ТЕОКРИТ
КРАДЕЦЪТ НА МЕД (ИДИЛИЯ XIX)
Превод: Георги Батаклиев, 1967
Ерос, немирника палав, пчели го ужилиха страшно.
Всичките пръсти по края му жилнаха, както за пита
медена беше посегнал. От болка ръцете си духна,
с крак о земята удари, подскочи и на Афродита<
болката Ерос показа, разсърден, задето пчелите –
нищо и никакви твари – му сторили рани ужасни.
Майка му с присмех: „Нима не приличаш и ти на пчелите?
Гледай какъв дребосък си, а рани дълбоки отваряш!“
ТЕОКРИТ
СИРАКУЗАНКИТЕ ИЛИ ЖЕНИТЕ НА ПРАЗНИКА НА АДОНИС*
Превод: Георги Михаилов, 1939
Първа част
(В къщата на Праксиноа. Праксиноа работи някакво ръкоделие; с нея две робини, Евноа и Фригиа, и малкото ѝ дете, Зопирион, което още не говори).
Горго (от вратата): Вътре ли е Праксиноа?
Праксиноа (изтичва насреща ѝ): Мила Горго, от колко време (не си идвала)! Вътре съм. Чудно, че и сега си дошла. Евноа, дай ѝ един стол. Сложи и една възглавница.
ТЕОКРИТ
ИДИЛИЯ ІІ. МАГЕСНИЦИТЕ*
Превод: Гаврил Кацаров, 1903
Дим. К-ву
Де са лаврите? Дай ги, Тестѝлидо! Билките де са?
Околовръст увенчай потира с пурпурна вълна,
за да привържа към мен любовника мой якосърдни.
Вече дванадесет дни при мене не идва коварний,
даже не иска да знае, жива ли съм или умряла, 5
нито веднъж не потропа вратата жестокий.
ТЕОКРИТ[1]<
РИБАРИТЕ
Превод: Константин Величков, 1884
Да, милий Диофант! От памтивека
чрез нуждата е напредвàл светът,
все тя е преклонявала човека
под бремето тъй тежко на трудът.
Работникът се постоянно труди;
от грижи нито може да заспи:
щом дремне, клетий, нуждата го буди,
и мъките без ропот ги търпи.