Вяра Калфина

Палефат

Из Невероятни истории

Превод: Вяра Калфина, 2013 

Белерофонт< 

Казват, че Белерофонт яздел крилатия кон Пегас. Според мен кон не би могъл да полети, дори да има всичките пера на птиците. А и ако някога е съществувало такова животно, то би съществувало и днес. 

За Белерофонт казват още, че убил Амисодаровата Химера. А Химерата била:

„С лъвска глава, със опашка на дракон, с туловище козе”.[1]<

Някой вярват, че е съществувало такова животно с три глави и с едно тяло, но не е възможно змия, лъв и коза да ядат една и съща храна. А пък да се приеме, че същество със смъртна природа е издишало огън – това е наивно! И още – коя от главите е ръководела тялото?! Истината е следната.

Белерофонт, отличен във всяко отношение младеж, роден в Коринт, бил изгнаник. Като си съоръжил голям кораб, той започнал да прави пиратски набези, плавайки покрай крайбрежните земи, и да им нанася щети. Името на кораба му било Пегас (както и днес всеки кораб си има име; според мен Пегас е по-подходящо име за кораб, отколкото за кон).

Цар Амисодар живеел на висока планина до река Ксант, от която започва Телмиската гора. До планината имало два подстъпа – един отпред откъм град Ксант и един отзад откъм Кария. От другите страни имало високи канари, а насред тях – голяма дупка в земята, от която излизал огън. Името на тази планина било Химера. По онова време, както разказват местните хора, при предния подстъп живеел лъв, а при задния – змия, и двете животни нападали дървосекачите и пастирите. Тогава дошъл Белерофонт и подпалил планината. Телмиската гора изгоряла и животните умрели. Затова местните разказвали: „Белерофонт дойде върху Пегас и унищожи Амисодаровата Химера”. Това се е случило, а от него се оформил митът.



[1]< Ил. VІ. 181. Текстът е цитиран според превода на Ал. Милев и Бл. Димитрова.

    

 

Антонин Либерал

Из Метаморфози

 Превод: Вяра Калфина, 2013

 Кикън (Лебедът)

 

Кикън бил син на Аполон и Тюрия, дъщерята на Амфином. На вид той бил красив, но по нрав бил неблагодарен, груб и прекалено отдаден на ловната си страст. Живеел в полята между Плеврон и Калидон. Заради красотата си той имал многобройни любовници, но презрително нехаел за всеки от тях. Затова и много бързо ставал ненавистен на любовниците си и те го напускали. Единствен Филий оставал неотменно с младежа, но и към него Кикън се отнасял с безмерно високомерие.

По онова време в Етолия се бил появил огромен лъв, който погубвал етолийците и добитъка им. Кикън наредил на Филий да убие лъва без никакво оръжие, а той обещал и го премахнал със следната хитрина. Като разучил в кой час лъвът обичайно излиза на лов, Филий обилно погълнал много храна и вино и отивайки на мястото, откъдето минавало животното, повърнал всичко. Лъвът гладно се наситил с тази храна и бил повален от виното, а Филий завързал лапите му с дрехата, която носел и затъкнал с нея устата на лъва. След това го убил и като го нарамил, го занесъл на Кикън. Този успех го направил прочут сред хората.       

Кикън, на свой ред, му възложил друг, още по-необичаен подвиг. В тамошната земя имало огромни по размер лешояди, които погубвали мнозина. Кикън наредил на Филий да ги хване живи и да ги донесе, както намери за добре. Докато Филий умувал над възложената му задача, по волята на бога прелетял орел и изпуснал от ноктите си полумъртвия заек, който бил сграбчил, преди да успее да го отнесе към гнездото си. Филий разкъсал заека и като се намазал с кръвта му, легнал на земята. Птиците се спуснали към него като към труп, а Филий сграбчил две от тях за краката и, стискайки ги здраво, ги занесъл на Кикън.       

А пък младежът му възложил трети, още по-труден подвиг – наредил му да хване с голи ръце бика от стадото и да го отведе чак до олтара на Зевс. Филий, размисляйки как да подхване възложената му задача, отправил молитва за помощ към Херакъл. Веднага щом изрекъл молитвата, се появили два бика, наежени в борба за някаква крава. Връхлитайки един към друг с рога, те се поваляли взаимно на земята. След като биковете се изтощили, Филий хванал здраво единия от двата бика за крака и го отвел до самия олтар, а по волята на Херакъл отказал занапред да се подчинява на възложените от младежа задачи.

За Кикън било непосилно тежко да бъде презрян без никак да го е очаквал и като паднал духом, той се хвърлил в езерото, наречено Конопе, и умрял. Виждайки смъртта на Кикън, майка му Тюрия се хвърлила в същото езеро и двамата се превърнали, по волята на Аполон, в лебеди. След като човеците умрели, езерото било прекръстено на Тюрия и оттогава в него се завъдили лебеди; цели ята се появяват там в сезона на жътвата. Наблизо пък е разположен гробът на Филий.