Филип Велиев, Омирова Илиада (преводачески увод)

НА
ЛЮБОРОДНАТА  И  ПРИСНОПАМЯТНАТА  ДУША

 

НА

ПОКОЙНИЯ

 

ВАСИЛИЯ  АПРИЛОВА

 

ПОСВЕЩАВА ТРУДА СИ

ПРЕВОДАЧЪТ

Ф. ВЕЛИЕВ

 



ПРЕДГОВОР

 

Едно от най-достославните събития в стара Гърция е Троянската наречена война, която се случила около 1193 – 1184 преди рожд. Христово и принадлежи на героическите, или юнашки времена.

            Причината за тази многошумна война според другочните повести е била тази. Елена, дъщерята Ледина и на Тиндарея, спартански цар, по причина на изрядната й хубост, била искана за жена от мнозина тогавашни царе и князове, които царували в него време по всичка Гърция.

            Баща й Тиндарей, от страх да не би да навлече върху си омразата на другите, като я даде на едного от тях, предложил им да хвърлят жребий, за да няма сърдитина по между им и против него. Туй предложение се одобрило от всичките любовници Еленини, които с клетва се обрекли, че не само не щат враждуват против него и против оногова, комуто се би паднала, но че и в всеки противен случай са готови честта му с оръжие да забранят. Жребият паднал на Менелая, брата на Аргоския цар Агамемнона, и с Елена заедно Менелай наследил и царството на дяда си Тиндарея.

            Подир време един от синовете на Троянския цар Приама, Александър, наречен и Парис, дошъл у цар Менелаеви на гости, гдето го приели гостолюбиво и с големи почести. Но той, против правото на гостоприемството, откраднал и увлекъл Елена и с много нейни имоти заедно я отвел в Троя.

            Това безчестие против Менелая докачило и всичките други царе и владетели по цяла Гърция и затуй се съюзили и обявили война срещу цар Приама, която траяла цели десет години, и едва в десетата година сполучили да съборят това царство.

            По-главните царе от Гръцкия съюз са били: Агамемнон, братът Менелаев и най-върховен цар и воевода над всичките; Нестор, цар Пилоски, най-мъдрият и сладкодум съветник и вития; Одисей, цар Итакийски, най-вещ и велемъдър хитродеец; Ахилей, цар Мирмидонски от Тесалия, и най-прочут и най-славен воевода; Идоменей, цар Критски, и двамата Еантовци – единият цар Локрийски, а другият - цар Саламински; Филоктет, който носел стрелите Ираклиеви, и други.

            На другата страна Приамовите съюзници били неговите съседни народи: Ликийци, Лидийци, Карийци и други, и освен тях и Тракийци, и Македонци, а между най-отличните Герои е бил синът му Ектор, който нанасял страх и трепет у Гърците, и подир него – Еней.

            От съдържанието на книгата ще види читателят, че в тази война вземат участие и много от старовременните Гръцки Богове и Богини, от които едни държали страната на Гърците, а други – на Трояните, и по тази причина се появявали разпри и между Боговете, които се характеризират като същи человеци – със същите страсти, със същите наклонности, защото според древните баснословия на Гърците, человеческият род бил се навъдил по земята от самите богове. За това тяхно вярване им напомня и Апостол Павел в апостолските деяния, когато е проповядвал в Атина. XVII, 28.

            Омир, който бил живял, както се мисли, един век и повече подир тази война, написал две пространни поеми, от които в едната описва войната, а в другата заблуждението Одисеево, който се скитал десет години из морето, докле се завърне в Итакия от войната, и затуй втората му поема се нарича  Одисея, а първата, за която ни е думата – Илиада, наречена от Илион, защото град Троя, или Троада, Приамовата столица, се нарича и Илион. И двете тези поеми са разпределени на по двадесет и четири песни по числото на буквите на Гръцката Азбука, и са наредени една по друга, тъй щото правят по едно цяло и редовно съдържание.

             Тези песни били в началото разпръснати в Мала Азия и си пеел, както мислят някои учени, от гръцки просяци или от самия Омира, когото казват да е бил сляп. Тези песни бил пренесъл в Гърция Ликург и във времето на Пизистрата били събрани и наредени тъй, както с намират и до днес.

            Началото на Илиада не почва от началото на войната, както ще си помисли читателят. Напротив – Поетът почва песента си от десетата и последна година, когато се скарали Агамемнон и Ахилей, но той с едно неподражаемо изкуство е вместил в съдържанието й всичките предварителни приключения, като епизоди,  и други много старовременни повести.

           

            Казанлък, 1. Август 1875.                                                                                                               Ф. Велиев

 

Омирова Илиада

Текстът е публикуван в: Омирова Илиада, преведена от първообразното от Ф. Велиев и пояснена с разни митологически забележки, нужни за улеснение на читателя. Том І, Виена, Българската печатница на Янко С. Ковачев, 1875.