СОФОКЪЛ 

ЕДИП ЦАР 

Превод: Александър Балабанов, 1911

Електронна обработка: Венцислав Василев, 2007 
 

Лица:

Едип, цар на Тива

Йокаста, негова съпруга

Креон, неин брат

Тирезий, гадател

Жрец

Коринтянин

Овчар

      служители на Едип

Пратеник

Хор старейшини на Тива

Две момичета на Едип, жреци, момчета 

СЦЕНА 

Задната стена на сцената представлява царският чъртог в Тива. Близо до вратата олтар на Аполона, също и други олтари отпред на сцената. По тях насядали или застанали край тях много момчета в траурни одежди, в ръце с маслинови вейки, с повезки и ленти. Някои от вейките са поставени и върху олтарите. Близо до вратата на чъртога стоят неколцина старци в дълги бели одежди и с венци на глава – отличията на жреците.  

Едип иде с голяма въоръжена свита от чъртога и застава пред групата, която го поздравява със страхопочитание. 

Едип

Чеда мои, нови потомци на стария Кадма, защо сте ми дошли тук с тези молебни маслинови вейки в ръце? Градът цял е изпълнен с тамянен дъх и екнал е от тъжни пения и стонове. И аз сам ида тук, чеда, за да не чуя това чрез известници, аз, славеният от всички Едип. Ти, старче, кажи – че теб приляга за другите да говориш – какво има, що искате? Дали се боите от нещо бъдно или дирите помощ срещу дошло? Във всичко искам да ви утеша. Не съм безсърдечен, че да не ме покъртва такваз жална гледка. 

Жрецът

Едипе, властелине на моята родина, ти виждаш какви сме наседнали на олтарите пред твоя дом – едни невръстни още да хвъркат надалече, а други със старост обременени жреци, аз на Зевса жрец, и тоз отбор момци. А другият народ пък с вейки молебни по стъгдите броди, край двата храма на Палада и край Аполоновия пророчествен жертвеник. Защото, както виждаш сам, грамадни вълни блъскат ни града. Той не може вече глава да дигне от кървавия бурен гнет, потъва. Плодовете на земята гният, добитъкът на стада измира, родилните мъки на жените са безплодни. Чума върлува в страната. Огненият страхотен бог безспирно хвърля своите отровни игли. Кадмовата обител запустява. И с въздишки и с вопли черният ад богатее.

      Не като равен на боговете смятаме теб – и аз, и тези насядали тук момчета, – но като пръв борец между хората – и в неволите на самия живот, и в бедите, пратени от разгневени божества. Ти освободи града от кървавата дан, която давахме на Сфинкс за нейната гатанка, без да бе узнал или научил по-напред нещо от нас. Подпомогнат само от бога, спаси ти нашия живот. Тъй се приказва и тъй се вярва. И сега, о Едипова глава, по ум най-силна от всички, към тебе дигаме очи и те молим: избави ни! Някой бог ли ще послушаш или ще си помогнеш с човешки съвет? Че и съветът, който иде от другиго, може да  ползва само умния. Смело, най-личен от всички люде, въздигни града! Смело! И знай това: Спасител на нашата родина те наричаме, защото ни спаси. Никога да не помислим за твоето царуване: то ни въздигна и то ни погуби. Закрепи здравето на страната и сега се покажи такъв, какъвто ни дойде някога, кога ни даде щастие и надежди. Че знай: искаш ли да си цар такъв, какъвто си, за твоята слава трябва и народът ти да цъфти. Няма ли моряци – каква облага от кораба? Няма ли войници – какво е крепостта? 

Едип

Клети деца, знайно, не незнайно ми е това, за което сте дошли. Добре виждам аз, всички страдате зле, но и като страдате тъй, няма ни един между вас, който страда толкова, колкото страдам аз. Да, вашите болки се събират само в едного и само в него, не в другиго. Моята душа стене за града, за теб, за мен – за всички. Затуй не мислете, че събуждате заспал човек от неговата леност, о не, вярвайте, нееднаж съм плакал, нееднаж съм се скитал из заплетените пътища на грижите. И единствената надежда, която изпъкна в грижите, и тя е вече на път: Креон, брата на съпругата ми, изпратих в Делфи, в храма на Феба, за да пита какво да правя, какво да кажа, за да спася града. И ето вече страхувам се за него, дните броя: за чудо е, че толкова се бави. А щом пристигне – какъв злодей бих бил, ако не извърша всичко, което ще иска богът! 

Жрецът

И колко навреме каза това! Ето, вестят ми тези, че Креон е дошъл. 

Едип

Цар Аполоне, дано е дошъл с радостна вест! Как му греят очите! 

Жрецът

Весел. Иначе не би си покрил главата с тоя тежък лавров венец. 

Едип

Скоро ще узнаем. Близо е вече, може да му се чуе гласът. Княже, родственико мой сине Менойков, с каква поръка си дошъл от бога? 

Креон (който в това време влиза)

Добра. Защото и тежката наричам добра – стига добре да се изпълни. 

Едип

Какви са думите? Че това, що каза, и радост, и страх буди то. 

Креон

Ако искаш да чуеш пред тези тук, готов съм да говоря, ако не – да влезем вътре. 

Едип

Пред всички говори. За тях – тяхната мъка по̀ ме боли, отколкото болките на моя живот. 

Креон

И тъй, чуйте словата на бога. Ясна е волята на Аполона: трябва да се премахне кървавият грях, който се храни в нашия град, и, ако не може да се изкупи, да не се търпи повече. 

Едип

С какво да го изкупим? Какъв е грехът? 

Креон

Да се изпъди или пък кръв за кръв. Че тази кръв трови града. 

Едип

Кой е този мъж, който е бил убит? 

Креон

Лайос ни бе цар, о царю, преди да бъдеш ти. 

Едип

Чул съм, зная. Не съм го виждал никога. 

Креон

За неговата смърт да се отмъсти на убийците му – това ни се заповяда ясно. 

Едип

Отде са те? Къде биха могли да се намерят? На давноминали дела следите лесно се изличават. 

Креон

Тук били те. Това, което по нехайство е забравено в тъмата, усърдието веднага открива. 

Едип

Къде е убит Лайос – дали у дома си, дали на полето или в някоя чужда земя? 

Креон

Тръгна да пита прорицалището и не се върна вече оттам. 

Едип

И няма нито известник, нито някой спътник, от когото да може да се узнае как е станало това? 

Креон

Избити всички, освен един. Но и той само едно ни каза. 

Едип

Какво? Едното много би могло да ни научи, само ако улови тънката нишка на надеждата. 

Креон

Разбойници ги нападнали, казва, и не един, а мнозина убили царя. 

Едип

Как така разбойници? Тогава ще са били подкупени оттука с пари, за да се осмелят на това. 

Креон

Така ще е. Но никой не излезна отмъстител за Лайосовата смърт. 

Едип

Какво ви попречи да разследвате престъплението? Убиха вашия цар! 

Креон

Тази тъмнослова Сфинкс със своите гатанки. Тя ни принуди да не видим това, което бе пред очите ни, поради бедствията от нея. 

Едип

Отново ще захвана и ще извадя делото наяве. Предостойни Аполон, достойно и ти се застъпваш за убития цар. И ето, виждате ме ваш справедлив помощник, защитник и на вашата земя и на Аполона.

      Не само зарад далечни родственици, но и зарад мен самия сам ще да открия това престъпление. Че този, който е убил него, и мен може да убие. И тъй, като се застъпвам за Лайос, на себе си помагам. Но, чеда, ставайте бърже оттук, вдигнете от олтарите тези молебни вейки*. Нека някой от вас да свика Кадмовия народ тук на събрание. Всичко ще опитам. Или ще бъдем щастливи с Аполона, или ще паднем – пак с Аполона. 

Жрецът

Деца, да станем. Тук бяхме дошли за това, което ни се извести. Феб, който ни е пратил такваз поръка, да ни бъде закрилник и да отпъди напастта! 

Остава само Едип и очаква да се събере народът.  

Хорът (от 15 старци, представители на народа, влиза)

Сладки Зевсови думи, дойдохме ли веч от златочъртожните Делфи в благородната Тива? Тупти плахото ми сърце и тръпне в ожидание, спасителю Делийски Пане! Искаш ли още сега всичкото изкупление да ти отдадем или във въртенето на годините до века все да ти плащаме? Кажи ми, о дете на златната надежда, речи реч безсмъртна.

     Тебе първом призовавам, Зевсова дъще, безсмъртна Атино и твоята сестра Артемида, която седи на славния престол всред стъгдата, и далекострелнаго Аполона. И тримата вие явете ми се, бранители мои. Че отдавна ли бе? Избухна в града пламъкът на смъртта, отпъдихте го далече вие. 

-------------------------------- 

^* Това е знак, че молбата е чута. 
 

     Елате и сега!

      Уви! Безбройни тегла търпя: болен, молепсан е целият ми народ – и никой с нищо не може да го изцери. Не зреят плодовете на богатата земя, не понасят жените родилните болки безплодни. Като ята прелетни птици, по-силно от бурята на огъня се тласкат тълпи от умиращи вред по дрезгавия път към мрачния бряг на ада.

      От неспирни умирания градът опустява. Лежат по земята купища трупове, примамка за нови трупове. Невести и баби падат пред олтарите - едни там, други - тук и молят, въздишат и стенат и ридаят за спасение от тези грозни напасти. Гръмки пеани избухват и сърдечен писък пронизва въздуха. О, златна Зевсова дъще, прати ни радостна подкрепа!

      Арес чумоносец вилнее сега, но не с желязно оръжие, а с пламък. Иде той – и аз пищя. Нека се махне, да бяга от нашата земя, нека потъне в морски дълбини – там де стърчи замъкът огромен на Амфитрита. Или да се разнесе към дивите тракийски брегове!

      О! Каквото пощади нощта, денят го убива.

      Тогава, Арес, умолявам те, о властелине на гръмотевиците, тресни го с твоя огън!

      От златоизплетена тетива, Аполоне, пускай твоите неизбежни стрели нам в помощ. И ти, Артемида, ела със своите пламнали главни, с които сновеш по горите ликийски.

      Призовавам златокосия Бакха, свой бог в тая земя, виноокия бог, другаря на менадите – и той да дойде със своята високопламнала борина да изгори тогова проклетия между боговете – бога Ареса. 

Едип

Молиш. А това, което молиш, ако искаш да добиеш и, послушен на моите думи, да се избавиш от тая чума, ще намериш цяр и облекчение в бедите. Аз сам съм чужд на словата, които ще кажа, чужд и на делата. И не тъй, без улики, само отдалече бих се догаждал. И сега вам, Кадмови граждани, между които аз съм най-новоприетият, на всички ви това ще кажа:

      Който от вас знае от кого е убит Лайос Лабдаков, нему заповядвам да ми каже всичко, що знае. И ако се бои – щом трябва сам себе си да обвинява, - ако се бои, пак да каже. Нищо друго лошо няма да го сполети - жив и здрав от тая земя ще да си иде. А пък ако някой знае някого другиго от чужда земя за убиец, да не мълчи – ще го обсипя с награди и почести. Но ако вие мълчите, ако заповедта ми се занемарява – или от личен страх, или от страх за някой приятел, чуйте от мен какво реших да правя тогаз: убиецът, който и да бъде, да е проклет. Додето се простира моята власт, никой не трябва нито подслон да му дава, нито да му заговори. И да не го допуска никой да взима участие в молитвите и жертвоприношенията, нито да му поднесе бистра вода да си умие ръцете*. Всички да го пъдят из къщи. Че той е нашата зараза, както ми извести

преди малко питийското прорицалище на Аполона. 

-------------------------------- 

^* Нови членове на семейството или гости, за да бъдат признати като такива или за да се изрази това признание, трябвало е да умият ръцете си пред трапезата с поднасяната им вода в някакъв съд. Почти същото е сега и у турците. 
 

      Така помагам аз и на бога, и на убития човек. Проклинам скрития в тъма упорит деец, бил той един, били те мнозина. Нека той зъл в зло живота си да мине. Проклинам и себе си – нека същото и аз претърпя, ако той с мое знание се намира в къщата ми. А вам заръчвам всичко това да изпълните ради мене, ради бога и зарад тая страна, която гине в неволи и мор.

      Но и да не бе от бога заповядано така, не биваше да оставите без възмездие такова престъпление – убийството на първия ви мъж, на вашия цар. Сега аз държа властта, която преди бе негова, мое е леглото на неговата жена и - да не бе погубила съдбата неговия род - щях да му бъда толкоз близо, щото нашите деца се биха казвали братя и сестри. Но сега е ударен от съдбата неговият живот. Затова в отплата на всичко това за него аз ще се боря като за своя собствен баща и ще опитам всичко, докато хвана убиеца на сина на Лабдака, който произлиза от Полидора, от Кадма, от самия Агенор.

      И тез, които не биха се подчинили на моите заповеди, тям, моля боговете, никога да не раждат жените им деца. Да капнат и погинат от таз беда, която ни съсипва днес – и още по-лоша да ги сполети. А вам и на останалите Кадмови потомци, които одобрявате моята заповед, моля да помага самата правда и всички завеки весели богове. 

Хорът

Ти ме обвърза със своята клетва – и аз говоря, царю. Не съм убил, нито мога да посоча кой е убил. Аполон, който ни е пратил това питане - той трябваше да ни го обясни, като ни каже най-сетне кой е убиецът. 

Едип

Право каза. Само че никой не би могъл да принуди боговете да правят това, което те не желаят. 

Хорът

И още нещо искам да кажа, ако бива. 

Едип

И още трето едно недей забравя да го кажеш, стига да знаеш нещо. 

Хорът

Цар Аполон на царя на ясновидците, на Тирезия, всичко открива. Него, о царю, ако запитаме, най-точно би ни отговорил. 

Едип

Аз и това не съм забравил. По съвета на Креона двама вече изпратих за него. И отдавна се чудя, че още не е дошъл. 

Хорът

А всичко друго – празни стари приказки. 

Едип

Какво е това? Всяка дума искам да претегля. 

Хорът

Бил убит, говори се, от някои пътници. 

Едип

И аз чух, но никой не е видял, няма свидетел. 

Хорът

Но ако той още има в себе си чувство за страх, не ще се противи на тежката твоя клетва. 

Едип

Който е извършил такова дело, не пита за думи. 

Хорът

Но има кой да го изобличи. Ето, водят веч божествения пророк – от всички хора само нему е дадена по рождение истината. 

Едип (към Тирезия, слепец, воден от едно момче)

О, ти, който виждаш всичко с духа си – и небесно, и земно, Тирезий, макар и да не гледаш, все чувстваш от каква болест страда градът, на който теб единствен, царю, сме избрали закрилник и спасител! Феб, – ако нещо не си чул от известниците – Феб чрез пратениците вест ни изпрати, че една била само избавата от таз болест – да убием убийците на Лайоса или да ги изгоним оттука. Било с птиче предсказание, било с друго някое от твоите изкуства – помогни ни. Спаси себе си, спаси държавата, спаси и мен, спаси ни от всяко зло, което ни се е натрупало поради убийството на царя.

      Че от теб зависи нашето спасение. И за човека няма по-хубаво дело от това да помага когато и както може. 

Тирезий

Уви! Уви! Колко е мъчно да бъдеш мъдър, когато мъдростта ти нищо не помага! И всичко туй знаех аз – и пак дойдох! Защо дойдох? 

Едип

Какво има? Колко си наскърбен! 

Тирезий

Пусни ме да си ида. Послушай ме! Тогаз ти твоята и аз моята беда по-лесно ще да претърпим. 

Едип

Твоето слово не е ни право, не е ни любезно към земята, която те е отхранила, щом искаш да скриеш туй, що знаеш. 

Тирезий

Да, виждам, и теб не ти е по-добре от твоето слово. Дано не сполети и мене! 

Хорът

За боговете, не скривай туй,  което знаеш – всички тук сме паднали пред тебе на молба. 

Тирезий

Че всички сте безумни. Но аз няма да открия моите, да не кажа – твоите, бедствия. 

Едип

Какво? Знаеш и не казваш? Искаш да бъдеш наш предател и да погубиш града? 

Тирезий

Аз нито на теб, нито на себе си ще напакостя. Защо питаш още само тъй? Не ще чуеш нищо от мене. 

Едип

Не? О, най-долни от долните – че ти и камъка би разгневил! Не казваш? И стоиш тъй безмълвен и студен, и неумолим?  

Тирезий

Кориш, че съм толкоз упорит? А че сам ти не по-малко упорито искаш, не мислиш. 

Едип

Кой може да остане спокоен при такива думи, като те слуша как презираш града? 

Тирезий

Ще дойде то само – и да го замълча. 

Едип

Тогава защо не казваш това, което ще да стане явно? 

Тирезий

Не ща ни дума повече да кажа. А ти сега, ако искаш, гневи се най-свирепо. 

Едип

Пък и не ща и да скрия нещо от това, което виждам в гнева си. Чуй и знай – ти си съучастник в това убийство, подбудител, ако не си убивал с твоята ръка. И – да не бе сляп – бих рекъл, че ти си единственият престъпник.  

Тирезий

Така? Тогава остани верен на заповедта, която току-що издаде сам. И от днес нататък с никого от тези не говори, нито с мен, защото осквернител на тази земя си ти! 

Едип

Колко безсрамно каза тези слова! И мислиш оттук ненаказан да си отидеш? 

Тирезий

Да! На истината силата имам аз! 

Едип

Отде си се научил? Не ще да е от твоето изкуство. 

Тирезий

От теб. Че ти ме принуди да говоря. 

Едип (презрително)

Какво, какво? Кажи още еднаж по-ясно. 

Тирезий

Нима още не си ме разбрал? Или да не искаш да ме подмамиш да говоря? 

Едип

Дотам не зная сам. Кажи още еднаж. 

Тирезий

Ти си тоз, когото дириш – убиеца на Лайоса. 

Едип

Е, не ще ти бъде за радост туй, дето два пъти говориш дързости. 

Тирезий

Ти искаш още, за да побеснееш съвсем? 

Едип

Колкото ти е угодно. Нали всичко е лъжа. 

Тирезий

Казвам, ти не знаеш, че с най-близките си живееш в позорно кръвосмешение, нито се сещаш в какви беди си потънал. 

Едип

Но ти наистина се облъщаваш, че можеш всичко това да говориш безнаказано. 

Тирезий

На истината силата е нещо. 

Едип

Да, но не за теб. За теб е нищо тя, защото ти си сляп и с ушите, и с ума, и с очите. 

Тирезий

Колко си жалък! Ти ми се присмиваш за това, за което скоро няма да има човек, който да не ти се присмива. 

Едип

Вечна е твоята нощ – и то тъй, че нито мен, нито другиго някого, който вижда светлина, не можеш да покътнеш. 

Тирезий

Не ти е съдено да паднеш от мен. Пък стига ти и Аполон само, комуто предстои да извърши това. 

Едип

Това от теб ли е или от Креона? 

Тирезий

И Креон не ти прави нищо, ти сам си правиш. 

Едип

Богатство, власт и талант, надминаващ таланта, в тоз живот с честолюбия изпълнен – каква завист се впива по вас! Когато зарад тоз престол, който ми е даден дар от народа, без да съм молил, този мой верен Креон, този стар приятел засади ми крои и иска да ме събори! И то с такива примки, с таквиз богослужители, с такъв лукав злодей, който милва само парите, а не милва своето изкуство! Я кажи, къде е твоето ясновидство? Защо не каза нищо, когато Сфинкс си баеше гатанките и гатанки, които не всеки можеше да отгадае, а само изкуството на ясновидеца? Нито някой бог, нито някой птичи летеж не те научи. Тогаз се видя, че ти не си ясновидец. И трябваше да дойда аз – този невежа Едип – аз поразих Сфинкс – и не с помощта на поличби или на някой бог, а само със своя разум. Аз, когото ти искаш да събориш, като се надяваш да станеш близък до Креоновия трон. Ти със своето безкрайно зло, ти и тоз, който измисли това, да се очиства града чрез изкуплене.  

Вдига жезъла въз Тирезия. 

     Ако да не знаех, че ти е полудял и този ум, който ти е оставал, с това разбрал би ти какво си направил. 

Хорът

Срува ми се, и неговите слова, Едипе, и твоите в гняв са казани. Но сега не това ни трябва, а да мислим как най-добре можем да изпълним на бога заповедта. 

Тирезий

Ти си цар, но и аз имам право да отговарям на твоите думи – в това съм волен аз. Не теб подчинен живея, а Аполону. Затуй нямам нужда и от Креоновата закрила. И тъй, ти ме упрекна, че съм сляп! А ти и гледаш с очите, и не виждаш в какви злини си, нито де живееш, нито с кои.

      Ти знаеш ли от кого си роден? Не ти иде и на ум, че ти си враг на своите – и на тия, които са в ада, и на тия, които са на земята. Че теб преследва и на двамата ти родители проклятието и те мъчи и пъди оттук. Сега с очи, тогаз в мрак. Тогаз всеки завой, всяка пещера в планината Китерон* ще ехти от твоите стонове – тогаз, когато разбереш каква беда е това пристанище, където те тласна благоприятен вятър. И никак не се и досещаш ти каква неволя си приготвил на себе и на своите деца. Сега хули, ругай пророческите ми уста и Креона – от теб по-окаян човек не е загивал никога! 

Едип

Кой може да търпи това от тогова!

Не си ли още в гроба? Още не?

Махни се оттук, да не те виждат очите ми! 
 

-------------------------------- 

^* Китерон на пръв поглед като че се споменава само за да се изрази силата и разпространението на воплите според отзвука из най-голямата планина в страната.  
 

Тирезий

Че аз не бих и дошъл, ако да не бе ме викал ти. 

Едип

Отде да зная, че ще говориш само глупости! Иначе де бих ти дал да стоиш в къщата ми.  

Тирезий

Такъв съм аз за теб, глупец съм, а за твоите родители, които те родиха, бях мъдрец. 

Едип

За кои? Чакай! Кой ме е родил? 

Тирезий

Днешният ден те роди и днешният ден те погуби. 

Едип

Как всичко, що казваш, е заплетено и тъмно! 

Тирезий

Не бе ли ти този, който най-много можеше да отгадаваш гатанки! 

Едип

Смей ми се – но велик съм в това. 

Тирезий

И тъкмо това величие те погуби. 

Едип

Но нали спасих града! 

Тирезий

Отивам си веч. Я, момче, води ме. 

Едип

Да, да – нека те отведе. Като си тук, смущаваш, досаждаш. Като не ще те има тук, няма да имаме и ние кой да ни мъчи. 

Тирезий

Отивам си и казвам туй, за което съм дошъл, без да се боя от твоето лице. Ти не можеш да ми сториш нищо. Казвам на теб: онзи човек, когото отдавна дириш със заплашвания и с клевети – убиеца на Лайоса – тук е той, според мълвата чужденец и пришелец, но скоро ще се види той роден тиванец. И не ще се радва от това.

      Ще се види на своите деца брат и баща, а на жената, от която е роден, син и мъж, а на бащата – наследник на леглото му и негов убиец. Иди сега в къщи и разпитай. И тогаз, ако намериш, че лъжа, кажи, че не разбирам да гадая. 

Хорът

Кого уличи делфийската пророчествена скала? Кому са ръцете кървави от това неизказуемо престъпление?

      Време е да бяга по-бърже от необуздани коне. Въоръжен с огън и светкавици, гони го Зевсовият син Аполон. Хукнали са подире му грозните Еринии – не ще го оставят.

      Блясна неотдавна от снежния връх на Парнас заповед, която подканя всекиго да гони неизвестния. Бил той в дивите гори, бил той под скали и пещери – да бъде гонен като бесен бик. Самотен и окаян, кракът му търси да се скрий от делфийското прорицалище и да го отмахне от себе. Но те – те са винаги около него на ята.

      Страхотия, страхотия издума мъдрият жрец – без да потвърди, без да отблъсне моята вяра. Вися в неизвестност, люшкам се между смътни надежди. Нищо радостно не съглеждам – нито сега, нито напред, нито назад. Никога не съм чувал, не съм чул и днес, че синът на Полиба и Лабдаковият род са някога враждували. И какво може да ме накара да разклащам и да петня Едиповата чест, която се слави от всички? Зарад тъмното убийство на Лайоса ли?

      Зевс и Аполон са проницателни, те виждат в делата на хората – знам това. Но и че един някакъв пророк между самите човеци ще знае повече от мен – това няма смисъл. Всеки със своята мъдрост е мъдрец.

      Никога, никога, докато не видя думите показани с дело, не ще да осъждам царя. Видях самичък аз как бе застанал той пред Сфинкс. Тогаз показа и ум, и любов към Тива. Не! Верен му оставам аз, за мен той е благороден и велик. 

Креон (иде отстрани)

Граждани, щом се научих, че този цар Едип с най-лошото ме клевети, зъгнах се натук, подгонен от неизтърпима мъка. Ако мисли, че в таз сегашната неволя нещо лошо съм му направил било с думи или с дело, не ми се живее повече, белязан с такова петно.

      Не е проста бедата, която ми иде от неговите думи, а най-тежката – ще бъда лош за града, лош за вас и лош за гражданите. 

Хорът

Но тая нападка се хвърля от избухналия гняв, но не и от разума. 

Креон

И от какво пък се доказа, че от мен подбуден, пророкът е изрекъл лъжливи слова? 

Хорът

Тъй се чу. Не зная с каква умисъл. 

Креон

С отворени очи и със здрав ум ли се повдигна против мен това обвинение? 

Хорът

Не зная. Защото това, което вършат господарите, не гледам. Но ето го – сам излиза от дома. 

Едип (излиза припряно от къщи)

Я виж го! Как смееш да дойдеш тук? И лице имаш, лице да се явиш пред къщата ми? Иска да ме убиеш, иска да ми заграбиш властта! За бога, моля те, кажи, кажи, да не си ме взел за някой страхливец или за някой луд, че постъпи тъй? Да не си се надявал пък, че няма да съгледам твоите примки или, и да ги видя, не ще мога да се защитя? Не е ли лудост – ти що правиш – да си въобразяваш, че можеш да станеш цар без съгласието на народа, без помощта на приятели? Нали с волята народна само става туй. 

Креон

Знаеш ли как? На това, което каза, чуй отговор. И когато узнаеш, сам съди. 

Едип

Способен си на думи. Но аз не съм способен да те слушам. Враг и зъл враг мой те имам аз. 

Креон

Но чуй ме аз какво ще кажа. 

Едип

Само едно да не ми говориш – че не си зъл. 

Креон

Ако мислиш, че е нещо добро пуста упоритост без здрав ум, не мислиш добре. 

Едип

А ти, ако мислиш, че няма да получиш наказание за злото, което си сторил на близкия си, не мислиш добре. 

Креон

Право казваш, знам. Но я кажи, кажи какво е това зло, което съм ти сторил? 

Едип

Не бе ли ти, който ме накара да пратя да извикат онзи слепец? 

Креон

И сега още мисля, че трябва. 

Едип

Колко време има, кажи, откак Лайос... 

Креон

Откак Лайос? – направи какво? – не разбирам. 

Едип

... биде убит от неизвестни хора? 

Креон 

Дълги и стари години могат да се изброят. 

Едип

И тогава ли този слепец се занимаваше с гадателство? 

Креон

Също и тогаз бе такъв мъдрец и на такава чест. 

Едип

Дали е продумал нещо и за мен тогава? 

Креон

Пред мен ни думица за теб. 

Едип

И никак не разследваха случката с убития? 

Креон

Дирихме, как не? Но нищо не найдохме. 

Едип

Защо тогаз този мъдрец не каза това, което казва сега? 

Креон

Не зная, обичам да мълча за работи, които не разбирам. 

Едип

Но едно нещо ще да знаеш. И ще го кажеш, ако си умен. 

Креон

Кое? Ако зная, не ще отричам. 

Едип

Ако да не бе придумал ти гадателя, и той нямаше да ме вини в убийството на Лайоса. 

Креон

Дали той казва това, ти знаеш. Сега пък мой е ред аз тебе да разпитам, както ти мен. 

Едип

Разпитвай. Никога не ще се улича убиец на Лайоса. 

Креон

И тъй, моята сестра е твоя жена, нали? 

Едип

Не това ще отказвам. 

Креон

И царуваш заедно и наравно с нея? 

Едип

Всичко, каквото пожелае, има от мен. 

Креон

Не съм ли вам двамата и аз равен трети? 

Едип

И тъкмо затова си лош приятел. 

Креон

Не. Само ако си помислиш малко. 

      Виж дали смяташ, че някой по̀ обича да царува със страх, отколкото да спи без боязън – щом като властта и в двата случая е еднаква.

      Аз наистина не искам да съм цар, щом мога да живея като цар, нито някой друг, ако е умен. Сега имам всичко от теб и без страх. А да бях цар, би трябвало да върша и работи, които не са ми приятни. Как може да ми се нрави самото царуване повече, отколкото власт и сила без бреме и без грижа? Не съм още заслепен да искам блага, от които нямам облага. Сега всеки ме зачита и ми се покланя, всеки иде при мен, щом има някоя просба до тебе, защото и от мен зависи. Това да пожертвам за царски престол? Безумия не знае здравият ум. Не, такваз мисъл никога не ме е пленявала и никой не би могъл да ми я внуши.

      Ти можеш да се убедиш – иди в Делфи, питай дали право съм предал заповедта. А сетне, ако намериш, че аз съм ти плел примка заедно с гадателя – съгласен съм – убий ме. Но не бива да ме обвиняваш само въз основа на недоказани предположения. Еднакво е злото – и правиш от злодея честен човек. За верен приятел човек дава най-милото свое, дава живота си. Това ти полека-лека добре ще разбереш. Само времето показва благородния човек. А лошият нищожник се познава още в първия ден. 

Хорът

Ще признаеш, добре се той защити, царю, за тези, които са умни. Бързото решение не е здраво. 

Едип

Когато някой е бърз да ми поставя коварно примка, и аз трябва да бързам да се защитя. Защото, остана ли спокоен, той ще постигне своето, а аз моето – не. 

Креон

Но какво искаш? Да ме изпъдиш от Тива? 

Едип

Съвсем не. Да умреш, а не да бягаш искам. 

Креон

Добре. Но само след като ми докажеш защо ме наказваш. 

Едип

Я как не ми вярва и не ме слуша! 

Креон

Защото виждам, че си заслепен. 

Едип

Стига ми умът за мен. 

Креон

Еднакво трябва да ти стига и за мен. 

Едип

Но ти си престъпник. 

Креон

Ами ако грешиш? 

Едип

Пак трябва да се подчиниш. 

Креон

Никога на лош цар. 

Едип

О, държаво, държаво! 

Креон

В таз държава съм и аз, не само ти. 

Хорът

Спрете, господари. Виждам, тъкмо навреме излиза от дома Йокаста. Чрез нея ще да се изличи вашата вражда. 

Йокаста (придружена от две прислужници, влиза и застава между двамата)

Какво безумие, клетници, какъв шум вдигате с вашите гласове? Не се ли червите при тази неволя на държавата да разправяте частни вражди? Няма ли да си отидеш у дома, Креоне? Също и ти? Недейте прави от една дреболия голямо нещастие. 

Креон

Сестро, най-тежкото наказание ми дава Едип, твоят съпруг. Едно само се колебае още: дали да ме изгони, или да ме убие. 

Едип

Признавам. Хванах го, съпруго, зло че ми крои с лукавство. 

Креон

Да не съм жив, да съм проклет, ако съм ти направил нещо от това, в което ме обвиняваш. 

Йокаста

За бога, Едипе, повярвай му това. Самата клетва стига, но и аз, и всички ние тук сме свидетели. 

Хорът

Свести се, реши се, господарю, моля те. 

Едип

Какво искаш да направя? 

Хорът

И по-напред не каза лошо той, а сега е укрепен и с клетва – трябва да отстъпиш. 

Едип

Ти знаеш ли какво искаш? 

Хорът

Зная. 

Едип

Кажи тогава. 

Хорът

Приятелят, който се обвързва с клетва, да не бъде наказан, изгонен от теб поради слаби подозрения, без да се доказва нищо. 

Едип

Тогава знай: щом искаш това, ти не искаш друго освен моето изгнание или моята смърт. 

Хорът

Съвсем не. От всички богове на небето най-първия бог, Слънцето, призовавам за свидетел. Да бъда омразен на боговете и на хората, окаяник да загина, ако само съм помислил за това. Но само едно ми гризе сърцето: при тез беди на отечеството и вашата вражда – ще загине то. 

Едип

Да си върви. Пък нека бъда убит, нека да бъда в срам и позор изгонен от града. Трогнах се от твоите молби, но не от неговите. А той, където и да е, с него е и моята омраза. 

Креон

Със злоба отстъпваш. Но скоро ще мине гневът и тежко ще ти е на душата. Такива души сами на себе са най-тежко наказание. 

Едип

Остави ме и си върви. 

Креон

Отивам си непознат от теб, а за тези – такъв, какъвто съм.  

Кратка пауза докато си отива. 

Хорът

Царице, защо се бавиш и не го заведеш у дома? 

Йокаста

Да разбера по-напред какво е станало. 

Хорът

Смътно подозрение по смътни слова се породи. Но хапе и незаслуженият укор. 

Йокаста

Един другиго ли подозират? 

Хорът

Току речи. 

Йокаста

Какво бе това? 

Хорът

Стига ми вече, стига ми – при тези неволи на родината – стига и това, което се каза. Край да турим. 

Едип

Ето къде ни заведе вашата мъдрост – сломихте моето сърце и сега сте мирни. 

Хорът

Господарю, нееднаж съм казвал, мисли ме за лишен от ум, неспособен за никакъв разумен съвет, ако аз се отрека от тебе, който избави моята мила родина. Тя не можеше да дигне глава от талазите на бедствията, а ти я въздигна и я доведе на правия път. И сега, ако можеш, спаси я. 

Йокаста

За бога, господарю, научи и мен да зная от какво те обхвана такъв голям гняв. 

Едип

Ще ти кажа. От всички тези тук теб най-много уважавам – ще ти кажа лукавството на Креона спрямо мене. 

Йокаста

Кажи. Навярно искаш да обясниш враждата си с Креона. 

Едип

Убиец на Лайоса ме нарича. 

Йокаста

Дали сам знае или е чул от други? 

Едип

Гадателя – тоз злодей – подставя, а своя език държи свободен и чист. 

Йокаста

Но ти се освободи от всяка грижа зарад това, което си заповядал: моля те, разбери, че нищо човешко не зависи от някакво гадателство.

      Ето ти кратките доказателства за това:

      Еднаж дойде пророчество на Лайоса, ненаказан от самия бог Аполон, но от неговите служители: Лайосу било уречено да бъде убит от сина си, роден от мене и от него. Ето че него убиха – тъй се говори – скитници разбойници на кръстопътя. А детето, което ми се роди, на третия ден още по заповед на баща му, с привързани нозе, биде хвърлено от чужди ръце в непроходима планина. И така Аполон не направи от сина ми отцеубиец, нито пък най-страшното – Лайос да бъде убит от свой син. Нехай за такива пророчества. Това, което някой бог иска да ни открие, той ни го вестява ясно. 

Едип

О, Йокасто, от твоите думи как се бунтуват гърдите ми, как гори сърцето ми. 

Йокаста

От каква грижа ухапан казваш това? 

Едип

Струва ми се чух от теб, че Лайос бил убит на кръстопътя. 

Йокаста

Тъй се приказваше и още се приказва. 

Едип

И де е онова място, дето се е случило това? 

Йокаста

Фокис се казва земята. Там, дето се събират пътищата от Делфи и от Давлия. 

Едип

Колко време се е изминало откак е станало това убийство? 

Йокаста

Малко преди да се качиш ти на тиванския престол дойде ни известието за това. 

Едип

Зевсе, какво си решил да правиш с мене? 

Йокаста

Какво те е страх от това теб, Едипе? 

Едип

Не ме питай вече. Лайос как изглеждаше? Кажи ми. На каква възраст е бил тогава? 

Йокаста

Едър, на главата му първият сняг на старостта. По образ не се различаваше много от теб. 

Едип

Горко ми, аз окаяник! Да, сам себе си, без да зная, отрупах с най-тежките клетви. 

Йокаста

Какво думаш? Треперя, само като те гледам! 

Едип

Страх ме е – слепият гадател не ще да е бил сляп. Още едно кажи и ще бъде всичко ясно. 

Йокаста

Тръпна. Но питай – ще кажа, ако знам. 

Едип

Той с малцина ли пътуваше или с голяма свита, както пътуват господарите? 

Йокаста

Всичко бяха петима – и глашатаят между тях. Една кола и в нея царят. 

Едип

Уви! Това е вече ясно. Жена, кой бе този, който ви разказа станалото? 

Йокаста

Един слуга – само той се бе спасил. 

Едип

Той сега във вашата къща ли е? 

Йокаста

Не. Щом се завърна ти, като видя, че ти си на престола на убития Лайос, падна, хвана ме за ръка и ме моли да го изпратя негде вън на полето при стадата, отдето окото му не би стигало до Тива. И аз го пуснах. Той бе достоен, доколкото това е възможно за един роб и за по-голямо благоволение. 

Едип

Как да се направи, щото той да се яви тук още сега? 

Йокаста

Ще бъде. Но защо искаш това? 

Едип

Страх ме е, съпруго, да не съм казал доста много защо искам да го видя тук. 

Йокаста

Да, той ще дойде. Но все ще да съм достойна, господарю, да чуя какво те измъчва. 

Едип

Не ще те лиша от това, щом съм дошъл и до такива надежди. Че и кому другиму бих могъл да открия, ако не теб, щом се намирам в такваз неволя?

      Мой баща бе Полиб, коринтски цар, а майка – Меропа дорийката. Бях първият гражданин между коринтяните, докато ми се случи нещо странно, което не биваше да ме увлича толкова. На едно угощение в пиянството си някой ми каза, че не съм истински син на баща си. Едва надвих на гнева си онази нощ. На другия ден разправих на родителите си всичко. Те наказаха строго човека, който бе изпуснал тия думи. Това от тяхна страна ме зарадва. Но обидата не угасна. Мълвата се понесе. Затуй скришом от родителите си потеглих към Делфи. Отговор на въпроса ми не даде бог Аполон. Но той ми каза нещо друго страшно, грозно. Речено ми било да имам от майка си деца и да убия баща си. Когато чух това, реших да се скитам из широкия свят, както звездите ми посочат посоката, надалеч от Коринт – не исках аз да видя изпълнени прокобните слова. В моите странствания дойдох на онова място, дето загинал царят, както казваш ти сама. И там, – Йокаста, истината ще ти кажа теб – и там на онзи кръстопът насреща ми излизат един глашатай и един старец, какъвто го описваш ти – на кола. От пътя искат да ме отбият – и коларят, и старецът. В гнева си убивам коларя, който бе е ударил; старецът вижда това, чака ме докато мина край колата и блъсна ме с бича по главата. Изкупи той това с по-лошо. Веднага, ударен с моята тояга, пада той от колата. И другите всички избих. Ако сега този непознат старец има нещо общо с Лайоса, то никой не ще е тъй окаян като мен, не ще е тъй омразен на боговете. Никой гражданин, никой чужденец не бива да ме приема, нито да ми проговаря. Той трябва да ме отритне от къщата си – и това проклятие аз сам навлякох на себе си! Жената на убития прегръщат ръцете на убиеца! Не съм ли потънал цял в позор и в проклятие? Да бягам трябва аз оттук – и никога ни за миг не трябва да се завърна при своите, никога да не стъпя в родния си град. Иначе ще трябва да се оженя за майка си, да убия баща си – Полиба – този, който ме е родил и отхранил. Ако би казал някой за мен, че ме преследва страшен демон, би ли казал много? О, не, вий чисти небесни господари, не ми давайте да видя този ден, вземете ме от този свят преди да добия петното на такова проклятие. 

Хорът

Това, господарю, и нас изпълня със страх. Но все пак, докато не узнаеш точно всичко, не се отчайвай. 

Едип

Наистина, едничката ми надежда – да чакам овчаря. 

Йокаста

А като дойде, какво очакваш от него? 

Едип

Ще ти кажа: ако той потвърди това, което каза ти, ще съм спасен от престъплението. 

Йокаста

Че какво си чул от мене толкоз важно? 

Едип

Ти казваше, той съобщил, че Лайос бил загинал от разбойници. Ако сега и той каже, че от мнозина е убит, не съм аз убиецът. Не е възможно единият да се вземе за мнозина. Но ако каже, че убиецът е само един, тогава е, че аз съм го убил. 

Йокаста

Е, знай, тъй ни се съобщи наистина от него. И не бива да изменява това, което е казал веднъж. Целият град го чу, не само аз. Но и да се откаже от първите си думи, от това не ще излезе, че Лайос е така убит, както се очакваше. Помисли, Едипе, нему бе предрекъл Аполон да умре от ръката на сина си. А бедното дете не може да е виновно в неговото убийство. То ще да е умряло по-рано. И затуй не ще се веч никога водя по оракулски думи – ни на ляво, ни на дясно. 

Едип

Права си. Но прати за слугата и не се бави. 

Йокаста

Сега ще проводя. Но ела вътре. Аз няма да се противя на твоето желание. 

Всички отиват в къщи. 

Хорът

Нека винаги да ми е дадено да се възнасям нагоре в благочестиво смирение, с чисти слова, в делата си невинен пред законите, които витаят във висините на вечната светлина, що ги е родила. Сам Олимп е техният баща, не ги е създала слаба човешка мисъл и никаква забрава не ги приспива с маков сок.

      Произволът е плод на властта. Властта, която стръвно дири злото и насилието, дигне се до най-високия връх – и разбива се, сгромолясва се в пропастта – и не може да направи нито крачка по-нататък. Ала където благото на родината е цел на стремлението, моята молитва към бога е да не го спира с нищо – богът е нашият властелин, него никога не забравям аз.

      Но този, който с думи и с дела върви към пътя на злото и не се бои от възмездие, този, който се присмива на обителта на боговете, той нека да погине с ориста си проклета. Че той не печели с честен труд, не трепва и не се спира пред най-тежкия грях, ръката му посяга и на най-неприкосновеното, предаден на своята суетност. И в това време на измама кой е онзи, който би могъл да запази душата си от стрелите на гнева? И щом позорни дела почест донасят, защо ми е да се покланям на боговете, защо ми е да играя в тяхна чест и да пея?

      Никога вече не ще да ида с набожно смирено сърце към Делфи, сърцето на земята, нито към светилището в Абай, нито към Олимпия, докато тези пророчества до едно не се сбъднат за всички тъй, че с пръст да ги допреш. О ти, повелителю Зевсе всемощни – ако с право носиш това име – прокажи себе си всемощен и своята сила безсмъртна! Ето веч навсъде се приказва, че пророчеството за Лайоса празна дума е било; ето, ето веч бледнее и вехне славата на Аполона – пада честта на боговете. 

Йокаста (излиза от къщи, придружена от слугини, принася жертва на олтара пред къщата)

Първенци на страната, рекох да се обърна към олтарите на боговете с венци в ръце и тамян. Защото Едип вълнува душата си с големи и многобройни грижи. Той не съди вече от едно слово за друго, както подобава на разумен човек, а слуша всяко слово, стига то да носи грижа. И ето, моята молба нищо не помогна – и ето, Аполоне, ида при тебе, ти, бранителю, ти, който ни си най-близо, падам на молитва с тези жертви – дай ни утеха и мир. Всички сме изплашени като моряци, когато кормчията е отчаян. 

Един коринтянин (иде отстрани и пристъпва към Хора)

Кажете, приятели, мога ли от вас да узная де е къщата на цар Едипа, или по-добре, ако знаете и това, къде е той сам? 

Хорът

Тук, чужденецо, е неговата къща, сам той е вътре. Но ето тази е неговата жена и майка на неговите деца. 

Коринтянин

Бъди блажена завеки с блажения, щом си честита негова съпруга. 

Йокаста

И ти също, чужденецо – достоен си за тези добри думи. Но кажи защо си дошъл и каква вест носиш? 

Коринтянин

Добро на твоята къща и на твоя съпруг, царице. 

Йокаста

Какво е това и от кого си пратен при нас? 

Коринтянин

От Коринт. А това, което ще кажа, ще ти бъде радост, но може би и скръб. 

Йокаста

Че какво е това? Как има то такваз двойна сила? 

Коринтянин

Цар го избират гражданите на Коринт – тъй се рече. 

Йокаста

Как? Нима вече не е цар старецът Полиб? 

Коринтянин

Не. Защото смъртта го сложи в гроба. 

Йокаста

Какво приказваш? Старецът Полиб – умрял? 

Коринтянин

Ако не говоря истината, готов съм да умра. 

Йокаста

Момиче, бърже иди съобщи на господаря. 

Една от слугините влиза в къщата. 

О, божии прорицания, де сте вий сега? За да не убие Полиба, някога Едип избяга от отечеството си – и ето сега Полиб е умрял от своя смърт, не от Едип. 

Едип

Мила Йокастина съпружеска главице, защо ме пак извикваш от къщи? 

Йокаста

Чуй тогова и след като го чуеш, сам помисли с какво се свършват страшните прокоби на боговете. 

Едип

Но кой е той и какво ми носи? 

Йокаста

Иде от Коринт и носи вест, че твоят баща Полиб не живее веч, а че е умрял. 

Едип

Какво думаш, чужденецо? Ти сам ми потвърди вестта. 

Коринтянин

Щом като е нужно да се потвърди от мен – Полиб е мъртъв, вярвай ти това. 

Едип

Насилие или болест го повали? 

Коринтянин

На стареца животът е угаснал от тих ветрец. 

Едип

Ако разбирам добре, от болест ще да е умрял клетият. 

Коринтянин

И то на края на дълго време. 

Едип

Ха, ха – кой вече, съпруго, ще зачита пророческите олтари в Делфи или клесливите птици във въздуха? Нали според тях аз трябваше да убия баща си? А той умрял и вече е скрит под земята. И аз, който съм тук, не забих меча си в него. Освен ако не е умрял от жал да ме види. Тогава все бих бил причина за смъртта му. О, не, прокобите, които ме плашеха, умряха те с Полиба, те са в ада. 

Йокаста

Не ти ли казвах всякога това? 

Едип

Да, да, но аз бях зашеметен от боязън. 

Йокаста

Сега вече съвсем ще се освободиш от нея. 

Едип

Как? Значи няма що да се боя вече от брак с майка си? 

Йокаста

От какво да се бои човек, когато всичко човешко държи съдбата – и нищо не може точно да се предвиди? Най-добре е напосоки да се живее, всеки както може. И ти не се страхувай от някакъв брак с майка. Знаем, малцина ли са онези, които насън са имали майка си за жена? Който немари такива работи, той леко живее. 

Едип

Всичко това би било право казано от теб, ако да не бе жива още моята майка. А понеже живее, ако и да говориш разумно – не може да не се боя. 

Коринтянин

Коя е таз жена, която ви плаши толкоз? 

Едип

Меропа, жената на Полиба. 

Коринтянин

Какво има тя, което ви плаши? 

Едип

Много. Каза ми еднаж Аполон, че аз ще бъда мъж на собствената си майка и че със собствените си ръце ще бъркам в кръвта на баща си.

      Ето затова отдавна съм излязъл да живея далеч от Коринт – и то щастливо, макар и да е най-сладко да се радваш на лицето на родителите си. 

Коринтянин

Нима от такива страхове избяга из Коринт? 

Едип

Да. Още и от страх да не убия баща си. 

Коринтянин

Защо ли пък, господарю, да не те избавя от тези страхове? Нали ти служа от сърце. 

Едип

И достойна ще получиш от мен награда. 

Коринтянин

Пък то – тъкмо затова аз дойдох, за да ми бъдеш благосклонен сетне в Коринт. 

Едип

Но аз никога не ще се завърна при родителите си. 

Коринтянин

Синко, хубаво е като те вижда човек, че не знаеш какво да правиш. 

Едип

Как така, старче? За бога, научи ме! 

Коринтянин

Щом като по тези причини не се връщаш у дома... 

Едип

Боя се да не излезе Аполон прав. 

Коринтянин

Ти се боиш да не направиш нещо на родителите си? 

Едип

Това е, това ме терзае всякога. 

Коринтянин

Но не знаеш ли ти, че съвсем от нищо се боиш? 

Едип

Как тъй, когато съм роден от тях? 

Коринтянин

Но теб Полиб с нищо не ти е род. 

Едип

Какво думаш? Полиб не е ли мой баща? 

Коринтянин

Толкова, колкото и аз, повече не. 

Едип

Как може той да бъде равен на тогова, който не е мой баща? 

Коринтянин

Че нито той те е родил, нито аз. 

Едип

А защо ме наричаше свой син? 

Коринтянин

Защото той те прие дар от моите ръце. Да помниш това. 

Едип

И толкова много обичаше детето, което бил получил от чужда ръка? 

Коринтянин

Да, защото отдавна желаеше да си има син. 

Едип

А ти купи ли ме отнякъде или ме намери случайно? 

Коринтянин

Намерих те из гористите китеронски урви. 

Едип

Що си дирил по тез места? 

Коринтянин

Пасях стадо в планината. 

Едип

Значи ти си бил овчар, ратай? 

Коринтянин

Дете мое, тогава аз бях спасител на твоя живот. 

Едип

Какво бе моето нещастие, от което си ме избавил? 

Коринтянин

Това могат да ти кажат глезените на твоите крака. 

Едип

Горко ми! Защо ми напомняш тази стара мъка! 

Коринтянин

Аз ти отвързах краката. 

Едип

Да, този белег ми остана още от дете. 

Коринтянин

Тъй че по тази причина имаш това име, което е сега твое*. 

Едип

За бога, кажи дали по заповед на бащата или на майката така съм бил оставен? 

Коринтянин

Не зная. Този, който те предаде на мен, той ще знае по-добре и това. 

Едип

Ще рече, ти от друг си ме получил, не си ме намерил сам? 

Коринтянин

Не. Но един друг овчар те даде на мен. 

Едип

Кой е той? Можеш ли да ми кажеш това? 

Коринтянин

Някой от Лайосовите слуги ще да е. 

Едип

Да не е някой слуга на някогашния цар на тази страна? 

Коринтянин

Негов. Негови стада пасеше той. 

-------------------------------- 

^* Името «Едип» се е тълкувало «човекът с подутите крака», или даже «човекът с прободените глезени».  
 

Едип

Дали е още жив той, та да го видя? 

Коринтянин

Това вие, гражданите на тая страна, най-добре ще знаете. 

Едип

Има ли някой от вас тук, който да познава тогова овчаря, да го е видял някъде на полето или в града? Казвайте! Време е да се открие това. 

Хорът

Не вярвам да е друг, освен този същият селянин, когото преди малко искаше да видиш. Но това най-добре ще знае Йокаста. 

Едип

Мила, мислиш ли, че е този същият, когото викаме тук? 

Йокаста

Че кой е този, който говори тъй? Съвсем забрави това, тези слова са пусти. 

Едип

Не може да бъде това – едва улових една нишка и сега да не разследвам и докрай да узная рода си? 

Йокаста

Недей, за бога, ако жалиш живота си, недей разпитва. Мъките, които страдам, стигат ми. 

Едип

Не се бой. И да съм трижди роб от робски род, ти не ще да изгубиш нищо. 

Йокаста

Но все пак, пощади ме, моля ти се. Недей върши това. 

Едип

Не ще да спра, докато не се убедя напълно. 

Йокаста

Но от обич към теб, казвам ти само това, което е добро за теб. 

Едип

Досаден ми е този твой добър съвет.  

Отвръща се от нея. 

Йокаста

Клетнико, нека завеки да не узнаеш кой си ти! 

Едип

Няма ли кой да ми доведе по-бърже овчаря? А нея оставете да се гордее със своя благороден род. 

Йокаста

Уви! Уви! Клетнико! Само това имам последно да ти кажа, друго не ще да чуеш нищо от мен. 

Мълчаливо излиза. 

Хорът

Защо, Едипе, жена ти си отива и като пронизана стене? Не каза нищо. Срах ме е – зло ще да излезе от това. 

Едип

Каквото ще да избухне! Но аз искам да зная кои са моите родители, пък били те и роби.

      А тя е горда и се срамува да не би да е неблагороден моят баща. О, аз съм син на щастието, на светлото щастие, не ме е срам от това. От такваз майка съм роден. Месечините, които са се раждали с мене, и малък, и голям ме отличиха. Такъв съм и такъв оставам. И да не узная никога кой съм? 

Хорът

Дали съм пророк, дали само по разум съдя, не зная. Но, заклевам се в Олимпа, Китероне, още утре вечер, когато пълният месец изгрее, още утре вечер ще те празнуваме като роден кът на Едип, като родител и като закрилник. И с песни и с игри ще да ликуваме, че си бил милостив към нашия цар.

      И тебе нека, силни Аполоне, нека и теб това да е угодно.

      Коя, дете, коя мома те роди? От планинския скитник Пана или от самия Аполона?

      Пан се катери по канарите, Аполон бди над стадата – по урви и долини, а пък в пещерите Хермес живее. Да не би пък да е добил син царят на планините без да знае сам – сам Дионис от някоя нимфа хеликонска? Че той често се задиря с чернооки момичета из планините.  

Овчарят се противи да влезе, воден от неколцина слуги.  

Едип

Ако приляга, старци, и на мен да предполагам, струва ми се, ето човекът, когото никога не съм виждал и когото дирим отдавна. Не е ли това онзи овчар? Съвпада неговата старческа възраст с тогова да е връстник. Съвсем добре познавам, че мои са слуги тези, които го водят.

      Но ти по-вярно ще го познаеш, защото си го виждал и напред. 

Хорът

Да, познах го, защото той бе един от най-верните овчари на Лайоса. 

Едип

Теб най-напред питам, гостенино от Коринт. За тогова ли говориш? 

Коринтянин

За него – ти го виждаш. 

Едип

Ей, ти старче, гледай ме в очите и отговаряй за това, което ще те питам. Ти бил ли си някога Лайосов слуга? 

Слугата

Слуга бях, не купен, а дома израсъл. 

Едип

Каква ти бе работата и как живееше? 

Слугата

С пасене на стадата прекарвах си най-вече живота. 

Едип

Най-често по кои места караше? 

Слугата

Понякога в Китерон, понякога из съседните места. 

Едип

Дали си спомняш да си виждал някога тогова? 

Слугата

В каква работа? Но за кого е дума? 

Едип

Ето тогова. Събирал ли си се някога с него? 

Слугата

Веднага не мога да си спомня. 

Коринтянин

И не е чудно, господарю. Но аз ясно ще го подсетя. Ще да си спомня той добре това: той имаше две стада, аз само едно. Три лета цели – от пролет до есен – бяхме ние съседи. Наближи ли зима, подкарвах стадото си в кошарата, а той към Лайосовия двор.

      Така ли бе това, което казвам, или не? 

Слугата

Отдавна бе, но ти казваш истината. 

Коринтянин

Сега казвай: спомняш ли си, ти ми даде едно момченце, за да го отгледам като мое? 

Слугата

Но защо ме питаш сега за това? 

Коринтянин

Приятелю, ето тук е сега това момче. 

Слугата 

Да те погуби бог! Не можеш ли да мълчиш? 

Едип

А, не ругай, старче, тогова. Ти по̀ заслужаваш наказание, не той. 

Слугата

Какво съм сгрешил, господарю? 

Едип

Защо не казваш кое е момчето, което дирим? 

Слугата

Не знае той какво бърбори и напразно се пъчи. 

Едип

С добро не щеш, насила ще те принудя. 

Слугата

За бога, пощади ме, аз съм стар човек. 

Едип

Кой ще му върже отзад ръцете? 

Слугите го хващат. 

Слугата

Аз, клетникът! Защо? Какво искате да узнаете? 

Едип

Даде ли му онова дете, за което говори той? 

Слугата

Дадох му го. Да бях умрял още същия ден! 

Едип

И това ще те сполети, ако не кажеш истината. 

Слугата

И още по-скоро, ако кажа истината. 

Едип

Иска да се отърве. 

Слугата

Не. Нали току-що казах, че му го дадох? 

Едип

Отде взе детето? Твое ли бе или чуждо? 

Слугата

Не мое, получих го от други. 

Едип

От кой гражданин на този град и от коя къща? 

Слугата

За бога, господарю, за бога не питай повече. 

Едип

Погубен си, ако същото още еднаж те запитам. 

Слугата

Няма що – от Лайосовите хора някой бе. 

Едип

Бе ли роб, бе ли някой из неговия род? 

Слугата

Горко ми! Дотам стигна работата, щото трябва да издумам най-грозното зло. 

Едип

И аз да слушам. Но все пак трябва да слушам! 

Слугата

Да, минаваше за син на Лайоса. Но твоята жена е дома – тя ще ти каже най-точно всичко. 

Едип

Да не ти е дала сама тя детето? 

Слугата

Да, господарю. 

Едип

Защо? 

Слугата

За да го убия. 

Едип

Самата тя, която го е родила? 

Слугата

От страх от някакви тъжни прокоби. 

Едип

От какви? 

Слугата

Предречено било, че той ще убие родителите си. 

Едип

А защо ти предаде детето на този старец? 

Слугата

От милост, господарю. И понеже мислех, че ще го занесе в друга, чужда страна, откъдето бе и сам. Но всичко това излезна тъй лошо! Ако си този, за когото те взима този тук, знай, ти си окаяник. 

Едип

Уви! Уви! Сега е всичко ясно. За сетен път виждам аз слънцето. Познах се: поразен преди да се родя, в живота си кръвосмесител, отцеубиец. 

Втурва се в къщата – и другите след него. 

Хорът

Живее човек! Но, уви! Аз пак трябва да го смятам равен на нищо! Защото кой е, кой е този, който е видял по-голямо щастие от самоизмамата си – и бездната, в която го тласка тя? Като те виждам тебе, Едипе, твоята участ, твоята, о несретни Едипе, на тоя свят нищо не мога да нарека щастливо.

      Едип сдоби пряко мяра блаженство, когато той – ах, Зевсе! – когато той съкруши оная страхотна жена, кривоноктната Сфинкс. И пред смъртта на гражданите ни той се изпречи висока и яка крепост. И тогава цар го нарекохме, велик и славен, господар всемощен на гордата Тива.

      А сега – кой е сега по-злочест от тебе? Кой е сега по-велик от тебе с проклятието си, с неволята си – с преврата на съдбата? О, горда Едипова глава! Можеш ли ти на една и съща гръд и като чедо, и като съпруг, сладост да усетиш? Как можа, как можа досега да те търпи брачното легло на баща ти – и да мълчи?

      Как те изненада всевидящето време! Отдавна те било осъдило то да бъдеш баща на братята и на сестрите си. О, сине Лайосов, сине Лайосов, Едипе – никога да не бях те виждал! И сега нека ридая непресекно из дълбините на ранената моя душа. А правдата – нека пак да я кажа: ти ми възвърна живота, ти ми даде и мира. 

Излиза един слуга из къщата. 

Слугата

О, достойни първенци на тая земя, какви неща ще чуете и какви ще видите, и каква скръб ще ви обхване, ако, както подобава на гражданите, още сте верни на рода на Лабдикидите! Този царски палат крие толкоз ужаси – скоро ще ги видите – че и най-широката река на земята не би измила кървавите петна. Собствена воля, не насилие от други, проля тази кръв – и нищо не ни покъртва по-дълбоко от саможелано зло. 

Хорът

И тъй нищо не ни липсва вече да заридаем от дън-душа. Но какво още да узнаем? 

Слугата из къщи

За да бъда и аз кратък и за да разберете и вие – загина божествената глава на Йокаста. 

Хорът

О, безкрайно клета! Коя бе причината на нейната смърт? 

Слугата из къщи

Тя сама. Но от всичко това, което най-боли, не е тук. Не може да видиш нищо. Все пак, доколкото мога, ще разправя бедата на тази клетница.

      Щом влезна в къщи, като луда политна право в спалнята, като си скубеше с две ръце косата. Веднага затвори вратата и извика отдавна умрелия Лайоса, съпруг на младостта си, който от нея убиеца си доби, който остави жена си на своята рожба, за да му роди позор. Рида и пред леглото, в което – о ужас! – и тогаз, и сега роди на съпруга си своя съпруг и на детето си децата. А как загина, не мога да кажа. Не можах да догледам аз докрай. Едип влезна с писък, подире му – нашите погледи. Като побъркан тичаше и от нас искаше нож, питаше де е жена му, де майка му, която е кърмила него и неговите деца. Бесен бе той – някой демон ще да му е открил истината, не ние, които бяхме около него. Грозно изкряска и се хвърли върху вратата. И блъсна я и с трясък паднаха крилата, хуква в стаята – и ето, виждаме и ние: жената обесена виси на една ямка. Щом я видя, диво зарева и свали въжето. Простряно на земята бе тялото. Тогаз – о ужас! – златната игла, която държеше дрехата й на раменете, изважда той, грабва я и я боде в очите си и крещи: „Не ще да видите вече това, което сторих аз, което аз трябваше да търпя. В тази вечна нощ, там гледайте вие това, което аз никак не ще мога да видя, и това, което горя да видя, не ще познаете вие”. При всяка дума забожда иглата в очите си. Отваря клепачите си и –

кървави се ронят по бузите му очите.

      Не порой кръв, не, а град от черни капки падаше. Тъй и двамата – жена и мъж – намериха това, което всеки от тях жела.

      Старото блаженство заслужаваше името блаженство. А сега, в един ден, в един час стонове, ужас, смърт, позор и там каквито има още имена на нещастията, ни едно не липсва. 

Хорът

И сега клетникът почина ли си малко от своята мъка? 

Слугата из къщи

Крещи да отворят врата, да покажел някой на всички Кадмови граждани този убиец на баща си, този не знам какво на майка си – грешните думи не ще да повторя аз. И иска да се махне от таз страна, не ще да стои повече, да бъде сам проклятие, както сам си изрече опора – тялото не издържа болките. Скоро ще го видите. Портите се отварят веч. Ето гледка пред вашите очи – изтръгва милост и от закоравял враг. 

Едип, сляп, опръскан с кръв, излиза от къщата, като стъпва несигурно. 

Хорът

О, мъка жестока за гледане, най-жестока от всички, каквито досега съм изпитал. Какъв бяс те, клетнико, обзе? Кой демон те нападна свръх твоята и тъй грозна съдба? Не мога и да те погледна. А много желая да чуя от тебе, да говоря с тебе, да те видя, но грозен, тъй грозен ужас ме обзема от тебе! 

Едип

О, о, о, злочестина моя! Де съм се запътил? Де аз, трижди проклетият! Нагде отлитат моите думи? Демоне, как ме грабна! На де ме влечеш? 

Хорът

В грозна неволя. Нетърпима ни за очите, ни за ушите. 

Едип

Ах, облако на моя мрак, падаш ужасно, падаш като планина, никога не се раздухваш, никога, никога не се разведряваш! Ах, ах – и пак ах! Двойно боде ми душата: болката и мъката на спомена. 

Хорът

И не е чудно, че в такива беди двойно се мъчиш и двойно скърбиш. 

Едип

О, друже мой! Ти още с твърда вярност ме приглеждаш. И още искаш за мене слепия да се грижиш.

      О, о! Не си скрит от мен, вярно те познах, макар и да тъна в мрак, гласа ти помня. 

Хорът

Твоето дело е грозно! Как дръзна да избодеш очите си? Кой демон те тласна? 

Едип

Аполон бе това, Аполон, вий драги, той рече да преизпълни мъките, мъките мои, тези мои тегла. Никой не посегна върху мен, а сам аз. За какво ми бяха очите мен, комуто нищо не бе приятно да гледа? 

Хорът

Значи тъй е било, както ти казваш? 

Едип

Какво ми остава, което бих могъл да гледам с наслада или да обичам или да слушам?

      По-скоро изведете ме от тез места, изведете, приятели, най-грозната чума, таз моя, моя проклета глава – че аз съм от всички смъртни най-омразен на боговете. 

Хорът

Нещастнико – и с ума си, и с бедите си! Никога да не бях те виждал! 

Едип

Да загине този, който на връх на планината Китерон освободи краката ми от яките въжета. От смърт ме избави – не за доброто ми. Тогава да бях загинал, нямаше да бъда и за приятели, и за себе си извор на такива мъки. 

Хорът

И аз бих желал тъй да е било. 

Едип

Тогаз нито убиец на баща си тук бих дошъл, нито бих бил съпруг на тая, що ме е родила.

      А сега съм проклет безбожник, син на нечестиви родители. Клетник, добих деца от утробата на майка си! Да, да! Ако има нещо по-зло от злото – на Едип се е паднало то. 

Хорът

Не знам как ще мога да похваля твоята постъпка – че по-добре да бях умрял, отколкото да живееш слепец. 

Едип

Че това не съм бил извършил както трябва, че не било най-доброто, недей ми доказва, недей ме съветва, защото аз не зная как, когато ида в ада, как, с какви очи ще дръзна да видя баща си, с какви очи клетата си майка – и към двата бях най-жесток, тъй че бесилката не е нищо за мен. Или бих ли могъл да гледам с радост децата, родени мен от... О не, никога вече с моите очи! Не ще да видя нито града, нито стените, нито свещените храмове, които сам аз си затворих, аз триклети, аз прегорди, признати от всички тиванци, аз, който сам си издадох присъдата всеки да ме отритва като молепсан, като престъпник и пред боговете, и пред Лайосовия род. И в очите на тоз народ бих ли могъл да погледна, пред когото открих такова позорно петно? Не, никога! И да би имало някой яз против вълните на слуха – наистина от това бих оградил бедната си глава. Тогаз бих бил и сляп, и глух. И нямаше какво да буди и терзанията на спомена.

      О, Китероне, защо ме прибра? О, да бе ми дал тогава ти гибел, да не би ме оставил да видя пак бащина къща. О, ти, коринтски дом на Полиба, ти ми бе родина, где разцъфна моето щастие, но още в цвета вгнездил се бе червеят на проклятието, който сега се показа – позор за мен и за моя род. И ти, кръстопът в скрития дол, ти, храсталак край тясната пътека, които пихте моята кръв от моите ръце, на баща ми кръвта, спомняте ли си още за мен, че аз при вас, че аз – какво извърших аз – че аз от вас насам потеглих... за какво? Да легна на брачното легло, в което съм роден, от което чрез мен окаяно поколение трябваше да се роди, кръвосмесителски род – бащи, братя, синове, дъщери, майки – всяка степен на кръвния позор на този свят! Стига веч за позора. Не бива и да споменавам това, което аз крия дори и от светлината. Скоро, за бога, изпъдете ме, хвърлете ме където искате, убийте ме, потопете ме в морето, само вашият поглед да не ме постига веч. Да, съвземете се и ме хванете мен, окаяника, смилете се и не се бойте. Не прихваща – само аз един, само мене хваща моето зло... 

Хорът

Тъкмо навреме за това, което искаш, иде Креон. В негови ръце е и думата, и делото – сега единствен закрилник на града след теб. 

Едип

Ах, как да му заговоря? Какво може той да ми повярва? Нали се показах толкова жесток спрямо него? 

Креон (иде със свита)

Не ида, за да ти се присмея, Едипе, нито да те упреквам за миналото.

      Но вие, ако не изпитвате такава почит към родовете на смъртните, мислете поне за пламъка на слънцето на небесния господар. И не изпращайте такава грозота непокрита. Нея не могат търпя ни земята, нито дъждът, нито лъчите на слънцето. Скоро заведете го назад в къщи! Роднински очи по̀ изтрайват роднинските беди, както и от роднини човек по̀ може да слуша нападки. 

Едип

За бога, ти излъга моите надежди. Но сега, понеже ти, най-добрият мъж, идеш при мен, най-лошия – вярвам ще ме послушаш. Ради теб, не ради мен говоря. 

Креон

И какво искаш от мен да направя? 

Едип

Изхвърли ме от таз страна по-скоро, за да бъда там, дето никой не би могъл да ми продума. 

Креон

Бих извършил и това, вярвайте, ако да не трябва да питам Аполона какво да правя. 

Едип

Че заповедта му не е ли съвсем ясна? Той иска смърт за отцеубиеца, за молепсания. 

Креон

Тъй се каза. Но все пак, както стои работата сега, по-добре е да се пита какво да се прави. 

Едип

И за мен ли окаяника, проклетия ще пращате да питат Аполона? 

Креон

Нали знаеш, сега и ти ще му вярваш. 

Едип

Теб завещавам, теб заръчвам да се погрижиш за погребението на тази, която лежи вътре. Твой дълг е да се грижиш за своите. А мен тоз бащин град не ще да ме има жив гражданин. Прати ме в планината, Китерон е моето царство. Майка и баща бяха определили жив да бъда погребан в него, там те искаха да ме погубят, нека сега изпълня тяхното желание.

      Знам добре – мен не ще ме погуби нито болест, нито нещо друго. Щом съм спасен – то ще да съм запазен за нещо съвсем ужасно.

      Нека моята съдба довършва своя път. Само за моите момичета, Креоне – за синовете не се грижи толкова. Животът където и да тласне човек – все не ще умре от глад. Но моите крехки, безпомощни, бедни момичета, без които не сядах на трапеза – от всяка моя гозба хапваха и те – за моите момичета се погрижи. Ах, колко бих желал, ако ми е позволено, да ги допра с ръката си още веднъж и да поплача над тях!

      Позволи, господарю, позволи великодушно. Ръката ми само да ги похване, ще ми е като че пак са мои, като преди, когато можех да ги виждам. 

Креон дава знак и един от неговите придружници отива към вратата. Излизат двете дъщери на Едип – момичета по на шест до осем години. Едип вслушан мълчи. 

      Не чувам ли как хленчат миличките мои? Какво ми е? Богове, Креон се смили над мене – доведе ми скъпите деца. Истина?! 

Креон

Истина е. Отдавна те виждам колко би желал да ги доведа при теб, колко би те радвало това. 

Едип

Да си честит, а за таз добрина нека бог те награди повече, отколкото мога аз.

      Дечица, де сте ми? Стойте тук, елате при тез мои братски ръце: те – нявга силни – загрозиха тъй очите на вашия баща. Бащата не бе разбрал, не бе се и досещал дори, че той е син на своята жена. Да не мога вече да виждам, но да плача, това мога още аз, когато си помисля какъв горчив живот ви очаква на този свят. Защото, където и да се съберете с хората, от всяка радост скришом ще бягате дома, в очите си ще носите сълзи от срам вместо радостни лъчи. А когато ще порастете – как може някой вас да поиска? Ще дръзне ли някой да навлече проклятието върху себе си? То убива вашия живот, както уби и моя. Че кой позор ми липсва още? Отцеубиец е вашият баща и съпруг на майка си. И вие сте от същата утроба, от която е излязъл и баща ви. Кой би взел жена с такава зестра? Никой. Милички мои момичета – вие без съпруг и без деца ще извехнете...

      Сине Менойков, Креоне, ти им оставаш баща, че ние, родителите им, ние и двамата сме мъртви. Недей оставя твоите внучки наместо да домуват в къщи на съпрузи, да скитат и просят в чужбина: пази ги от моята участ. Невръстни ги виждаш – което ти им дадеш, това е тяхно. Благородни човече, дай си ръката, тогаз ще зная, че ще изпълниш завета. 

Креон се приближава и му подава ръка.  

      Вам, деца мои, много имам да кажа, но не ще ме разберете. Сега само това: една да бъде вашата молитва: дето и да живеете, живейте, но с по-добра участ от участта на баща ви. 

Креон

Не плачи вече. Ела вътре в къщи. 

Едип

Трябва да те послушам, макар и да не ми е угодно това, що казваш. 

Креон

Всичко е само до време хубаво. 

Едип

Ти знаеш с какво условие, нали? 

Креон

Кажи, за да зная. 

Едип

Да ме изгониш от таз страна. 

Креон

Искаш от мен това, което е у бога. 

Едип

Но аз съм от всички най-омразен на боговете. 

Креон

И затова те може би скоро ще изпълнят желанието ни. 

Едип

Тъй ли мислиш? 

Креон

Не обичам да говоря напразно за това, което не зная. 

Едип

Тогаз изведи ме оттук. 

Креон

Ела сега, пусни децата. 

Едип

Само тях не ми отнемай. 

Креон

Не би трябвало да искаш всичко да сполучиш, защото каквото сполучи досега, не бе за твое добро в живота. 

Едип

Вие, жители на моя роден град Тива, вижте Едипа – той отгада тежката гатанка, той бе най-видният мъж. Никой не е подигнал очи към неговото щастие без завист – вижте ме сега каква буря от неволя ме блъска.

      Никога не заблазявяйте на човек, докато той още плахо се взира в последния си ден, докато не е до края на живота си неулучен от бедата. 
 

Отвеждат го в къщи, Креон след него с децата. Хорът бавно излиза. 
 

КРАЙ