- Теокрит, Рибарите (Идилия ХХІ)-
ТЕОКРИТ[1]
РИБАРИТЕ
Превод: Константин Величков, 1884
Да, милий Диофант! От памтивека
чрез нуждата е напредвàл светът,
все тя е преклонявала човека
под бремето тъй тежко на трудът.
Работникът се постоянно труди;
от грижи нито може да заспи:
щом дремне, клетий, нуждата го буди,
и мъките без ропот ги търпи.
- Теокрит. Буколически певци. Дафнис и Дамойтас (Идилия VІ)-
ТЕОКРИТ
БУКОЛИЧЕСКИ ПЕВЦИ. ДАФНИС И ДАМОЙТАС*
Превод: Георги Михаилов, 1939
Веднъж Дамойтас и говедарят Дафнис сбраха стадата си на едно място, Арате[1]: единият беше с позлатен мъх, а другият с току-що покарала брада. Двамата, седейки по пладне през лятото при един извор, пееха така.
- Теокрит, Магесниците (Идилия ІІ)-
ТЕОКРИТ
ИДИЛИЯ ІІ. МАГЕСНИЦИТЕ*
Превод: Гаврил Кацаров, 1903
Дим. К-ву
Де са лаврите? Дай ги, Тестѝлидо! Билките де са?
Околовръст увенчай потира с пурпурна вълна,
за да привържа към мен любовника мой якосърдни.
Вече дванадесет дни при мене не идва коварний,
даже не иска да знае, жива ли съм или умряла, 5
нито веднъж не потропа вратата жестокий.
- Мосх, фрагмент 2-
МОСХОС
ВЗАИМНОСТ (ФРАГМЕНТ 2)
Превод: Георги Батаклиев, 1967
Пан във съседката Ехо се влюби, но Ехо обикна
Сатир танцуващ, а Сатир загуби ума си по Лида.
Толкова Ехо за Пан, а и Сатир за Ехо се трогна,
колкото Лида за Сатир – взаимно ги Ерос оплете.
Всеки, увлечен по другия, мразеше който го люби,
но, от любимия мразен, търпеше заслужена участ.
Казвам това за поука на всички, любов непознали:
тез, що ви любят, любете – щом любите, вас да залюбят.
- Теокрит, Крадецът на мед (Идилия ХІХ)-
ТЕОКРИТ
КРАДЕЦЪТ НА МЕД (ИДИЛИЯ XIX)
Превод: Георги Батаклиев, 1967
Ерос, немирника палав, пчели го ужилиха страшно.
Всичките пръсти по края му жилнаха, както за пита
медена беше посегнал. От болка ръцете си духна,
с крак о земята удари, подскочи и на Афродита
болката Ерос показа, разсърден, задето пчелите –
нищо и никакви твари – му сторили рани ужасни.
Майка му с присмех: „Нима не приличаш и ти на пчелите?
Гледай какъв дребосък си, а рани дълбоки отваряш!“