АНАКРЕОН

ФРАГМЕНТ 72

Превод: Георги Батаклиев, 1967

Младост

Хей, кобилке тънконога, що ме гледаш все накриво

и жестоко ме отбягваш... Може би съм лош ездач?

Но почакай – иде време, ще ти метна аз юздата

и, на повода покорна, ще препускаш ти под мен.

Още скачаш из лъките, крак във въздуха подмяташ –

сигурно не си открила своя опитен ездач!

АНАКРЕОН

ФРАГМЕНТ 50

Превод: Александър Балабанов, 1911

Бели къдри по главата,

кухи зъби във уста,

ти потъна, младост злата

с времето във пропастта.