МЕНАНДЪР
ИЗ САМОСКАТА (1-415)
Превод: Полина Йорданова, 2013
Действащи лица:
ДЕМЕЙ: атински мъж.
ХРИЗА: свободна жена от о.Самос, която Демей е взел в дома си.
ПАРМÉНОН:роб в къщата на Демей.
НИКЕРÁТ: беден съсед на Демей, баща на Плангон
ГОТВАЧ: прислужник в къщата на Демей.
МОСХИЙ: осиновен син на Демей.
ПЛАНГОН: дъщеря на Никерат, любима на Мосхий, от когото ражда незаконно дете.
Сцена: Атина; две съседни, но не непосредствено една до друга, къщи.
ДЕМЕЙ:
да сготвят, кошницата[2] да приготвят, 10
„Брашно! Вода! Зехтин ми дай! И въглища!“ – 15
как кърмех Мосхий[4] с толкова любов, 35
детенце, друга някоя ще го - - - - - - - “
„Но как, къде?“ „В килера!“ И престори се: 45
„Ей, дойке, господарката[5] те вика![6]
познавам, бога ми, момчето[9], то
Влизат Парменон и Готвачът с помощниците си, както и робите, натоварени с храна. Демей забелязва, че наближават и се отдръпва за момент, като казва:
СЦЕНА 2 - Парменон, Готвач
ПАРМЕНОН:
единствено![10] Ей богу, спри се вече!
ГОТВАЧ:
ПАРМЕНОН:
Кой, аз?
ГОТВАЧ:
Такъв си май! Защо
ПАРМЕНОН:
ГОТВАЧ:
ПАРМЕНОН:
Пък ти съвсем изчезвай!
Готвачът и помощниците влизат в къщата. Демей излиза напред.
ДЕМЕЙ:
Ей, Парменон!
ПАРМЕНОН:
ДЕМЕЙ:
Тебе, тебе!
ПАРМЕНОН:
ДЕМЕЙ:
ПАРМЕНОН:
С Бог напред! 95
ДЕМЕЙ:
ПАРМЕНОН:
му дай! а бабата[12] далеч пазете
ДЕМЕЙ:
„Що да свърша??“
ПАРМЕНОН:
ДЕМЕЙ:
Е, слушай ме, Пармèноне: 105
ПАРМЕНОН:
Да ме биеш ли?
ДЕМЕЙ:
ПАРМЕНОН:
О, Дионисе,
ДЕМЕЙ:
ПАРМЕНОН:
Ако някога…
ДЕМЕЙ:
ПАРМЕНОН:
Истина говоря!
ДЕМЕЙ:
ПАРМЕНОН:
Виж, детенцето… 115
ДЕМЕЙ:
ПАРМЕНОН:
На Хриза е.
ДЕМЕЙ:
ПАРМЕНОН:
Ти си, бога ми![14]
ДЕМЕЙ:
ПАРМЕНОН:
Кой, аз ли?
ДЕМЕЙ:
ПАРМЕНОН:
ДЕМЕЙ:
ПАРМЕНОН:
Казах вече! Другото е тайна[16]!
ДЕМЕЙ:
Ей, момчета, бича дайте
ПАРМЕНОН:
ДЕМЕЙ:
Ще те жигосам, ей, заклевам се! 125
ПАРМЕНОН:
ДЕМЕЙ:
Точно тъй!
ПАРМЕНОН:
Парменон хуква да бяга към града.
ДЕМЕЙ:
ме мрази[18], щеше пак така да мисли
щом падне сгоден шанс, вредят на ближния.
хапи език, мълчи – търпи с достойнство.
СЦЕНА 3 – Демей, Готвача
ГОТВАЧА:
ДЕМЕЙ: (към готвача)
Влиза вкъщи.
ГОТВАЧА:
там вътре мойте манджички със грънците
че ме доведе[21]! Малко ще се дръпна.
Оттегля се на една страна. Демей, Хриза и дойката с детето излизат от къщата.
СЦЕНА 4 – Демей, Хриза
ДЕМЕЙ:
ХРИЗА:
Къде да ида?
ДЕМЕЙ:
ХРИЗА: (плачейки)
ДЕМЕЙ:
Да, „нещастен“!
че ще те спра[23] –
ХРИЗА:
„че ще ме спреш“… какво? 180
ДЕМЕЙ:
ХРИЗА:
Задето взех го?
ДЕМЕЙ:
ХРИЗА:
И какво?
ДЕМЕЙ:
Това е!
ХРИЗА:
Не те разбирам!
ДЕМЕЙ:
ХРИЗА:
ДЕМЕЙ:
ХРИЗА:
Моля?
ДЕМЕЙ:
Бях ти всичко
ХРИЗА:
А сега какъв си? 190
ДЕМЕЙ: (нетърпеливо)
ХРИЗА: (настрани)
От гняв е всичко!
ДЕМЕЙ:
Ти защо приказваш? 195
ХРИЗА:
ДЕМЕЙ:
ХРИЗА:
Но защо?
ДЕМЕЙ:
ХРИЗА:
ДЕМЕЙ: (със заплашителен жест)
ХРИЗА:
Правилно![25] Но виж –
ДЕМЕЙ:
Аз влизам! (обръща се към нея гневно):
Ей, голяма работа си!
Докато той се приближава към вратата, Хриза прави жест, с който да го спре.
Демей влиза в къщата. Хриза, облегната на портика, плаче.
ХРИЗА:
Нещастна аз със мойта орис!
СЦЕНА 5 – Хриза, Никерат
НИКЕРАТ:
Робът внася овцата в къщата на Никерат. Никерат вижда Хриза пред къщата на съседа си.
Приближавайки я:
Що е станало?
ХРИЗА:
НИКЕРАТ:
О, Херакле, кой? Демей ли?
ХРИЗА:
НИКЕРАТ:
Но за какво?
ХРИЗА:
Заради бебето.
НИКЕРАТ:
намерено[26] детенце. Що за лудост!
ХРИЗА:
Не се ядоса 230
НИКЕРАТ:
Нима Демей е полудял? 235
В края на предходната сцена Никерат предлага на Хриза да се подслони в неговата къща, където тя отива с детето и дойката. До този момент неоснователните подозрения на Демей срещу Мосхий и Хриза са премахнати. Вероятно Мосхий е чул за тях от Парменон, с когото се е срещнал в града. В разговор с баща си той е отрекъл, че е баща на детето, което Мосхий е видял със старата му дойка. По-нататък вероятно след като Демей се връща вкъщи, за да възобнови прекъснатите приготовления за сватбата, разговарят Мосхий и Никерат, в който Никерат, интересувайки се от свадата между Демей и Хриза, разпитва младежа за детето което Хриза е осиновила, на което Мосхий отговаря, че то е подхвърлено. Следва сцената между Демей и Никерат. Когато Демей открива, че подозренията му към сина му са били напразни, в радостта си той очевидно забравя за случката от ст. 54, заради която е започнал да подозира Хриза, и сега е нетърпелив да я приеме обратно в дома си (ст.367). Не му идва наум обаче, че детето, която тя е „намерила”, може да не е същото дете, което е признал Мосхий. Той не може да разкрие на Никерат истинската причина за скарването си с Хриза, но най-вероятно в разговорите за това посочва „намереното” дете за причината и тогава му съобщава, че то е незаконното дете на дъщерята на Никерат - Плангон, но без да казва кой е баща му. Всеки баща знае за съществуването само на едно дете и затова смята, че то е детето, което Хриза е взела със себе си.[28]
[345][29]
ДЕМЕЙ:
- - - - - - - - - - - - - - - - - - - -
НИКЕРАТ:
Малък дявол, казваш, бил? Приятел, 345
тръгвам, сватбата пропадна, край!
Никерат се втурва в къщата си.
ДЕМЕЙ:
Този, като чуе всичко, ще вилнее и ще вика!
Див човек съм, че и прост селяк, чешит съм своенравен!
Трябваше ли аз, проклет, да мисля тези дивотии[31]!
Хефесте, кълна се, заслужавам да умра!
Чува викове от къщата на Никерат.
Херакле, 350
Колко вика! Край, това е. Огън иска и детето
казва да заколят, после да го изгорят[32]. Опечен
внук[33] ще видя! Ах, вратата блъсна! Този е тайфун
или ураган, не е човек!
Никерат изхвърчава от къщата си.
НИКЕРАТ:
Демее, срещу мене
Хриза се опълчи и неща ужасни върши!
ДЕМЕЙ:
Моля? 355
НИКЕРАТ:
Тя накарала жена ми да не ми се подчинява,
нито щерка ми! Със сила стиснала е малкото[34],
казва ми, че няма да го предаде. Не се чуди
ако аз убиец стана на жена ти!
ДЕМЕЙ:
Как убиец?
НИКЕРАТ:
Да, защото знаела е всичко!
ДЕМЕЙ:
НИКЕРАТ: (втурвайки се обратно вкъщи)
Исках първо да ти кажа.
Втурва се обратно вкъщи
ДЕМЕЙ:
Този тука полудял е!
Хукна вътре. Но какво се прави в бедствие такова?
никога не съм попадал във такава бъркотия,
богове, кълна се! Най-добре е всичко да разкажа[35].
Боже Аполоне, портата отново се затръшна! 365
Хриза бяга от къщата на Никерат с бебето на ръце. Никерат я следва с тояга.
Демей, Хриза, Никерат
ХРИЗА:
Ах, горката, що да сторя? Де да бягам? Бебенцето
ДЕМЕЙ:
ХРИЗА:
Кой е?
ДЕМЕЙ: (сочейки към къщата си)
Бягай вътре![36]
Никерат вижда, че Хриза бяга към другата къща.
НИКЕРАТ:
ДЕМЕЙ:
Аполоне, днеска, види ми се,
Ти какво, кого преследваш?
НИКЕРАТ:
Ей, Демее,
отдръпни се! Хайде, остави ме малкото да взема 370
и тъй да научим от жените всичко[37]!
ДЕМЕЙ:
Този луд е.
НИКЕРАТ:
ДЕМЕЙ: (към Хриза)
По-бързо изпари се!
(към Никерат):
(към Хриза)
Бягай, Хриза! Той от мене е по-як!
Хриза бяга в къщата на Демей. Тогава мъжете спират боя.
НИКЕРАТ:
Този път нападна ме ти пръв! Заклевам се в това!
ДЕМЕЙ:
Ти срещу жена свободна[38] ли си вдигнал тази сопа 375
и я гониш?
НИКЕРАТ:
Лъжеш!
ДЕМЕЙ:
И ти лъжеш!
НИКЕРАТ:
Няма ли детето
ДЕМЕЙ:
Ха, моето ли?
НИКЕРАТ:
Ама не е твое!
Изблъсква го силно встрани.
ДЕМЕЙ:
Ще пострадам, хора![39] –
НИКЕРАТ:
Викай! Аз ще я убия,
ДЕМЕЙ:
Какво да сторя? Ах, какво нещастие!
Няма да допусна! (Към Никерат, заплашително, препречвайки му пътя):
Стой, къде!
НИКЕРАТ:
Не ми посягай, ей! 380
ДЕМЕЙ:
НИКЕРАТ:
Грешиш, Демее, спрямо мене. Ясно,
ДЕМЕЙ:
Затова узнай от мен
и недей тормòзи нея!
НИКЕРАТ:
Та синът ти значи ли
ДЕМЕЙ:
Клеветиш! Ще вземе той момичето.
Друго е. Ела ей там навън сега със мене малко 385
НИКЕРАТ:
На разходка?
ДЕМЕЙ:
Да, ела на себе си!
Двамата се разхождат насам-натам, говорейки си.
Я кажи ми, Никерате, ти не си ли слушал как
казват ни актьорите, че Зевс през покрива протекъл
златен, някога, и прелъстил заключена девойка?
НИКЕРАТ:
ДЕМЕЙ:
Еднакво трябва всичко да очакваш: 390
НИКЕРАТ:
Отвсякъде. Но с него
ДЕМЕЙ:
Е, веднъж на злато става Зевс,
друг път – на вода. Видя ли? Дело негово! Как бързо
НИКЕРАТ:
За говедо ли ме взимаш?
ДЕМЕЙ:
Боже, не!
Всъщност ти не си по-долу от баща й – от Акризий. 395
Зевс щом нея оценил е, щерка ти пък...
НИКЕРАТ:
Ах, горко ми!
ДЕМЕЙ:
Не бой се! Ще я вземе той[41].
Зная аз, божествен дар роденото детенце е.
Мога да ти изброя хиляда души между нас
дето са родени от безсмъртни, а пък ти си мислиш, 400
че беда е малкото. Виж първо Хайрефòн[42], когото
хранят, без да плаща! Той нима на бог не ти прилича?
НИКЕРАТ: (нетърпеливо)
Тъй изглежда. И какво? На празни приказки със теб
ДЕМЕЙ:
Никерате, имаш ум!
Толкова години пък Андрокъл[43] жив е и с момченца 405
все се заиграва; побелял уж, но с коса е черна[44]:
Няма тоя да умре, та даже и да го заколят.
Бог не е ли? Ти моли се за късмет и прекади[45].
Правилно било да се сродим[46]: пък моят син веднага
НИКЕРАТ:
ДЕМЕЙ:
Пу! Сърдит не викай!
НИКЕРАТ:
Каквото аз направя, всичко
ДЕМЕЙ:
Прекрасен си. (Никерат влиза в своята къща)
аз дължа голяма благодарност, че открих, че нищо
от това, което мислех си тогава, не е вярно! 415
Демей се прибира в своята къща. Влиза хор от сватбари.
[1] Очевидно това е самото начало на действието. От следващите стихове можем да се ориентираме за обстоятелствата, при които се развива тази сцена – изглежда Демей е разгневен, защото смята, че осиновеният му син Мосхий има връзка с Хриза – самоската, която той е приютил в дома си и която е негова жена. Причината за бързото организиране на сватбата е вероятно стремежът на Демей да отдалечи сина си от тази афера, а самата причина за сватбата явно е любовта на Мосхий към дъщерята на Никерат – Плангон, която той признал на баща си, както личи от 140 ст.
[2] Кошницата с жертвоприношения, необходима за брачната церемония.
[3] Това дете, за което знае Демей, е „намереното“ от Хриза сукалче, което всъщност е техен син. По едно и също време обаче в неговата къща се озовават и двете деца – неговото и детето на Мосхий и Плангон, като постоянното им разменяне предизвиква объркването и комичния ефект. По-нататъшното развитие на събитията показва, че плачещото на леглото бебе е всъщност детето на Мосхий.
[4] Тук за първи път става ясно, че детето, което Демей вижда да лежи на леглото, е син на Мосхий
[5] Хриза, която живее в къщата като неофициална съпруга на Демей, вероятно заради чуждия си произход.
[6] Тези думи слугинята извиква така, че да я чуе и Демей. Останалото е към дойката с тих глас.
[7] Очевидно това е другото бебе – детето на Демей и Хриза. Тъй като не вижда точно къде отива дойката с бебето, Демей не се досеща, че децата всъщност са две и така се заплита интригата.
[8] Възможно е, макар и малко вероятно, Демей само да си въобразява това, виждайки Хриза, притиснала детето до себе си – Капс, стр. 225.
[9] Става дума за Мосхий.
[10] Изразът е трудно преводим и не отговаря на подобния по звучене наш израз „остър език“. В случая Парменон се подиграва с приказливостта на готвача и с това, че той е по-изобилен на приказки, отколкото на дела.
[11] Типичната характеристика на персонаж от типа „хитрия роб“, характерен за повечето сюжети от новата атическа комедия, а сетне и от римската.
[12] Мотивът за бабата, която върши пакости, е широко застъпен в новата комедия и е начин да бъде засилен комичният ефект.
[13] Обърканите и несвързани клетви на Парменон целят да покажат искреното му възмущение от несправедливото обвинение. Демей го спира, защото вярва, че клетвите му са лъжливи.
[14] Комичното в този случай би могло идва от факта, че Парменон в действителност казва истината.
[15] Очевидно Демей блъфира, казвайки това, за да изпита роба си.
[16] Букв. „другото трябва да остане скрито от теб“ – Парменон загатва, че на този етап не е добре Демей да научава цялата истина.
[17] Това патетично обръщение е комичен похват.
[18] [18] Заради тези няколко стиха се предполага, че Мосхий и Демей са се скарали в предишното, изгубено действие – причина за тази кавга би могло да бъде това, че Демей е открил, че сина му има някаква връзка, за която не го е осведомил, или пък защото е разбрал, че любимата му е от бедното семейство на съседите – Е. Капс, стр. 251, бел. adlocum.
[19] Пейоративно – начин Демей да каже, че Хриза е невярна изкусителка.
[20] Тук става ясно, че Мосхий не е истински син на Демей, а е осиновен. Бащинската обич, която Демей изпитва към него, не е породена от кръвното родство, а от прекрасния характер на младежа.
[21] Изглежда Парменон довежда готвача да работи в къщата на Демей, затова готвачът му се гневи, че го е замесил в подобни неприятности.
[22] Използваното прилагателно - δύσμορος, е с една форма за мъжки и женски род. Възможно е шегата в този стих да се основава точно на това – Хриза започва да окайва своята съдба, а Демей извърта жалбите й спрямо себе си.
[23] Вероятно става дума за това, че Демей ще спре Хриза от това да развращава сина му.
[24] Демей твърдо е решил да не опетнява репутацията на сина си, затова не желае да признае дори пред Хриза за подозренията си спрямо тях двамата.
[25] За да го умилостиви, Хриза е готова да се съгласи с всяка негова дума – подсилване на комичния ефект.
[26] Тук става ясно, че Хриза представя детето, което гледа, за подхвърлено.
[27] Хриза не знае за подозренията на Демей и затова не разбира причините за внезапната промяна в настроението му.
[28] Е. Капс, стр. 261.
[29] Заради наситеността на следващите сцени репликите на актьорите са в хореи.
[30] След като казва на Никерат, че дъщеря му е майката на подхвърленото дете, което е отглеждано в дома му, очевидно Демей се опитва да успокои приятеля си, че нищо твърде страшно не е станало.
[31] Относно връзката между Хриза и Мосхий или пък че е добре да каже на приятеля си, че детето всъщност е на неговата дъщеря.
[32] Тъй като такива сцени не може да се показват пред публиката, Демей ни ги разказва.
[33] Тази реплика ни показва, че Демей все още смята детето, което Хриза стиска и не дава на Никерат, за бебето на Мосхий и Плангон и на този етап все още не е разбрал, че самият той е баща му.
[34] Самоотвержеността, с която Хриза брани бебето, ни навежда на мисълта, че то действително е нейна рожба.
[35] Демей все още не е убеден, че трябва да разкрива, че синът му е отговорен за това Плангон да роди незаконното дете – Капс, стр. 265, бел. adlocum.
[36] Дали Демей междувременно е разбрал от Мосхий, че Хриза е напълно невинна, или я прибра в къщата си, за да я спаси от Никерат, защото му е близка, не става много ясно. По-вероятно е първото предположение.
[37] Никерат смята, че щом бебето е у него, всички, замесени в заговора, и най-вече жените, които изпървом са го създали, ще са принудени да кажат истината.
[38] Тук става ясно, че Хриза е свободно-родена, а не робиня.
[39] Демей вика за помощ към публиката.
[40] На този етап Никерат все още не знае, че Мосхий е баща на детето на Плангон. Вероятно става дума за това, че те двамата са разговаряли за причината за свадата между Хриза и Демей и Мосхий го е излъгал.
[41] Демей се опитва да успокои Никерат, че въпреки срама на Плангон, Мосхий все пак ще се ожени за нея – много комичен ефект, при положение, че именно Мосхий е виновен за цялата тази ситуация.
[42] Именно споменаването на този известен παράσειτος ни позволява да датираме комедията относително точно – към 310г. пр. Хр.
[43] Името на този храненик ни е известно само от този пасаж. Възможно е той да е същият, на когото е кръстена комедията „Андрокъл“ на Софил – Капс, стр. 271, бел. adlocum.
[44] Обичайно било за някои суетни атински граждани да боядисват косата си – Капс, стр. 272, бел. adlocum.
[45] Демей съветва Никерат да извърши необходимите жертвоприношения за сватбата.
[46] Този стих би могъл да ни бъде от ползва в твърдението, че първоначалната пречка пред любовта на Мосхий и Плангон е бедността на семейството на Никерат. Тук думите на Демей могат да се разбират в следния смисъл: въпреки, че са бедни, Никерат и семейството му са благословени с божественото благоволение.
[47] Всичко, за което Никерат се погрижи, ще е толкова изкусно, колкото и творбите на прочутия скулптор.САМОСКАТА
Действащи лица:
ДЕМЕЙ: атински мъж.
ХРИЗА: свободна жена от о.Самос, която Демей е взел в дома си.
ПАРМÉНОН:роб в къщата на Демей.
НИКЕРÁТ: беден съсед на Демей, баща на Плангон
ГОТВАЧ: прислужник в къщата на Демей.
МОСХИЙ: осиновен син на Демей.
ПЛАНГОН: дъщеря на Никерат, любима на Мосхий, от когото ражда незаконно дете.
Сцена: Атина; две съседни, но не непосредствено една до друга, къщи.
ДЕМЕЙ:
да сготвят, кошницата[2] да приготвят, 10
„Брашно! Вода! Зехтин ми дай! И въглища!“ – 15
как кърмех Мосхий[4] с толкова любов, 35
детенце, друга някоя ще го - - - - - - - “
„Но как, къде?“ „В килера!“ И престори се: 45
„Ей, дойке, господарката[5] те вика![6]
познавам, бога ми, момчето[9], то
Влизат Парменон и Готвачът с помощниците си, както и робите, натоварени с храна. Демей забелязва, че наближават и се отдръпва за момент, като казва:
СЦЕНА 2 - Парменон, Готвач
ПАРМЕНОН:
единствено![10] Ей богу, спри се вече!
ГОТВАЧ:
ПАРМЕНОН:
Кой, аз?
ГОТВАЧ:
Такъв си май! Защо
ПАРМЕНОН:
ГОТВАЧ:
ПАРМЕНОН:
Пък ти съвсем изчезвай!
Готвачът и помощниците влизат в къщата. Демей излиза напред.
ДЕМЕЙ:
Ей, Парменон!
ПАРМЕНОН:
ДЕМЕЙ:
Тебе, тебе!
ПАРМЕНОН:
ДЕМЕЙ:
ПАРМЕНОН:
С Бог напред! 95
ДЕМЕЙ:
ПАРМЕНОН:
му дай! а бабата[12] далеч пазете
ДЕМЕЙ:
„Що да свърша??“
ПАРМЕНОН:
ДЕМЕЙ:
Е, слушай ме, Пармèноне: 105
ПАРМЕНОН:
Да ме биеш ли?
ДЕМЕЙ:
ПАРМЕНОН:
О, Дионисе,
ДЕМЕЙ:
ПАРМЕНОН:
Ако някога…
ДЕМЕЙ:
ПАРМЕНОН:
Истина говоря!
ДЕМЕЙ:
ПАРМЕНОН:
Виж, детенцето… 115
ДЕМЕЙ:
ПАРМЕНОН:
На Хриза е.
ДЕМЕЙ:
ПАРМЕНОН:
Ти си, бога ми![14]
ДЕМЕЙ:
ПАРМЕНОН:
Кой, аз ли?
ДЕМЕЙ:
ПАРМЕНОН:
ДЕМЕЙ:
ПАРМЕНОН:
Казах вече! Другото е тайна[16]!
ДЕМЕЙ:
Ей, момчета, бича дайте
ПАРМЕНОН:
ДЕМЕЙ:
Ще те жигосам, ей, заклевам се! 125
ПАРМЕНОН:
ДЕМЕЙ:
Точно тъй!
ПАРМЕНОН:
Парменон хуква да бяга към града.
ДЕМЕЙ:
ме мрази[18], щеше пак така да мисли
щом падне сгоден шанс, вредят на ближния.
хапи език, мълчи – търпи с достойнство.
СЦЕНА 3 – Демей, Готвача
ГОТВАЧА:
ДЕМЕЙ: (към готвача)
Влиза вкъщи.
ГОТВАЧА:
там вътре мойте манджички със грънците
че ме доведе[21]! Малко ще се дръпна.
Оттегля се на една страна. Демей, Хриза и дойката с детето излизат от къщата.
СЦЕНА 4 – Демей, Хриза
ДЕМЕЙ:
ХРИЗА:
Къде да ида?
ДЕМЕЙ:
ХРИЗА: (плачейки)
ДЕМЕЙ:
Да, „нещастен“!
че ще те спра[23] –
ХРИЗА:
„че ще ме спреш“… какво? 180
ДЕМЕЙ:
ХРИЗА:
Задето взех го?
ДЕМЕЙ:
ХРИЗА:
И какво?
ДЕМЕЙ:
Това е!
ХРИЗА:
Не те разбирам!
ДЕМЕЙ:
ХРИЗА:
ДЕМЕЙ:
ХРИЗА:
Моля?
ДЕМЕЙ:
Бях ти всичко
ХРИЗА:
А сега какъв си? 190
ДЕМЕЙ: (нетърпеливо)
ХРИЗА: (настрани)
От гняв е всичко!
ДЕМЕЙ:
Ти защо приказваш? 195
ХРИЗА:
ДЕМЕЙ:
ХРИЗА:
Но защо?
ДЕМЕЙ:
ХРИЗА:
ДЕМЕЙ: (със заплашителен жест)
ХРИЗА:
Правилно![25] Но виж –
ДЕМЕЙ:
Аз влизам! (обръща се към нея гневно):
Ей, голяма работа си!
Докато той се приближава към вратата, Хриза прави жест, с който да го спре.
Демей влиза в къщата. Хриза, облегната на портика, плаче.
ХРИЗА:
Нещастна аз със мойта орис!
СЦЕНА 5 – Хриза, Никерат
НИКЕРАТ:
Робът внася овцата в къщата на Никерат. Никерат вижда Хриза пред къщата на съседа си.
Приближавайки я:
Що е станало?
ХРИЗА:
НИКЕРАТ:
О, Херакле, кой? Демей ли?
ХРИЗА:
НИКЕРАТ:
Но за какво?
ХРИЗА:
Заради бебето.
НИКЕРАТ:
намерено[26] детенце. Що за лудост!
ХРИЗА:
Не се ядоса 230
НИКЕРАТ:
Нима Демей е полудял? 235
В края на предходната сцена Никерат предлага на Хриза да се подслони в неговата къща, където тя отива с детето и дойката. До този момент неоснователните подозрения на Демей срещу Мосхий и Хриза са премахнати. Вероятно Мосхий е чул за тях от Парменон, с когото се е срещнал в града. В разговор с баща си той е отрекъл, че е баща на детето, което Мосхий е видял със старата му дойка. По-нататък вероятно след като Демей се връща вкъщи, за да възобнови прекъснатите приготовления за сватбата, разговарят Мосхий и Никерат, в който Никерат, интересувайки се от свадата между Демей и Хриза, разпитва младежа за детето което Хриза е осиновила, на което Мосхий отговаря, че то е подхвърлено. Следва сцената между Демей и Никерат. Когато Демей открива, че подозренията му към сина му са били напразни, в радостта си той очевидно забравя за случката от ст. 54, заради която е започнал да подозира Хриза, и сега е нетърпелив да я приеме обратно в дома си (ст.367). Не му идва наум обаче, че детето, която тя е „намерила”, може да не е същото дете, което е признал Мосхий. Той не може да разкрие на Никерат истинската причина за скарването си с Хриза, но най-вероятно в разговорите за това посочва „намереното” дете за причината и тогава му съобщава, че то е незаконното дете на дъщерята на Никерат - Плангон, но без да казва кой е баща му. Всеки баща знае за съществуването само на едно дете и затова смята, че то е детето, което Хриза е взела със себе си.[28]
[345][29]
ДЕМЕЙ:
- - - - - - - - - - - - - - - - - - - -
НИКЕРАТ:
Малък дявол, казваш, бил? Приятел, 345
тръгвам, сватбата пропадна, край!
Никерат се втурва в къщата си.
ДЕМЕЙ:
Този, като чуе всичко, ще вилнее и ще вика!
Див човек съм, че и прост селяк, чешит съм своенравен!
Трябваше ли аз, проклет, да мисля тези дивотии[31]!
Хефесте, кълна се, заслужавам да умра!
Чува викове от къщата на Никерат.
Херакле, 350
Колко вика! Край, това е. Огън иска и детето
казва да заколят, после да го изгорят[32]. Опечен
внук[33] ще видя! Ах, вратата блъсна! Този е тайфун
или ураган, не е човек!
Никерат изхвърчава от къщата си.
НИКЕРАТ:
Демее, срещу мене
Хриза се опълчи и неща ужасни върши!
ДЕМЕЙ:
Моля? 355
НИКЕРАТ:
Тя накарала жена ми да не ми се подчинява,
нито щерка ми! Със сила стиснала е малкото[34],
казва ми, че няма да го предаде. Не се чуди
ако аз убиец стана на жена ти!
ДЕМЕЙ:
Как убиец?
НИКЕРАТ:
Да, защото знаела е всичко!
ДЕМЕЙ:
НИКЕРАТ: (втурвайки се обратно вкъщи)
Исках първо да ти кажа.
Втурва се обратно вкъщи
ДЕМЕЙ:
Този тука полудял е!
Хукна вътре. Но какво се прави в бедствие такова?
никога не съм попадал във такава бъркотия,
богове, кълна се! Най-добре е всичко да разкажа[35].
Боже Аполоне, портата отново се затръшна! 365
Хриза бяга от къщата на Никерат с бебето на ръце. Никерат я следва с тояга.
Демей, Хриза, Никерат
ХРИЗА:
Ах, горката, що да сторя? Де да бягам? Бебенцето
ДЕМЕЙ:
ХРИЗА:
Кой е?
ДЕМЕЙ: (сочейки към къщата си)
Бягай вътре![36]
Никерат вижда, че Хриза бяга към другата къща.
НИКЕРАТ:
ДЕМЕЙ:
Аполоне, днеска, види ми се,
Ти какво, кого преследваш?
НИКЕРАТ:
Ей, Демее,
отдръпни се! Хайде, остави ме малкото да взема 370
и тъй да научим от жените всичко[37]!
ДЕМЕЙ:
Този луд е.
НИКЕРАТ:
ДЕМЕЙ: (към Хриза)
По-бързо изпари се!
(към Никерат):
(към Хриза)
Бягай, Хриза! Той от мене е по-як!
Хриза бяга в къщата на Демей. Тогава мъжете спират боя.
НИКЕРАТ:
Този път нападна ме ти пръв! Заклевам се в това!
ДЕМЕЙ:
Ти срещу жена свободна[38] ли си вдигнал тази сопа 375
и я гониш?
НИКЕРАТ:
Лъжеш!
ДЕМЕЙ:
И ти лъжеш!
НИКЕРАТ:
Няма ли детето
ДЕМЕЙ:
Ха, моето ли?
НИКЕРАТ:
Ама не е твое!
Изблъсква го силно встрани.
ДЕМЕЙ:
Ще пострадам, хора![39] –
НИКЕРАТ:
Викай! Аз ще я убия,
ДЕМЕЙ:
Какво да сторя? Ах, какво нещастие!
Няма да допусна! (Към Никерат, заплашително, препречвайки му пътя):
Стой, къде!
НИКЕРАТ:
Не ми посягай, ей! 380
ДЕМЕЙ:
НИКЕРАТ:
Грешиш, Демее, спрямо мене. Ясно,
ДЕМЕЙ:
Затова узнай от мен
и недей тормòзи нея!
НИКЕРАТ:
Та синът ти значи ли
ДЕМЕЙ:
Клеветиш! Ще вземе той момичето.
Друго е. Ела ей там навън сега със мене малко 385
НИКЕРАТ:
На разходка?
ДЕМЕЙ:
Да, ела на себе си!
Двамата се разхождат насам-натам, говорейки си.
Я кажи ми, Никерате, ти не си ли слушал как
казват ни актьорите, че Зевс през покрива протекъл
златен, някога, и прелъстил заключена девойка?
НИКЕРАТ:
ДЕМЕЙ:
Еднакво трябва всичко да очакваш: 390
НИКЕРАТ:
Отвсякъде. Но с него
ДЕМЕЙ:
Е, веднъж на злато става Зевс,
друг път – на вода. Видя ли? Дело негово! Как бързо
НИКЕРАТ:
За говедо ли ме взимаш?
ДЕМЕЙ:
Боже, не!
Всъщност ти не си по-долу от баща й – от Акризий. 395
Зевс щом нея оценил е, щерка ти пък...
НИКЕРАТ:
Ах, горко ми!
ДЕМЕЙ:
Не бой се! Ще я вземе той[41].
Зная аз, божествен дар роденото детенце е.
Мога да ти изброя хиляда души между нас
дето са родени от безсмъртни, а пък ти си мислиш, 400
че беда е малкото. Виж първо Хайрефòн[42], когото
хранят, без да плаща! Той нима на бог не ти прилича?
НИКЕРАТ: (нетърпеливо)
Тъй изглежда. И какво? На празни приказки със теб
ДЕМЕЙ:
Никерате, имаш ум!
Толкова години пък Андрокъл[43] жив е и с момченца 405
все се заиграва; побелял уж, но с коса е черна[44]:
Няма тоя да умре, та даже и да го заколят.
Бог не е ли? Ти моли се за късмет и прекади[45].
Правилно било да се сродим[46]: пък моят син веднага
НИКЕРАТ:
ДЕМЕЙ:
Пу! Сърдит не викай!
НИКЕРАТ:
Каквото аз направя, всичко
ДЕМЕЙ:
Прекрасен си. (Никерат влиза в своята къща)
аз дължа голяма благодарност, че открих, че нищо
от това, което мислех си тогава, не е вярно! 415
Демей се прибира в своята къща. Влиза хор от сватбари.
[1] Очевидно това е самото начало на действието. От следващите стихове можем да се ориентираме за обстоятелствата, при които се развива тази сцена – изглежда Демей е разгневен, защото смята, че осиновеният му син Мосхий има връзка с Хриза – самоската, която той е приютил в дома си и която е негова жена. Причината за бързото организиране на сватбата е вероятно стремежът на Демей да отдалечи сина си от тази афера, а самата причина за сватбата явно е любовта на Мосхий към дъщерята на Никерат – Плангон, която той признал на баща си, както личи от 140 ст.
[2] Кошницата с жертвоприношения, необходима за брачната церемония.
[3] Това дете, за което знае Демей, е „намереното“ от Хриза сукалче, което всъщност е техен син. По едно и също време обаче в неговата къща се озовават и двете деца – неговото и детето на Мосхий и Плангон, като постоянното им разменяне предизвиква объркването и комичния ефект. По-нататъшното развитие на събитията показва, че плачещото на леглото бебе е всъщност детето на Мосхий.
[4] Тук за първи път става ясно, че детето, което Демей вижда да лежи на леглото, е син на Мосхий
[5] Хриза, която живее в къщата като неофициална съпруга на Демей, вероятно заради чуждия си произход.
[6] Тези думи слугинята извиква така, че да я чуе и Демей. Останалото е към дойката с тих глас.
[7] Очевидно това е другото бебе – детето на Демей и Хриза. Тъй като не вижда точно къде отива дойката с бебето, Демей не се досеща, че децата всъщност са две и така се заплита интригата.
[8] Възможно е, макар и малко вероятно, Демей само да си въобразява това, виждайки Хриза, притиснала детето до себе си – Капс, стр. 225.
[9] Става дума за Мосхий.
[10] Изразът е трудно преводим и не отговаря на подобния по звучене наш израз „остър език“. В случая Парменон се подиграва с приказливостта на готвача и с това, че той е по-изобилен на приказки, отколкото на дела.
[11] Типичната характеристика на персонаж от типа „хитрия роб“, характерен за повечето сюжети от новата атическа комедия, а сетне и от римската.
[12] Мотивът за бабата, която върши пакости, е широко застъпен в новата комедия и е начин да бъде засилен комичният ефект.
[13] Обърканите и несвързани клетви на Парменон целят да покажат искреното му възмущение от несправедливото обвинение. Демей го спира, защото вярва, че клетвите му са лъжливи.
[14] Комичното в този случай би могло идва от факта, че Парменон в действителност казва истината.
[15] Очевидно Демей блъфира, казвайки това, за да изпита роба си.
[16] Букв. „другото трябва да остане скрито от теб“ – Парменон загатва, че на този етап не е добре Демей да научава цялата истина.
[17] Това патетично обръщение е комичен похват.
[18] [18] Заради тези няколко стиха се предполага, че Мосхий и Демей са се скарали в предишното, изгубено действие – причина за тази кавга би могло да бъде това, че Демей е открил, че сина му има някаква връзка, за която не го е осведомил, или пък защото е разбрал, че любимата му е от бедното семейство на съседите – Е. Капс, стр. 251, бел. adlocum.
[19] Пейоративно – начин Демей да каже, че Хриза е невярна изкусителка.
[20] Тук става ясно, че Мосхий не е истински син на Демей, а е осиновен. Бащинската обич, която Демей изпитва към него, не е породена от кръвното родство, а от прекрасния характер на младежа.
[21] Изглежда Парменон довежда готвача да работи в къщата на Демей, затова готвачът му се гневи, че го е замесил в подобни неприятности.
[22] Използваното прилагателно - δύσμορος, е с една форма за мъжки и женски род. Възможно е шегата в този стих да се основава точно на това – Хриза започва да окайва своята съдба, а Демей извърта жалбите й спрямо себе си.
[23] Вероятно става дума за това, че Демей ще спре Хриза от това да развращава сина му.
[24] Демей твърдо е решил да не опетнява репутацията на сина си, затова не желае да признае дори пред Хриза за подозренията си спрямо тях двамата.
[25] За да го умилостиви, Хриза е готова да се съгласи с всяка негова дума – подсилване на комичния ефект.
[26] Тук става ясно, че Хриза представя детето, което гледа, за подхвърлено.
[27] Хриза не знае за подозренията на Демей и затова не разбира причините за внезапната промяна в настроението му.
[28] Е. Капс, стр. 261.
[29] Заради наситеността на следващите сцени репликите на актьорите са в хореи.
[30] След като казва на Никерат, че дъщеря му е майката на подхвърленото дете, което е отглеждано в дома му, очевидно Демей се опитва да успокои приятеля си, че нищо твърде страшно не е станало.
[31] Относно връзката между Хриза и Мосхий или пък че е добре да каже на приятеля си, че детето всъщност е на неговата дъщеря.
[32] Тъй като такива сцени не може да се показват пред публиката, Демей ни ги разказва.
[33] Тази реплика ни показва, че Демей все още смята детето, което Хриза стиска и не дава на Никерат, за бебето на Мосхий и Плангон и на този етап все още не е разбрал, че самият той е баща му.
[34] Самоотвержеността, с която Хриза брани бебето, ни навежда на мисълта, че то действително е нейна рожба.
[35] Демей все още не е убеден, че трябва да разкрива, че синът му е отговорен за това Плангон да роди незаконното дете – Капс, стр. 265, бел. adlocum.
[36] Дали Демей междувременно е разбрал от Мосхий, че Хриза е напълно невинна, или я прибра в къщата си, за да я спаси от Никерат, защото му е близка, не става много ясно. По-вероятно е първото предположение.
[37] Никерат смята, че щом бебето е у него, всички, замесени в заговора, и най-вече жените, които изпървом са го създали, ще са принудени да кажат истината.
[38] Тук става ясно, че Хриза е свободно-родена, а не робиня.
[39] Демей вика за помощ към публиката.
[40] На този етап Никерат все още не знае, че Мосхий е баща на детето на Плангон. Вероятно става дума за това, че те двамата са разговаряли за причината за свадата между Хриза и Демей и Мосхий го е излъгал.
[41] Демей се опитва да успокои Никерат, че въпреки срама на Плангон, Мосхий все пак ще се ожени за нея – много комичен ефект, при положение, че именно Мосхий е виновен за цялата тази ситуация.
[42] Именно споменаването на този известен παράσειτος ни позволява да датираме комедията относително точно – към 310г. пр. Хр.
[43] Името на този храненик ни е известно само от този пасаж. Възможно е той да е същият, на когото е кръстена комедията „Андрокъл“ на Софил – Капс, стр. 271, бел. adlocum.
[44] Обичайно било за някои суетни атински граждани да боядисват косата си – Капс, стр. 272, бел. adlocum.
[45] Демей съветва Никерат да извърши необходимите жертвоприношения за сватбата.
[46] Този стих би могъл да ни бъде от ползва в твърдението, че първоначалната пречка пред любовта на Мосхий и Плангон е бедността на семейството на Никерат. Тук думите на Демей могат да се разбират в следния смисъл: въпреки, че са бедни, Никерат и семейството му са благословени с божественото благоволение.
[47] Всичко, за което Никерат се погрижи, ще е толкова изкусно, колкото и творбите на прочутия скулптор.