САФО

ЛЮБОВ (фрагмент 31)

Превод: Георги Батаклиев, 1967

Бог блажен за мене е оня, който
редом с теб седи и говори с тебе,
твоя сладък глас и смеха ти кръшен
     слуша отблизо.

Ах, сега дъхът ми в гърдите спира...
Щом те взорът мой закопнял съгледа,
секва в миг гласът ми, сподавен в немощ
     звук да пророни.

И езикът вече скован засъхва,
знойни струйки в жилите буйно бият,
мрак дълбок очите забулва. Чувам
     тътен в ушите.

Ледна пот избива по всички пори,
тръпки остри цялото тяло кършат.
Аз посървам както трева, бледнея
     и отмалявам.

Bookmark/Search this post with:

Delicious  •   Google