ТЕОКРИТ

КРАДЕЦЪТ НА МЕД (ИДИЛИЯ XIX)

Превод: Георги Батаклиев, 1967

Ерос, немирника палав, пчели го ужилиха страшно.

Всичките пръсти по края му жилнаха, както за пита

медена беше посегнал. От болка ръцете си духна,

с крак о земята удари, подскочи и на Афродита<

болката Ерос показа, разсърден, задето пчелите –

нищо и никакви твари – му сторили рани ужасни.

Майка му с присмех: „Нима не приличаш и ти на пчелите?

Гледай какъв дребосък си, а рани дълбоки отваряш!“

ТЕОКРИТ

СИРАКУЗАНКИТЕ ИЛИ ЖЕНИТЕ НА ПРАЗНИКА НА АДОНИС*

Превод: Георги Михаилов, 1939

Първа част

(В къщата на Праксиноа. Праксиноа работи някакво ръкоделие; с нея две робини, Евноа и Фригиа, и малкото ѝ дете, Зопирион, което още не говори).

Горго (от вратата): Вътре ли е Праксиноа?

Праксиноа (изтичва насреща ѝ): Мила Горго, от колко време (не си идвала)! Вътре съм. Чудно, че и сега си дошла. Евноа, дай ѝ един стол. Сложи и една възглавница.

ТЕОКРИТ

БУКОЛИЧЕСКИ ПЕВЦИ. ДАФНИС И ДАМОЙТАС*

Превод: Георги Михаилов, 1939

Веднъж Дамойтас и говедарят Дафнис сбраха стадата си на едно място, Арате[1]: единият беше с позлатен мъх, а другият с току-що покарала брада. Двамата, седейки по пладне през лятото при един извор, пееха така.

ТЕОКРИТ

ИДИЛИЯ ІІ. МАГЕСНИЦИТЕ*

Превод: Гаврил Кацаров, 1903

Дим. К-ву

Де са лаврите? Дай ги, Тестѝлидо! Билките де са?

Околовръст увенчай потира с пурпурна вълна,

за да привържа към мен любовника мой якосърдни.

Вече дванадесет дни при мене не идва коварний,

даже не иска да знае, жива ли съм или умряла,                             5

нито веднъж не потропа вратата жестокий.

ТЕОКРИТ[1]<

РИБАРИТЕ

Превод: Константин Величков, 1884

Да, милий Диофант! От памтивека

чрез нуждата е напредвàл светът,

все тя е преклонявала човека

под бремето тъй тежко на трудът.

Работникът се постоянно труди;

от грижи нито може да заспи:

щом дремне, клетий, нуждата го буди,

и мъките без ропот ги търпи.