ИСОКРАТ

УВЕЩАНИЕ КЪМ ДИМОНИКА

Превод: Константин Фотинов, 1846

Исократ, ритор атинейский,

увещава и поучава Димоника, сина Ипоникова

Но догде не сме начели, нека кажеме перво за коя пристойна причина (себеп) советува Димоника и на прав път наставлява: Димоник, каквото рекохме, беше син Ипоников, а Ипоник беше искрений и истинний приятел на Исократа. Като умре приятел му Ипоник и остави сина си Димоника младо момче, кое отхождаше тогава во училища, та се учеше, той Исократ тогава за приятелство Ипониково сочини едно увещателно слово и поучение, в кое му говореше следствено и така:

1. [1] Между многу неща, о Димониче, ще намериме и мисли (намерения) добродетелни, и смисли (размишления) зли че са многу разлучени и помежду си несогласни; и весма големо различие прияха в навикновения и знакомства, кои се видоха и показаха между добродетелни человеци и зли. Защото тия (зли) почитат свои си приятели само като им са пред очи; а ония (добродетелни) ги обичат и като не са пред очи им. И ония знакомства и приятелства, що имат зли хора, в мало някое время развалюват се; а приятелства, що имат добри мъже, нито цял век може да изглади и да изтреби, да отхвърли сиреч. [2] Като мислим прочее за ония, кои желаят и обичат слава, и за ония, кои почитат учение и усвояват го, че требува да подражават учени и добродетелни человеци, а не зли, пращам ти това слово дар, кое е истинно знамение (нишан, юрнек) за онова знакомство (познаване), що имахме сос Ипоника отца ви. Защото синове требува да наследуват (мираз зимат) и приятелства отечески така, каквото наследуват бащински иманета.

2. [3] Гледам още, че и способен случай помага нам, и настоящее (сегашното) время пристойно е нам и спомощно; защото тизе желаеш учение, а аз предпринимавам и занимавам се да учим други; и ти сега учиш учение и любомудрие (философия), а аз изправлявам ония, кои се занимават в любомудрое учение. Колцина прочее списуват побудителни слова и поучения на свои си приятели, воистину добро дело предпринимават да прават, [4] но точно в предпочтеное и преполезное учение не се занимават, а колцина наставляват млади людие не за да се обучават и навикнуват во ония слова и поучения, в кои става красноречие и велеречие (похвала), но в ония, в кои да се покажат според разумни нравия и обичаи добри добродетели, толкува повече от ония ползуват свои ученици, колкуто ония само на красноречие словно побуждават, а тия не само то, но и техний ум и разум оправляват. [5] Затова ми (ние), не че намерихме побуждение (побутуване), но писахме увещание поучително, искаме да те советуваме за ония неща, кои требува да желаят и да обичат млади момчета (юноши), и от кои работи да отбягнуват, и сос какви человеци да се ставят и да се разговарат, и какво свой си живот да устрояват и на прав път да ходат. Защото колцина по тоя животний път ходиха, тия само можеха да пристигнат наистина добродетел; от коя ни едно приобретение и придобиване не е по-почтено и по-истинно. [6] Защото красота се развалюва и изгубува или от время и старост, или от болезн. И богатство повече слугува за недобротворение, нежели за доброхотство и добротворение, защото приуготвува на леност и нерадение власт и сила, и млади людие побуждава на сласти и разпутства.  А сила и крепост (юнашство), сос благоразумие полезна се показа, без него обаче повече повреди ония, кои я имаха; и телеса (снаги) украшени представи во ония, кои се подвизават и работат, душевни им обаче мисли и смишления помрачи. [7] А приобретение обаче добродетелно и учително, като возрастне в някои и като се вогнезди основателно и исто в техни размишления, само то сос них заедно состареюва, и от богатство е по-превозходно, и от благородие по-полезно; защото ония неща, що са невозможни в други, возможни ги представлява, и ония неща, що са страшни во мнозина, дерзостно и великодушно претърпува; и леност и нерадение поима за хула, а труд поима за хвала. [8] И това е лесно да се научиме добре и от подвиги Ираклиеви, и от деяния (дела) Тисееви; в кои добродетелний способ таков доброславний характир според техни дела представи, щото никога да се не заборават техни добродетели, що показаха и направиха.

3. [9] Не само то, но, ако воспоменеш отечески си (бащински) произволения и воли, ще имаш собствен и добър пример (юрнек) за това, що ти говорим аз. Защото той нито да пренебрежи добродетел, нито да я немари соверши течение живота своего (умре сир.); но тело си сос трудове обучаваше и навикнуваше се великодушно бедности да претърпува. Нито богатство безвременно обичаше; но придобиваше привременни богатства как смертен, а прилежаваше и радеше за иманета как безсмертний. [10] Нито препросто управляваше свой си живот; но беше и благолюбив, и великолепен, и на приятели общенароден, и повече ублажаваше ония, кои се занимаваха около него и прилежаваха, нежели свои сродници. Защото мнеше (чинеше), че за приятелство природа е многу превозходна от закон и способ от род, и произволение от нужда. [11] Не щеше обаче да ни стигне всичко наше время, ако да изброюваме всички негови деяния и дела. Но точност тяхна в други времена совершено показа щеме; а сега само возпоменахме за Ипоникова природа доказателство, според кое требува да живееш, както за пример, и за закон, негов способ да смислиш, а подражател и ревнител за отеческа добродетел да станеш. Защото е срамота живописци да изображават и да описуват добри животни, а отроци и синове да не подражават добродетелни родители. [12] Поимай, че ни един борец не е длъжен да се обучава за противоборци и да се приуготвува така, каквото си ти длъжен да се стараеш, за да станеш спорен и подобен на отечески преимуществени изкуства. Така прочее не е возможно да постави някой на добър ряд правилна мисъл, ако не се е напълнил от многи и добри учения и наставления. Защото природно е телеса сос умерени трудове, а душа сос добродетелни поучения да расте. Затова аз ще се постараем краткоречно да ти представим и да те советувам ония способности, сос кои можеш да ми се покажеш, че весма добре успяваш на добродетел, и че при всички други человеци благоугоден ставаш.

4. [13] Перво и перво да си благочестив, сир. Богочестив, тверд и постоян во своя си вяра не само словом, но според реченое: „вяра, аще дел не имат, мертва ест“, и делом[1]. Почитай праздничен ден всекога, а най-повече, като празднуват вси граждане; защото ще се покажеш с това современно, че и на Бога слугуваш, и закон чуваш. [14] Така да почиташ свои си родители и така да ги имаш, каквото желаеш да те имат твои челяд (чада). Упражнявай се во обучения телесни и занимания повече в ония, кои са полезни за здравие, нежели в ония, кои пригледнуват на сила снажна. И това можеш да получиш, ако оставляш твои трудове тогава, когато можеш да се трудиш още и да работиш, сир. ако почиваш помежду твои трудове. [15] Нито смях буй и нестидний да обичаш, нито речи безстидни (безсрамни) и нагли да говориш; защото смях буй представлява безумие, а говорене нагло и смело (презрително) показува бешенство и лудост. Ония неща, кои познаваш, че са срамни да правиш, не е добро нито да ги говориш. Навикнувай се да не си намръщен (угрюмий), но размислен; защото за онова ще се покажеш горделив и страшен, а сос това разумен. Поимай (да чиниш), че най-повече требува да имаш благочиние, стидливост (срам), справедливост (правдина), целомудрие; защото от всички тия неща нрав и обичай юношеский управлява се благоуспешно. [16] Като направиш нещо срамно, никога да се не надаш, че не ще да е явно на други; защото ако и да го не знаят други, но твоя совест, твое сир. всегдашно сещане всекога ще те обличава. На Бога да се боиш; родители да почиташ; на приятели си да се срамуваш; на закон да се покоряваш. Ония услаждения и веселия да ловиш, що стават сос слава и похвала; защото веселба, що става сос благоприятност и добро, предрага е, а без това преукорна. [17] Да се боиш от оболгания (обноси, клевети), ако и да са лъжливи; защото многу человеци совсем що не познават совершена истина, веруват обаче несомнено.

Да не мниш и да не чиниш всичко нещо, що правиш, че ще да е потайно; защото и ако да е скрито привременно, после обаче става явно. Многу ще се покажеш почтен и славен, ако не правиш тия неща, кои запрещаваш на други да ги не прават. [18] Ако си привержен во учение, сир. ако обичаш науки, ще станеш многу учен. Ония науки, що знаеш, чувай ги сос всегдашно занятие и глубокомислие; а ония, що не си научил, придобивай сос художествено и често прочтение и учение. Защото равномерно е безчестно и укорно, като чуеш някое полезно поучение, да го не научуваш, и како ти дават приятели някое добро, да го не приимуваш. Препровождай твое на живот занимание в слушане и учене полезних поучений; защото с таков способ ония неща, що се изнамериха от други сос труд и мъчно, тебе ще стане лесно да ги научиш. [19] Знай многу поучения че са по-предпочтени от многу иманета и от многу денги; защото тия се скоро разточуват и разпръснуват, а учение в всичкий живот и время не се изгубува; защото от всички притяжания и придобитоци само мудрост и учение става безсмертно. Недей се лени да ходиш на длъг път и да идеш при ония, кои се обещават да те поучават нещо полезно; защото е срамота и укорно е търговци да преминуват толкува пространни морета, за да направат и умножат свое си имение повече, а юноши нито чрез суша путешествие да претърпуват, за да произведат свой разум на улучшение и удобрение. [20] Според разум да си любоглаголив, а според говорене благоглаголив. Свойство любоглаголиво е да поздравуваш с добро утро и с добро вечер ония, що се случуват на секакво приключение, а свойство благоглаголиво е да отговараш свойствено и любезно на тия сущии поздравления. Благодарно да се намеруваш сос всички, и да употребляваш и да се присвоюваш сос ония, кои са почтени и полезни; защото с таков способ и с такова доношение на тия ще си любезен, а на ония не щеш да си тягостен. Посещения (поздравления) и ставанета недей прави чести за едни сами неща, нито пък забавни за тия сами дела; защото това става преузряло, а онова досадно. [21] Навикнувай себе си сос трудове самоволни, за да можеш да претърпуваш и ония, що стават неволни. От ония неща, от кои е укорно да се обладава душа человеку, от всички тия воздержавай се и чувай, сир. от придобиток, от гняв, от увеселение, от скорб. И можеш да си таков, ако поимаш и чиниш че са придобитоци ония, сос кои да станеш почтен и славен, а не ония, сос кои да станеш богат; во гняв, ако се намеруваш така сос ония, що ти прегрешават, каквото желаеш да се намеруват други сос тебе, когато им ти прегрешаваш; според удоволствия и увеселия, ако поимаш, че е укорно на слуги твои да си господар, а на увеселения и сладострастия роб; а в печални и скорбни времена, ако пригледнеш на чужди нещастия, и смислиш себе си, че си как человек смертен. [22] Повече да чуваш реч, нежели залог (аманет) златен и сребрен; защото добри мъже требува да се показуват, че имат разум по-верен от клятва. Поимай, че не прилича да се уверува человек на зли и лукави така, каквото да се уверува на добри и благи человеци. Ония неща, що са тайни, недей ги казува никому, освен ако не е полезно да са потаени нито тебе, нито и на ония, кои ги чуят. [23] Клятва нужна и неволна приимай само за две причини: или себе си да освободиш от бедна клевета, или приятели да избавиш от големи беди. За имане обаче и денги никога да се не кълнеш, ако и да правиш клятва за правда; защото ще се покажеш не само непостоян и сребролюбив, но и безчестен. [24] Недей прави никого приятеля, догдето не изпиташ какво той употреби перво свои си приятели; да знаеш твърде добре, че ще има и тебе така, каквото ония прежни си приятели. Не бързай да ставаш приятел, а когато станеш с некого приятел, старай се да си за всекога; защото е подобно укорно да немаш ни едного приятеля, и многу друзи да променюваш. Нито сос повреда да изпитуваш твои приятели, нито пък да си непонятен и неизкусен за опитност приятелска. И това да правиш, сир. приятеля си да изпитуваш тогава, когато ти нещо не требува, а ти се правиш, че ти требува, та му се молиш, [25] и когато нещо не е тайно, ти му говориш как за потайно; защото ако не получиш, не ще да приимаш никаква повреда, а ако получиш в таквия опитности, твърде добре и лесно ще познаеш каков способ и разум има оний, кого изкушаваш и опитуваш за приятелство. Изпитувай и изкушавай приятели твои и за нещастие, що става в наш живот, и за приобщение и милосердие, що става в беди и скорби; защото злато се изкушава и опитува во огън, а истинни приятели познават се в нещастия и скорби. Така преблагоприятно ще употребиш твои приятели, ако не чекаш от тях моления, но самоволен прихождаш и ставаш им помощник во время нужно.

[26] Подобно и равномерно поимай, че е укорно: неприятели твои и противници да побеждаваш сос злотворения и сос заплашуванета, а приятели си да покоряваш сос благотворения и с благонадеждни обещания. Сос радост да приимаш ония приятели, кои не само че се печалят и скорбят за твои нещастия, но и ония, кои не са завистливи на твои благополучия; защото мнозина скорбят се заедно сос свои нещастни приятели, а като са благощастни, завиждат им. Помни твои приятели, като са на далеч, и воспоминявай ги пред ония, що са при тебе, за да се покажеш и явиш, че не презираш и тия, когато не са при тебе; [27] според облекла си предпочитай да си благолюбив и благочинен, а не накичен. Свойство благолюбиво и благочинно е онова, кое е великолепно, а свойство накичено е онова, в кое са обикновени жени и детоумни. Обичай да придобиваш иманета добри, не превозходни и чрезмерни, но средствени приобретения и праведни. Презирай и не предпочитай ония, кои се стараят чрезмерно и преизлишно за богатство, а да го употребят полезно и добре не можат; защото таквия человеци страдат така, каквото оний, който придобие кон добър, а да го язди не знае и не може. [28] Старай се да преправяш твое богатство в злато и сребро и во владения (иманета, мулкове); а злато и сребро присуствува во ония, кои знаят да го придобиват, така и владения во ония, кои можат да ги получуват и приобретяват. Почитай веществена существеност, сир. имай твое имение в чест за две неща: за да можеш сиреч да посрещнеш и убиток (зарар) голем, и да помогнеш на приятеля вернаго, като е в нещастие; а колкуто според другий живот, обичай го не преизлишно и чрезмерно, но средствено и не до толку многу. [29] Бъди доволен и благодарен за онова, що имаш, но имай попечение за онова, що е по-добро и полезно. Не укорявай никого за нещастие му; защото щастие е общо и непостоянно, а сетнина е невидима и незнаема. На добри и благоразумни да правиш добро; защото е весма добро сокровище (имане) оная милост и добрина, коя правиш на едного благоразумнаго мужа. Ако правиш обаче добро на зли и зломисленици, подобно и така ще пострадаш, каквото ония, що хранят чужди кучета (пси); защото они лаят така и ония, що им дават хляб, каквото и ония, що им не дават; подобно и зли человеци озлобяват така ония, що ги ползуват, каквото ония, що ги повреждават. [30] Ненавиждай ония, що са ласкатели (далкаукчии) така, каквото ония, що са прелестници; защото и ласкател, и прилестник повреждават человека, като им се увери и има ги в почест. Ако приимаш с радост и благодарение ония приятели, кои склонуват на твое неправилно дело и не те обличават, не щеш да имаш на живота си таквия, кои да ти завиждат за добро, сир. като немаш некое добро, немаш и завистници. Ставай (да бъдеш) разговорчив и думлив на ония, кои прихождат при тебе, а не горделив и презрител. Защото презрителна надутост едвам ония, що са слуги, можат да претърпят; а думливий способ вси с благодарение търпят. [31] И разговорчив и приветлив ще да си, ако не си много спорлив (инатчия), нито неугоден, нито сос всички да се пречкаш и караш, нито да се противиш упорно на ония, кои са се разгневали и многу разлютили, нито тогава, когато са се разгневали неправедно и напразно; но като са се тия разгневали, ти да претърпиш и да молчиш, а като се укротят и смирят, тогава да ги обличаваш и ружиш, защото се напразно гневят; нито да склонуваш на присмешки, нито и да се радуваш за спешни присмешки (защото онова нещо, що става без свое си время, всекаде е скорбно); нито неблагодарно да правиш благотворения, кое страдат, сир. таков обичай имат мнозина, кои отистина правят добро, но с намръщено лице слугуват и свои приятели ползуват; нито да обичаш да ставаш причина за нещо, защо е тягостно; нито да обичаш да ставаш препятствие, защото е раздражително. [32] Твърде добре да се чуваш во ония собиранета, що стават за ядене и пиене; а ако ти се случи такова нещо, догдето не си се опил, махни се от там. Защото когато се ум от вино поквари и смути, страда така, каквото колеснични коне, когато изгубят колесницегонителя (талигаджия). Защото и они не знаят какво търчат насам-натам,  като нема кой да ги управлява, и душа человеческа многу прегрешава, като е ум покварен и залисан. Безсмертна смишлявай, за да си щедър и милостив, а смертна, за да придобиваш иманета средствено. [33] Знай, че учение е толкува по-големо добро от неучение, колкуто други злини вси придобиват сос грабежи и неправди, а то само (неучение) повреди и ония, кои и праведно имане имат; защото многу пъти оногова, кого сос думи оскорбиха, него веществено и действително озлобиха. Ония, кои сакаш да правиш да ти са приятели, говори някое добро за тях пред ония, кои ще им кажат; защото корен на приятелство е похвала, а на вражда – клевета и руга. [34] Като се советуваш за ония неща, що ще станат сетне за пример, представлявай ония неща, що са станали напреж; защото онова, що се не вижда, разсуждава се твърде добре и познава от онова, що се вижда. Советувай се косно и небързо, а свършувай скоро онова, що определиш да правиш. Знай, че най-предпочтено нещо не е друго така, каквото благополучие, от Бога, а от нас не става друго по-предпочтено така, каквото благосоветие и добро наставление. За ония неща, за кои, ако ти е срам да се обявуваш, а сакаш на некого си от твои приятели да ги обявиш, употреби говоренета така, както за някое чуждо нещо; защото сос таков способ ще да познаеш и техний разум, и себе си не щеш да обявиш. [35] Когато сакаш да се советуваш за свои си работи сос некого, смотри и пригледай перво да познаеш какво той управлява сам себе си; защото оний, кой не смишлява добре и не устроява свои работи починно, той никога не може да советува добре другого. Тогава обаче най-повече ще се принудиш да се советуваш, когато пригледнеш на ония злощастия, кои произхождат от несоветуване; понеже тогава най-повече имаме прилежание за наше здравие, когато се сетиме за ония скорби, кои пострадахме от болезни (болести). [36] Подражавай нравия царей, и последувай на техни способности; защото ще се покажеш, че ги приимаш с радост, и че ги поревнуваш и почиташ; щото сос това ще пристигнеш да си многу почтен и славен и от вес народ, и благосклонност от тях ще имаш по-вярна и по-несомнена. Покорувай се на закони, що са от цари положени; но най-силен закон знай техний образ и способ. Защото каквото оний, кой живее в народоправление, требува да почита многу люди, така и оний, кой седи в самодержавие, должен е да почита и да слави царя. [37] Ако се поставиш на някое началство, не употреблявай никого лукаваго человека в твои управления; защото ония злоупотребления, що ще направи он, на тебе ще стоварят всички причини и всички мъмранета. От общенародни прилежания и слугувания оттръгнувай се не по-богат, но по-славен и честен; защото похвала, що става от цял народ, пò е почтена от многу злато, сребро и други иманета. Ни за едно лукаво дели нито да наставаш, нито да спомоществуваш; защото ще се покажеш, че и ти правиш таквия неща, за кои помагаш на други, като ги правят.

[38] Предуготовувай и показувай себе си, че можеш да имаш повече неща преизлишни, но бъди благодарен да имаш средствено, за да се покажеш, че обичаш и предпочиташ правдина, не за невозможност, но за снизхождение и милост. Повече с радост да приимаш, сир. повече да предпочиташ праведно убожество (сиромашество), нежели богатство неправедно; защото правдина е толкува предпочтена от иманета, колкуто тия само на живот человеческий спомагат и ползуват го, а правдина и по смерти слава и похвала на человека оставя; богатство може да имат и зли, и добри человеци, а правдина не е возможно зли да имат. [39] Не поревнувай никого от ония, които от неправда придобиват, но най-паче приимай с радост ония, които с правда си пострадаха някои убитоци и повреди; защото праведний человек, ако и да нема нещо друго повече, превозхожда обаче многу неправедни человеци според свои си праведни и благи надежди. [40] Да прилежаваш и да радиш за всичко нещо, що става на живота ти, а най-повече да се обучаваш за свое си благоразумие; защото най-големо нещо, що се смещава во онова, що е най-малко, друго не е освен добър ум и разум в тяло человеческо. Старай се според тяло си да бъдеш трудолюбив, а според душа си любомудър; за да можеш с тяло си да свършуваш всичко нещо, що е потребно, а с душа си да знаеш да прогледнуваш свои ползи. [41] Всичко нещо, що ще говориш, перво се смисли добре, пък тогава говори; защото много пъти язик предварува ума и така прегрешава. Знай, че никакво деяние человеческо не е вярно и постоянно; защото така нито като си благополучен, ще станеш прерадостен, нито като си неблагополучен, ще ставаш прискорбен. Две времена предпочитай за говорене: или за онова, що го знаеш твърде добре, или за онова, за което е нужно да говориш; защото в тия сами две времена всеко говорене е по-предпочтено от мълчане; а в други времена е по-добре да мълчи человек, нежели да говори. [42] Радувай се за приключения добри, и не скърби многу за приключения зли; сир. в таквия приключения не требува да показуваш себе си явна; защото е несходно свое имане да скрива человек дома си, а ума си навон да износи и всекому явна да го прави. [43] Повече да се чуваш от лъжа, нежели от беда; защото зли человеци следува да пострадат страшна смерт и страшен конец да имат, а добри в живота си требува да страдат за мъздовоздаяние. Старай се твърде многу да живееш безопасно, без беда сиреч; а ако те последува некогаш някоя беда, искай такова освобождение, каквото става онова, което после от някой бой сос слава става, а не сос уничижение и укор; защото смерт е природна вещ вообще на всички человеци; а честна и славна смерт естество подарува особно на добри человеци.

5. [44] И да ти се не вижда странно и чудно, ако многу неща от тия, що изговорих, не са ти сега на тоя возраст пристойни и прилични; защото нито мене това прелъга, сир. знам, че сега не ти са потребни; но предпочтех сос това нещо современно да ти принесем сега советование на тоя возраст, и за следующее и сетно время увещание и зарачане да ти оставим; защото тяхна нужда лесно ще познаеш; а оногова, който сос истинна любов советува, не може лесно да намериш. За да не търсиш прочее от другого все, що ти на живот требе, но от това, както от килер (изба) да произносиш, возмнях, че не требува нищо да оставим от ония неща, които можем да е советувам. [45] И щех да имам голямо благодарение на Бога, ако не погрешим в онова мнение, което имам за тебе. Защото твърде мнозина други ще намериме, че каквото повече се радуват и благодарят за пресладки ястия, нежели за здрави и полезни, така и някои приятели че повече се приближават при ония, които падват в това истое согрешение, нежели при ония, които ги советуват за добро. Тебе обаче мним да си все на това против, защото те познавам от онова твое трудолюбие, което показуваш за всичко нещо, а най-повече за учение; защото оний, който се предопределява да свършува за себе си предраги неща, той е пристоен сос радост да приима и други, които го побуждават на добродетелно дело. [46] И най-повече ще се раздражиш да желаеш и да имаш охота за добри дела, като се научиш добре, че най-повече от тях имаме истинни удоволствия и радости. Защото на оногова, който е ленив, а обича многу насищения, неотбежно произникнуват скорби в негови удоволствия; а като е трудолюбив за добродетелно дело, и като устроява свой си живот благоразумно, винаги (всекога) има искрени и истинни удоволствия и веселия. [47] И тамо, в ленивост сиреч, перво се наслаждаваме, но после се скорбиме; а тука, в трудолюбие сир., после от скорби имаме пристойни удоволствия. В всички прочее работи не помниме така всеко начнуване, каквото ощущаваме и усещаме конечное свършуване. Защото не се трудиме всегда за сегашни неща толкува, колкуто за всегдашни и вечнопамятни.

6. [48] Помни обаче добре, че недобродетелни человеци следува да правят каквото им дойде на ум (защото сначало такова качество приимаха, сир. таквая са турлия), добри обаче человеци не е пристойно да пренебрежават и да не радят за добродетелно дело, а ако ли не, мнозина ще ги обличават и ружат. Защото вси не возненавиждат така ония, които прегрешават, каквото ненавидят ония, които се хвалят, че са милостиви и разумни, а никакво различие не показуват от ония, що са недобродетелни; пристойно. [49] Защото гдето се отвръщаме от ония, които се показаха само словом, а не делом лъжливи, тамо отистина не ще да речеме, че са според вес свой живот недобродетелни и унищожени. И праведно можеме да поимаме таквия, че не само в себе си прегрешават, но и на щастие свое стават предатели. Защото то им превручи имане и слава и приятели, тии обаче показаха себе си недостойни на существеное си благополучие. [50] И ако требува, като си подвержен на смерт, да смислиш смисъл Дия бога, мним (чиним) и него да ти изявим за най-весма пристойни приятелства, каква сир. склонност има за зли, а каква за добри человеци. Защото той (Дия сир.) роди Иракла и Тантала (каквото баснословци казуват, и вси веруват), едного как добродетелна, безсмертна и вечнопаметна направи, а Тантала с най-големи наказания и мучения наказа. [51] Които требува да употребляваш за пример и добре да помниш, и да не остануваш благодарен само в това, което ти аз рекох, но да се поучаваш и от полезни стихотворци, и от други хитрословци, ако нещо рекоха полезно да прочиташ. [52] Защото каквото гледаме една пчела, че на всички саждения и цветове стъпя, и от всеко приима онова, що е полезно, така требува и онии, които желаят за просвещение ума, всичко нещо да изпитуват и да прочитат, и от всекаде да собират онова, което е ним полезно и успешно. Защото едвам някой можеше с това прилежание да победи и да отбегне от ония погрешности, що са на человека природни.

Bookmark/Search this post with:

Delicious  •   Google