ВЪВЕДЕНИЕ

Димостен

Димостен, прочутий оратор в старо врeме, ся роди на 4-то лято на 98 олимбиада, т. е. на 385 пр. Xр. Той беше син на един благороден атински гражданин, наречен Димостен, та за това ораторът ся нарича Димостенов от родът Пеаневский (
Παιανίας) от Пандионидовото племе. Баща му беше богат и имаше фабрика, гдето ся работеха оръжия; а когато умря, остави сина си Димостена на 7 год., а дъщеря си на 5 год.; а като бяха децата му малки, остави имането си, което беше от 5–7 таланта, в ръцете на Афова, Димофонда и Тирипнида, за да ся грижат за децата и да възпитат Димостена; но те злоупотребиха парите. Прочее, Димостен по тази причина и по телесната си слабост не можа да свърши едно висше училище.

Първото подбуждение, което му даде повод за да изучи ораторството, беше красноречието на някой си адвокатин, наречен Калистрат, на когото ръкопляска народът. За тази цел си избра за учител не Исократа, но Исей, може би че гласът на първий не беше толкоз енергически и нервически, колкото той обичаше. Като ученик на Исей, Димостен толкоз напредна, щото когато беше още на 17 год., като даде под съд злоупотребителите на бащинното си имане и един друг длъжник на баща му, който не ся обхождаше добре за дългът, та чрез красноречието си и доказателства извърши, та сполучи съдбата.

От тази сполука, като ся насърчи, реши да опита щастието си и пред Народното Събирание; но по зла чест, като учението му беше ограничено и несъвършено, т. е. слабо, а от друга страна, имаше много важни и естествени недостатъци, като не можеше да изрече буквата Р и поради естествената си слабост имаше слаб глас, та не можеше да изкаже цял период, и правеше едно грозно движение с рамената; поради това атинейците, вместо да му ръкопляскат, почнаха да му ся присмиват и подсвирват.

Това обаче, не го обезсърчи, но напротив, стана причина за да удвои подвизите си к победа и да привлече любовта на атинейските граждани. За то с голямо старание и прилежание победи недостатъкът на язикът си за изричане на буквата Р, като туряше камъчета в устата си, и често пъти изричаше Омировата фраза, която имаше буквата Р; а движението на рамената си, като обесваше нож на таванът върху рамената си; а движенията, като седеше среща огледалото и гледаше, като казваше насаме словата си, а за слабостта на гласът и страхливостта на нравът, като говореше от едва скала на развълнуваното море; най-после с гореказанато трудолюбие (без мъка няма сполука, казва пословицата) сполучи да поправи недостатъците и наречието си, като четеше старите списатели на Атика, а особно като приписа десет пъти списанието на най-добрий списател на Атика – Тукидида.

След осемгодишни мъчнотии реши изново да ся представи пред Народното Събирание, като приготви две слова против някого си Лептина, които и ся увенчаха с благополучие. От тогаз Димостен стана любезний оратор на атинейците и силната мишца, защото в разстояние на 14 год. и повече нечувствителният онзи народ ся подбутваше, насърчаваше и ся водеше от него да направи всичко, което гледаше Димостен, че е за интересът на градът Атина и за цялата Елада; а особно действуваше против Филипа Македонский цар, когото съзираше, праведно че беше като за най-голям и най-опасен враг на свободата, на свободните хора, не само на атинейците, но и на всичките елини, и против когото Димостен устрели ония безсмъртни слова по патриотизмът, наречени „Филипики“.

Това негово насърчение не ся ограничаваше само в словата, които изказваше пред Народното Събирание, но ся простираше и до бойното поле; както намираме Димостена в Херония (град в Биотия) да воюва с щикът си и мечът против врагът Филипа, когото толкоз устремително и със следствие воюва го от атинската трибуна.

Но за зла чест Димостен на бойното поле не беше толкоз сполучлив, колкото от риторическата трибуна; защото Филип победи, та атинските войници, от които единий беше и Димостен, ся принудиха да пренебрегнат бойното поле. А когато прочутий оратор чу, че Филип умря, при все че жалеше смъртта на любезната си дъщеря обаче, от радост принесе благодарителна жертва на боговете.

Причината на Димостеновото увенчание от атинский народ със златен венец

След като Филип Македонский цар победи атинейците и тивейците в Херония, той тогаз тури стража вътре в Тиве и беше поробил градът. За то атинейците ся уплашиха много да не би да патят същото злощастие, защото те не ся надяваха още, че тиранинът щеше да воюва против тях; за то атинейците ся свестиха да поправят развалините на градските стени. А по тази причина избраха от десетте племена по едно лице за настоятел (атинейците деляха ся на племена и родове) за тази работа, да ся грижат добре и да дадат подробна и чиста сметка за иждивените народни пари. Тогава и Пандионидовото племе избра оратора Димостена за един от десетте. А като имаше още работата на ръцете си и като бяха нужни още пари, освен дадените от градът, той иждиви от свойте си пари за поправлението на градските стени и на последък ги подари на народът.

За тази добродетел и много други, които Ктисифон, един от депутатите взе под внимание, предложи на съгражданите си да благодарят на Димостена за добродетелта и любовта, които е показвал к атинский народ, и да го увенчае със златен венец на празниците на Дионисиите в театрът и провъзгласителят (
ὁ κῆρυξ) да каже, че „атинский народ увенчава Димостена Димостенов Пеаневский със златен венец за
–“.

Но както ся вижда, Димостен прие голяма слава, а завистта особно в таквиз времена ся появява между нечистосърдечните хора и тъй тя ся докосна до сърцето на Есхина, който като върл съперник на Димостена ся възпротиви много защо да ся венчае Димостен със златен венец, и даде писмена клевета против Ктисифонда, който предложи това и въведе решение в Народното Събирание, и страшно нападваше Димостена, за да ги разруши, че не било право да ся венчае, като даваше следующите три причини:

1) Че законът не позволявал да увенчае народът един, който е турен под отговорност за народна работа, без да е дал сметката си чиста.[1]<

2) Че не трябваше да ся провъзгласи венецът в Театрът на Дионисиите, но ако би ..., нека бъде в Пника, где ся събира народът.[2]<

3) Че трябва да ся гледа животът на лицето и политическото му поведение.[3]<

Димостен обаче като изкусен оратор хвана от последната дохватка, която беше най-силна, тури на средата другите като по-слаби, и свърши с оная, с която захвана в началото; и тъй съсипа Есхина и стана победоносец в риторическото поприще на онова негово критическо време.

Тъй прочее ся вижда, че стана силна борба между двамата изкусни оратори, която борба ся нарича „На словото за венеца“, което слово според старите и сегашните учени гръцки мъжие е превъзходното, прекрасното и съвършеното от риторическа точка зрение по дохватките от всичките слова на Димостена. А най-после, като стана по вишегласие в Народното Събирание за венеца, Есхин не можа да сполучи петата част на вишегласието (според законът) и ся осъди като клеветник и според законът принуди ся да отиде в заточение.

Тук не можем да изследваме и да изложим подробно всичките приключения, които вземаха вход в животът на тойзи велик мъж в древно време. Знаем обаче това, че политическото, общественото и нравственото състояние на Елада тогаз беше такъво, щото никоя человеческа сила не можеше да поддържа паданието й. Димостен ся подвиза с извънредна человеческа сила за отечеството си във времето на Филипа и на Александра Великий, най-после след смъртта на Александра, като направиха един съюз чрез неговото съдействие между Елинските градове против македонските и като ся победи войската на Елинските градове от Антипатра, тогаз Димостен ся принуди да избегне от Атина, тъй отиде в Егина и оттам в Калаврия (сега се нарича Порон) и като ся гонеше от войниците на Антипатра, влезна в храмът на Нептуна (τοῦ Ποσειδῶνος), и като изпи отровата, която всякой път я носеше със себе си, умря почти на 60 годишна възраст, а заедно с него издъхна и свободата на Елада.

Според старите гръцки списатели Димостен писа 65 слова, от които само 60 съществуват днес; писа още и 56 предисловия за народни слова и други някои неща.

А сполуката на Димостеновите слова ся отдава на следующите три причини: а) на чистият и нравственият му характер; б) на умственото му превъзходство; и в) на магическата или привлекателната сила на язикът му, който язик беше величествен и прост, богат, и нетържествен, сериозен, но и впечатлителен, благ, и горчив, но приличен, та с язикът си привличаше умът на слушателите.

Есхин<

Есхин ораторът, според неговото свидетелство принадлежеше на Етеовутадовото племе, от което ся избираха свещениците на богинята Минерва (τῆς Ἀθηνᾶς), ся роди на 397 пр. Хр. или 12 години преди Димостена; а според Димостена бащата на Есхина беше раб на някой си учител, и ся наричаше Тромис, а по-после ся пренаименува Атромитос, т. е. след освобождението му от рабството му; а майка му беше една от обикновените жени, наречена Ембуса.

В първите години на живота си Есхин помагаше на баща си в забавачницата и подир малко стана писар в народна работа, а най-после ся сдружи при някое дружество за представление в театрът, а като представляваше еднъж лицето на Иномай ся подплъзнал и паднал в скинията на театрът и ся изключи безчестно от службата.

Есхин напротив потвърждаваше, че първите години на младостта си ги премина във военна служба, и еднъж ся бил увенчал, защото е показал юначество.

Някои си казват, че учителите му бяха Исократ и Платон; други потвърждават, че природата и риторическата трибуна му бяха самите учители.

В политиката хвана да ся меси, когато беше стигнал на възраст, т. е. когато атинейците биха занимати с боят против Филипа. В начало той ся показваше толкоз противен, колкото и Димостен против плановете на славолюбивий Македонски монарх; но след връщанието му, като беше изпратен за посланик заедно с Димостена и други атинейци, за да правят примирие и съюз с Филипа, тогаз си измени поведението и оттогава нататък стана един от най-страшните говорители и защитници на Филиповите интереси.

А като ся осъди, защото беше наклеветил лъжливо Ктисифонда, който беше въвел решение, за да ся увенчае Димостен със златен венец за . . . . . , та ся изпрати на заточение. Тази съдба, както и словото на Димостена, за което ся осъди Есхин, ся нарекоха „За венеца“ защото тойзи венец стана причина на тях да . . . .

Казва ся, че Димостен придружил Есхина до Пиреà и спомогнал му с пари, когато отивал в заточение, тъй щото Есхин ся принудил да извика тъй: „Как ще мога да претърпя заточението от град, гдето оставам подире си врагове, по-юнаци от такива приятели, които мога да намеря другаде“. Но казват, че това беше казал Димостен, когато ся изпращал на заточение от градът, а Есхин му спомогна.

Каквото и да е, Есхин отиде на заточение, и изпърво пътуваше за к Александра Великий, но по пътят, щом ся научи за смъртта на Александра, тръгна к друга посока и отиде в Родос, гдето отвори риторическо училище; и като почна да предава уроци, прочете словото си, което беше казал против венеца. А казват, че слушателите му ся зачудили за страшното му ораторство, и ръкопляскали му; но след като изказал словото на Димостена, зачудванието и ръкоплясканията ся удвоили. Това, както ся види, не обезсърчи Есхина, защото казват, че казал тъй „А какво щяхте да кажете, ако чуехте това слово от Димостена“. Фотий казва, че след като изказал словото си Есхин, и като слушателите му ся чудели как е било възможно, щото такъв страшен оратор да се осъди за заточение, Есхин извикал: „εἰ ἠκούσατε τοῦ θηρίου ἐκείνου, οὐκ ἂν ὑμῖν τοῦτο ἠπόρητο“, т. е. „Не щяхте да ся чудите, ако бяхте слушали онзи звяр“.

От Родос си премести училището в Самос, гдето и умря на 75 годишна възраст.

Само три слова съществуват от Есхиновите днес, „Трите дарби на Есхина“. А най-прочутото е словото против Ктисифонда.

Есхин ся е отличавал по ясността, редът и точността на словото си.

Освен тези слова Есхин писа и 9 послания, които ся наричат 9-те Музи (Μοῦσαι) на Есхина.

                                                                                                                                                           Преводачът

[1]< В опровержение на това виж в словото § 250 и § 113.

[2]< В отговор на това според законът виж § 121 и следв.

[3]< Димостен доказва това, виж § 10–12 и § 299–301.