АРИСТОФАН

ОБЛАЦИТЕ

Превод: Александър Ничев, 1985

Електронна обработка: Деница Соколова, Моника Златева, 2005

ЛИЦА:

СТРЕПСИАД

ФИДИПИД

РОБ НА СТРЕПСИАД

УЧЕНИЦИ НА СОКРАТ

СОКРАТ

ХОР ОТ ОБЛАЦИ

КРИВ ДОВОД

ПЪРВИ ЗАЕМОДАВЕЦ

ВТОРИ ЗАЕМОДАВЕЦ

Действието се развива вАтина

На сцената се вижда къщата на Стрепсиад, в нея – две легла: на бащата и на сина. В съседство – къщата на Сократ. Стрепсиад седи в леглото, синът му спи.

О, Зевсе, царю, ама дълги нощите!

Безкрайни са! Не ще ли съмне някога?

Отдавна чух петела. А пък робите

си хъркат! Не, не, по-преди бе иначе.

Проклинам те, война, за много работи!

Не мога даже да накажа роба си!

И този тук отличен момък цяла нощ

не се разбужда, не, загърнат хубаво

във пет кожуха, си пърди. Но ха сега

да се завием и да си похъркаме!

Но не, не мога да заспя, че хапят ме

безброй разноски, конски ясли, дългове

на тоя, моя син. С коси нестригани,

той язди кон, препуска с колесници и

коне сънува. Аз умирам, гледайки,

че месецът показва вече двайсети.

и ми донеси тефтера, че да видя аз

кому дължа и да пресметна лихвите.

Защо на Пазий двадесет? Кога ги взех?

Когато купих онзи кон със пръските.

Очите с камък да ми бяха пръснали!

Филоне, не е честно! Карай в пътя си!

Това е то бедата ми, съсипа ме!

Дори в съня му конни състезания!

И колко кръга прави колесницата?

И аз заради тебе правя кръгове.

Но я, след Пазий кой е тук? Аминий ли?

“ Три за колцата и колелетата!”

Отвеждай коня, подсуши го хубаво!

Но, драги, ти ми пресуши кесията.

Осъден съм да плащам, а за лихвите

се тръшкаш цяла нощ и недоволствуваш?

Ох, хапе ме и нямам мир от ...бирника!

Че остави ме да заспя за мъничко!

Добре де, спи. Но знай, че всички дългове

ще паднат най подир върху главата ти!

Да беше пуста опустяла свахата,

която ме склони да взема майка ти!

За мене беше най-приятен селският

живот, сред кал и плесен, сред запуснатост,

с пчели, овци, маслини в изобилие.

И аз, селякът, се сродих с Мегакловци,

взех племенница на Мегакъл, гражданка,

като Кисира, важна и разглезена.

През сватбения ден седях до булката,

вмирисан на шира, на вълна, сирене,

а тя - на миро, на шафран, на разходи,

целувки страстни, лакомия, любене...

Не бе ленива, но широкопръста бе.

И често, като й показвах плаща си,

мълвях: “Жена широки ти са пръстите!”

Във лампата ни вече свърши маслото.

Запалил лампа, дето гълта маслото!

Ела тук да ти дръпна бой!

Защо си поставил от дебелите

Робът излиза с лампата, след малко я носи запалена.

на мене и на моята добра жена,

за името му взехме да се караме.

Тя искаше на “ип” да бъде името –

Ксантип, Харип или пък Калипид да е –

а аз предлагах Фидонид, на дядо му.

Бе дълга разправията и с времето

решихме Фидипид да му е името.

А майка му го вземаше и галеше:

“Стани голям, ще ходиш като вуйчо си

Мегакъл с колесница, дреха пурпурна!”

Аз виках пък: “Ще водиш като татка си

кози от планината, с дреха кожена

на гръб!” Но той не ми послуша думите,

доведе ме до конска паралипсия.

И тъй сега, като размислях цяла нощ,

открих една пътечка, дивна работа,

отправя ли го в нея, знам, избавен съм.

Но искам най-напред да го събудя аз.

Как бих могъл да го събудя лекичко?

Ха целуни ме и ми дай ръката си!

Кълна се в онзи Посейдон, конярина!

Недей ми споменава за конярина,

че този бог ми причинява болките.

Но, сине, ако ме обичаш искрено

О, час по-скоро промени живота си,

учи каквото аз ти кажа, моля те.

Ти виждаш тая протка, тая къщица.

Да, виждам, татко. Що е то наистина?

На мъдри духове е тя мислилище.

Мъже живеят там, и те, говорейки,

те убеждават просто, че небето е

похлупака върху нас, а ний сме въглища.

И те те учат, ако им плати човек,

да победиш и с правото и с кривото.

Отлични люде и дълбокоумници.

Фю! Зная ги, голтаци! Твойта дума е

за босите и бледите бърборковци,

като Сократ и Херефонт! Нещастници!

Е, е, замлъквай! Не приказвай глупости!

Но помисли за залъка на татка си:

иди при тях, изостави конярството.

Кълна се в Бакхус, даже да ми даваше

фазаните на Леогор – не, никога!

Иди, наи-мили сине, умолявам те,

Говори се, у тях две речи имало,

едната – силна, а пък слаба – другата.

От тези двете речи, казват, слабата

надвивала, когато брани кривдата.

И ако ти ми усвоиш неправдата,

при всички сторени от тебе дългове

не ще платя нито стотинка някому.

Не съм съгласен. Със лице повехнало

не бих посмял да гледам към ездачите.

Добре,от днес при мене няма ядене

за тебе, за бегача и возача ти.

Прогонвам те от къщи, бягай поврага!

Ба, вуйчо ми Мегакъл няма без коне

да ме остави. Ти не важиш, тръгвам си.

Аз паднах, ала никакво предаване!

И след молитва към небето, лично аз

ще ида да се уча в туй мислилище.

Но как тъй, старец, бавен и безпаметен,

ще усвоя словесните им тънкости?

Не, ще вървя! Какво се мая толкова?

Излиза един Сократов Ученик.

Е, да те вземат... Кой тъй бъхти вратнята?

Синът Фидонов, Стрепсиад, кикинецът.

Простак си ти, кълна се в Зевс, заблъскал си

тъй силно и безцеремонно вратнята:

новооткрита мисъл бе пометната!

Прости ми.Отдалече съм, от село съм.

Ала кажи: какво се е пометнало?

Това не може да се каже никому,

не бой се. Аз дойдох със намерение

да стана ученик в това мислилище.

Ще кажа. Но е строго поверително.

Сократ запита колко бълши стъпчици

съдържа скокът на бълхата, щипнала

на Херефонта веждата и миг след туй

върху главата на Сократа скокнала.

Стопи той восък, взе бълхата, топна й

краката в него, и когато восъкът

изстина, се получиха обувчици

изу ги и премери с тях пространството.

О, царю Зевсе! Виж ти остроумие!

Ами ако ти кажа друго негово

Веднъж го пита Херефонт, сфетиецът,

какво си мисли той, дали комарите

пищят с устата или пък със задника.

Сократ какво отвърна за комарите?

Той каза, че червото на комарите

е тясно и през теснината въздухът

минава право устремен към задника.

И после, разширявайки се, задникът

издава звук под силата на напъна.

Тръба е, значи, на комара задникът!

О, триж честит със тоя чревология!

Да, лесно би избягнал от присъдата,

познавайки червата на комарите.

Велика мисъл беше му отмъкната

Бе вдаден в лунни фази и движения,

и, както зяпаше нагоре, гущерът

от покрива изцвъка се в устата му.

Хе, на Сократ в устата цвъкнал гущерът!

А снощи нищо нямахме за ядене.

И той какво измисли за да хапнете?

Посипа пепел, тънък слой, на масата,

прегърна шиша и като с пергел в ръка,

отмъкна с него къс месо от жертвата.

И ние на Талес да се учудваме!

Отваряй бързо вашето мислилище,

Сократа покажи ми без забавяне!

Копнея да се уча, ха отваряй ми!

Ученикът отваря вратата. Виждат се учениците на Сократ,

Какви са тия твари, откъде са те?

Какво се чудиш? Спомнят ли ти някого?

Спартанците, пленени в Пилос. Тези тук

защо така в земята са се втренчили?

за лук не се грижете, бе!

Аз зная лук с глави големи, хубави.

А тези, дето одве са прегънати?

А, те изследват тайните на Тартара.

Защо тъй към небето вирят задници?

И задникът им учи астрономия.

( Към някои ученици, доближили до вратата.)

За да не ви завари тука, влизайте.

Не още, не, не! Да почакат мъничко,

да им река за важна моя работа.

Но те не могат да стоят на въздуха

навън, открити твърде продължително.

Това ей тука за какво е, моля те?

Народно и добро изобретение!

А туй е карта на земята. Виждаш ли?

Не виждам тук съдебни заседатели.

Но знай, това наистина е Атика.

А моите съселяни, кикинците?

Ей тук са. А пък Евбея, виждаш я,

ей тази, отстрани се е проточила.

Знам, ние със Перикъл я разтягахме.

Че много близо е до нас. Я гледайте

по-надалече от нас да я преместите.

Я, кой е този, дето висне в кошница?

Но, драги, я викни ми го по-силничко.

Викни си го самичък. Имам работа.

Кажи ми първо какво правиш, моля те!

Въздухоплавам, съзерцавам слънцето.

Тъй, от високо гледаш боговете ни,

от кошница, не от земята?

не бих разкрил небесните явления,

ако не бе ми окачен разсъдъкът

и леката ми мисъл не бе смесена

с подобния й въздух. Наблюдавах ли

от долу, стъпил на земята, горните

неща, не бих ги опознал. Насилствено

твърдта привлича сока на мисловната

способност. То и с мокреша е същото.

Че мисълта привлича сока в мокреша?

Ела, Сократчо, слез при мене, моля те,

да ме научиш, заради което съм

С желание да уча красноречие.

Лихвари и заемодавци опаки

ме грабят, правят опис на имота ми.

Как тъй несетно си затънал в дългове?

Конярска болест ме слетя, изяде ме!

Но преподай ми другата от речите,

с която се не връща дълг. Кълна ти се

във боговете, ще си имаш платата.

Как, в боговете? Не върви такваз пара

В какво се вий кълнете? Може би

в железните пари като в Бизантион?

Желаеш ли да знаеш ясно, правилно

И да общуваш с Облаците в разговор,

Седни тогаз на туй свещено одърче.

Ха вземи сега в ръката си

Защо венец, Сократе, олеле!

Че като Атамант ли ще ме колите?

Ще вриш, кипиш в брашнянотънки работи.

Да не ме излъжеш, бога ти!

Така посипан, съм брашняна работа.

Старче, замълчи набожно и молитвата ни слушай.

“ Ти, о Въздух безбрежен, владетел и цар, ти придържаш високо

Ти, сияен Ефир! Вий, добри богове, вие, Облаци огненогръмни!

Господари, елате, вдигнете се вие пред мислителя сред висините!”

Още не,още не! Първо нека в това се увия, че сух да остана!

Че когато насам се отправях, не взех аз, горкият, ни гугла от

Многотачени Облаци, хайде сега се явете пред взора му вие!

И дали на свещените снежни била на Олимп сте се проснали

или виете своето свято хоро в градините на Океана,

или в Нилските устия речни води вие пиете в златни съсъди,

или ходите по Меотийско море и по снежния връх на Миманта –

чуйте моята реч, примете дара, нека нашият обред ви радва!

нека покажем подвижната росна своя природа!

От Океана, баща ни, с бучащите

бездни, напред към планинските върхове

да съзерцаваме сините хълмове,

плодната свята земя напоявана,

шумните речни потоци божествени,

морската шир и талазите грохотни!

Неуморимо свети окото на Етера

Ха да разсеем мъглата от нашите

вечни лица и с далекопроникващи

Многотачени Облаци, вашият сонм очевидно е чул моя призив.

Ала ти – ти усети гласът им, нали, и шумът на гърма им

И ви тача, богини, отдавам ви чест и на вашия гръм ми се иска

че треперя от тях и съм целия в страх и уплаха,

и сега дали може, или пък не, ала мен ми се ходи по нужда.

Я не дей се подбива, не дей прави тъй, както тези проклети комици,

а набожно мълчи, че богини рояк нанасам се запътват със песни.

нека отидем в светлия край на Палада, да зърнем

скъпия Кекропов кът на героите,

там, дето чествуват тайните култове,

свира след обреда свят посветените;

на боговете поднасят се дарове:

храмове високопокривни, статуи,

празнични шествия в чест на блажените,

цветовенчани жертви и весели пирове –

В ранна пролет е празникът Бромиев

с трепета трескав на звучните хорове,

Обади ми, Сократе,заклевам те в Зевс и те моля, кои са жените,

дето тъкмо изпяха прекрасния химн? Те са може би полубогини?

Не, това са небесните Облаци.те са велики могъщи богини

за лентяите, дават ни ум и талант да говорим и спорим успешно,

да бърборим, да мамим, да смаиваме с реч, да смотаваме своя

                                                                                           слушател.

Затова, значи, след като чух им гласа, полетя ми душата, заиска

да мъдрува изтънко, да се стреми за дима да умува например,

и оборвайки мнение с мненийце,тъй да отвърне на слово със

Затова, ако може, аз бих пожелал да ги видя пред себе си лично.

Хайде, гледай тогава насам, към Парнет. Вече виждам как бавно

Приближават към нас многобройни

по гори, по долини, на, ето, пълзят отстрани...

Ето, аха, май че с мъка, да, вече донейде...

Явява се Хорът на облаците – жени, облечени в прозирна материя.

Е, та виждаш, ако в очите си нямаш гурели колкото тикви!

Да, да, виждам ги аз... Уважаеми!...Хе! Те заеха тук цялото

Но до днеска не си смятал нито за миг, че това са богини,

Да, кълна се в Зевса,аз мислех, че те са мъгла, изпарения,

Но, кълна се в Зевс, ти не знаеш, че те препитават тълпа от

Прорицатели, врачове и вражалци, и контета със пръстен до

Стихоплетци на дитирамбични слова, звездобройци – мошенници

хранят празни безделници те затова, че в поезия ги превъзнасят.

Затова те прославят “стремглавия бяг на блестящите Облаци”,

тези “ буйни коси на Тифона стоглав”, или “ бесните яростни

още “влажните птици с извития клюн, дето бързо из въздуха

и “ на росните Облаци бурния дъжд”. И за всичко това тези хора

лапат “късове едър и хубав кефал” и “ месо от дроздове сладки”.

Затова е така. И е право, нали?

Я кажи ми, какво става с тях,че,

ако вярно са облаци, техният вид е вид на жени простосмъртни?

Че онези в небето не са като тях?

Е, добре де, кажи ми какви са?

Много точно не зная. Но те имат вид на валма от разчепкана

Вярвай бога, а не на жени, не, не, не! А пък тези тук – с носове са!

Отговаряй на мойте въпроси тогаз.

Казвай бързо каквото желаеш.

Ти си виждал понякога облак, нали, който страшно напомня

леопард, или вълк, или бик?

То е тъй, но какво от това, че съм виждал?

Във каквото поискат, превръщат се те. И тъй, видят ли някой

от онези, власатите, като сина Ксенофантов например, тогава,

за насмешка над тази му болест и страст, те сами се превръщат

Ами Симона, този обществен крадец, ако видят, какво ще

За да блесне пред всички ни нравът му, те начаса биха станали

Затова, затова, значи, завчера, щом Клеоним, дезертъора, видяха,

като гледаха тоя страхливец най-пръв, се превърнаха всички

И сега, щом видяха Клистен, във жени се превърнаха всички,

Господарки, здравейте. Ако на друг досега сте говорили, хайде,

и на мен говорете с небесния глас, който пълни простора, царици!

Поздрав, старче, родено в далечни лета, и ловецо на речи

А ти, жрецо на най-остроумен брътвеж, обади за какво сме

Ний не бихме изслушали никого друг от сегашните звездософисти,

освен Продика – него за мъдрия ум и за многото знание, тебе –

затова, че се носиш из пътя си горд, че оглеждаш изкосо нещата,

че, пристъпвайки бос, много мъка търпиш, и че с вяра във нас се

О Земя! О Земя, какъв глас! Колко свят, и внушителен, и

Да, защото богини са те, само те, всичко друго е брътвене

Но, за бога, нима олимпиецът Зевс не е бог според вашия

Какъв Зевс! Не приказвай глупашки неща! Зевс го няма дори!

Ами кой вали, кой праща дъжд? Ей това обясни ми най-първо

И всичко това ще докажа със доводи тежки.

Ха кажи ми, видял ли си някога Зевс да вали при безоблачно

Инак трябваше Зевс и от ясно небе да вали, а пък тях да ги

В Аполон се заклевам, че всичко това ти доказва със тоя си

А пък по-преди истина мислех си аз, че Зевс пикае през сито.

Но кажи ми: кой във момента гърми, та ме кара от страх да

Те гърмят, чрез търкаляне.

Как? Обясни, о, човече, способен на всичко!

Напоени със много и много вода и принудени да се предвижват,

неизбежно увисват, изпълнени с дъжд, след което, когато се

поради тежестта си, един срещу друг, се разпукват със гърмел

Ала кой принуждава ги, мигар не Зевс, да се движати тъй да

Ни най-малко. Въздушният вихър.

Какво? Значи, вихър? Това не го знаех.

зевс го няма, на негово място сега царува Въздушният вихър.

Ала все още нищо не ми обясни за гърма и небесния трясък.

Но не ме ли чу? Казвам, че, пълни с вода, тия същите облаци с

се стоварват един срещу друг и така изгърмяват от своята

Ами как да повярвам във всичко това?

Ще ти кажа със пример от тебе.

Щом на празника Панатенеи с чорба се нагълташ, захващат

във стомаха ти бунтове, и изведнъж той започва да курка, нали

Тъй е, бога ми! Страшно замъчва ме той начаса и ужасно той

и чорбицата в мен като истински гръм затрещи и страхотно

Първо бавничко, лекичко:пър-пър-пър-пръц, след това по-високо:

А когато задрискам, тогава гърми: бам-бам-бам, бам-бам-бам –

( Посочва Хора на облаците. )

Помисли си сега, ти гръмовно пърдиш със своето малко стомахче,

а защо да не бъде възможен гърмът страховит на безкрайния

Затова и двете думи гърмеж и пърдеж си приличат така

Но светкавицата – обясни ми това – откъде иде, пламнала

и защо, като удря, изгаря едни, а пък други ги само опърля?

Тук е ясно, че нея изпраща я Зевс срещу клетвопрестъпници

Че защо бре, глупако, тъпако такъв, останка от дните на Кронос,

ако бие по клетвопрестъпници, той досега не изгаря ни Симон,

ни Теор, ни дори Клеоним? А пък те са престъпили не една

Не, по своя храм праща светкавица той, по атинския Сунион

по големите дъбове. Да, и защо? Че дъбът ли е клетвопрестъпник?

Аз не зная, но май че си прав. И все пак тая пуста светкавица

Е, когато се вдига сух въздух към тях и бъде затворен,тогава

ги надува отвътре той като мехур, след което по необходимост

ги разкъсваи с устрем излиза навън в резултатна големия

като сам се запалва от своята мощ, от своя свистеж, своя натиск.

Да, така е, кълна се в Зевса. И аз го изпитах на празника

Аз печех за домашните свои шкембе, но забравил бях да го

а пък то – занадува се, че изведнъж се разкъсва и хайде –

с мръсотията право във двете очи и лицето ми тъй изпогаря.

О, човече, ти, който жадуваш от нас да получиш голямата

как честит сред атинците, па и навред между гърците, скоро

ще станеш, ако бъдеш мислител, човек паметлив и в душата ти има

да не се уморяваш, когато си прав, на нозе, и когато се движиш,

да понасяш безропотно, твърдо студа и към ядене да те не тегли,

да отбягваш от вино, от спортни игри и от другите глупости

като смяташ, тъй както приляга на мъжпросветен, че

е победата в делото, в твоя съвет и най-сетне в словесните

Е, добре, ако трябва корава душа или грижа, що сън ти не дава,

и умерен, с оскъдица свикнал стомах, благодарен от чубрица

то недей се страхува, за всичко това бих могъл наковалня да

Вече никого няма да смяташ за бог, само тия, почитани тука:

туй безкрайно Пространство, ей този Език, тези Облаци – три

А пук с другите, знай, да ги срещна дори, аз не ще разменя нито

Нито жертви за тях, ни възливки за тях! Не, за тях ни тамянено

Е, какво да направим за тебе сега? Казвай смело, и ти ще го

но тачи ни, диви ни се и се стреми да добиеш потребната

Господарки, тогава помолил ви бих за едно нещо просто нищожно:

да надмина чрез свойта ораторска реч всички елини с петстотин

Хайде, всичко това ще го имаш от нас. От сега занапред вече

пред народа не ще защитава със реч своя възглед по-често от

Не, не съм по големите възгледи аз, те не ми са потребни, не

искам правото само да извъртя, от лихварите да се изплъзна.

Ще получиш каквото желаеш. Та то е наистина работа проста.

Ала хайде, предай се по-бързо сега в ръцете на нашта прислуга.

Аз ви вярвам, затуй ще постъпя така. Че голяма неволя ме

И конете със пръски, и тежкият брак ме съсипаха вече напълно.

Нека правят със мене каквото си щат.

Предоставям им ей това тяло,

да ме бъхтят и мъчат със глад и със жад,

с мръсотия, със студ, нека жив ме дерат,

но от дългове само да се отърва

и да бъда в очите на хората пръв

шарлатанин, негодник, безсрамник, нахал,

сладкодумник, подлец, безподобен лъжец,

изврътливец, в процесите вряли кипял,

формалист, кречетало, лисица, мазник,

изнудвач, присмехулник, ленивец, гадняр,

закачливец, мръсник, самохвалко, хитрец,

да ми викат по пътя, каквото си щат

нека правят от мене и нека дори,

ме правят на наденик и подир туй

нагостят философите с мене!

той е с дързост, с мисъл бърза и готова!

Знай, че узнаеш ли тези неща от мене,

най-завиден живот в света ще водиш.

Всичко това ще го видя ли някога?

 Да, пред вратите ти вечно ще има тълпа от люде,

да поприказват със тебе и с тебе да се поразговорят

все по дела и по тъжби за много таланти,

за да получат съвет, достоен за твоята мисъл.

Ала ха залови се със стареца ти и основни понятия дай му,

раздвижи му насам и нататък ума, провери му мисловната

Е, хайде вече, покажи ми нрава си,

че като знам какъв е, според нрава ти

да избера надлежните оръдия.

Ала какво, за бога, ще ме стреляш ли?

Не, искам да те питам нещо кратичко.

Когато ми дължат, аз помня хубаво,

когато сам дължа, забравям хубаво.

Ами природна дарба слово имаш ли?

Не, слово не, но имам дарба крадене.

Ха, щом ти хвърля мъдрост за небесните

Какво, ще лапам мъдростта по кучешки?

Това е то човек неук и варварин!

Боя се, старче, че ти трябва тупане.

Като почакам, призова свидетели.

Почакам пак и викам в съд побойника.

Прието е да влизаме съблечени.

Но аз не идвам тук да ме претърсвате!

ако се уча с труд и прилежание,

с кого от тези тук ще си приличаме?

Ще бъдеш като Херефонт, без разлика.

Ще бъда, значи, полумъртъв, беден аз!

Я стига дрънка! Но сега последвай ме

едно кравайче с мед. Защото страх ме е,

като че слизам при Трофоний, в дупката.

Върви! Какво се маеш там край портата?

Сократ и Стрепсиад влизат в мислилището.

Хайде, върви, честит да бъдеш

Нека щастлив бъде тоя мъж,

природа с нови и нови знания

Зрители, ще кажа пред вас

да, кълна се в бог Дионис,

както аз пък виждам във вас

а пък в тази комедия тук –

плод на толкоз труд! Ала бях

мъдрите – нали зарад вас

Че откакто люде със вкус,

и подхвърлих свойто дете –

как тъй, аз, мома, ще родя? –

вий пък го приехте с любов

залог, че сте честен съд.

вижте колко скромна е тя!

с член червен в самия край,

член дебел – да буди смеха

Над плешивци тя се не смя,

който, като брътви стих,

удря с пръчка своя съсед,

Тя не тича с факли в ръце,

тя не вика: “ Ох, уви!” –

След като съм такъв поет,

аз не мамя зрителя свой –

Клеон беше в своя зенит –

после падна той повален –

аз не го докоснах с крак.

без да спират, сквернят и днес.

в нея той, негодник такъв,

образ стар, от Фриних познат,

пак Хипербол в своя стих,

Който се разсмива при тях,

вас ще смятат в бъдните дни

Строфа

още – могъщия вожд, господар на тризъбеца,

Също преславния татко наш, Етера

най-многотачен, хранител на всичко живо,

обгръща със лъчи пресветли

Вие, зрители премъдри, тук внимавайте сега.

Ние сме онеправдани и открито ви корим.

Че от всички богове сме най-добрите за града,

а единствените ний сме незачетени от вас,

ний – макар че ний ви пазим. Почне някаква война,

дето няма капка смисъл – ний гърмим или ръмим.

После, след като избрахте Пафлагонеца-кожар,

този враг на боговете, за стратег, тогава ний

свихме вежди в страшен ропот:”блесна мълния със гръм”,

месечината напусна пътя си, а Слънчо сви

накъм себе си фитила и отказа начаса

Вие все пак го избрахте, казва се, че глупостта

е присъща на града ни. Ала боговете бдят

и към по-добро обръщат грешките ви всеки път.

Ползата от тази грешка лесно ще посочим ний.

Заловете тая чайка Клеон в кражба и рушвет,

па сложете на врата й прангите, тогава пак,

според обичая древен, всяка грешка, всяко зло

към добро ще се обърне за изгода на града.

делоски боже! Ти над Кинт

Също и ти, о блажена богинъо, със златния

ефески дом, дето славят те в хор

Също и ти, наша местна владичице,

градозащитна Атино с егидата страшна!

блестящ под боровите факли,

между делфийските вакханки, водачо

Тъкмо готвехме се ние да потеглим нанасам,

и насреща ни – Луната. Каза да ви съобщим –

първо, поздрав на Атина и Атинския съюз;

второ, каза, че се сърди, че сте се отнесли зле

с нея, дето ви помага не на думи, а с дела.

Факли за по драхма всеки месец ви спестява тя,

та, излизайки от вкъщи вечер, казвате така:

“Робе, не купувай факла, има лунна светлина!”

казва, че и много други добрини ви прави тя.

Но погрешно вий броите дните, хаос е у вас,

тъй че, казва, боговете й се карат всеки път,

щом се върнат у дома си, неполучили обяд,

тъй като по свойта сметка сбъркват празничниите дни.

Често пък, когато ние, боговете, в знак на скръб

постим, помнейки смъртта на Мемнон или Сарпедон,

вие правите възливки и се смеете. Затуй,

след като Хипербол стана член на Верския съюз,

ний венеца му отнехме: тъй ще знае по-добре,

че ще трябва по Луната да пресмята свойте дни.

ВТОРИ ЕПИЗОД

От мислилището излиза Сократ

Заклевам се в Диханието, в Хаоса

и Въздуха. Не съм видял в живота си

такъв простак, тъпак, дръвник, безпаметен!

Захване се да учи дребни хитрости,

а ги забравя още ненаучени!

Но я да го извикам вън на светлото.

Къде е Стрепсиад? Ела с леглото си!

Не дават да го нося дървениците.

Сложи го тък и напрегни внимание.

Ха сега, какво ще учиш по-напред

от туй, което не си учил никога?

Граматиката? Ритмите? Размерите?

Размерите, по моему, че тези дни

житар ми резна две кила от житото.

Не питам туй, а кой размер е по-добър –

триметърът ли или тетраметърът.

За мене няма по-добро от крината.

Човече, дрънкаш глупости!

че крината е равна с тетраметъра.

Да опустееш, селяндур невежествен!

Но бързо можеш да научиш ритмите.

Как с ритмите ще препечелвам хляба си?

Ще бъдеш, първо, духовит със хората,

когато разумяваш кой от ритмите

е боен танц и кой е танц на пръстите.

На пръстите ли? Заная го.

Кой друг, ако не бъде, ето, този пръст?

Преди, когато бях дете, бе този на.

(Показва средния си пръст.)

Оная реч, оная, най-неправата.

Но първо ще научиш други работи:

кои четириноги са от мъжки род?

Ма зная ги аз мъжките, че луд ли сам?

Овенът, бикът, кучето, петелът и ...

Видя ли, че грешиш! “Петелът”! Може ли

за мъжкото “петел”, че и за женското?

Как тъй ли? Ха! “Петел” и пак “петел”!

Да, тъй е. Но как трябва да му казваме?

“Петел” – едното, а “петлица” – другата.

“Петлица”? Тъй! Заклевам се във Въздуха!

Че само за това ти поучение

добре ще да напълня нощъвите ти.

Как, “нощъвите”? Мъжки или женски род?

“Нощъв” и “Клеоним” са от еднакъв род.

Но, драги, Клеоним си няма никакъв

“нощъв”, ами си меси в кръгла чутура!

Но как ще трябва да му викам в бъдеще?

Е, как! “Нощва”, като “Сострата”, ясно е.

“Нощва” ли? Мигар женско?

“Нощва” и “Клеонима”, значи, казваме!

Ще учиш още имената, личните –

кои са мъжки и кои са женски род.

Лизила, Клитагора и Деметрия.

Мелезий, Филоксен, Андрей, Перикъл и ...

Но мъжки ли са всички те, негоднико?

За вас не са ли мъжки, а?

на пътя си Андрей, ще му извикаме?

Хм, как ли? Тъй: “Андрея бе, ела насам.”

Ха тъй! “Андрея”! Ами той жена ли е?

Не е ли право тъй? Войник отиде ли?

Какво ще уча всеизвестни работи?

А, нищо...Хайде лягай тук....

...и помисли по своите си работи.

Не, моля те, не тук. Но щом потребно е,

ще ги обмислям, като легна наземи.

Ох, как ще ме накажат дървениците!

Сократ влиза в мислилището.

А пък стигнеш ли до безизходица,

сладък сън очите ти да не знаят.

Умирам, ох! Излизат от леглото ми

и страшно хапят дърве...коринтийците!

и парата ми хвръкна, и здравето, ах,

и душата ми хвръкна, и чехлите с тях,

и отгоре на всичките тези беди

та насмалко и сам аз да хвръкна!

Сократ излиза от мислилището.

Хей, ти там? Размишляваш ли?

Какво е твойто размишление?

Какво ли ще оставят дървениците

Не се глези, а се завий по-хубаво.

Ще трябва да измислим отървителна

Кой ще ме завие с кожа от

“офне”, а в нея хитрост отървителна?

Да видя първо какво прави старецът.

Аз ли? А, не, не, заклевам се!

Да, нищо, само членът е в ръката ми.

Я бързо се увий, за размишляване!

Върху какво? Сократе, обади ми го.

За туй, което искаш сам, кажи ми го.

Ти чу сто пъти моето желание –

да не изплащам дълговете никому.

Добре увий се. Разсечи идеята

на тънко, раздели, обгледай правилно

парченцата и размисли над своите

Не бой се. Затруднен от мисъл някаква,

мини край нея. След това разгледай я

повторно и я претегли внимателно.

Казвай, старче, слушам те.

Идея срещу плащане на дългове!

Ако си купя тесалийска вещица

и през нощта сваля луната, после пък

я туря като огледалце в някакво

калъфче кръгло, да стои заключена...

Ако луната не изгрява повече,

Тъй. Лихвите се плащат ежемесечно.

Добре. Ще ти предложа нещо смислено.

Ако те съдят да платиш пет хиляди,

как би могъл да анулираш делото?

Как? Как? Не знам. Но да помисля мъничко.

Недей въртя идеята край себе си,

пусни ума си да лети из въздуха,

тъй както хвърка, вързан с нишка, бръмбарът.

Открих отличен ход за анулиране,

Навярно ти си виждал у билкарите

един красив прозрачен камък, огъня

А, разбрах. Кристалът ли?

Да, да. Какво би рекъл, да го взема аз,

когато тъкмо искът пише писарят,

че да застана тъкмо отдалеч, към слънцето,

и тъй да разтопя на иска буквите?

Прекрасно е, заклевам се!

че анулирах дело за пет хиляди!

Да отклониш присъдата по делото,

което губиш,нямайки свидетели.

додето се разглежда предпоследното,

обесвам се, преди да са ме викнали.

Че кой ще води дело срещу мъртвия?

Глупак! Не ще те уча вече, махай се!

Ама защо? Недей, Сократе, моля те!

Научиш нещо и след миг – забравиш го!

Добре, кажи, какво учи в началото?

Да видя... хм... в началото... в началото...

Туй, дето месим хляба, как се казваше?

отивай, старче тъпо и загубено!

Сега какво ще стане с мен, злочестият,

загивам без езиково извъртане!

Но вие посъветвайте ме, Облаци!

И ние, старче, ще те посъветваме,

ако си имаш син отгледан, пращай го

да учи вместо тебе тези работи.

Да, имам син, добър е той, и хубав е,

ала не ще да учи. Та кажи сега!

Пращи от здраве, снажен е,

по майка той е от жена разглезена.

Но ще вървя при него и, откаже ли,

ще го натиря от дома, решено е!

Но влез дома и ме почакай мъничко.

О, готов е на всичко, каквото му кажеш да стори!

А ти, додето тоя човек е смаян и явно възбуден,

Сократ влиза в мислилището.

СTРЕПСИАД (блъска сина си)

В Мъглата кълна се, напущташ кьщата!

върни, гризи колоните на вуйчо си!

кълна се в Зевса, ти не си на себе си!

Я гледай, гледай!Зевса!Що за глупости!

Във Зевса вярва, а пък гледай боя му!

я виж-детенце, вярва в стари приказки!

Ала ела да чуеш нещо повече,

и да ти кажа друго-него знаеш ли,

човек ще станеш.Но не казвай никому.

Закле се в Зевса, тъй ли е?

Но гледай, благо е науката!

Не съществува, Филипиде, Зевс!

Прогонил Зевса, цар е вече Вихърът.

не казвай нищо лошо за отличните

и умни люде.От пестовност никога

те нито са се стригали, ни мазали,

не са на баня ходили.А ти на мен

прахосваш, като на умрял, имотите.

Не, тръгвай вместо мен на обучение!

При тях какво добро ще усвои човек?

Какво ли?Всичко мъдро за човеците.

Ще разбереш, че си тъпак невежествен.

Но ето тук почакай ме за мъничко.

Какво да правя с този полудял баща?

На съд да го предам за невменяемост?

Да кажа лудостта му на гробарите?

по една птица във всяка ръка)

Ти как наричаш ей това, е?Казвай де!

Двете “птица”?Ама смешен си!

“петел” наричай, а “петлица”-втората.

“Петлица”?Ти научи тези мъдрости

одеве като влезе при гигантите?

И много други!Ала всичко учено

тозчас забравих поради годините.

Затуй ли си изгубил и наметката?

Не я изгубих, ами изпремислих я.

Къде ти са обущата, безумецо?

                                              Като Перикъл жертвах ги” за работа”.         

Но, хайде, тръгвай, да вървим!И, слушайки

баща си, сбърквай.Спомням си как някога

ти, шестгодишен, бъбреше.Послушах те

и с първата пара съдийска купих ти

една колца за Зевсовите празници.

Но да не се разкаеш с времето!

Излез!Сина си аз ти вобя, ей го на,

И необучен да виси във кошница.

Дано набучен да стъпчиш на колеца.

Е, поврага!Проклинаш си учителя!

На, виж това стърчиш е произнесено

тъй глупаво, с уста широко зинала!

Как може дас е справи той с извъртане,

с нападка и с наперен довод?Все таки

Хипербол го научи за две хиляди.

Не бой се, обучавай го, схватлив е той.

Детенце беше още, ей на тонинко,

дома строеше къщички и кораби,

и кожени колички изработваше,

и жаби – чудо!- от кори си дялкаще.

Но гледай да научи двата довода-

и силния, каквото е, и слабия,

чрез който може да се гътне силният!

В протиевн случай непременно кривия.

Ще учи , като чуе двата довода.

правдиви думи да отричаш правото.

Покажи се де, хайде, минавай напрд,

да те види народът, нахалник такъв!

О, върви дето искаш!Пред тази тълпа

ще те смачкам по-лесно със своята реч!

Ще ме смачкаш?Че кой си ти?

Ала пк ще те гътна, макар да твърдиш,

Изнамирайки нови мотиви безчет.

И причина подобни неща да цъфтят

А пък аз ще оборвам с оспорваща реч

и твърдя: няма никаква правда в света.

Ако имаше правда, то как така Зевс

не загина, подир като своя баща

Ба-ба-ба, злото тръгва напред,

прилошава ми!Я ми подайте леген!

Ти си глупав дъртак и замаян чудак!

Ти си тип развратен и без капчица срам!

Без да искаш , със злато покриваш ме ти!

Не, това се анричаше по-рано кал!

А пък днеска за мене украса е то!

от училище бягат децата сега,

но атинците някога ще разберат

на какво обучаваш глупците у нас!

Ала по-рано ходеше просяк с торба,

Панделетова мъдрост гризеше, нали?

за да сееш развала сред наште деца!

Ти тогава не ще учиш, много си вехт!

Само аз, ако трябва да бъда спасен-

да не сье занимава с глупашки брътвеж!

Нека той си лудее, при мене ела!

Само с пръст го допри, и ще видиш тогаз!

Хайде, слагайте ктай на борби и псувни.

Покажи на какво обучаваше ти

свойта нова наука, та той да реши,

като чуе как двамата спорите, кой

да му бъде учител оттук нахатам.

Хайде, кой ще говори от двама ви пръв?

А пък после, когато си каже речта,

срещу него със мънички нови словца

и с идеи ще почна да стрелям.Накрай

осмели ли се гък да ми каже дори,

той, надупчен в лицето и в двете очи,

гаче стършил го жилил, ще падне и тъй

Хаиде ти, увенчалият наште деди с многобройни начества редки,

 дай да чуем гласа ти, със който си горд, и кажи ни за своята същност.

Е, добре, ще ви кажа за стария ред възпитателен, как беше с

преди време, когато с правдиви слова аз цъфтях и вирееще

Преди всичко не биваше в прежните дни нито гък от дете да

после всички деца от една махала към учителя тръгваха мирно,

почти голи, на групи, на групи, дори ако падаше сняг на парцали.

После, без да преметнат крак бърху крак, те започваха песен,

“Ти , Паладо, рушителко на градве” или “Вик надалече се

и я пееха по музикалния строй, наследен от бащите им слани.

Ако някой решеше да стори шега или правеше смешни извивки,

като тези, които изкуствено днес ги извиват по Фринисов

за това получаваше здраво дърво, че със музите смешки си

А в палестрата седнали, трябваше те да проточват нозете си,

да не дават възможност на външни лица да гледат неща

След това , като ставаха, трябваше пак да заглаждат игрищния

и внимават да няма по него следи съблазнителни за педерасти.

По-надолу от пъпа си никой младеж се не мажеше с масло

та по срамните части се виеше мъх, свеж и нежен като на дюля.

Не отиваше никой с преправен гласец, с интонации меки и

на любовника да се предлага самин, да му хвърля пленителен

А на обед не бе позволно дете да грабне най- вкусната ряпа,

да посяга за целина и магданоз пред очите на по-стари хора,

да е лакомо, да се кикоти със глас или крак бърху крак да

Старовремски неща от Диполиев ден, чак до горе със златни

със Кедидови песни и с биче клане!

То е тъй, но това са нещата,

 чрез които системата моя успя да роди маратоските воини.

А ти учиш сегашната наша младеж дас е гуши от рано в наметки,

и умирам от яд, като видя момци да играят боенния танец,

като вдигнат над пъпа си бойния щит и не щат и да знаят

Затова ти, момчето ми, мен избери за учител-Правдивия

и ще свикнеш да мразиш пазарската глъч, да отбягваш от

да изпитваш пред срамни деяния срам, при насмешка да

да се вдигаш почтително, като съзреш някой възрастен да

да не се държиш грубо със майка, с баща, ното други позорни

да допускаш, защото чрез тях ще петниш красотата на своето

да не влиташ въъв къща на лека жена, да не би, като зяпаш

да те тупне със ябълка малко курве и затрие добрата ти

да не тровиш със своята реч възрастта, от която грижовно си

КРИВИЯТ ДОВОД (Към Фидипид.)

Ако ти на това му повярваш, момче, ще ти станат прилика,

свиновете на наш Хипокрит, и градът ще ти вика “ синчето

Не, обратното, бляскав и свеж като цвят, ще прекарваш по

и не ще дрънкаш плоски заядки навред по площада, тъй както

и не ще бъдеш влачен по разни делца на циции, клеветници,

а ще слизаш в оназ Академия там, под маслините свети ще

на главата с тръстиков венец, а до теб ще се движи връстникът

и ще дихаш на тис, на спокоен живот, на топола със сребърни

ще се радваш на ведрия пролетен ден, в който бряст и топола

Та ти, с изтънчената муза,

трябва да кажеш възглед нов-

Май трябват ти насреща му страхотни аргументи,

за да свалиш противника и да не ти се смеят.

Горя от нетърпение отдавна и желая

да срина всички възгледи с обратни аргументи.

Защото съм наречен аз от учените люде

Слаб довод или Крива реч, затуй че пръв захванах

законите и правото с мотиви да оспорвам.

А то – то струва повече от цял товар със злато:

залавяш се за слабата страна и побеждаваш!

Я гледай как науката на тоя ще оборя!

Той казва, че не бивало да вземаш топла баня!

Защо си против топлата вода, че я отричаш?

Защото е страхотно зло и прави слаб човека.

Почакай.Ето, хванах те и няма да избягаш.

Сред синовете Зевсови, кажи, кого почиташ

като човек с юнчен дух и с подвизи безбройни?

Не бих поставил никого по-горе от Херакъл.

А наеш ли Хераклови студени бани нейде?

което прави банята претъпкана с младежи,

заети с бръщолевене, палестрата пък-празна!

Стоели по плошадите – кориш ги!Аз ги хваля!

Да беше нещо лошаво, не би представил Омир

как Нестор и героите говорят по площади!

Сега да жидим речите – той казва, на младежа

не трябват пражнения в речта, а аз – обратно.

Почтеността му трябвала!Това е втора грешка.

Ама че ти видял ли си човек да е постигнал

облага чрез почтенност, бре?Кажи, опровейгай ме!

Мнозина. С туй си качество Пелей получи меча.

Ха, меча?Смешна работа, получил меч, гокият!

Ами Хипербол с лампите?Чрез своята развала

получи много хиляди, не меч, кълна се в Зевса!

Пелей с почтеността си взе Тетида за съпруга.

А тя пък изостави го!Не беше грубиянин,

Не бе добър в постелята, не бодърстваше нощем,

Т помисли , момчето ми – за всичко туй, което

е в скромността, от толкова наслади се лишаваш:

жени, момчета, ядене и пиене, закачки.

Безсмислен е животът ти, ако това ти липсва.

Сега да видим нуждите на нашата природа.

Сгрешил си, курварувал си, но ето че те хванат.

Загубен си!Че словото ти липсва!А при мене –

играй и скачай, радвай се, за срам не смятай нищо.

И хванат ли те с някоя, ще кажеш на мъжа й,

че нямаш престъпление – на Зевса позови се:

и той е бивал победен от Ерос и жените,

а ти си смъртен, можеш ли да надвиваш бога?

Ако му тикнат ряпата ис пепел го ощавят?

Какъв ще му е доводът, че той не е развратник?

Че и развратник нека бъде, зле ли е?

Че от това по-лошо нещо има ли?

Ами ако те победя и в този пункт?

ПРАВИЯТ ДОВОД (към публиката)

Сразен съм, о, развратници!

(Обръща секъм Сократовото мислилище.)

КРИВИЯТ ДОВОД (към Стрепсиад)

Какво сега?Ще вземеш ли момчето си,

Учи го, и наказвай го, и все помни

Добре, софист ще си го вземеш опитен!

По-скоро, мисля, блед и за окайване!

мисля си, че има да се каеш.

Искаме сега да кажем на съдиите какво

ще спечелят, ако с право глас за този хор дадат.

Преди всичко, ако ниви преоравате, то дъжд

най-напред за вас ще пратим, а за другите – подир.

После, ние ще ви пазим и реколта, и лозя –

нито суша да ги мъчи, нито прекомерен дъжд.

Ала ако някой смъртен нас, богинитр, презре,

да внимава колко много зло от нас ще претърпи.

От земята си ни бино, нито плод ще има той.

Тъкмо като ще покарат и маслини, и лози.

Те пресечени ще бъдат – с прашки ще ги поразим.

Видим ли, че прави тухли, ще захванем да валим;

И зажени ли се сам тий, или близък, или свой,

ще валим от мрак до утро, тъй че да предпочете

Да, пети, че четвърти, трети, втори ден,

с треперения, страхове и ужаси

за мен, дохожда – старият и новият.

И всеки, към когото имам дългове,

кълне се да ме смачка по съдилища,

е моята молба: “Човече, този дълг

не искай днес, за този тук – изчакай ме,

а този ми прости! ” Не щели никога

да си получат сумите, ругаят ме

като нечестен. “ Ще те съдим! ” – викат ми.

Е, ха сега да съдят! Все едно ми е,

щом Фидипид се учи на ораторство.

Ще разбера. Да чукна в туй мислилище.

А, добър ден! Вземи най-първо туй на хе.

Все трябва да се зачете учителят.

Ами синът ми, я кажи, научи ли

Така че ще отхвърлиш всички дългове.

Ако дългът е искан пред свидетели?

Та по-добре, дори да бъдат хиляди!

Сега ще викам до пресипване.

Плачете горко вий, кредитори,

за сумите, за лихвите от лихвите,

бранител и спасител, смърт за моите

врази, гонител на неволи бащини!

Викни го бързо, нека дойде тук.

Дете, излез от къщи, сине,

Ох, ох, дете!Ох, уха, ухаха!

Ох, как се радвам първо на цвета ти аз!

Сега се вижда, силен си в отричане,

в оспорване. Цъфти върху лицето ти

познатото “Какво говориш?”, способът

да минеш за обиден там, където си 

обидник и злосторник сам, познавам го.

                                                  И погледът ти е съвсем атически.              

Понеже ме погуби, ха спасявай ме!

Че кой е стар и нов ден едновременно?

Ах, този, в който се завежда делото.

Кредиторите ще загубят. Няма как

един ден в два да се превърне, ясно е.

Как ли? Щом като една жена

не може да е хем мома, хем бабичка…

Народолюбец беше Солон някога.

Къде е тука старият и новият?

Та той опрдели за призоваване

Ами защо властта приема залози

а само в два – във стария и в новия?

С тях става, мисля, както при гладниците:

за да отмъкнат час по-скоро залога,

Нещастни, за какво сте седнали

за нас?Ей, вие, прости нули, камъни,

Във моя чест и в чест на син ми – ей го на –

аз пея химн за наште постижения:”Браво, Стрепсиаде драг,

със завист, че признавайки, процесите печелиш.

Но нека се прибирме, да те гостя най-първо.

Влизат в къщи.Появява се Първи заемодавец, придружен

ПЪРВИЯТ ЗАЕМОДАВЕЦ (към Свидетеля)

И трябва ли да жертваш от имота си?

О, не!Без срам да бях отказал онзи ден,

Но своя град не ще посрамя никога,

За двестата, които взе от мене, бре,

Аз – кон?Ей, хора, слушайте!

Конете аз ги мразя, всички знаете!

И се закле да ми ги вирнеш, бога ми!

Е, да, огава Фидипид не знаеше

И затова сега ще се отметнеш ли?

Че за какво го пращах на учение!

Под клетва в б оговете ще отричаш ли

Във Зевса, в Посейдонс, Хермеса.

Кълна се в Зевс, петак бих дал да можеше!

Да пукнеш заради това безсрамие!

Какъв тутлум!Със сол да го натъркаме!

Кълна се в Зевс и боговете, скъпичко

Че клетва в Зевс е смях за хора учени!

Ще си платиш за всичко туй, наистина.

Но ще дадеш ли, или не, парите ми?

Ще отговоря с много ясен отговор.

Какво ли ще направи?ще ги върне ли?

СТРЕПСИАД (връща се с нощви в ръце)

Къде е, който искаше парите си?

Пари от мен ще иска, пък невежествен!

И знай, не давам нито грош на никого!

ми е известно.Ала свършвай, махай се

отивам във съда и внасям залога!

(Излиза заедно със Свидетеля.)

И него ще загубиш като двестата!

Пък аз не ти желая злото, въпреки

Я, кой се е развайкал тъй?Не вика ли

от божествата на Каркинос някое?

Ах, кой съм аз, желаете да чуете?

Сурови боже! О съдба, разчупила

колата ми! Паладо, ах, погуби ме!

Каква беда ти причини Тлеполемос?

Не се шегувай, а кажи, приятелю,

Да, чини ми се, зле си ти наистина.

Конете от колата ме изтърсиха.

Дрън – дрън!Не си се пльоснал от магаре, я!

Ах, значи , дрънкам, искайки парите си?

Май имаш сътресение на мозъка.

А ти, ако не ми дадеш парите ми,

Не знам каква е, нито ми е работа.

Че как тъй претендираш за парите си,

Добре, ако си затруднен, дай лихвата

Кое е туй животно – лихвата?

Какво ли? Дето ежедневно, месечно,

парите стават повече и повече

Как, смяташ ли морето да е станало

все същото е. И несправедливо е

не става по-голямо, глупчо, въпреки

пари желаеш да ти станат повече?

По – бързо да се ометеш от прага ми!

Какво се маеш, хайде! Тръгвай, кон такъв!

А, бягаш? Смятах да те пораздвижа аз,

хем заедно с колата и с конете ти!

Какво е любовта към злото!Старецът,

софист, започнал с хитрости,

Защото, мисля, ще намери скоро той

Съседи, близки, сродници, приятели!

Спасете ме със всички средства, биятме!

Горко ми!ох, главата ми, ох, зъбите!

Ей на, признава, че ме бие!

Мръсник, отцеубиец тип, злодей такъв!

Кажи ги пак, притуряй още повече.

Ти знаеш как ме радват ругатните ти.

Посипваш ме със розов цвят!

Баща как може с право да се бие, бре?

Ще тои докажа, ще те убедя дори.

Избирай който щеш от двата довода.

Добре съм те изучил аз, нещастнико,

да спориш срещу правото, и ей сега

ще слушам, че е правилно и хибаво

бащите да ги бият синовете им!

Но смятам, ще те убедя, та слушайки,

Добре, желая да ти чуя думите.

Ти трябва, старче, да измислиш начини

че той не би бил тъй безсрамен, нямайки

Да, дързостта му има почва:вижда се

Ала кажи на хора ни с какво започна спорът,

начлото на битката.Стори го непременно.

Добре, отде започнахме да се ругаем с него,

 за Овиньо, как го стригали, от Симонид. Веднага

отвърна, че пеене и свирене на лира

Не трябваше ли тоя час да те набъхтя зсраво?

Пей, вика ми на обеда! Щурец ли угоштаваш?

Такива думи казваше и вътре като бяхме,

за Симонид говореше, че бил поет негоден.

Макар и мъка, сдържах се в начаалото, а после

Есхилово. Тогава той веднага тъй ми каза:

“Есхил ли сред поетите да смятам аз за първи?

Несвързан, шумотевици, големи, гръмки думи!”

Тогава как си мислоте?Сърцето ми подскочи!

Но своя гняв преглътнах аз и казвам:”Прочети ми

там нещо от модерните, да чуя нещо мъдро.”

Тозчас задекламира той от Еврипид – как братът

Не е ли с право, след като не смярташ Еврипида

Мъдрец?Но...Ох, какво да кажа?

Как?С право ли?Безсрамнико!Че аз съм те отгледал!

Отгатвал съм ти мислите, когато си ломотил:

ти кажеш “Пю” – разбирам аз и давам ти да пиеш,

 поискаш “папо” – ето ме, дохождам , хляб ти нося.

Неказал още “ъкъкъ”, изнасях те навънка

 и те държах през вратнята. А ти, като ме стисна,

Сърцата на по-младите май трепртни

Ако след тези подвизи чрез брътвене

не давам аз за кожата на старците

дири си убедителност, та прав да им се сториш.

Как сладостен е досегът с неща дълбоки, нови,

Към конен спорт единствено насочвах аз ума си,

 не можех ни три думици да кажа, без да сбъркам.

Но след като самият той ме отклони от него

Конете карай, моля те, защото предпочитам

Оттам подхващам думата, където ме прекъсна.

И тъй, когато бях дете, ти бил ли си ме?Казвай!

Ами че да, обичахте и грижих се...

Кажи ми, не ще ли бъде правилно и аз да ет обичам

И как тъй твоят гръб да е от сопа недокоснат,

 а моят – не?Че гражданин свободен съм и аз, де!

“Децата плачат!”Как така бащата да не плаче?

Ще кажеш, че децата е прието да се бият.

Ще бъзразя, че “старците са дваж деца”, така че

те, явно, трябва повече от младите да плачат, доколкото по-малко е проститрлно да бъркат.

Не е прието никъде бащата да се бие.

Създалият такъв закон не е ли бил подобен

Защо да нямам правото чрез нов закон да кажа :

синът ще може също тъй баща си да пердаши!

Побоите, нанесени пред закона, ние

Но погледни петлите, че и всички други птици,

Ами тогава, след като петлите са ти пример,

Това е дриго, драги ми.Сократ не го признава.

Все пак не бий, че иначе ти сам ще се осъждаш.

Аз имам правото да бия тебе, ти пък –

Напразно ще съм плакал аз, а ти ще ми се смееш,

Май правилно говори той, другари,

 май трябва да отстъпваме пред тях, ако са прави.

Естествено, ще плачем, я, постъпвайки нередно!

Не ще се сърдиш може би, за туй, което стана.

Че как тъй?Обясни ми ти каква облага имам.

ти сам, Сократ и кривите ти речи!

Заради вас така пострадах, Облаци,

За всичко туй ти сам си си виновният,

Защо по-рано тъй не ми говорехте,

а стария неук човек подбутнахте?

Това го правим винаги, узнавайки,

страха от боговете да познава.

Ох, Облаци!Сурово, ала право е!

Не биваше да присвоявам чуждите

Не правя зло на своите учители!

Я, Зевса на дедите! Остарял си ти!

Изгонил Зевса, днес царува Вихърът.

Не го е той изгонил, ами татко ти

Лудувай асм и си приказвай глупости!

О, глупост моя!Полудях, прогонвайки

(Дава си вид, че се прислушва към статуята.)

съветваш да не ходя по съдилища,

Ксантий се качва на покрива и го руши.

На мене факла дайте ми запалена!

Да ми плати ще искам днес от някого

                                                                  Ох, ох!Ох, ох!             

Старай се, факло, пущай силни пламъци!

Ами с гредите бовя тънък разговор.

Ох, оле!Кой ни еподпалил къщата?

Аз, онзи, на когото взехте дрехата!

СОКРАТ (показва се на прозореца)

Какво работиш ти бе, там, на покрива?

Въздухоплавам, съзерцавам слънцето.

Ох, аз нещастен, беден!Задушавам се!

Аз, клетият, ще изгоря във пламъка!

Защо над боговете се подбивате

Гони ги, удряй, бий за много работи –

най-първо – боговете те обиждаха!

Изведете ни вече, че нашият хор предостатъчно днес е работил.