МИМНЕРМОС

ФРАГМЕНТ 1

Превод: Александър Балабанов, 1911

Какъв живот, що е приятно без златната Афродита?

Да не съм жив, когато няма да мога вече да мисля

за скришно любене, сладки дарове и прегръдки,

тези дивни цветя на младите мъже и жени.

А кога настъпи мъчна старост,

която прави човека и грозен и лош,

неспирно късат сърце ти зли грижи,

не ти са приятни слънчевите зари,

и си противен на момчета и презиран от жените –

толкова лоша бог направи старостта.

Bookmark/Search this post with:

Delicious  •   Google