Из Гощавка на софисти

АТЕНЕЙ

из ГОЩАВКА НА СОФИСТИ

(IV, 128a-130d)

Превод: Драгомира Вълчева, 2006

 

Македонецът Хиполох, приятелю Тимократ, живял по времето на самосците Линкей и Дурис, които били ученици на Теофраст от Ерес. Както може да се научи от писмата му, този Хиполох имал уговорка с Линкей непременно да му пише всеки път, когато попадне на някое пищно угощение, в замяна на което Линкей бил длъжен да прави същото. Част от трапезните писма и на двамата са съхранени. Линкей описва една гощавка, дадена в Атина от флейтистката Ламия Атическа в чест на цар Деметрий, по прякор Полиоркет (комуто Ламия била любовница), а Хиполох описва сватбата на македонеца Каран. Попадали сме и на други писма от Линкей до същия този Хиполох, в които разказва за една гощавка на цар Антигон по време на празника “Афродисии” в Атина, както и за една на цар Птолемей. Тези писма аз ще ти дам, а тъй като писмото на Хиполох е трудно откриваемо, за твое удоволствие и забавление сега ще претичам бързо през неговото съдържание.

В Македония, както вече споменах, Каран празнувал сватбата си, на която бил поканил двадесет мъже. Веднага щом възлегнали, те получили за подарък по една фиала от сребро, а още преди да влязат в залата, били увенчани със златни тиари, всяка от тях на стойност пет златни статера. След като изпили фиалите, получили бронзови подноси с коринтска направа, които съдържали хлябове, равни по ширина с подносите и отрупани с кокошки и патици, също и гривяци, по една гъска и всякакви подобни птици в изобилие. Всеки гост получил храната заедно с подноса и раздал на стоящите зад него роби. Всевъзможни други ястия били поднесени в кръг, а след това бил внесен още един поднос, сребърен и с голям хляб на него, с гъски, зайци, козлета, някакви сложно омесени хлебчета, гълъби и гургулици, и яребици, и много други птици. “Подадохме и от тези неща на робите си – пише Хиполох – и след като ядохме до насита, измихме си ръцете. После внесоха много венци от различни цветя, а към тях и златни тиари, еднакви по тегло с предишните.”
След това Хиполох разказва, че Протей – потомък на известния Протей, който бил син на Ланика, дойката на цар Александър Велики – пил твърде много (понеже бил голям пияч като дядо си Протей, другаря на Александър) и вдигнал тостове за всички сътрапезници. А после пише следното:
“Вече бяхме приятно отчуждени от трезвостта, когато влязоха флейтистки, певци и няколко свирачки на самбука от остров Родос. На мен ми се стори, че са голи, но други казаха, че носели хитони. Поставиха началото на веселбата и се оттеглиха. Подир тях се явиха други жени и всяка носеше по два четвъртлитрови лекита с миро, единия сребърен, другия златен, свързани помежду си със златна лента. Тези лекити също ни бяха дадени. После поднесоха не вечеря, ами същинско имане: сребърен поднос с доста дебел слой позлата, който побираше цяло печено прасе, твърде голямо и легнало по гръб. Отгоре се виждаше, че коремът на прасето е пълен с много благини – печени дроздове, патици, неизброими коприварчета, разлети жълтъци от яйца, стриди и миди. Така накамарени, те ни бяха раздадени заедно с подносите. После пихме и всеки получи по още един подобен поднос с горещо козле, придружено от златни лъжици. Като видя теснотията, Каран нареди да ни бъдат раздадени кошници и панери за хляб, изплетени с ленти от слонова кост, а ние изръкопляскахме на младоженеца, понеже се зарадвахме, че даровете ни са съхранени. И отново последваха венци и двойни лекити – златен и сребърен, – еднакви по тегло с предишните.
След като настана тишина, дойдоха мимове, достойни да участват дори на “Хитрите” в Атина. После влязоха танцувачи с щръкнали фалоси, шутове и няколко голи жени чудодейки, които прескачаха саби и бълваха огън из устите си. Разделихме се и с тях и пак се отдадохме на горещ запой, този път почти без водни примеси – с вина от Тасос, Менда и Лесбос, които ни бяха поднесени в доста големи златни фиали. След пиенето на всекиго бе подарен кристален поднос с диаметър близо два лакътя, положен в сребърна поставка и отрупан с всевъзможни печени риби; също и сребърен панер с кападокийски хлябове, част от които изядохме, а другите дадохме на робите. Измихме си ръцете, увенчаха ни с венци и отново получихме златни тиари, двойно по-големи от предишните, и по още два лекита с миро.
След като настана тишина, Протей скочи от ложето и поиска трилитров скифос. Напълни го с тасоско вино, ръсна му малко вода и го изпи до дъно с думите:
– Който най-много пие, той най-много ще се весели.
А Каран му рече:
– Понеже ти пи първи, първи ще получиш скифоса. Такъв подарък ще получат и всички останали, които пият.
При тези думи “скокнаха всичките девет” и се втурнаха, за да докопат първи чашите. Един от сътрапезниците, понеже не можеше да пие клетият, седна на ложето и се разплака, че си няма скифос, та Каран подари и на него празна чаша. След това влезе хор от сто мъже, които изпяха сладкогласно сватбен химн, последвани от танцувачки с премяна на нимфи и на нереиди. Пиенето вече бе в разгара си, а денят клонеше към здрачаване, когато разбулиха едно помещение, отделено отвсякъде с бели ленени платна. Преградите на някакъв таен механизъм паднаха, завесите се дръпнаха и изникнаха Ероси, Артемиди, Панове, Хермеси и много други подобни статуи, които държаха факли в сребърни обкови. Все още се дивяхме на тия чудесии, когато започнаха да ни поднасят в кръг глигани – досущ като еримантейския, – набучени на сребърни копия върху едни подноси, четвъртити и поръбени със злато. И странна работа: макар замаяни и с натежали от пиянството глави, колчем съзирахме да внасят нещо ново, всички изтрезнявахме достатъчно, за да станем, дето е приказката, на крака.
И тъй, робите продължиха да тъпчат щастливите ни кошници, додето тръбата не изсвири обичайния сигнал за край на угощението (както знаеш, такъв е македонският обичай при многолюдни пиршества). Тогава Каран пи в малка чашка и нареди на робите да пуснат в кръг такива и за нас. И ние с облекчение изпихме тая противоотрова срещу поетото по-рано чисто вино. По същото време беше влязъл смешникът Мандроген – потомък, както се говори, на прочутия Стратон от Атика. Той предизвика бурен смях с шегите си, а после танцува със съпругата си – жена, прехвърлила осемдесет години. Накрая бяха внесени десертните блюда. Раздадоха ни ядки и сушени плодове в панерчета от слонова кост, както и всякакви видове сладкиши – критски, атически и самоски (от твоя край, приятелю Линкей), със съответните съсъди.
После станахме да си вървим и – кълна се в боговете – от страх за придобитото имане всички бяхме изтрезнели.
Ти, който си в Атина, навярно смяташ, че е голямо щастие да слушаш Теофрастовите предписания и да се храниш с мащерка, ерука и хубави кравайчета по празниците на “Ленеите” и “Хитрите”. Ние обаче напуснахме Карановата сватба нагостени не с трохи, а със съкровища, и сега едни от нас ще си купуват къщи, други – ниви, а пък трети – роби.”

Е, приятелю Тимократ, като имаш предвид всичко това, би ли могъл да сравниш някое гръцко угощение с пиршеството, което ти описах току-що?

 

Нов превод на откъс от Атеней

Това е първа публикация на предложения тук превод, който представя по-дълготрайния интерес на преводачката към българската преводна рецепция на текста. Този откъс от съчинението с енциклопедичен характер Гощавка на софисти (Дейпнософисти) на Атеней (ІІ-ІІІ в.) е преведен през 1870 г. от Стефан Захариев. Очаквайте скоро и този превод на сайта на "Тезей", както и коментар на Драгомира Вълчева към него. 

Oчаквам с

Oчаквам с нетърпение тази публикация.