КЕБЕТ

 

КАРТИНА

 

Превод: Марко Балабанов, 1889

 

КЕВИТОВА КАРТИНА[1]

(превод от старо-гръцки)

 

Чужденец и старец

 

(І) Чужденец: Случило ни се беше да се разхождаме един път в Кроносовия храм. Там ние гледахме много и различни посветени подаръци; но вниманието ни обърна по-особено една дъска, която беше окачена пред самото светилище, и на която имаше изписана една странна картина с особени басни или алегории, поради което и не можехме да разберем какво бяха те и какво значение имаха. Изписаната картина не ни се виждаше наистина да представлява ни град, ни бойно поле, а представляваше една ограда, която обемаше две други огради, едната по-голяма, другата по-малка. На главната ограда имаше и врата, а при тез врати виждаше ни се да стои събран многочислен народ. Вътре пък, в самата тази ограда, виждаше се множество жени. При входа на първото предверие от оградата стоеше прав един старец с изглед като че да поръчваше нещо на народа, който се стичаше там, за да мине и да влезе в оградата.

И докато ние следвахме дълго време да се двоумим помежду си за значението на тази басня или алегория, ето че до нас се приближава един старец, който се намерваше там, и ни казва:

Старец: Не трябва никак да се чудите, о, драги чужденци, за това, че вие не разбирате значението на тази картина; защото мнозина, още и от самите местни жители, не знаят като какво може да значи тази алегория; а причината на това е, че тя не е подарък принесен от някой тукашен гражданин; но едно време дошъл тука един чужденец, мъж умен и твърде мъдър, живял, и словом и делом, по образеца и по примера на Питагора и на Парменида, и той посветил Кроносу както самия храм, тъй и тази картина.

Чужд.: Ти видя ли и позна ли лично този человек? – попитах аз.

Стар.: Дълго време – отговори той – аз бях даже негов обожател още от младите си години; той приказваше за много и за важни неща, а, при това, аз често го чух да разяснява и самата тази алегория.

Чужд.: За бога! – прочее, казах аз. – Ако не си инак доста занят засега, разкажи ти и нам за тази алегория, че много наистина желаем да чуем, каква е и какво иска да каже тя.

(ІІ) Стар.: На драго сърце, приятели – каза той; – но трябва, преди всичко, да знаете и това, че разяснението й не е май без опасност.

Чужд.: Че какво има? – казах аз.

Стар.: Исках да кажа, – отговори той – че, ако изслушате с внимание и добре разумеете това, което ще ви разкажа, вие ще бъдете умни и честити люде; не изслушате ли с внимание, и не разумеете ли това, вие, лишени от разум и от благощастие, огорчени и невежи, ще да проживеете живот злополучен: защото обяснението ми прилича на гатанката, която Сфинксът е предлагал на людете. Угадвал ли е човек гатанката, той се спасявал; не угадвал ли, той загинвал от Сфинкса. Подобно нещо се случва и с това обяснение. Сфинкс за человеците е глупостта, която задава гатанките: що е добро, що е зло, що е нито добро, нито зло в живота? Ако, прочее, някой не разумее тия гатанки, него глупостта го погубва, но не изведнъж, както е веднага умирал поглъщания от Сфинкса, а полека-лека; през целия си живот той гине постепенно, както предадения вече на наказание; наопаки, разбере ли, разреши ли гатанката, глупостта загинва, а той сам оцелява и става, през целия си живот, честит и благополучен. Заради това вие внимавайте и гледайте да не би да изпуснете нещо!

Чужд.: Божичко! Какво голямо желание възбуди ти сега у нас, ако всичко това е така!

Стар.: Тъй е то – отговори той.

Чужд.: Тогиз, побързай по-скоро с твоя разказ; ние ще да внимаваме не повърхностно, понеже и наказанието е толикова.

(ІІІ) Той взе тогиз една пръчка и, като посочи с нея на картината:

Стар.: Виждате ли – каза – тази ограда?

Чужд.: Виждаме.

Стар.: Преди всичко вие трябва да знаете, че това място се нарича Живот, а гъстата навалица народ, който е събран и стои при вратата, са ония, които има да встъпят в живота. Старецът пък, който е там горе и който с едната ръка държи един вид харта, а с другата като че да указва на нещо, той се нарича Демон или Добрий Гений; и той дава на входящите наставления, какво те трябва да вършат, кога встъпят в Живота, и им показва пътя, по който трябва да тръгнат, ако искат да минат през живота цели и неповредими.

Чужд.: Кой е, прочее, пътят, който показва той, или как? – попитах аз.

Стар.: Виждаш ли – каза той – при вратата, там, на онова място, от гдето минува и влиза събрания народ, виждаш ли ти там един стол, на който седи една жена с образ преправен, с изглед убедителен, с една чаша в ръката?

Чужд.: Виждам, да! Но коя е тя? – рекох.

Стар.: Тя се нарича Измама и тя заблуждава всички человеци.

Чужд.: Че какво върши тя?

Стар.: Встъпающите в Живота, тя ги пои със своето питие.

Чужд.: А това питие какво е?

Стар.: Заблуждение – отговори – и Невежество.

Чужд.: И сетне? Какво става?

Стар.: Като се напият с това питие, встъпват после в Живота.

Чужд.: Но, кажи ми, всички ли пият от това тъй упоително питие, или не?

Стар.: Всички пият – каза; – но едни повече, други по-малко. При това не видиш ли още, там зад вратата, една тълпа жени, кокетки, с разни изгледи и образи?

Чужд.: Виждам.

Стар.: Те се казват Мнения, Желания, Удоволствия. При влизането на людете от навалицата, те подскачат, обвиват се около всекиго едного, и после го отвеждат.

Чужд.: Защо те и къде ги отвеждат?

Стар.: Едни ги отвеждат, за да бъдат спасени, – каза – а други, за да бъдат погубени заради измамата им.

Чужд.: О, чудний человече! Колко опасно и страшно представляваш ти това питие!

Стар.: При това, те всички – каза – обещават, че ще ги упътят и заведат към висшето добро, към честит и удовлетворителен живот; а людете, поради невежеството и заблуждението, с което са се напоили от Измамата, не намерват, кой е истинния в живота път, а се скитат така безцелно, както виждаш, че се скитат, според където им посочат, и заминалите вече по-напред.

Чужд.: Виждам аз всичко това – отговорих.

                        (ІV) Но коя и каква е онази жена, която се види като сляпа и налудничава, па стои на един валчест камък?

Стар.: Тя е – каза той – Случая, па тя е не само сляпа, но и безумна и глуха още.

Чужд.: Че каква пък работа върши тя?

Стар.: Тя се върти навсякъде – отговори – и тя от едни отнима иманието им и го дава на друга, и пак наскоро тя дига и от тях даденото им по-напред, и го дава пак на други, все така случайно и неопределено. Впрочем, нейната природа я вестява добре самия й знак.

Чужд.: Кой е тоя знак? – попитах аз.

Стар.: Той е, че тя стои на валчест камък.

Чужд.: Какво значи това?

Стар.: Това значи, че нейните дарове не са нещо сигурно, нито постоянно; и който се повери ней, той се излага на големи и на жестоки злощастия.

Чужд.: А многобройната онази навалица, която е събрана и стои около нея, какво иска тя, и как се наричат тия люде?

Стар.: Те пък се наричат Глупци, и всеки един от тях проси и търси това, което тя захвърля.

Чужд.: Но защо те не си приличат на изглед, а едни от тях се виждат весели, други пък са натъжени и простират ръцете си на горе?

Стар.: Онези – каза – от тях, които изглеждат весели и засмени, са получившите що-годе от Случая, и затова те го наричат Добро Щастие; онези пък, които се виждат, че плачат, и които кършат ръцете си и ги простират, са тези, от които е отнето даденото им по-напред, и затова те наричат Случая Злощастие.

Чужд.: Че какви са пък нещата, които им дава той, та така ония, които ги взимат, се радват, а ония, които ги губят, скърбят?

Стар.: Те са неща – каза, – които по-многото люде държат за добрини.

Чужд.: Кои са те именно?

Стар.: Богатство, и Слава, и Благородно произхождение, и Чада, при това, Власт, Царства и други тям подобни.

Чужд.: Че мигар тия неща не са добрини?

Стар.: За тия неща ние ще се поразговорим и по-долу, а сега нека се позанемем с баснята.

Чужд.: Да бъде така!

(V) Стар.: Виждаш ли, като минеш ония врата, друга там, по-горе, ограда, а пред нея жени, накичени, както се кичат обикновено кокетките?

Чужд.: Виждам, да!

Стар.: Те се казват Невъздържаност, Разкошност, Ненаситност, Лъст.

Чужд.: Що търсят те тука?

Стар.: Те гледат – каза – получившите що-годе от Случая.

Чужд.: А после?

Стар.: Те скачат, отиват, та се прилепват до тях, ласкаят ги, и ги молят да останат при тях, като им казват, че те ще да имат живот приятен, безтруден и без никакви злострадания. Ако, прочее, някой се измами и се убеди от тях, та влезе в жилището на Сладострастието, то пребиванието там се види да е приятно человеку до тогава, до когато го гъделичка страстта; а по-после няма вече нищо; защото кога отрезнее, той разбира, че не той е спояждал, а те са го спояждали и са се ругаели с него. Затова и когато разпилее всичко, що е взел от Случая, той се принуждава да робува на тия жени, да търпи всичко, да безобразничи и, заради тях, да върши всичко пагубно и вредително, като, например, да усвоява чуждото, да светотатствува, да клетвопрестъпничи, да става изменник, да разбойничествува, и други тям подобни. И когато на таквиз люде не остане вече нищо, те се предават на Мъката.

Чужд.: Коя е и каква е тя?

Стар.: Виждаш ли ти, – каза – зад тия жени, един вид малка вратичка, и едно тясно и тъмно място?

Чужд.: Да!

Стар.: Виждаш тогава да стоят там и жени безобразни, нечисти и облечени с дрипели, нали?

Чужд.: Виждам твърде добре.

Стар.: От тях – каза – оная, която държи бич в ръката, се казва Мъка, а оная, която е навела главата си между коленете – Скръб, а пък оная, която си скубе косата – Горест.

Чужд.: А онзи пък другия, който стои при тях, грозен, изсъхнал и гол, както и подобната нему безобразна и суха жена, те кои са?

Стар.: Единият – каза – се нарича Плач, а другата, сестра негова – Тъга. Тям се предава и с тях наедно живее мъчения человек. По-после пък, него от тука го прехвърлят в друго жилище – жилището на Злощастието, гдето вече той и свършва остатъка от живота си всячески злополучен, ако би случайно с него не се срещне Разкаянието.

Чужд.: Но какво става после, ако с него се срещне Разкаянието?

Стар.: В такъв случай, то го освобождава от злините, и му вдъхва и препоръчва други мисли и други желания, които водят към Истинното Образование, но, същевременно, и към тъй наричаното Лъжеобразование.

Чужд.: Подир това?

Стар.: Ако той – казва – прегърне ония мисли, които водят към Истинното Образование, тогиз той, пречистен с тях, се спасява и минава целия си живот, честит и благополучен; ако ли пък не, той отново подпада в заблужденията на Лъжеобразованието.

Чужд.: О, Херкул! Колко голяма е и тази друга опасност!

            (VІ) А Лъжеобразованието, какво е то? – попитах аз.

Стар.: Виждаш ли там другата онази ограда?

Чужд.: Да, виждам – казах аз.

Стар.: Виждаш тогава, вън от тази ограда, при входа, и една жена, на изглед много спретната и скромна, нали?

Чужд.: Да.

Стар.: Тази жена мнозина, прости и безумни хора, наричат я Образование, когато тя е Лъжеобразованието – каза той. – Но при нея дохождат най-напред спасающите се, когато искат да получат Истинното Образование.

Чужд.: Че как? Няма ли друг път, който да води към Истинното Образование?

Стар.: Има – каза.

Чужд.: А тез там, които се въртят насам и нататък вътре в оградата, какви са те человеци?

Стар.: Те са – каза – любителите на Лъжеобразованието, които са измамени и които си мечтаят, че така те са в обществото на Истинското Образование.

Чужд.: Как се наричат те?

Стар.: Едни – каза – Поети, други – Ритори, Диалектици, Музиканти, Математици, Геометри, Астрономи, Сладострастници, Перипатетици, Критици и други тям подобни.

Чужд.: Но кои са ония жени, които се виждат да обикалят там, подобни на първите, между които ти беше казал, че е и Невъздържаността заедно с другите й другарки?

Стар.: Те са същите – отговори той.

Чужд.: Мигар те дохождат и тука?

Стар.: Да, и тук те дохождат, но по-рядко, отколкото в първата ограда.

Чужд.: Тогиз дохождат ли тука и Мненията?

Стар.: Да – каза; – защото у находящите се там още действува питието, което са взели от Измамата и са го изпили, както действува у тях още и Невежеството, па заедно с него и Глупостта; и от тях няма да се отделят ни Мненията, ни другите Лошавини до тогава, до когато, като се разкаят и зарежат Лъжеобразованието, влязат те в истинския път и се напият с очистителния от това Лъжеобразование цяр; само тогава, като се отърват от всички пороци, каквито би имали, както и от Мненията, и от Невежеството и от всеки друг недостатък, би могли те да се спасят. Но докато стоят тука при Лъжеобразованието, те никога няма да се избавят и заради неговите уроци тях няма да ги остави ни едно зло.

(VІІ) Чужд.: Кой е пътят, който води към Истинното Образование?

Стар.: Виждаш ли – каза – там горе онова място, гдето никой не живее и което се види като пустиня?

Чужд.: Виждам.

Стар.: Виждаш ли, следователно, там и една малка вратичка, а пред вратичката един вид пътека, по която няма много народ, а ходят по нея твърде малцина, понеже тя се види като едно стръмно и каменисто безпътие?

Чужд.: Да – казах.

Стар.: Ще каже, че ти виждаш и един висок хълм, с една твърде тясна по него пътека, от двете страни на която има дълбоки пропасти?

Чужд.: Виждам.

Стар.: Той е пътят към Истинското Образование.

Чужд.: Мъчен и страшен е този път, даже и наглед само.

Стар.: А във върха на хълма съглеждаш ли една голяма, висока и от пропасти обиколена скала?

Чужд.: Виждам – отговорих.

Стар.: Виждаш ли тогиз там и две жени изправени на тази скала, здрави, радостни, читави, как усърдно си простират ръцете?

[Чужд.: Виждам. Но как се наричат те? – рекох.]

Стар.: Едната се нарича Въздържаност – отговори, – а другата – Стойкост; и те са сестри.

Чужд.: Защо те простират тъй усърдно ръцете си?

Стар.: Те канят – каза – приходящите на това място да имат доблест, да не се страхуват, като им казват, че те трябва да потърпят още малко, и после ще влязат в добър път.

Чужд.: Но, кога стигнат до скалата, как се възкачват на нея? Защото аз не гледам ни един път по тази скала.

Стар.: Те сами, жените, слизат от тази скала и им помагат, за да се качат горе до тях. Подир това те ги канят да си починат, па, подир малко, те им вдъхват сила и доблест, обещават им се да ги въведат при Истинното Образование и им показват колко пътят към него е хубав и равен и удобопроходим и свободен от всяка опасност, както гледаш и ти сам.

Чужд.: Така се види, наистина.

Стар.: Видиш ли тогиз – каза – пред онази свещена горичка и едно място, което се види да е хубаво, ливадо-подобно и осветлено с много светлина?

Чужд.: Да, твърде добре.

Стар.: Виждаш ли посред нивата една друга ограда, и една друга врата?

Чужд.: Тъй; но как се нарича това място?

Стар.: Обител на Щастливите – каза; – защото тука живеят всичките Добродетели и Благощастието.

Чужд.: О, колко хубаво е това място, според както казваш!

Стар.: А при вратата на това място не виждаш ли – каза – една жена хубава, със скромно и благородно лице, с израст среден, на възраст зряла, с облекло просто и без изкусни киченета, която стои там не на валчест камък, а на един четвероъгълник с яки основи? С нея наедно има и две други, нейни, на изглед, дъщери.

Чужд.: Това тъй се види.

Стар.: От тях, прочее, средната е Образованието, другата – Истината, а третата – Убедителността.

Чужд.: Защо тя стои на четвероъгълен камък?

Стар.: Това е знак, – каза – че пътят, който води към нея, е непогрешен и безопасен за ходещите по него, както са безопасни и нейните подаръци за ония, които ги получават.

Чужд.: Че какви неща дава тя?

Стар.: Доблест и Безбоязненост – каза той.

Чужд.: А те какво са нещо?

Стар.: Те са наука – каза – за человека, чрез която никога в живота си да не може той да пострада от каквото и да е зло.

Чужд.: Боже, – казах – колко хубави са тия дарове!

            (VІІІ) Но защо тя стои вън от оградата?

Стар.: За да лечи – каза – приходящите към нея и да им достави очистителните средства. Подир очистяването им, тя ги въвежда при Добродетелите.

Чужд.: Как това? – казах аз; – защото не разумявам.

Стар.: Ще разумееш – каза; – то е както, ако някой би се разболял от лакомия и би отишъл при някой лекар, а този най-напред би изкарал, посредством изчистителни, зародишите на болестта, та, по тоя начин, би възвърнал отново завземането и съвършеното здраве; но в случай, че болния не би следвал лекарските предписания, той справедливо би бил оставен от лекаря и загинал би така от болестта.

Чужд.: Разумявам това – казах аз.

Стар.: По същия начин – продължи – и когато някой прихожда към Образованието, то го лечи, пои го със своето лекарство, за да го очисти и да го освободи от пороците, с които е дошъл при него.

Чужд.: Кои са тези пороци?

Стар.: Невежеството, Заблуждението, с които беше го напоила Измамата, Тщеславието, Невъздържаността, Гневът, Скъперничеството, и всички други пороци, с които е бил заразен в първата ограда.

Чужд.: И когато се пречисти така, где го праща?

Стар.: Вътре – каза, – при Науката и при другите Добродетели.

Чужд.: Кои са те?

Стар.: Не виждаш ли – каза – зад вратата навалица жени? Колко хубави се видят те и благоприлични, каква скромност и простота в облеклото им, как, при това, те не са ни притворени с нацапвания, ни изкуствено накичени като другите?

Чужд.: Виждам – казах аз, – но как се наричат те?

Стар.: Първата – каза – се нарича Наука; а другите, нейни сестри, Доблест, Правда, Доброта, Целомъдрие, Благолепие, Свобода, Въздържаност, Кротост.

Чужд.: О, добрий друже! – казах аз. – В каква голяма надежда сме сега ние!

Стар.: Да – каза, – стига само да разумеете и да усвоите това, що слушате.

Чужд.: Ще дадем колкото се може по-голямо внимание – казах аз.

Стар.: Тогава – каза – вие ще бъдете спасени.

(ІХ) Чужд.: Когато те приемат едного при себе си, где го отвеждат?

Стар.: При майка си – каза.

Чужд.: Тя пък коя е?

Стар.: Виждаш ли оня път, що води към онази височина, която се издига като крепост над всичките огради?

Чужд.: Виждам.

Стар.: Там, при предверието, нали седи на висок стол една скромна и благообразна жена, с облекло благородно и просто в същото време, и с венец от много и пъстри цветя на главата?

Чужд.: Тъй се види.

Стар.: Това е Доброчестината – каза.

Чужд.: Когато някой пристигне тука, какво прави тя с него?

Стар.: Заедно с всичките други добродетели Доброчестината увенчава чрез своите дарове – каза – пристигналия тука человек, като победител в най-големи подвизи.

Чужд.: Че кои са тия подвизи, в които е той победил? – казах аз.

Стар.: Те са най-големите – каза; – защото най-големите зверове, които по-напред са го спояждали и мъчели и заробвали, тях всички той ги е победил, и ги е отблъснал далеч от себе си, и е станал така господар сам на себе си, тъй щото сега те нему робуват, както по-напред той сам тям робуваше.

Чужд.: Кои са тия зверове? Защото много аз желая да чуя нещо за това.

Стар.: Те са най-напред – каза – Невежеството и Заблуждението. Или те тебе не ти се виждат зверове?

Чужд.: При това, и злотворни – казах аз.

Стар.: Подир тях идат Скръбта, Плачът, Гордостта, Скъперничеството, Невъздържаността и всички други злини. Над всички тях той господствува сега, а не се господствува от тях, както беше преди.

Чужд.: Какви прекрасни подвизи – казах аз, – каква хубава победа! Но кажи ми още и това: Какво е свойството на венецът, с който каза, че така победившия человек се венчава?

Стар.: То е, момко, свойство ощастливително; защото получившия така този венец става благощастен и блажен, и пой осланя надеждите си за своето благощастие не на други, а на сам себе си.

Чужд.: Каква наистина превъзходна победа! Но когато се увенчае, що чини и къде отива увенчаний?

Стар.: Като го вземат под свое ръководство, Добродетелите го водят към онова място, от гдето бе и дошъл той най-напред, и му показват колко нещастен и достоплачевен живот живеят пребивающите там, какви кораблекрушения претърпяват те в живота, в какви заблуждения подпадат и как, запленени, като от врагове, се водят и влечат едни от Невъздържаността, други от Гордостта, трети от Сребролюбието, други от Тщеславието, а други от други пороци, от които те, като свързани с тях, не могат да освободят себе си, та да се спасят и да дойдат тука, но се тревожат и мъчат през целия си живот. И това те страдат по причина, че не могат да намерят пътя, който води към това място, защото са забравили дадените им от Гения наставления.

Чужд.: Види ми се, че твърде добре казваш; но аз и това пък не разумявам, защо Добродетелите му показват онова място, от гдето бе дошъл той най-напред.

Стар.: Той не е знаял добре, той нищо – каза – не е разбирал от тамошните неща: но се е двоумил и, зарад Невежеството и Заблуждението, с които е бил напоен, той е вземал злото за добро, а доброто за зло. За това и той е живял така зле, както и всички други находящи се там. Сега обаче, като се е научил и разбрал добре где и какви са истинските полезни неща, той сам живее щастливо, а и другите ги гледа колко злополучно живеят.

Чужд.: Но, кога разгледа вече всичко, какво прави и где отива?

Стар.: Където обича – каза; – защото везде за него има сега безопасност, тъй също както е в безопасност и крикачът, който, с тояга в ръка, минува през бойните становища[2]. И навсякъде, гдето и да иде, той ще преживее добър живот в пълна безопасност, защото везде ще го посрещнат и ще го приемат всички с любезност и с радост, както болните посрещат и приемат лекаря.

Чужд.: Няма ли вече за него страх и опасност да не би да пострада нещо от ония жени, които ти нарече зверове?

Стар.: Не, навярно няма. Той няма да бъде задяван нито от Горестта, нито от Скръбта, нито от Невъздържаността, нито от Сребролюбието, нито от Бедността, нито от каквото и да е друго зло; защото той е взел връх над всичко това и стои по-горе от всичко онова, което го е нажалявало по-преди, както се случва със сбирачите и опитомителите на усойниците. Тях наистина тия животни, опасни и смъртелно злотворни за всички други, не ги закачат и не им повреждат, защото те са снабдени с противоядие. Тъй и този человек нищо вече не го наскърбява, той защото има вече със себе си противоядието.

Чужд.: Добре ми казваш. Но кажи ми още и това. Кои са тези люде, които се виждат, че слизат там от хълмът и от които едни, с венец на глава, имат изглед радостен, а други, без никакъв венец, изглеждат жални и смутени; па, при това, с нозе и с глава счупени, те се подпират от някои жени?

Стар.: Увенчаните са ония, които са успели да прибягнат и да се спасят при Истинното Образование, и заради това те са весели; измежду неувенчаните же едни, отхвърлени от Истинното Образование, се връщат надире в зло и достоплачевно състояние; други пък, сплашени и паднали духом, ако и достигнали до височината на Стойкостта, се връщат тъй също надире и се скитат по безпътие.

(ХІ) Чужд.: А жените, които ги придружават, кои и какви са те?

Стар.: Скърби – каза – и Горести, и Тъги, и Безславици, и Невежества.

Чужд.: Както казваш, подир тях вървят всички злини.

Стар.: Наистина, всички ги следват – каза. – Но когато тия люде пристигнат отново в първата ограда при Сладострастието и при Невъздържаността, те не обвиняват сами себе си, но изведнъж захващат да злословят срещу Истинното Образование и срещу ония, които се упътват към него, че те били уж за окайване, клетници и злощастници, понеже, като зарязали своя обикновен живот, сега живеят злополучно и се лишават от доставените им блага.

Чужд.: Какво искат да кажат те с думата „Блага“?

Стар.: Разкошността и Невъздържаността, казано без много думи. Защото да ядат само и да пият както добитъкът, и да минуват времето си в сладострастие, това са нещата, които те си въображават за най-голямо Благо.

Чужд.: А тези други жени, които идат оттатък, весели и засмени, кои са те?

Стар.: Те са – каза – Мненията. Те, подир като заведат при Истинното Образование пристигналите вече при Добродетелите, връщат се надире, за да доведат други и да им известят, че сега вече са щастливи ония, които те бяха отвели там по-напред.

Чужд.: Мигар те, Мненията, – казах аз – достигат и сами вътре при Добродетелите?

Стар.: Не – каза. Защото не е позволено простото мнение да влезе и да вземе място при науката; но те, Мненията, предават просто на Истинното Образование онези, които са взели със себе си. Подир това, като ги прибере Истинното Образование, те пак се връщат, за да потърсят и доведат и други; както корабите, като се стоварят из тях стоките, се връщат отново, за да се напълнят с други таквизи.

(ХІІ) Чужд.: Всичко това – казах – ми се видиш да обясняваш твърде добре: но ти досега не ни обясни, какво предписва, какво поръчва Геният да вършат ония, които встъпват в живота?

Стар.: Да бъдат доблестни – каза. Заради това, бъдете и вие сами доблестни; защото всичко аз ще ви обясня и няма нищо да скрия[3].

Чужд.: Добре казваш – казах аз. А той, като си вдигна отново ръката:

Стар.: Виждате ли – каза – онази жена, която се види сляпа, която стои на един валчест камък, и която се нарича, както ви казах и преди, Случай?

Чужд.: Виждаме.

Стар.: Ней да не се доверяват людете заповядва Геният – каза; – да не вярват за постоянни и сигурни нещата, които получават от нея, нито да считат тия неща като свои собствени; защото нищо не й пречи ней да ги отнеме отново и да ги даде другиму, както има навик да постъпва често. По тази причина той, добрий Гений, им поръчва да не се увличат, да бъдат непобедими при нейните дарове, и нито, кога ги дава, да се радват, нито, кога ги отнима, да жалеят; па още нито да я укоряват, нито да я хвалят; защото тя нищо не върши със сметка, а всичко върши безцелно и случайно, както ви казах и преди. Подир това, Гений ги уведомява да не се учудват с нейните постъпки, каквито и да са те, и да не стават подобни на лошите менители (сарафи). Последните, наистина, кога получат сребро от хората, радват се и гледат на него като на своя собственост. Искат ли им го обаче назад, те се сърдят и чини им се, че с това ги обиждат много, защото те забравят, че са взели вложеното с това именно условие, щото нищо да не попречи на вложителя да си го вземне пак назад. Така съветва добрий Гений да бъдат людете разположени и към Случая; па още и да помнят, че таквоз е свойството на Случая: че той отнема каквото е дал, и скоро дава отново много повече, па пак отнеме каквото е дал, и скоро дава отново много повече, па пак отнеме каквото е дал, и не само каквото е дал, но каквото си имал още от по-преди. Добрий Гений, прочее, поръчва да приемат людете каквото дава Случая, но с тъй полученото от него незабавно да побързат да идат при постоянния и обезпечения дар.

Чужд.: Какъв дар? – казах аз.

Стар.: Този, който ще получат от Истинното Образование, ако достигнат там здрави и оцелели.

Чужд.: Но какъв е той?

Стар.: Истинската наука, истинското умеене да улучва человек полезното – каза – е дар и постоянен, и верен, и неизменяем. Затова Геният поръчва щото всички скоро да се упътят към нея; и когато пристигнат при жените, за които споменах по-горе, че се наричат Невъздържаност и Сладострастие, той и от тук пак им поръчва, скоро да си излязат и да им не вярват и тям в нищо. Когато пък идат при Лъжеобразованието, той им поръчва да се позабавят там някое време и да вземат от него каквото желаят, като един вид попътнина или припаси[4], но после от тамка скоро пак да вървят към Истинното Образование. Таквиз са повеленията на Геният. Който, прочее, върви против тях или не ги взема във внимание, той загинва злощастен злощастно.

                        Ето какъв е смисълът на баснята или на алегорията, драги гости, която представлява тази картина. Ако обаче желаете да поразпитате нещо повечко и по-подробно, аз на драго сърце ще ви разясня всичко.

(ХІІІ) Чужд.: Добре казваш – казах аз; – но какво поръчва Геният да вземат людете от Лъжеобразованието?

Стар.: Ония неща, от които се види, че е възможно да се извлече някоя полза.

Чужд.: Кои са те?

Стар.: Книжнината въобще, – каза – а от другите науки ония, които според Платона служат като един вид юзда на младите, за да не се увличат в други някои неща.

Чужд.: Но необходими ли са или не тези неща за оногози, който се кани да иде при Истинното Образование?

Стар.: Необходимост – каза – няма никаква, но те са полезни; обаче те, сами по себе, в нищо не помагат на людете, за да станат по-добри.

Чужд.: Мигар наистина ти искаш да кажеш, че те в нищо не помагат на хората за тяхното подобрение?

Стар.: Нищо не помагат; защото те могат и без тях да станат по-добри; но и те пък не са без никаква полза; защото както понякогаш, с помощта на един преводчик, ние разбираме това, което се казва на чужд език, обаче не би било безполезно за нас да познаваме и сами по-точно тоя език, ако искаме по-добре да разумеем всичко: така, нищо не ни пречи да сме вкусили и от ония уроци и познания.

Чужд.: Но така само образованите не превъзхождат ли в нищо над другите люде в отношение към тяхното собствено подобрение?

Стар.: Как да превъзхождат, когато те показват, че се нахождат, както и другите люде, в заблуждение относително до доброто и злото, па при това, че те са още под властта на всякакви пороци? Защото нищо не пречи, щото един человек да знае наистина книга, па да обсебва и всичките други науки, но все пак да е пияница и разпуснат, и скъперник, и несправедлив, предател и, най-напокон, глупак.

Чужд.: Самата истина е, че таквиз род люде се срещат твърде много.

Стар.: Какво, следователно, преимущество би могли таквиз люде да намерят в тия уроци и познания, за да станат по-добри?

Чужд.: Никакво, по това, що казваш. Но коя е причината – казах аз, – поради която те стоят във втората ограда, като че да приближават към Истинното Образование?

Стар.: Че каква полза от това, когато често се случва да видиш люде, които, излезли из първата ограда, от Невъздържаността и от другите пороци, пристигат направо в третата ограда при Истинното Образование, като заминават и остават назад тия тъй наречени образовани или учени люде? Така щото, как може да се каже, че те превъзхождат над другите? Те са просто или по-малко будни, или по-тъпоуми.

Чужд.: Как това? – казах аз.

Стар.: Тъй; находящите се в първата ограда поне не се притварят да знаят това, което не знаят; а находящите се във втората ограда, ако не вършат друго, преструват се обаче да знаят уж ония неща, за които нямат никакво понятие. И докато те така си мечтаят за себе си, естествено е, че те не могат да мръднат било с една само стъпка към Истинното Образование. Подир това, не виждаш ли още, че и Мненията от първата ограда идат тъй също към тях? Тъй щото те в нищо не са по-добри от другите, освен ако им дойде на помощ Разкаянието, и те се убедят, че имат не Истинно Образование, а Лъжеобразование, по което се и самооблъщават. Но, докато те се нахождат в таквоз едно състояние, няма за тях възможност и да бъдат спасени.

                        (ХІV) И вие, прочее, о драги гости, – каза – можете да загинете, ако не постъпите съгласно с казаните ми до тука и не ги преговаряте щателно, докато успеете да си ги усвоите напълно. Впрочем, за тия неща потребни са чести и непрекъснувани размишления, всичко же друго трябва да се счита като излишно. Не бъде ли така, за вас няма да има никаква полза от това, което сега слушате.

Чужд.: Тъй ще постъпим ние. Но обясни още и това: как не са блага или добрини нещата, които получават людете от Случая? Каквито са животът, здравето, богатството, благославието, чадата, победите и други тям подобни неща? Или же, наопаки, как противоположните на всичко това неща не са зло? Защото нам се види твърде странно и невероятно това, що каза ти по тоя предмет.

Стар.: Тогиз опитай се – каза – да ми изкажеш мисълта си, в отговор на това, за което ще те питам.

Чужд.: С благодарение ще направя това – казах аз.

Стар.: Как, прочее: ако някой живее зле, животът за него добро нещо ли е?

Чужд.: Не ми се види – казах аз, – но зло.

Стар.: Тогиз – каза – как животът е добро нещо, ако за този человек той е зло?

Чужд.: За зле живущите, той ми се види зло, а за добре живущите – добро.

Стар.: Казваш тогава, че животът е и зло, и добро, нали?

Чужд.: Да, наистина.

Стар.: Не приказвай неща, които си нямат мястото; защото не е възможно едно и също нещо да бъде в същото време и добро, и зло, че така то би било в същото време и полезно, и вредително, и желателно, и нежелателно.

Чужд.: Това е наистина така, неуместно; но, ако нещастния живот за оногози, който живее злощастно, е едно зло, то как и животът, сам по себе, не е тогиз зло за него?

Стар.: Но – каза той – животът не е едно и също нещо с нещастния живот. Или не ти се види, че това е така?

Чужд.: Да, непременно, и мене не ми се види, че е едно и също нещо.

Стар.: Следователно, нещастния живот е зло нещо; но животът сам по себе не е зло; понеже, ако той беше, сам по себе, зло, то зло щеше да има и за добре живущите, щом като те просто живеят, а животът е, сам по себе, зло.

Чужд.: Виждам, че ти думаш право.

Стар.: Сега, понеже животът си е живот и у нещастно живущите, и у добре живущите, ще каже, че той, сам по себе, нито добро е, нито зло; както рязането или изгарянето у болните не е, само по себе, ни вредително, ни полезно, а всичко зависи от начина, по който се извършва рязането и изгарянето, при това още и според болестта. Тъй също се случва и със самия живот.

Чужд.: Така е то.

Стар.: Сега, разгледай работата и от тази страна: какво би желал ти, зле ли да живееш, или да умреш добре и храбро?

Чужд.: Бездруго, желал бих аз добре да умра.

Стар.: Следва, прочее, че нито смъртта е, сама по себе, зло нещо, ако често е предпочитателно за человека да умре отколкото да живее.

Чужд.: Тъй е.

Стар.: Същото, следователно, може да се каже и за здравето и за болестта. Защото често здравето не ползува, а напротив, според както се представят обстоятелствата.

Чужд.: Истина казваш.

Стар.: Да погледнем и да поразмислим сега по същия начин и връх богатството, понеже възможно е да се срещне, както се и среща често, богатство у някои си люде, които, при всичко това, живеят зле и окаяно.

Чужд.: Наистина, има ги много таквизи.

Стар.: И тям богатството нали им не помага никак, за да живеят добре?

Чужд.: Види се, че не; защото те са люде достопрезрителни.

Стар.: Прочее, умните и добрите люде ги създава не богатството, а Истинното Образование.

Чужд.: Тъй трябва да е, поне по това, що казваш.

Стар.: Тогиз, как богатството е добро нещо, ако не помага на ония, които го имат, да станат по-добри?

Чужд.: Види се да не е добро.

Стар.: Следователно, за някои си люде няма даже никаква полза да се обогатяват, когато не знаят да си служат с богатството.

Чужд.: Тъй ми се чини.

Стар.: Как би могло тогава да се счита за добро нещо онова, от което често няма никаква полза да го притежава само някой?

Чужд.: По никой начин това не е възможно.

Стар.: Ще каже, че, ако някой умее да си служи добре и опитно с богатството, той ще да живее добре; не умее ли това – той ще да живее зле.

Чужд.: Безспорна истина ми се види и това.

Стар.: Заключението от всичко казано е, че почитането тия неща като добри сами по себе, или презирането им като зла, това е, което смущава людете и което им поврежда, когато ги ценят и си ги въображават като еднички средства за доброщастие и, следователно, вършат, заради тях, всичко, па още и най-неблагочестивите деяния. И от всичко това те страдат, че нямат понятие за това, що е добро, и защото те не знаят, че от злото не може да се чака, не може да се ражда добро. Между това, срещат се още мнозина, които са придобили богатство чрез престъпни и стидни деяния като, например, предателство, разбойничество, человекоубийство, клевета, кражба и други още много лошавини.

Чужд.: То е тъй.

Стар.: Ако, следователно, от зло не бива добро, както се види, а богатството се добива с лоши деяния, следва, по необходимост, че така богатството не е добро нещо.

Чужд.: Тъй трябва да е по това, що казваш.

Стар.: Напротив пък, благоразумието и справедливостта не е възможно да се придобият с лоши деяния, както и несправедливостта и безумието – с добри деяния, па и не е възможно да се срещат тия неща в едно и също лице. Но богатството, славата, победата и всички други тям подобни неща нищо не им пречи да се срещнат у человек с много пороци. Тъй щото тези неща, сами по себе, не са ни добри, ни лоши. Едничкото добро е разумът, а едничкото зло – безумието, невежеството.

Чужд.: Доста ми разясни, казах, и аз вече се разубедих сега.