- Сафо, Молитва към Афродита (1911)-
САФО
МОЛИТВА КЪМ АФРОДИТА
Превод: Александър Балабанов, 1911
Шаренопрестолна, безсмъртна Афродито,
дете Зевсово, хитра размирнице, моля ти се,
- Сафо, Фрагмент 31 (1967)-
САФО
ЛЮБОВ (фрагмент 31)
Превод: Георги Батаклиев, 1967
Бог блажен за мене е оня, който
редом с теб седи и говори с тебе,
твоя сладък глас и смеха ти кръшен
слуша отблизо.
Ах, сега дъхът ми в гърдите спира...
Щом те взорът мой закопнял съгледа,
секва в миг гласът ми, сподавен в немощ
звук да пророни.
И езикът вече скован засъхва,
знойни струйки в жилите буйно бият,
мрак дълбок очите забулва. Чувам
тътен в ушите.
Ледна пот избива по всички пори,
тръпки остри цялото тяло кършат.
Аз посървам както трева, бледнея
и отмалявам. - Сафо, Фрагмент 50 (1906)-
САФО
ТОМЛЕНИЕ (фрагмент 50)
Превод: Александър Балабанов, 1906
Скри се месец зад ридът.
И Плеяди. Полунощ е.
- Сафо, Фрагмент 31 (1906)-
САФО
ЛЮБОВТА (фрагмент 31)
Превод: Александър Балабанов, 1906
Равен на боговете ми се вижда
оня, който, близо до тебе седнал,
слуша те, как страстно говориш и
нежно се смееш.
- Сафо, Фрагмент 31 (1896)-
САФО
ФРАГМЕНТ 31
Превод: Кирил Христов, 1896
Из Сафо[1]
Ти равен си на бозите небесни:
непостижим те виждам аз кат тях,
когато чуя сладките ти песни
и звънкий кръшен смях.