Одисея, Втора песен

ОМИР

ОДИСЕЯ

Превод: Георги Батаклиев, 1981

Електронна обработка: Николай Бойков, 2008

 

Втора песен

Народното събрание на итакийците
Пътуването на Телемах

 

Щом се събуди зора розопръстта, родена из здрача,
скочи от своето ложе любимият син Одисеев,
дрехата той си облече, през рамото меча преметна
и на нозете блестящи превърза прекрасни сандали.
Прага прекрачи тогава подобен на истински бог и 5
на гласовитите свои херолди предаде повеля
да призоват на събрание с вик дългокосите гърци.
Гръмко ги те призоваха и бързо се стекоха всички.
След като шумно тълпата от хора изпълни стъгдата,
тръгна и той за съвета със медното копие в длани. 10
Сам не вървеше. Зад него притичваха псета две бързи.
С божеска прелест зареше вида му Атина Палада.
Ахваха всички мъже като видеха как той пристъпя.
Сториха старците път и той седна въз трона си бащин.
Пръв пред събраните слово изрече героят Египтий. 15
Беше прегърбен от старост и много научил в живота.
Копиеносец. Антиф бе любимата негова рожба.
Той с Одисей богоравен за конеобилната Троя
с кораби вити отплава, но него стръвнишки циклопът
там в пещерата дълбока разкъса за сетна гощавка. 20
Трима той имаше още. От тях Еврином със женихи
буйстваше. Другите двама работеха бащини ниви.
Но не престана Египтий да жали сина си загинал.
Старецът в сълзи за него започна така да нарежда:
„Чуйте, мъже от Итака, словата, които ще кажа! 25
Нито събрание, нито съвет се е свиквал, откакто
с кораби вити отплава оттук Одисей богоравен.
Кой ни е днес призовал? В затруднение кой се намира?
Момък ли в цъфнала сила, в години на зрелост ли някой?
Някаква вест ли е чул, че войска се задава, та иска 30
Точно вестта да разкаже, която е първи научил?
Или желае съвет да предложи за дело народно?
Честен и благословен е безспорно. Дано от Кронион
щастие пълно получи, сърцето му както копнее.”
Рече. Зарадва речта му обичния син Одисеев. 35
Повече той не седя пожела да говори веднага
и сред стъгдата застана. В ръката му скиптъра сложи
там глашатая Пизенор, изпълнен с разумни съвети.
А Телемах се обърна към стареца първом и рече:
„Този мъж, старче, е близо. Сега сам ще чуеш за него. 40
Аз ви събрах, че за мене е мъката най-непосилна.
Нито съм някаква вест подочул, че войска се задава,
та за вестта да разказвам, която съм първи научил,
нито за дело народно желая съвет да предлагам.
Не, а за моята мъка! Нещастия две сполетяха 45
нашата къща. Едното: загубих баща благороден,
който над всички ви тука царуваше с бащина обич.
Втората напаст е много по-тежка, от нея домът ни
скоро съвсем ще пропадне, имоът ще бъде разсипан.
Моята майка задирят противно на нейната воля 50
дръзки женихи, потомци на знатните родове наши.
Нямат те смелост да идат в дома на баща й Икарий,
той дъщеря си обична, с богата прикя надарена,
да отдаде на угода на този, когото хареса.
В нашето жилище те на тълпи всекидневно нахлуват, 55
колят безбройни волове, овци и кози угоени,
вечно пируват и пият искрящо вино без срама.
Нашият дом се пилее, защото сега тук ни липсва
мъж като моя баща Одисей да отблъсне бедата.
Ние по никакъв начин не можем от тях да се браним, 60
явно, и после ще бъдем безпомощнш и беззащитни.
Само да имах аз сила, наистина бих ги прогонил!
Ето неща безобразни се случват. Съвсем недостойно
рухва домът ни. Нима с мен не ще възроптаете вие?
Срамно поне да ви стане пред близките хора, които 65
близо до вас обитават. Но бойте се от боговете,
може би те за злините към вас ще обърнат гнева си!
Аз ви заклевам сега в олимпийския Зевс и Темида
(тя на събрания свиква мъжете и пак ги разпуска) –
спрете, приятели, нека оставен самотен, се мъча 70
в най-люта горест, освен ако моят баща благороден
вас, меднобронни ахейци, е с нещо нарочно обидил,
че и н мене с обиди нарочно отвръщате вие!
Що поощрявате тези? Наистина аз предпочитам
моя имот и стадата ми вие поне да ядете. 75
Тъй, ако беше, все нявга отплата от вас ще получа.
Чак дотогава в града би ви следвал с молба настойчива
своя имот да получа, додето ми върнете всичко.
Само че вие слоите в сърцето ми скръб нецелима.”
Рече така разгневен и си жезъла наземи хвърли 80
с бликанали сълзи в очите. Покърти скръбта му народа.
Всички седяха смълчани, не се осмеляваше никой
С груби слова да отвърне на тази реч на Телемаха.
Само един Антиной му отвърна със тежките думи:
„Хей, Телемахе, надут самохвалко, защо ни говориш 85
толкова дързостни думи, позора въз нас да стовариш!
Никак не сме ти виновни ахейските знатни женихи.
Своята собствена майка вини, че изплита коварства.
Трета година минава, и скоро настъпва четвърта,
тя откак мами ума на ахейската знатност. 90
Дава на всички надежда, на всеки отделно се врича,
праща му вести приятни, но друго в сърцето замисля.
Още и тази измама наскоро скрои вереломно:
стана огромен положи в палата и почна на него
тънко широко платно да тъче, а на всички ни рече: 95
„Юноши, мои женихи (нали Одисей е загинал),
малко потрайте за тази женитба, додето платното
аз изтъка, да не иде напразно събранат прежда.
То за героя Лаерт ще е плащ погребален, когато
крайно страдалния жребий на мъртната дрямка го случи, 100
укор към мен да не хвърлят ахейките после,
че без покров е погребан мъж толкова много имотен.”
Рече така тя и леко предума сърцата ни храбри.
Истина денем тъчеше жената голямата тъкан,
но разтъкавала нощем платното под факел запален. 105
Мами ахейците тъй с хитрината три кръгли години.
Щом посред свита от хора настъпи четвърта година,
тайната нам повери посветена във всичко робиня.
Ние я сварихме после да нищи блестящата тъкан.
Трябваше тъй да завърши, макар неохотно труда си. 110
Този ответ на женихите чуй, Телемахе, да знаеш
всичко в сърцето си сам, а узнаят и всички ахейци.
Своята майка върни и склони я да вземе жениха,
който баща й избира и който на нея се нрави.
Но разиграва ли тя занапред синовете ахейски, 115
от даровете надменна, които Атина й даде –
опитност чудни творби да създава, и светъл разсъдък –
хитрости тя да владее, които не знаем да имат
нито в дълбоката древност ахейците къдравокоси –
както Алкмена, Тирò, тъй и с челния накит Микена, – 120
не, ни една между тях Пенелопа не може по разум
да се равни – но сега хитрината не ще й помогне.
Толкова те ще пируват от стада и богатства,
колкото тя не отстъпва от мисли, които гръдта й
днес боговете втълпяват. За себе си слава велика, 125
вярно, ще стигне, но ти ще изгубиш огромно имане.
Няма оттука да мръднем, доде Пенелопа не вземе
мъж по сърце за съпруг между нас, синовете ахейски.”
А Телемах разсъдливия тъй на това отговори:
„О, Антиное, не мога с принуда от къщи да гоня 130
тази, коя ме роди и откърми! В чужбина е татко –
жив ли е той или мъртъв не зная. Възмездие скъпо
аз ще платя на Икарий, пропъдя ли своята майка.
И ще рзсърдя бащата, на демон мъстта ще пробудя.
Щом Пенелопа напусне дома, ериниите страшни 135
тя ще повика. Ще стана за срама на всичките хора.
Не! От устата ми няма подобни слова да излязат!
Но ако вашата съвест почувствува тази неправда,
Вън от палата веднага! Търсете си пиршества други!
Ваши богатства пилейте, сами се канете взаимно! 140
И ако пò е приятно за вас, ако пò е угодно
само негодник един да съсипвате неотмъстени,
хайде рушете! Но зов до всевечните аз ще отправя,
та начаса да ви Зевс отмъсти за делата позорни.
Знайте, че тука дома ще загинете всички мърцина.” 145
Рече така Телемах, а гръмовникът Зевс изпроводи
двойка орли ненадейно отвръх планината висока.
Те отначало летяха по тихия лъх на зефира
в близост орел до орел разпрострели крила нашироко.
Но щом прилитнаха те на площада жужащ над средата, 150
гъсто с крила заплющяха и почнаха там да се вият
в хорските темета взрени в прокоба за скорошна гибел.
С нокти един друг се драха след туй по страни и по шии
и отлетяха орлите надясно над градските къщи.
Слисани всички следяха над себе си птичия полет 155
с мисъл тревожна в сърцата – каква ли съдба ги очаква?
Вдигна се в миг Алитерсес, героят, достоен
Масторов син, сред връсници прочут по това, че единствен
птичия полет гадае, поличбени знаци изрича.
С премъдри мисли изпълнен, започна така да говори: 160
„Чуйте, мъже итакийци, словата, които ще кажа,
но към женихите първо с известие аз се обръщам:
бедствия страшни навалят към тях. Одисей от семейството
няма за дълго далеч да остане, дори е пристигнал
някъде вече наблизо, подготвя той смърт и убийства. 165
Гибел заплашва и други мнозина, които живеем
в острова, видим от много далече. Затова да помислим
как да отвърнем навреме женихите. Но и сами те
нека се сдържат. Без друго това е за тяхна изгода.
Не некадърен слепец ви предсказва, а с опит гадател. 170
Ето напълно се сбъдва каквото предрекох за него,
след като с кораби вити поеха аргейци към Троя,
още и сам Одисей многомъдър с аргейците тръгна.
Зле ще пострада и всички другари загубил – аз казах, –
той непознат у дома подир двадесет пълни години 175
в острова пак ще се върне. И всичко сега ще се сбъдне.”
А Евримах, на Полиба синът, на това отговори:
„Махай се, старче, оттука, върви да предскзваш съдбата
на синовете си в къщи, злощастие тях да не среща!
Мога така да вещая от тебе аз по-достоверно. 180
Малко ли птици летят под лъчите на ясното слънце?
Всички нима предвещават съдбата? Далеч Одисей е
вече в чужбина загинал. Да беше и ти като него
също загинал! Не щеше сега да дърдориш прокоби!
Тъй Телемах, без друго разсърден, не би подстрекавал 185
(ти се надяваш, че той с дарове ще обсипе дома ти?)
Ясно сега ще ти кажа и сигурно то ще се сбъдне.
Ако успееш, облегнат на своя богат и стар опит,
към непокорство и гняв да предумаш с брътвежи младежа,
първо на себе си той ще докара беда по-голяма. 190
Сам против всички женихи какво ли ще може да стори?
Старче, на тебе след туй ще наложим безмилостна глоба,
тя ще ти тегне безкрайно, ще страдаш от нея жестоко.
На Телемах пред всички събрани тук давам съвета:
майка си той да принуди при своя баща да се върне. 195
Там да приготвят тогава женихите нейната сватба
с много женитбени дари, прилични за милата щерка.
Вярвам, че няма преди туй да спрат синовете ахейски
своето сватовство тежко. Тук никой не ще ни уплаши,
нито дори Телемах, макар че е той сладкодумен, 200
нито предсказните речи, които ти, старче, току-що
нам издърдори напусто! С тях по-ненавиждан ни ставаш.
Целият негов имот ще съсипем. Възмездие няма
той да получи, додето ахейците тя разтакава
с тази женитба през време, когато в копнеж всекидневен 205
чакаме нейната прелест в надвара и дните си губим –
други невести не търсим, както за нас подобава.”
А Телемах разсъдливият тъй на това отговори:
„О Евримахе и вие, останали златни женихи!
Повече няма това да ви моля, това да говоря – 210
знаят го вече добре боговете и всички ахейци.
Само ми дайте бърз кораб и двайсет веслари, които
да се готови да тръгнат след мене натам и обратно.
Искам да ида във Спарта, оттам в песъчливия Пилос,
гдето ще бързам да диря баща си отдавна изчезнал, 215
все ще дочуя за него от смъртен или от мълвата –
тя е вестител на Зевса и шепне словата му вредом.
Чуя ли аз, че баща ми е жив и че той се завръща,
мъката твърдо ще нося година, но ще го дочакам.
Чуя ли аз, че не е между живите и че е мъртъв, 220
бързо ще дойда обратно в обичната своя родина,
гробна могила за него ще вдигна и жертви надгробни
ще принеса, и тогава за брак ще склоня Пенелопа.”
Рече така и си седна. Сега сред ахейците стана
на Одисей безупречен другарят и спътникът Ментор. 225
Нему героят, преди да отплава, остави дома си –
на престарелия татко покорен да пази имота.
С премъдри мисли изпълнен той почна така да говори:
„Чуйте мъже от Итака, словата, които ще кажа:
благ, приветлив, милосърд отсега занапред да не бъде 230
ни един цар жезлоносец и сдържаност той да не знае,
нека с кораво сърце да беснее към всички подвластни!
Че Одисея божествен не спомня си повече никой
мъж от народа, най който царуваше с бащина обич!
Аз не желая сега да упреквам женихите дръзки, 235
дето с коварни сърца се отдават на страшни злодейства –
те си залагат главите, когато ограбват имота
на Одисей и не вярват, че той ще се върне обратно.
Но на народа останал се сърдя, защото тук всички
най-равнодушно седите, не смеете с укор да спрете 240
малкия сбор от женихи, макар че сте по-многобройни!”
А на Евенор синът Лейокрит му така отговори:
„Менторе дързък, загубил ума си напълно! Как смееш
нас да упрекваш и нас да възпираш? Май трудно ще бъде
и за мнозина мъже край трапезата с нас да се бият. 245
Знай, ако сам Одисей, на Итака владетелят, дойде
и пожелае в сърцето си от своя дом да ни изгони
нас, благородните женихи, пируващи тука в палата,
няма да бъде за радост туй връщане и за жена му,
дето го чака с тъга. Ще го стигне на място зла гибел, 250
почне ли битка с мнозина. Не беше речта ти разумна.
Вие пък, хора, вървете по своята работа всеки.
Нека за път Телемаха гласят Алитерсес и Ментор.
Бяха открай време те на баща му приятели близки.
Но ми се струва, че той ще остане за дълго в Итака 255
вест да очаква и няма оттук да успее да мръдне.”
Рече женихът така и веднага разпусна съвета.
Всички се пръснаха бързо, към своето жилище всеки.
Само женихите пак се събраха в дома Одисеев.
А Телемах се запъти далеч по брега на морето. 260
В сивата пяна накваси ръце и замоли Атина:
„Тебе зова, божество, що споходи палата ми вчера
и пожела да отплавам далече по морски простори,
вест от мълвата да чуя кога се завръща баща ми.
Моля за твоята помощ – ахейците пътя ми спъват, 265
Най-вече тези надменни и дръзки безкрайно женихи.”
Рече така умоляващ. Яви се пред него Атина,
образа взела на Ментор досъщ и по вид, и по говор.
Тя се обърна към него и рече крилатите думи:
„Не, Телемахе, не бива да бъдеш страхлив и безумен, 270
след като в тебе живее на татко ти страшната сила –
всичко сполучваше той да завърши със слово и дело.
Пътят ти няма да бъда така провален и напразен.
но ако ти не си рожба на него и Пенелопея,
аз се страхувам, че че няма да свършиш, каквото замисляш. Рядко се случва чада да приличат досущ на бащата –
По-лоши има мнозина, а по-добри само – малцина.
Но ако ти, Телемахе, не бъдеш страхлив и безумен,
жив ако бъде у тебе разсъдъка на Одисея,
има надежди с успех да изпълниш подетото дело. 280
А за женихите дръзки, за техните думи и козни
грижи си нямай – не знаят глупците разсъдък и правда,
своята смърт в слепота не предвиждат и черната гибел,
дето настъпва към тях – да ги глътне внезапно в един ден.
Скоро, тъй както замисляш, в открито море ще излезеш. 285
Аз като предан приятел на твоя баща ще подготвя
съд бързоходен за тебе и сам ще те следвам по пътя.
Ти завърни се дома при женихите и с тях общувай,
но приготви си храна за пътя, сложи я в съсъди –
виното в амфори, хляб ечемичен – мощта на мъжете – 290
в кожени мяхове плътни. Самият аз пък доброволци
ще подбера тогаз из народа, а кораби има
много в Итака, с вълни обградена – и нови, и стари.
Измежду тях най-отличния съд ще огледам за тебе,
ще го подготвим за път и по морската шир ще се впуснем.”

Рече така дъщерята на Зевса Атина. За дълго
там Телемах се не бави, защото чу глас на богиня.
Тръгна назад към дома той угрижен в сърцето си мило.
Вътре в палата завари събрани женихите дръзки.
Козешки кожи дереха и пърлеха в двора шопари. 300
А Антиной между тях се завтече с превзета насмешка,
хвана му здраво ръката и рече крилатите думи:
„Ех, Телемахе, надут самохвалко, сега успокой се
и на ума си не слагай дела и слова на омраза.
Както преди, настани се до нас да ядеш и да пиеш. 305
Всичко това ще намерят за тебе ахейците после –
кораб извит и отлични веслари, да стигнеш по-скоро
с тях до свещения Пилос за своя родител прославен.”
А на това Телемах разсъдливият тъй отговори:
„Не, Антиное, не ми е приятно сред вас горделивци 310
в пир да участвувам мълком, спокойно наслада да търся!
Или, женихи, не стига, че толкова дълго пиляхте
нашето скъпо имане, додето бях още невръстен?
След като вече порастнах и слушам словата на други,
много неща аз разбрах, смелостта удвои се у мене 315
и ще опитам да пратя над вас неизбежните кери,
в Пилос ли ида, остана ли тука на родния остров.
Тръгвам, и пътят, за който говоря, не ще е напразен.
Пътник на чужд съд ще тръгна, че нямам веслари и кораб.
Сметнахте, знае се то, че за вас е това по-изгодно.” 320
Рече така и издърпа без мъка ръка от ръката
на Антиной. Между туй продължиха женихите пира.
Над Телемах се присмивах те и го хулеха с думи.
Тъй му подхвърляше някой от тези надменни младежи:
„Я гледай! Не на шега Телемах гибелта ни замисля – 325
или от пясъчен Пилос ще вика мъстители в помощ,
или дори чак от Спарта. Сега той е ревностен страшно.
Или се кани да иде в Ефира, земя плодоносно,
там да намери отрова, която убива живота,
в кратери той да я сипе и нас наведнъж да погуби.” 330
Други от тези надменни младежи отвръщаше бързо:
„Кой знае! След като той на извития кораб отплава,
може би както баща си далече от близки ще падне?
Повече грижи тогава и нам ще докара. Ще трябва
да поделим помежду си имота му, но без палата, 335
той ще е на Пенелопа и нейният бъдещ избранник.”
Казваха тъй. Телемех пък в просторната бащина изба
сводестта слезе. Лежаха там златни и медни богатства,
скринове, пълни с одежди, съсъди с масла ароматни.
Делви от глина със старо услаждащо вино стояха редом надлъж до стената, побрали в издути търбуси 340
сока божествен несметен, за оня ден пазен, през който
в своя дом Одисей ще се върне след много неволи.
Порта двукрила и яко кована затваряше входа.
Там разпореждаше денем и нощем ключарка, която
Пазеше всички богатства с голяма грижовност и опит –
Евриклея, на Оп дъщерята, сина на Пизенор.
Нея сина Одисеев покани да влезе и рече:
„Моля те майко, ела да налееш в двуухите кани
от благовонното вино – най-сладко след виното, дето 350
пазиш с надежда, дано да се върне пак този нещастник –
зевсородèн Одисей подир бягство от страшните кери.
Амфори двайсет налей и отгоре сложи им захлупки.
Мяхове, плътно съшити, от кожа с брашно да напълниш.
Двадесет мерки да бъде брашното ечемичено ситно. 355
Само не казвай на друг – на едно място всичко наслагай.
Привечер аз ще го вдигна, щом моята майка възлезе
в горните свои покои готова за сън и отмора.
После ще ида във Спарта, оттам в песъчливия Пилос,
вест от мълвата да чуя, кога се завръща баща ми.” 360
Рече така. Евриклея, усърдната дойка, захълца,
гръмко започна да плаче и рече крилатите думи:
„Как ти дойде на сърцето такова желание, рожбо?
Где надалеч през широкия свят се гласиш да отиваш,
наша едничка утеха? Нали Одисей зевсородèн 365
падна далеч от родина сред хора съвсем непознати?
Тръгнеш ли, то зад гърба ти женихите зло ще замислят –
как да те в клопка погубят и този имот да заграбят.
Тука при нас остани между близки! Защо ти е нужно
там по пустинно море да се скиташ в беди и неволи?” 370
А на това Телемах разсъдливият тъй отговори:
„Майко, не се тревожи – не решавам аз без боговете.
Но закълни се, че няма да кажеш на майка ми нищо,
дни единадест преди да изминат, дори и дванайсет,
или преди да открие самата, че аз съм отплавал. 375
Как се боя да не би хубостта й плачът да помъти!”
Рече така и се вкле във великата божеска клетва.
След това тя се закле и обета свещен се зарече,
бързо в двуухите кани му сипа от сладкото вино,
кожени мяхове плътни стъкми и с брашно ги напълни. 380
А Телемах се завърна назад при тълпата женихи.
Друго замисли сега светлооката дева Атина.
В образа на Телемаха обходи тя целия град и
где кого срещнеше пътьом, отправяше тая покана:
всеки моряк вечерта да придойде на бързия кораб. 385
После с молба към Ноемон, прекрасната рожба на Фроний,
тя се обърна за кораб. И той обеща й с готовност.
Слънцето скоро се скри, над стъгдите припаднаха сенки.
Спусна тогава в морето тя бързия бързия кораб и в него
всякакви уреди сложи, за веслени кораби нужни, 390
и го притегли до края на пристана. Спътници храбри
вече прииждаха там, призовани все от Атина.
Друго замисли сега светлооката щерка на Зевса.
На Одисея божествен в дома тя довтаса чевръсто.
Там върху други женихи разля благодатна умора, 395
техният ум помрачи, из ръцете им чашите грабна.
Всеки забърза за сън към града и не чакаха дълго
те пред леглата, че дрямка натегна на техните клепки.
Викна след туй Телемаха от пищно стъкмените стаи
и светлооката щерка на Зевса така му продума, 400
образ на Ментор приела, по глас и по вид с него сходна:
„Бързо ела, Телемахе. Весларите красноколенни
вече седят до веслата и чакат от тебе повеля.
Но да вървим, да не бавим на кораба повече пътя.”
Тъй го подкани Палада Атина и тръгна пред него 405
С пъргави стъпки. Веднага и той подир нея закрачи.
След като вече дойдоха до кораба и до морето,
свариха те на брега къдрокосите свои другари.
Там заговори свещената мощ на сина Одисеев:
„Тук да стоварим, другари, храната. Готови са вече 410
всички запаси в палата. Но моята майка не знае,
също робините. Само една от тях тайната чула.”
Рече така и забърза напред, а след него гребците.
Взеха от къщи храната и всичко на здравия кораб
сложиха, както заръча любимия син Одисеев. 415
И Телемах, от Атина поведен, възлезе на борда.
Седна отзад на кормилото тя, а до нея приседна
сам Телемах. Ей гребците развързаха бързо въжата
и надойдоха те горе, насядоха там до веслата.
Вятър попътен изпрати им бляскавооката Атина. 420
Шумна зефир бързовеен по тъмния гръб на морето.
Бодрите свои гребци Телемах насърчи и подкани
да се заемат с въжата. Зова му послушаха всички.
Тозчас елховата мачта изправиха те и побиха
в якото средно гнездо, и с въжете привързаха здраво, 425
с кожени ремъци после подеха платната блестящи.
Ето зефирът изпъна в средата платното и звучно
плиснаха пурпур вълните под кила на лекия кораб.
Той през морето забърза сам към своята цел устремено.
Щом закрепиха платната на тъмния, бързия кораб, 430
чаши напълниха всички до горе със сладкото вино.
За боговете безсмъртни, всевечни, възляха от него,
но преди всички нй-много за ведрата щерка на Зевса.
Цялата нощ и в зори тя браздеше пред кораба пътя.