ПЛАТОН

 

КРИТОН

 

Превод от старогръцки: И. Държилов, 1888

 

 

Лица в диалога:

Сократ           Критон

 

Сцена: тъмницата на Сократа

 

Сократ:  [43a] Защо си толкоз рано дошъл, Критоне? Или вече не е рано?

Критон: И много рано е.

Сократ: А кое време е?

Критон: Тъмни зори.

Сократ: Чудно ми е, как е рачил тъмничний вардач да те послуша и да ти отвори.

Критон: Запознал ме е вече, Сократе, от честото ми тука дохождане, та и подаднувам по нещичко.

Сократ: Ами скоро ли си дошъл или отдавна?

Критон: Доста отдавна.

Сократ: [43b] И как, та не си ме събудил, щом си дошъл, ами си стоял тъй мълчешком?

Критон: Не, тако ми Зевса, Сократе, та ни аз сам не съм желал тая безсъница и тъга, защо тогава тебе да я причиня? И чудех ти се, като гледах как сладко спиш, та затова и нарочно не те събудих, за да си преминеш времето по-леко. Аз и по-преди през всичкия ти живот много пъти съм те облажавал, но най-вече в сегашната беда, загдето тъй леко и безропотно пренасяш всичко.

Сократ: Та и неприлично би било на тази възраст да се сърдя, ако трябва вече да умра.

Критон: [43c] И други на такава възраст изпадат в подобни беди, но тази им възраст никак не им пречи да негодуват против сполетявшата ги участ.

Сократ: Биват и такива. Но защо си толкоз подранил?

Критон: Нося, Сократе, вест страшна не за тебе, както ми се вижда, а за мене и за всички твои приятели, вест и страшна, и тежка, която аз, чини ми се, най-тежко ще понеса.

Сократ: Каква е тая вест? Или че се е завърнал вече от Делос корабът, [43d] който когато дойде ще трябва аз да умра?

Критон: Вероятно не е още пристигнал, но мисля, ще дойде днес, според както известяват някои дошли от Сунион, които са го оставили там. От тия известия се вижда, прочее, че корабът ще пристигне днес, и ще трябва утре, Сократе, ти да свършиш живота си.

Сократ: На добър му час, Критоне; ако това е желанието на боговете, нека тъй да бъде. Но аз мисля, че корабът [44a] няма да пристигне днес.

Критон: И от що такъво заключение?

Сократ: Ще ти кажа: защото аз ще трябва да умра на следующия ден от оня, в който пристигне корабът.

Критон: Така поне казват ония, на които са възложени тия работи.

Сократ: Прочее, аз не вярвам, че корабът ще пристигне утре, а за-утре. И това аз намирам из един сън, който тази нощ преди малко сънувах, и насмалко ти си щял да ме разбудиш не овреме.

Критон: А какъв беше този сън?

Сократ: Яви ми се насъне, че дойде при мене една хубава и гиздава жена, облечена в бяло облекло, която ме повика [44b] и ми каза: „Третий ден ще дойдеш в хълмистата Фтия“[1].

Критон: Колко чуден е сънят ти, Сократе!

Сократ: Но ясен е, както мене ми се вижда, Критоне.

Критон: И дори много ясен. Но, о божествений Сократе, послушай ме поне сега, та се избави. Защото за мене, ако ти загинеш, освен другите ще ме сполети и тази злочестина, гдето, като изгубя такъв един приятел, какъвто никога няма да намеря, на мнозина, които мене и тебе не познават добре, ще им се чини, че, [44c] макар и да съм могъл да те спася, ако съм искал да харча пари, не съм направил това; и тогава за мене може ли да бъде по-лоша слава от тая, че съм предпочитал парите пред приятели? – Защото хората няма да повярват, че ти сам не си рачил да избягаш от тука, когато ние сме били всичко приготвили.

Сократ: Е та що ни е грижа, о добрий Критоне, за какво ще мислят многото, когато най-добрите и най-умните хора, мнението на които и трябва да бъде за нас скъпо, ще мислят, че всичко е направено именно тъй, както трябва?

Критон: [44d] Но виждаш, че е нужно, Сократе, да вземаме пред вид и мнението на множеството. Та и това, което сега става, сиреч, осъждането ти, явно показва, че множеството е в състояние да направи най-голямото зло на някого, ако бъде той наковладен пред него.

Сократ: Дано би могло множеството, Критоне, да прави най-големи злини, защото тогава би могло да върши и най-големи добрини, а това щеше да е добро; а сега множеството ни едното, ни другото може да върши. Защото съзнателно ни нещо умно, нито пък нещо глупаво е в състояние да прави, а върши всякога онова, което се случи.

Критон: [44e] Нека туй така да е. А кажи ми ти мене, Сократе, това: да не би да се боиш ти за мене и за другите ти приятели, че, ако ти излезеш от тука, клеветниците ти би ни направили бозна какви затруднения, загдето сме те откраднали от тука, и поради това да бъдем принудени или всичкия си имот да оставим, или пък много пари да похарчим, или пък над това отгоре и друго нещо още да си изтеглим. [45a] Ако би такъво нещо да те плаши, остави го, няма защо да се безпокоиш. Защото за спасяването ти ние сме готови да претърпим такива, и ако бъде нужда, и още по-голяма опасност; прочее, послушай ме и не прави инак.

Сократ: Истина е, че и тия неща ме загрижват, Критоне, та че и много други.

Критон: Кога е така, ти не се бой от това; защото и парите, които някои си искат да им дадем, за да те избавят и изведат от тука, не са много. После, не виждаш ли, колко евтини и лесно подкупни са тези клеветници и че никак няма да потрябва много сребро за подкупването им? [45b] А ти имаш на разположение моите пари, които, както аз мисля, са достатъчни, а ако би да жалиш и да не оставяш да се харчат моите, то живущите тука чужденци са готови да потрошат свои. И един от тях Симиас Тивенинът е донесъл вече нарочно за тая цел много сребро; а готов е да направи това и Кевис и други още мнозина. Така щото, както казвам, и от тази страна няма защо да се подвоумиш да направиш всичко, за да се спасиш: а не трябва още да те застрашава и плаши и онова, което ти пред съдилището казваше, че уж, като излезеш от тука, не би знал с що да се заловиш; [45c] защото навсъду, гдето и да отидеш, ще те обикнат; ако ли пък желаеш да идеш в Тесалия, там аз имам приятели и познайници, които ще ти услужат във всичко и ще те обезпечат; така щото, като бъдеш в Тесалия, няма никой да те наскърби. При това аз намирам, че ти извършваш едно несправедливо дело, като предаваш сам себе си, когато можеш да се спасиш; и че ти спомагаш да се извършат над тебе такива неща, каквито само неприятелите, които желаят опропастяването ти, биха се мъчили да ти направят, и действително направили са ти ги. А над това отгоре ти още извършваш, според мене, предателство спрямо синовете си, които, [45d] като имаш възможност и да отхраниш и да изучиш, драговолно ги напущаш, и, доколкото от тебе зависи, оставяш ги да живеят тъй, както им се случи; а ще им се случи и тям онова, което обикновено става с всички сираци във време на сиракуването им. Защото или не трябва да ражда някой деца, или, ако ражда, трябва да взема участие в отхранването и изучването им. А ти, както се вижда, избираш по-лесното. Трябвало би да избереш онова, което би избрал мъдрий и мъжествений человек, когато си говорил, че всичкий си живот человек трябва да посвети на добродетелта. А то ще ме е [45e] срам за тебе, та и за нас, твоите приятели, ако би да се покаже, че всичкото това твое дело е станало така по някакво си малодушие; и подигането тъжбата против тебе в съдилището, както е била тя подигната, когато беше възможно да не се подига; и самото съдене, както е станало; и този край като смешна развръзка на драмата – всичко това, вижда се, като че по някаква си наша злонамереност и малодушие ни е избягнало, [46a] та нито ние сме те спасли, нито пък сам ти си се погрижил за избавлението си, когато това и възможно е било, та и сила сме имали да го направил, стига и най-малко нещо да извършехме по това. Тия неща гледай, Сократе, да не би заедно със злото да нанесат и тебе, та и нам още и срам; прочее, помисли, или, по-добре, и за мислене няма време, а трябва да е вече намислено, – та остава само да приемеш съвета; а тоя съвет е само един. Защото до идъщата нощ всичко това трябва да е свършено. Ако ли почакаме още, тогава не ще има ни сила, ни възможност вече да се направи нещо. Как да е, послушай ти мене, Сократе, и никак другояче не прави.

Сократ: [46b] Ревността ти, любезний Критоне, е от твърде голяма цена, ако има в себе си справедливост; ако ли няма справедливост, тогава колкото по-голяма е, толкоз по-престъпна е. Поради това ние трябва преди всичко да размислим, да направим ли това или не. Та аз не само сега, но и всякога съм такъв, че в работите си по нищо друго не се повождам освен само по основанието (τῷ λόγῳ), което в размишлението си намирам за най-доброто. А от основанията, които по-преди съм поставял, не мога сега да се отметна, защото тази съдба ме е сполетяла. Напротив, мене ми се виждат тия основания почти все еднакви, [46c] та и сега почитам и уважавам все едни и същите начала както и по-преди. Прочее, ако при този случай ние не намерим по-добри основания от предишните, знай добре, че няма да се поведа по тебе, па ако ще би силата на тълпата и още повече отколкото досега да ни плаши, като деца, с окови, със смърт и с отнимане имоти. Как, прочее, би могли ние сега най-добре да размислим върху това? – Да вземем най-напред основанието, което ти намираш в мненията. Е, добре ли сме говорили всеки път по-преди, когато се казваше, [46d] че едни от мненията трябва да зачитаме, а други не? Или пък това и добре да е било говорено напред, когато още не беше ред да се умре, сега се оказва, че едновремешното говорене е било само за приказки, а всъщност то е било детинство и бръщолевене. Затова аз желая, Критоне, заедно с тебе да съразмислим – по-друго ли ти се вижда онова основание (начало) сега, когато аз се намирам в това положение, или пак си е  същото, и трябва ли да го оставим или да следваме по него? А говореше се от ония, които са били уверени в делността на думите си, както ми се чини, всякога така, както аз и преди малко казах, [46e] т. е., че едни от хорските мнения ние трябва да зачитаме, а други не. Това, тако ти боговете, Критоне, не намираш ли, че е добре говорено? Защото ти, ако съдим по человечески, няма да умреш [47a] утре, и, следователно, сегашното бедствие не тежи на разсъдъка ти. Размисли, прочее, не вижда ли ти се, че е право говорено, когато се е казвало, какво не трябва всички мнения на хората да се уважават, но едни да, а други не? И още не на всички хора мненията, но на едни тъй, а на други не? Какво ще кажеш? Това не е ли добре говорено?

Критон: Добре.

Сократ: Ще рече, добрите мнения трябва да се уважават, а лошите – не?

Критон: Така.

Сократ: А добрите мнения не са ли ония на разумните хора, и лошите – ония на безумните?

Критон: Ами как инак, та не тъй?

Сократ: Припомни си, прочее, как се е говорило за тия неща други път. Този, който се занимава с гимнастика, [47b] когато прави това, към похвалата, укора и отзива на всеки человек ли обръща внимание или само на единия оня от присъствуящите, който е лекар или учител по гимнастиката?

Критон: Само на тогози последния.

Сократ: Ще рече, учащий се трябва да се бои от неодобрението и да приема похвалите на този единия, а не на множеството.

Критон: То се знае, че така.

Сократ: Следователно, той трябва да върши и да се занимава с гимнастиката, и да яде и да пие тъй, както се харесва на този единия, който надгледва и разбира, нежели както се харесва на всичките други.

Критон: Тъй е.

Сократ: [47c] Добре. Ако той не послуша тогози едногото и не зачете неговото мнение и неговите похвали, а потачи похвалите и мненията на многото и на нищо неразбираящите, няма ли нищо да си изпати?

Критон: Как не.

Сократ: А в що състои това зло? И на къде смеря, та и в що задява то непослушавшия?

Критон: Явно е, че в тялото, защото това зло тялото може да поврежда.

Сократ: Добре казваш за това, но следва още, че и във всички други работи, Критоне, това е тъй, за да не ги изброяваме едно по едно. Тоест и в справедливото и несправедливото, и в постидното и похвалното, и в доброто и злото, за които неща сега размишляваме, по кое от двете – дали по мнението на тълпата [47d] трябва да отиваме и от него да се боим, или по онова на едногото, който е знаящий и от мнението на когото трябва да се свеним и да се боим повече, отколкото от всичките други, и което мнение, ако не последваме, ще покварим и обезобразим онова, което чрез справедливостта ставаше по-добро, а чрез несправедливостта се погубваше? Или пък не е така?

Критон: Аз мисля, че е така, Сократе.

Сократ: Е добре; сега ако, слушащи мнението на незнаящите, ние повредим онова, което от здравето става по-добре, а от болестта се разстройва, можем ли да живеем, [47e] когато то е разстроено? Тука думата ми е за тялото, или не тъй се разбира?

Критон: Така се разбира.

Сократ: Прочее, можем ли да живеем с омаломощено и разстроено тяло?

Критон: Никак не.

Сократ: Тогава възможно ли ни е пък да живеем с онова (другото нещо), което неправдата покваря, а правдата го изцерява? Или вие считате за по-долньо от тялото онова [48a] от нещата що са в нас, чрез което само може да се прави разлика между неправда и правда?

Критон: Никак не.

Сократ: Ами по-ценно ли е?

Критон: И много по-ценно е.

Сократ: Следователно, ние не трябва, почтеннейши Критоне, да се грижим много, какво ще каже за нас тълпата, а какво ще каже знаящий правдата и неправдата единий, а този единий е истината. Така щото първото твое уверяване, с което твърдеше, че трябва ние да се грижим за мнението на множеството относително справедливото, похвалното, доброто, та и относително противното на това, не е право твърдение. Но ще ми възрази някой – тълпата може да ни отнеме живота.

Критон: [48b] Това е явно; може някой и да възрази, Сократе.

Сократ: Истина казваш. Но тази мисъл, чудноватий человече, която ние разкрихме, чини ми се, е подобна на по-преди изказаната. Затова виж пак, важил и още или не и сега за нас онази мисъл, сиреч, че трябва най-много да се грижим не за да живеем, но за да живеем добре?

Критон: Да, важи.

Сократ: Ами че добродетелно, и добро, и справедливо (живеене) е все едно и същото; така ли си е или не?

Критон: Тъй си е.

Сократ: Прочее, нека сега въз основание на приетите вече истини да обмислим – право ли е да се опитам аз да изляза от тука, когато Атиняните не позволяват, [48c] или не е право, и ако се покаже, че е право, да го предприемем, ако ли е неправо, да се оставим от това. А разсъжденията, които ти изказваш за харченето пари, за мнението на множеството, за отхранването деца, не мисли, Критоне, че отистина могат да бъдат разсъждения и на тълпата, която тъй лесно и лекоумно умъртвява, та и съживявала би, ако да можеше, като върши и едното и другото лекомислено. А нам, понеже се ръководствуваме от разума, се пада да размислим само това, което преди малко говорихме, сиреч, право дело ли ще извършим ние, като подкупим с пари и [48d] с подаръци и подмилквания ония, които ще ме изведат от тука? И прави ли ще бъдем ние и тия, които извеждат и които се извеждат; или, като направим всичко това, действително ще извършим неправда? – И ако намерим, че това ако направим ще бъде несправедливо, не сме ли длъжни да разсъдим – не дали ще трябва да умрем, ако, без да предприемем нещо, си останем тука, нито пък дали друго нещо ще си изпатим, – а преди всичко дали ще извършим неправда?

Критон: Ти, струва ми се, твърде добре говориш, Сократе; виж, прочее, що да направим.

Сократ: Да размислим съвместно, предобрий приятелю, и, ако имаш нейде да възражаваш [48e] на онова, що ще говоря, възражавай, и аз ще те слушам; ако ли не, престани вече, любезнейший, да повтаряш все едно и също – че трябвало да изляза от тука мимо волята на Атиняните. Мене ще ми бъде много драго да можеше ме ти убеди, че трябва да извърша това, но не неволею. – Виж, прочее, началото на изследването [49a] удовлетворява ли те, и постарай се да отговаряш на запитването, колкото можеш най-добре.

Критон: Ще се помъча.

Сократ: Приемаме ли ние, че по никой начин не бива доброволно да вършим неправда, или приемаме, че в едни случаи можем да вършим неправда, а в други не? Или пък приемаме, че никак не бива да вършим неправда, защото, според както и много пъти в по-прежно време сме приемали, та и преди малко говорихме, – вършенето неправда не е нито добро, нито похвално дело? Или пък ти намираш, че всички ония по-предишни наши положения в течение на тия няколко денье са отлетели? – Или ние, Критоне, някога си сериозно разговарящи, такива вече старци, [49b] без да го съзнаваме, по нищо не сме се отличавали от малки деца? Или пък (приемаш, че) тъкмо така си е, както тогава се е говорило между нас, безразлично приема ли го или не множеството? И ако би трябвало да претърпим нещо и още по-тежко или пък и по-леко, все пак вършенето неправда даже и спрямо онеправдаящия е и престъпно, и срамотно, па било по какъвто да е начин. Приемаме ли ние това или не?

Критон: Да, приемаме го.

Сократ: Ще рече, по никой начин не бива да се върши неправда.

Критон: Никак.

Сократ: Следователно, не бива и да се отвръща на неправда за сторена неправда, както множеството мисли, защото никак не бива да се върши неправда.

Критон: [49c] Не бива, види се.

Сократ: Е, сега как? Бива ли да правим зло, Критоне, или не?

Критон: Няма съмнение, че не бива, Сократе.

Сократ: А как мислиш още: да повръщаме зло за направено зло, както множеството казва, справедливо ли е или несправедливо е?

Критон: Съвсем не.

Сократ: И то именно поради това, че правенето зло на хората по нищо не различава от неправдата.

Критон: Право казваш.

Сократ: Следователно, не бива и да се връща неправда за неправда, нито да се прави зло на никого от хората, дори и когато някой страда от тях нещо. Но гледай, [49d] Критоне, като се съгласяваш с тия положения, да не би да правиш това против убеждението си? Защото аз зная, че тия мисли само на малцина се харесват и ще се харесват, а ония, на които те се харесват, и ония, на които не се харесват, нямат еднакви убеждения, и става нужда взаимно да се презират, като виждат един у другиго помислите си. Вгледай се, прочее, в себе си добре, и виж, напълно ли споделяш мнението ми, и одобряваш ли го, и да захванем да размишляваме, като вземем за начало, че никога не е право нито да онеправдаваме, нито да отвръщаме с онеправдание за онеправдание, нито пък, когато страда някой, да се защищава със зло против злото; или ти се отмяташ и не приемаш заедно с мене това начало? [49e] Защото мен, както по-преди ми се е струвало, така и сега ми се струва, а ако тебе някак инак ти се е сторило, казвай и разправи ми, та и аз да разбера. Ако ли пък още постоянствуваш в по-предишните си мисли, тогава слушай що по-нататък следва.

Критон: Да, аз си оставам при предишните мисли, и съм съгласен по това с тебе; прочее, говори.

Сократ: Говоря, прочее, онова що следва по-нататък или, по-право, запитвам: Как (мислиш ти), ако някой е направил с някого договор за нещо справедливо, длъжен ли е да изпълни договора си или може и да измами?

Критон: Трябва да го изпълни.

Сократ: Съобразявай, прочее, от следуящето. Като излезем от тука, без да сме [50a] убедили града, как ти се чини, правим ли някому зло, и при това на ония, които от всички най-малко са го заслужили, или не? – И оставаме ли си верни на началата, които сме приели за справедливи, или не?

Критон: Не мога, Сократе, да отговоря на това, що ме питаш, защото не го разбирам.

Сократ: Тогава размишлявай така: – Ако, когато ние замислюваме от тука да избягаме, или, както инак да го наречем, изведнъж дойдеха пред нас Законите, и като се застъпят за Общото дело на държавата, ни кажеха: Кажи ни, Сократе, що имаш на ум да правиш: друго ли нещо или чрез това [50b] дело, което предприемаш, ти замислюваш, доколкото от тебе зависи, и нас Законите, и целия град да опропастиш? Или теб ти се чини, че е възможно да съществува още и да не се разруши оня град, в който станалите присъди нямат никаква сила, и в който те губят своята важност и се нарушават от частните хора? Какво ще кажем, Критоне, срещу тия и срещу много други такива? В защита на потъпкания закон, който повелява да се почитат произнесените в негово име присъди, человек, и особно ако е ритор, много би могъл да каже. [50c] Или пък ще им кажем, че държавата ни е онеправдала, и неправо е обмислила решението си? Това ли, или какво друго ще отговорим?

Критон: Това, за Зевса, Сократе.

Сократ: Но що, – Сократе, – могли би да кажат Законите, – та разве и върху това сме се условили ние с тебе, или само върху едно – ти да бъдеш верен на присъдите, които държавата произнася? Ако ли ние да бихме се въздивили за казаните от тях думи, то те (Законите сиреч) би могли да кажат: Сократе, не удивлявай се на думите ни, а отговаряй, толкоз повече, че ти си навикнал да предлагаш въпроси и да даваш отговори. Кажи де, ти каква вина приписваш [50d] нам или на държавата, та искаш да ни погубиш? И първо не сме ли те родили? Не чрез нас ли баща ти се е оженил за майка ти и те е родил? Думай де, ти порицаваш ли за някакви недостатки ония закони от нас, които скрепят брачните връзки? – Не порицавам, казал бих аз. – Ами ония от законите, по които се отхранва, възпитава и изучва новороденото и по които и ти сам си възпитан? Или (ти намираш) недобре да са заповядвали нашите за това отредени закони, които са заръчвали на баща ти [50e] да те научи на музика и гимнастика? – Добре, бих казал аз. – Така. Но като чрез нас си роден, отхранен и изучен, можеш ли каза, че ти не си наш потомък и раб – както ти сам, така и твоите родители? И, ако това е така, мислиш ли, че ти и ние имаме равни права, и щото ние поискаме да направим тебе, това и ти да искаш да сториш нам, мислиш ли, че е справедливо? Или спрямо баща си ти нямаш същите права, които има той спрямо тебе, нито пък спрямо господаря си (ако би имал такъв) имаш каквито той над тебе има права, та когато те наказват, да ти е позволено да им връщаш, когато те мъмрят, [51a] да отвръщаш, когато те бият, да биеш, и много други такива; а мислиш, че ти е позволено да правиш това по отношение към Отечеството и Законите, така щото, когато ние, като се облягаме на правата си, искаме да те погубим, ти ще се решиш, доколкото от тебе зависи, да погубиш нас – Законите и Отечеството, и ще кажеш, че, като правиш това, справедливо дело вършиш, и ще кажеш още това ти, Сократе, истинский ревнител за добродетелта? Или пък ти си такъв мъдрец, че си забравил, какво и от майка, и от баща, и от всички прадеди по-почтено е отечеството, че то е по-досточтимо, по-свето [51b] и по-предно от тях и пред боговете, и пред умните люде? И че пред него трябва да се благоговее, и, когато отечеството се гневи, да се покорствува и угажда нему повече, отколкото на баща и на майка; че каквото то заповяда да се прави, трябва или да се придума, или да се върши предписаното; предписва ли то да се страда, трябва да се страда и то безропотно; и ако то бие, и ако налага окови, и ако на война праща, гдето би могъл да бъде человек ранен или убит, трябва да се изпълнява всичко това, и така е справедливо. И че не бива да се отклонява человек, нито да избегне, нито да напусне мястото си (редовете); но и на война, и в съдилище, и навсъде да прави онова, което [51c] градът и отечеството заповядва, или пък да го убеди, като му докаже, как е справедливо; насилването и спрямо баща и майка е нечестиво, а много по-лошо е то спрямо отечеството. – Какво ще кажеш за тия неща, Критоне? Право ли говорят Законите или не?

Критон: Мене поне така ми се чини.

Сократ: Размисли, прочее, Сократе, (казали би Законите,) право ли е, което говорим, че ти с това, което предприемаш да извършиш, не замислюваш справедливо дело спрямо нас. Защото ние, като сме те родили, отхранили и изучили, дали сме всичко, което сме [51d] могли, добро на тебе и на всички други граждани, а при това предоставяме още публично на волята на всякой Атинянин да изпита и види държавните работи, та и нас Законите, и на когото не се харесаме, да си излезе, като си вземе и всичко, щото е негово, и да отиде, гдето пожелае. И ни един от нас, Законите, не запрещава, ако някой измежду вас иска да отиде да се пресели в някоя колония (ако не му харесваме и ние, и държавата), или пък да премине от там в чужда страна и да отиде там гдето [51e] иска, като си прибере всичко, що е негово. А който из помежду ви, като вижда, как ние разглеждаме тъжбите и как управляваме държавата във всяко отношение, остане, той у нас се счита вече, че е дал съгласието си да изпълнява всичко, що бихме ние заповядали, и който е непослушен, ние го считаме тройно виновен: едно, че той не ни се покорява като на родители; друго, че той ни оскърбява като възпитатели; и третьо, че, като се е съгласил да ни слуша, нито ни слуша, нито пък ни показва, че ние в нещо постъпваме зле, [52a] когато ние само предлагаме и не му налагаме строго да изпълни, щото заповядваме, а позволяваме едно от двете – или да ни докаже, или да изпълни, а той не прави ни едното, ни другото.

Под тези същите обвинения ще попаднеш и ти, Сократе, ако извършиш това, което замислюваш; и не само не по-малко от другите, но най-много. – Ако ли пък аз бих запитал: Че защо тъй? Може би, те справедливо биха ме укорили, като ми кажат – Защото ти повече от всеки друг Атинянин си дал това си съгласие. Защото – могли би да кажат Законите, – [52b] имаме големи доказателства за това, че и ние, та и държавата ти харесвахме. Инак ти не би повече от всеки други Атинянин живял тука, ако да не ти е особно харесвало, и то дотолкоз, че нито за да отидеш на обществени сборове не си излазял из града, освен гдето само веднъж си ходил на Истм, нито другаде нейде си пътувал, освен когато си бил в поход, та нито на другаде негде си излазял някога, както другите хора правят, па нито желание да узнаеш други държави и други закони те е обземало, а ние [52c] и държавата ни сме те задоволявали; дотолкоз много си ни предпочитал и си се съгласявал по нас да се управляваш. И освен това и деца си родил в тоя град, защото ти се е харесвал. А над това отгоре и при самото съдене ти можеше да поискаш да те осъдят на изгнание, ако си искал, и тогава онова, което сега против волята на държавата предприемаш, можеше с изволението й да го направиш. Ти же тогава се преструваше, като че не ти е скръбно, ако ще трябва да умреш, и че уж предпочиташ смъртта пред изгнанието, а сега нито от ония си думи се срамуваш, нито пък от нас – Законите те е срам, та още предприемаш да ни унищожиш. И вършиш [52d] това, което най-лоший раб би направил, като приемаш да избягаш въпреки уговорите и съизволенията ти, по които си приел да се управляваш според нас. И сега най-напред ти на това ни отговори: Истина ли говорим, като казваме, че ти си дал обещание да се управляваш по нас делом, а не само на дума, или не е истина? – Какво да отговорим на това, Критоне, друго ли нещо или ще трябва да се съгласим?

Критон: Не може инак, Сократе.

Сократ: Друго ли нещо правиш – казали би Законите, – или сключените [52e] с нас уговори ти престъпяш? Тези уговори ти не си приел по принуждение, нито по измама, нито пък поради това, че си бил пресилен, в едно късо време да ги обмислиш, а обмислювал си ги през продължение на седемдесет години, през които ти имаше възможност да напуснеш града, ако ние не ти се харесвахме, или пък уговорите не ти се виждаха добросъвестни. А ти ни Лакедемон си предпочел, нито Крит, които всякога признаваше за благоустроени, нито пък друга някоя [53a] държава от Еленските, нито от варварските. Напротив, ти си по-малко излазял из града, отколкото хромите, слепите и другите сакати, дотолкоз по-особно, отколкото на другите Атиняни, на теб харесваше града, па и ние (Законите сиреч; защото кому харесва държава без закони?). Е сега ти не стоиш ли си на уговорите? – Ако постоянствуваш, тогава покорявай се нам, и няма да станеш посмешище с излазянето си из града.

Прочее, размисли добре, с престъпяне уговорите и обещанията си и с неизпълняване дълга си, каква облага ще спечелиш за себе си, та и за приятелите си. [53b] А че и приятелите ти ще се намерят в опасност да избягат и да се лишат от града си, или пък да изгубят имота си, е почти явно. Па и ти сам най-напред, ако отидеш в някой от най-ближните градове, било в Тиви или Мегара (защото и двата са благоустроени), ще отидеш там, Сократе, враг на техните учреждения, и ония, на които е възложено да се грижат за тия градове, ще те подозират, като те считат за нарушител на законите; а с тази си постъпка още ти ще потвърдиш мнението на съдиите да се мисли, че, като са те съдили, справедливо [53c] са те осъдили; защото който е нарушител на закони, много лесно е да се мисли, че е и развратител на млади и глупави. Е, как тогава, ще отбягваш ли благоустроените градове и свестните хора? И ако правиш това, достолепно ли ще е за тебе да живееш? Или ще се доближиш до тях и ще имаш безочливостта да им говориш някакви си речи, каквито тука си говорил, за че добродетелта и правдата, гражданските уредби и законите са от голяма важност за человеците? И не мислиш ли, че всичко това ще бъде [53d] много срамно за Сократа? – Няма съмнение, че ти трябва да мислиш това. Но да положим, че ти ще отплуваш от тия градове и ще отидеш в Тесалия при Критоновите познайници; защото там е най-голямата неуредица и разюзданост, и, може би, там с наслаждение би могли да те слушат да им разказваш, как смешно си избягал из тъмницата, като си се бил преоблякъл, или пък с кожух си се бил облякъл, или инак някак, както обикновено се преобличат избягваящите, и ти си се бил престорил. А мислиш ли ти, че не ще се намери някой, който да ти каже, – когато си вече стар человек, и според както се вижда, още малко време ти остава да живееш, [53e] как на тези години ти си дръзнал по такъв един хлъзгав път и с толкоз усилия да искаш да живееш чрез престъпване на най-големите закони? Може би и да ти не каже някой това, ако никого не наскърбиш; в противен случай, наслуша-щеш се, Сократе, много неща и то недостолепни за тебе. Прочее, за да можеш да живееш рабствуящ, ще трябва на всички хора да се подмилкваш. Та и какво друго ще правиш в Тесалия, гдето си отишел, освен да пируваш като гостенин? Ами тогава ония наши речи за [54a] правдата и за другите добродетели, где ще останат? Но ще речеш, че ти заради децата си искаш да живееш, за да можеш да ги отхраниш и изучиш? Че как тъй? Мигар ще ги заведеш в Тесалия да ги отхраниш и изучиш, и така да ги направиш чужденци, та и с това да ги ощастливиш? – Или пък това няма да направиш, но и тука да се възпитават, на твой живот по-добре ще бъдат възпитани и изучени, макар ти и да не бъдеш при тях, защото приятелите ти ще се погрижат за тях. Че как тъй, та разве ако отидеш в Тесалия, тогава те ще се грижат за децата ти, а ако отидеш в онзи свят няма да се погрижат? – Няма съмнение, че те [54b] ще се погрижат за тях, ако, като се казват твои приятели, искрено желаят да ти услужат.

И така, Сократе, послушай ти нас, твоите възпитатели (би казали Законите), и нито деца, нито живот, нито нищо друго недей туря по-горе от правдата, та като отидеш в онзи свят, да можеш всичко това да го кажеш в свое оправдание на тамошните власти. Защото ти виждаш, че този постъпък и тука не обещава ни тебе, ни някому от твоите нищо добро, справедливо и свето, също и там, когато отидеш, с нищо няма да ти бъде по-добре. А ти сега отиваш, [54c] ако отидеш, онеправдан не от нас – Законите, но от человеци; ако ли пък избягаш и тъй постидно въздадеш обида за обида и зло за зло, и нарушиш обещанията и уговора си с нас, и направиш зло на ония, на които никак не трябваше, сиреч, на себе си, на приятелите си, на отечеството, та и на нас, то и ние ще ти се гневим, че живееш, та и там нашите братя, онзи-святните закони, няма да те приемат благосклонно, като знаят, че ти си се помъчил, доколкото от тебе е зависело, и нас да унищожиш. Прочее, недей [54d] Критон да те убеди повече от нас да направиш щото той казва, а не щото ние.

Тия думи, любезний приятелю Критоне, знай добре, мене ми се струва, че слушам, както на Корибантите[2] се вчува, че слушат божествени флейти; ето гласът на тия думи бучи в мене и ме прави да не мога да слушам друг. – Знай, прочее, че ако би да говориш нещо против това, що ми се вчува, напразно ще си говориш. Но все пак, ако мислиш, че можеш направи нещо повече, говори.

Критон: Не, Сократе, не мога нищо говори.

Сократ: [54e] Когато е тъй, остави, Критоне, да стане това така, защото така го бог иска.