САФО
ФРАГМЕНТ 31
Превод: Кирил Христов, 1896
Из Сафо[1]
Ти равен си на бозите небесни:
непостижим те виждам аз кат тях,
когато чуя сладките ти песни
и звънкий кръшен смях.
Стоя ли с теб аз, без покой сърцето
трепти; и във блажений този миг
молитви не отправя към небето
скованият език.
Във жилите не кръв кипи, а лава;
в ушите ми неясен шум ечи:
нощ непрогледна, мрак дълбок настава
пред моите очи.
И леден пот страните ми облива,
треперя аз като есенен лист,
и сещам смъртна бледност че покрива
лицето ми тогиз...
Идентифицирайте се или се регистрирайте, за да изпращате коментари