МИМНЕРМ
ФРАГМЕНТ 1
Превод: Борислав Георгиев, 1970, 1985
Какво е животът, какво
– красотата му без Афродита<
златокъдрата? По-добре аз
да умра в оня зъл час, когато
вече няма да чувствувам нужда
от най-сладкия дар на Венера[1]<,
от прегръдките тайни, от нежни милувки,
от леглото уханно.
О, цветята чаровни
на нашата младост
са твърде желани
за мъже и жени.
А когато дойде
тежката, сивата старост
и превърне в едно и красивия,
горделивия мъж, и грозника[2]<
– вечно същите[3]< грижи жестоки
и ума, и сърцето ни[4]< мъчат;
и дори ако зърнат лъчите на зората,
не ще се зарадват.[5]<
Неприятни те стават за всички,
не ги смятат[6]< за нищо жените.
Тъй мъчителна, непоносима
е създал за нас бог старостта.
[1]< В изданието от 1985 г.: от най-сладкия й дар
[2]< В изд. от 1985 г.: и мъжа стане / негоден грозник
[3]< В изд. от 1985 г.: все същите
[4]< В изд. от 1985 г.: сърцето му
[5]< В изд. от 1985 г.: и не го радва да гледа / лъчите на слънцето
[6]< В изд. от 1985 г.: Неприятен той става за всички, / не го смятат
Идентифицирайте се или се регистрирайте, за да изпращате коментари