Мимнерм, Фрагмент 1 (1970)

МИМНЕРМ

ФРАГМЕНТ 1

Превод: Борислав Георгиев, 1970, 1985

 

 

Какво е животът, какво

– красотата му без Афродита<

златокъдрата? По-добре аз

да умра в оня зъл час, когато

вече няма да чувствувам нужда

от най-сладкия дар на Венера[1]<,

от прегръдките тайни, от нежни милувки,

от леглото уханно.

О, цветята чаровни

на нашата младост

са твърде желани

за мъже и жени.

А когато дойде

тежката, сивата старост

и превърне в едно и красивия,

горделивия мъж, и грозника[2]<

– вечно същите[3]< грижи жестоки

и ума, и сърцето ни[4]< мъчат;

и дори ако зърнат лъчите на зората,

не ще се зарадват.[5]<

Неприятни те стават за всички,

не ги смятат[6]< за нищо жените.

Тъй мъчителна, непоносима

е създал за нас бог старостта.

 


[1]< В изданието от 1985 г.: от най-сладкия й дар

[2]< В изд. от 1985 г.: и мъжа стане / негоден грозник

[3]< В изд. от 1985 г.: все същите

[4]< В изд. от 1985 г.: сърцето му

[5]< В изд. от 1985 г.: и не го радва да гледа / лъчите на слънцето

[6]< В изд. от 1985 г.: Неприятен той става за всички, / не го смятат