Теокрит
  • Теокрит, Рибарите (Идилия ХХІ)-

    ТЕОКРИТ[1]

    РИБАРИТЕ

     

    Превод: Константин Величков, 1884

     

     

    Да, милий Диофант! От памтивека

    чрез нуждата е напредвàл светът,

    все тя е преклонявала човека

    под бремето тъй тежко на трудът.

    Работникът се постоянно труди;

    от грижи нито може да заспи:

    щом дремне, клетий, нуждата го буди,

    и мъките без ропот ги търпи.

  • Теокрит. Буколически певци. Дафнис и Дамойтас (Идилия VІ)-

    ТЕОКРИТ

    БУКОЛИЧЕСКИ ПЕВЦИ. ДАФНИС И ДАМОЙТАС*

    Превод: Георги Михаилов, 1939

     

     

    Веднъж Дамойтас и говедарят Дафнис сбраха стадата си на едно място, Арате[1]: единият беше с позлатен мъх, а другият с току-що покарала брада. Двамата, седейки по пладне през лятото при един извор, пееха така.

  • Теокрит, Магесниците (Идилия ІІ)-

    ТЕОКРИТ

    ИДИЛИЯ ІІ. МАГЕСНИЦИТЕ*

    Превод: Гаврил Кацаров, 1903

     

                                       

    Дим. К-ву

    Де са лаврите? Дай ги, Тестѝлидо! Билките де са?

    Околовръст увенчай потира с пурпурна вълна,

    за да привържа към мен любовника мой якосърдни.

    Вече дванадесет дни при мене не идва коварний,

    даже не иска да знае, жива ли съм или умряла,                             5

    нито веднъж не потропа вратата жестокий.

  • Теокрит, Крадецът на мед (Идилия ХІХ)-

    ТЕОКРИТ

    КРАДЕЦЪТ НА МЕД (ИДИЛИЯ XIX)

    Превод: Георги Батаклиев, 1967

     

    Ерос, немирника палав, пчели го ужилиха страшно.

    Всичките пръсти по края му жилнаха, както за пита

    медена беше посегнал. От болка ръцете си духна,

    с крак о земята удари, подскочи и на Афродита

    болката Ерос показа, разсърден, задето пчелите –

    нищо и никакви твари – му сторили рани ужасни.

    Майка му с присмех: „Нима не приличаш и ти на пчелите?

    Гледай какъв дребосък си, а рани дълбоки отваряш!“

     

     

  • Теокрит, Сиракузанките или Жените на празника на Адонис (Идилия ХV)-

    ТЕОКРИТ

    СИРАКУЗАНКИТЕ ИЛИ ЖЕНИТЕ НА ПРАЗНИКА НА АДОНИС*

    Превод: Георги Михаилов, 1939

     

     

    Първа част

    (В къщата на Праксиноа. Праксиноа работи някакво ръкоделие; с нея две робини, Евноа и Фригиа, и малкото ѝ дете, Зопирион, което още не говори).

    Горго (от вратата): Вътре ли е Праксиноа?

    Праксиноа (изтичва насреща ѝ): Мила Горго, от колко време (не си идвала)! Вътре съм. Чудно, че и сега си дошла. Евноа, дай ѝ един стол. Сложи и една възглавница.