ЛУКИЯН
ПРОМЕТЕЙ – КАВКАЗ

 Превод: Гаврил Кацаров, 1928

Електронна обработка: Симона Стоянова, 2010

Лица на диалога: Хермес, Хефест, Прометей.

1. Хермес. Ето, това е Кавказ, Хефесте, дето ще трябва да приковем тоя злощастен Титан[1]<. Нека разгледаме има ли някоя пригодна стръмна скала, непокрита със сняг, за да се заковат по-здраво веригите и той да увисне, та да го виждат всички.

Хефест. Да разгледаме, Хермесе; не трябва да го разпънем ниско, близо до земята, за да не му дойдат на помощ неговите създания – човеците, нито пък много високо, защото в такъв случай не ще го виждат отдоле. Ако си съгласен, нека бъде разпънат тука някъде над пропастта с ръце, прострени от тая скала към срещуположната.

Хермес. Добре казваш; наистина тука скалите са стръмни и отвсякъде недостъпни, слабо наведени; освен това тука скалата има тесен пристъп, та човек едва ли може да застане на пръстите на краката си; с една дума, най-удобно място за разпъване на кръст. Хайде, Прометее, не се бави, а се качи и се остави да бъдеш прикован върху планината.

Прометей. Поне вие, Хефесте и Хермесе, се съжалете над мене, незаслужено страдащия!

Хермес. Това ли разбираш с думата „съжалете се”, да разпнат нас вместо тебе, ако не изпълним заповедта? Или смяташ, че Кавказ не би могъл да побере още други двама приковани? Хайде, простри си дясната ръка! Ти, Хефесте, я притегни и закови с гвоздей; удряй здраво с чука. Дай и другата ръка! Закови и нея хубавичко. Много добре. Ще долети вече и орелът да ти къса дроба, та да опиташ всички мъки заради твоето хубаво и изкусно ваятелство.

3. Прометей. Кроне, Япете и ти майко[2]<, колко изпатих аз злополучният, без да съм сторил нещо лошо!

Хермес. Ти ли, Прометее, не си направил нищо лошо? Първо, когато се залови с подялбата на жертвеното месо, ти я извърши така несправедливо и измамнически, че за себе си подбра най-хубавите късове, а Зевса измами, като му предложи кости,  „прикрити с лъскава лой”[3]<; помня, бога ми, че Хесиод така се е изразил. После, ти създаде човеците, най-лукави животни, и особено жените; и най-после, ти открадна огъня, най-ценния имот на боговете, и го даде на хората. И като си извършил толкова злини, казваш, че си окован невинен?

4. Прометей. Изглежда, че и ти, Хермесе, според думите на Хомера[4]<, „обвиняваш невинния”, като ме упрекваш в такива работи, зарад които според моето мнение, ако владееше справедливост, заслужавам да бъда хранен в Пританея[5]<. Ако имаш време, аз с удоволствие бих се защитил от обвиненията, за да докажа, че Зевс е произнесъл против мене несправедлива присъда. Ти пък – понеже си устат и изкусен оратор – защищавай него и докажи, че е присъдил справедливо, като ме осъди да бъда разпънат близо до оная Каспийска врата[6]< в Кавказ, най-жалостно зрелище на всички скити.

Хермес. Късно и напразно ще правиш апелация, Прометее. Все пак, говори! Защото и без това ще трябва да чакаме да долети орелът, за да се погрижи за твоя дроб. Това свободно време добре би било да го използуваме да чуем речта на софист, какъвто си ти, най-хитър оратор.

5. Прометей. Говори ти по-рано, Хермесе, и ме обвини колкото можеш по-силно и недей пропуска нищо, което може да оправдае твоя баща. А тебе, Хефесте, аз избирам като съдия.

Хефест. Никак не. Знай, че вместо съдия, ще намериш у мене обвинител, защото, след като ти открадна огъня, остави студена моята пещ[7]<.

Прометей. Тогава, поделете си обвинението; ти приказвай за кражбата, а Хермес ще ме обвинява за дележа на месото и за създанието на човеците. Изглежда, че и двамата сте майстори и опитни в говорене.

Хефест. Хермес ще говори и заради мене, защото аз не се занимавам със съдебни речи, а повечето прекарвам около пещта. Напротив, той е оратор и не малко е боравил с подобни работи.

Прометей. Аз пък не мислех, че Хермес ще пожелае да говори и за кражбата и да ме укорява за такова нещо, в което е мой събрат[8]<. Но ако ти, сине на Майа, се нагърбваш и с това, време е вече да почнеш обвинението.

6. Хермес. Като че ли, Прометее, има нужда от много речи и от някаква особена подготовка, за да се докажат твоите простъпки, а не е достатъчно да се изброят по-главните от престъпленията ти! Като напр., когато на тебе се предостави да разделиш месото, ти запази за себе си най-хубавите късове и излъга царя[9]<; ти създаде човеците без всяка нужда и открадна от нас огъня, за да го занесеш тям. Струва ми се, милички, ти не съзнаваш, че при толкоз големи престъпления Зевс се е отнесъл към тебе твърде човеколюбиво. Ако отказваш, че си извършил това, ще трябва да те изобличавам, да се простирам да говоря дълго и да се опитвам, колкото е възможно, да изкарам на яве истината. Но щом признаваш, че си разделил по такъв начин месото, че си сътворил човеците и откраднал огъня, моята обвинителна реч е достатъчна и повече не искам да говоря, защото подобно нещо би било само празна приказка.

7. Прометей. Дали и това, що каза, не е празна приказка, ще узнаем по-късно. Понеже ти твърдиш, че обвинението ти е достатъчно, ще се опитам и аз, до колкото мога, да го оборя.

Първо чуй за дележа на месото, при всичко че, кълна се в Урана[10]<, говорейки това, и сега се срамувам заради Зевса, дето е толкоз дребнав и несговорен, та, понеже намери в своя дял една малка кост, заповяда да разпнат такъв стар бог като мене и не си спомни нито за принесената му от мен помощ[11]<, нито пък съобрази колко маловажна е причината на гнева му и че е детинска работа да се сърди и негодува, ако не получи всеки път по-голяма част.

8. Пък по мое мнение, Хермесе, подобни измами, които стават при пиршество, не трябва да се помнят, ами дори ако нещо се прегреши между пируващите, трябва да се смята за шега и да се забрави гневът при самото угощение. Но да се задържа омразата и на следния ден, да се помни злото и да се таи гневът и след нощта, това не прилича на богове, нито е по царски. Защото, ако махнеш от пиршествата тия удоволствия: шеги, закачки, подигравки и насмешки, то ще остане само пиянство, преяждане и мълчание, печални и неприятни работи, които най-малко прилягат за пиршество. Тъй щото аз мислех, че Зевс на другия ден нито ще си спомни за тия неща, камо ли да възнегодува толкова и да мисли, че е изпатил лична обида, ако някой при дележа на месото се е пошегувал с цел да изпита дали избиращият ще познае по-дорбия дял. 9. Но представи си, Хермесе, че станеше по-лошото, именно, че не съм отделил за Зевса по-лошата част, ами съм откраднал цялата. Какво тогава? Трябваше ли за това, според пословицата, да обърне целия свят, да измисли окови и разпъне на кръст в Кавказ, и да прати орли да ми кълват дроба? Помисли дали това не свидетелствува за голяма дребнавост на негодуващия, за слаба разсъдливост и липса на самообладание. Ако той толкова се сърди заради малко месо, какво би направил, ако загубеше цял вол? 10. Колко по-благоразумни са в подобни случаи хората, които естествено би трябвало да бъдат по-гневливи от боговете! При все това никой от тях не би разпънал на кръст готвача си, ако той, варейки месото, си натопи пръста и вкуси малко от супата, или пък откъсне малко от печеното месо и го погълне, а му прощава за подобна постъпка. Ако ли пък се разсърди много, удря го с юмруци или го пляска по бузата, обаче никой от тях не е бил разпънат за такива работи. Но това е достатъчно за месото; срамно е за мене да се защищавам, но по-срамно е за него да ме обвинява.

11. Сега е ред да говоря за пластическото си изкуство и за това, дето създадох човеците. Понеже тук обвинението е двойно, не зная по коя точка ме обвинявате, дали че изобщо не е трябвало да произлезнат човеците, а по-добре е било да си останат неподвижни само като земя, или пък че трябвало да бъдат създадени, но не по приложения от мене образец, а по някакъв друг начин. Аз ще говоря и по двете точки и първо ще се опитам да докажа, че от произхода на човеците не е произлязла никаква пакост за боговете, и после, че това е било много по-полезно и по-добро, отколкото ако земята би останала пуста и безлюдна.

12. И тъй, едно време – така по-лесно и съвсем ясно ще се покаже дали съм виновен, дето преустроих човешките работи – едно време, казвам, съществуваше само божият и небесният род, а земята представяше груба и безформена маса, пълна с диви гори, без олтари на боговете, без храмове – от къде ли биха се взели те – без статуи или образи или нещо подобно, каквито сега се срещат навсякъде в голям брой и се почитат с голямо благоговение. Аз обаче – понеже винаги предвиждам[12]< за общото благо и се старая да се увеличават божиите работи и всичко друго да получи по-голяма украса и хубост – намислих, че би било по-добре да взема малко глина, да слепя някакви животни и да ги извая по образ, подобен на самите нас. Защото аз мислех, че нещо липсува на божеството, ако не съществува нему противоположното, с което да се прави сравнение, та да излезе наяве, че божеството е по-щастливо; естествено, това нещо[13]< трябва да бъде смъртно, но в други отношения надарено с най-голямо умение, разум и стремеж към по-добро.

13. И тъй аз, според думите на поета, като смесих вода със земя[14]<, размекчих я добре и изваях човеците, па повиках и богиня Атина да ми помогне при работата. Това е голямата неправда, която сторих на боговете! И виждаш колко е голямо наказанието ми, за гдето направих от глина живи същества и неподвижното до тогава накарах да се движи. От тогава, както изглежда, боговете са по-малко богове, защото и на земята произлязоха някакви смъртни същества[15]<. Защото Зевс сега така негодува, като че ли боговете са обезценени чрез създаването на човеците! Или пък се бои от това да не би и те да намислят да възстанат против него и да отворят явно война на боговете, както направиха Гигантите[16]<. Не, Хермесе, явно е, че вие не сте онеправдани в нищо нито от мене, нито от моите създания. Или, ако ти ми посочиш дори и най-малко нещо, аз ще замълча и ще призная, че справедливо съм наказан от вас.

14. А че това е било полезно за боговете, ще разбереш, ако погледнеш цялата земя, която не е вече пуста и необработена, а накичена с градове, ниви и питомни растения; морето се пори от кораби, островите са населени, навсякъде олтари, жертвоприношения, храмове и свещени праздници:

„ ... всички улици са пълни с името на Зевса,

всички събрания на хората[17]<.”

Ако аз бих създал човеците в полза само на себе си, можех да бъда обвинен в егоизъм, но сега, допринасяйки за общото благо, аз съм ги оставил на вас. И дори нещо повече: навсякъде можеш да видиш храмове на Зевса, на Аполона, на Хера и на тебе, Хермесе, а на Прометея никъде[18]<. Виждаш колко се грижа само за своя полза, а общото пренебрегвам и ощетявам!

15. Помисли, Хермесе, още и за следното: струва ли ти се, че едно благо без свидетели, напр. имение или художествено творение, което никой не ще види, нито похвали, ще бъде еднакво сладостно и приятно на притежателя му? Но с каква цел ти говоря това? Ако не бяха създадени човеците, красотата на вселената не би имала свидетели, ние щяхме да бъдем богати с някакво богатство, на което никой друг не би се учудвал, и което на нас самите не би било еднакво ценно, защото не бихме могли да го сравняваме с нещо по-малко, нито пък бихме разбрали колко много сме щастливи, ако не виждахме други, лишени от нашите блага. Защото само по такъв начин великото би се сторило велико, ако се премери с по-малкото. А пък вие, които би трябвало да ме почитате зарад умното ми дело, разпнахте ме, и така ми отблагодарихте за моята мъдрост.

16. Но ти може би ще възразиш: между хората има злосторници, те прелюбодайствуват, воюват, женят се за сестрите си, строят козни на бащите си[19]<. Ами у нас няма ли много такива работи? При все това никой навярно не би обвинил Урана и Ге[20]<, дето са ни родили. Ти може би ще кажеш още и това, че ние, грижейки се за тях, си създаваме много неприятности. Значи, по тая причина и пастирът трябва да негодува, дето има стадо, понеже е необходимо да се грижи за него. Обаче тоя труд си има и своята приятност, както и изобщо грижата не е неприятна, щом доставя известно удоволствие. И наистина, какво бихме правили, ако нямаше човеците, за които да се грижим? Щяхме да бездейстуваме, като пием нектар и ядем амброзия до пресита, без да се занимаваме с друго нищо.

17. Но най-много ме възмущава това, дето се сърдите заради създанието на човеците и най-вече на жените, но въпреки това ги обичате и непрестанно слизате на земята, ту като бикове, ту като сатири, ту като лебеди[21]<, и ги смятате за достойни да стават майки на богове. Но ти може би ще възразиш, че хората трябвало да бъдат създадени, обаче по друг образец, а не подобни на нас. Ала можех ли аз да избера образец по-добър от тоя, който смятах за напълно съвършен? Или трябваше да създам същества неразумни, звероподобни и диви? В такъв случай, как би могли да принасят жертви на боговете и да ви отдават и други почести, ако не биха били такива? Но вие, когато ви принасят хекатомби, не се бавите, дори ако трябва да отидете на край света, „при непорочните етиопи”[22]<. И въпреки това вие разпнахте виновника за тия почести и жертви, отдавани вам. Но и това е вече достатъчно – относително създаването на човеците.

18. Минувам вече, с твое позволение, към кражбата на огъня, това най-позорно за мене обвинение. За бога, отговори ми незабавно на въпроса, загубихме ли ние някаква частичка от огъня от тогава, от когато се употребява и от хората? Ти не би могъл да не отговориш отрицателно. Защото, мисля аз, такава е природата на това благо: никак не се намалява, ако и някой друг получи част от него, нито изгасва, ако си запалиш от него. Това е вече явна завист, да не позволявате на нуждаещите се да получат дял от нещо, от което вие не търпите никаква щета, макар че, като богове, трябва да бъдете добри, „податели на блага”[23]< и да бъдете далеч от всякаква завист. Впрочем, дори да бях откраднал всичкия тоя огън, за да го занеса на земята, без да оставя нито искрица от него, пак не бих принесъл голяма щета, понеже вие никак не се нуждаете от него; вие нито мръзнете, нито си варите амброзия, нито ви трябва изкуствена светлина.

19. Но хората имат необходима нужда от огъня и за много други работи, особено за жертвоприношенията, за да пълнят улиците с дим от тлъстина, да кадят тамян и да изгарят бедрата[24]< върху жертвениците. Аз действително виждам, че вие много се радвате на дима и считате за най-приятно това пиршество, когато миризмата от жертвата, която гори, стигне до небето, „издигната на горе с дима”[25]<. И тъй, това обвинение би било най-противоположно на вашето желание. Чудя се, че не запретявате и на слънцето да им свети, макар че и то е огън, и дори по-божествен и по-блестящ. Или и него ще обвините, че рапилява имота ви? Свърших. Вие, Хермесе и Хефесте, ако ви се струва, че съм казал нещо не добре, оправете ме и изобличете, и аз отново ще се защищавам.

20. Хермес. Не е лесно, Прометее, да се бори някой с такъв ловък софист като тебе. Впрочем може да бъдеш доволен, че Зевс не е чул това. Иначе, зная добре, той би пратил петнадесет орли да ти късат вътрешността: така страшно го обвини, мислейки, че се защищаваш. На едно само се чудя: как ти, бидейки пророк[26]<, не си знаял по-рано, че ще бъдеш наказан за тия си дела.

Прометей. Знаех и това, Хермесе, зная също, че пак ще бъда освободен; скоро вече ще дойде от Тива един твой брат[27]<, който ще убие орела, за когото казваш, че ще долети при мене.

Хермес. Дано стане това, Прометее! Дано те видя свободен при нас на пиршество, но не като разпределител на месо!

21. Прометей. Бъди спокоен! Аз ще пирувам с вас, и Зевс ще ме освободи зарад една голяма услуга.

Хермес. Зарад каква? Кажи ми веднага.

Прометей. Хермесе, познаваш ли Тетида[28]<? Но не бива да говоря; по-добре е да си пазя тайната, та да ми послужи като откуп за освобождението.

Хермес. Пази си я, Титане, щом това е по-добре. А ние, Хефесте, да си вървим. Този орел е вече близо. Търпи мъжки, Прометее! Дано дойде по-скоро при тебе тиванският стрелец, за когото казваш, за да те освободи от мъчението на птицата.

[1]< Прометей бил син на титана Япета и Климена; понеже произлиза от титани, носи същия прякор.

[2]< Прометей не признава новите богове, начело със Зевса, затова призовава старите богове (династията на Кронос).

[3]< Стих от Хесиод, Теогония, 541.

[4]< Илиада, XIII, 775 (думи на Париса към Хектора).

[5]< Обществено здание в Атина, дето обядвали на държавни разноски победителите в Олимпийските игри и други, заслужили за отечеството си граждани. Ср. Платон, Апология на Сократа, гл. XXVI.

[6]< Тук Лукиян греши; Каспийските врата се намирали в областта на тапурите в Мидия (дн. Тенги-Сирдара), значи далеч от Кавказ.

[7]< Хефест бил бог на огъня и ковачеството.

[8]< Хермес се славил и като изусен крадец; така напр., веднага след раждането си откраднал 50 вола от стадата на боговете, които Аполон пасял в Пирея; затова се почитал и като покровител на крадците.

[9]< т.е. Зевса.

[10]< Уран бил баща на Япета.

[11]< Прометей, при всичко че произхождал от рода на Титаните, помогнал на Зевса в борбата му против последните.

[12]< С тая дума Прометей (= промислител) загатва за името си.

[13]< Т.е. създадените от Прометея човеци.

[14]< Цитат от Хесиод, Дела и дни, 61.

[15]< Горното е казано иронично.

[16]< Синове на земята, огромни великани, които нападнали Олимп, за да свалят Зевса от престола.

[17]< Цитат от поета Арат, Phainomena, ср. 2-3. (Арат е живял в III в. пр. Хр.; в поемата си „Файномена” той описва небесните явления и свързаните с тях сказания).

[18]< Това не е напълно вярно; Прометей имал близо до Атина светилище, дето ежегодно устройвали в негова чест надпреварване с факли.

[19]< Нарочно се изброяват такива престъпления, в които били обвинявани и боговете, особено Зевс.

[20]< Уран и Ге (земята) са родители на всички богове.

[21]< Зевс съблазнил Европа в образ на бик, Антиопа – като сатир, Леда – като лебед.

[22]< Лукиян загатва за Хомер, Илиада I 423.

[23]< Често употребяван епитет на боговете; напр. Одисея, VIII 325.

[24]< Бедрата на закланите в жертва животни.

[25]< Цитат от Илиада, I 317.

[26]< Прометей бил смятан и като пророк и дори като откривач на пророческото изкуство.

[27]< Херакъл, син на Зевса, бил роден в Тива. На път за градините на Хесперидите, той минал през Кавказ и убил орела.

[28]< Зевс освободил Прометея, защото му обадил, че ако добие син от Тетида, той ще бъде по-велик от баща си и ще го свали от престола.

Bookmark/Search this post with:

Delicious  •   Google