има тази мощ от татка си.

     

    ЕВРИПИД

    Не, още по-голяма ти е грешката!

    Ако подземната му мощ е бащина...

     

    ДИОНИС

    ...той по баща е обирач на гробове.

     

    ЕСХИЛ

    Ти, Дионисе, пиеш вино калпаво!

     

    ДИОНИС

    Кажи друг стих; а ти дири му грешката.

     

    ЕСХИЛ

    ...Спаси ме и подкрепяй ме.

    Аз ида в своя роден край, завръщам се“...

     

    ЕВРИПИД

    Есхил, мъдрецът, каза дваж все същото.

     

    ЕСХИЛ

    Как дваж?

     

    ЕВРИПИД

    Та ще ти поясня. Чуй фразата:

    Аз идвам в своя край“, след туй: „Завръщам се“.

    А идвам и завръщам се е същото.

     

    ДИОНИС

    Да, все едно да кажеш на съседа си:

    Дай, моля те, гаванка или чутурка.“

     

    ЕСХИЛ

    Това не е, човече празнодрънкащо,

    все същото, стихът е много правилен!

     

    ЕВРИПИД

    Как тъй? Кажи ми как е той по твоему.

     

    ЕСХИЛ

    Аз ида – значи, имам си отечество,

    така че ида в него без препятствие,

    а иде и завръща се изгнаникът.

    ДИОНИС

    Добре, кълна се. Ами твоят отговор?

     

    ЕВРИПИД

    Твърдя, Орест не се завръща. Тайно е

    дошъл, без разрешение на властите.

     

    ДИОНИС

    Добре, кълна се. Но все пак неясно е.

     

    ЕВРИПИД (към Есхил)

    Ха давай друго.

     

    ДИОНИС

    Да, Есхиле, друго дай,

    по-бързо!

     

    (Към Еврипид.)

     

    А пък ти търси му грешките.

     

    ЕСХИЛ

    При гроба на баща си моля мъртвия

    да слуша и ме чуе“.....

     

    ЕВРИПИД

    На, все същото!

    Та слушам, чувам – явно нямат разлика!

    На мъртвия говори той, негоднико,

    и триж да е, не го достигат думите.

    А ти как пишеше пролозите?

    А ти как пишеш пролозите?

     

    ЕВРИПИД

    Слушай ме,

    и кажа ли повторно нещо, чуеш ли

    да кажа празна дума, плюй в очите ми.

     

    ДИОНИС

    Е, казвай. Трябва да изслушам думите

    на твоите така изрядни пролози.

     

    ЕВРИПИД

    И тъй, щастливец бе Едип в началото“.

     

    ДИОНИС

    О, не, съвсем не е престанал никога.

    Та как, едва роден и посред зимата,

    подхвърлен бива той в съдина пръстена -

    убиец бащин да не стане някога;

    при Полиб се довлича със подпухнали

    нозе; оженва се, младеж, за възрастна

    жена, и тя при всичко туй е майка му;

    след туй се ослепява.

     

    ДИОНИС (иронично)

    Е, щастлив би бил,

    с Еразинид да беше в бой участвувал!

     

    ЕВРИПИД

    Дрънкотиш! Мойте пролози са хубави!

     

    ЕСХИЛ

    Не ще разчепкам думица до думица

    речта ти, вярвай, ала с помощ божия

    ще смачкам със шишенце твойте пролози.

     

    ЕВРИПИД

    Да, единствено.

    Ти пишеш тъй, че всичко би подхождало -

    и кожа, и шишенце, и чувалченце -

    на твоя стих. Ще го докажа ей сега.

     

    ЕВРИПИД

    Как, ти ще го докажеш?

     

    ЕСХИЛ

    Да.

     

    ДИОНИС (към Еврипид)

    Цитирай му.

     

    ЕВРИПИД

    Египт – навред все тоя слух се носеше -

    с петдесетте си сина стигна с кораба

    до Аргос и ...“

     

    ЕСХИЛ

    ... изгуби си шишенцето.

     

    ДИОНИС

    Какво е туй шишенце ? Хайде, поврага !

     

    (Към Еврипид.)

     

    Кажи друг пролог, да го видя втори път.

     

    ЕВРИПИД

    Във кожа от елен и с тирс в ръката си,

    бог Бакхус, на Парнас, като танцуваше

    сред факлите...

     

    ЕСХИЛ

    ... изгуби си шишенцето.

     

    ДИОНИС

    Горко ми! Пак ни шибна със шишенцето!

     

    ЕВРИПИД

    Не е беда! Към следващите стихове

    не ще успее да слепи шишенцето.

    Човек, честит във всичко, няма никъде.

    Че знатният е често без имущество,

    незнатният...“

     

    ЕСХИЛ

    ... изгуби си шишенцето.

     

    ДИОНИС

    Ей, Еврипиде...

     

    ЕВРИПИД

    Казвай.

     

    ДИОНИС

    Свий платната си.

    Ще духне много силно от шишенцето.

     

    ЕВРИПИД

    Това през ум дори не ми е минало.

    Сега ще го избия от ръцете му.

     

    ДИОНИС

    Е, казвай, но варди се от шишенцето.

     

    ЕВРИПИД

    Напусна Кадъм Агеноров някога

    Сидон и тъй...“

     

    ЕСХИЛ

    ... изгуби си шишенцето.

     

    ДИОНИС

    Купи това шишенце ти, нещастника,

    да не разваля пролозите.

     

    ЕВРИПИД

    Как така?

    От него аз да купя ?

     

    ДИОНИС

    Ако искаш, де.

     

    ЕВРИПИД

    О, не, ще кажа още сума пролози

    и той не ще им прилепи шишенцето.

    Пелоп Танталов стигна в Пиза с

    бързите колиби и ...“

     

    ЕСХИЛ

    ... изгуби си шишенцето.

     

    ДИОНИС

    Ти виждаш, пак ти прикачи шишенцето.

    Но, драги, пак ти казвам, откупи му го.

    Срещу петак – добро шишенце, хубаво.

     

    ЕВРИПИД

    Не, още не! Аз имам толкоз пролози!

    Ойней веднъж...“

     

    ЕСХИЛ

    ... изгуби си шишенцето.

     

    ЕВРИПИД

    Че остави ме да го кажа цялото!

    Ойней веднъж, пожънвайки пшениците,

    с молитвата...“

     

    ЕСХИЛ

    ... изгуби си шишенцето.

     

    ДИОНИС

    С молитва ли? Кой му взе шишенцето?

     

    ЕВРИПИД

    Почакай, драги. Нека чуе следното:

    Зевс, както го мълви самата истина...“

     

    ДИОНИС

    Стой! Ще рече: „Изгуби си шишенцето“.

    Шишенцето си пасва с твойте пролози,

    тъй както ечемикът върху клепката.

    Но я мини към песните му, моля те.

     

    ЕВРИПИД

    Аз мога да докажа, че е лош лирик

    и че повтаря винаги все същото.

     

    ХОР

    Как ли ще тръгне таз работа?

    Искам да знам, любопитен съм

    как ще подложи на критика

    автора на многобройните

    най-благозвучни мелодии

    измежду всички сегашни!

    Чудя се де ще намери той

    доводи срещу тогова,

    царя на песните Бакхови, и се

    страхувам за него.

     

    ЕВРИПИД

    Прекрасни песни! Скоро ще ги видите.

    Ще ги сведа аз до една-единствена.

     

    ДИОНИС

    А с камъчета аз ще правя сметката.

     

    ЕВРИПИД

    Фтийски Ахиле, защо при вида на ужасната битка,

    ох, не дохождаш на помощ на свойте ?

    Ние, край тези води, тачим Хермеса, своя родител.

    Ох, не дохождаш на помощ на свойте!“

     

    ДИОНИС

    Два пъти охкане, Есхиле.

     

    ЕВРИПИД

    Сине Атреев, преславни ахеецо, властнико мощен, чуй ме...

    Ох, не дохождаш на помощ на свойте!“

     

    ДИОНИС

    Това е трето охкане, Есхиле.

     

    ЕВРИПИД

    Тихо! Сега ще отворят лириците храма на Артемида.

    Ох, не дохождаш на помощ на свойте!

    Власт имам да изрека благослов за геройския подход.

    Ох, не дохождаш на помощ на свойте!“

     

    ДИОНИС

    О, Зевсе, царю! Колко много охкане!

    На мене ми се ще да ида в банята.

    От „Ох!“ ми се подухва двата бъбрека.

     

    ЕВРИПИД

    Чуй първо друга партия лирическа -

    за съпровод с китара е съставена.

     

    ДИОНИС

    Добре, почни, но не притуряй охкане.

     

    ЕВРИПИД

    Както двутронната мощ на ахейци, на млада Елада,

    барабабум, барабабум,

    праща ни кучето Сфинкс, господар на дните злочести,

    барабабум, барабабум.“

    С копие и със ръка отмъстителна буйната птица,

    барабабум, барабабум.“

    С копие и със ръка отмъстителна буйната птица,

    барабабум, барабабум“.

    Среща ги с дръзките псета, които витаят в простора,

    барабабум, барабабум“.

    И враждебното спрямо Алякса,

    барабабум, барабабум.“

     

    ДИОНИС

    Какво е туй барабабум? Персийско ли?

    Отде си взел такива песни, гаче ли

    във кладенеца някой бъхти кофата!

     

    ЕСХИЛ

    Красивото донесох от красивото,

    за да не сметнат хората, че все една

    свещена нива жънем с Фриних двамата.

    А той отвред заема, от курветата

    и от Мелет, от песните на Кария,

    тъжачки песни, танцови. Ще видите.

    Я лиричката дайте ми! Но трябва ли

    тук лира? Де е тая с кастанетите?

    Ела насам ти, Музо Еврипидова,

    с която се разпяват тия стихове.

     

    Явява се младо Момиче, голо, с кастанети в ръце.

     

    ДИОНИС

    Не, не, тя няма маниери лесбоски.

     

    ЕСХИЛ

    О, алкиони, които край вечните морски

    вълни гълчите,

    вие ръсите с капки роса

    влажните свои крила,

    и вие, които в подпокривни кътчета

    виете с пръсти нишките

    на опната на стана тъкан,

    дело на звучна совалка,

    дето флейтолюбецът делфин

    скачаше край корабния нос

    с тъмносиния извив,

    с прорицания и разстояния

    Радост на цъфтящата лоза,

    гроздов стрък, целител на тъги,

    постави на челото ми, дете.“

     

    (Към Дионис.)

     

    Видя ли му размера?

     

    ЕВРИПИД

    Да.

     

    ЕСХИЛ

    Какво? Видя ли го?

     

    ЕВРИПИД

    Е, да.

     

    ЕСХИЛ (към Еврипид)

    Ти, с тия свои стихове,

    си дръзнал мене да кориш?

    Дванайсет пози имат те

    като у курвата Кирена.

    Та ето твойте песни, ала ще ми се

    обстойно да разкрия маниера им.

     

    О, непрогледен нощен мрак,

    какъв злокобен сън ми пращаш

    от невидимия Хадес,

    бездушна душа,

    дете на черната Нощ,

    страхотен признак, който всява ужас,

    в черна мъртвешка одежда, с кървави, кървави

    страшни очи и с големи хищни нокти?“

    Но запалете светилник, прислужници,

    речната влага с ведрата черпете, топлете водата -

    божия сън да отмия от себе си!“

    Уви, демоне морски,

    туй е то! Уви, съседи,

    вижте тия чудеса!“

    И като ми похити петела,

    Глика избяга.

    Вие, планински нимфи!

    Ти, Мания, дръж я!“

    А пък аз, горкана,

    бях се вдала цяла в свойте работи

    и въртях с ръце вретено,

    цяааалото във лен,

    намотавайки кълбо,

    че да ида заранта

    на пазар да го продавам.“

    Той изхвръкна, изхвръкна във въздуха

    върху леките свои крила,

    остави ми горести, горести,

    и сълзи, сълзи от очите си

    ронех, ронех, злочеста аз!“

    Но вий, критяни, деца на Ида,

    елате ми на помощ с лъкове,

    бързо движете нозе, къщата обкръжете!

    А ловджийката дева, хубавата Артемида,

    с кучиците си да дойде всякъде във този дом.“

    А ти, Зевсова дъще, вдигни в ръце

    две факли с ослепителен блясък,

    Хекато, и свети към Глика,

    да вляза, да направя обиск!“

     

    ДИОНИС

    Ха стига песни.

     

    ЕСХИЛ

    Стига и по моему.

    Да го закарам искам при теглилката,

    тя да покаже нашата поезия,

    да видим колко тегнат стиховете му.

     

    ДИОНИС

    Щом и това е нужно, хайде, идвайте,

    изкуството ще тегля като сирене.

     

    Донасят големи везни. Есхил и Еврипид застават до блюдата.

     

    ХОР

    Старателни са хитрите.

    На, ново чудо гледаме,

    нечувано, невиждано!

    На кой ли друг би хрумнало?

    Кълна се, да ми кажеха

    от улицата хората,

    не бих повярвал, рекъл бих:

    това са празни думи.

     

    ДИОНИС

    Ха застанете до блюдата!

     

    ЕСХИЛ и ЕВРИПИД

    Ето ни.

     

    ДИОНИС

    Хванете ги и в тях по стих изричайте.

    Додето не изкукам, не ги пущайте.

     

    ЕСХИЛ и ЕВРИПИД

    Готово!

     

    ДИОНИС

    Ха сега по стих във блюдото.

     

    ЕВРИПИД

    Ах, Арго да не бе прелитвал никога!“

     

    ЕСХИЛ

    Река Сперхей, с волове и със пасища!

     

    ДИОНИС

    Куку! Пуснете! Много по-надолу е

    Есхиловият стих.

     

    ЕВРИПИД

    Кажи причината.

     

    ДИОНИС

    Ами че той река постав, квасейки

    стиха, тъй както вълната – вълнарите,

    а ти постави стих крилат на блюдото.

     

    ЕВРИПИД

    Но нека с друг стих се яви насреща ми!

     

    ДИОНИС

    Хванете пак!

     

    ЕСХИЛ и ЕВРИПИД

    Готово!

     

    ДИОНИС

    Хайде, казвайте.

     

    ЕВРИПИД

    Убедата е с храм единствен – Словото.“

     

    ЕСХИЛ

    Единствен бог – Смъртта – не иска дарове.“

     

    ДИОНИС

    Пусни, пусни! Към него пак накланя се.

    Той сложи смърт, най-тежкото нещастие.

     

    ЕВРИПИД

    Пък аз – Убеда, най-прекрасна думица.

     

    ДИОНИС

    Но лекичка е, няма ум Убедата.

    Я нещо друго подири – от тежките,

    голямо, силно, че да смъкне блюдото.

     

    ЕВРИПИД

    Къде у мен такова нещо?

     

    ДИОНИС

    Ето го:

    Ахил с два зара хвърли две и четири.“

    Ха казвайте, това е сетно теглене.

     

    ЕВРИПИД

    Взе тежкото като желязо копие.“

     

    ЕСХИЛ

    И труп връз труп, кола върху кола стои“.

     

    ДИОНИС (към Еврипид)

    На, изигра те и сега той!

     

    ЕВРИПИД

    Как така?

     

    ДИОНИС

    Два трупа, две коли постави в блюдото -

    не ще ги вдигнат даже сто египтяни.

     

    ЕСХИЛ

    По стих да не поставя, а самият той

    да седне със жена си, със децата си,

    с Кефизофонт, със своите творения.

    Два стиха само ще река от моите.

     

    Вдигат везните.

     

    Явява се Плутон.

     

    ДИОНИС

    Не ще им съдя – те са ми приятели.

    Не ставам враг на никого от двамата.

    Мъдрец е този, радост ми е другият.

     

    ПЛУТОН

    Оставяш ли замислената работа?

     

    ДИОНИС

    Ако отсъдя?

     

    ПЛУТОН

    Вземай си единия,

    когото щеш, че да се върши работа.

     

    ДИОНИС

    Щастлив да бъдеш!

     

    (Към Есхил и Еврипид.)

     

    Чуйте вие двамата:

    дошъл съм за един поет.

     

    ЕВРИПИД

    Защо ти е?

     

    ДИОНИС

    Градът, спасен, да си устройва хорове.

    И онзи, който му даде добър съвет,

    аз смятам да го изведа със себе си.

    Кажете най-напред как оценявате

    Алкивиад? Градът е в затруднение.

     

    ЕВРИПИД

    Как мисли сам градът за него?

     

    ДИОНИС

    Сам градът?

    И люби го, и мрази го, но иска го.

    Но казвайте това, което мислите.

     

    ЕВРИПИД

    Аз мразя, който бавно на родината

    принася полза, а вреди стремително,

    безсилен за града, урежда себе си.

     

    ДИОНИС

    Отлично!

     

    (Към Есхил.)

     

    Ти кажи ми свойто мнение.

     

    ЕСХИЛ

    В града не бива лъвче да отхранваме,

    отхраним ли го – трябва да го слушаме.

     

    ДИОНИС

    О, Зевсе, Избавителю, объркан съм!

    Прекрасно казва този, ясно – другият!

    Но изкажете още едно мнение -

    как, смятате, ще се спаси държавата?

     

    ЕВРИПИД

    С Кинезий Клеокрита окриляваме

    и над морето ги понася вятърът.

     

    ДИОНИС

    Изглежда смешно. Но какъв е смисълът?

     

    ЕВРИПИД

    При морска битка ще държат оцетници,

    ще ръсят с тях в очите неприятеля.

    Аз знам и искам да говоря.

     

    ДИОНИС

    Казвай, де.

     

    ЕВРИПИД

    Когато сметнем за невярно вярното,

    за вярно пък невярното.

     

    ДИОНИС

    Не те разбрах.

    По-просто го кажи, по-разбираемо.

     

    ЕВРИПИД

    Ако в онези, на които вярваме,

    не вярваме от днес, ако използваме,

    които не използваме – спасени сме!

    Че щом сме зле при днешните, то няма ли

    да се избавим, вършейки обратното?

     

    ДИОНИС

    Отлично, Паламеде! Колко мъдър си!

    Но ти или Кефизофонт е авторът?

     

    ЕВРИПИД

    Аз сам. Кефизофонтов е оцетникът.

     

    ДИОНИС (към Есхил)

    Какво ще кажеш ти?

     

    ЕСХИЛ

    Кажи, държавата

    с кои си служи, с честните ли?

     

    ДИОНИС

    Хайде де!

    Тях люто мрази!

     

    ЕСХИЛ

    И харесва лошите?

     

    ДИОНИС

    Тя точно не, използва ги принудено.

     

    ЕСХИЛ

    Че кой ли ще спаси държавата опачна?

    Не й помага ни кожух, ни ризица?

     

    ДИОНИС

    Търси с какво над злото би изплавала.

     

    ЕСХИЛ

    Ще кажа горе, тук не искам, туй е то!

     

    ДИОНИС

    Не, не, оттук прати и добрините си.

     

    ЕСХИЛ

    Когато сметнат, че земята вражеска

    е тяхна, а пък тяхната е вражеска,

    че флотата е мощ, мощта – безпомощност.

     

    ДИОНИС

    Ала това изядат го съдиите.

     

    ПЛУТОН

    Решавай!

     

    ДИОНИС

    Да, ще избера от двамата,

    когото е поискала душата ми.

     

    ЕВРИПИД

    Помни за боговете и за клетвата,

    че ще ме вземеш, избери приятеля!

     

    ДИОНИС

    Езикът се закле“, Есхила вземаме.

     

    ЕВРИПИД

    Що стори ти, човече най-безсъвестен!

     

    ДИОНИС

    Реших, че победи Есхил. Защо пък не?

     

    ЕВРИПИД

    Извърши срамно дело, че и гледаш ме!

     

    ДИОНИС

    Какъв ти срам! Така не мисли зрителят!

     

    ЕВРИПИД

    Безчестнико, оставяш ме сред мъртвите!

     

    ДИОНИС

    Та знаеш ли, не е ли смърт животът ни,

    дъхът – храна, а пък сънят – завивчица?“

     

    ПЛУТОН

    Е, ха тогава, Дионисе, влизайте.

     

    ДИОНИС

    Защо?

     

    ПЛУТОН

    Да ви гостя, преди да тръгнете.

     

    ДИОНИС

    Добре, не ще ти се разсърдя, бога ми!

     

    Влизат в палата на Плутон.

    ЕКЗОД

     

    ХОР

    Строфа

    Да, блажен е онзи мъж,

    който има тънък ум.

    Примерите са безброй.

    Ето, той, признат за мъдър,

    пак се връща у дома,

    за доброто на града си,

    ала също за доброто

    на приятели, роднини.

    Че е мъж разумен.

     

    Антистрофа

    Харно е да си седиш

    не брътвежи със Сократ,

    пренебрегвайки дълга

    поетически, та даже

    и трагическия жанр,

    но с високопарни думи

    и със хитрини словесни

    времето си да прахосваш

    е направо лудост.

     

    Отново се явяват Плутон, Дионис и Есхил.

     

    ПЛУТОН

    Хайде, тръгвай, Есхиле, на добър ти час,

    па избава дарувай на нашия град

    със съвети добри и глупците му ти

    възпитавай – немалък е техният брой.

     

    (Подава му меч.)

     

    Тази вещ отнеси я на наш Клеофонт;

    на агентите данъчни, на Никомах

    и на Мирмекс, предай ето тази;

     

    (подава му примка)

     

    с туй

     

    (подава му чаша с отрова)

     

    дари Археном. И на всички речи

    час по-скоро да дойдат при мен, ето тук,

    да не се маят много. Не дойдат ли тук

    незабавно, заклевам се във Аполон,

    ще ги смъкна веднага в подземния свят,

    на челата с печат, с оковани нозе,

    ведно с Адимант Левколофов.

     

    ЕСХИЛ

    Ще направя това. А пък моя престол

    на Софокъл предай да го варди.

    Нека той го запази за в случай, че пак

    се завърна при вас тука някога. Аз

    смятам него за втори по мъдрост поет.

    И едно да запомниш – че този хитрец,

     

    (посочва Еврипид)

     

    тоя майстор лъжец, тоя жалък смешник,

    няма нивга да седне на моя престол,

    та дори ако бъде насилен!

     

    ПЛУТОН (към Хора)

    Запалете свещените факли сега,

    проводете Есхила на горния свят,

    със негови песни в негова чест

    и със негови химни на устни.

     

    Образува се шествие, което съпровожда Есхил.

     

    ХОР

    Дайте успешен път на поета, който потегля

    горе, към светлия зрак, богове на подземното царство,

    а пък на нашия град – на благата благатите мисли.

    Тъй ще положим предел на големите наши печали,

    край на горчиви вражди! Клеофонт или друг като него,

    който желае война, на своя земя да я води!

     

     В: Аристофан. Комедии. Превод от старогръцки: Александър Ничев. С.: Народна култура, 1985, 545-617. Електронната версия е част от архива на Магистърската програма "Антична култура и литература" в СУ, първа електронна публикация на сайта на МП: 2005; обработка за "Тезей": 2013. 

     

  • Женският празник-

    АРИСТОФАН

    ЖЕНСКИЯТ ПРАЗНИК