ПЛАТОН
ЕПИГРАМИ
Превод: Георги Михаилов, 1979
Хвърлям на теб тази ябълка[1] и ако мен ме обичаш,
ти я вземи и отдай твойто моминство на мен.
Ако ли сметнеш това за съвсем невъзможно да стане,
все пак вземи я и виж: миг само трай любовта.
* * *
Хетерата Лаис
Гордо се смях над Елада и сонм от влюбени в мене
аз на вратите държах... В дар, Афродито, вземи
туй огледало! Не ща да се гледам, каквато съм днеска,
а пък не мога да съм, както съм била преди.
* * *
Казват, че девет са музите: колко небрежно го казват!
Ето десета със тях: тя е от Лесбос – Сафо!
* * *
Нека да стихне скалата шумната на горските нимфи,
изворът с ромона свой и на стадата шумът:
сàмият Пан е започнал да свири със звучния сиринкс,
нежните цеви от тръст плъзнал по влажни уста,
а пък със нежни нозе са захванали танец край него
изворни нимфи ведно с горските нимфи във такт.
[1] Понякога са написвали на ябълката любовни слова, които, като се прочетат (древните са чели на глас), обвързват като с клетва (у Калимах легендата за Аконтий и Кидипа); изглежда, че и тук случаят е такъв.
Delicious
GoogleИдентифицирайте се или се регистрирайте, за да изпращате коментари
Издание
Преводът на епиграмите е публикуван в предговора към: Платон. Диалози. Т. І. София, Наука и изкуство, 1979.
Идентифицирайте се или се регистрирайте, за да изпращате коментари