Полина Йорданова

 

 

МЕНАНДЪР 

ИЗ САМОСКАТА (1-415)

Превод: Полина Йорданова, 2013 

 

Действащи лица:

ДЕМЕЙ: атински мъж.

ХРИЗА: свободна жена от о.Самос, която Демей е взел в дома си.

ПАРМÉНОН:роб в къщата на Демей.

НИКЕРÁТ: беден съсед на Демей, баща на Плангон

ГОТВАЧ: прислужник в къщата на Демей.

 

МОСХИЙ: осиновен син на Демей.

ПЛАНГОН: дъщеря на Никерат, любима на Мосхий, от когото ражда незаконно дете.

 

Сцена: Атина; две съседни, но не непосредствено една до друга, къщи.

 
 
ВТОРО ДЕЙСТВИЕ
 

ДЕМЕЙ:

И който - - - - - - - - - [1]
ако не полудявам - - - - - - -
аз за добро го взех - - - - - - -
Защото бързо влязох, постарах се                                                                                5
за сватбата нещата да подготвя                                                                       
и щом им казах простичко задачите,
заръчах на домашните да свършат
каквото трябва всичко: да изчистят,

да сготвят, кошницата[2] да приготвят,                                                                          10

и всичко, туй е ясно, бе готово,
а в бързането – стана бъркотия.
Реве, захвърлено в леглото, малкото[3],                                                                       
а с него заедно онези викат:

„Брашно! Вода! Зехтин ми дай! И въглища!“ –                                                         15

и сам като им давах и помагах,
в килера влязох повече да взема                                             
и като се зазяпах, не веднага
оттам излязох. Докато бях вътре                                                                                 
отгоре слезе някаква жена,                                                                                            20
отпред пред стаичката на килерчето.
У нас така е, че пред нея има
тъкачен стан и там е входа й.
На Мосхий старата му дойка беше,
преди слугиня, а сега свободна,                                                                                    25
и щом видя оставено да плаче
детенцето, тя, без да подозира,
че аз съм вътре, мислейки, че може
спокойно да говори, приближи се
и тия общи работи му каза:                                                                                           30
„О златнично детенце! Мама де е?“
Целуна го и взе да го разнася;
щом спря да плаче то, сама си рече:
„Ах, клета аз, та сякаш вчера беше

как кърмех Мосхий[4] с толкова любов,                                                                        35

сега пък, щом роди му се на него

детенце, друга някоя ще го - - - - - - - “

- - - - - - - - - - - - - - - - - -
- - - - - - - - - - - -  на някаква слугинка
отвънка дето влезе, и й каза:                                                                                         40
„Глупачке, я вземи измий детенцето!
Какво, нима на сватбата на татко му
оставили сте малкото!“ Отвърна тя :
„Нещастнице, по-тихо! Господарят!“

„Но как, къде?“ „В килера!“ И престори се:                                                               45

„Ей, дойке, господарката[5] те вика![6]

Побързай! Само да не ни е чул!“,
а другата  си рече „Пуста аз
и мойта глупост!“ и изчезна някъде.
А аз излязох, както бях си влязъл,                                                                                50
съвсем спокоен, сякаш нищичко
не съм усетил, нито пък съм чул.
Видях вън самоската Хриза с бебето[7]
гръдта си да предлага да бозае[8].
Така че ясно е, че то е нейно                                                                                          55
пък аз ли съм баща му или пък –
това не казвам, господа, пред вас,
което мисля си, а в общи линии
какво съм подочул ще ви представя,
изобщо без да се гневя. И тъй                                                                                       60

познавам, бога ми, момчето[9], то

било е винаги съвсем порядъчно
и винаги преди ме е почитало.
Но ето – щом от тая го научих,
която дойка беше му изпървом,                                                                                   65
от мене, сетне, тайно го говореше,
и после – щом отново се присетя,
че Хриза го обича и го гледа
на пук на мен, от себе си излизам!
                                                                                                                                

Влизат Парменон и Готвачът с помощниците си, както и робите, натоварени с храна. Демей забелязва, че наближават и се отдръпва за момент, като казва:

 
Но ето, в точния момент, Парменон                                                                            70
се връща от пазара. Хайде, трябва
аз вътре вкъщи да го съпроводя.

СЦЕНА 2 - Парменон, Готвач

 

ПАРМЕНОН:

Ела, готвачо, бога ми! Не зная                                                                                       75
ножовете защо разнасяш. Всичко
със приказки ти можеш да накълцаш

единствено![10] Ей богу, спри се вече!

ГОТВАЧ:

Глупак!                                                                                                                               80

ПАРМЕНОН:

            Кой, аз?

ГОТВАЧ:

                        Такъв си май! Защо

се мръщиш, като питам колко маси                                                                           
предвиждате да се направят, колко
жени ще има и кога ще бъде
обядът и дали ще трябва някой                                                                                    85
да викаме, храната да поднася,
дали ще е достатъчно посудата                                                                       
за вас, дали е печката покрита
и всичко друго има ли?

ПАРМЕНОН:

                                   Приятелю,
накълцваш ме надребно, о, и как…                                                                              90

ГОТВАЧ:

Пръждосвай се!

ПАРМЕНОН:

                        Пък ти съвсем изчезвай!

Но хайде, влезте вътре.
 

Готвачът и помощниците влизат в къщата. Демей излиза напред.

 

 ДЕМЕЙ:

                                   Ей, Парменон!

 

ПАРМЕНОН:

Я, мен ли вика някой?

ДЕМЕЙ:

                                   Тебе, тебе!

ПАРМЕНОН:

О, здрасти, господарю!

ДЕМЕЙ:

                                   Остави
дисагите и идвай.

ПАРМЕНОН:

                                   С Бог напред!                                                                                 95

ДЕМЕЙ:

На тоя тука, както ми се струва,
не му убягва нищо от оченцата:
ако е някой любопитен, той е![11]
Но ето, портата затръшна, идва!

ПАРМЕНОН:

Готвачът, Хриза, щом поиска нещо,                                                                             100

му дай! а бабата[12] далеч пазете

от грънците, за Бога! Господарю,
кажи ми, що да свърша?

ДЕМЕЙ:

                        „Що да свърша??“

При портата ела! Ей, още малко!

ПАРМЕНОН:

Но ето де!

ДЕМЕЙ:

                        Е, слушай ме, Пармèноне:                                                                      105

Не искам да те бия, казвам, бога ми
по ред причини.

ПАРМЕНОН:

                                   Да ме биеш ли?

Какво съм сторил?

ДЕМЕЙ:

                                   Заговорничиш,
усетих, срещу  мене.

ПАРМЕНОН:

                                   О, Дионисе,

кълна се, Аполоне, о, аз никога,                                                                                    110
аз, Зевсе, ти Спасителю, Асклепие…[13]

ДЕМЕЙ:

Не се кълни във нищо, спри се. Няма
добро да си направиш.

ПАРМЕНОН:

                                   Ако някога…

ДЕМЕЙ:

Ей, тука гледай!

ПАРМЕНОН:

                        Истина говоря!

ДЕМЕЙ:

Това дете чие е?

ПАРМЕНОН:

                        Виж, детенцето…                                                                                       115

ДЕМЕЙ:

Коя е майка му?

ПАРМЕНОН:

                        На Хриза е.

ДЕМЕЙ:

Баща му кой е?

ПАРМЕНОН:

                        Ти си, бога ми![14]

ДЕМЕЙ:

Ще си изпатиш! Лъжеш ме:

ПАРМЕНОН:

                                               Кой, аз ли?

ДЕМЕЙ:

Аз зная точно всичко и ми казаха,
че Мосхий е баща му, че си знаел,                                                                               120
и тя сега затуй детето гледа[15]!
 

ПАРМЕНОН:

Какво приказваш?

ДЕМЕЙ:

Питаш? Отговаряй!
Чие е?

ПАРМЕНОН:

            Казах вече! Другото е тайна[16]!

ДЕМЕЙ:

Как „тайна“?? (вика към робите си)    

                        Ей, момчета, бича дайте

за тоя тука, де не ме почита!

ПАРМЕНОН:

О, не!

ДЕМЕЙ:

                        Ще те жигосам, ей, заклевам се!                                                           125

ПАРМЕНОН:

Ще ме жигосаш?

ДЕМЕЙ:

                        Точно тъй!

ПАРМЕНОН:

                                               Загинах!
 

Парменон хуква да бяга към града.

 

ДЕМЕЙ:

Къде, негоднико? Хванете го!
О крепост на земя Кекропова,
о, етер всеобхватен, о…
                                   Демее,[17]
какво крещиш? Какво крещиш, безумецо?                                                                130
Ела на себе си. И дръж се мъжки!
На тебе нищо Мосхий не е сторил:
Да, дръзки думи са това, но верни:
Ако е искал или се е подчинил
на любовта това да стори, или пък                                                                              135

ме мрази[18], щеше пак така да мисли

и щеше с радост да ми навреди.
Сега пред мен обаче е невинен –
охотно чу  предложения брак,
но не, тъй както мислех, от любов                                                                               140
е бързал, а защото е замислял
оттук да грабне моята Елена[19].
Защото за това виновна тя е!
Навярно, значи, хванала го е
пиян, когато не е бил на себе си:                                                                                  145
Тъй често правят младостта и виното,

щом падне сгоден шанс, вредят на ближния.

Съвсем невярно ми се струва той
порядъчен, разумен  с всички други,
тъй непочтен към мене да е станал,                                                                            150
дори да беше триж осиновен[20],
и да не бях го раждал като син.
Защото не туй гледам, а характера.
А тя е блудница и напаст – е?
Демее,  тъй не може. Трябва мъж                                                                                155
сега да бъдеш! Забрави това,
спри да обичаш, скрий нещастието
което стана, заради сина си,
от къщи изхвърли навън на гаргите
напред с главата злата Самианка.                                                                                160
Причина имаш си, понеже взе
детето. Нищо друго не разкривай,

хапи език, мълчи – търпи с достойнство.

 

СЦЕНА 3 – Демей, Готвача

 

ГОТВАЧА:

Момче, пред портите ей там ли е
Парменон? Този тип от мен избяга,                                                                             165
че даже и въобще не ми помогна.

ДЕМЕЙ: (към готвача)

Разкарай се, в средата си на пътя!
 

Влиза вкъщи.

 

ГОТВАЧА:

Херакле! Ей, момче, какво се случи?
Побъркан старец някакъв ли вътре
се втурна, някаква беда ли има?                                                                                  170
Какво ли става? Посейдоне, луд е
той сякаш – как крещи! Остава само

там вътре мойте манджички със грънците

да стори на едно! – Вратата тръшна!
Дано да се затриеш, ей, Парменоне,                                                                            175

че ме доведе[21]! Малко ще се дръпна.

 

Оттегля се на една страна. Демей, Хриза и дойката с детето излизат от къщата.

 

СЦЕНА 4 – Демей, Хриза

 

ДЕМЕЙ:

Не ме ли чуваш? Вън!

ХРИЗА:

                                    Къде да ида?

ДЕМЕЙ:

При гаргите!

ХРИЗА: (плачейки)

                        Нещастна[22]

ДЕМЕЙ:

                                               Да, „нещастен“!

Ти мен окайваш,  несъмнено! Мисля,

че ще те спра[23]

ХРИЗА:

                        „че ще ме спреш“… какво?                                                                     180

ДЕМЕЙ:

А, нищо. Взимай бебето, старицата.
И бързо изчезни!

ХРИЗА:

                                   Задето взех го?

ДЕМЕЙ:

Да, затова! И…

ХРИЗА:

                        И какво?

ДЕМЕЙ:

                                   Това е!

Такава бе ти грешката.[24]

ХРИЗА:

                                   Не те разбирам!

ДЕМЕЙ:

Защото в лукс не знаеш да живееш.                                                                             185

ХРИЗА:

Не зная? Но какво говориш ти?

ДЕМЕЙ:

И то при все, че тук при мен дойде
с едната риза на гърба си, Хриза –
и то най-проста.

ХРИЗА:

                        Моля?

ДЕМЕЙ:

                                   Бях ти всичко

щом беше бедна.

ХРИЗА:

                                   А сега какъв си?                                                                             190

ДЕМЕЙ: (нетърпеливо)

Не говори! Вземи си всичко твое:
А аз ти давам, виж, слугини, злато –
от къщата ми вън!

ХРИЗА: (настрани)

                        От гняв е всичко!

Ще трябва да го умилостивя!
Виж, най-честити…

ДЕМЕЙ:

                        Ти защо приказваш?                                                                                 195

ХРИЗА:

Не се ядосвай!

ДЕМЕЙ:

Ще се радва друга
сега на всичко мое, и ще слави
със жертви боговете!

ХРИЗА:

                                   Но защо?

ДЕМЕЙ:

Е, ти със син сдоби се: всичко имаш!

ХРИЗА:

Не още – ти си огорчен. Обаче…                                                                       200

ДЕМЕЙ: (със заплашителен жест)

Главата жено, ще ти отвъртя,
ако продумаш!

ХРИЗА:

                        Правилно![25] Но виж –

ДЕМЕЙ:

Аз влизам!               (обръща се към нея гневно):

                        Ей, голяма работа си!

В града ще видиш ти каква си точно:
Такива като теб, за десет драхми                                                                                 205
по пировете като компаньонки
все тичат, Хриза, пият и наливат се       
до смърт – или гладуват, ако не е
смъртта за тях приготвена и бърза.
Така ще бъдеш, знай, не по-добре                                                                               210
от другите и ще узнаеш ти
каква е тази, дето прегреши!
 

Докато той се приближава към вратата, Хриза прави жест, с който да го спре.

 
Недей!
 

Демей влиза в къщата. Хриза, облегната на портика, плаче.

 

ХРИЗА:

            Нещастна аз със мойта орис!

 
 

СЦЕНА 5 – Хриза, Никерат

 

НИКЕРАТ:

Ей таз овца, когато бъде жертвана,
за всички обичаи към безсмъртните                                                                            215
ще свърши работа. Защото кръв
си има, жлъчка доста, кости хубави,
голям далак – за Олимпийците.
Когато я нарежат, ще изпратя
на моите приятели да пробват…                                                                                  220
от кожата! За мен това остава.
 

Робът внася овцата в къщата на Никерат. Никерат вижда Хриза пред къщата на съседа си.

 
Какво, Херакле, е това? Пред портите
нима е Хриза тази, дето плаче?
Не може да е друга!
                                  

Приближавайки я:

                                   Що е станало?

ХРИЗА:

Изгони ме приятелят ти скъп!                                                                                       225
що още…

НИКЕРАТ:

            О, Херакле, кой? Демей ли?

 

ХРИЗА:

Да, той!

НИКЕРАТ:

            Но за какво?

ХРИЗА:

                                   Заради бебето.

НИКЕРАТ:

Аз също от жените чух, че гледаш

намерено[26] детенце. Що за лудост!

Но пък е сладичко.

ХРИЗА:

                                   Не се ядоса                                                                                     230

веднага, а след време – чак сега.
Та както ми заръча  да подготвя
за сватбата нещата, изведнъж
се втурна като луд и се развика
навън[27].

НИКЕРАТ:

            Нима Демей е полудял?                                                                                     235

 
Следва лакуна от около 140 стиха.
 

            В края на предходната сцена Никерат предлага на Хриза да се подслони в неговата къща, където тя отива с детето и дойката. До този момент неоснователните подозрения на Демей срещу Мосхий и Хриза са премахнати. Вероятно Мосхий е чул за тях от Парменон, с когото се е срещнал в града. В разговор с баща си той е отрекъл, че е баща на детето, което Мосхий е видял със старата му дойка.  По-нататък вероятно след като Демей се връща вкъщи, за да възобнови прекъснатите приготовления за сватбата, разговарят Мосхий и Никерат, в който Никерат, интересувайки се от свадата между Демей и Хриза, разпитва младежа за детето което Хриза е осиновила, на което Мосхий отговаря, че то е подхвърлено. Следва сцената между Демей и Никерат. Когато Демей открива, че подозренията му към сина му са били напразни, в радостта си той очевидно забравя за случката от ст. 54, заради която е започнал да подозира Хриза, и сега е нетърпелив да я приеме обратно в дома си (ст.367). Не му идва наум обаче, че детето, която тя е „намерила”, може да не е същото дете, което е признал Мосхий. Той не може да разкрие на Никерат истинската причина за скарването си с Хриза, но най-вероятно в разговорите за това посочва „намереното” дете за причината и тогава му съобщава, че то е незаконното дете на дъщерята на Никерат - Плангон, но без да казва кой е баща му. Всеки баща знае за съществуването само на едно дете и затова смята, че то е детето, което Хриза е взела със себе си.[28]

 

[345][29]

ДЕМЕЙ:

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - -

а като се върнеш... .[30]                                                                                                      

НИКЕРАТ:

                        Малък дявол, казваш, бил? Приятел,                                                   345

тръгвам, сватбата пропадна, край!

                       

Никерат се втурва в къщата си.

 

ДЕМЕЙ:

Кълна се, Зевсе, край е!

Този, като чуе всичко, ще вилнее и ще вика!

Див човек съм, че и прост селяк, чешит съм своенравен! 

Трябваше ли аз, проклет, да мисля тези дивотии[31]!

Хефесте, кълна се, заслужавам да умра!                                                                   

 

Чува викове от къщата на Никерат.

 

                                                                       Херакле,                                                       350

Колко вика! Край, това е. Огън иска и детето

казва да заколят, после да го изгорят[32]. Опечен

внук[33] ще видя! Ах, вратата блъсна! Този е тайфун

или ураган, не е човек!

 

Никерат изхвърчава от къщата си.

 

НИКЕРАТ:

                                               Демее, срещу мене

Хриза се опълчи и неща ужасни върши!

ДЕМЕЙ:

                                                           Моля?                                                                      355

НИКЕРАТ:

Тя накарала жена ми да не ми се подчинява,

нито щерка ми! Със сила стиснала е малкото[34],

казва ми, че няма да го предаде. Не се чуди

ако аз убиец стана на жена ти!

ДЕМЕЙ:

                                               Как убиец?

НИКЕРАТ:

Да, защото знаела е всичко!

ДЕМЕЙ:

Никерате, не!                                                                     360

НИКЕРАТ: (втурвайки се обратно вкъщи)

Исках първо да ти кажа.

 

Втурва се обратно вкъщи

 

ДЕМЕЙ:

                                   Този тука полудял е!

Хукна вътре. Но какво се прави в бедствие такова?

никога не съм попадал във такава бъркотия,

богове, кълна се! Най-добре е всичко да разкажа[35].

Боже Аполоне, портата отново се затръшна!                                                            365

 

Хриза бяга от къщата на Никерат с бебето на ръце. Никерат я следва с тояга.

 

Демей, Хриза, Никерат

 

ХРИЗА:

Ах, горката, що да сторя? Де да бягам? Бебенцето

иска да ми вземе!

ДЕМЕЙ:

                        Тука, Хриза!

ХРИЗА:

                                               Кой е?

ДЕМЕЙ: (сочейки към къщата си)

                                                           Бягай вътре![36]

 

Никерат вижда, че Хриза бяга към другата къща.

 

НИКЕРАТ:

Ти къде ми бягаш?

ДЕМЕЙ:

                                   Аполоне, днеска, види ми се,

ще се бия! (Към Никерат)

                                   Ти какво, кого преследваш?

НИКЕРАТ:

                                                                                  Ей, Демее,

отдръпни се! Хайде, остави ме малкото да взема                                                   370

и тъй да научим от жените всичко[37]!

ДЕМЕЙ:

                                                           Този луд е.

Ама ти ще ме удариш?

НИКЕРАТ:

                                   Да!

ДЕМЕЙ: (към Хриза)

                                               По-бързо изпари се!

(към Никерат):

Ще отвърна!

(към Хриза)

                        Бягай, Хриза! Той от мене е по-як!

 

Хриза бяга в къщата на Демей. Тогава мъжете спират боя.

 

НИКЕРАТ:

Този път нападна ме ти пръв! Заклевам се в  това!

ДЕМЕЙ:

Ти срещу жена свободна[38] ли си вдигнал тази сопа                                                 375

и я  гониш?

НИКЕРАТ:

            Лъжеш!

ДЕМЕЙ:

                        И ти лъжеш!

НИКЕРАТ:

                                               Няма ли детето

ти да ми дадеш?

ДЕМЕЙ:

                        Ха, моето ли?

НИКЕРАТ:

                                               Ама не е твое!

 

Изблъсква го силно встрани.

 

ДЕМЕЙ:

Ще пострадам, хора![39]

НИКЕРАТ:

                                   Викай! Аз ще я убия,

вътре вляза ли!

ДЕМЕЙ:

                        Какво да сторя? Ах, какво нещастие!

Няма да допусна!  (Към Никерат, заплашително, препречвайки му пътя):

                        Стой, къде!  

 

НИКЕРАТ:

                                               Не ми посягай, ей!                                                             380

ДЕМЕЙ:

Я се овладей!

НИКЕРАТ:

                        Грешиш, Демее, спрямо мене. Ясно,

знаела е тя за всичко!

ДЕМЕЙ:

                                   Затова узнай от мен

и недей тормòзи нея!

НИКЕРАТ:

                                   Та синът ти значи ли

ме е лъгал?[40]

ДЕМЕЙ:

                        Клеветиш! Ще вземе той момичето.

Друго е. Ела ей там навън сега със мене малко                                                         385

на разходка.

НИКЕРАТ:

                                   На разходка?

ДЕМЕЙ:

                                                           Да, ела на себе си!

 

Двамата се разхождат насам-натам, говорейки си.

 

Я кажи ми, Никерате, ти не си ли слушал как

казват ни актьорите, че Зевс през покрива протекъл

златен, някога, и прелъстил заключена девойка?

НИКЕРАТ:

И какво от туй?

ДЕМЕЙ:

                        Еднакво трябва всичко да очакваш:                                                     390

Виж дали тече ти покрива.

НИКЕРАТ:

                                               Отвсякъде. Но с него

общото какво е?

ДЕМЕЙ:

                        Е, веднъж на злато става Зевс,

друг път – на вода. Видя ли? Дело негово! Как бързо

го открихме!

НИКЕРАТ:

                        За говедо ли ме взимаш?

ДЕМЕЙ:

                                                           Боже, не!

Всъщност ти не си по-долу от баща й – от Акризий.                                                395

Зевс щом нея оценил е, щерка ти пък...

НИКЕРАТ:

                                                           Ах, горко ми!

Мосхий как ме нареди!

ДЕМЕЙ:

                                   Не бой се! Ще я вземе той[41].

Зная аз, божествен дар роденото детенце е.

Мога да ти изброя хиляда души между нас

дето са родени от безсмъртни, а пък ти си мислиш,                                    400

че беда е малкото. Виж първо Хайрефòн[42], когото

хранят, без да плаща! Той нима на бог не ти прилича?

НИКЕРАТ: (нетърпеливо)

Тъй изглежда. И какво? На празни приказки със теб

няма да се състезавам!

ДЕМЕЙ:

                                   Никерате, имаш ум!

Толкова години пък Андрокъл[43] жив е и с момченца                                              405

все се заиграва; побелял уж, но с коса е черна[44]:

Няма тоя да умре, та даже и да го заколят.

Бог не е ли? Ти моли се за късмет и прекади[45].

Правилно било да се сродим[46]: пък моят син веднага

по необходимост сватба ще приготви.

НИКЕРАТ:

Имаш право.                                                           410
Но ако тогава бях го хванал –

ДЕМЕЙ:

                                               Пу! Сърдит не викай!

Другото ще свършиш ли?

НИКЕРАТ:

                                               Каквото аз направя, всичко

ще е като от Дедал[47].

ДЕМЕЙ:

                                   Прекрасен си.  (Никерат влиза в своята къща)

                                                           На боговете

аз дължа голяма благодарност, че открих, че нищо

от това, което мислех си тогава, не е вярно!                                                              415

 

Демей се прибира в своята къща. Влиза хор от сватбари.

 


[1] Очевидно това е самото начало на действието. От следващите стихове можем да се ориентираме за обстоятелствата, при които се развива тази сцена – изглежда Демей е разгневен, защото смята, че осиновеният му син Мосхий има връзка с Хриза – самоската, която той е приютил в дома си и която е негова жена. Причината за бързото организиране на сватбата е вероятно стремежът на Демей да отдалечи сина си от тази афера, а самата причина за сватбата явно е любовта на Мосхий към дъщерята на Никерат – Плангон, която той признал на баща си, както личи от 140 ст.

[2] Кошницата с жертвоприношения, необходима за брачната церемония.

[3] Това дете, за което знае Демей, е „намереното“ от Хриза сукалче, което всъщност е техен син. По едно и също време обаче в неговата къща се озовават и двете деца – неговото и детето на Мосхий и Плангон, като постоянното им разменяне предизвиква объркването и комичния ефект. По-нататъшното развитие на събитията показва, че плачещото на леглото бебе е всъщност детето на Мосхий.

[4] Тук за първи път става ясно, че детето, което Демей вижда да лежи на леглото, е син на Мосхий

[5] Хриза, която живее в къщата като неофициална съпруга на Демей, вероятно заради чуждия си произход.

[6] Тези думи слугинята извиква така, че да я чуе и Демей. Останалото е към дойката с тих глас.

[7] Очевидно това е другото бебе – детето на Демей и Хриза. Тъй като не вижда точно къде отива дойката с бебето, Демей не се досеща, че децата всъщност са две и така се заплита интригата.

[8] Възможно е, макар и малко вероятно, Демей само да си въобразява това, виждайки Хриза, притиснала детето до себе си – Капс, стр. 225.

[9] Става дума за Мосхий.

[10] Изразът е трудно преводим и не отговаря на подобния по звучене наш израз „остър език“. В случая Парменон се подиграва с приказливостта на готвача и с това, че той е по-изобилен на приказки, отколкото на дела.

[11] Типичната характеристика на персонаж от типа „хитрия роб“, характерен за повечето сюжети от новата атическа комедия, а сетне и от римската.

[12] Мотивът за бабата, която върши пакости, е широко застъпен в новата комедия  и е начин да бъде засилен комичният ефект.

[13] Обърканите и несвързани клетви на Парменон целят да покажат искреното му възмущение от несправедливото обвинение. Демей го спира, защото вярва, че клетвите му са лъжливи.

[14] Комичното в този случай би могло идва от факта, че Парменон в действителност казва истината.

[15] Очевидно Демей блъфира, казвайки това, за да изпита роба си.

[16] Букв. „другото трябва да остане скрито от теб“ – Парменон загатва, че на този етап не е добре Демей да научава цялата истина.

[17] Това патетично обръщение е комичен похват.

[18] [18] Заради тези няколко стиха се предполага, че Мосхий и Демей са се скарали в предишното, изгубено действие – причина за тази кавга би могло да бъде това, че Демей е открил, че сина му има някаква връзка, за която не го е осведомил, или пък защото е разбрал, че любимата му е от бедното семейство на съседите – Е. Капс, стр. 251, бел. adlocum.

[19] Пейоративно – начин Демей да каже, че Хриза е невярна изкусителка.

[20] Тук става ясно, че Мосхий не е истински син на Демей, а е осиновен. Бащинската обич, която Демей изпитва към него, не е породена от кръвното родство, а от прекрасния характер на младежа.

[21] Изглежда Парменон довежда готвача да работи в къщата на Демей, затова готвачът му се гневи, че го е замесил в подобни неприятности.

[22] Използваното прилагателно - δύσμορος, е с една форма за мъжки и женски род. Възможно е шегата в този стих да се основава точно на това – Хриза започва да окайва своята съдба, а Демей извърта жалбите й спрямо себе си.

[23] Вероятно става дума за това, че Демей ще спре Хриза от това да развращава сина му.

[24] Демей твърдо е решил да не опетнява репутацията на сина си, затова не желае да признае дори пред Хриза за подозренията си спрямо тях двамата.

[25] За да го умилостиви, Хриза е готова да се съгласи с всяка негова дума – подсилване на комичния ефект.

[26] Тук става ясно, че Хриза представя детето, което гледа, за подхвърлено.

[27] Хриза не знае за подозренията на Демей и затова не разбира причините за внезапната промяна в настроението му.

[28] Е. Капс, стр. 261.

[29] Заради наситеността на следващите сцени репликите на актьорите са в хореи.

[30] След като казва на Никерат, че дъщеря му е майката на подхвърленото дете, което е отглеждано в дома му, очевидно Демей се опитва да успокои приятеля си, че нищо твърде страшно не е станало.

[31] Относно връзката между Хриза и Мосхий или пък че е добре да каже на приятеля си, че детето всъщност е на неговата дъщеря.

[32] Тъй като такива сцени не може да се показват пред публиката, Демей ни ги разказва.

[33] Тази реплика ни показва, че Демей все още смята детето, което Хриза стиска и не дава на Никерат, за бебето на Мосхий и Плангон и на този етап все още не е разбрал, че самият той е баща му.

[34] Самоотвержеността, с която Хриза брани бебето, ни навежда на мисълта, че то действително е нейна рожба.

[35] Демей все още не е убеден, че трябва да разкрива, че синът му е отговорен за това Плангон да роди незаконното дете – Капс, стр. 265, бел. adlocum.

[36] Дали Демей междувременно е разбрал от Мосхий, че Хриза е напълно невинна, или я прибра в къщата си, за да я спаси от Никерат, защото му е близка, не става много ясно. По-вероятно е първото предположение.

[37] Никерат смята, че щом бебето е у него, всички, замесени в заговора, и най-вече жените, които изпървом са го създали, ще са принудени да кажат истината.

[38] Тук става ясно, че Хриза е свободно-родена, а не робиня.

[39] Демей вика за помощ към публиката.

[40] На този етап Никерат все още не знае, че Мосхий е баща на детето на Плангон. Вероятно става дума за това, че те двамата са разговаряли за причината за свадата между Хриза и Демей и Мосхий го е излъгал.

[41] Демей се опитва да успокои Никерат, че въпреки срама на Плангон, Мосхий все пак ще се ожени за нея – много комичен ефект, при положение, че именно Мосхий е виновен за цялата тази ситуация.

[42] Именно споменаването на този известен παράσειτος ни позволява да датираме комедията относително точно – към 310г. пр. Хр.

[43] Името на този храненик ни е известно само от този пасаж. Възможно е той да е същият, на когото е кръстена комедията „Андрокъл“ на Софил – Капс, стр. 271, бел. adlocum.

[44] Обичайно било за някои суетни атински граждани да боядисват косата си – Капс, стр. 272, бел. adlocum.

[45] Демей съветва Никерат да извърши необходимите жертвоприношения за сватбата.

[46] Този стих би могъл да ни бъде от ползва в твърдението, че първоначалната пречка пред любовта на Мосхий и Плангон е бедността на семейството на Никерат. Тук думите на Демей могат да се разбират в следния смисъл: въпреки, че са бедни, Никерат и семейството му са благословени с божественото благоволение.

[47] Всичко, за което Никерат се погрижи, ще е толкова изкусно, колкото и творбите на прочутия скулптор.САМОСКАТА

 

Действащи лица:

ДЕМЕЙ: атински мъж.

ХРИЗА: свободна жена от о.Самос, която Демей е взел в дома си.

ПАРМÉНОН:роб в къщата на Демей.

НИКЕРÁТ: беден съсед на Демей, баща на Плангон

ГОТВАЧ: прислужник в къщата на Демей.

 

МОСХИЙ: осиновен син на Демей.

ПЛАНГОН: дъщеря на Никерат, любима на Мосхий, от когото ражда незаконно дете.

 

Сцена: Атина; две съседни, но не непосредствено една до друга, къщи.

 
 
ВТОРО ДЕЙСТВИЕ
 

ДЕМЕЙ:

И който - - - - - - - - - [1]
ако не полудявам - - - - - - -
аз за добро го взех - - - - - - -
Защото бързо влязох, постарах се                                                                                5
за сватбата нещата да подготвя                                                                       
и щом им казах простичко задачите,
заръчах на домашните да свършат
каквото трябва всичко: да изчистят,

да сготвят, кошницата[2] да приготвят,                                                                          10

и всичко, туй е ясно, бе готово,
а в бързането – стана бъркотия.
Реве, захвърлено в леглото, малкото[3],                                                                       
а с него заедно онези викат:

„Брашно! Вода! Зехтин ми дай! И въглища!“ –                                                         15

и сам като им давах и помагах,
в килера влязох повече да взема                                             
и като се зазяпах, не веднага
оттам излязох. Докато бях вътре                                                                                 
отгоре слезе някаква жена,                                                                                            20
отпред пред стаичката на килерчето.
У нас така е, че пред нея има
тъкачен стан и там е входа й.
На Мосхий старата му дойка беше,
преди слугиня, а сега свободна,                                                                                    25
и щом видя оставено да плаче
детенцето, тя, без да подозира,
че аз съм вътре, мислейки, че може
спокойно да говори, приближи се
и тия общи работи му каза:                                                                                           30
„О златнично детенце! Мама де е?“
Целуна го и взе да го разнася;
щом спря да плаче то, сама си рече:
„Ах, клета аз, та сякаш вчера беше

как кърмех Мосхий[4] с толкова любов,                                                                        35

сега пък, щом роди му се на него

детенце, друга някоя ще го - - - - - - - “

- - - - - - - - - - - - - - - - - -
- - - - - - - - - - - -  на някаква слугинка
отвънка дето влезе, и й каза:                                                                                         40
„Глупачке, я вземи измий детенцето!
Какво, нима на сватбата на татко му
оставили сте малкото!“ Отвърна тя :
„Нещастнице, по-тихо! Господарят!“

„Но как, къде?“ „В килера!“ И престори се:                                                               45

„Ей, дойке, господарката[5] те вика![6]

Побързай! Само да не ни е чул!“,
а другата  си рече „Пуста аз
и мойта глупост!“ и изчезна някъде.
А аз излязох, както бях си влязъл,                                                                                50
съвсем спокоен, сякаш нищичко
не съм усетил, нито пък съм чул.
Видях вън самоската Хриза с бебето[7]
гръдта си да предлага да бозае[8].
Така че ясно е, че то е нейно                                                                                          55
пък аз ли съм баща му или пък –
това не казвам, господа, пред вас,
което мисля си, а в общи линии
какво съм подочул ще ви представя,
изобщо без да се гневя. И тъй                                                                                       60

познавам, бога ми, момчето[9], то

било е винаги съвсем порядъчно
и винаги преди ме е почитало.
Но ето – щом от тая го научих,
която дойка беше му изпървом,                                                                                   65
от мене, сетне, тайно го говореше,
и после – щом отново се присетя,
че Хриза го обича и го гледа
на пук на мен, от себе си излизам!
                                                                                                                                

Влизат Парменон и Готвачът с помощниците си, както и робите, натоварени с храна. Демей забелязва, че наближават и се отдръпва за момент, като казва:

 
Но ето, в точния момент, Парменон                                                                            70
се връща от пазара. Хайде, трябва
аз вътре вкъщи да го съпроводя.

СЦЕНА 2 - Парменон, Готвач

 

ПАРМЕНОН:

Ела, готвачо, бога ми! Не зная                                                                                       75
ножовете защо разнасяш. Всичко
със приказки ти можеш да накълцаш

единствено![10] Ей богу, спри се вече!

ГОТВАЧ:

Глупак!                                                                                                                               80

ПАРМЕНОН:

            Кой, аз?

ГОТВАЧ:

                        Такъв си май! Защо

се мръщиш, като питам колко маси                                                                           
предвиждате да се направят, колко
жени ще има и кога ще бъде
обядът и дали ще трябва някой                                                                                    85
да викаме, храната да поднася,
дали ще е достатъчно посудата                                                                       
за вас, дали е печката покрита
и всичко друго има ли?

ПАРМЕНОН:

                                   Приятелю,
накълцваш ме надребно, о, и как…                                                                              90

ГОТВАЧ:

Пръждосвай се!

ПАРМЕНОН:

                        Пък ти съвсем изчезвай!

Но хайде, влезте вътре.
 

Готвачът и помощниците влизат в къщата. Демей излиза напред.

 

 ДЕМЕЙ:

                                   Ей, Парменон!

 

ПАРМЕНОН:

Я, мен ли вика някой?

ДЕМЕЙ:

                                   Тебе, тебе!

ПАРМЕНОН:

О, здрасти, господарю!

ДЕМЕЙ:

                                   Остави
дисагите и идвай.

ПАРМЕНОН:

                                   С Бог напред!                                                                                 95

ДЕМЕЙ:

На тоя тука, както ми се струва,
не му убягва нищо от оченцата:
ако е някой любопитен, той е![11]
Но ето, портата затръшна, идва!

ПАРМЕНОН:

Готвачът, Хриза, щом поиска нещо,                                                                             100

му дай! а бабата[12] далеч пазете

от грънците, за Бога! Господарю,
кажи ми, що да свърша?

ДЕМЕЙ:

                        „Що да свърша??“

При портата ела! Ей, още малко!

ПАРМЕНОН:

Но ето де!

ДЕМЕЙ:

                        Е, слушай ме, Пармèноне:                                                                      105

Не искам да те бия, казвам, бога ми
по ред причини.

ПАРМЕНОН:

                                   Да ме биеш ли?

Какво съм сторил?

ДЕМЕЙ:

                                   Заговорничиш,
усетих, срещу  мене.

ПАРМЕНОН:

                                   О, Дионисе,

кълна се, Аполоне, о, аз никога,                                                                                    110
аз, Зевсе, ти Спасителю, Асклепие…[13]

ДЕМЕЙ:

Не се кълни във нищо, спри се. Няма
добро да си направиш.

ПАРМЕНОН:

                                   Ако някога…

ДЕМЕЙ:

Ей, тука гледай!

ПАРМЕНОН:

                        Истина говоря!

ДЕМЕЙ:

Това дете чие е?

ПАРМЕНОН:

                        Виж, детенцето…                                                                                       115

ДЕМЕЙ:

Коя е майка му?

ПАРМЕНОН:

                        На Хриза е.

ДЕМЕЙ:

Баща му кой е?

ПАРМЕНОН:

                        Ти си, бога ми![14]

ДЕМЕЙ:

Ще си изпатиш! Лъжеш ме:

ПАРМЕНОН:

                                               Кой, аз ли?

ДЕМЕЙ:

Аз зная точно всичко и ми казаха,
че Мосхий е баща му, че си знаел,                                                                               120
и тя сега затуй детето гледа[15]!
 

ПАРМЕНОН:

Какво приказваш?

ДЕМЕЙ:

Питаш? Отговаряй!
Чие е?

ПАРМЕНОН:

            Казах вече! Другото е тайна[16]!

ДЕМЕЙ:

Как „тайна“?? (вика към робите си)    

                        Ей, момчета, бича дайте

за тоя тука, де не ме почита!

ПАРМЕНОН:

О, не!

ДЕМЕЙ:

                        Ще те жигосам, ей, заклевам се!                                                           125

ПАРМЕНОН:

Ще ме жигосаш?

ДЕМЕЙ:

                        Точно тъй!

ПАРМЕНОН:

                                               Загинах!
 

Парменон хуква да бяга към града.

 

ДЕМЕЙ:

Къде, негоднико? Хванете го!
О крепост на земя Кекропова,
о, етер всеобхватен, о…
                                   Демее,[17]
какво крещиш? Какво крещиш, безумецо?                                                                130
Ела на себе си. И дръж се мъжки!
На тебе нищо Мосхий не е сторил:
Да, дръзки думи са това, но верни:
Ако е искал или се е подчинил
на любовта това да стори, или пък                                                                              135

ме мрази[18], щеше пак така да мисли

и щеше с радост да ми навреди.
Сега пред мен обаче е невинен –
охотно чу  предложения брак,
но не, тъй както мислех, от любов                                                                               140
е бързал, а защото е замислял
оттук да грабне моята Елена[19].
Защото за това виновна тя е!
Навярно, значи, хванала го е
пиян, когато не е бил на себе си:                                                                                  145
Тъй често правят младостта и виното,

щом падне сгоден шанс, вредят на ближния.

Съвсем невярно ми се струва той
порядъчен, разумен  с всички други,
тъй непочтен към мене да е станал,                                                                            150
дори да беше триж осиновен[20],
и да не бях го раждал като син.
Защото не туй гледам, а характера.
А тя е блудница и напаст – е?
Демее,  тъй не може. Трябва мъж                                                                                155
сега да бъдеш! Забрави това,
спри да обичаш, скрий нещастието
което стана, заради сина си,
от къщи изхвърли навън на гаргите
напред с главата злата Самианка.                                                                                160
Причина имаш си, понеже взе
детето. Нищо друго не разкривай,

хапи език, мълчи – търпи с достойнство.

 

СЦЕНА 3 – Демей, Готвача

 

ГОТВАЧА:

Момче, пред портите ей там ли е
Парменон? Този тип от мен избяга,                                                                             165
че даже и въобще не ми помогна.

ДЕМЕЙ: (към готвача)

Разкарай се, в средата си на пътя!
 

Влиза вкъщи.

 

ГОТВАЧА:

Херакле! Ей, момче, какво се случи?
Побъркан старец някакъв ли вътре
се втурна, някаква беда ли има?                                                                                  170
Какво ли става? Посейдоне, луд е
той сякаш – как крещи! Остава само

там вътре мойте манджички със грънците

да стори на едно! – Вратата тръшна!
Дано да се затриеш, ей, Парменоне,                                                                            175

че ме доведе[21]! Малко ще се дръпна.

 

Оттегля се на една страна. Демей, Хриза и дойката с детето излизат от къщата.

 

СЦЕНА 4 – Демей, Хриза

 

ДЕМЕЙ:

Не ме ли чуваш? Вън!

ХРИЗА:

                                    Къде да ида?

ДЕМЕЙ:

При гаргите!

ХРИЗА: (плачейки)

                        Нещастна[22]

ДЕМЕЙ:

                                               Да, „нещастен“!

Ти мен окайваш,  несъмнено! Мисля,

че ще те спра[23]

ХРИЗА:

                        „че ще ме спреш“… какво?                                                                     180

ДЕМЕЙ:

А, нищо. Взимай бебето, старицата.
И бързо изчезни!

ХРИЗА:

                                   Задето взех го?

ДЕМЕЙ:

Да, затова! И…

ХРИЗА:

                        И какво?

ДЕМЕЙ:

                                   Това е!

Такава бе ти грешката.[24]

ХРИЗА:

                                   Не те разбирам!

ДЕМЕЙ:

Защото в лукс не знаеш да живееш.                                                                             185

ХРИЗА:

Не зная? Но какво говориш ти?

ДЕМЕЙ:

И то при все, че тук при мен дойде
с едната риза на гърба си, Хриза –
и то най-проста.

ХРИЗА:

                        Моля?

ДЕМЕЙ:

                                   Бях ти всичко

щом беше бедна.

ХРИЗА:

                                   А сега какъв си?                                                                             190

ДЕМЕЙ: (нетърпеливо)

Не говори! Вземи си всичко твое:
А аз ти давам, виж, слугини, злато –
от къщата ми вън!

ХРИЗА: (настрани)

                        От гняв е всичко!

Ще трябва да го умилостивя!
Виж, най-честити…

ДЕМЕЙ:

                        Ти защо приказваш?                                                                                 195

ХРИЗА:

Не се ядосвай!

ДЕМЕЙ:

Ще се радва друга
сега на всичко мое, и ще слави
със жертви боговете!

ХРИЗА:

                                   Но защо?

ДЕМЕЙ:

Е, ти със син сдоби се: всичко имаш!

ХРИЗА:

Не още – ти си огорчен. Обаче…                                                                       200

ДЕМЕЙ: (със заплашителен жест)

Главата жено, ще ти отвъртя,
ако продумаш!

ХРИЗА:

                        Правилно![25] Но виж –

ДЕМЕЙ:

Аз влизам!               (обръща се към нея гневно):

                        Ей, голяма работа си!

В града ще видиш ти каква си точно:
Такива като теб, за десет драхми                                                                                 205
по пировете като компаньонки
все тичат, Хриза, пият и наливат се       
до смърт – или гладуват, ако не е
смъртта за тях приготвена и бърза.
Така ще бъдеш, знай, не по-добре                                                                               210
от другите и ще узнаеш ти
каква е тази, дето прегреши!
 

Докато той се приближава към вратата, Хриза прави жест, с който да го спре.

 
Недей!
 

Демей влиза в къщата. Хриза, облегната на портика, плаче.

 

ХРИЗА:

            Нещастна аз със мойта орис!

 
 

СЦЕНА 5 – Хриза, Никерат

 

НИКЕРАТ:

Ей таз овца, когато бъде жертвана,
за всички обичаи към безсмъртните                                                                            215
ще свърши работа. Защото кръв
си има, жлъчка доста, кости хубави,
голям далак – за Олимпийците.
Когато я нарежат, ще изпратя
на моите приятели да пробват…                                                                                  220
от кожата! За мен това остава.
 

Робът внася овцата в къщата на Никерат. Никерат вижда Хриза пред къщата на съседа си.

 
Какво, Херакле, е това? Пред портите
нима е Хриза тази, дето плаче?
Не може да е друга!
                                  

Приближавайки я:

                                   Що е станало?

ХРИЗА:

Изгони ме приятелят ти скъп!                                                                                       225
що още…

НИКЕРАТ:

            О, Херакле, кой? Демей ли?

 

ХРИЗА:

Да, той!

НИКЕРАТ:

            Но за какво?

ХРИЗА:

                                   Заради бебето.

НИКЕРАТ:

Аз също от жените чух, че гледаш

намерено[26] детенце. Що за лудост!

Но пък е сладичко.

ХРИЗА:

                                   Не се ядоса                                                                                     230

веднага, а след време – чак сега.
Та както ми заръча  да подготвя
за сватбата нещата, изведнъж
се втурна като луд и се развика
навън[27].

НИКЕРАТ:

            Нима Демей е полудял?                                                                                     235

 
Следва лакуна от около 140 стиха.
 

            В края на предходната сцена Никерат предлага на Хриза да се подслони в неговата къща, където тя отива с детето и дойката. До този момент неоснователните подозрения на Демей срещу Мосхий и Хриза са премахнати. Вероятно Мосхий е чул за тях от Парменон, с когото се е срещнал в града. В разговор с баща си той е отрекъл, че е баща на детето, което Мосхий е видял със старата му дойка.  По-нататък вероятно след като Демей се връща вкъщи, за да възобнови прекъснатите приготовления за сватбата, разговарят Мосхий и Никерат, в който Никерат, интересувайки се от свадата между Демей и Хриза, разпитва младежа за детето което Хриза е осиновила, на което Мосхий отговаря, че то е подхвърлено. Следва сцената между Демей и Никерат. Когато Демей открива, че подозренията му към сина му са били напразни, в радостта си той очевидно забравя за случката от ст. 54, заради която е започнал да подозира Хриза, и сега е нетърпелив да я приеме обратно в дома си (ст.367). Не му идва наум обаче, че детето, която тя е „намерила”, може да не е същото дете, което е признал Мосхий. Той не може да разкрие на Никерат истинската причина за скарването си с Хриза, но най-вероятно в разговорите за това посочва „намереното” дете за причината и тогава му съобщава, че то е незаконното дете на дъщерята на Никерат - Плангон, но без да казва кой е баща му. Всеки баща знае за съществуването само на едно дете и затова смята, че то е детето, което Хриза е взела със себе си.[28]

 

[345][29]

ДЕМЕЙ:

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - -

а като се върнеш... .[30]                                                                                                      

НИКЕРАТ:

                        Малък дявол, казваш, бил? Приятел,                                                   345

тръгвам, сватбата пропадна, край!

                       

Никерат се втурва в къщата си.

 

ДЕМЕЙ:

Кълна се, Зевсе, край е!

Този, като чуе всичко, ще вилнее и ще вика!

Див човек съм, че и прост селяк, чешит съм своенравен! 

Трябваше ли аз, проклет, да мисля тези дивотии[31]!

Хефесте, кълна се, заслужавам да умра!                                                                   

 

Чува викове от къщата на Никерат.

 

                                                                       Херакле,                                                       350

Колко вика! Край, това е. Огън иска и детето

казва да заколят, после да го изгорят[32]. Опечен

внук[33] ще видя! Ах, вратата блъсна! Този е тайфун

или ураган, не е човек!

 

Никерат изхвърчава от къщата си.

 

НИКЕРАТ:

                                               Демее, срещу мене

Хриза се опълчи и неща ужасни върши!

ДЕМЕЙ:

                                                           Моля?                                                                      355

НИКЕРАТ:

Тя накарала жена ми да не ми се подчинява,

нито щерка ми! Със сила стиснала е малкото[34],

казва ми, че няма да го предаде. Не се чуди

ако аз убиец стана на жена ти!

ДЕМЕЙ:

                                               Как убиец?

НИКЕРАТ:

Да, защото знаела е всичко!

ДЕМЕЙ:

Никерате, не!                                                                     360

НИКЕРАТ: (втурвайки се обратно вкъщи)

Исках първо да ти кажа.

 

Втурва се обратно вкъщи

 

ДЕМЕЙ:

                                   Този тука полудял е!

Хукна вътре. Но какво се прави в бедствие такова?

никога не съм попадал във такава бъркотия,

богове, кълна се! Най-добре е всичко да разкажа[35].

Боже Аполоне, портата отново се затръшна!                                                            365

 

Хриза бяга от къщата на Никерат с бебето на ръце. Никерат я следва с тояга.

 

Демей, Хриза, Никерат

 

ХРИЗА:

Ах, горката, що да сторя? Де да бягам? Бебенцето

иска да ми вземе!

ДЕМЕЙ:

                        Тука, Хриза!

ХРИЗА:

                                               Кой е?

ДЕМЕЙ: (сочейки към къщата си)

                                                           Бягай вътре![36]

 

Никерат вижда, че Хриза бяга към другата къща.

 

НИКЕРАТ:

Ти къде ми бягаш?

ДЕМЕЙ:

                                   Аполоне, днеска, види ми се,

ще се бия! (Към Никерат)

                                   Ти какво, кого преследваш?

НИКЕРАТ:

                                                                                  Ей, Демее,

отдръпни се! Хайде, остави ме малкото да взема                                                   370

и тъй да научим от жените всичко[37]!

ДЕМЕЙ:

                                                           Този луд е.

Ама ти ще ме удариш?

НИКЕРАТ:

                                   Да!

ДЕМЕЙ: (към Хриза)

                                               По-бързо изпари се!

(към Никерат):

Ще отвърна!

(към Хриза)

                        Бягай, Хриза! Той от мене е по-як!

 

Хриза бяга в къщата на Демей. Тогава мъжете спират боя.

 

НИКЕРАТ:

Този път нападна ме ти пръв! Заклевам се в  това!

ДЕМЕЙ:

Ти срещу жена свободна[38] ли си вдигнал тази сопа                                                 375

и я  гониш?

НИКЕРАТ:

            Лъжеш!

ДЕМЕЙ:

                        И ти лъжеш!

НИКЕРАТ:

                                               Няма ли детето

ти да ми дадеш?

ДЕМЕЙ:

                        Ха, моето ли?

НИКЕРАТ:

                                               Ама не е твое!

 

Изблъсква го силно встрани.

 

ДЕМЕЙ:

Ще пострадам, хора![39]

НИКЕРАТ:

                                   Викай! Аз ще я убия,

вътре вляза ли!

ДЕМЕЙ:

                        Какво да сторя? Ах, какво нещастие!

Няма да допусна!  (Към Никерат, заплашително, препречвайки му пътя):

                        Стой, къде!  

 

НИКЕРАТ:

                                               Не ми посягай, ей!                                                             380

ДЕМЕЙ:

Я се овладей!

НИКЕРАТ:

                        Грешиш, Демее, спрямо мене. Ясно,

знаела е тя за всичко!

ДЕМЕЙ:

                                   Затова узнай от мен

и недей тормòзи нея!

НИКЕРАТ:

                                   Та синът ти значи ли

ме е лъгал?[40]

ДЕМЕЙ:

                        Клеветиш! Ще вземе той момичето.

Друго е. Ела ей там навън сега със мене малко                                                         385

на разходка.

НИКЕРАТ:

                                   На разходка?

ДЕМЕЙ:

                                                           Да, ела на себе си!

 

Двамата се разхождат насам-натам, говорейки си.

 

Я кажи ми, Никерате, ти не си ли слушал как

казват ни актьорите, че Зевс през покрива протекъл

златен, някога, и прелъстил заключена девойка?

НИКЕРАТ:

И какво от туй?

ДЕМЕЙ:

                        Еднакво трябва всичко да очакваш:                                                     390

Виж дали тече ти покрива.

НИКЕРАТ:

                                               Отвсякъде. Но с него

общото какво е?

ДЕМЕЙ:

                        Е, веднъж на злато става Зевс,

друг път – на вода. Видя ли? Дело негово! Как бързо

го открихме!

НИКЕРАТ:

                        За говедо ли ме взимаш?

ДЕМЕЙ:

                                                           Боже, не!

Всъщност ти не си по-долу от баща й – от Акризий.                                                395

Зевс щом нея оценил е, щерка ти пък...

НИКЕРАТ:

                                                           Ах, горко ми!

Мосхий как ме нареди!

ДЕМЕЙ:

                                   Не бой се! Ще я вземе той[41].

Зная аз, божествен дар роденото детенце е.

Мога да ти изброя хиляда души между нас

дето са родени от безсмъртни, а пък ти си мислиш,                                    400

че беда е малкото. Виж първо Хайрефòн[42], когото

хранят, без да плаща! Той нима на бог не ти прилича?

НИКЕРАТ: (нетърпеливо)

Тъй изглежда. И какво? На празни приказки със теб

няма да се състезавам!

ДЕМЕЙ:

                                   Никерате, имаш ум!

Толкова години пък Андрокъл[43] жив е и с момченца                                              405

все се заиграва; побелял уж, но с коса е черна[44]:

Няма тоя да умре, та даже и да го заколят.

Бог не е ли? Ти моли се за късмет и прекади[45].

Правилно било да се сродим[46]: пък моят син веднага

по необходимост сватба ще приготви.

НИКЕРАТ:

Имаш право.                                                           410
Но ако тогава бях го хванал –

ДЕМЕЙ:

                                               Пу! Сърдит не викай!

Другото ще свършиш ли?

НИКЕРАТ:

                                               Каквото аз направя, всичко

ще е като от Дедал[47].

ДЕМЕЙ:

                                   Прекрасен си.  (Никерат влиза в своята къща)

                                                           На боговете

аз дължа голяма благодарност, че открих, че нищо

от това, което мислех си тогава, не е вярно!                                                              415

 

Демей се прибира в своята къща. Влиза хор от сватбари.

 


[1] Очевидно това е самото начало на действието. От следващите стихове можем да се ориентираме за обстоятелствата, при които се развива тази сцена – изглежда Демей е разгневен, защото смята, че осиновеният му син Мосхий има връзка с Хриза – самоската, която той е приютил в дома си и която е негова жена. Причината за бързото организиране на сватбата е вероятно стремежът на Демей да отдалечи сина си от тази афера, а самата причина за сватбата явно е любовта на Мосхий към дъщерята на Никерат – Плангон, която той признал на баща си, както личи от 140 ст.

[2] Кошницата с жертвоприношения, необходима за брачната церемония.

[3] Това дете, за което знае Демей, е „намереното“ от Хриза сукалче, което всъщност е техен син. По едно и също време обаче в неговата къща се озовават и двете деца – неговото и детето на Мосхий и Плангон, като постоянното им разменяне предизвиква объркването и комичния ефект. По-нататъшното развитие на събитията показва, че плачещото на леглото бебе е всъщност детето на Мосхий.

[4] Тук за първи път става ясно, че детето, което Демей вижда да лежи на леглото, е син на Мосхий

[5] Хриза, която живее в къщата като неофициална съпруга на Демей, вероятно заради чуждия си произход.

[6] Тези думи слугинята извиква така, че да я чуе и Демей. Останалото е към дойката с тих глас.

[7] Очевидно това е другото бебе – детето на Демей и Хриза. Тъй като не вижда точно къде отива дойката с бебето, Демей не се досеща, че децата всъщност са две и така се заплита интригата.

[8] Възможно е, макар и малко вероятно, Демей само да си въобразява това, виждайки Хриза, притиснала детето до себе си – Капс, стр. 225.

[9] Става дума за Мосхий.

[10] Изразът е трудно преводим и не отговаря на подобния по звучене наш израз „остър език“. В случая Парменон се подиграва с приказливостта на готвача и с това, че той е по-изобилен на приказки, отколкото на дела.

[11] Типичната характеристика на персонаж от типа „хитрия роб“, характерен за повечето сюжети от новата атическа комедия, а сетне и от римската.

[12] Мотивът за бабата, която върши пакости, е широко застъпен в новата комедия  и е начин да бъде засилен комичният ефект.

[13] Обърканите и несвързани клетви на Парменон целят да покажат искреното му възмущение от несправедливото обвинение. Демей го спира, защото вярва, че клетвите му са лъжливи.

[14] Комичното в този случай би могло идва от факта, че Парменон в действителност казва истината.

[15] Очевидно Демей блъфира, казвайки това, за да изпита роба си.

[16] Букв. „другото трябва да остане скрито от теб“ – Парменон загатва, че на този етап не е добре Демей да научава цялата истина.

[17] Това патетично обръщение е комичен похват.

[18] [18] Заради тези няколко стиха се предполага, че Мосхий и Демей са се скарали в предишното, изгубено действие – причина за тази кавга би могло да бъде това, че Демей е открил, че сина му има някаква връзка, за която не го е осведомил, или пък защото е разбрал, че любимата му е от бедното семейство на съседите – Е. Капс, стр. 251, бел. adlocum.

[19] Пейоративно – начин Демей да каже, че Хриза е невярна изкусителка.

[20] Тук става ясно, че Мосхий не е истински син на Демей, а е осиновен. Бащинската обич, която Демей изпитва към него, не е породена от кръвното родство, а от прекрасния характер на младежа.

[21] Изглежда Парменон довежда готвача да работи в къщата на Демей, затова готвачът му се гневи, че го е замесил в подобни неприятности.

[22] Използваното прилагателно - δύσμορος, е с една форма за мъжки и женски род. Възможно е шегата в този стих да се основава точно на това – Хриза започва да окайва своята съдба, а Демей извърта жалбите й спрямо себе си.

[23] Вероятно става дума за това, че Демей ще спре Хриза от това да развращава сина му.

[24] Демей твърдо е решил да не опетнява репутацията на сина си, затова не желае да признае дори пред Хриза за подозренията си спрямо тях двамата.

[25] За да го умилостиви, Хриза е готова да се съгласи с всяка негова дума – подсилване на комичния ефект.

[26] Тук става ясно, че Хриза представя детето, което гледа, за подхвърлено.

[27] Хриза не знае за подозренията на Демей и затова не разбира причините за внезапната промяна в настроението му.

[28] Е. Капс, стр. 261.

[29] Заради наситеността на следващите сцени репликите на актьорите са в хореи.

[30] След като казва на Никерат, че дъщеря му е майката на подхвърленото дете, което е отглеждано в дома му, очевидно Демей се опитва да успокои приятеля си, че нищо твърде страшно не е станало.

[31] Относно връзката между Хриза и Мосхий или пък че е добре да каже на приятеля си, че детето всъщност е на неговата дъщеря.

[32] Тъй като такива сцени не може да се показват пред публиката, Демей ни ги разказва.

[33] Тази реплика ни показва, че Демей все още смята детето, което Хриза стиска и не дава на Никерат, за бебето на Мосхий и Плангон и на този етап все още не е разбрал, че самият той е баща му.

[34] Самоотвержеността, с която Хриза брани бебето, ни навежда на мисълта, че то действително е нейна рожба.

[35] Демей все още не е убеден, че трябва да разкрива, че синът му е отговорен за това Плангон да роди незаконното дете – Капс, стр. 265, бел. adlocum.

[36] Дали Демей междувременно е разбрал от Мосхий, че Хриза е напълно невинна, или я прибра в къщата си, за да я спаси от Никерат, защото му е близка, не става много ясно. По-вероятно е първото предположение.

[37] Никерат смята, че щом бебето е у него, всички, замесени в заговора, и най-вече жените, които изпървом са го създали, ще са принудени да кажат истината.

[38] Тук става ясно, че Хриза е свободно-родена, а не робиня.

[39] Демей вика за помощ към публиката.

[40] На този етап Никерат все още не знае, че Мосхий е баща на детето на Плангон. Вероятно става дума за това, че те двамата са разговаряли за причината за свадата между Хриза и Демей и Мосхий го е излъгал.

[41] Демей се опитва да успокои Никерат, че въпреки срама на Плангон, Мосхий все пак ще се ожени за нея – много комичен ефект, при положение, че именно Мосхий е виновен за цялата тази ситуация.

[42] Именно споменаването на този известен παράσειτος ни позволява да датираме комедията относително точно – към 310г. пр. Хр.

[43] Името на този храненик ни е известно само от този пасаж. Възможно е той да е същият, на когото е кръстена комедията „Андрокъл“ на Софил – Капс, стр. 271, бел. adlocum.

[44] Обичайно било за някои суетни атински граждани да боядисват косата си – Капс, стр. 272, бел. adlocum.

[45] Демей съветва Никерат да извърши необходимите жертвоприношения за сватбата.

[46] Този стих би могъл да ни бъде от ползва в твърдението, че първоначалната пречка пред любовта на Мосхий и Плангон е бедността на семейството на Никерат. Тук думите на Демей могат да се разбират в следния смисъл: въпреки, че са бедни, Никерат и семейството му са благословени с божественото благоволение.

[47] Всичко, за което Никерат се погрижи, ще е толкова изкусно, колкото и творбите на прочутия скулптор.