диалог

ЛУКИЯН
ПРОМЕТЕЙ – КАВКАЗ

 Превод: Гаврил Кацаров, 1928

Електронна обработка: Симона Стоянова, 2010

 

Лица на диалога: Хермес, Хефест, Прометей.

 

1. Хермес. Ето, това е Кавказ, Хефесте, дето ще трябва да приковем тоя злощастен Титан[1]<. Нека разгледаме има ли някоя пригодна стръмна скала, непокрита със сняг, за да се заковат по-здраво веригите и той да увисне, та да го виждат всички.

Хефест. Да разгледаме, Хермесе; не трябва да го разпънем ниско, близо до земята, за да не му дойдат на помощ неговите създания – човеците, нито пък много високо, защото в такъв случай не ще го виждат отдоле.

ЛУКИЯН

СЛИЗАНЕ В АДА – ТИРАНЪТ

Превод: Гаврил Кацаров, 1928

Електронна обработка: Симона Стоянова, 2010

 

 

Лица на диалога:

Харон.

Клота, една от мойрите (орисниците).

Хермес.

Киниск, философ-циник.

Мегапент, тиран.

Микил, обущар.

Тизифона, една от ериниите.

Радамант, съдия в подземния свят.

Мъртъвци.

Действието става на брега на Ахеронт.

1. Харон. Хайде, Клото, лодката ни отдавна е в ред и напълно готова да тръгнем: водата е изчерпана, мачтата изправена, платната опънати, всяко гребло е привързано о ремъка; колкото зависи от мене, нищо не пречи да вдигнем котва и да отпътуваме. Но Хермес се бави, макар че отдавна трябваше да бъде тука.

КСЕНОФОНТ

УЧЕНИЕ ЗА СТОПАНСТВОТО (І-VІ)

Превод: Гаврил Кацаров, 1908

Електронна обработка: Георги Гочев, 2002

 

 

 

ЛУКИЯН

ХАРОН