Колектив Res Metrica

ПАРМЕНИД

ЗА ПРИРОДАТА, фр. 1

Превод: Колектив Res Metrica, 2010

 

Тези кобили, които ме носят догдето духът ми
може да стигне, сега ме проводиха в пътя всеславен
на божеството, което по всичките крепости води
вещия мъж. Та по него премъдрите мои кобили
теглеха мойта кола, а девойки посочваха пътя.                          5
С писък на сиринкс ехтеше оста между двете главини,
пламнала, двойно притисната между въртящи се бързо
две колела – Хелиадите щом ни поведоха с устрем
към светлината, отметнали рязко свойте воали,
вече оставили царския дом на богинята Нощна.                        10
Там на Деня и Нощта се започват пътеките вечни,
с каменен свод оградени, от двете страни на вратите.
Те във ефира високо затварят се с порти големи,
двойния ключ съхранява им многонаказната Дике.
Нея раздумаха с думи любезни девойките мъдро                       15
и я склониха гредата кована от портите тежки
бързо да вдигне; политнаха те и пролука откриха
двете крила на вратата, с пирони скрепена, да зейнат,
осите медноковани като завъртяха в леглата.
После девойките по коловоза подкараха вътре                          20
право през портите там колесницата с мойте кобили.
Там ме посрещна богинята блага и мойта десница
взе във ръка и със думи такива към мен се обърна:
„Момко, достигнал дотука с безсмъртни колесничари
с тези кобили, които те носят към мойте чертози,                      25
поздрав! Не те е проводила лошата участ по пътя,
който стои настрана от всякакви хорски пътеки,
а те доведе повеля и правда. Ти трябва да знаеш
както сърцето спокойно на истината благокръгла,
тъй и на смъртните всичките мнения непотвърдими.                  30
Трябва и тях да узнаеш, тъй като всичко мислимо
нужно е ти да премислиш, като преминеш през него”.

 

МИМНЕРМ

Фрагмент 1

Превод: Колектив Res Metrica, 2008

 

Радост какво е, какво е животът без златна Киприда?

     жив да не съм, ако спрат някога да ме влекат

нежност потайна и дарове медени в сладка постеля –