ТЕОКРИТ

ИДИЛИЯ ІІ. МАГЕСНИЦИТЕ*

Превод: Гаврил Кацаров, 1903

 

                                   

Дим. К-ву

Де са лаврите? Дай ги, Тестѝлидо! Билките де са?

Околовръст увенчай потира с пурпурна вълна,

за да привържа към мен любовника мой якосърдни.

Вече дванадесет дни при мене не идва коварний,

даже не иска да знае, жива ли съм или умряла,                             5

нито веднъж не потропа вратата жестокий. Навярно

Другаде сърце му леко отнесоха Ерос с Кипирида[1].

Утре ще ида без друго в палестрата на Тимагета,

за да го видя и с укор попитам, що с мене той прави.

С билки сега ще го вържа. Свети благосклонно, Селено[2]!           10

Тебе, Селено, с песни ще прославя, тиха богиньо,

и подземна Хеката[3], която и псета пропъжда,

’га по гробища мрачни и кърви черни тя шета.

Страшна Хекато, здравей, и до край съпътствай на мене:

също тъй силна да стане магията, както на Кирка,                        15

на Перимеда златиста, на чародейка Медея[4].

О, въртошийко[5], влечи любовника в моята къща!

Първом в огън ечемик се изгаря. Тестѝлидо, чуваш?

По-скоро сипвай, проклета! Къде блуждае умът ти?

Явно, и теб съм станала предмет за злорадни насмешки.            20

Да, посипи и кажи: „костите на Делфис посипвам“.

О, въртошийко, влечи любовника в моята къща!

Делфис мене измъчи: за Делфиса лавра изгарям.

Както той пращи, шумливо обхванат от огън,

пламне после внезапно, та даже и пепел не видим, –                  25

тъй нека в прах се обърне в огъня на Делфис телòто.

О, въртошийко, влечи любовника в моята къща!

Както восъка[6] тука стопих чрез божата помощ,

тъй от любов да изтлее веднага миндиецьт Делфис!

Както медният кръг се върти, от Киприда раздвижен,                 30

тъй нека окол вратите ми той да се движи и лута.

О, въртошийко, влечи любовника в моята къща!

Трици сега ще пожертвам. Могла би ти, о, Артемидо,

Адската стомана да раздвижиш и всяка твърдина...

Чуваш, Тестилидо, вред из града ни псета завиват,                      35

таса по-скоро удряй: богинята е на площада.

О, въртошийко, влечи любовника в моята къща!

Ето затихна морето, и бурни затихнаха ветри,

в моите само гърди не затихват мъки и болки:

цяла изгарям за тоя, що мене, клетница, направи             40

вместо съпруга да бъда девица лоша, без девство.

О, въртошийко, влечи любовника в моята къща!

Три пъти вино изливам и три пъти казвам, богиньо:

„Със жена ли леглото споделя, младеж ли той люби,

нека тъй ги забрави напълно, някога както                                    45

в Диа[7] забравил Тезей Ариадна хубавокоса[8]“.

О, въртошийко, влечи любовника в моята къща!

Има в Аркадия бурен, хипòман[9] наречен; от него

всички жребчета и бързи кобили беснуват в горите:

също и Делфис да видя, в моята къща да дойде,                            50

като безумен от страст, оставил блестяща палестра.

О, въртошийко, влечи любовника в моята къща!

Тази ивица Делфис от своята дреха загуби,

нейната тъкан разкъсвам и в огъня хвърлям веднага.

Горко ми, Ерос жестоки! Защо кат’ пиявица блатна,                    55

ти си се впил и кръвта ми черна до капка изсмука?

О, въртошийко, влечи любовника в моята къща!

Гущер разтърквам и пиво магьосно зарàн ще му нося.

А сега тез билки вземи, Тестилидо, и над

прага на Делфиса тях да разтриеш, доде е ощ време.                    60

Плюй при това и кажи: „разтривам на Делфис костите“.

О, въртошийко, влечи любовника в моята къща![10]

Ето, самичка остах. Любовта си как ще оплача?

От къде да зхвана? Това зло кой ми навлече?

Кат канефорка[11] отиде Анаксо, Евбулова щерка,               65

на Артемида в гората; за нея тогава и други,

звярове много вървяха наоколо, па и лъвица.

Виж, Селено могъща, отде любовта ме намери.

Дойката на Тевхарѝда, тракийката – Бог да я прости, –

наша съседка, с молба усърдна изпроси от мене                           70

туй тържество да погледнем. Нещастна аз с нея излязох,

кат влечех по земята хитон прекрасен от бисос[12]

и се накитих отгоре с мантелата на Клеариста[13].

Виж, Селено могъща, отде любовта ме намери.

Бях веч на средата да пътя, при дома на Ликон,                            75

Делфиса ’гато видях; с Евдамипа задружно вървеше.

По-златожълти брадите им бяха от хелихриса[14],

мощните гърди блестяха по-сѝлно от тебе, Селено:

току-що бяха починали от труда на борците[15].

Виж, Селено могъща, отде любовта ме намери.                            80

Щом го видях, веднага ума си изгубих, веднага

сърце ми клето пламнà; хубостта ми изчезна, забравих

веч тържеството, и как дома съм отишла, не зная

никак. Тогаз ме нападна огняна някаква болест:

десет дни и нощи ужасни лежах на постеля.                                 85

Виж, Селено могъща, отде любовта ме намери.

Кожата често ми ставаше като цвета на шафрана,

падаха всички косми от главата: остаха едните

кости и кожи. Кому ли в дома тогаз не отидох?

Къщата на коя старица – вещица пропуснах?                                90

Нищо мен не помогна, а времето бързо летеше.

Виж, Селено могъща, отде любовта ме намери.

Най на подир казах на робинята истинска дума:

„Хайде, найди ми, Тестилидо, лек зарад тежката болест.

С Делфиса цяла съм пълна, клетница! Но скоро да идеш 95

при палестрата на Тимагета и там да го чакаш;

там той отива и тамо обича времè да прекарва“.

Виж, Селено могъща, отде любовта ме намери.

„И кат усетиш, че е самичък, кимни му полека,

и му кажи, че „Симета те вика,“ и с теб да го вземеш“.                 100     

Тъй заръчах; тя отиде и заедно с хубавий Делфис

в моята къща назад се завърна, а аз щом го зърнах,

че преминува къщния праг с нозете си леки –

виж, Селено могъща, отде любовта ме намери –

по-студена станах от снега, от чело ми закапа                               105

пот изобилен, като росата на влажното утро;

дума не можех да кажа, нитò поне някак да гъкна,

както децата, когато в съня си майка си викат:

красно ми тяло замръзна цяло, кат восъчна кукла.

Виж, Селено могъща, отде любовта ме намери.                            110

Той же, неверний, кога ме съзря, към земята погледна,

седна подир на леглото, и тия ми думи издума:

„В дома си кат ме повика, преди самичък да дойда,

толкова ти ме спревари, Симето, колко недавно

аз надминах в бягство бързоногий прекрасни Филина“.  115     

Виж, Селено могъща, отде любовта ме намери.

„Исках и сам да ти дойда, кълна ти се в сладкия Ерос,

с двама-трима другари, щом настъпеше мракът.

В пазвите носейки теб Дионисови ябълки златни[16]

и на главата сребриста топола, свещен на Херакла[17]                    120

клон, наокол отвред оплетен с пурпурни ленти“.

Виж, Селено могъща, отде любовта ме намери.

„И ако бе ме приела, приятно щеше да бъде,

тъй като всинца другари ме пъргав и хубав наричат.

Спал бих спокойно, уста ти прекрасни сал да целунех.                125

Пък ако туреше лост на вратите, та мен да отблъснеш,

лампи и факли против вас щяха навярно да дойдат“.

Виж, Селено могъща, отде любовта ме намери.

„Първом сега на могъща Киприда дължа благодарност,

и след Киприда на тебе: от пламъка ти ме изтръгна,                    130

щом ме повика при тебе, о, дево, в твоята къща,

вече полуизгорен. Нали Ерос често запалва

огън по-силен, по-ярък от Хефеста в Липара[18]“.

Виж, Селено могъща, отде любовта ме намери.

„С лоша лудост прогонва[19] девица от брачната стая,                    135

тоже и булка, едвам оставила топлото още

мъжово ложе“. Това ми каза, пък аз лековерна

кат го за ръка хванах, сложих го на мека постеля.

Скоро тяло до тяло пристиснахме в страстно желанье,

Пламна лице ни по-силно, и шепнеха сладко устата...                 140

Но да не ти приказвам надълго, любезна Селено,

стана голямото: наш’те желания свършихме и двама.

И ето никакъв укор не ми е направил до вчера,

нито аз нему. Дойде обаче при мен на Меликсо

щерката, майката на Филиста, флейтистка от Самос,                   145

днеска, когато летяха конете към небесата,

носейки от океана зората розоворъка, –

и между много друго ми каза, че Делфис е влюбен.

За жена ли има томленье, за мъж ли красавец,

точно не зная, казà, а това сал: чисто винò[20] все                           150

пиеше за любовта си, и най-после бързо излезе

и обеща, че с венци ще онази къща накичи.

Туй ми разказа мойта позната, и тя ме не лъже.

На ден при мен се вестеше по три и по четири пъти,

и си оставяше често при нас бутилката с масло[21].             155

Нине же дни дванайсет, от как не съм го видяла.

Не е ли друга утеха намерил, а нас е забравил?

С билки сега ще го вържа, а ако и после ме мъчи,

той ще потропа, кълна се във Мойрите[22], адските врата.

Билки такива зловредни за него в сандъка съм скрила,                160

що ги от чужденец асирийски получих, богиньо.

Сбогом сега, и конете си към океана подкарай,

мощна богиньо, а аз ще се мъча, като и досега.

Сбогом, Селено блестяща, и вие, звездици остали,

що колата на тихата Нощ задружно вървите.                                 165