Езопови басни (преводачески увод)

 Александър Балабанов

Езопови басни

(Преводачески увод: 1923, 1947)

Електронна обработка: Иглика Милушева, 2007

 
 
На професор д-р Гаврил Кацаров посвещавам
в знак на признателност и дълбоко уважение.
Александър Балабанов
 
426 басни се издават на древен и на популярен гръцки език и с името на Езоп. От тези басни избрах само 50 и ги преведох дословно от оригинала.
 
Езоповите басни са превеждани и преработвани на всички културни езици.
 
Повечето от преводите страдат от досадно многословие, което разваля не само хубостта на баснята, ами и смисъла й. Особено тежко е пострадала баснята от преработките в стихове. Тук преработителите или преводачите са гледали да украсят речта си, да разнообразят събитието, да драматизират една проста и обикновено невъзможна случка или пък, още по-зле, да поетизуват. Последната болест е най-лошата за една басня, защото от тая болест тя без друго умира.
 
Баснята е басня, за да бъде много къса, много проста, да има само необходимите думи, да не разправя нищо повече от това, което й трябва, за да каже какво е станало. Баснята също не бива да държи толкова на стила: той може да бъде и съвсем правилен, но може и да е случаен, неправилен, непълен. Думите също няма нужда да бъдат толкова поетични, даже по-добре да не са никак поетични, защото баснята е нещо донякъде противоположно и несъвместимо с поезията.
 
Ето защо аз не измених нищо в текста, в който те са достигнали до наши времена.
 
Формата на някои Езопови басни ще да се е установила много късно, след петото столетие след Христа.
 
Но съдържанието им е по-старо от седем века преди Христа. Сборници от текстове като сегашните са започнали да излизат към края на десетото столетие след Христа.
 
За основен текст на басните взимам изданието на Halm, Fabulae Aesopicae. Leipzig, 1911 год. Bibl. Teubneriana. Там са поместени и разни по-приемливи редакции. А някои от мислите за баснята са от Лесинга.
*
От всички разкази и приказки, които сме слушали или чели в детските си години, най-трайно впечатление са оставили у нас малките притчи из мира на животните. За много неща, които сме научили на младини, ние в зряла възраст често си изменяваме възгледите, принудени от опита. Само това, което ни се е казало чрез тези разкази за ягнето и вълка, за жабата и вола, остава завинаги истина. Тези притчи са Езоповите басни.
 
Какво е басня? Баснята не е нито разказ, нито „малка драма”, нито поетическо творение. Защото разказът изисква да се развие напълно едно измислено, но възможно събитие, а баснята само съобщава някои факти, обикновено невъзможни. Само нашата житейска опитност намира истината в тия небивалици. Ето защо, както ще видим по-сетне, баснята съвсем не е само за деца, а и за възрастни хора. Но и децата я разбират отлично, защото нейната краткост поразява въображението. Баснята не е „малка драма”, защото тя няма за цел да разкрие някое дейстие. Тя изтъква само някои случки. Баснята не е даже поетично творение, по същност тя не може да бъде и никакво литературно творение, както не е била и никога – говоря за истинската басня, за баснята, която се казва като епизод, като обяснение на нещо трайно и съществено в живота. В това именно се състои и същността на баснята: да се каже нещо, за да се разбере друго, а не това, което се казва. И целта ни не е да разкажем нещо, или да изразим нашите чувства и схващания, а да намерим едно сравнение с известни събития или световни уредби. Ние знаем, по-силният, щом иска да напакости на по-слабия, все ще намери някой повод или причина. „Мътиш ми водата”, казал вълкът на ягнето, което стояло на по-долната страна на потока.
 
С тази цел е била и създадена баснята. Езоп, пък и всеки от нас е разбрал за миналото от живота, че по някой път смяната на правителствата и на властниците нищо не помага на народа, напротив, повече го изтощава и обира. Властниците, управителите имат своята власт и своите блага на сметка на управляваните. Колкото по-наситени са те, толкова по-малко ще искат; колкото по-гладни са, толкова по ще грабят. И ето, Езоп на своите съграждани, които искали да убият един тиран, за да качат друг на мястото му, разказва баснята за лисицата и кърлежите. Въобще, първоначалното произхождение на баснята е политическо. Постепенно-постепенно поема тя и примери от обща житейска мъдрост, от обща поука. Защото една от главните цели на баснята е и поуката. Подигравката съвсем не е нейна работа.
*
Значи и баснята, като комедията, има предимно политически произход. Само че, докато комедията е плод на свободни граждански условия, баснята е произлязла вследствие на политически гнет. Тя е един вид предпазливо избикаляне на заповедите и нарежданията на тираните, които не искат и не могат да допуснат никаква свобода на мисълта или на словото. Така са създадени именно първите басни за елена и за коня, за ягнето и за вълка, за славея и за орела, за глигана и за лисицата, за дъба и за тръстиката, за щъркела и за вълка, за котката и за мишките, орел и гълъби, лисицата и кърлежите, магаре в лъвска кожа, вълци и овци, лъвът и лисицата, вълкът и лъвът и всички други по-стари и по-прочути басни. И ако направим един съвсем бегъл преглед на епохите и на народите, у които е цъфтяла баснята, ще видим, че тоя произход и това предназначение на тия иносказания и в това намира своето потвърждение.
 
Който искаше да каже нещо, можеше да говори само във вид на разговор между животни и растения, и то с голяма предпазливост. Така често са бивали принуждавани най-големите поети на древна Гърция в тия тиранични времена да говорят с басни, Архилох, Стезихор и други. И в техните съчинения се срещат именно и първите басни.
 
Същото е и за новите времена. Във Франция Лафонтен действаше със своите басни тъкмо в тая епоха, когато никому не бе позволено да си казва мнението. Но и Лафонтен, ако и да се изказваше в басни, и то в преводни от Езопа, пак не можа съвсем да се спаси от преследванията на тираните. Също е било някога в Русия с Крилова. Англичаните, които сравнително рано въдвориха един свободен режим в родината си, не могат да посочат такъв именит и популярен баснописец като Лафонтен или като Крилова. Щом настъпят по-свободни времена, баснята се изражда в празни и блудкави умувания и сравнения, които наместо поука, носят досада.
 
Свободата умира – ражда се баснята. Умира политическият гнет – ражда се комедията.
 
Повечето от басните, които сега се слушат в Европа, произхождат направо от Гърция. Но, както гърците са предали на нас тези притчи, така и те са ги заимали в замяна от други народи. Тъй че, макар и да принадлежи тям най-голямата слава и заслуга за тия мъдри поуки, не може да се отрече правото на авторство на египтяните, на римляните, също и на индийците. Пък най-сетне, всеки народ наблюдава с векове живота си и понеже сравненията му се налагат, той, без да ще, създава басни, които се носят от уста в уста, докато добият малко по-установена форма, което обаче не винаги е нужно за една басня. Така също и всяко отделно лице в разни моменти от живота си създава съвсем несъзнателно нови басни.
*
Често пъти срещаме една и съща басня, за една и съща поука, с едно и също събитие, само че не същите животни играят ролите в нея. Така например, историята с костта в гърлото на вълка у някои се разправя за случка между чакала и жерава, а не между щърка и вълка. Често се говори за тигри и слонове в някои басни, които в други страни се разправят като истории между вълци, мечки, волове и пр. Явно е, че всяка страна поставя или дава роли в басните си на ония животни, които са най-познати и разпространени. Защото, преди всичко, потребно е да се знаят или поне да се приемат от всички свойствата и качествата на дадено животно. Чакалът и жеравът – вълкът и щъркът. Тук, за да стане баснята, трябват ни следните качества: злобата, нахалството, цинизмът на вълка и тънката дълга шия и наивността на щърка. Същите качества имат и чакалът и жеравът.
 
И въобще басните едва ли имат и едва ли са имали някога определен текст. Всеки ги обработва както намери за добре сам. Мнозина са станали знаменити в своето отечество, пък и по цял свят, благодарение на това, че наордът им харесал начина, по който те са разказвали една на всички вече известна басня. Така в Рим – Федрус, във Франция – Флориан и особено Лафонтен, който се смята между първите писатели на страната; така в Русия – Крилов, а у нас би трябвало да се вземе Петко Р. Славейков – за досега.
 
Но от памтивека по цял свят баснята е свързана с името на Езоп (Aisopos). Басни се разказват и в Одисеята, разказва и Хезиод в своите съчинения, тъй също и Херодот, който пръв между писателите споменува името на Езоп като автор на басни.
 
Първоначално, и доста дълго време, баснята не е съществувала като самостоятелно разказче. Нито във времето на Омира, нито във времето на Хезиода, нито дори във времето на Перикла. Тя тогава е била разказвана като епизод за обяснение на нещо. Комикът Аристофан споменува наистина често името на Езопа като автор на басни. Само че това не трябва да се разбира както разбираме някой цитат днеска. Отдавна преди Аристофана всяко разказче, което е изглеждало като басня, наричало се е Езопово. Някое лице с това име много от рано ще да се е прочуло като добър разказвач на басни между съгражданите си. И по-сетне, както става обикновето, всичко от този род се приписва нему. Така също и всяка по-баснословна и духовита историйка из живота на някого се вземала като част от биографията на Езопа. По такъв начин, самата биография на Езопа, както се разправя тя например от Лафонтена и от други, не е нищо друго, освен една басня. Пък и въобще тези пространни сведения за живота на Езопа са черпени само от романи и басни. Но че действително е съществувал Езоп, в това няма защо да се съмняваме, щом като много достоверни стари писатели, като Херодота например, които са били близки до времето на Езопа, предават някои факти за това. Езоп не ще да е фригиец, както се разказва от някои, а чист грък, беден слуга при един първенец от о. Самос, около края на седмото и началото на шестото столетие преди Христа. Той се описва като неособено привлекателен по външност, но много духовит човек. Ще да е умрял някъде в пътешествията си, и то от насилсвена смърт.
 
Така, разправя се, че веднъж цар Крез го изпратил да занесе скъпи дарове на делфийците. Той им разказал една басня, в която те се видели изобличени зарад нрава си да живеят от подаяния като просяци. И затова те решили да го убият. Когато Езоп се приготвил да си отиде обратно при господаря си, те, за да могат да го обвинят в кражба, поставили скришом в пътнешката му торба един скъпоценен предмет от храма на Аполона. Когато го претърсили, намерили у него тоя предмет и хвърлили набедения крадец от една скала.
 
 
Ал. Балабанов,
София, октомври 1923,
23 март 1947.

 

библиографско

Самите Езопови басни (в раздел Преводи) и този Преводачески увод са обработени според изданието от 1947: поредица "Гръцки класици", книгоиздателство "Хемус", София. На заглавната страница, под името на преводача, четем: "С портрета на Езопа и 12 фигури в текста". Не можем да ви обещаем, че ще ви покажем тук всичките тези дванадесет фигури и портрета на Езоп, но действително планираме, най-вероятно посредством отделни сканирани страници, да започнем да представяме не само как звучат различните български преводи на даден старогръцки текст, но и как са изглеждали книгите, поместили тези преводи, като печатно и художествено оформление; а и самите преводи се отдалечават доста от оригиналната си визия, озовавайки се на сайта: по-старите преводи се нормализират като правопис, а всички се и уеднаквяват като формат.

"Тезей"

buying accutane online Accutane is used to treat severe nodular acne. Purchase Accutane (Isotretinoin) without prescription.